настроенията по време на бременност

Да. Все едно ме описваш мен по същото време миналата година.
Същите неща. Обаче нас тогава свекърва ми нипили на главите два месеца и подписахме в гражданското. И аз, нали бях на вълната " дали не правя голяма грешка " и през цялото време си мислех да си сменям ли фамилията или това ще е усложнение после при развода  Не знам. Сигурно съм единствената, която докато се жени си мисли как ще и е най-лесно да се разведе.  Обаче хормони - какво да ги правиш.
Не ме напускаше мисълта, че живота ми е свършил. Мислех си само за нещата, които вече няма да мога да правя. Просто се побърквах.
Между другото, да не си Водолей? Защото всичките ми приятелки Водолейки минаха през това.
Не се притеснявай. Само се опитай да отхвърлиш тези мисли от главата си преди раждането, защото ако не го направиш, после при следродилната депресия ще е още по-лошо. Но и това ще мине.
Тръгни по бебешки магазини. Зарежи тези глупости, че нищо не се купува предварително и си пазарувай. така по-лесно ще преминеш на вълната " имам си бебе ".
А иначе - не се притеснявай. Нищо не е свършило. Напротив. Животът тепърва започва. А и ако не сега - кога?
Никога няма да дойде подходящото време. Знам, гледаш другите и си казваш - ето, те са го планирали, обмислили и са си родили деца в подходящия момент. Няма такъв случай. Вярвай ми. Само от страни така изглежда.

И пиши. Не се затваряй в себе си с тези мисли. И не го мисли толкова. И какво, ако това не е мъжът, с който искаш да прекараш живота си? Детето не е белезници. Детето е крила. Ще видиш, като родиш и се посъвземеш, колко по-друга ще бъдеш. Ще имаш чувството, че никой не може да ти застане на пътя за нищо.

Не бой се!Всичко,което изпитваш е нолмално.Бременността ми беше желана и планирана и въпреки това,като разбрах,че съм бременна,изживях малък шок    Таткото умираше от кеф,а мен ме заливаха същите въпроси,които си споменала.Мисля,че с повечето е така,а може и да бъркам,но при мен беше така.Спокойно си се наслаждавай на бременността и мисли позитивно 
   

оооооооооо мила не си единствената.мен ме е хванало това настроение още от втория месец-сега съм в осми тея хормони ни правят страшни номера

и аз бях така.по принцип съм уравновесен човек,но особено в началото на бременността бяха едни истерии,чак се плашех от себе си.по същия начин си мислех това правилното решение ли е и таткото правилният човек ли е,а с него бяхме почти 4години заедно преди това и тогава знаех,че ще е той.всичко е от хормоните и после се оправя.пожелавам ти леко бременеене

И аз, в началото, докато се пренастроя на новата вълна променях настроенията по 10 пъти на ден! Яко ме беше цапнал хормона, чак аз не можех да се понасям!
Нали има един лаф: "И това ще мине!" Когато с таткото сме в някаква кофти ситуация, си го припомняме и почваме да се смеем, колкото и да ни е свито на душичките...

И мен бая ме натискаха да подписваме предварително, но аз не, та не! Една от причините беше, че ме беше страх да не се наложи после да се развеждам 

Ех,върнахте ме година и малко назад...голям рев му дръпнах като видях положителния тест! 
Исках го ужасно много,но не исках да се омъжвам бременна! 
А таткото  !!! 
Пък насроенията ми бяха      и после  и  и на финала  !
Или казано с думи - бях крива и едвам се търпях аз самата или бях мила,красива,щастлива!
Въпреки това искааааам пааааак !

И аз първите месеци бях много изнервена и се карах с всички.Сега съм спокойна и се радвам на бременността си,само дето постоянно мисля за раждането и ме е страх.

