Публикувана: 11 юни 2007, 20:16 ч.
Последно мнение: 12 юни 2007, 17:53 ч.

"Г-н Стаматов, донесох Ви... "

2 111
30
1

1
2
3
Всички

11 юни 2007, 20:16 ч.

София
Мнения: 3 249

Сещате се за тази реклама на МТел. Та питането ми е: гъзо-близо-подлизурковци ли сте в работата? Да, знам, че ССФ не е, тя никога не би работила извънредно, защото са я помолили (молба=без пари), нито пък би се мазнила на шефа явно или скрито.

И все пак. В една песен се пееше как "някой постоянно оцелява, защото други срещу вятъра стоят, ден след ден". Вие от кои сте? Бихте ли направили компромис и да свършите нещо, което не ви влиза в задълженията, няма да ви платят (или обещанието за плащане е много мъгливо и неясно) и което вероятно ще вършите в извънработно време, защото не отменя останалите ви задължения?

# 1 11 юни 2007, 20:19 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Баш тая рекама ме кара да ставам социалистка.
Дъртият пръч се смее мазно, ама сигурно има такива гадове (защото такъв ми изглежда), дето си експлоатират служителите и ги юркат, пък после им се хилят. Защото, тъпичко е малко, има интернет, ама няма обхват да каже, че го е получил Sick

# 2 11 юни 2007, 20:22 ч.

Мнения: X

Ако се чувствам съпричастна към прогреса на фирмата, работата ми е интересна и я върша със страст - като нищо бих поработила като вол чат-пат...ама нъц! Laughing

# 3 11 юни 2007, 20:25 ч.

Мнения: 1 520

Рекламата много ми харесва.
Оригинално измислена.

По темата: Зависи от настройката ми, и дали ще ми е интересно допълнителното, което трябва да свърша. Но по-скоро съм от хората, които ще помогнат и ще свършат услуга, дори и без заплащане.
След подобни ситуации, често се заричам, че няма повече. Ама, възпитание, сърце не трае да не помогне. Mr. Green

# 4 11 юни 2007, 21:17 ч.

Мнения: 1 299

Цитат на: _Ним_ в пн, 11 юни 2007, 20:16

гъзо-близо-подлизурковци ли сте в работата

Аз

гъзо-близо-подлизурковка Shocked

Никогааа

Иначе рекламата ме кефи

# 5 11 юни 2007, 21:26 ч.

Мнения: 1 629

Натегачка не, просто патица. Дори сама си предлагам услугите, редовно. Проблем с НЕ-тата ooooh!

# 6 11 юни 2007, 23:00 ч.

Мнения: 3 423

Благодаря ти, че ми напомни за
песента на Подуене Блус Бенд.
Никога не съм била подлизурка.
Което няма нищо общо с това,
да работиш извънредно. Малко
странни ми се струват въпросите.
Дали не може да ги преформулираш?
Или да направиш две отделни теми.

# 7 11 юни 2007, 23:05 ч.

Мнения: 2 792

Не мога да бъда такава, не ми се отдава, подмазвачка имам предвид. На мен пич-а от рекламата ми изглежда на жертва горкия, тъжно ми е за него (много съм чувствителна Embarassed

)

# 8 11 юни 2007, 23:17 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Специална тема пуснах с въпрос да изпълня ли устна заповед на шефката ми. Не ми влизаше в задълженията, та дори беше незаконно това, което трябваше да върша. Та не съм отказала директно, а просто не я свърших работата. Не ме питаха защо, явно се усетиха, че ми е ясно.

На мнение съм, че е по-важно до някаква степен, да респектираме, така повече ни уважават. Не съм сигурна, че ако се мазня и върша всичко без заплащане и извън задълженията ми, ще успея, само ще падна на друго ниво.

# 9 12 юни 2007, 11:01 ч.

София
Мнения: 3 249

Цитат на: Liska в пн, 11 юни 2007, 23:00

Ами границата е тънка. Къде свършва извънредната работа в офиса и започва подмазването? Имам колежки, които цепят секундата. Стане ли 6, нищо не може да ги задържи в офиса. Аз оставах да си довършвам на спокойствие и съответно бях обявена за подлизурко и подмазвачка.

