Играят ли си вашите мъже с децата си?

mimi_msm, съжалявам, че мъжа ти не се занимава с детето, не е хубаво, но много мъже са така. Моят баща също никога не си е играл с мен и брат ми, много студено се държеше, дори рядко сме говорили. Добре че имах баба и дядо и майка, които компенсираха това. Стреми се ТИ  да даваш  необходимото внимание на детето, щом бащата не иска. Важното е то да не усеща липса на любов и топлота. А и говори с него, обясни му колко много го обича детето и как има нужда от общуване с него.
За мой късмет мъжа ми въпреки, че се връща скапан от работа, винаги си играе с децата, мачка ги, целува ги - много повече отколкото мен, ама не ревнувам  Малкия заспива само с него, а след това ходи при големия да го погушка и ако има сили да му разкаже приказка. 

Наистина е неприятно това... Но много мъже са така. Влюбват се по-късно в децата. Моят баща се влюби в мен, когато бях на 12... Преди това не си играеше, беше вечно намусен и само ме овикваше. След това внезапно откри, че съм станала голям човек и станахме приятели. Така е и досега.
Разбирам, че ти е трудно, но просто опитай да даваш каквото можеш на малкото същество. Отношенията с таткото са ти неподвластни за съжаление...

Въобще не се примирявай. ИЗИСКВАЙ това, което се полага на детето ти. ИЗИСКВАЙ да ти помага. Оставяй детенцето с него, отначало по малко, после повече. Така му е по-лесно, но пък на тебе ти е трудно и детето ти расте все едно без баща.

странно и моят не оби4а да си играе, само отвреме на време, като му тегля едно леки4ко конско ил след като й се е накарал да го остави, му светва лампи4ката и компенсира, но е стресиран и аз го разбирам, работи на две места, след това  в къщи не е  леко , но тя си го обожава! нау4и се да си сика вниманието, тормози го на лягане, вода, гърне, сок4е, гушка и той ще не ще става и дава!има си детешари  и други, нашият е от другите!

Съгласна съм със Силвето напълно. Това дете е на двамата все пак. И моят мъж с времето стана баща/щото зет ми пък е роден баща например/, но не спирах да изисквам участието му в гледането- и къпане, и хранене, и приказки, и баня, смяна на памперси, да се гледат двамата. И сега се справя чудесно с детето.

Мъжът ми сменя памперси, храни малкият сутрин ( за да мога аз да поспя ), ходят на разходка, за да си почина, играе си с детето, сега когато не е в Бг му говори по Скайп.
Моя баща също сам ме е водил на разходка, виенско колело, цирк, сменял ми е пелените като бебе.

Аз бих се ядосала страшно много от ситуацията която ти си описала.

За нещастие и мен ме ядосва тази ситуация. Говорила съм много пъти с него и съм му обяснила как детето има нужда не само от мен но всичко е ден и допладне. Ето сега се прибра и ми каза, че ще ходи да спи...................................................................................................Какво повече да му говоря то трябва да ти идва отвътре ама при нас не е така. Той си има фирма и е зает когато той си пожелае да ви кажа, че не се е преуморил с някаква тежка физическа работа.

Играе като няма с друго кво...

Туй нещо ми е мнооого странно. Вярно, мъжете по-късно се осъзнават като родители, но то нали уж става именно като взимат участие в отглеждането  . Иначе има и изключения естествено, които сякаш са родени за бащи, но те май са рядкост.

Ох какво да ви кажа. Преди малко реши да ходи до магазина и аз му викам вземи Рали с тебе. Това добре ама връща се Рали и реве като магаре. ТОй и се кара, защото и купил сладолед и тя се нацапала. Та ми вика голяма лигла е станала трябва да я възпитаваш по добре. Направо полудях Тя майка му ме кара да я бия, защото съм щяла да я изтарва а то като другите деца е малко е по-ината ама какво да се прави такава съм я родила и си я приемам. А те с майка си само ми дават съвети как да я възпитавам. А не че се хваля ама като някой и даде нещо винаги казва мерси. На 2г и 5 м е и не си ляга без да я изкъпя. Седи и ми вика мамо къпи ме. Има си и други добри качества ама като се разбеснее да не си и насреща