ами да, нормално е!
Аз по същия начин вечно си менях настроенията

ех, че добре си го кзала и изобразила
абсолютно същия шемет бях и това продължи , д не те плаша, но до преди два месеца
Горкия ми мъж - излезе железен

Съвсем нормално, добре дошла в клуба 
От обърканите нива на хормоните е, сигурно и след раждането ще имаш период на сълзи, сополи и отчаяние и как никой не те разбира, но минава. Всичко ще е наред 

И аз имах разни такива мисли-дали точно сега трябваше,дали ми е време...И една седмица след + тест започнаха едни проблеми с бременността и в този миг осъзнах,че време или не,това е  най-важното.Благодаря на Господ,че всичко мина и за сега се развива добре.А покрай тия мисли всичко останало,което ме притесняваше беше забравено. Иначе за караниците-май всички са така,но при мен отмина за няколко месеца.Сега съм "по-добре" 

здравей мила бъдеща мамо!
първо- ЧЕСТИТО БЕБЧЕ !!!!! не си осъдена на доживотен затвор , а на доживотно щастие , ти си благословена  
чувставата , които изпитваш сега, са напълно нормални. когато аз бях в 3тия месец и казах на акушерката :''Повръщам по 10 пъти на ден и вече искам просто да умра!!!", тя ми каза: ''А, това е много добре, значи бебето се развива нормално"  представяш ли си?
на организма ти изобщо не е лесно. още повече на психиката ти...в момента яйчниците ти произвеждат 2000 пъти повече от 1 хормон, който са произвеждали на месец...викаш, тръшкаш се, мразиш всички...адаптация- така се нарича всичко това дай си време на организма да свикне ! та той ще пази нов живот, да не мислиш , че му е лесно...
адът обаче е само 1вият триместър , почти винаги  настъпи ли 4тия месец и промърда ли бебчото, като с някаква магическа пръчица  , ще се почувстваш най-красивата , най-сексапилната и най-великата жена на света защото си бъдеща мама , защото животът в тебе ще ти напомня все повече за тебе и защото в крайна сметка- имаш цялото шастие, събрано в няколко килограмчета в коремчето ти
пожелавам ти да не се изолираш от приятелите си, от всички около тебе и да говориш повече с таткото- докато започне да разбира какво ти е на теб 

И от мен честито, пожелавам ти едно здраво, пухкаво и розово бебче!!!
А относно настроенията ти, не се плаши това е съвсем нормално както са ти писали вече.
След раждането ще имаш още по-труден момент да не те плаша    поне на мен така ми беше. Следродилната депресия ме беше обсебила и  особено  с второто дете.
Но всичко с времето си, ще отминат тези моменти, бъдещите (пъри звуци, първи крачки, първи думички,кръщене, море,усмивки.........) по-хубавите ще са мнооооооооооого повече от тези сегашни терзания и изблици 

Това са напълно нормални страхове и притеснения. Явно всички сме минали през тях но това е период и ще отмине. Аз въпреки, че с милото сме заедно от 8 години като забременях почнах да си задавам разни такива въпроси. Абе луди хормони луда работа!
Леко бременеене и прекрасно бебче накрая!

Още малко и ще забравиш всичко !  Аз каква бях нервна и раздразнителна - таткото го отнасяше редовно, имах чувството, че е най-противният човек, когото съм срещала 
А и няколко пъти ме изби на агресия към чужди хора - гонех даже един дядка на автогарата да го шамаря - доста смешна гледка бях с корема, но добре, че не го спипах 
Абсолютно не исках да се женя и то с корем.... Точно тогава бяхме направили фирма и исках супер много да работя, а не да раждам и да си седя в нас изолирана с бебе.... Е мина и замина и сега искма при бебо ! Даже и искам  да се женя - абе и фамилията ще си меня 

Ти ме уби  - мислех, че съм само аз - преди няколко дена цапнах една кола дето щеше да ме отнесе на пешеходната пътека с чадъра и торбата не помня нещо тежко носех и яко изтропа. Съжалявам ако е бил някой от форума  (едва ли ама...) аз не стига че едва се движа и ги изчаквам, а той ми мина пред краката ми точно като бях по средата на улицата.

А също и много странни желания ме обземат - веднъж например ми се прииска да си хвърля едни боклуци през прозореца - никога преди не съм правила така и въобще не го одобрявам - и хвърлих с голямо удоволствие пред изумените погледи на съседите. Най-странното - въобще не ме е срам...

Гледай положително на положението си-хиляди момичета искат да имат човек до себе си и хубава професия, а и хиляди се молят всеки месец за две чертички!Благодари на съдбата и  оцени щастието си.Никой мъж не обича мрънкащи,вечно недоволни,пък било то и бременни жени!Пожелавам ти много щастливи дни! 

