Богат - беден

  • 6 350
  • 97
  •   1
Отговори
20 юни 2007, 10:34 ч.
  • София
  • Мнения: 3 249
Преди доста време чух или четох (вече не помня), че е добре човек да общува с хора, които са близо до неговото материално и социално положение, а не е желателно да се среща с такива, които са много по-бедни или богати от него. Естествено, това "правило" не може да се спазва сляпо, но опитът ми до момента ми показва, че това е именно така.

Всеки път, когато съм се срещала с хора, чиито възможности са много под или над моите, съм си тръгвала с един такъв особен привкус в устата и сърцето и колкото и да ми е било приятно, знам, че не мога и не трябва да повтарям срещата.

Тук да уточня, че веднага ще възникнат въпроси - под среща не разбирам разминаване на улицата, а близък контакт, общуване, гостуване и т.н. В "богат" и "беден" влагам само абсолютната стойност на количеството изкарвани пари, съпоставени с това на моето семейство, и не включвам абстрактните стойности като щастие, здраве и т.н.

Та вие какво мислите по въпроса?

# 1 20 юни 2007, 10:37 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
не съм съгласна. имам познати, които са много богати и това не ми пречи да си общувам с тях. не се комплексирам, не се депресирам, защото знам, че всеки медал си има обратна страна.

# 2 20 юни 2007, 10:38 ч.
  • Мнения: 5 539
Да, съгласна съм. Битието определя съзнанието.
Човек се чувства най-добре сред хора със сходно социално положение, интереси, образование и прочее.
Не съм сноб, просто това е истината.

# 3 20 юни 2007, 10:42 ч.
  • Мнения: X
Съгласна съм с Лилита.

И , _Ним_,  чуствам се по същия начин след среща с хора, които са с различен от моя социален статус.

# 4 20 юни 2007, 10:49 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
Цитат на: karmacoma в ср, 20 юни 2007, 10:37
не съм съгласна. имам познати, които са много богати и това не ми пречи да си общувам с тях. не се комплексирам, не се депресирам, защото знам, че всеки медал си има обратна страна.
И моите приятели са с различни финансови възможности! Това не ми пречи!!!

# 5 20 юни 2007, 10:51 ч.
  • Мнения: 216
Цитат на: Лилита в ср, 20 юни 2007, 10:38
Да, съгласна съм. Битието определя съзнанието.
Човек се чувства най-добре сред хора със сходно социално положение, интереси, образование и прочее.
Не съм сноб, просто това е истината.
Абсолютно е така, еднакви интереси, еднакви нрави, има и изклю4ения но са много рядко. Peace

# 6 20 юни 2007, 10:52 ч.
  • Мнения: 24 467
С възрастта и опита постепенно стигнах до извода, че има нещо вярно в това, че битието определя съзнанието. Естествено, че нито аз, нито авторката на темата /предполагам/ имам предвид, че "богат" и "беден" определят интелектуално или духовно равнище изцяло, но са предпоставки и то- съществени. Поне не съществува функция на права пропорционалност между тези неща, но отражение съществува и социалните разлики все повече ще водят и до духовни и интелектуални различия. Разбиранията за света и възможностите са доста различни, в зависимост от материалното ниво, на което се намираме.
Едно дете, което посещава частни уроци от малко, което спортува редовно, на което се обръща внимание от страна на родители, които поне за единия хляб не треперят расте по един начин, има една ценностна система и възгледи за живота от друго, което по цял ден играе пред блока и вижда родителите си само на вечеря, което няма възможност на един лагер да отиде, да ползва широко информация и т.н.
Един човек, чиито интереси са свързани с разрастването на бизнеса му, който ходи на почивка в добри курорти и може да си позволи да ходи редовно с колата на работа и тази работа е място приятно, а не само източник на доходи, да речем, има едни виждания, в сравнение с този, който бърза сутрин за градския автобус, чиято почивка се изразява във варене на зимнина на село или пред блока, който работи от тъмно до тъмно за едната храна и тока.
Различните хора определено не могат да мелят заедно брашно дълго време. Далеч съм от мисълта да издигам лозунги и да идеализирам, че духовната страна и интелекта са водещи. Прави са били философите в древността- робът не може да се занимава с наука /тогава- философия/. Даже робът Епиктет не е бил роб в пълния смисъл на думата, който само бачка и няма време и начин да вдигне глава от работа и му остава време само за ядене и сън.

# 7 20 юни 2007, 10:57 ч.
  • Мнения: 920
Май пак опираме до приказката за Пепеляшка - как след сватбата побърквала принца с манията си да чисти замъка. Ми тя само това си можела.

# 8 20 юни 2007, 11:00 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
мила judy, богатите в България, а и не само, бачкат много повече от 8 ч. и не дремят цял ден на някое бюро. много често и за сън не им остава време. и децата си понякога не виждат не само вечер, ами с цели дни, поради същата причина.....

# 9 20 юни 2007, 11:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Битието определя съзнанието - на 100%.
Повече ми харесва, обаче, селско-гражданското изражение на тезата.   Mr. Green

# 10 20 юни 2007, 11:08 ч.
  • Мнения: 2 491
Съгласна съм с теб.
С по-богатите не се депресирам толкова и не ми пречи да общувам с тях, не им завиждам, просто приемам факта, че имат повече. Но най ми става кофти от контакта ми с по-бедните. Оставят ми едно депресивно и тъжно настроение, става ми мъчно. Започвам да се замислям как примерно хвърлям ядене понякога, дрехи, които няма да нося или куп други подобни работи. Имам една приятелка, която се омъжи и в последствие нещо на мъжът й фирмата затъна и бяха много зле финансово. Като й се обядех да излезем на заведение или просто да пазаруваме, все нещо се оправдаваше, че не може, най накрая я попитах нещо да не ми е сърдита и тя си каза всичко, как й се излиза, как иска да си купи нещо, как това-онова...Направо ми откъсна половината от сърцето, толкова ми стана мъчно и като помня как й се хвалех, какво съм си купила и къде ще ходим по почивки ooooh! Embarassed, ама откъде да знам. После се опитах да я накарам да не се чуства гадно, реших че ще ги каня вкъщи и аз ще приготвам софрата, ама пуста гордост, тя все ме пита какво да купи като идва, а аз като й кажа нищо, тя възразява, казва: с празни ръце не идвам, та така. И дрехи, които няма да нося повече съм й предлагала, а тя ми казва, че не иска подаяния и че ще се оправи/ят някакси...Сега, слава богу са по-добре.
Просто не мога да остана безучастна или безразлична към бедността като цяло, винаги ме натъжава, то кого не натъжава де, но най-гадно е, когато са ти близки или приятели. Но повечето хора, като моята приятелка, са горди и не приемат помощ.

# 11 20 юни 2007, 11:15 ч.
  • Мнения: 6 618
Общувам с удоволствие и с бедни и богати просто си зависи от хората.
Не ми е приятно да общувам с вечно недоволни ,а такива се намират и при бедните и при богатите.

# 12 20 юни 2007, 11:16 ч.
  • Мнения: 68
Избягвам да общувам с бедни хора.  Не се чувствам комфортно, предполагам и те. Натоварват ме, аз пък ги дразня. Знам, че звучи грубо, но предпочитам да не се срещам с такива.

Нашите приятели може да се каже, че са все хора с пари, с тях можем да се забавляваме, да говорим за всякакви теми, без да се съобразяваме един с друг дали случайно няма да се обиди някой, че "му се показваме" по-важни.

Дали се притеснявам от по-богати? Не, определено. Нито им завиждам, нито искам да съм на тяхно място. Малко хора осъзнават, че парите не падат от небето и усилията да ги имаш и задържиш след това, ти костват ужасно много жертви.  Peace

# 13 20 юни 2007, 11:17 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: karmacoma в ср, 20 юни 2007, 11:00
мила judy, богатите в България, а и не само, бачкат много повече от 8 ч. и не дремят цял ден на някое бюро. много често и за сън не им остава време. и децата си понякога не виждат не само вечер, ами с цели дни, поради същата причина.....

