За цената на брака или да спаим ли брака на всяка цена

О за такива лични неща не давам съвет. Мнение мога да изкажа, ама то няма да ти хареса.
Според мен трябва да решаваш бързо, защото да лъжеш човека до теб е непристойно.

Мога да ти кажа само едно-в момента те тресе тръпката. Изчакай да мине известно време, за да те отпусне и да можеш да разсъждаваш логично. Да не се окаже, че и на другия "му миришат краката".
И още нещо-лично на мен отговора ми звучи малко странно, ако става въпрос за голямата любов и т.н. Затова те съветвам да изчакаш да се поизбистрят нещата. И затова засега спести това на съпруга си. След време като прецениш как да действаш, така или иначе ще разбере.

Съгласна съм с kati_v, но освен това не се хвърляй надолу с главата. Прецени нещата по-спокойно, защото сега като го чета това май яко те тресе треската  Ако човека държи на теб ще те чака. И ми се струва, че тогава не би минал само с "Каквото можеш да ми дадеш", а с нещо доста по-конкретно.

Просто си влюбена, изчакай малко да премине превъзбуденото ти състояние и вземи трезво решение....в полза на семейството

На мен ми звучи като "Змам, че си омъжена, екстра ме устройва- секс от време на време, а вечер да си се прибираш при твоя, аз да си живея живота" ...

И на мен така
Подкрепям казаното по-горе, че трябва да изчакаш да ти попремине тръпката на първите чувства и тогава да го мислиш сериозно. Може би той е любовта на живота ти и тогава заради единия подпис не си заслужава да оставаш при човек, към който вече нямаш тръпка...А може би/ и е по-вероятно, според мен/, семейството ти преминава през спад на взаимоотношенията, този пич се е появил в подходящия момент на подходящото място, има подходящата настройка, а на тебе ти е излязъол слаб ангела и....нищо особено, ще премине, случвало се е на 90% от семействата
Едно е сигурно - не бързай да казваш на мъжа си преди да си сигурна, че точно това искаш. Няма нищо по-свинско от това да си разтовариш съвестта на другия и да го оставиш да се терзае и да го боли, задето ти си се държал тъпо Ако решиш да останеш със съпруга си, не е нужно да го смачкваш по този начин.

Момиче, я си гледай семейството!

 

Звучи така, както и всяка друга подобна история.
След като ви премине тръпката...след 1-2-3-6 месеца, ще видиш, че той не е рицарят на бял кон и че нищо не е толкова розово, колкото ти се е струвало.
Имаш избор от това да си изживееш този период на еуфория, или да прекъснеш всякакви взаимоотношения с този човек и да продължиш със съпруга си.
В първият случай, след известно време така хубаво ще тупнеш на земята, че за 2седмици ще отслабнеш с още 9кг.
Във вторият, пак ще минат около 2седмици докато ти се уталожат нещата в главата.

Нали знаеш правилото "Брой до 10."- образно е, разбира се, изчакай малко, решения не се вземат под напора на емоции, а само при трезво разсъждаване и обсъждане на всички "за" и "против". И засега не споделяй нищо със съпруга си- можеш много да съжаляваш един ден. Ако споделиш няма да му помогнеш с нищо, просто ще прехвърлиш отговорността, която в момента носиш, а и която следва да си носиш.
Прецени- защо си сключила настоящия си брак, какво ти дава той, какво те кара да погледнеш навън, какво ти дава новата връзка, анализирай бъдещето си в двете ситуации- прекратения брак и прекратената връзка, а и третата ситуация- съществуващ брак при съществуваща връзка /Да не се лъжем, но е често срещано явление/. Ако си откровена със себе си може да стигнеш до изненадващи изводи и решения.

Споделям напълно това мнение , само искам да отбележа , че заглавието на темата ти ми звучи малко неуместно. Каква цена плащаш ти? Мъжът ти те малтретира ? Не те уважава ? Обижда те ?
Ако продължаваш да разсъждаваш по същия начин тази цена ще бъде платена от детето ти , от съпруга ти и най-накрая то теб самата като отрезнееш !
Не ме разбирай погрешно -не те съдя . На всеки може да му се случи нещо подобно. Но явно в момента е по-добре да обмислиш обстойно нещата и тогава да вземаш някакво решение.

