подходящо домашно животно

Не бих взела котка, напатих се от тях.Котката се привързва към дома си, а кучето към стопаните си.На този етап ми стигат грижите за детето, не бих се занимавала и с куче, или каквото и да е друго животно.Много са ангажиращи.Но определено на детето ти с куче ще му е по-добре!

На една моя позната котката , която гледат от 10 години за малко не извади окото на тригодишната и дъщеричка  Няма да ти разказвам какъв шок изживяха ...
Куче - ОК ! Стига да ти се занимава на теб ...

За пък и Валентина също обожаваме котките. От както се помня все съм имала котка, поне една, а сега в родителите ми има 2 дори. Не съм имала проблем, когато гледаш какво прави котето и парираш всяка проява на агресия, не съществува проблем.
Валентина умее да общува с животни, внимателна е и предпазлива, но и тя е вече почти на 4.
Кучета обожавам също, единствения ми проблем е, че кучето трябва да се извежда поне 2 пъти през деня, когато е топло ок, обаче зимата, толкова ми е хубаво в къщи на топло, че...
Мислех си на първо време да вземем на Валентина една костенурка, а когато си отидем в нашия апартамент и сме си само двете там, ще си вземем и едно коте! Така сме решили двете заедно.
Всеки най-добре познава детето си и знае кое животно би му се понравило повече и с кое детето би се справило.
Така мисля аз.

Една стара притча описва може би най-точно характера на тези домашни животни:
Докато цялото семейство седи на масата и вечеря, котката лежи пред камината и си мисли "Боже дано тази нощ децата на стопаните да измрат - така утре всичкото мляко ще бъде за мен". В това време, кучето, което лежи на прага, за да не духа в стаята, си мисли: "Боже, дано тази нощ стопанката да зачене, така след време ще има още някой който да обичам и още една ръка, която да ме гали."

И ние обичаме животните,но не бих взела животно в къщи.Това си е ангажимент и то сериозен.Все пак ако трябва ще е например рибка или нещо след ,което няма да се налага да тичам и чистя постоянно.Изборът си е твой,все пак ти ще го гледаш,а детето ще му се радва

Имаме познато семейство с 3 деца и куче. Родителите работят целодневно и двамата. Няма проблем кучето да стои у дома през деня. Ако  се налага да пътуваш обаче, трябва да осигуриш кой да го гледа. Не знам как са при вас тези услуги, те казаха, че тук е по $40 на ден да го дадеш на гледане. Та ще си носят кучето с тях до България и назад по самолета, така са решили.
Аз не съм навита на нещо такова, макар че и моите са луди по животни, особено големият. На риба или костенурка се навивам. Не могат да се гушкат, но ако толкова им се милва животно, наоколо има ферми или пък в детския зоопарк.
Между другото, тук в зоопарковете има някаква инициатива да си осиновиш животно за един уикенд срещу не кой знае каква сума.
Може и при вас да има, и ако искаш, опитай да видиш как ще се понасяте.

И кучето и котката си е отговорна работа. Котките са своенравни животни, не подлежат на дресировка. Кучетата се привързват лесно към стопаните и им е много мъчно като са сами в къщи. Съдя по моето куче.
Моят съвет е - рибки. Напълно безобидни същества!

От 20 години насам все сме с куче вкъщи. Все едри породи - коли и доберман. Когато се родиха децата продължих да си гледам кучето. И през ум не ми мина да го дам на някого. Но ако сега имам дете на няма и две години, само заради детето /пък и по каквато и да е друга причина/ куче не бих взела. Казвам куче, защото това за мен е единственият вариант за домашен любимец. Животното иска много грижи и внимание. И с бебе на ръце не бих се наела да отглеждам и малко животно /в смисъл бебе-животно/. Това е нечестно спрямо животното. Иначе, да, кучето е идеално. И само може да стои. Но не е там работата. Ако въпросът беше само какво животно да вземем - куче!

Бях 7 клас когато си взехме куче.Сега то е на 10години и живее в майкини,дъщеричката ми много обича да играе с него,но въпреки това на този етап не бих го взела в нас.Според мен е голяма отговорност да гледаш животно,не е от ден за два  Както аз обичам да казвам"изгледали сме едно 10 годишно дете  ".Трябва да го научиш да не пишка вкъщи,и на него му излизат зъби и то е нервно,има нужда от най-малко две разходки на ден и т.н. Мога да ти препоръчам рибки и такова си имаме  малката много им се радва,закача ги през стъклото,говори им и все кара дядо си да ги храни 
много хубаво казано,не бях го чувала 

Куче. Лабрадор или голдън ретрийвър.