Далеч не всички, karmacoma. Изминало е достатъчно време от първоначалното натрупване на капитали и сега истински богатите хора си имат служители и време за себе си. Беше времето, когато се бачкаше от тъмно до тъмно. Един нормален човек с фабрика или няколко зад гърба си си има и директори и друг персонал. Имам поглед върху няколко такива- честно казано за персонала наистина няма много време за почивки, но баш- шефът не пропуска такива мероприятия. Laughing /Вика се "Дай Боже! на това място".
Съпругата на "богатия" често има възможност да си седи при децата и го прави, а на не чак толкова богатия ще й е трудно да виси три години в къщи на заплатата на съпруга си /за болшинството от домакинствата у нас това е ежедневие/.
Изрично благодаря на българка за откровеността- рядко срещано явление.

# 14 20 юни 2007, 11:22 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 11:08
Съгласна съм с теб.
С по-богатите не се депресирам толкова и не ми пречи да общувам с тях, не им завиждам, просто приемам факта, че имат повече. Но най ми става кофти от контакта ми с по-бедните.

Определено е по-трудно да си по-богатата страна - да се чудиш как да помогнеш, без да обидиш.

# 15 20 юни 2007, 11:23 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
ми не знам. може би все пак зависи какво свързва хората. едно добро приятелство не вярвам да може да се повлияе за винаги от икономи4еското състояние. най_добрата ми приятелка е богата. много богата. вярно, загубихме се за няколко години... беШе много заета с новото си обкръжение  Rolling Eyes.
после неЩо се оказа, 4е не вси4ко, което лъЩи е злато, 4е не е достатъ4но да се обикалят екзоти4ни места, да се затварят ресторанти и магазини, за да се  ве4еря/пазарува на спокойствие, да се лее руйно вино, пардон, Шампанско... не е достатъ4но, за да наре4еШ тази си компания "приятели".

видяхме се след 6 години, по разли4ни пътиЩа и с разли4ни преживявания бяхме стигнали до съЩите изводи, бяхме мислили едни и съЩи неЩа, бяхме 4ели едни и съЩи книги, изобЩо, бяхме си на нивото една на друга. това е наШата икономика, а не благосъстоянието ни.

# 16 20 юни 2007, 11:24 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Мадам Гоца в ср, 20 юни 2007, 11:22
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 11:08
Съгласна съм с теб.
С по-богатите не се депресирам толкова и не ми пречи да общувам с тях, не им завиждам, просто приемам факта, че имат повече. Но най ми става кофти от контакта ми с по-бедните.

Определено е по-трудно да си по-богатата страна - да се чудиш как да помогнеш, без да обидиш.

Да, така е. Радвам се, че си ме разбрала    bouquet

# 17 20 юни 2007, 11:26 ч.
  • Мнения: 6 618
Имам приятелка доста зле финансово никога не съм я чула да се оплаче винаги е оптимистично настроена и усмихната.И съвсем искренно се радва на моите успехи и придобивки.
И на мен не ми е приятно обаче да ме карат да се чувствам виновна за това ,че мога да си позволя неща които други не могат/аз си знам каква цена плащам за това/.

# 18 20 юни 2007, 11:28 ч.
  • Мнения: 376
Зависи изцяло от хората. Имам познати от двете категории, които са запазили човешкото в себе си и общуването с тях е удоволствие. По никакъв начин не показват финансовото си положение. Ако обаче богатите загубят представата за себе си като нормални хора и започнат да се изживяват като богоизбрани тогава общуването с такива хора няма смисъл - единственото, което могат да ти кажат и покажат са парите и материалните придобивки. А повечето от тази категория самозабравили се не могат "да разделят на две магарета плявата", но по някакъв начин са придобили определението "богат"...

# 19 20 юни 2007, 11:34 ч.
  • Мнения: 2 032
Не меря хората, с които ми е приятно да общувам, според "възможностите". Меря ги според това, какво имаме да си кажем, как гледат на живота, даже и какво мога да науча от тях. Ако общувах само с хора от "моята среда", това би ми ограничило сериозно кръга на познатите, и би ми било скучно.

Приятелите ми са приятели, защото ми допадат като хора, а не защото съм им преброила парите в банката (или те-на мен). Неминуемо, част от познатите са в сходна професионална среда, но някой от най-интересните за мен хора не са, и нямат много средства, но какво от това. Бих дала примери, но не искам да описвам личните подробности на други хора, в нета. (Примерите биха били оди за няколко особено силни, умни и интересни хора, които са ми приятели от много години и на които са възхищавам. Те са, меко казано, мнооого далече от "богати".)

# 20 20 юни 2007, 11:35 ч.
  • Мнения: 84
До голяма степен това е така. Като общувам с бедни хора изпитвам чувство на вина, че имам повече възможности. А при новобогаташите (защото побечето млади богати хора в България са първо по-заможно поколение) ме вбесява покровителското им поведение - може да е само това, че те небрежно ще платят цялата сметка няколко поредни пъти или пък ще подарят на детето ми подарък какъвто аз не мога да си позволя.
Познавам и няколко наистина много богати хора (не българи) - с тях никога не съм се почувствала по-бедна или покровителствана, никога с нито един жест не са намекнали за възможностите си, а в същото време знам, че винаги мога да разчитам на тях ако имим нужда... Та май не е само до пари а и до възпитание.

# 21 20 юни 2007, 11:46 ч.
  • София
  • Мнения: 3 408
Цитат на: българка в ср, 20 юни 2007, 11:16
Избягвам да общувам с бедни хора.  Не се чувствам комфортно, предполагам и те. Натоварват ме, аз пък ги дразня. Знам, че звучи грубо, но предпочитам да не се срещам с такива.
Нашите приятели може да се каже, че са все хора с пари, с тях можем да се забавляваме, да говорим за всякакви теми, без да се съобразяваме един с друг дали случайно няма да се обиди някой, че "му се показваме" по-важни.
Дали се притеснявам от по-богати? Не, определено. Нито им завиждам, нито искам да съм на тяхно място. Малко хора осъзнават, че парите не падат от небето и усилията да ги имаш и задържиш след това, ти костват ужасно много жертви.  Peace
Подкрепям изцяло!
Единственото изключение, подобно на случая с приятелката на Гигова, имам моя много близка и любима приятелка, която житейски се разви много зле, неподходящ партньор, дете и т.н , сърцето ме боли за нея, искрено искам да и помогна, предлагала съм и 100 пъти и на работа да я назнача, да живее в мой апартамент с детето и изобщо всичко, все едно ми е сестра и не иска това момиче от гордост да приеме и това е. Някой ден все пак ще приеме, сигурна съм и това ще ме направи наистина щастлива.
Иначе имам и близка приятелка с обратната житейска съдба- човека, с когото се свърза е печално известен, остана вдовица по някое време, но с нея така и си останахме много близки, независимо, че финансово може да се сравнява с богатите хора в европейски мащаб, но животът и така или иначе се оказа много по-тежък от този на дамите със средно добро финансово състояние.
Но все оак това са изключения, истината е, че "камъкът си тежи на мястото" и човек се чувства най-комфортно в собствената си среда и социално положение.
В това отношение този форум е много интересен и съм забелязала, че конфликтите на социално-финансова основа не са рядкост, но все пак хората не са равни и никога не са били, няма и да бъдат.

# 22 20 юни 2007, 11:52 ч.
  • Мнения: 24 467
Като ученичка много обичах да си чета Буров и до сега помня неговата теза, че хората никога не са били и дори не се раждат равни, никога няма да бъдат такива. Сравненията и примерите са доста колоритни /имам предвид в книгата/. Истината е такава и човек определено най- добре контактува със себеподобните си.
Има значение и друго- дали си бил в едната категория и си преминал в другата /това е един вариянт/ или цял живот, още от раждането си, си бил и си останал само на единия фланг.
В първия случай по- има някакъв шанс човекът видял и едното и другото да има близки отношения с шарения свят, но и в този случай в конкретния момент той се определя, макар и подсъзнателно, към дадена група и контактите преимуществено  са в тази среда.
Във втория случай на мен лично ми е трудно да си представя родената със сребърна лъжичка в устата, както се казва да е първа приятелка с Пепа от панелката с трите деца, която работи като шивачка.

# 23 20 юни 2007, 12:05 ч.
  • Мнения: 82
Колкото и изтъркано да зву4и важното е сърцето да е голямо, и душата да е богата. Щом има какво да си кажем..........