Бях в подобна ситуация преди две години. Имах съпруг с когото живеехме като съквартиранти. Деляхме на две сметките за тока и телефони и парите за обувките на детето. Като се прибави и това, че него го нямаше, понякога и цяла нощ, с обяснението, че е бил с приятели и т.н. Започнах връзка, просто защото и аз съм човек и имах нужда от малко топлина в живота си. Започна само като секс и за двете страни. Съзнателно си наложих да не споделям нищо с този човек и да го държа настрана от личния си живот. Бях решила, че заради детето си ще запазя брака си. Само дето си задавах въпроса дали то заслужава да има такъв баща. След две години усетих как се влюбвам в този човек, усетих го и в него, и след две години, нашата връзка започнала само като секс се превърна в гореща любов. Имахме разговор, в който му казах, че аз не мога да си разтрогна брака заради детето и близките си и сложих край. Издържахме една седмица. Взех безкрайно трудното за мен  решение и прекратих брака си. Минах през вината, болката, угризенията, сълзите на близките ми, съмненията ми и всичко останало.
Сега имам ново семейство, нов дом, чувствам се пълноценна като съпруга и жена, обградена съм с внимание и нежност. Имам до себе си човек, който се грижи за детето ми като за свое. Не съжалявам, че прекъснах един брак, който измъчваше и двете страни. Давам си сметка, че нещата можеха да се развият и не по този начин. Но когато предприемах тази стъпка бях наясно със себе си, че аз такъв човек, като моя бивш съпруг не искам в живота си. Бях готова да остана сама, но да се уважавам като човек и личност.
Това е. Моят съвет е, да се абстрахираш от чувствата си към новия мъж в живота си  и да решиш за себе си дали имаш някакви чувства към съпруга си. Премисли го добре и ако там всичко е изчерпано и той не е добър баща и съпруг, нама какво повече да правиш там. Ако обаче още имаш чувства помъчи се да ги спасиш.

Случва се понякога човек да има чувства към двама души, колкото и ССФ да не иска да признае. Случва се понякога от двама души да се опитваме да изградим идеалния образ на един "перфектен човек", какъвто реално не съшествува. Но винаги нещо тегли повече душата към единия от двамата. Ако имаш възможност - замини някъде за известно време сама и си дай сметка кой ще ти липсва, на кого ще искаш да кажеш "добро утро", с кой ще искаш да изядеш вечерята си, без кой дните ти ще са изпразнени от съдържание. Моментното състояние на хормоните не винаги е най-добрият съветник в дълготраен план. И каквото и да се случи, нека съдбата е на твоя страна.

Сега - аз ще ти кажа какво трябва да направиш.

Дай си време, премисли всичко - ако не успееш да вземеш решение - дай си още време.
Пак помисли, пак сметни, изчисли всичко. Ако и тогава няма причина да останеш със съпруга си - пътя, чантата и при другия.

Успех.

 

Щом нещата в семейството ти вървят добре (ако правилно съм разбрала от написаното) сигурна ли си, че искаш да прекратиш този брак? Помисли и прецени дали искаш да нараниш този човек, който сигурно обичаш щом си се омъжила за него и си решила да му родиш дете?! Спомни си за това, което те е привлякло у мъжа ти в началота на връзката ви, добрите му страни. И ако прецениш, че човекът си заслужава послушай съветите, които са дали и другите. Дай си време - нещата ще се поуталожат и най-вероятно ще ги видиш от друг ълъл. Вземи решение с кого от двамата да бъдеш,  но след като ти паднат розовите очила.

Това е много личен въпрос, за да може някой да ти даде съвет. Всеки гледа от своята камбанария, както се казва. Единственото, което мога да ти кажа е да не избързваш с крайни решения, защото сега си явно влюбена и да запомниш едно много важно /поне за мен/ нещо: Със сигурност можеш да си намериш и по-добър съпруг, но никога не можеш да намериш по-добър баща за детето си.

Do djini selena
И аз съм в подобна ситуация на твоята, но само до там че съм взела решението за раздялата, но всички са срещу мен в тази ситуация. как се справи с това? с роднините?

Само гледай от двата стола, да не седнеш на земята, че ще те заболи не толкова от падането а от факта че сама си се докарала така.
Вложи повече разум отколкото чувства, че те и без това не са много трайни 

Извинявам се за офф-а, ама може ли някой мод да оправи заглавието на темата, че някак си дразни като прашинка в окото.

Трябва ти време, ще стигнеш до правилния отговор сама. Ние може само да си чешем езиците. Не прави прибързани изводи, защото много лесно става от два стола, та на земята.
Успех 

Той, другият не е изявил желание да поеме ангажимент към теб и детето ти. Трябва да си голяма наивница, ако си мислиш, че всичко, което лети се яде.
Съпругът ти вероятно е стойностен и добър човек - би трябвало да го уважаваш. А ако го уважаваш, не би му причинила подобно нещо. На почти всяка една от нас й се е случвало при вида на някой мъж да й се подкосят краката, но тези, които уважават семейството и себе си, не се поддават.
И друго да ти кажа - много ще си нещастна, ако детето ти не може да приеме другия човек. То си обича бащата и след като в дома ви няма насилие и неуважение, а просто на теб ти е влязла муха в главата, не очаквай някой да те разбере защо заради едната тръпка си съсипала семейството си. Собственото ти дете ще те мрази за това, че си го лишила от спокойствието и любовта на родителите си.
Дали тогава "любимия" ще те радва и вълнува?!?!?!?! (това в случай, че реши да създаде с теб семейство)
Извинявай, че съм остра, но за 2 седмици всеки новобранец може да ти свали цяло съзвездие от небето, стига ти да му се вържеш.

съветвате я да остане ,заради детето,а след време катосе оплаче в някой форум,че е живота й е минал в "съжителстване като съквартиранти"заради детето,ще я обвините ,че това не е причина

На всяка цена- определено не. Но в твоя случай най-добре го запази. Защото бързо ще осъзнаеш, че другият не ти дава нищо по-различно. Само че не може да бъде баща като сегашния. Знаеш ли още колко пъти ще те тресва хормона... не може всеки път да си разваляш семейството. Ако толкова си хлътнала, че нямаш никакво желание за близост с мъжа ти, то изживей си тръпката с любовника, но си запази семейството. Ама не допускай да те загризе съвест после, че ще ти вгорчи живота.

Може би ти трябва време за да видиш, че приказния принц всъщност е една крастава жаба. Всъщност мога и да греша. Може би това е човека за теб, но си го срещнала по-късно. Ти трябва да решиш и да избереш в кое да се вслушаш в разума или в сърцето. Аз определено винаги съм слушала разума си и да ти кажа честно досега не съм съжалявала никога. Дано и ти не съжаляваш някой ден. Само едно мога да ти пожелая - бъди щастлива!

И на мен ми намирисва че всичко опира само до секса.
Не се вързай!

абсолютно

Обаче е трудно да живееш цял живот само с разум-без сърце....Ти си знаеш как са нещата.

Последните 2-3 седмици има поне 10 такива теми.
Кво ви става, бе хора - напече ви слънцето и започва да ви избива на чувства и изневери?! 
Крайно време е учените да докажат влиянието на слънцето върху способността да се разъждава трезво. 

Гледай си семейството!
Това, че мъжа ти е под стрес на работата и се връща уморен вкъщи, не означава,че не те обича! Все пак той работи, за да може да се препитавате. Ще си дадеш сметка,че го обичаш истински точно, ако направиш глупостта да си разбиеш семейството заради някакво си влюбване! После ще видиш колко бързо ще отрезнееш.
По-добре да прекратиш възможно най-скоро връзката си с мъжа в който си мислиш,че си се влюбила и да се компенсираш пред съпруга си!
Това "Каквото можеш да ми дадеш" ми звучи много всеядно! Тоест каквото и да му дадеш, той ще го консумира, без претенции. Е ти такава непълноценна връзка искаш? И да си разбиеш семейството, на него би му било все едно, той пак ще си иска от време на време секс без обвързване, което доколкото разбирам го устройва напълно.