Имам котка на 13г. която остана в дома на майка ми.Живеем наблизо и докато бях бременна поемах грижите за нея- храна,чистене,смяна на тоалетна...
Но откакто родих изцяло съм я оставила на майка ми да се грижи за нея.
Не я взех понеже е стара и не ми се искаше да я местя,а и всеки ден си я виждам....
Много я обичам,но ако трябваше и за нея да се грижа нямаше да се оправя
С коте има по-малко грижи ,отколкото с куче- става въпрос да се отглежда в апартамент
Мисля че сина ти още е мъничък и надали ще разбере че животинчето не е играчка- моя постоянно я преследва и тормози ,а си мисли че я гали и гушка.Така постъпи наскоро и с едни слепи кученца- от стискане и радост милите скимтяха от болка
Иначе всички деца обичат животните и аз никога не бих го лишила от удоволствието да се грижи сам за животинче,но нека стане малко по-голям....
п.п.Притчата за котето и кучето ме натъжи,понеже котките много ги обичам,но си е вярно....

рибки

Мисля,че куче е ок.Но даваш ли си сметка че грижите за малко куче не отстъпват по нищо по-малко от тези за малко дете??
Аз кучо го взех малкия като беше на година и половина някъде и не мога да опиша какво сновене между детето и кучо беше целодневно.Три месеца беше само вътре понеже не му бяха минали ваксините и нон-стоп по него с парцала,хранене по 4 пъти на ден,игра и с него....Тва е!
Ако ще е по цял ден само не препоръчвам куче голяма порода което като моето иска МНОГО движение-иначе е по-скоро тормоз за кучето отколкото нормален живот!

Твърдо куче. Котки не харесвам, освен това са непредвидими и своенравни. Не бих се доверила на коте, кучетата са добри, мили, вярно, че искат извеждане, но това също е чудесен повод за разходки! 

Кучето иска много грижи, особено докато е мъничко.
С котка е много по-лесно, но една котка винаги ще те одраска, ако я дръпнеш за опашката, например.
Вземи му морско свинче! Мъничко, забавно, лесно за гледане, а можеш и да протегнеш ръчичка и да го погалиш.
Или хамстерче. Или някой друг мишок.
А пък котка или куче - по-нататък.

Ние имаме Морско свинче вече 6години. Синът ми беше на 3 години когато му го купихме. Привързан е към него, пуска го всеки ден да се разхожда в неговата стая, измисля си разни игри с него. И да не забравя гледа се много лесно и не изисква много грижи. Често когато отсъстваме за уикенда спокойно го оставяме в къщи с малко повече храна.

Папагал!

Имала съм и кучета и котки. За децата може би са най-добрият вариант, но не и за родителите. От където и да го погледнеш е много ангажиращо. Морското свинче е разумен вариант. Обаче сега, като ни умря едната свинкя, се зарекох повече животни - не. За единствено дете може би е наложително, но когато децата са повече, по-добре без. Пък и на повечето животни не им е комфортно в апартамент, често и не получават нужното внимание, т.к. ежедневието ни е доста напрегнато.

Ако дилемата е между куче и котка- куче. По-добре е за детето, дресира се, търпи тормоз (от страна на децата), ноооо е голям ангажимент. Трябва да сте подготвени, все едно имате още едно детенце у дома, особено ако кучето е бебе...
Идеята за гризач е добра - хамстер, мишка, морско свинче... Морските свинчета съм чувала,че се привързват към стопаните си даже...

Папагалът също е много готин, но се разглезва ужасно, иска да му обръщаш поне толкова внимание, колкото на останалите, хвърчи подир теби, вечно иска да ти стои на рамото, да те целува с човка и да ти мушка в устата от събраната в гушката си храна, която вече мирише на повръщано. Освен това не можеш да го приучиш към тоалетна - цвъка си на воля когато му се иска. Но иначе си е хубава животина наистина.

Куче!Миналата есен си взехме куче-японски хин(малка порода).Нямам оплаквания!

Мисля,че на детето ще му бъде по забавно с куче.

Аз лично не бих взела животно в къщи ...каквото и да било.
Това си е голям ангажимент.

Благодаря zа отговорите. Аz толкова искам да му вzема куче, но се страхувам , да не стои кучето само (между 9 и 14 няма никой в къщи. ) . ОСвен това много пътуваме .
ще мисля. Свинче не искам да вzимам нямам опит с тях.
ще мисля.

  Моето предложение е декоративно/и зайче/та. Имаме тамън три вкъщи,децата много им се радват, грижат се за тях. Единствения ангажимент от страна на мъжа ми и мен е да им купуваме храната веднъж на 10 дни и да им чистим талаша 2пъти в седмицата.
 
  Не създават проблеми,много чисти животинки са, не ходят по нужда навсякъде...изобщо...а като искаш да ги помачкаш,не се дърпат,нито дращят.

Вивита, свинчето е може би най-лесното за гледане от всички декоративни животинчета!

