Плач на работното място

посъбрало й се е на жената, остави я да си плаче.

като свършат с ремонта, ще кротне 

веднъж седмично се трае - може даже и ти с нея, профилактично, да си пореваваш 


сериозно, остави я да си реве- на всеки му се случва да е в кофти състояние. Пък и се опитай да се сближиш и да говориш с нея- нали сте колежки.

Плачът разтоварва.Сигурно си има проблеми, нека се разтоварва жената.По-добре да плаче, от колкото да избухва и крещи.Доказано е, че мъжете живеят по малко ,защото не плачат и не се разтоварват от стреса.

Бременна.

въобще не се сетих... много възможно.

Не ми се е случвало на работра да плача заради лични проблеми. Няколко пъти съм плакала обаче, заради самата работа - напрежение, скандали, проблеми и т.н.

И на мен като правехме ремонт почти всеки ден ми се ревеше, че нищо не става както трябва и майсторите само гледат да отбият номера, не че съм го правила де. Просто някои хора са по емоционални и не могат да се сдържат дори и на работното място, така че не и се сърди и не и се дразни, а се опитай да се поставиш на нейно място.

И аз това щях да кажа 

Един единствен път ми се е случвало да се разрева на работа и се почувствах адски неудобно. Скрих се в банята, ама то като ми се зачервиха и подуха очите...мани-мани Всчики ме гледаха с такова умиление-съжаление, абе - ужас! Крайно неподходящо е да се плаче на работа. Но, за съжаление, какво може да направиш? Да й кажеш - стига си ревала ма Ми тя пак ще ревне

и аз тъй мисля.

Много кофти е така, и на мене ми се е случвало да се разрева заради лични неща и се опитвам да се скрия някъде, много гадно се получава. Хем те напира отвътре, хем не може да се изложиш пред колегите. А по работа да рева..няма шанс, поне не и на тая ми работа.

Хе хе..ти мислеше ли да я спреш Как?

Веднъж само ревнах и бързо се изнесох навън да се разходя, никой не забеляза, слава богу, че щеше да има въпросиииии.

Но това, че е бременна, затова реве, според мен изобщо не е вярно, след раждането нещо ми се прецака и ми се реве от тотални глупости. Още повече, че пълня една кофа сълзи, ако нещо ми е смешно. Сълзи от смях в работата съм изляла много, адски неудобно ми става.

Ремонт. Много добре я разбирам. И аз ревах, когато банята беше в ремонт и трябваше да се къпя на терасата, а в същото време пералнята се развали.

ама кви сте ревли

аз съм плакала от напрежение. лошото е че после дълго ми личи, че съм ревала... и всички като почнат да ме питат "ама кво ти е" ... и аз почвам пак да цивря.

Същата съм, отлагам срещи с хора за цяла седмица.

Ревала съм на работа - последния път беше заради Дари.
Но за ремонт да рева - трудно, където и да е.
Плача не е срамен - като смеха е. Усамотявам се, когато плача - ама чак да се крия.

И на мен ми се е случвало да ми се доплаче от напрежение, обаче се крия - не го правя, за да демонстрирам някаква чувствителност, даже се срамувам, че проявявам слабост. А относно колежката ти, Роси, остави я - ти нищо не можеш да направиш, най-много да допринесеш допълнително за напрежението и.
Аз също напоследък съм станала много емоционална и ми се насълзяват очите от елементарни неща, което е много неприятно, защото се излагам понякога  

И аз съм плакала на работа, че и в едно такси и после в една рекламна агенция - много ми се беше събрало и не можах да стисна и да се държа . На старото ми работно място пак ми се е случвало - в повечето случаи хората ме гледат стреснато, но проявяват съчувствие - шофьорът на таксито даже ме почерпи с дъвка, а бившите ми шефове ме заведоха на кафе. Едно е сигурно - плачът облекчава и е полезен  Остави я да си пореве - по-добре ревла, отколкото нерва

Трябва да се срещне с психолог.
Неврози, депресии, може да полудее.
Ако някой има изпитан психолог или
психотерапевт, да даде номера, за да
се помогне на таз жена, докато е време.

А ти говори с шефа да ти дава вредни.
Средата, в която си принудена да работиш,
е нездравословна. Може да стане и заразно..

Когато някой от екипа ми е видимо разтревожен или в такъв "нервен" период, му предлагам да си вземе малко отпуск, независимо колко много работа имаме. По този начин може да се разтовари, да си почине и да премисли на спокойствие всичко, което му се случва, да обърне повече внимание на проблемите си и тяхното разрешаване. Работата в такова състояние не е кой-знае колко качествена и това допълнително усложнява ситуацията. Плачът на работното място също не го одобрявам, досега не ми се е случвало да плача, нито да бърша сълзите на някой. Но ако въпросният служител няма опция да си тръгне от работа и в същото време му е достатъчно криво, ясно е че ще плаче. Малко хора могат да сдържат такива емоции.

Лигавщини....ееййй, много емоционални тия хора беее. Поговори си с нея, не приляга на голям човек да реве за щяло и нещяло 

А още по-ясно е, че работата ще страда.
Всеки капиталист има нужда от усмихнати
и щастливи подчинени. Спорт не прави ли
тази твоя колежка? Плуването преди работа
помага. Или фитнесът след работа. Да опита.
Ако не стане с психотерапевта.

Аз съм чувала, че японците имали специална терапия - зала с чучела на шефовете - отиваш и ги биеш колкот си искаш.

Супер 

По принцип не съм от ревливите. Плача много рядко. Но имам приятелка - за всяко нещо ревва. Много е чувствителна. От една дума е готова.
Знам, че сълзите освобождават напрежението.
Мисля, че зависи от темперамента най-вече.

Ето, аз напоследък много лесно плача, а ако ме и попита някой к'во ми е , вече няма спиране. . А и на хубави неща плача - като видя бебе или сватба, на филм, но това вече е от ЕГН-то.

Освен да дойдем всички при теб  . При нас на системи да си пак ще се налага да идваме...
Иначе на мен ми се е случвало - много е конфузно, ама като напира от вътре.

Пресикуна,
ти с плач значи се оправяш в живота.
Ревнеш - апартамент, цивнеш - кола.
Как го докарваш на плач? С тренировки?
Малко ноухау няма ли да споделиш.

Да й кажеш да не води разстройващи разговори ще бъде голяма грешка и един вид заяждане, а това не е здравословно нито за теб, нито за нея. По- добре при следващото реване я попитай как е, има ли проблем, ако желае да сподели и й обясни, че да се измъчва за дреболии и то на работното място, няма смисъл. Но всичко това с приятелски тон и за нейно, а не за твое добро.

разби ме просто

Сигурно има проблеми. ще минат. Всеки има моменти и настроения. Защо не я поканиш на кафе да си поговорите? zащо не помолиш шефа да иzнесе тел. в коридора?

Лсика, не говорим zа капиталистическа, а zа постсоциалистическа държава. Капиталистите zа да си усигурят усмихнати служители им предоставят нормален начин на живот и доста социални удобства. Няма чак толкова поводи да иzпадне човек чак в такива ситуации.

Ти пък - ако ставаше с реване за апартамент и кола .... Само дъвка и кафе ... толкоз ! Който ревал, ревал - няма ноухау за женски плач - всички го владеем

Що?

щото аз го чета Пресияна. и дълго се чудих на кого си писала постинг.

Лискуна също звучи добре 

Само веднъж до сега.

И аз така, и се бях изпокарала с шефа, с баща ми и с кой ли не още 
Сега ми изглежда смешно, но с този ремонт съм си скъсила живота поне с 5 години.

 Не мен също ми се е случвало. Имала съм по-сериозни причини от ремонт.
Но в момента правим ремонт , възникват семейни спорове и редовно си качвам кръвното...Още не съм плакала.

А иначе на  предишното ми работно място , постоянно ме напушваше на рев....Профилактично си ревях у дома  преди да тръгна /като знаех какво отношение ме чака там.... /. Такова чудо в цялата си практика не съм имала....
Така ,че  разбирам колежката ти. Теб също. Дано бързо й отмине това настроение.

rosiii, не разбрах - ти искаш да й помогнеш или ти влияе зле нейното поведение. Защото мисля, че когато хората работят в колектив, трябва да се съобразяват, колкото и да им се реве или им е криво и разни скандалчета и тряскане на телефони да си ги запази за вкъщи. Никой не е длъжен да слуша. Ако все пак се случи, хора сме, на всеки понякога му се е доревавало - да отиде в 00 и да си поплаче, ама всеки ден... Била съм на работа в период, в който по цял ден ми се ревеше. Не, направо не ми се живееше, но не съм си позволявала да натоварвам колегите си с мен.

Това е реакция на всеки. Ти нямаш право да я съдиш и да се съпоставяш.
Това, че не плачеш е твето поведение. Остави я да си реве било то за "глупости".

На мен ми се струва ужасно недопустимо не само някой да реве на работното си място постоянно, но и да води лични разговори, с повишаване на тон? и въобще някакви скандали, свързани изцяло с личния му живот така че цялата фирма да разбере това.
Аз също съм имала колежка, чиито развод "преживях" , и това е направо нелепо. Всеки има лични проблеми,  но в нашата фирма, те остават пред вратата на офиса./между другото гореспоменатата колежка вече не работи про нас, точно поради тези си проблеми, тъй като те се отразяваха не само на атмoсфератa в офиса,но и на работата й/

оплачи се на шефа, щом ти пречи.

и какво? по добре ли се чувствате от това, че жената е иzгубила работата си и вместо да и се помоген да си реши проблемите е zатънала в по голяма криzа. работата преди всичко , а хората пасти да ядат. дивия zапад и коравосъдечност от всякъде. никаква проява на социалност. айде гадост.

rosiiii , мисля, че трябва да намериш отдушник на това, което събираш вътре в теб  

Иначе, за колежката...дано е период. Защото, ако наистина сте само двете и това се случва ежедневно, сигурно и аз ще се изнервя  
Друго е да сте няколко човека, в различни стаи, на различни етажи.  

Лично аз не съм машина и не мога да оставя проблемите "пред вратата" на офиса.
Не разбирам и хората, които се правят, че не водят друг живот освен служебния. Преди всичко съм човек.
Плакала съм няколко пъти в офиса, на терасата с цигара в ръка. Никой не ме е виждал, никой не е разбирал.
Лични разговори водя, защото хората, които обичам и за които мисля са над работата. Те ще са винаги до мен за разлика от шефа и колегите  

Не мога да ти опиша колко се радвам да прочета нещо такова. Някак ми връща надеждата в хората 

Julie , ти сериозно ли?

абсолютно. аз не бих го направила, ама щом й пречи на жената.

А може би трябва да се чувствам по-добре когато някой от съседното бюро крещи на мъжа си, че е "мизерник", "простак", "червей" и др.подобни, или когато се залива в сълзи как същия имал любовница?  

ами не, ако може да я помолиш да вика така от друг телефон, например в zаседателната стая или в коридора да иzлиzа или на терасата и да и помогнете да види, че живота не се ограничава само в пръч с любовница , а има и други старни и няма нужда да се чувства zависима от тоzzи пръч, zащтоо има хора край себе си и стабилна работа, с доходи, които няма да и поzволят да се срине съвсем ...
аz работя в "гадна капиталистическа" фирма , имах нужда от водене на лични раzговори в определени периоди, водих, истерии имаше , просто човек има тежки периоди в живота . ОК. колегите ми нищо не каzаха. Знам , че не име е било приятно. От друга страна иzслушах целия ремонт на колегата си по телефона. Знам какви плочки има в банята и какво му е парното , също как е направил стълбището, коя zастраховка е била валидна ...
Като имах проблеми в старата квартzира и големи раzправии с хаzяите споделих с началника, който ми влеzе в положението и дори иzпрати един от колегите да види какво е най добре да се направи и как да постъпя, много ми помогнаха.
Сега работя с друг екип (имаха нужда от ресурси) и началника ми преди да иzлеzе в отпуска минава да ме пита дали всичко е ОК и дали нямам някакви пролеми там, zа да се оправя преди да zамине ...
Иzобщо , когато хората , работещи в една фирма се чувстват zащитени, те иматz много по малко поводи zа депресия и работят по добре. Вмсето да притискаш някой с уволнение в труден момент (което директно го иzкава от релси), можеш да се поинтересуваш как да го убедиш, че има нещо стабилно zад гърба си и може да не се коси толкова zа други неща и да г опратишв отпуска да си уреди нещата .

Vivita, не си мисли че тази жена е била уволнена просто така, без никакви молби,предупреждения, и обсъждания на нейното поведение. Тя напусна по собствено желание, след като няколко пъти беше помолена да не води личните си разговори от служебния телефон(понякога продължаващи по един час- за уточнение при нас телефона е  оръдие на труда), или поне да не го прави в присъстивето на колеги и клиенти???!!!, както и да не се налага всеки ден гореспоменатия "мизерник" да идва по 2-3 пъти на работното й място за да се "разберат"и какво ли не още. Просто случая за който разказвам наистина беше безнадежден. Тя не просто ревеше в офиса, а пречеше на всички да работят нормално. И отпуските и извънредните  почивни дни не помагаха.
Освен това съм на мнение, че не колегите са тези които трябва да убеждават или помагат на някого в личните му проблеми. Аз не съм там за да се забавлявам, а за да работя и хората в офиса са ми колеги, а не приятели. Не само че не искам аз да се меся в техните проблеми, но и не позволявам те да се месят в моя живот. Що се отнася до отношенията между шефове и подчинени - да, съвсем нормално е шефа ти да те пита дали всичко е О'к и въобще да се държи нормално, заинтересовано или както там го наречеш, защото ти работиш за него и от теб като служител зависи дали нещата във фирмата ще вървят добре, но всичко си остава до там. Съвсем нормално е й между колегите в един екип да има разбирателство.
И да, аз се чувствам по добре откакто тази жена не работи в нашата фирма, както и повечето от колегите ми. Сигурно има много други фирми, където хората седят и си клатят краката и имат достатъчно време да обсъждат живота си и проблемите си, места където тя ще може да го прави също както и всички останали. Дали шефовете ми са постъпили добре или не като са и поставили някакъв ултиматум  не е моя работа. В крайна сметка, затова са шефове, за да взимат решения и да носят оотговорност за тях.

rosiiii, не си ме разбрала или аз не съм се изказала точно. Имах предвид, че ти съпоставяш нейния с твоя живот, нейните реакции с твоите. Това няма да доведе до нищо хубаво за теб - напротив само те натоварва.
А иначе подобни истерии не са приятни, дори да си неволен свидетел, да не говорим че при вас явно е системно и се налага ти да й поемаш работата.
Поговори с нея и й кажи, че повече няма да  й поемаш нещата. Като звънне телефона и тя реве, да мисли как ще го вдигне.

ребус, ясно ми е за какво говориш, просто ми стана много мъчно за жената , на оято целия семеен живот се срутва  и тя губи и работата си, защото има проблеми 
кофти. аз лично не бих се тормозила, ако някой си клати пред мен краката , гледа да шикалкави , краде ... че са го уволнили, но когато някой е в някаква житейска драма бих т-рпяла, докато излезе от дупката, пък тогава бих се вгледала как стоят нещата.
и да права си, ние по цял ден си клатим краката, затова и съм така социялно настроена 

Шефа ми крещи за щяло и нещяло, все нещо не му харесва, вдига телефона, излива си отровата и после се успокоява, ама ей така без причина и не е свързано с работата, ами си измисля някакви странни оправдания. Не издържам повече, с този човек на глава не се излиза. Миналата година имаше една колежка, която ми правеше скандали непрекъснато, загубих си бебето и тогава много ревах, първо бях много хладнокръвна и си казвах нищо пак ще стане другия път, ама в един момент не издържах и ревнах, това е непоносим психически тормоз и не мога да се измъкна, не ме пускат ...
Или поговори с нея или я трай да реве непрекъснато. Аз бих избрала първото.

зорика, на твоя шеф бих теглила една майна.

Къде работиш..ауууу..при този пазар на труда, търпиш такива неща.

оплачи се където трябва,защо не прочетеш кодекса на труда и там ще откриеш отговора

дя , който в БГ действа само срещу по слабите, но никога в тяхвна защита. колко бременни майки от отчетните се оплакаха, че като казали, че са бременни ги уволнили?????? и защо не?????????

Подадох си молбата, даже нова работа си намерих и откакто му казах, че напускам ни вест, ни кост. Не разбирам подобно поведение на 40 год. мъж, опитва се да ме наказва с мълчание ли?!?  Даже ми каза сама да си търся заместник, а за мен това е неприемливо, фирмата не е моя, заявих, че ще спазя едномесечно предизвестие, а той като взе да ме нарежда и да ми дрънка едни глупости. Даже моля ви се ме пита защо напускам, а като му отговорих ми каза да не се оправдавам, а и коронния номер - защото никаква работа не върша.

моя мъж като напусна едно от работните си места шефа му му беше написал на молбата за напускане "Върви по дяволите"

Те и двете неща са класика в жанра!
Особено в малка частна фирма...

Това ми хареса Представих си го как стои сред фирмената документация 

Millena, мисля, че после молбата замина в кофата. язък.

Язък наистина. Защото е страхотно попадение просто!

Не ми се е случвало да плача на работа.Не бих могла да понеса да натоварвам хората,като си пренасям настроенията,тревогите и болките,които са ме мъчили вкъщи.

Tя просто знае за какво змийско гнездо става въпрос