Момичета нормално ли е да ревнувам дъщеря си от бабите й
- Публикувана: 16 юни 2007, 11:20 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 19:04 ч.
ревност към бебо
И аз го ревнувах много, естествено от свеки най-вече. Но май взе да ми минава. 
Нещо подобно и при мен се получи.Само дето все още не ми е минало.Усещането намаля,но го има все още.Но това усешане е свързано само със свекърва ми и никой друг.
Ами не съм изпитвала ревност. Синът ми като беше бебе сме били почти по цял ден само двамата и като сме се виждали с баби, дядовци и останалата рода въобще не съм го ревнувала. Не мога да си го обясня това. Даже не мога да си го представя. А защо ги ревнувате децата? Кое поражда това? И защо само от свекървите? Странно ми е.....
И аз ревнувам само от свекървата. Не мисля да е ненормално,обяснявам си го с това,че отраснах с баба си и дядо си-нямах родители и искам да си я гледам сама,ами просто ревнувам,защото знам как привикват към бабите...Освен това ужасно много ме е страх,че ще тъпче малката с недопустими храни-тя прави каквото си поиска-не ме слуша никога.
Ми и при мен го има момента с ревността (особено към свеки). Даже не е ревност, а откровенно си ме дразни жената, защото въобще не се съобразява с моите правила спрямо децата, а и с техните навици.
За пример: дойде в събота сутринта на гости (в 8 сутринта
, а знае че си поспиваме до късно) и след като дребния закуси обилно продължи да го тъпка с череши, ягоди, че и агнешко, щото разбираш ли момченце бил и си поискал.
За пример: дойде в събота сутринта на гости (в 8 сутринта
, а знае че си поспиваме до късно) и след като дребния закуси обилно продължи да го тъпка с череши, ягоди, че и агнешко, щото разбираш ли момченце бил и си поискал. ...Даже не е ревност, а откровенно си ме дразни жената, защото въобще не се съобразява с моите правила спрямо децата, а и с техните навици....
Аз нямам от кого да ревнувам. Майка ми почина преди няколко години, свеки въпреки, че сме в една държава живее на 4000 км от мен. Мъжа ми го няма по цял ден и горе долу аз съм с бебчо 24/7. Така ми се иска да "ревнувам" от някоя баба и да имам един час или ден за себе си...или поне една нощ да спя 6 часа без прекъсване...направо за мен сте късметлийки,че имате някой да ви помага/заменя понякога 
Охооо,ревнувам и още как!От свекъра и свекървата много!Вътрешно се дразня всеки път като я държат на ръце!Не ми се иска да съм такава,обаче...Имам някакво чувство,сякаш искат да я обсебят,защото все уж на майтап подмятат как щели да си я вземат да я гледат(ДА,БЕ,ДА!!!),за да не ходела на ясла и такива работи.Не обичам други хора да я пипат много-много,пък било то и баби и дядовци,не обичам да ми се месят в гледането на бебка,уж помагат,даже не обичам и някой друг да й бута количката(освен аз и баща й)!Абе ревност голяма!
Охооо,ревнувам и още как!От свекъра и свекървата много!Вътрешно се дразня всеки път като я държат на ръце!Не ми се иска да съм такава,обаче...Имам някакво чувство,сякаш искат да я обсебят,защото все уж на майтап подмятат как щели да си я вземат да я гледат(ДА,БЕ,ДА!!!),за да не ходела на ясла и такива работи.Не обичам други хора да я пипат много-много,пък било то и баби и дядовци,не обичам да ми се месят в гледането на бебка,уж помагат,даже не обичам и някой друг да й бута количката(освен аз и баща й)!Абе ревност голяма!
Лелее
вярно голяма ревност при теб 
Ама не всичко мога да нарека ревност, а по-скоро дразнене. Например това, че не обичаш да ти се месят в гледането. И аз не обичам и направо полудявам като ми се бъркат. Директно си казвам, че не искам никой да ми казва как да си гледам детето и какво да правя 
Е, не става приятно, ама и на мен не ми е приятно да ми правят планове какво да правя и кога. Но това не е ревност, а просто се дразня. Ама това, което пишеш - никой друг да не държи детето и никой друг да не бута количката е меко казано странно. Това не съм го изпитвала и не мога да го разбера. 
Като се замисля,по-скоро се дразня от свекърва ми именно защото не се съобразява с моето мнение и това как гледаме детето си.Имаме си неписани правила и изисквания и не просто за да ги има,но си има причина да сме ги прикрепили към възпитанието на детето ни.Все я глези,непрекъснато носи напр.сладко,като хиляди пъти съм и казвала да не носи и,че е по-добре да купи плодове или плодови сокове например.Отделно и позволява куп неща,за които Ели знае,че са забранени.Е как така със свекър ми нямам проблеми?Майка ми също понякога я глези,но като и направя забележка,веднага се съобразява и дълго време не се налага да правя такава.В крайна сметка,когато са били родители,те са ни възпитавали,както са смятали за добре.Сега времената са такива,че техните възпитателни методи, не се вписват понякога,а и сме различни хора все пак.От друга страна не е лош човек,винаги е показвала уважение към мен,но стане ли въпрос за детето ни съм нащрек. 
Момичета нормално ли е да ревнувам дъщеря си от бабите й
Аз също ревнувам малкия от свеки, или по-точно се дразня. Но това е, защото тя като дойде и не го оставя и за минута, все на ръце, дава му да си играе с всичко и изобщо така го лигави, че побеснявам като гледам. Ама какво да правя- търпя. Добре, че идва 1 път на седмица, та се зареждам с търпение и просто броя на ум минутите докато си тръгне. От майка ми никога не съм ревнувала, даже съм се просълзявала като съм гледала с каква любов се отнася. 
От майка ми никога не съм ревнувала, даже съм се просълзявала като съм гледала с каква любов се отнася.
Когато бях малка винаги ме упрекваха с думи "всички са в грешка- само ти си правата" и това трябваше да значи, че щом всички мислят по друг начин, значи нещо аз не съм в ред. 
Дооста време този номер минаваше, въпреки че очевидно беше точно обратното. Взех да проумявам че това общество е масово болно. Никой в тази страна не мисли и разсъждава като нормален човек и аз вечно със сама с различно мнение от всички. В един момент това започва да дразни ужасно и да се чувстваш абсолютно чужд сред свои. Отчасти затова и напуснах България.
Тази тема още веднъж ми показа, че масово хората са с психичен проблем и не просто не го виждат сами, но и една друга се подкрепят наричайки абсолютната параноя норма.
Как може да ревнувате собственото си дете, собствената си кръв от най-близкия роднина- бабите и дядовците? Ходете се лекувайте бе хора! 
Отдавна ме впечатляват някакви подобни откъслечни изказвания, но такава масова психоза не съм очаквала. Споменах на мъжа си и той се опули от изумяване. "Тея не са се наиграли с кукли- на тази възраст това е диагноза, махни ги!"-това му бяха думите. Божеее, имало един нормален човек и аз точно за него да се оженя! 
Дооста време този номер минаваше, въпреки че очевидно беше точно обратното. Взех да проумявам че това общество е масово болно. Никой в тази страна не мисли и разсъждава като нормален човек и аз вечно със сама с различно мнение от всички. В един момент това започва да дразни ужасно и да се чувстваш абсолютно чужд сред свои. Отчасти затова и напуснах България. Тази тема още веднъж ми показа, че масово хората са с психичен проблем и не просто не го виждат сами, но и една друга се подкрепят наричайки абсолютната параноя норма.
Как може да ревнувате собственото си дете, собствената си кръв от най-близкия роднина- бабите и дядовците?
Ходете се лекувайте бе хора! Отдавна ме впечатляват някакви подобни откъслечни изказвания, но такава масова психоза не съм очаквала. Споменах на мъжа си и той се опули от изумяване.
"Тея не са се наиграли с кукли- на тази възраст това е диагноза, махни ги!"-това му бяха думите. Божеее, имало един нормален човек и аз точно за него да се оженя! Момичета нормално ли е да ревнувам дъщеря си от бабите й
П.С. Освен това много се дразня, когато свекърва ми живее с илюзията че синът й " й казва всичко", което определено не е вярно. Ако не ми беше толкова смешно и не знаех истината, бих ревнувала и него.
Нормално е обаче и тази ревност към децата да намалява с годините- колкото по самостоятелни стават, толкова повече да се откъсват от нас.
От много време насам усещам,че нещо ми липсва...Едно такова,усещам,че хората искат да ми кажат нещо,пък някак си не ми го казват!.И когато прочетох постинга на xenia ,изведнъж го осъзнах!Ами,че да!Че аз съм имала психичен проблем,бе,абе защо никой не ми е казал по-рано,че аз съм за лудницата!Ами я да си събирам багажчето,да оставям детето да си го отглежда свеки както тя си иска и бегом да се лекувам.Там ще ми позволяват по цял ден да си играя с кукли,че не съм се наиграла!Ами че да!Какво ли правя още тука,ами не тръгвам?
Когато бях малка винаги ме упрекваха с думи "всички са в грешка- само ти си правата" и това трябваше да значи, че щом всички мислят по друг начин, значи нещо аз не съм в ред.
....Грешките в възпитанието почти винаги оставят следи в характера за цял живот..... 
Не мисля,че твоите родители(или кой там) са били прави,казвайки :"всички са в грешка- само ти си правата".
Сигурна съм,че всичко ти е било на ред.
Родителите някой път доста прекаляват с манипулирането на децата си.
Момичета нормално ли е да ревнувам дъщеря си от бабите й
На мен не ми се струва нормално... или поне за мен не е нормално. Никога не съм ревнувала дъщеря си от когото и да било!
И аз ревнувам само от свекървата. Не мисля да е ненормално,обяснявам си го с това,че отраснах с баба си и дядо си-нямах родители и искам да си я гледам сама,ами просто ревнувам,защото знам как привикват към бабите...Освен това ужасно много ме е страх,че ще тъпче малката с недопустими храни-тя прави каквото си поиска-не ме слуша никога.
Ама какво значи привикват към бабите
Кое е ненормално в това!? За храните... твоя е задачата да поставиш условия как да се храни детето! И още нещо искам да ви кажа.. оставете децата ви да се радват на бабите и дядовците. За съжаление те си отиват в един момент. Вие към вашите баби какви чувства изпитвате? Топли, нали? А сега си помислете какви щяха да бъдат ако вашите майки са ревнували и са ограничавали по някакъв начин общуването ви. И още нещо ми е странно, защо ревност към бабите, а не към дядовците? Това малко ми прилича на ревността на свекървите към вас.. същата работа!!! Е, това аз не го възприемам, честно!
Това малко ми прилича на ревността на свекървите към вас.. същата работа!!!
Но и с нея се живее.
Зависи от възпитанието на всеки от нас!Хубаво е да сме дипломатични,каквото и да става.
А?Какво мислите?
И аз ревнувам само от свекървата. Не мисля да е ненормално,обяснявам си го с това,че отраснах с баба си и дядо си-нямах родители и искам да си я гледам сама,ами просто ревнувам,защото знам как привикват към бабите...Освен това ужасно много ме е страх,че ще тъпче малката с недопустими храни-тя прави каквото си поиска-не ме слуша никога.
Ама какво значи привикват към бабите
Кое е ненормално в това!? За храните... твоя е задачата да поставиш условия как да се храни детето! И още нещо искам да ви кажа.. оставете децата ви да се радват на бабите и дядовците. За съжаление те си отиват в един момент. Вие към вашите баби какви чувства изпитвате? Топли, нали? А сега си помислете какви щяха да бъдат ако вашите майки са ревнували и са ограничавали по някакъв начин общуването ви. И още нещо ми е странно, защо ревност към бабите, а не към дядовците? Това малко ми прилича на ревността на свекървите към вас.. същата работа!!! Е, това аз не го възприемам, честно!Ваче много добре го е написала. Замислете се над думите й. Много е права. Аз вече сигурно се потретвам, но и за мен това не е нормално, а и е меко казано странно, както вече написах в по-горните си постинги. За хранене, обличане и т.н. просто казвате ясно и категорично какво искате и не искате. Знам, че има хора, на които колкото и да казваш те пак си правят каквото решат и именно за това бях написала, че като нямам доверие на някой просто няма да оставям детето си за повече от ден. За часове или от сутрин до вечер - да, но за дни и седмици не бих. Ама такива крайности като никой друг да не ми пипа детето, пък да не го вози, пък да не го гушка...прекалено е. Един ден, живот и здраве, и ние ще станем баби. Ами как ли ще се чувстваме ако не ни дават да гушкаме внучето, да го повозим с количката и т.н. Не държа да ми го давам да го гледам за дни. Ако искат - ОК, ако ли не - тяхна си работа.
Като се замисля,по-скоро се дразня от свекърва ми именно защото не се съобразява с моето мнение и това как гледаме детето си.Имаме си неписани правила и изисквания и не просто за да ги има,но си има причина да сме ги прикрепили към възпитанието на детето ни.В
У нас е същото, още малко ще проявявам толерантност и после край на общите сбирки и гледането на детето.
Едно е да обичаш детето като баба, друго е да се изживяваш като негова майка ( макар всъщност да си му баба). Трябва да има разлика и ако някой не я усеща не бих се поколебала да я подчертая.
Точно така!
Момичета нормално ли е да ревнувам дъщеря си от бабите й
Аз ревнувах голямата когато беше бебе от свекърва ми. Но ми мина и сега ми става смешно като се сетя каква съм била
Едно е да обичаш детето като баба, друго е да се изживяваш като негова майка ( макар всъщност да си му баба). Трябва да има разлика и ако някой не я усеща не бих се поколебала да я подчертая.
Ооо, чакай.. ако бабата се изживява като майка, което е доста голяма рядкост и пак зависи от конкретния човек как вижда дадено отношение... Тогава пак няма да изпитвам ревност. Няма да е точно това чувството. Човек изпитва ревност, когато е несигурен дали чувствата на друг човек няма да се прехвърлят към трети. Това за мъжа ми върви, ама за детето - НЕ. Аз съм и ще си бъда негова майка!!! Ако ще 100 жени да се появят и да се изживяват като майки. Децата знаят и усещат, не могат да бъдат подведени. Та то е имало връзка физическа с мен 9 месеца. Та затова аз не се страхувам, че детето ми ще прехвърли чувствата си към друг човек и респективно не изпитвам ревност.
И пак никой не ми каза дали изпитва ревност към дядовците? Не се заяждам, просто ми стана любопитно да разгадая защо ви вълнува това. не го подценявам и не ви упреквам!
Ще се включа по пълноценно след някой друг месец живот и здраве, иначе сте едни гърди пред мен в спора
По въпроса за дядовците- все пак обикновено мъжете по трудно показват чувствата си, може би това е обяснението. Доста пъти съм чувала деца да се обръщат към бабите си с "мамо Еди-коя-си", но никога към дядо си с "тате ...".
Иначе Vache- може би си права, но аз все си мисля че едно малко дете, което има мама и мама Сиси примерно, и тази мама Сиси разваля дисциплината, лигави го и му угажда непрестанно много лесно би я предпочело в определени моменти. Или като нищо да ти сервира " Искам да сме с мама Сиси сега , защото тя ми купува сладолед" ( съвсем произволен пример давам)... върви после обяснявай че си го носила 9 месеца в утробата си и това че му купуваш сладолед е не защото ти е кеф да си зла, а за негово добро.
По въпроса за дядовците- все пак обикновено мъжете по трудно показват чувствата си, може би това е обяснението. Доста пъти съм чувала деца да се обръщат към бабите си с "мамо Еди-коя-си", но никога към дядо си с "тате ...".
Иначе Vache- може би си права, но аз все си мисля че едно малко дете, което има мама и мама Сиси примерно, и тази мама Сиси разваля дисциплината, лигави го и му угажда непрестанно много лесно би я предпочело в определени моменти. Или като нищо да ти сервира " Искам да сме с мама Сиси сега , защото тя ми купува сладолед" ( съвсем произволен пример давам)... върви после обяснявай че си го носила 9 месеца в утробата си и това че му купуваш сладолед е не защото ти е кеф да си зла, а за негово добро.
И аз ревнувам от свеки.Понякога си мисля,че не съм права но не мога да се контролирам.А пък и тя е една гадост едвам и изтрайвам превземките.
Моята дъщеря се обръща към свекърва ми на име. Не й казва бабо.. бяха имали случай, в който една жена се беше възмутила, че как може детето да не казва на баба си бабо и беше подстрекала Александра да й казва "маминко"
От което свекърва ми беше в потрес!!! Аз също не възприемам такова обръщение и щях да реагирам. Между другото самата ми свекърва, която е доста възрастна се е обръщала към баба си и дядо си с "мамА и папА", но не проявява такива щения към внучка си. А и името й е доста особено и тя казва, че по никакъв начин не си го представя с баба отпред... Разберете, че е патология ако бабата изпитва майчински чувства към внуците си. Тя несъмнено ги обича като собствени деца, но по различен начин! Според мен тия неща са в ума на майката леко изкривени или просто не понасят свекървите си и реагират, но все пак си мисля, че чувството не е ревност. Аз също имам индивиди, които не понасям да комуникират с детето ми по най-различни причини, но това ми е чувството.. аз не ги понасям 
На няколко пъти съм се натъквала на такива теми. И честно казано са ми странни. Не знам. Не искам да се заричам. Може би, защото все още нямам дете. Но защо да го ревнувам? То си е мое. И никой не може да ми го отнеме това право. Чудно ми се вижда. Може би повечето от вас се дразнят от свекървите си, а не ревнуват.
Не знам. Не искам да се заричам. Може би, защото все още нямам дете. Но защо да го ревнувам? То си е мое. И никой не може да ми го отнеме това право. Чудно ми се вижда. Може би повечето от вас се дразнят от свекървите си, а не ревнуват. Рокси, твоите баби дават ли признази за такъв род обръщения?
Свекървата в общи линии има страх от мен, така че и да има признаци няма да ги покаже пред мен, тя с мъжа ми си контактува по принцип:)
Аз съм си чешит де, признавам си.
Може пък и ревност да не е точната дума
Изобщо не смятам за нормално да се ревнува детето от бабите, направо съм като гръмната. И като гледам това е масово в темата. Че това са най-близките ви хора, вашата кръв и вашето семейство, хората, които са ви родили, гледали, възпитали.Вие сте непоправими егоисти в такъв случай И какво като бабите глезят децата от време на време или им дават шоколад - ми че за децата точно тези моменти остават запомнящи се и носят след години сладката носталгия по отминалото детство (а не безкрайните майчини забрани "Маме не яж това, маме, не пипай онова!" и т.н) И още нещо - децата не ви принадлежат, те са самостойни индивиди, а не ваша движима и недвижима собственост.
А на авторката искам да кажа - Имаш сериозен проблем с маниакалната си привързаност към детето. Визирам и другата тема, която си пуснала, че не искаш да отидеш за 3 седмици на гости при родителите на мъжа ти. Само че там изброяваш други причини затова от сорта, че няма условия и т.н, но никъде не споменаваш, че ревнуваш от свекърва си, което се оказва истинската причина явно. Изобщо не ти прави чест и дано за в бъдеще не станеш една от онези досадни майки, които постоянно обгрижват детето си, придружават го при подаване на документите за кандидат-студентски изпити, звънят му и го проверяват постоянно къде е и с кого е и какво аджеба прави.
И какво като бабите глезят децата от време на време или им дават шоколад - ми че за децата точно тези моменти остават запомнящи се и носят след години сладката носталгия по отминалото детство (а не безкрайните майчини забрани "Маме не яж това, маме, не пипай онова!" и т.н) И още нещо - децата не ви принадлежат, те са самостойни индивиди, а не ваша движима и недвижима собственост.А на авторката искам да кажа - Имаш сериозен проблем с маниакалната си привързаност към детето. Визирам и другата тема, която си пуснала, че не искаш да отидеш за 3 седмици на гости при родителите на мъжа ти. Само че там изброяваш други причини затова от сорта, че няма условия и т.н, но никъде не споменаваш, че ревнуваш от свекърва си, което се оказва истинската причина явно. Изобщо не ти прави чест и дано за в бъдеще не станеш една от онези досадни майки, които постоянно обгрижват детето си, придружават го при подаване на документите за кандидат-студентски изпити, звънят му и го проверяват постоянно къде е и с кого е и какво аджеба прави.
Ама хора, аз подозирам, че не говорите за ревност... Може просто даден човек да ви е неприятен и да не искате да има допир с детето. Може да е свекървата, а може и да е друг. Аз затова си питам... Някоя ревнува ли детето от майка си или просто нещата са насочени към свекървата....