невада, не zнам . моето играе много навън и не стоим много в къщи  щ? помисля. колко години живее едно сеинzе?

За толкова малко дете по-добре куче, отколкото котка.

При добро гледане живеят 8-10 години и се гледат толкова лесно

Ние живеем в къща и имаме доста животинки-куче,котке,папагали и риби.Котка не му вземай,защото не търпят тормоз и много драскат,храната за рибите може да отключи алергия.По-добре куче,не е проблем да стой смо половин ден.Имам приятелка,която подарява морско свинче с аквариума,а аз имам едно малко котенце(мама котка роди и само то остана).Ако искаш някое от животинките пиши на лични.

   Тъкмо мислех да пускам такава тема...    Мерси!   
   И аз се двоумя между куче и котка. На 21г съм, живея в апартамент и имам достатъчно свободно време...
   Малко ме е страх от големи кучета. Мислите, ли че мога да го преодолея като си взема куче? Или няма да стане... 
  Иначе котките са ми по-сладки и изискват по-малко грижи, но пък кучето мога да си водя на разходка...
 Как смятате вие?

Много ми хареса притчата на Бабчето... Определено м/у куче и котка бих избрала куче - голяма порода ако имам двор, където да го гледам.

нашето куче е 2.5кг, пишка в банята, излиза на разходка в неделя.
къпане задължително веднъж в седмицата. спи при нас в леглото. с детето е безкрайно търпелива, има моменти в които направо я спасявам от малката.
но
кучето иска поне първите шест месеца да му се обръща внимание с голямо постоянство и здрави нерви зада се научи на хигиенните навици, за което е необходимо да има в къщи човек. после е лесно. аз например не исках да имам ангажимент с разходките затова я научих да ходи в банята, сега с нея се занимавам сутрин около 10мин, да измия пишаното и акото, да дам храната и това е. имам един разтвор в банята веро и белина, забърсвам за дезинфекция.
много е хубаво да имаш голямо куче, но то трябва да тича и да излиза два пъти на ден. с него ще сте спокойни, голямото куче е пазач.
никакви котки, не, не...драскат, космите предизвикват алергии...само на картинка.
успех в избора!

На тази възраст детето има нужда от животно, с което да си играе - котката не е добър вариант. Подходящи ми се струват морските свинчета, хамстерите. Може да ги гушка, не миришат много (папагалите акат ужасно много  ) и лесно се гледат. След време може то само да се грижи за тях - възпитателно е. Дотогава - да им се радва безгрижно.
Кучето си е още едно дете, а рибите искат много грижи и са пасивни приятели.
Между другото сме имали и едни малки зелени водни костенурки, които живееха и на сухо, ама не съм сигурна какви екзотични болести могат да ти донесат...

Кучето иска много разходки, да му събираш акото, вдига шум ,  хвърля косми и леко мирише, но иначе е страхотрен любимец ... обожавам кучета ...но като се разгони какво го правиш ... по принцип ще го кастрираш ли ... трябва да му купуваш  храни, играчки и обезпаразитяващи каишки ... да го водиш редовно на ваксини и прегледи

Котките са много своенравни и не търпят голяма дресировка ... диви животни са си ... все драпат да избягат навън ... дращят по дамаските и пердетата, мъжките миришат ,като се разгонят много ужасно мяучат ...  свързани са със специално кътче за тоалетна, каишки и прегледи и ваксини ... не бих се предоверила на котка, че няма да ухапе или одере дете ...всъщност и на куче ... децата могат да упражняват голям тормоз над бедните животинчета 

като ходите на почивки трябва да има на кого да оставите любимеца ... освен това животните не са играчки все пак ...

много обичам и котките ...



...но взех рибки, защото не мога да си позволя да се грижа за друго животно

Водна костенурка в аквариум Лесно се гледа, е пречи, заема малко място, пък е атрактивна.

Сега се сетих за чинчила. Много симпатично и дружелюбно животинче. Не се гледа трудно, не е капризно. Вече ги има и у нас.

порода Bеagle големи или малки кучета са?

Не бях поглеждала отдавна темата... Да, последното ни морско свинче умря тази пролет, а го имахме от есента на 1997-ма.

Заема малко място първите няколко години... Нашата ни е подарена септември 2000-ната, тогава беше 2-3 см в диаметър, сега в момента е 30 см дълга и повече от 20 широка - отдавна вече трябва да я хващам с две ръце, за да я вадя... Сега лятото я държим на балкона, като сме й оставили стъпалца от камъни към един леген с вода - да си влиза и излиза... Яде само рулца от раци - както всички други в нашата къща и тя е ужасно злояда 

Чинчилата е много приятна животинка, наистина, но е по-трудна за опитомяване от зайчето, а и много се катери, а и тя е гризач...
А бе, каквото и да вземете, все е хубаво, стига да го обичате и да му обръщате внимание. 

Не, бигъла е средно голямо куче, чак малко не е, но не е от големите. Само че една приятелка имам, тя подстригва кучета в един ветеринарен кабинет, казва, че бигълите били доста своенравни и трудни за обучение... Ние понеже също се каним да си вземем куче, ама още се двоумим за породата, та и аз питам тук-там...

Или морско свинче. Гризачите се гледат по-лесно и можеш да ги ограничиш в определен периметър от жилището.

Това са ми папагалчетата, много са приятни, много атрактивни и лесни за гледане, мъжко и женско са, много се обичат, целуват се, пощят се взаимно, прекрасни са!

  Бийгъл значи хрътка, следователно са големи.     Кучето на Дарвин е било такова... 

Ние имаме 50 килограмово куче, женски боксер, по-любвеобилно и мило същество от нея не съм срещала, но домашното животно е като детето - както го възпиташ. А малкия ми умира за нея, по цял ден се гонят и играят заедно, за две години и половина никога дори не е изръмжала някой от нас, макар че терора е голям - детето и бърка в ушите, скубе я и я щипе където свари, да не говоря че по едно време любимата му игра беше да я преследва с колелото и да я гази по краката.  Грижите са си точно като за две деца. Като цяло боксера е куче със стабилна нервна система, предсказуемо до голяма степен, в смисъл че рядко може да те изненада неприятно с поведението си. От друга страна е подозрителен към непознати, което в съчетание с леко страховития му вид е достатъчно за да ме заобикалят разни тъмни субекти когато ходя късно вечер до денонощния гагазин. Освен това поради тази а и ред други причини е и най-препоръчваната порода за съжителство с деца. 

Nevada моля те , кажи ми  за тези папагали нещо повече, защото на детенце ще му купуват такова за рождения ден и се притеснявам как ще ги гледаме, правят ли боклук, а дали може да предизвикат алергия, дай повече инфо като имаш опит с тях

Винаги съм имала котка и смятам, че са най-страхотните животинки. Когато Дария се роди имахме две - живееха си в друга стая и нямаха контакт с бебето, но на около 3 месеца и излезе лишейче на крачето, за което кожната лекарка се произнесе, че е от котките. Изпратихме ги при свекърва ми. На 3 години взехме водна костенурка, но определено не е животно подходящо за малко дете - контакта с нея е почти нулев, а за игра въобще не става. Някакви взаимоотношения с Дария въобще не се получиха. Обещахме коте, но когато порасне (кога ще се случи това не уточнихме). От три месеца имаме котка - едно безкрайно мило и добро същество, търпеливо на всички мачкания, разнасяния, обличания и т.н. Знам, че е невероятен късмет, животинка подлагана на такъв тормоз да не хапе или драска. Дария отговорно се грижи за него-да е нахранено, да има водичка, а след всяка игра съвестно си мие ръцете. Моето мнение по въпроса е, че определено дали е подходящо зависи от самата животинка.

Повечето котки приемат доста добре децата - женските в повечето случаи си задействат майчините инстинкти и ги пазят - виждала съм котка, която с часове не мръдва от едно шкафче до детско креватче и наблюдава детето, и ако то нещо се размърда веднага започва да мяука за да привлече вниманието на майката - като жив бейбифон си беше
Аз имам две котки - по време на бременността и след раждането няма да ги махам. Това си е лично решение разбира се. Ще трябва да съм доста внимателна, но си заслужава. Колкото лекари - толкова и мнения. Приемате това, което ви устройва и ви е удобно. Ако сте изморена, изтощена и не ви се занимава - разбира се подкрепете лекаря, който казва да махнете "пухкавата гад", но ако искате да се грижите за едно малко създанийце в повече - потърсете и друго мнение. Личен избор и само личен избор. Просто си го признавайте, лицемерието винаги съм го недолюбвала.
Аз лично ( лично и само лично мнение ) никога не бих взела рибки или някой пухкав плъх за домашен любимец на децата ми. От една страна - хайде, признайте, така само отбивате номера - животното с най-малко грижи и най-малко възможност за ласки за кого е добрия избор - за вас или за детето. И друго - ами никога не бих взела така да се каже "храна", която да отглеждам - от котешка гледна точка рибките и плъховете са си храна все пак , а аз обичам по-хищническите видове, признавам.
Питайте детето - ако може да отговори и да обоснове желанието си го послушайте. Децата понякога са доста по-умни от родителите си. Понякога.

аз също си мислех за костенурка , но май вече не съм навита, а котка самата аз не обичам, трябва да избера м/у папагал, чинила или морско свинче, просто не мога да реша, в интерес на истината хич не ми се ще да вкарвам животно в апартамента