# 24 20 юни 2007, 12:08 ч.
  • Мнения: 139
Цитат на: _Ним_ в ср, 20 юни 2007, 10:34

Всеки път, когато съм се срещала с хора, чиито възможности са много под или над моите, съм си тръгвала с един такъв особен привкус в устата и сърцето и колкото и да ми е било приятно, знам, че не мога и не трябва да повтарям срещата.


 yes yes yes yes yes yes

# 25 20 юни 2007, 12:15 ч.
  • Мнения: 1 080
Не средствата са определящи, а човека .Нито съм бедна ,нито богата -общувам и с бедни и с богати.И с прости и сложни и с грозни и красиви ......

# 26 20 юни 2007, 12:23 ч.
  • Мнения: 8 999
С мъжа ми имаме около 20тина семейства, с които сме много близки приятели - с някои се познаваме от деца, с други - само от няколко години. Но за всички тях сме сигурни, че можем да разчитаме на помощта им ако се наложи, а и те ще се обърнат към нас, ако имат нужда. Сигурни сме, че когато сме заедно, си прекарваме чудесно. Виждаме се често. Някои от тях са по-заможни от нас, други пък са с по-скромни финансови възможности, но това изобщо не пречи на отношенията ни.
От друга страна парите са нещо преходно и непостоянно - днес ги имаш, а утре ги нямаш или обратното. Значи ли това, че трябва да спра да се виждам с приятели, които са внезапно обеднели или забогатели? За мен те са си същите хора, независимо от доходите им.

# 27 20 юни 2007, 12:36 ч.
  • Мнения: 3 423
Ако съм с богат мъж, богата ли съм?
Или само ползвам богатството? Или какво?
Ако съм богата и съм с по-беден мъж,
богата ли съм? А той? Кой кого ползва?
Какво е самочувствието на богатите жени?
Моя приятелка е омъжена за един спекулант
с имоти. Подарява й за рождения ден чисто
нов сребърен Мерцедес SLK, но въпросното возило
се води не на нейно име. Имат предбрачен договор,
както и такъв за разделение на имотите. Ако тя
напусне съпруга си, остава по прашки. Всичките
му подаръци са на негово име, а в договора за
разделение на имотите е упоменато, че имането
не се дели при развод или смърт. Той не й разрешава
да работи. Дълго време не й разрешаваше и да учи.
Да му краси къщата и да му прави курабийки за Коледа.
И толкова. Скоро бяха на адвокат. Жената искаше да си
направи зъбите при най-кадърната берлинска зъболекарка,
обаче това са някъде към 40 хиляди евро, та пред адвокат
трябваше да разпише, че тези пари ще бъдат дадени само
под такива и такива условия. И много още подробности мога
да разкажа. Много от хората мислят тази жена за богата.
А дали е наистина богата?

# 28 20 юни 2007, 12:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ъх, ужас. Егати робството, но пък на колко каки това им е мечта!
Добре де, при развод какво правят със зъбите за 40 бона? Той и ги избива ли?  Grinning

# 29 20 юни 2007, 12:48 ч.
  • Мнения: 516
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

# 30 20 юни 2007, 12:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Битието определя съзнанието.
Нищо не е казано за собствеността....

# 31 20 юни 2007, 12:59 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: daffodil в ср, 20 юни 2007, 12:48
Ъх, ужас. Егати робството, но пък на колко каки това им е мечта!
Добре де, при развод какво правят със зъбите за 40 бона? Той и ги избива ли?  Grinning

Няма развод, со пранги во веки веков.
Част от парите са на заем. Жената ще
му ги връща разсрочено. Пито-платено.

# 32 20 юни 2007, 13:00 ч.
  • Мнения: 68
Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 12:36
А дали е наистина богата?

Не, щеше да е богата, ако поне едно автомобилче имаше на нейно име и нямаха предбрачен договор.  Mr. Green
Не говоря за такъв тип отношения- това за мен не е семейство.  Crossing Arms

# 33 20 юни 2007, 13:04 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: българка в ср, 20 юни 2007, 13:00
Не говоря за такъв тип отношения- това за мен не е семейство.  Crossing Arms
А какво е? Тя носи фамилията му,
живее с него, спят в едно легло.
Всички в родината й цъкат с език.
И мечтаят да са на мястото й.
Уредила се била...

# 34 20 юни 2007, 13:06 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Е, аз определено не съм от категорията на богатите /говоря за истински богатите, а не за тези които минават за такива, когато работят на що- годе свястна заплата, имат едно жилище и една кола/. Не съм и бедна по нашенските стандарти. Била съм бедна обаче и не желая пак да съм. Истинските ми приятелства са от "ранния ми" период, напоследък имам нови познанства, но не и нови приятелства.
Определено най- добре се чувствам обаче в свои води- т.е. с хора, които са моето ниво в момента, а не които са на нивото ми от миналото. Защо да лъжа? Е, не ми пречи да се покажа и аз филантроп, ама защо да го правя? Истината е, че с шивачката нямам какво да си кажа, с безработната дама, която все не си намира работа, понеже нямало нищо подходящо и обикаля бедна като църковна мишка- също нямаме общ език. Определено не ми е лесно да контактувам с майки, които си висят в къщи уж да си гледат децата години наред и живеят те и тези същите деца в мизерия. Просто светогледът ми е доста по- различен.
С хората с яхтите и фабриките имам служебни контакти, какво да правя- платежоспособни са, но нямам близки приятелства с такива. Не виждам между тях и мен много общо, та да завържа близки връзки.

# 35 20 юни 2007, 13:09 ч.
  • Мнения: 68
Е, цъкат всички в родината й, но ти не цъкаш, нали? И аз не бих.  Ако под "уреждане" се разбира да се омъжи за богат човек- уредила се е наистина. А тя обича ли го? А той нея? Ако утре й се наложи да даде 100 бона за операция, мъжът й каква лихва ще сложи на заема. Знаеш за какво говоря.   Grinning

# 36 20 юни 2007, 13:12 ч.
  • София
  • Мнения: 3 408
Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 12:36
....................................
Лиска, това е философски въпрос  Wink но ще се опитам да отговоря.
Но, не- тази твоя приятелка не е богата, тя е съпруга на богатия си съпруг и като такава ползва някои привилегии или по-точно белези на социален статус.
Богата жена/мъж е този, който може пълноправно да разполага с определен капитал, независимо чии е.
Позването на белези на богатството /SLK, чанти "Ермес", яхти и обитаването на луксозни домове и вили/ определено не прави някой богат.
Тук сме пълни с такива герои, които живеят в панелки на края на града, но карат Мерцедес, предполагам ме разбра.

# 37 20 юни 2007, 13:14 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Чакам някой да изока "да го духат бедните!".

# 38 20 юни 2007, 13:22 ч.
  • Мнения: 3 091
повечето ни познати и близки приятели са по-богати от нас. на нас обаче не ни дреме! ще ни бъдат близки и приятели дори да обеднеят.

# 39 20 юни 2007, 13:30 ч.
  • Мнения: 3 271
И аз съм склонна да се съглася, но с уговорката, че не бива да се обобщава, защото има хора всякакви. От една страна приятелският ми кръг е в някакъв определен диапазон, не сме коментирали пари, но е видно по това как разсъждавме, къде ходим, какви подаръци си подаряваме и т.н. Имам познати в доста по-висока и доста по-ниска финансова група и наистина често е некомфорно с тях, защото примерно ти подаряват много по-скъп подарък, който за нас е трудно да "върнем" при аналогичен повод, искат да ходят в заведения, хотели и екскурзии, които не са ни по силите или дори да са ще е голям компромис с джоба ни. И т.н.
От друга страна имам някои познати, които от по-бедни стигнаха по-добро ниво, но започнаха да се държат като супер богати по начина "на гол тумбак чифте пищови" и също ни стана доста некомфортно да се срещаме  Sick

Определено най-имам какво да си кажа с хора от моята среда, макартя да е доста широка във финансово измерение. Най-важното е всъщност как хората гледат на парите и това, което притежанието им дава. А това определено се отразявана светогледа, следователно има значение за мен при избора на приятели.