Позната ми е картинката. Не му се давай в никакъв случай! Каквото като си има баби при положение, че има и баща?! Та той е родител бе, това дете е негово не на бабите... те не са длъжни да му гледат детето! Ей, мамка им, все гледат да бягат по тъч линията 
Докато не започне да се грижи за детето, ама така, че системно да се лишава от почивка (или друго приятно занимание), той никога няма да заобича детето истински, а детето пък винаги ще търси само теб.

Мъжът ти е мухльо. Няма кво да го мислиш.
Или му свий перките овреме, или ще опъваш
сама, докато той опъва другаде други работи.
Не очаквай да се сети и не разчитай на намеци.
Начертай му план и посока и наказвай при неизпълнение.
Знаеш как, предполагам.

Да, играе си, и то много.
И го гледа, точно толкова, колкото и аз.
Къпането е негово задължение, напр.
Събота е моят ден - той гледа дребният и т.н.
Кой както я нареди....

Абсолютно вярно.
Как така "отива да спи". Я застани стрещу него и го попитай той семейство няма ли, да седна да вечеря с тях, или да изгледате заедно 1 филм, или да сложи малката да спи. Бррррррррррр, чак неривте ме хващат като чета. Я се стягай и не го пускай така да бяга от всякаква отговорност, че няма да отиде на добре работата.

Абе явно не става само с разговори,молби и т.н.Щом от толкова време опитваш и после нищо...
Според мен трябва да седнеш,да помислиш и да си разясниш няколко неща:
-искаш ли да продължиш живота си по този начин?
-искаш ли да продължиш живота си точно с този човек
-чувстваш ли се щастлива?
-въпреки държанието му към детето то привързано ли е към него,т.е. дали ще ти се въртят в главата разните фрази от сорта"Ами детето?" ако се решиш на някои по-радикални промени...
Но има хора и хора...Някои са готови да променят живота си,някои не-както казва моята кръстница те са с робска психика.Към коя категория си ти не мога да зная,но пък те съветвам хубаво да си помислиш какъв живот искаш да живееш и виждаш ли го ти тоя мъж до себе си и занапред?
Аз съм  на принципа,че човек живее така както сам си го направи и се държат с него така както той позволи.
И както каза Лиска-начертай му план и или ще се съгласи на компромис,защото компромиси се правят и от двете страни или .....го остави да си живее както му харесва на човека,ама без вас.

какво значи че не я "възпитаваш"добре,той във възпитанието на собственото си дете не участва ли?не може да критикуваш някой за нещо,което ти самият не правиш. що се отнася до моя мъж-не сменя памперси и прочие,защото аз му го спестявам.не работя в момента и не ми пречи,докато той има тежка работа,но иначе много се радва,закача и гушка бебето и я гледа ако ми се наложи да изляза.

Само не разбирам в какво се изразява това "добър". Не бих нарекла добър мъж такъв, който не е свестен баща.

Снощи го наех много яко и му обясних, че детето има нужда и от него. А то милото се хвърля на врата му и го стиска и му вика тате тате. Казах му, че трябва да си отдели дни в които трябва да прекарват времето си само двамата да се гушкат, да ходят на разходка и т.н. Дадох му пример с моя баща, който нито веднъж не ме заведе на разходка, защото все беше зает и имаше работа а сега се сърди, че звъня всеки ден на майка а на него не му се обаждам толкова често. Дано да си вземе поука. Във вторник имам работа и му казах, че иска неиска ще гледа детето след яслата. А и взех да си намирам работа, когато свекърва ми е на работа та да няма друг избор за детето освен той. Може и да влезе в релси. Иначе лошо му се пише, че и аз не издържам вече. То както ми пишете само моят няма нищо бащинско развито в него.

Не се занимава особено.

Много рядко и то след натяквания от моя страна.
За гледане изобщо не разчитам да си го вмести в програмата.
За ежедневните, тоалет храна, рядко се включва, да не кажа никога.

Изпускал се е няколко пъти "Айде, тати, още малко да пораснеш".
А аз естествено го иронизирам и питам колко още, кога ще е достатъчно.

Преди много се дразнех, после свикнах.
Казах му на повече деца да не се надява, защото от мен няма да получи след като нищо не пипва, свързано с детето.
Сега като е по-голям Теди той само си го дърпа да играят понякога и мъжът ми тогава става за 15 минути и толкоз. После се чуди, защо понякога Теди го гони или не иска да играе с него и се прави на обиден.
Ама как да обясниш на голям човек, че каквото си е надробил, това ще сърба.

   много ми помага в отглеждането на малката. И мама има нужда от приятелки и развлечения,а малката от забавления с тати

Винаги когато е в къщи!
От както се е родила на едно с мен участва в грижите за малката!
Дори има дни, в които аз съм излизала, а той  остава в къщи с нея!
Според мен на човек трябва да му идва от вътре. Насила хубост не става.
Успех за напред! Искрено се надявам твоя мъж да се промени  Ще дойде момент, в който и да иска няма да има с кого да се занимава   

Нашия татко е изключително грижовен, днес тук се празнуваше Деня на Бащата! Да ни е жив и здрав, равен няма. От както съм започнала работа, той се грижи основна за малката. Аз работя вечерно време, а той след работа е с нея, играят си вечер или просто си гледа ТВ, а тя шава около него, къпи я, храни я и я слага да спи. Сутрин, за да спя аз, той пак поемма грижата за нея, облича я, храни я и я носи на гледачката. Постоянно и се радва, чак малко ревност ме избива(ама такава радостна, че толкова я обича). Смятам, че е важно таткото да взема участие в отглеждането за детето и да му показва обичта си, детето го усеща. Дано се промени с порастването на детето и твоя мъж

Съжалявам това е много неприятно. Моят мъж е влюбен в дъщеря си от пръв поглед. От нея за мен няма време ,е,намира се все пак. Опитай да играете заедно тримата.

Нашите са големи  за игра..но се занимава с тях.   С малкия ходят в неделите с колелелата навънка,или пък играят футбол.Обръща им доста нимание.Типично за татковци Деви... ...грижовни са много ...

mimi ...А ти на твоя му намери начин да го накараш да се занимава с детето.След като не сеща сам...

 Той татко ли е... или е батко..Ама ха!! 

Напълно съм съгласна с Лиска. А и според мен това, че ти ще се уморяваш повече и ще опъваш сама е само върхът на айсберга - негативните последици за детето ще са огромни. Казвам го от личен опит. Накарай го да се осъзнае.

Много тъжна тема

Съжалявам, че съм ви разстроила с темата но просто ми се щеше да зная как е при вас положението. Сега като му се накарах едно хубаво и той малко взе от дума ама си мисли, че детето като ходи на ясла и аз като не ходя на работа той не трябва да се ангажирва с нищо. Надявам се скоро да му променя кретенското мислене. Той я чакаше първо да проходи тя проходи ама нищо, след това взе да чака да говори тя говори ама пак нищо. Сега незнам какво чака за да я изведе на разходка. Абе общо взето в нашият квартал е така. Майките опъват като магарета. Май се движа само с такива майки........................

Може да прозвучи рязко, но сами сте си виновни. Изолирате бащите от момента на раждането абсолютно умишлено. Аз съм потресена от количеството българки, които открито заявяват, че не желаят таткото да присъства на раждането. А това е един ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен момент за развиване на привързанност към бебето. Впоследствие вече в къщи, изолирате татковците напълно от грижата за бебето. Те не умеят и един памперс да сменят, не никога не са хранили бебето или успокоявали нощно време...

Е как искате този баща да си играе и занимава с това дете? Той просто не е привързан към него и го смята един вид притурка към майката.

Поради независещи от мен причини (по онова време не беше възможно), аз също раждах без съпруг до себе си. Но неговото отсъствие беше до там. От момента в който пое бебето в родилния дом, може да се каже, че го пое изцяло. Миене, къпане, смяна на пелени, пране, разходки, хранене, ставане нощно време...-абсолютно негова работа с рядки моменти, в които съм го отменяла поради заетостта си тогава.Той познаваше всички майки в градинката, защото той водеше бебето на разходка.  Съседите ме срещаха с думи "глей твоя пак какъв простор е напрал! Къде го намери тоя грижовен татко?". Не съм го намирала, а го възпитах. Връчих му бебето, показах кое как се прави и от там насетне бебето си беше негова грижа.

Няма да играе с детето ли? Имам чувството че две деца си имам- те са винаги заедно и винаги се занимава нещо с детето когато е в къщи.

Най-вече зависи от човека и по-малко как ще постави майката нещата.

Зависи моделът за подражание какъв е. Мъжа ми казва, че баща му не е бил ангажиран по никакъв начин с него и за това той смята, че не му е работа да се занимава с децата. Побеснявам като ми го изтърси това (както и "мъжът в домакинство не се меси") Отговарям му, че е крайно време да дойде в 21 век! И че аз не съм му задължена с нищо! И че той не е по-малко родител от мен!... Ох, само като се сетя и пак ме хваща яд
Пак свекървите са виновни!

 

Това не е вярно. По темата за развитието на чувството на привързаност към детето има понаписани огромно количество научни трудове. Това е нещо, което не идва само по себе си както за бащата, така и за майката, а се развива. Независимо как е възпитаван даден човек и какъв родителски модел е имал пред себе си, привързаността към собственото дете може и трябва да бъде стимулирана и няма да се стигне до такова положение. За привързаността на таткото към детето трябва да се работи още преди забременяване. После от началото на бремеността и натам, той трябва да е поставен точно толкова в ролята на пряк участник в родителските функции колкото и самата майка. Това обаче традиционно се смята не само сред мъже, но и сред жени като "немъжка" работа. Защо му е на таткото да присъства на акушерските прегледи, да знае подробности за самочувствието на жена му, за състоянието на бебето...Защо му е да ходи на курсове за бременни и да се учи заедно с жена си да диша правилно по време на раждането, да къпе и преоблича бебето по-късно? Защо му е да знае на колко месеца колко трябва да тежи и как да се храни и какви са симптомите на някоя шарка? Ами...така разсъждават много жени- това си и получават в крайна сметка. Непривързан към детето баща и незаинтересован.
На моя му връчиха вързопчето в един студен ден и личицето на бебето беше покрито отгоре с пелената. Толкова притеснен и уплашен беше горкия, че чак в колата ме попита може ли да отгърне пелената за да види бебето. Беше го страх и да го погледне, та не да му мие нааканото дупе. Страх ли? Ооо, миличък, не си познал! Връчих му го веднага при първия случай за преобличане и подмиване. Да свиква!

Нашият татко обожава малката и при всяка възможност играе и се грижи за нея...къпане, памперси, луди игри..всичко.
Не мисля обаче, че зависи от майката как ще се държи таткото. Или поне в много малка степен тя може да повлияе. Зависи от мъжа, от ценностите му. Кой какъв баща ще е, личи още преди раждането, една жена има усет за тези неща. А момента с присъстването на мъжа на раждането не мога да възприема като основополагащ за привързаността на таткото и бебето. Любовта се поражда с грижата....

И мен ме хваща...мъже...

Сега...че денят си личи от сутринта е ясно. Познавам един който посягаше на бременната си жена и докато тя раждаше, той беше с любовница в леглото. Този същия заявяваше, че ако му родяла момиче, щял да я изгони заедно с бебето. Силно се съмнявам да е станал добър баща нищо че му роди момче. Но...в огромна степен отношението на бащата към бебето и към бащинските му задължения е моделируемо. При нас съществува цяла система на впрягане на бащите към грижата за децата и тя работи страхотно. Местните татковци са едни от най-грижовните които съм виждала.
Моментът на раждането е един от най- най-силно въздействащите в емоционален план на мъжете, който отприщва силен тласък на бащинска любов. Имала съм много възможности да се убеждавам в това. Разговаряла съм с български татковци, чието първо бебе е родено в България и съответно не е присъствал, а второто тук, и естествено и той е "раждал" заедно с майката. Много от тях в откровен разговор казват, че чувствата им към двете деца са различни. На някои ама толкова си им личи и без да ти казват, че е просто очевадно. Те години наред ще ти разказват как го поел, как му прерязал пъпната връв и т.н. Наблюдавала съм ги и в самото родилно и мога да ти кажа, че имам много богата колекция от примери на луда любов и привързаност към бебето след присъстване на раждане. И при това при хора, при които не е имало подобно отношение към дете, на чието раждане не са присъствали. Всъщност, и по този повод има много научни статии изписани, със статистически данни и доказателства за огромната полза както за родилката, така и за бъдещата привързаност на бащата към бебето от факта на присъствие. Затова и присъствието на мъжете тук е правило, а не изключение.

Относно раждането да напиша, че аз раждах в Майчин дом Варна и мъжът ми имаше всички права да влезе и да присъства но той не пожела. Не всеки може да гледа такива неща. На моята приятелка мъжът и се опита ама като припадна там едвам го свестиха а бебето се беше родило вече. По отношение на това, че майките поемаме цялата отговорност за децата също не е вярно. В началото мъжът ми също много ми помагаше но сега нещата стоят по различно....... Както и да е всеки си има право на мнение.

Едно от малкото неща, от които мога да се оплача от моя благоверен е в тази посока - не обръща достатъчно внимание на Калина... Проявявам обаче разбиране, защото работи до късно и физически няма как да го прави през седмицата. В събота и неделя пък, го ангажирам с голямото пазаруване за през седмицата, а и той чисти в къщи и затова донякъде се примирявам...

Аз пък си мисля, че моят мъж чака сина да стане достатъчно голям, че да може да общува с него.
Когато беше бебе много ми помагаше, но той това като задължение го приемаше, а не като грижа за бебето. После дойде моментът, в който внимание - нула. Малкият не разбира от футбол, фитнес, не играе волейбол... 
Сега, когато малкият е почти на 7 години взе май да се събужда бащинството в него.
Може и това да е, че стане раничко татко, ама това не е оправдание според мен.

Няма да търпя такъв мъж, с извинение търтей. Да - моя мъж много гледа малкия. За близо три години аз съм го къпала не повече от 3 пъти, и то защото е бил извън града. Не защото не мога, защото той поема тази инициатива. Аз не ходех на работа, малкия беше на ясла, той работеше по 17 часа на ден, но пак вечер го къпеше и хранеше, примерно, играеше с него и се занимават много. Ай сиктир, много се дразня на такива скатавки.

Много ми стана тъжно като прочетох темата ти.Предполагам как се чувстваш и се надявам да намериш някакъв изход,защото децата-без значение момичета или момчета имат нужда от татко си.

Кога и как се промениха нещата и той престана да се занимава с детето? Аз по принцип не приемам израза  "В началото мъжът ми също много ми помагаше" От него лъха убеждението, че задължение на жената е да се грижи за детето, а мъжът да помага.
Задълженията към детето са общи. Съгласна съм с мнението на Ксения, че една голяма част от българските жени поемат изцяло грижите за детето и изолират бащите. Пример с близко приятелско семейство. Детето им е на възрастта на нашето. В началото майката не даваше на бащата да се приближи до бебето с мотива, че щял да го убие  не се смейте. Той - човекът с две висши, директор, ръководи 100 човека и т.н., но според нея не можел да смени един памперс. Той страда, пък после реши че така е по-лесно. Когато децата ни бяха на по 5 се откри възможност да отидат само с бащите си на море. Е, тя не пусна своите, защото той щял да удави детето!!!!!  Сега ми вика "Ех, как успя да постигнеш мъжът ти да е толкова грижовен? Много ти завиждам" Ми как - като не го мисля за олигофрен.......завиждай, като ти беше толкова акълът.