И аз бях така
Въпреки че с таткото сме заедно от 5 години, оженихме се преди 8 месеца, искахме бебето и като видях теста се шокирах! 
Първите 3 месеца си менях настроенията в минута, крещях даже на шефа си, после се усмихвах най-мило, а в следващия момент почвах да рева  Абе луда работа са си тези хормони.

И аз забих един чадър на един дръвник дето мина на червено и не само, че ме оля цялата с кал, ами и щеше да ме отнесе, въпреки че бях на зелено и на пешеходна пътека.

След третия месец нещата ще се нормализират.
Таткото бързо се научи и всеки път повтаряше само "И аз те обичам, мило" и идваше да ме гушка
Лека бременност!

Мацки, благодаря ви!!! Аз се притеснявах че нещо ми има. В момента съм в 9 г.с, а ви казвам, че в началото егати ужаса... И аз нямам брак с таткото, и никога не съм искала да се женя бременна, а и пък сега ми е така противен. При мен беше непланирана бременност, но вчера ме заболя корема и да ви кажа си се стреснах-не искам да загубя бебето, защото май вече свикнах с мисълта и неусетно съм го заобичала.
Също така си мислех, че идва свършека на нещо-не знам точно какво, но го чувствах като край. Като се замислиш, то си е нов живот, за какъв край може да се говори?!
Най-учудващо за мен е, че съм станала ревлива-вярвайте, ако гледам сапунки кърпички няма да ми стигнат/а сапунки принципно ненавиждам/.

Аз толкова бях изненадана да науча че съм бременна, че първата седмица бях в шок.
Седях с теста за бременост, съзерцавах го и се стараех да повярвам.
Не съм скачала от радост, з аразлика от мъжа ми който се хилеше постоянно. Милия все ми повтаряше, че сигурно не се радвам - радвах се , но исках да повярвам че е истина!

После хормоните ми се разбошуваха, все си представях че не ме обичат, люшках се все в крайни настроения, карах се за нищо и т.н.
Добре, че мъжа ми е разбран и има 2 сестри минали по пътя и знаеше какво да очаква. Та не ми се връзваше много, много на депресарските настроения.

И при мен беше така 

И аз бях така,имало е случай в който съм плакала по цяла нощ , просто ей така без никой нищо да ми е направил и накрая   си го изкарам на мъжа ми.

ооо, голямо мрънкане му дръпнах до 4 месец. Даже една но6т се и изнесох от къ6ти с вси4ките си куфари и спах посред зима в колата за около 2 4аса, докато не дойде мъжът ми д аме прибере. Постоянно му дуднех и мрънках и за ни6то не му говорех по цели дни и спях в другата стая. Боже как ме е изтърпял и аз незнам, самата аз неможех да се търпя, но бях безсилна. По едно време и него не понасях, да ме докосва и целува, а котарака ми бе6е 4ерен и все го държах гладен и побеснявах ако милото животно си иска6е храна. Ина4е ако мъжът ми за не6то му се скара, по4вах крокодилски сълзи да лея- УЖАС БЕ6Е.
Поне от вси4ко това, мъжо си спомня само сме6ното, как пла4а, 4е му е свър6ил хляба и е късно за магазина, как на никакъв филм, рева като загубена, той ми се смее и се залива  , а аз от това о6те пове4е пла4а.

Но да ме види6 сега. Не се се6там откога сълза не съм проронвала. Все съм в готино настроение, свежарка, пълна с енергия, с мъжо не сме се спре4квали с месеци. Дори да ме ядоса, ми минава за секунди и МноооооооооГО съм го заоби4ала напоследък. 

аз съм в 6-ия месец и още нищо не ми се е нормализирало като че ли не знам...

Разбира се че е повече от нормално И аз се чуствах така,много променливи ми бяха настроенията,плачех за нищо,карах се пак за нищо,а понякога всичко ме дразнеше

ох и аз съм така сега съм в началото още и направо имам чувството че полудявам,изнервям се на всичко и всички на моменти ,на мъжа ми викам без причина,сменям настроенията изведнъж, дори за мен е странно, аз винаги съм била весела и усмихната но така е няма как -хормони

Абсолютно нормално е . Първите месеци бях изнервена, карах се с мъжа ми, ревях за глупости, променях си настроението без причина......аба ужас След това всичко изчезна изведнъж и просто се радвах на бременността си