# 40 20 юни 2007, 13:48 ч.
  • Мнения: 1 006
Всичко опира до човека, а не до парите му, чии са и колко са. Имам приятел, който както се казва не си знае парите. Домът му е изтъкан от глезотийките, които богатите хора могат да си позволят. Събирали сме се и по над 30 човека и не се е усещало, че има толкова много хора - с кон да препускаш. Точно в този дом не ми стига времето и не съм могла да се наприказвам с 10-тината човека, които считам за един от най-ценните си приятелски кръгове. Всички те са класи над мен във финансово отношение и за миг не са ме карали да се чувствам дискомфортно или не на място, напротив...Някои от тях доста пътуват, сравнително рядко успяваме да се съберем за среща, но редовно ме преслушват по телефона, защото имам причини да го правят. Приятелка от същата група ми се обади от чужбина, за да й кажа новини свързани с личен, неприятен повод, на който искаше да е до мен, но поради служебна командировка нямаше как да бъде. Тя не е родена със сребърна лъжица в устата /сега се замеря с тях/, родителите й са загинали в катастрофа, когато е била малка и след това е осиновена...Омъжена е и е по-голяма от мен, а все още няма деца... Cry Обичам я много. А тя най-много обича да си говорим за моите деца. Имам за какво да си говоря с нея с петилетки напред и зная, че мога да разчитам на нея за много неща.

# 41 20 юни 2007, 13:55 ч.
  • Мнения: 215
Цитат на: Алиса в ср, 20 юни 2007, 11:34
Не меря хората, с които ми е приятно да общувам, според "възможностите". Меря ги според това, какво имаме да си кажем, как гледат на живота, даже и какво мога да науча от тях. Ако общувах само с хора от "моята среда", това би ми ограничило сериозно кръга на познатите, и би ми било скучно.

Абсолютно съм съгласна...
Обичам да общувам с интересни хора, които обичат живота и го живеят с усмивка, назависимо от начина.
Те са както сред бедните, така и сред богатите....

# 42 20 юни 2007, 13:59 ч.
  • Мнения: 139
Цитат на: Millena в ср, 20 юни 2007, 13:30
Имам познати в доста по-висока и доста по-ниска финансова група и наистина често е некомфорно с тях, защото примерно ти подаряват много по-скъп подарък, който за нас е трудно да "върнем" при аналогичен повод, искат да ходят в заведения, хотели и екскурзии, които не са ни по силите или дори да са ще е голям компромис с джоба ни. И т.н.
От друга страна имам някои познати, които от по-бедни стигнаха по-добро ниво, но започнаха да се държат като супер богати по начина "на гол тумбак чифте пищови" и също ни стана доста некомфортно да се срещаме  Sick
yes yes yes yes yes yes

# 43 20 юни 2007, 14:04 ч.
  • Мнения: 14 490
по-скоро привличат се хора с еднакъв манталитет и поглед върху живота.
а иначе смятам, че човек е хубаво да се събира с хора които са нещо повече от него. така се стимулира личното развитие.

Последна редакция: ср, 20 юни 2007, 14:22 от УРИЕЛ

# 44 20 юни 2007, 14:17 ч.
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
а аз не смятам като уриел ,когато се събираш с човек които  е нещо повече в финансово положение можеш да реагираш по различен начин.Аз имам една позната -вече , защото разбрах че след комуникациите си  с мен зад гърба ми говори как аз харча и съм правела разни неща,които тя не е,за което ми беше доста убидно- щом мога ще ги правя . Хората са различни а в някои има малко повече злоба и завист от необходимото, ако си примирим и се радваш на човешкото щастие можеш да имаш всякакви приятели.

# 45 20 юни 2007, 14:21 ч.
  • Мнения: 2 491
Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща, всеки знае паралиите какви договори изготвят и как си пазят имотите, не се ли е замислила като е видяла предбрачният договор, там няма ли нито една клаузица в полза на нея. Други вариянти: да е била много наивна или много влюбена или жадна за богатства. Още нещо може да се предположи, че мъжът й се е овълчил след брака. Каквото и да си чешем езиците обаче, жената е нещастна и в никакъв случай богата.


Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 13:14
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Чакам някой да изока "да го духат бедните!".


Кременката, ние добре сме се изразили и повечето са ни разбрали, явно ти не си от тях. А на теб трудно ли ти е да общуваш с бедните?

Мога да кажа на някой беден да духа, единствено ако не прави нищо, за да промени това си положение. Млад, здрав, як-може да работи, но го мързи и само се оплаква, че е беден, да ама те наготово не идват. Ей такъв мога да му кажа да го духа. Но хора с проблеми, независещи донякъде от тях или били богати, впоследствие, претърпяли някакъв крах, пенсионери, които едвам връзват двата края-No comment. Забележка: Този ми коментар е насочен по скоро към Кременката, нищо че съм ползвала изрази от Лиска(да го духа) Wink

Ние имаме различни приятели и със всички ни е хубаво да се събираме и да общуваме.
Независимо колко пари има, истинският приятел си личи.

# 46 20 юни 2007, 14:29 ч.
  • Мнения: 1 006
Сетих се за приятелка, която вече е в графата "позната", защото постепенно общите ни теми за разговор умряха. Запознахме се в квартална градинка, когато големите ни деца бяха бебета. Тогава аз бях в графата "гОла вОда и кал по гърбО", а тя беше една от малкото, които имаха мобилен телефон през 1996г. Първоначално ми беше приятно, бъра-бъра, иху-аху и т.н. В един момент манталитетът й от типа "големото добрутру" взе да ми действа кофти. Минавайки с количките покрай хранителен магазин тя влизаше да си пазарува, но купуваше безумно скъпите за тогава /и за мен/ вносни плодови млека и за моето дете и за МЕН. Rolling Eyes По-точно начинът, по който демонстративно ми ги е давала ме е обиждал. Веднъж ме извика да ми демонстрира прахосмукачката си Рейнбоу.  Laughing  А! Обади ми се от Венеция от мобилния си на домашния ми телефон, за да ми разкаже как е там. Точно на мен - майка-студентка, на която памперсите за бебето са й скъпи. Мисля, че всеки има с какво да се похвали. Важното е първо на кого и второ - начина, по който ще го направи.

# 47 20 юни 2007, 14:33 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Не ми пречат богатите ми приятели. Нито аз преча на по- бедните от мен. Всъщност, сега вие ме карате да пресмятам на ум кой колко и какво има долу- горе... Никога не съм се замисляла за това. Не трябва и да го правим. Ако човекът до мен е истински, за какво ми е да знам влоговете му в банката?!

# 48 20 юни 2007, 14:35 ч.
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
При мен така се получи че имам поглед и върху двата вида общуване. От цялата ни компания само аз и съпруга ми сме семейни, със деца  и заеми. Това прави приятелите ни доста по-богати от нас защото със същите финанси нямат никакви грижи. Някои от тях дори живеят все още с родителите си въпреки че са на по 40 години, така че на практика парите им са само за забавления. Никой не ни кара да се чувстваме неловко, но се случва да отидем в скъп ресторант където ние със съпруга ми да седим притеснено и да си правим сметка какво ще ядем и пием. Приятелите ни редовно ходят на почивки и екскурзии в чужбина - Куба, Мексико и т.н отдалечени дестинации а ние не можем да се включим защото ще трябва да водим и децата или пък правим ремонт и т.н. Това ни разделя с тях и кара и нас и тях да се чувстваме неудобно. 
Брат ми и снаха ми пък са другата крайност. Въпреки че и двамата работят едва свързват двата края. Племенника ми е нещастен защото вижда как моя син получава неща за които той може само да мечтае. Сърди се че ние караме по-хубава кола, че ходим на ски, на море и къде ли не още. Сърди се че моето дете получава повече джобни от него. Естествено аз гледам да компенсирам като го взимам с нас на море, каня го на гости и го забавлявам, купувам му нещо като ми хареса. Но не е същото. Дори и да се зарадва детето знам че на брат ми и снаха ми им е много неудобно и се чувстват като просяци. Много ми е болно като ги гледам понякога как си броят стотинките, но като им предложа пари виждам колко им става неприятно и как им е еднакво трудно да ги вземат и да ги откажат.   
В начина на общуване и с едните и с другите нямаме проблеми. Никой с никого не се е държал високомерно. Винаги имаме общи теми за разговор. Но винаги има нещо което кара въздуха да тежи. 
Не смятам че трябва да отбягваме различните финансово, но не е толкова лесно да се отпусне човек в подобна среда.