Но пък взеха да ми се качват на главата. Много задачи, всичките нетипични, по-скоро за улеснение на шефката, отколкото някаква същинска работа да се върши... Та и границите взеха да се размиват. А аз също имам проблем да отказвам (не "онова" отказване, сега някой да не се хване за това пък) от страх да не си загубя работата.

Ами подмазвачка съм. Както и да го извъртам. И нямам оправдание. Но пък не ми и трябва.

Та това ми беше питането, леко преформулирано. Вие къде поставяте границата, умеете ли да казвате твърдо "не" или ви е страх? Защото, каквото и да си говорим, почнеш ли да поемаш извънредна работа, да оставаш за 15-30-60-90 минути след работа, неминуемо в един момент почват да те заливат с още и още задачи, защото виждат, че можеш.

# 10 12 юни 2007, 11:10 ч.

Мнения: 3 423

Писала съм това и по друг повод.
Преди време имахме някаква среща
от работата. Една от колежките каза,
че не можело да дойде, щото имало
по телевизията "Отчаяни съпруги".
Оправданието й бе уважено. Някак
странни ми се струват представите
за подлизурстване във фирмата ви.
Как така ще те обявят за подлизурка,
защото оставаш след работа?! Странно.
Тук винаги се остава след работа! Често
дори по няколко часа. Или работиш на
държавна работа, където е все тая, дали
ще оставаш, или не. И какво ти пречи да
отказваш?! Работи там, мани подмазването.

# 11 12 юни 2007, 11:15 ч.

Мнения: 3 268

Аз малко в страни от темата ще споделя,че артистът,който играе младият фирмен служител,който преодолява куп препятствия,за да стигне до шефа си го познавам.Казва се Васко.

# 12 12 юни 2007, 11:22 ч.

София
Мнения: 3 249

Лиска, не съм на държавна работа. Laughing

А ми пречи да отказвам страха от уволнение. Сега, когато имам дете, този страх ще е дори по-голям. Confused

Стефани, сигурно още доста хора го познават този артист. Аз пък познавам други. И художници познавам. А по темата ще се изкажеш ли?

# 13 12 юни 2007, 11:31 ч.

София
Мнения: 1 103

Аз съм не мнение, че поговорката за кучето и тоягата важи и за шефовете. Тоест ако го научиш да вършиш повече работа от преките ти задължения и да стоиш след работно време за същите пари, той го приема за даденост и не смята за нужно да ти се отплати по някакъв начин. Преди и аз го правех и то не за да си подмазвам а от чувство за дълг към фирмата и в името на това нещата да вървят. Но вече смятам, че човек трябва да си знае цената и ако започнат системно да ми дават повече по обем работа и да ме карат да стоя след 6 часа, ще си искам моето без да ме е срам. Просто в България сякаш още не сме свикнали да ценим труда си и да караме работодателите да го ценят.

# 14 12 юни 2007, 11:40 ч.

Мнения: 84

Предполагам, че дали ще се окажеш "лоялен" или "подлизурко" свършвайки някоя работа вповече зависи от отношенията във фирмата и от начина по който си помолен да го направиш. И през ум не минава да НЕ свърша нещо извънредно, за което са ме помолили,защото:
- са ме помолили учтиво, любезно, съобразявайки се с времето и възможностите ми.
- винаги, когато аз съм молила фирмата за нещо извънредно (заем, аванс, свободен ден и т.н. ) съм го получила
- малка фирма сме, в прекрасни отношения сме и е ясно, че ако някой те помоли нещо, то е защото наистина е важно, а не за да те юрка или упражнява власт.

Така че лошо няма да се свърши нещо, въпроса е кой и как те е помолил. (казвам "помолил" а не "наредил"! Въпреки, че "помолил" се свежда до същото, но без избиване на комплексите на шефа върху теб Simple Smile

)

# 15 12 юни 2007, 11:45 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: _Ним_ в вт, 12 юни 2007, 11:22

А ми пречи да отказвам страха от уволнение.

