Последната седмица се събуждам от глад 
Май още известно време ще е така.... После пък ще ме събуждат от глад.
Май още известно време ще е така.... После пък ще ме събуждат от глад. - Публикувана: 17 юни 2007, 06:42 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2007, 19:28 ч.
Добро утро, мутро!
Подозирам, че в този час си си легнал, а не си станал.
вероятно, щом не се обажда никакъв
Всяка сутрин ме събужда ранобудната ми щерка с викове "Мамоооооооооооооо" от леглото. Вече не помня откога не съм се събуждала сама и наспана, но.....такъв е живота. Ставам, слагам я на гърнето, през това време правя закуска за нея/ние рядко закусваме/ и после се обличаме за разходка. Мъж ми го оставям да поспи до по-късно ако може. Кафе не пием у дома, така че и от това задължение съм освободена. След като всички се излюпят, измият и облекат се изнасяме на близкото кафе и висим там до обяд. Малката играе на площадката, а ние блаженно пием кафенце на чист въздух.
. Странно откъде е влязла. Досега чистих 
, това ми действа успокояващо. 
В момента се доразбуждам с една голяма чаша шварц +мляко+кафява захар. Иначе непреодолимото ми желание за освобождаване на пълния ми мехур ме изстреля още в 7.30 до "онова място".
През седмицата ние будум дребен, той, ако не ни усети да мърдаме, си спи блажени докъм 8, а това е щастие неземно!!! След като месеци наред е ставал между 5.30 и 7.00
Иначе през уикенда най-често е в свеки.
Закуска и аз като Леопардката правя вече рядко.То и аз и не закусвам, де, само наливам кофеиново гориво.
През седмицата ние будум дребен, той, ако не ни усети да мърдаме, си спи блажени докъм 8, а това е щастие неземно!!! След като месеци наред е ставал между 5.30 и 7.00
Иначе през уикенда най-често е в свеки.
Закуска и аз като Леопардката правя вече рядко.То и аз и не закусвам, де, само наливам кофеиново гориво.
, ако го няма трябва аз да си го направя 
. А преди да се появи детето . .. ехххххх
Вече нямам ревливи бебешки събуждания.Децата са ученици,сами се подготвяха за училище(сега са във ваканция)и изобщо събуждането при нас е спокойно и приятно,с кафе и сладки приказки.Преди около месец обаче,малката имаше да учи стихотворението"О,Шипка"и нещо се притесняваше дали ще се справи в клас.Та нахлува тя в спалнята в 6,30,ние увити като буби и спим,и се започва една гръмка рецитация"О,Шипка!Три дена..."и т.н. с целия патос,на който е способна.Подскочихме като ужилени,а малкият човек се изтъпанчил до главите ни с най-сериозен вид и ниже рими.Мисля,че това събуждане никога няма да го забравим 