Най-обикновения пример. Моя приятелка пазарува само маркови неща, ходи на пазар в чужбина и т.н не се чувства удобно да ми разкаже за новите си покупки и колко струват защото знае че ще си направя сметката колко повече неща аз бих си купила за далеч по-малка сума. Съответно аз не споделям никога със снаха ми откъде и за колко си купувам дрехите защото ми е много неудобно да кажа че съм си купила 4-то или 5-то дънково яке за този сезон и съм дала за него сума колкото цялата й заплата. Естествено нито с едната нито с другата ще отидем заедно на пазар. Това е което ни прави различни и ни слага в различни за общуване лагери.

# 49 20 юни 2007, 14:37 ч.
  • Мнения: 3 091
Сакри, очевидно, че такива хора не могат да ти бъдат близки!
за да приема човек в близкото си обкръжение, той трябва да притежава определени качества - но водещо не е дали е беден или богат.

# 50 20 юни 2007, 14:42 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Бе, гадно е, когато не можеш вече да играеш голф с приятелите си... Но по-гадно е да не намериш стойностен баща на детето си! Защото кинтите не правят семейството щастливо, ако провайдъра е крива джанта. Но ако намерим примера, който всяка жена би искала да възпитава детето и - поемаме риска да сменим голфа с нещо друго. Ако не стане - не е трябвало да бъде.

# 51 20 юни 2007, 14:43 ч.
  • Мнения: 6 618
Цитат на: SAKRI в ср, 20 юни 2007, 14:29
Сетих се за приятелка, която вече е в графата "позната", защото постепенно общите ни теми за разговор умряха. Запознахме се в квартална градинка, когато големите ни деца бяха бебета. Тогава аз бях в графата "гОла вОда и кал по гърбО", а тя беше една от малкото, които имаха мобилен телефон през 1996г. Първоначално ми беше приятно, бъра-бъра, иху-аху и т.н. В един момент манталитетът й от типа "големото добрутру" взе да ми действа кофти. Минавайки с количките покрай хранителен магазин тя влизаше да си пазарува, но купуваше безумно скъпите за тогава /и за мен/ вносни плодови млека и за моето дете и за МЕН. Rolling Eyes По-точно начинът, по който демонстративно ми ги е давала ме е обиждал. Веднъж ме извика да ми демонстрира прахосмукачката си Рейнбоу.  Laughing  А! Обади ми се от Венеция от мобилния си на домашния ми телефон, за да ми разкаже как е там. Точно на мен - майка-студентка, на която памперсите за бебето са й скъпи. Мисля, че всеки има с какво да се похвали. Важното е първо на кого и второ - начина, по който ще го направи.
А,дали приятелката ти просто не е искала да сподели с теб радоста си?Едва ли ще си прави труда да ти звъни за да те кара да се чувстваш жалка.

# 52 20 юни 2007, 14:47 ч.
  • Мнения: 24 467
Всъщност откривайки темата мисля, че Ним няма предвид някои дребни различия, като море, джобни, ресторанти и т.н. Самата тя казва още в началото "много по- богати ...". Когато разликата е в ти имаша собствена панелка, аз живея под наем, ти ходи на море- аз не, ти ходиш на клуб- ние не можем- това не са такива различия, а и да са различия са дребни и могат бързо да се компенсират или изменят.
Идеята е не да се замисляме с кого и как трябва да контактуваме, а какво се получава на практика при такива големи разлики в стандарта. То е ясно, че тук и почти на всякъде всеки ще писне в хор, че контактува с всякакъв тип хора, че не му пречат, че навсякъде може да намери интересни хора и т.н. и т.н. Питанката обаче беше за близки отношения, а не за контакти изобщо. И не беше всъщност въпроса дали бедният/ богатият са повече или по- малко щастливи, възпитани, добри, духовни и т.н. и кои хора са днес бедните, а кои- богатите.
Аз поне схванах такава идея във въпроса по темата.

# 53 20 юни 2007, 14:51 ч.
  • Мнения: 1 006
Преди време карах едно Рено 11, което не беше първа младост и една колежка, на която мъжа й й подари Форд Фиеста ми отперка репликата :"Ти докога ще го караш тоА таралясник?!? Sick" Стана ми криво...нормално е.

Всеки ден минавам покрай този офис, в който зная, че тя все още работи. Изпитвала съм желание да я засека и да й дам път с автомобила, който до скоро карах, и в който Фиестата й може спокойно да влезе, както и финансово поне 2-3 пъти. Понякога ме е било срам от това ми желание, но ми е било хубаво. Mr. Green Баси снобарката съм.  ooooh!

# 54 20 юни 2007, 14:53 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 14:21
Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща
Стига, бе, тя не се оплаква.
С такова впечатление ли остана?

# 55 20 юни 2007, 14:54 ч.
  • Мнения: 516
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 14:21
Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща, всеки знае паралиите какви договори изготвят и как си пазят имотите, не се ли е замислила като е видяла предбрачният договор, там няма ли нито една клаузица в полза на нея. Други вариянти: да е била много наивна или много влюбена или жадна за богатства. Още нещо може да се предположи, че мъжът й се е овълчил след брака. Каквото и да си чешем езиците обаче, жената е нещастна и в никакъв случай богата.


Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 13:14
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Чакам някой да изока "да го духат бедните!".


Кременката, ние добре сме се изразили и повечето са ни разбрали, явно ти не си от тях. А на теб трудно ли ти е да общуваш с бедните?



Не . И аз съм бедна.

# 56 20 юни 2007, 14:58 ч.
  • Мнения: 15 619
 newsm78 newsm78 newsm78
 Е, не!
общувам и с едните и с другите доволно добре.
Зависи от човека отсреща и от мен самата.

# 57 20 юни 2007, 14:59 ч.
  • Мнения: 2 792
Всъщност аз си мислех, че съзнанието определя битието, тцъ, тцъ, тцъ, цял живот съм карала с погрешна житейска концепция.

# 58 20 юни 2007, 15:06 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: martisun в ср, 20 юни 2007, 14:35
...

martisun, хареса ми изказването ти Peace

Моята най-добра приятелка през студентските години(сега живее в друг град, но пак се чуваме от време на време) разполагаше с много малко пари, родителите й нямаха много средства и тя беше вечно без пари. В началото като не знаех и примерно излизаме на разходка и аз предлагам да отидем на пица, тя казва, че няма пари и аз й предлагам да я почерпя, но естествено тя отказва и предлага да хапнем по един сладолед и да се разходим-дадено. Оттогава винаги се съобразявах с нея, разполагах що годе с пари и можех да седна на ресторант примерно или да отида да си пазарувам дрешки, но сядаме с нея, пием кафенце и си говорим, приятно ми е-споделена компания с приятел. За другите неща има и място и време. Никога повече не си позволих да ям, пия или да си купя нещо, което тя не може да си позволи, когато сме заедно. и не съжалявам, имам един разкошен приятел в повече, а от пицата се пълнее Wink Стремя се винаги да давам предимство на духовното пред материалното.

# 59 20 юни 2007, 15:08 ч.
  • Мнения: 5 103
Цитат на: karmacoma в ср, 20 юни 2007, 11:00
мила judy, богатите в България, а и не само, бачкат много повече от 8 ч. и не дремят цял ден на някое бюро. много често и за сън не им остава време. и децата си понякога не виждат не само вечер, ами с цели дни, поради същата причина.....
Много съгласна.

А по принцип приятелите ми са почти с мойте възможности.

# 60 20 юни 2007, 15:20 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 14:53
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 14:21
Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща
Стига, бе, тя не се оплаква.
С такова впечатление ли остана?
Тя няма и да се оплаче Wink
Просто си разсъждавах...


Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 14:54
Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 14:21
Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща, всеки знае паралиите какви договори изготвят и как си пазят имотите, не се ли е замислила като е видяла предбрачният договор, там няма ли нито една клаузица в полза на нея. Други вариянти: да е била много наивна или много влюбена или жадна за богатства. Още нещо може да се предположи, че мъжът й се е овълчил след брака. Каквото и да си чешем езиците обаче, жената е нещастна и в никакъв случай богата.


Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 13:14
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Чакам някой да изока "да го духат бедните!".


Кременката, ние добре сме се изразили и повечето са ни разбрали, явно ти не си от тях. А на теб трудно ли ти е да общуваш с бедните?



Не . И аз съм бедна.

Е, хайде, де, все пак сигурно има и по-бедни от теб. Никога ли не си общувала с такива?
Въпросът беше как се справяме в общуването с хора от различни прослойки Peace

# 61 20 юни 2007, 15:35 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Iliana _ в ср, 20 юни 2007, 11:15
Общувам с удоволствие и с бедни и богати просто си зависи от хората.
Не ми е приятно да общувам с вечно недоволни ,а такива се намират и при бедните и при богатите.
Peace Всичко вече е толкова относително, а като знам че монетата има две страни. Не се знае кога ще се обърне.
Важното според мен е да сме хора, да се уважаваме.

# 62 20 юни 2007, 16:02 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Лисьо, к'во ще стане с оназ невяста, ако се появи някоя друга женска с по-дълги бедра и по-руса коса? Предбрачният и договор какво казва?

# 63 20 юни 2007, 16:13 ч.
  • Мнения: 1 006
Цитат на: Iliana _ в ср, 20 юни 2007, 14:43
А,дали приятелката ти просто не е искала да сподели с теб радоста си?Едва ли ще си прави труда да ти звъни за да те кара да се чувстваш жалка.

Със сигурност не ми е звъняла с тази цел, нито аз съм се почувствала жалка. Няма как писмено да ви пресъздам тона и начина на случая, но определено не се чувствах в свои води и не мисля, че аз бях човека, с когото трябваше да сподели радостта си.

Имам приятел, който казва, че на едни не им стигат парите за хляб, а на други за самолет. Laughing Тогава на мен не ми стигаха за хляб и не можех да й вляза в тона, че не й стигат за самолет. Нещо такова. Много образно ще стане, но когато съм се радвала, че съм успявала да си купя хляб, някакси не съм имала място да се радвам за самолета й. На различни плоскости сме били, но само като хора и начин на общуване. Сега имам приятели, с които съм на различни нива, по-ниски или по-високи, но имаме много какво да си говорим, защото го правим естествено и несъзнателно по подходящия и за двете страни начин.

# 64 20 юни 2007, 16:16 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: ivonska в ср, 20 юни 2007, 16:02
Лисьо, к'во ще стане с оназ невяста, ако се появи някоя друга женска с по-дълги бедра и по-руса коса? Предбрачният и договор какво казва?
Получава неустойка, както при
всяко разваляне на договор.

# 65 20 юни 2007, 16:21 ч.
  • Мнения: 1 533
Не знам дали е по темата. Преди малко ходих на село да оставя детето при баба/дядо. На два-три километра преди селото десетина жени с бели забрадки копаят наведени. 1.30 на обяд, 35 градуса. Казах си - днес цял ден няма да мрънкам и няма да се оплаквам от нищичко. Мама каза, че работели за 8 лв. надник на ден. Confused

# 66 20 юни 2007, 16:29 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 16:16
Цитат на: ivonska в ср, 20 юни 2007, 16:02
Лисьо, к'во ще стане с оназ невяста, ако се появи някоя друга женска с по-дълги бедра и по-руса коса? Предбрачният и договор какво казва?
Получава неустойка, както при
всяко разваляне на договор.

Вече съм спокойна за нея!

# 67 20 юни 2007, 16:32 ч.
  • Мнения: 516
Гигова, ако трябва да отговоря сериозно, нямам проблеми в общуването с по- бедни от мен. Аз не деля хората на бедни и богати, а на интересни и такива, дето са ми скучни. Някои от най- приятните и положителни хора, които познавам са на минимална заплата. И не забравяйте, че богатството понякога е въпрос и на компромиси със себе си и на шанс. Това, че си беден не те прави непременно мързелив, глупав и мрънкащ. А приятелите ми са малко, но качествени. И никога не ми е правело впечатление, колко пари имат в портфейла си. За сведение- аз днес съм с цяло левче.  newsm10

# 68 20 юни 2007, 16:49 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 16:32
Гигова, ако трябва да отговоря сериозно, нямам проблеми в общуването с по- бедни от мен. Аз не деля хората на бедни и богати, а на интересни и такива, дето са ми скучни.
Аз също Peace



Цитат на: kremenata в ср, 20 юни 2007, 12:48
Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...
Просто това твое изказване ме провокира да ти отговоря.

Без лоши чуства    bouquet

# 69 20 юни 2007, 16:54 ч.
  • Мнения: 516
И аз без лоши. Лошите чувства са ми кът и си ги пазя за специални хора. Laughing    bouquet

# 70 20 юни 2007, 17:12 ч.
  • Мнения: 211
Според мен / а и не само/ има пряка връзка между материалното състояние и  " духовните качетсва". В смисъл, че когато имаш много , ама наистина много пари и си позволяваш да имаш време и пари за културен живот , да посещаваш различни места, да четеш и т.н. А когато цялото, ама буквално цялото ти време минава в това да изкараш пари за хляб , и не ти остава време и пари дори за един театър  или една книга/ образно казано/ как няма да ти се влияят от това  ценностите и качествата. Въобще мирогледа . Ами това колко е "интересен"/ както казаха някои/ един човек се формира от  обстоятелствата , в които живее , а не се ражда такъв. Това е според мен.

# 71 20 юни 2007, 17:18 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: tanitka в ср, 20 юни 2007, 17:12
...
И не съвсем!!!

# 72 20 юни 2007, 17:21 ч.
  • Мнения: 1 336
Познавам няколко наистина богати хора, които по стечение на обстоятелствата са ни близки и понякога искам не искам налага се да си контактуваме. Разликата обаче в манталитета и поведението на тези хора е коренно различна, с някои от тях се чувствам изключително комфортно спокойно и приятно, финансовото им положение никога не е създавало каквото и да е напрежение или конфузни ситуации. Когато пътуваме с тях извън София или бг. те спят в хотелите в които сме и ние, храним се в заведения в които цялата компания се чувства добре и може да си позволи. Никога по никакъв начин не са демонстрирали финансовите си възможности!
Другите са точно обратното, без да се съобразяват с каквото и да било при уговорка да се видим получаваме известие, че има резервация за някоя от най-скъпите кръчми, викат певачки да им пеят по масите, обясняват ми как трябва да си купя чисто нова кола, че всъщност по-хубаво от къщата нямало за живеене, как никога не биха си легнали в хотел 4 звезди, колко хиляди долара е този часовник ... Ами не се чувствам добре и на място сред тези хора, не казвам, че го правят с цел да унижат някого дори съм сигурна че не се усещат, но избягвам събиранията с тях, за разлика от другите за които ви писах по-горе! Така че хора разни, независимо дали са бедни или богати това не е определящо за близките ми контакти с тях!

# 73 20 юни 2007, 17:23 ч.
  • Мнения: 117
Провокирахте ме с тази тема...и се замислих. Според мен са прави всички, които смятат, че е важно не материалното състояние, а манталитетът.
Аз трудно създавам нови приятелства. Имам си тези, които са от детството и ученическите ми години.
Естествено сега всички сме с различни финансови възможности, но винаги когато можем се събираме и си лафим много готино! Ето това много ценя в хората около мен- да има какво да науча от тях и да се чуствам невероятно релаксирана. Ако се сещат да ми звъннат само за да се изфукат с новата си кола или да покажат сладкото си бебе- не става! Crossing Arms

# 74 20 юни 2007, 18:40 ч.
  • Мнения: 780
Цитат на: EkaterinaM в ср, 20 юни 2007, 17:21
Познавам няколко наистина богати хора, които по стечение на обстоятелствата са ни близки и понякога искам не искам налага се да си контактуваме. Разликата обаче в манталитета и поведението на тези хора е коренно различна, с някои от тях се чувствам изключително комфортно спокойно и приятно, финансовото им положение никога не е създавало каквото и да е напрежение или конфузни ситуации. Когато пътуваме с тях извън София или бг. те спят в хотелите в които сме и ние, храним се в заведения в които цялата компания се чувства добре и може да си позволи. Никога по никакъв начин не са демонстрирали финансовите си възможности!
Другите са точно обратното, без да се съобразяват с каквото и да било при уговорка да се видим получаваме известие, че има резервация за някоя от най-скъпите кръчми, викат певачки да им пеят по масите, обясняват ми как трябва да си купя чисто нова кола, че всъщност по-хубаво от къщата нямало за живеене, как никога не биха си легнали в хотел 4 звезди, колко хиляди долара е този часовник ... Ами не се чувствам добре и на място сред тези хора, не казвам, че го правят с цел да унижат някого дори съм сигурна че не се усещат, но избягвам събиранията с тях, за разлика от другите за които ви писах по-горе! Така че хора разни, независимо дали са бедни или богати това не е определящо за близките ми контакти с тях!
И ние имаме приятели като вторите и се чувствам некомфортно в компанията им , но ... все пак са приятели .