Това ти е най-голямата грешка.
Ти не се цениш, що другите да те ценят!
Толкова много работа има в България, че
и да те уволнят, няма да увиснеш.

# 16 12 юни 2007, 11:50 ч.

Sf
Мнения: 808

Аз пък се притеснявам за момчето, че пи от поточето и после ще го хване рядкото щастие... То поточе, планинска вода, ама не е питейна.

Зарад една презентация, която е получена, пусти му г-н Стаматов, добродушкото ще стои на Имодиум дълго време...

Преди време така пихме от една поточе, кеф и после три дни се прескачахме за WC-то.

# 17 12 юни 2007, 11:55 ч.

Мнения: 526

Хубаво е да си лоялен към хората с които и за които работиш,но когато тази лоялност премине в едно себераздаване,което не оценяват,а приемат за даденост...Случвало ми се е в работен колектив,а за съжаление и с приятели в личния живот.Имам чувството,че някои индивиди надушват като че ли кога някой се поддава на манипулация и се възползват до последно-докато им се позволява.Лошо е,ако е шефа (шефката).Ако бяха извънслужебни отношения и някой ти се качва на главата,лесно можеш да му кажеш абе я си...,но ако се притесняваш,че ще си загубиш работата newsm78

Но аз преодолях този проблем с невъзможността да отказвам-в личния живот отсвирих всички възползващи се користно от мекотата ми,а работата просто я смених.И сега,когато трябва да кажа не,го казвам и толкоз.

# 18 12 юни 2007, 11:59 ч.

Мнения: 920

За служебна работа нямам против.
Но когато ме прати за цигари или баница...

# 19 12 юни 2007, 12:04 ч.

Мнения: 742

аз съм от шматките
редовно върша работа без пари
и не само на шефа

# 20 12 юни 2007, 12:08 ч.

Мнения: 3 268

По темата-да бих свършила нещо извън задълженията ми и за което няма да получа възнаграждение и съм го вършила.Преди работех на Аерогарата в една спедиторска фирма.Шефът ми беше меко казано голям сладур,толкова добър и интелигентен човек,просто шеф-мечта.Един ден той беше извън София и ми се обажда в 18 часа/аз вече съм си тръгнала току що и пътувам за среща с приятели/много притеснен.Каза ми,че трябва да отда на гарата да намеря едни моряци,да ги настаня в хотел,до който да ги извозя с таксита и да платя разноските с лични пари,той после ще ми ги даде.Това ми отне няколко часа,срещата с приятели пропадна,прибрах се у дома в полунощ,щото се оказа,че моряците не са на гарата,а на Аерогарата и трябваше да се връщам обратно.Но в крайна сметка бях доволна,че помогнах,макар,че не получих допълнително възнаграждение за това.Поне не в момента.Това е.

# 21 12 юни 2007, 13:07 ч.

Варна
Мнения: 3 415

да бих свършила нещо, което не влиза в задълженията ми...бих оставала и съм оставала след работно време...не го смятам за подмазване...просто искам да помогна за развитието на фирмата, за печеленето на клиенти и т.н... Peace

# 22 12 юни 2007, 16:18 ч.

София
Мнения: 3 249

Цитат на: Liska в вт, 12 юни 2007, 11:45

Цитат на: Кроасания в вт, 12 юни 2007, 11:50

Аз пък се притеснявам за момчето, че пи от поточето и после ще го хване рядкото щастие... То поточе, планинска вода, ама не е питейна.

Еееех, ако имаше кой да ми го каже това преди 10-ина години на една екскурзия в планината, тооолкова ядове щях да си спестя! ooooh!

Както и че на нетипична за тялото ти надморска височина не се спи с тапи в ушите, защото после ти се разказва играта на последните... Сори за офф-а!

# 23 12 юни 2007, 16:38 ч.

Мнения: 3 405

Работя и извънредно.
В една фирма работех преди години, големи експлоататори, постоянно стоях извън работно време и в събота и в неделя и нито стотинка отгоре не даваха. Даже рестрикции имаше. Тежах 45 кг и чезнех. Напуснах с огромно удоволствие.
За сегашния си работодател ще работя извънредно, ако се наложи. Отношението му е страхотно човешко, даже поработвам, въпреки, че съм в майчинство и ми се отплащат Grinning

Дай Боже всекиму!

# 24 12 юни 2007, 16:54 ч.

София
Мнения: 830

Цитат на: Liska в вт, 12 юни 2007, 11:10

Тук винаги се остава след работа! Често
дори по няколко часа. Или работиш на
държавна работа, където е все тая, дали
ще оставаш, или не. И какво ти пречи да
отказваш?! Работи там, мани подмазването.

Стигнах до тук и не мога да се стърпя...Ако не успяваш да си свършиш работата в работното време или имаш прекалено много работа (лош мениджмънт) или не си ефективен.
Справка: служител съм в средно голяма, частна фирма, Хамериканска, не се остава след работно време.
Упс, има и друга опция, ненормирано работно време, тогава вече е ок да работиш когато намериш за добре.

# 25 12 юни 2007, 17:21 ч.

Мнения: 236

Отказвам без проблем. И понеже това не е много желателно в една частна фирма в България, че и навсякъде където има шефове, се постарах да нямам шефове. Това не ми пречи да работя и след 18 ч. ако съм се замотала и не съм си свъшила работата. Подлизурковщината и удълженото работното време не са едно и също.

# 26 12 юни 2007, 17:34 ч.

Мнения: 765

До характер е . Аз се възхищавам на колегите , които седят до 8 вечерта , идват първи , работят извънредно и въобще не го казвам с подигравка . Не знам дали е правилно да го правят , защото нямат личен живот , даже им казвам че са женени за офиса . И си е така наистина.
Аз съм друг случай и даже ме е срам вече . Обаче забелязах , че както с повечето неща и това е както се свикнете отначало. Закъснявам за работа от първият работен ден тук ( не го казвам с гордост - без да искам е ) , тръгвам си първа ( трябва да си взимам детето ) , казах че в командировки не ходя - сега вече никой не очаква от мен подобни неща и ако свърша нещо такова са ми много благодарни , все едно не ми е това работата Crazy

Шефа ми се дразни само ако закъснея и отида след него , даже портиера долу ме предупреждава винаги , ако се е случило да отида след него и имам време да измисля някоя глупост . Добре че не съм отговорна за нечии живот .

# 27 12 юни 2007, 17:44 ч.

Мнения: 656

Шефа е задник!!!!
Елементарно уважение към труда и лоялността на служителя изисква да не се прави на "вие там тъпите не можете да се сравнявате с мен". Ситуацията - седнал пред поточето в природата - асоциирам с осигурени всякакви условия за перфекта работа, докато но служителя и едно просто колело не са зачислили. Мазненето пред шеф според мен е по-характерно за седящия с лаптопа пред поточето.

# 28 12 юни 2007, 17:46 ч.

Мнения: 1 629

Цитат на: zai4e1977 в вт, 12 юни 2007, 11:55

Така е, качват ти се на главата. В един момент чак ми става смешно, как си мислят че ме манипулират, а не виждат доброто ми желание. Тогава просто напускам. Земята е голама, работа има за всички.

# 29 12 юни 2007, 17:51 ч.

Мнения: 1 533

Извинете, че така внезапно се намесвам и малко не по темата, но направо да се чуди човек кого да цитира по-напред в подписа си. Разкошни попадения, валят направо. Само за последните 30 сек. видях два варианта - "Не бъди тъжен, сложи весел емотикон!" и "Земята е голяма, работа има за всички!"

# 30 12 юни 2007, 17:53 ч.

Мнения: 1 629

Моля те, моля те, цитирай ме в темата за безмоторните фразииии, накрая да изръся прилична глупост и тя ще се загуби из форомските дипли!

Препоръчани теми

Криминални досиета

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: