. Дълго време след това не съм си и помисляла, че искам още едно дете, все си казвах, че има време. Малко преди да стана на 31г претърпях гинекологична операция, тогава се замислих, че времето си лети, а аз не ставам по-млада 
, но трябваше да изчакам една година.
чак
и след това се усети, че преди раждането ще има първо да чакаме докато стане,
така че реални месеци не мога да посоча, предвид нередовната му продължителност......ако броя нормални цикли- 2-3, но досега не съм засичала О, меря само Т......
), той е една година по-голям и следващия месец става на 25. Опитваме от февруари тази година. Незнам дали сме готови, но искаме да имаме дете. Решението беше... бих казала спонтанно. При мен се оформи неусетно при мисълта какво може да стане ако забременея (аз вземах протоивозачатъчни и принципно изпитвах ужас от нежелана бременност). И в един момент усетих, че все още изпитвам панически страх, но бременността, ако настъпи, няма да е нежелана. Реших, че не искам да пия вече противозачатъчни и че ще ги спра, а ще се пазим по друг начин. Спрях ги през декември и му обясних колко ще бъда щастлива да имам дете, син, в който да виждам него като малък и да го отгледаме заедно. Това явно го е накарало да се замисли, защото в навечерието на нова година той реши, че иска дете. Постави бебето като цел на 2007 
. Отне ни месец да свикнем с мисълта и да престанем да се пазим. 
Дай боже всекиму това щастие. 
), но аз трябваше да реша. Все пак уча, известен период не бях в България, после започнах да работя. Пък приятелят ми е на 31г. има хубава работа, утвърдил се е, така че всичко зависеше от мен. Пазихме се, пазихме се и един път бях болна и повърнах малко след като си бях изпила противозачатъчните, после пък забравих едно....и хем ме беше страх, хем тайно се надявах да съм забременяла. И тогава решихме, че ако правим бебе ще го правим, както трябва и резултатът не закъсня. 
. Нямало пари, нямало къде... 
Сега нещо му стана и само това иска... ......... април 2005 родих мойто слънчеzе. 
, как пък го разбра това, че не ми е ясно нещо, то така става за 10 минути, ебати простотията 
успех на всички бъдещи майчета. родих на 21. всички ме обвиняваха че бързам, че било рано и т.н., но аз се чувствах напълно готова за това и го исках от сърце! И не съжалявам нито за миг. Не съм се лишила нито от образование, нито от кариера, но беше много трудно... Сега съм вече на 26 години. Все още нямаме второ дете, но съпруга ми само за това говори а аз изпитвам някакъв необясним страх... че жилището ни е малко,че ще ме уволнят от работа, че парите няма да стигат и др. такива глупости... не знам разума ли да слушам или сърцето си! 
. Но вече започнах да свиквам с мисълта и много се надявам скоро да стане чудото .
е като порасна де!!! Сега станах голяма, пък бебето се бави...Съдба...., която вярвам, че ще е благосклонна към мен!!! 
. Сега съм на 29 и се подготвяме за второто. Този месец започваме с опитите, пък когато стане. . Сега съм на 29 и се подготвяме за второто. Този месец започваме с опитите, пък когато стане. 
Живот и здраве смятам да поработим за още една бебче. 
Искам дете от много отдавна, но не знаех как да кажа на приятеля ми. Той толкова усърдно ме пазеше, че смятах, че не е готов за такава крачка. През март той сам ми каза, че иска дете и оттогава не се пазим. Вече изживях една фалшива бременност и това много ме натъжи. Честно казано, страх ме е и се чувствам стара. Мечтаем си за три деца. На 20 родих моето слънчице. 
. Лошото е,че личната ми лекарка е във Видин,а аз сега работя на морето и някак си ще се опитам да издействам направление за гинеколог от разстояние.Другото лошо е,че просто няма как да кажа на нашите това което правиме с приятеля ми.Според тях,ако родя ще си зарежа следването и ще си пропилея живота.А това зависи 99% от личната воля,с дете без дете ти пак можеш да си пропилееш живота.
Моя колежка забременя, докато следвахме... миналия ден роди прекрасно момиченце, а вчера ми каза, че смята на септември да се дипломира.. Майка й ще й помага с бебчето, а тя ще учи по малко... И твоята майка ще ти помага, сигурна съм.
.не сме загубили куража си и го правим редовно уж.все още не съм станала мама,но скоро да стане.обичам го моето мъжле и той много си ме обичка и ме успокоява редовно като ми дойде М.така,че не губете кураж мили дами 
с татенцето 2-3 пъти ). 
, нищо че всяка година му пишем 
. 
. Когато родих си мислех, че съм готова за майка. Оказа се, че не съм. Майка ми ме е родила на 35 и казва, че все още не е била готова за родител 
като още нямам деца. Ако ти е споделила и иска съвет от теб помогни и чети във форума за добри лекари, разговаряй с нея изслушвай я но моля те ако никой не ти иска съвети и караш само на доготки не се меси.И на мен ми е писнало постоянно да ме подпитват. Не знам дали имам проблем защото още не мисля че съм готова за бебе но ако не дай си боже имам проблем ей такива жалостиви физиономии биха ме докарали до лудост. 
след като станах на 28г.Забременях от раз. 
Но в крайна сметка нали знаете,когато му е писано да се случи.Просто трябва да сме достатъчно търпелеви 