# 75 20 юни 2007, 19:13 ч.
  • Мнения: 765
Цитат на: УРИЕЛ в ср, 20 юни 2007, 14:04
по-скоро привличат се хора с еднакъв манталитет и поглед върху живота.
а иначе смятам, че човек е хубаво да се събира с хора които са нещо повече от него. така се стимулира личното развитие.
Много ясно .  След определен брой години сравненията са неизбежни , а минаването в драстично по-богата социална група почти невъзможно . Важното е да се чустваш добре .
Аз се чуствам  Grinning

# 76 20 юни 2007, 19:38 ч.
  • Мнения: 2 891
Цял ден заобикалям тази тема... Трия и пиша отново. В думите на всяка от вас има истина. За 2 и 200 знам всички. Имала съм, нямала съм, приятели, познати, пари и т.н. Важното е да се чувстваш добре в кожата си. Уриел е права, че за част от хората (и мен), контактът с развиващи се хора е двигател, но не винаги (на Лиска приятелката). С годините осъзнах, че най-важно е семейството ти и всяко едно приятелство може да закъса, заради финансови "интереси". Минах и през период, в който на 17, получавах за 2 дни парите, които мама взима за месец. До ден днешен не мога да и дам пари на ръка. Мога даи купя каквото пожелае, да напълн ахлядилника и други материални неща, но не мога да пречупя нейното, а и моето дотойнство, като и дам пари на ръка. Казах и го веднъж с недомлъвка. Неудобно ми бе. Та така... Тегава тема е това! 

# 77 20 юни 2007, 19:41 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: _Ним_ в ср, 20 юни 2007, 10:34

Та вие какво мислите по въпроса?

аз мисля, че хората са равни само пред Бог.

# 78 20 юни 2007, 20:46 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Нямам проблеми нито с по-богатите, нито с по-бедните.

# 79 20 юни 2007, 21:36 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: fibi4ka в ср, 20 юни 2007, 13:55
Цитат на: Алиса в ср, 20 юни 2007, 11:34
Не меря хората, с които ми е приятно да общувам, според "възможностите". Меря ги според това, какво имаме да си кажем, как гледат на живота, даже и какво мога да науча от тях. Ако общувах само с хора от "моята среда", това би ми ограничило сериозно кръга на познатите, и би ми било скучно.

Абсолютно съм съгласна...
Обичам да общувам с интересни хора, които обичат живота и го живеят с усмивка, назависимо от начина.
Те са както сред бедните, така и сред богатите....

И аз мисля като вас. Общите интереси нямат нищо общо с финансовите възможности, поне по отношение на моите общи интереси с приятелите ми.
Имам двама приятели, които са доста бедни според моите критерии (пък според форумските да не говорим  ooooh!) Единият е преподавател в много престижен ВУЗ, но това е единствената му работа и не получава кой знае какви пари, ако изобщо може да се каже, че са пари. Но има страшно много интереси, хобита и занимания, както и свободно време за тях и те са животът му. За него с пълна сила важи онзи разказ за човека в лодката. Много хора се скъсват от бачкане, за да получат подобно удовлетворение от това, с което се занимават и дават луди пари за да направят свободните си минути толкова пълноценни.

Другият също има хубаво образование, но с не особено застъпена реализация в България. Положението се утежнява от това, че живее в малък провинциален град, който не може да напусне, поради определени семейни проблеми, които няма да обяснявам подробно. И може да работи само неквалифицирана или нискоквалифицирана работа, каквато намери в малкия град.

Понякога и двамата ме вбесяват с липсата си на амбиции и с това за какви елементарни неща не им стигат парите, но определено това са едни от най-добрите ми приятели. Общите ни интереси и въобще нещата, които можем да си кажем са безкрайно много.

Според мен финансовите постижения са въпрос на амбиции и нямат нищо общо с интелекта.
Вече знам  Joy че тази теза не е много популярна в този форум и тук най-общо се смята, че всеки човек, на всяка цена, на първо място иска да е богат, а всичко останало е на по-задни позиции и ако някой каже, че за него тази формула не важи, веднага го обявяват за лъжец или извратеняк.
Така, че нямам желание да споря Simple Smile от сега си казвам.
Просто някои хора имат по-широки теми за разговор, различни от парите, новите покупки и "каква ви е кухнята".

# 80 20 юни 2007, 21:44 ч.
  • Мнения: 6 618
Цитат на: SAKRI в ср, 20 юни 2007, 16:13
Цитат на: Iliana _ в ср, 20 юни 2007, 14:43
А,дали приятелката ти просто не е искала да сподели с теб радоста си?Едва ли ще си прави труда да ти звъни за да те кара да се чувстваш жалка.

Със сигурност не ми е звъняла с тази цел, нито аз съм се почувствала жалка. Няма как писмено да ви пресъздам тона и начина на случая, но определено не се чувствах в свои води и не мисля, че аз бях човека, с когото трябваше да сподели радостта си.

Имам приятел, който казва, че на едни не им стигат парите за хляб, а на други за самолет. Laughing Тогава на мен не ми стигаха за хляб и не можех да й вляза в тона, че не й стигат за самолет. Нещо такова. Много образно ще стане, но когато съм се радвала, че съм успявала да си купя хляб, някакси не съм имала място да се радвам за самолета й. На различни плоскости сме били, но само като хора и начин на общуване. Сега имам приятели, с които съм на различни нива, по-ниски или по-високи, но имаме много какво да си говорим, защото го правим естествено и несъзнателно по подходящия и за двете страни начин.
Значи просто зависи от човека. Peace

# 81 20 юни 2007, 22:12 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ние сме малко като Титевото семейство, а и аз все правя едни сериозни планове, които ни карат да затягаме коланите в края на месеца.  Crazy
Забелязала съм една тендеция-като имам пари, се случва да подаря не на най-важните хора, а като нямам пари-все тогава идва момент за подарък за по-свидните ми и се чувствам една въшкава  Rolling Eyes
Нямам бедни или богати познати, а хора в средата, каквато и да значи това тук. С тях сме си наравно-един имал по-нова кола, друг пък-жилище, трети-деца.
На тая скъпотия и диващина, що за странно делене  newsm78

# 82 20 юни 2007, 22:25 ч.
  • Мнения: 1 006
Цитат на: Карина в ср, 20 юни 2007, 21:36

...Според мен финансовите постижения са въпрос на амбиции и нямат нищо общо с интелекта...


Бих казала, че интелектът има нещо общо с финансовите постижения в случаите на наличие на такъв. А ако той е в комбинация със силна мотивация и амбиция вероятността да се завърти колелото става голяма.

Познавам хора със завидни финансови постижения, с които трудно можеш да проведеш интересен или смислен разговор. Оставям настрана липсата на прилична обща култура и елементарни познания и странични интереси, тъй като те не винаги са показател за интелект. В случая финансовите постижения са резултат на благоприятно стекли се обстоятелства и късмет, усет да си на подходящото място в подходящия момент, комбинативност и усет да реагираш и лавираш, но не и на наличие на интелект.

Не зная какво надробих  hahaha, но исках да кажа, че според мен финансовите постижения могат в голяма степен да бъдат резултат на нечий интелект или могат да нямат нищо общо по между си. Все пак мисля, че заможните ми приятели са интересни и интелигентни хора.

# 83 20 юни 2007, 22:37 ч.
Цитат на: Liska в ср, 20 юни 2007, 12:59
Цитат на: daffodil в ср, 20 юни 2007, 12:48
Ъх, ужас. Егати робството, но пък на колко каки това им е мечта!
Добре де, при развод какво правят със зъбите за 40 бона? Той и ги избива ли?  Grinning

Няма развод, со пранги во веки веков.
Част от парите са на заем. Жената ще
му ги връща разсрочено. Пито-платено.

Просто мъжът не е глупак. Изкарал си ги е сам парите и сам ще си разполага с тях. Освен това на жени пари не са нужни тъй като не разбират от такива неща.

# 84 20 юни 2007, 23:00 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Не ми пречи да общувам с богати  и с бедни хора, приятелите не се делят така, това е обидно!
Повечето от мойте приятели са ми такива от време оно, когато аз имах - те бяха зле, но това не ми пречеше да контактувам, да помагам, винаги да има за какво да си говорим.
Сега те са с много по - големи възможности от мен - това също не ми пречи, не пречи и на тях - ние сме просто приятели.
Този живот не върви по права линия, това е кръг - днес си горе, утре долу и ако някой живее с мисълта, че винаги ще е така, както е днес - бърка жестоко, никой не знае къде ще е утре.
И ако в моменти, в които си добре, радваш се на завидно положение, обърнеш гръб на стойностни хора, само защото са по - зле от теб - обеднял си така жестоко, в сърцето си и душата си...
От по - бедните от теб също може да научиш важни неща, най - малкото как може да си щастлив и без много пари, ако само малко отвориш очите си...
Усмихвах се когато четях някой постове, ако хората знаеха какво ги чака , нямаше да искат да живеят повече ( не са мой думи, Ванга ги е казала)

# 85 20 юни 2007, 23:03 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: SAKRI в ср, 20 юни 2007, 22:25
но исках да кажа, че според мен финансовите постижения могат в голяма степен да бъдат резултат на нечий интелект или могат да нямат нищо общо по между си.
Могат. Но когато се доказва връзка между две неща, то трябва да я има във всеки един от случаите.
Давам пример - "Вкусът на ябълката зависи от цвета й."
За да докажем верността на това трърдение, не е достатъчно да посочим един пример, при който една червена ябълка е вкусна, значи всички червени ябълки са вкусни и следователно вкусът зависи от цвета.
(Просто давам пример за логиката).
 За да си богат, не е задължително да си интелигентен, защото може да си богат и тъп и просто да не ти стиска да нарушаваш закона например.
Можеш да си интелигентен и беден, защото си университетски преподавател или се занимаваш с научна дейност в БАН.

Финансовите постижения по-скоро говорят за черти на характера  - хъс, амбиция, предприемаческо мислене, склонност да се поемат рискове и т.н. Качества, които не се влияят нито от наличието, нито от липсата на интелект. И автомонтьор да си, с хъс, амбиция и повечеко бачкане ще се изигнеш повече от някой физик, който може да разбира отлично теорията на относителността, но да хвърчи в облаците.

# 86 20 юни 2007, 23:57 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Аз съм на принципа "всяка жаба да си знае гьола".

# 87 21 юни 2007, 13:11 ч.
  • София
  • Мнения: 3 249
Благодаря на всички за мненията! Беше ми много интересно да видя различни гледни точки.

И да, Джуди правилно уточнява, че иде реч за големи разлики в стандарта и благосъстоянието.

# 88 21 юни 2007, 13:23 ч.
  • Мнения: 516
Цитат на: Карина в ср, 20 юни 2007, 21:36

...
Просто някои хора имат по-широки теми за разговор, различни от парите, новите покупки и "каква ви е кухнята".


Браво, Карина! newsm51

# 89 21 юни 2007, 13:37 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Iliana _ в ср, 20 юни 2007, 11:15
Общувам с удоволствие и с бедни и богати просто си зависи от хората.
Не ми е приятно да общувам с вечно недоволни ,а такива се намират и при бедните и при богатите.
Изцяло подкрепям това. Особено що се отнася до стари приятели, които впоследствие са обеднели или забогатели. Не мога да отрека обаче, че има забогатели, които се променят и тогава връзките неминуемо се късат. Същото е и с обеднелите, неприятно ми е вечното вайкане и хленчене. Не приемам здрав прав човек да се вайка че няма пари. Винаги може да се намери допълнителна работа особено в по-големите градове.
Единствените хора с които не мога да общувам са богатите, които непрекъснато се оплакват, че нямат пари. Оставам с чувството, че това е някакъв вид защита и страх някой да не им иска пари на заем.

# 90 21 юни 2007, 13:38 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: Карина в ср, 20 юни 2007, 23:03
Финансовите постижения по-скоро говорят за черти на характера  - хъс, амбиция, предприемаческо мислене, склонност да се поемат рискове и т.н. Качества, които не се влияят нито от наличието, нито от липсата на интелект.


Бих искала да цитирам един много разпространен сред американците израз

- Като си толкова умен, къде са ти парите.

Дано не ги стигнем в това отношение.

# 91 21 юни 2007, 13:41 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: babche в чт, 21 юни 2007, 13:37
Единствените хора с които не мога да общувам са богатите, които непрекъснато се оплакват, че нямат пари. Оставам с чувството, че това е някакъв вид защита и страх някой да не им иска пари на заем.

Баби, и с бедните не е по-добре. Чувстваш се гузен, че имаш малко повече. А в много случаи се оказва, че те имат повече.

# 92 29 септ. 2007, 19:20 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 Приятелството си е приятелство, но класовото разделение на "интернационална" Олигархия и "обслужващи" ги от една страна и Хората от друга, в БГ вече е факт!

# 93 29 септ. 2007, 20:24 ч.
  • Варна
  • Мнения: 428
Аз предпочитам да имам усплели хора около себе си, за да им се радвам и да се обогатяваме (взаимно?Simple Smile с нови и интересни неща.
Според мен разделението според финансовите възможности става съвсем естествено - когато имаш някакви интереси, свързани с  бизнес/ кариера, пътувания, почивки и т.н. най-близки са ти хората, които имат сходни възможности(финансови) и интереси, това е напълно нормално. И това са част от приятелите ти... Естествено другите не са по-малко приятели, просто по-рядко се виждате.
Естествено, говоря за хора от едно интелектуално ниво. За мен много повече важи разделението "Интелигентен - Прост", отколкото "Богат-Беден". Grinning 

# 94 29 септ. 2007, 20:35 ч.
  • Мнения: 6 167
хората са равни само пред бог.
в реалния живот хората не са равни, делят се на групи по всевъзможни критерии.

вероятността да ме срещне живота  с хора много под или много над моя социален статус е много малка.
предполагам, че ще се разминем, след като си разменим задължителните кратки реплики и всеки ще продължи по пътя си.

# 95 30 септ. 2007, 15:54 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 Тежко им на тийнейджърите - момичетата зарязват на второто изречение момчето ако не е дете на богати родители или поне на Мутри!

# 96 30 септ. 2007, 18:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Чета за бедни и богати, но всъщност какво значение се влага в тези думи?
Ако имаме предвид конкретно финансово състояние, то за безработния всеки работещ е богат. А за милиардера, милионерът може да няма значение.

И още нещо. Оставам с впечатлението, че болшинството гледат да странят от бедните (по-скоро по-бедните от тях) и се стремят към богатите. А хрумвало ли ви е някога, че същите тези по-богати ви смятат за бедни? И имат подобно отношение и към вас и желание да странят, за да не им горчи в устата?

# 97 7 окт. 2007, 18:09 ч.
  • София
  • Мнения: 231
Цитат на: Iliana _ в ср, 20 юни 2007, 11:15
Общувам с удоволствие и с бедни и богати просто си зависи от хората.
Не ми е приятно да общувам с вечно недоволни ,а такива се намират и при бедните и при богатите.
Не  мога да го кажа по-точно ! Имам една  приятелка от детството ,за която се сещам веднага.То  не е  просто недоволно....то не се  усмихва това същество  Sick . Разговор с такива хора абсурд да успееш да завържеш.Каквато и  да е темата на разговора- винаги  оплаквания,недоволство и свръх   речева употреба на думата "мразя".От къде толкоз омраза и недоволство...?Накрая почнах да я изолирам и отбягвам. А иначе  общувам и с бедни и с богати  хора.  Чувствам се  добре  винаги,когато  човека е открит  и  добронамерен.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата