Пак за изневерите...

Честно казано - не знам. Може би не бих искала да научавам, защото не мога да го преглътна лесно и да простя - ще се измъчвам...

Бих.
За да преценя има ли смисъл да си губя времето или по-добре да продължа напред.
Пък и мразя да ме лъжат ...

Освен това, заравянето на главата в пясъка не е решение.
Ще искам да имам възможност да изживея живота си, а не някой да взима решения вместо мен!

Щом става въпрос за връзка- да, искам. За да мога да го напусна.

Споделям мнението на Никол 

Ще искам, и че даже и подробностите ме интересуват - защо, от кога, с коя, къде,.....

Да, и аз, но с всяка споделена подробност, болката ще нараства и в този момент сигурно бих си пожелала, да не знам нищо.

Естествено, че ще е добре да знам  . Няма нищо по-лошо от щастливото незнание

От опит знам, че така първо имам по-добра представа за ситуацията, и второ - точно тогава най-малко болката ми е проблема. Тогава ме тресат емоции като наранена гордост, разочарование, бясна съм, че съм била лъгана и все едни такива хубости, дето ми помагат да го изхвърля без да се замисля даже 

Да бих искала да знам .Мразя да ме лъжат.

Абе много сте смешни с това - мразя да ме лъжат...Че то кой обича? Обаче някой неща, понякога, е по-добре да остават ненаучени...
Аз явно ще съм първата с такъв отговор, но - зависи! Ако отношенията ни са зле и ми трябва една капка, за да го напусна - да, бих се зарадвала да знам, че ето - той е мерзавец и си заслужава да се махна от живота му!
Обаче...ако отношенията ни се супер, ако го обичам, ако чувствам, че той ме обича, ако се грижи за семейството си по най-добрия начин и ни осигурява цялото внимание, от което имаме нужда - то тогава не, не ме интересува какво прави/е правил, когато не е бил с мен. Защо да си развалям рахатлъка

Всъщност, като се замисля, за дете бих искала да знам. Децата е важно да познават роднините си

Само да те попитам нещо. Наистина ли смяташ, че това е възможно?

Възможно ли е половинката ти да:
- те обича
- се грижи за семейството
- осигурява цялото внимание, от което имате нужда
- имате прекрасни отношения
- ти дава поводи да мислиш, че си единствен/а
-.......
и в същото време да ти изневерява?
Чудно ми е как се комбинират тези неща? Дали изобщо може да се получи?
Дали кръшкачите са толкова изпечени актьори? Ако наистина гореописаното поведение е възможно и постижимо, то този, които има подобно поведение е изпечен лъжец, лишен от съвест и чувства!
А аз с такъв не искам да си имам работа!

 

Предпочитам истината,колкото и горчива да е,пред (само)заблудата,колкото и да е сладка
Виждам,че дотук всички се изказаха горе-долу като мен,но защо ли си мисля,че ако се появи тема от сорта на "аз съм любовницата,да кажа ли на жена му,че...",всички ще гракнат:не, това не е решение, не бива,налягай си парцалите и т.н.
И какво излиза-че истината и лъжата са разтегливи понятия и си боравим с тях,както ни се иска(за съжаление).

Нямам представа дали е възможно. Наистина не знам Но при определени обстоятелства - струва ми се, че да. Сещам се за един колега на мъжа ми... Работата им е такава, че изисква дълги командировки, далеч от семейството, за по няколко месеца. Та, този колега си има чудесно семейство тук и същевременно жена и син в някаква африканска държава/ Етиопия ли беше /, където ходи два пъти в годината за по 3 месеца. Семейството му тук от нищо не е лишено, работата е доста добре платена, а и когато той си е в БГ, си е постоянно с тях - семейна идилия. Семейството му там също живее царски, защото тя е жена на бял човек - т.е. голяма работа Онази там знае за българката. Българката понятие си няма за етиопката. Той казва, че обича и двете. Всички са щастливи
Абе животът е шарен, няма черно и бяло...
Представи си следната ситуация /баси, цял сценарий за филм написах / - много се обичате. Да, ама, както се случва често в живота, момчето кръшнало веднъж. Защо, няма да уточняваме - пиян бил, скарали сте се за глупост, или бил далеч от теб, или к'вото там..няма значение. Кръшнал веднъж, само веднъж! Ама направил бебе...Мацката не го махнала. А мъж ти понеже е разкошен човек, отговорен и свестен - издържа детето и го вижда редовно, защото к'вото и да е - детето не е виновно за нашите простотии, нали?
Е?

Да, точно това излиза и аз го повтарям от доста време насам. Всичко е въпрос на гледна точка

belinda,
В описания от теб случай, за колегата на съпруга ти - съгласна съм.
Възможно е някой да поддържа подобна паралелна връзка.
Мисля, че въпросният мъж е с леки шизофренични наклонности, т.е той живее два живота, които нямат нищо общо един с друг - различни страни, нрави, култура, отношения, семейства. Харесва му така, успял е да се нагоди. Но все си мисля, че за него, това което върши дори не е изневяра. Някакси в съзнанието му се е прокраднала мисълта, че изневяра е, когато изневериш на половинката си със подобна личност. Той не възприема етиопката за подобна личност, защото тя коренно се различава по визия, манталитет, култура и възгледи от българите. За това съм склонна да мисля, че този мъж не приема другото си семейство като нещо лошо и пошло. То просто няма нищо общо със семейството в България.
Малко шантаво го обясних, дано разберете какво искам да кажа!

Другояче стои въпроса за извънбрачна връзка в един град или регион! За да имаш подобна връзка е нужно много внимание, бдителност и здрави нерви. Ако изневеряващия не е актьор, няма начин съпругът/съпругата да не се усети. За тези неща не трябват думи. Усеща се различното отношение, разсеяността, отегчението, раздразнителността, бягането от отговорност и прочее.
Трябва да си абсолютен баламурник или упорито да се самозалъгваш, за не се усетиш навреме!
Говорим за връзки, да поясня!

Ако става въпрос за еднократна забежка и ако наистина е била еднократна, то забегналият ще го гони гузна съвест, а това ще си проличи. И ако отсрещната страна познава добре партньора си, няма начин да не забележи!
Ако забегналият не изпитва чувство за вина, то тази забежка няма да е единствената, ще последват още. Тогава пак ще се разбере, рано или късно.

Все пак, да пази Господ! Никой не е застрахован!
Има ситуации и ситуации, те са толкова различни, колкото и хората!

Не мисля, че е разтегливо понятие. Просто не от любовницата искам да го науча. А и ако точно тя ми съобщи "новината", тя ще отнесе доста повече от контрата, отколкото той, просто така ще се стекат обстоятелствата, въпреки че може тя също да е лъгана и прост да й е дошло до гуша. Че и той ще изпати - ще изпати.
А за твоите филми   - и без да е направил дете, и като е било веднъж, без никакви чувства, така се случило... ами не става така. Не и при мен.

Ако не е тя,ще се намерят други доброжелатели.Не знам да има някаква тенденция мъжете,които изневеряват,доброволно да си признават(не че няма и изключения,де).
И изобщо все ми е тая в такава ситуация от кого научавам-нали са ми забили ножа в гърба,пък кой го е завъртял после...все едно.Раната си е рана и болката си е болка.

Ми Зайче, имаш право. Но както казах, тогава тя ще отнесе контрата, при положение че той е виновен... Защото тя може всичко да е направила, казала, показала и т.н. Ако той не е искал, нямало е да се случи.

Прекалено много се опитваш да опростиш нещата. Знаеш ли колко жени (примерно) живеят в абсолютна заблуда и пълно неведение какво върши мъжът на живота им зад гърба им, а те си вярват, че са попаднали на изключително свестен и отговорен мъж, който не би си и помислил да погледне друга? Толкова влюбени и заслепени патки съм виждала, че не е истина просто!

За съжаление, права си!
Все пак, не виждаме ли това, което искаме да видим? И обратното - затваряме си очите за неща, които съзнанието ни отказва да приеме. Често, пренебрегвайки очевидните знаци, приемаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито искаме да бъдат.
Дали любовта ни заслепява или това е просто неосъзната реакция на подсъзнанието ни, целяща избягване или омекотяване на удара?
Дали не си мислим, че ако за момент си затворим очите, тъмния облак ще премине?

Много отдавна имах две годишна връзка с мъж. Разделихме се, защото ми писна да правя компромиси.
След време разбрах, че ми е изневерявал с много жени. Да ти кажа, никак не се изненадах. Дадох си сметка, че съм имала много поводи да се съмнявам. Очевидни поводи. Пускала съм тези поводи покрай съзнанието си, което раждаше невероятни оправдания в негова защита.
Когато възвърнах душевния си мир, дойде ужаса и яда - яд към самата себе си! Защото сама си причиних това. Сама се самозалъгвах - несъзнателно, но от това не ми стана по-леко. Той направи това, което аз позволих, следователно вината беше моя!

От тогава, дори за миг не допускам да се оставя на течението. Горчивия опит не ме направи ревнива. Вече познавам себе си, усвоих изкуството да мисля с главата си и да анализирам случващото се около мен!
Не мога да отговарям за постъпките на другите, но за моите реакции мога!

Ще повърна 
Разбиранията ми за семейство не съвпадат с подобни извращения

И аз, и детето ми имаме нужда да е при нас всеки ден, другото не семейство, а някакъв вид познанство ...

Никол, не го очаквах от теб Според теб нямам семейство, а съквартирант, защото работата на съпруга ми изисква дълги отсъствия от вкъщи или нещо не те разбирам правилно? За нужди - и аз, и моето дете си имаме нужди, но какво би следвало да направя - може би да се разведа и да си намеря мъж, който не пътува Или да го накарам да се откаже от това, което върши най-добре, за да ми е под ръка
Хм, интернет е уж едно голямо анонимно място, където всеки пише, каквото си иска и не му пука...Но когато видиш нещо подобно, написано от човек, който те познава, се чувстваш странно

 

belinda, написах го изхождайки от собствения си опит, имала съм подобна връзка и така и не се почувствах обвързана, живеех си живота, независимо от половинката, който даже не приемах за половинка, но така е думата.

За вас не съм останала с впечатлението, че мъжът ти го няма по половин година (както поне аз рабрах за другия случай). Едно е да пътува, друго е да го няма по половин година. Не е нужно да спре да работи, каквото му харесва, но създаде ли семейство е добре да потърси възможност да е по-близо до него. Само дето колегата с етиопската букла екстра го устройва ситуацията  за какво му е да търси изход от ситуацията?

Със сигурност ще искам да знам, не мога цял живот да живея в лъжа.

Абе мацки, защо вярвате на семейни мъже?!  Ако са искали да започнат нов живот, да го бяха направили! Толкова пъти и аз съм слушала "не се разбираме и не я желая" или "пред развод съм"    Това са егоистични безгръбначни същества, опитващи се да постигнат нещо чрез лъжа и не ги интересува, че мамят 2 жени, важното е да си начешат крастата На такива не трябва да им пускате докато не ви покажат съдебното решение за развод Такъв подлец не бих погледнала ако ще да е последният мъж!... Малии, много се ядосах... ама много теми има от наивни момичета, излъгани от женени мъже  Защо просто не кажат "кефиш ме, искам де те..., ама съм семеен"?!

Ранима,
не мога да разбера такива хора като теб, просто защото може би не е в моята натура такова деяние. 
Както и да го погледна, все не мога да оправдая такава постъпка...Преди всичко ти си била наясно със семейното положение на този мъж.
Ето този факт сам по себе си те прави виновна. Защото ако згрешиш от незнание е простимо, но при все че знаеш - няма какво да те оневини.
Погледни реално, след като този мъж не е имал смелостта и достойнството първо да приключи с жена си (след като е искал) и едва тогава да започне търсенето на нов живот,
как може да мислиш че той е отговорен и подходящ за теб, няма ли след време да постъпи така и с теб зад гърба ти?
Не приемай тази моя критика като обвинение конкретно към теб, не те познавам а и не бих могла защото си анонимна (криеш се, но от кого...)
Нито аз нито който и да било човек може да те съди, но мисля че съвестта ще те гризе, защото виждам че се разкайваш.  Защото има и такива който рушат семейства и грам съвест нямат, дори не се смятат за виновни. Да - мъжете са виновни главно, но в такава постъпка все пак са замесени двама души и вината е по равно, няма по-малко и повече виновен, поне според мен.
Дано Господ да ти прости, но дали ти ще си простиш?

Излъгана,
Аз мислия че ти си преживяла това което преживяват жените на мъжете кръшкачи, нищо че от разказа ти излиза че си от другата страна де факто.
Според мен не носиш вина за чуждия грях, но мога да ти кажа че си облагодетелствана в тази ситуация. Я си представи че този беше предпочел да се ожени за теб и дете да имате.
Кога ли щеше да ти поднесе някаква такава пикантна история, а когато има и дете нещата не са само на "Сбогом" и край. Накратко отървала си се на време.
Пожелавам ти да намериш истинския човек, който ще застане до теб в бъдеще и дано никога не ти се случват подобни проблеми и неприятни емоции. 

Вие всички да не сте се застраховали срещу изневяра, м? Ами ако на вас се случи да изневерите, бихте ли искали мъжа ви да узнае? Мислете така и ще се учудите колко малко бихте искали да знаете за тайния живот на половинката си. и хайде сега да не вземете да се правите на светици, че на вас точно такова нещо не може да се случи.

Извинявай Inessa,
но нямаше как да не ти отговоря, засърбяха ме ръцете. Ми ти говориш за някакви необмислени постъпки, които човек не може да контролира. Извини ме но това ми прозвуча като: Ами ако ви се случи съвсем случайно да поискате да убиете човек?   
Мисля че човек е разумно същество и отговаря като такова за постъпките си и ако някой прави нещо такова то е защото умишлено иска да го направи, иначе нещо не се вмества в понятията за "човек" или пък е 'болен' от някакъв вид мания. Но тъй като никой кръшкач не се признава за болен - значи остава предположението че е загубил човешки лик. т.е. е пълен боклук 

Ама вие верно се мислите за безгрешни. Въпрос на гледна точка. Аз мисля, че на всеки може да се случи, затова не е уместно да слагаме всички в графата кръшкачи, нали? А пък и въпросът беше дали бихме искали да узнаем. Аз не бих искала да знае ако сгреша, не искам и за него да знам.
П.П Сравнението с убийството беше неуместно, цвета пиле.

Аз конкретно на въпроса: ако е еднократна забежка, ей така, за тръпката не искам да научавам. За любовница или системни забежки - искам да разбера възможно най-бързо, за да си плюя на краченцата.

 
Пу втората......


на същия хал съм, разбирам те. Усещам любовта на мъжа си с всеки sms, който ми праща вечер. И не помня от кога не сме се карали..............


Винаги ли повръщаш като видиш нещо неразбираемо за теб? Никол, да не си бременна?

Не съм, ама аз и докато бях бременна не повръщах, та не е фактор 

Не знам дали стана ясно, но да си кажа "повръща" ми се от многоженството ...

точно това си мислех, ако си от другата страна и ти си изневерил, би ли искал половинката да разбере    и никога не казвайте "никога не може да ми се случи", нагледах се последната година на подобни неща   Никой не е застрахован, на някои им се случва и след 20 години семеен живот!
По въпроса - ако е било еднократно не искам да знам, защото знам как ще реагирам, а не мога да причиня това на сина си, той има нужда точно от този баща   Ако нямахме деца щях да искам всичко да знам  
Ако аз го направя, ще се постарая съпруга ми никога да не разбира, първо защото страшно ще го нараня, а той не го заслужава, второ дори и да останем заедно никога няма да имам доверието му, а за мен това е много важно!

Ама какви сте ми всички... харесва ви да живеете в заблуда, ами живейте, само дано не се отнасяте така и към други неща:
Защо да научавате че някой ви надува сметките за парно - докато си пълни сметките в чуждите банки с вашите пари?
Защо да научавате, че продавача може да ви излъже в рестото или кг. на стоката и да ви краде най-нагло докато ви се усмихва приветливо?
Защо да разбирате че детето ви взима наркотици (не дай Боже), та нали така ще си навлечете главоболия и без това досега му имате пълно доверие, хайде да не си разваляте спокойствието? .....
И още много други защо? Извинете, но така ли се чувствате щастливи и пълноценни, като признаете безсилието и безразличието си? За мен живота е борба, престана ли да се интересувам от това що за хора има около мен - да знаете че ще бъда поне на 2 метра под земята.

Цвети, пиленце малко, много си надъхана. Разкажи своята история, дете. Ние ще те разберем. 

Всички изпитали дивото щастие от разобличаване на съпружеска връзка, да вдигнат ръка. Бе що не свиркате, че в ДиС е толкова забавно?

Ако е било инцидентно - по-добре е другия да не знае. И на мен доста смешно ми звучи - "така се случи" все едно спънах се и паднах върху нея пък тя беше гола. Тъпо някак си, но явно на някои хора им се случва. На мен досега не ми се е  случвало да спя с някой "случайно". Ако е редовно - другия трябва да е голям глупак за да не се усети. А глупаците и щраусите със заровени в земята глави си заслужават съдбата.

Нито имам намерение да разказвам живота си на непознати, нито пък мисля че някой го интересува. Но ако тази тема е формирана за "индивидуален монолог" - всеки си описва проблемите или се жалва и изобщо не чете "историите" на другите, то тогава има ли смисъл някой да изкаже собствено мнение. Подобни теми ми заприличват на онези тримата от бившото НЛО, ако си ги спомняте  
А аз през цялото време говорех за научаване на истината, а това дали ще си щастлив от нея или нещастен си е въпрос на лично виждане и емоцоналност. Но държа да отбележа че не е невъзможно да има някои:
Хора всякакви и реакции също толкова  

Приемам изневярата,дотолкова,доколкото на мен ми изнася
Съгласна съм с твърдението ,че еднократната забежка не значи нищо,не е сериозен проблем и никой не е застрахован от нея...
Не бих приела връзка- в смисъл сериозни отношения ,повече от 2-3 пъти с друга жена ,че дори и дете .Не че съм светица,просто съм самовлюбен егоист
Бих простила забежката,бих я забравила,но предпочитам /ако може, все пак/ да не знам....

И зарявайки си главата в пясъка да не би реалността да става по-различна и човека до нас по-добър?

Грубичко.  А защо? Не разбрах.

А научаването на истината да не би да те направи по-щастлива?! Колко иначе добри бракове съществуват, защото половинките не са в течение какво става навън. Ако хората се развеждат при всяка забежка, то няма да останат семейства. Аман и от наивни моралистки! И груби, но елементарни изказвания!

Не бих искала да знам.
Повечето мъже каквото и да правят си държат на семейството.
Въпросът е да е достатъчно умен да го направи така,че никой да не разбере.

А научаването на истината последна по-щастлива ли ще те направи? 
Аз бих предпочела да я науча от мъжа ми, но за съжаление не са се родили още такива смели мъже 

И кое му е смелото на това? По-скоро е глупаво.

Бих препочела да науча.Дори и да съм наивна моралистка, по-добре ще е да науча,така смятам.Истината няма да ме направи по-щастлива,напротив,но и от лъжата по-щастлива няма да стана.Пък дори и да съм глупава-то тук все се намира някой,който да те определи глупав ли си,умен ли си,моралист ли си,само от писанието ти,без да те познава,без да знае нищо за теб-добре-съгласна Само едно не можах да разбера-упс ,нали съм глупава....от къде се взеха толкова психолози тук бе-дипломирани и завършени?
Има една поговорка"На лъжата краката са къси"...

За съжаление е така и рано или късно се научава, а може би след време човек да се почувства по-щастлив, че не е научил тогава, колкото и тъп да го смятали останалите, които са знаели. Но кой ли може да ти каже кое е по-добре 

Ако е така по твоята логика,която съвпада с моята,че всичко се научава,кое ще те прави по-щастлива че го научаваш по-късно,а не тогава?Че са ти дуднали зад гърба колко си тъпа,и ти нищо не си знаела и после го научаваш?Е,тогава пък ще ти е гадно,а не преди-все тая.Друг е въпроса,че повечето смятат,че като не знаят никога няма да се разбере и може би ще са си щастливи...Е,за това може да се помисли кой е глупавият.

Ако си ми следила мисълта преди това щеше да разбереш, че предпочитам да го науча на момента, защото не обичам да живея в щастливо незнание, а този постинг го написах за тези, които не искат нищо да знаят...но то пък рано или късно се научава. Въпросът ми беше отправен към тях - дали това би ги направило по-щастливи?

Както и да е,аз просто я подкрепям тогава...а последното не го казах за теб,защото разбрах какво казваш...

И каква ще е ползата тогава?

Ако ще търсим полза, по-добре да се женим по сметка, а не по любов - тогава няма да ни пука дали ни лъжат или не 

Ползата ще е,че ще знам истината за да поправя нещата по някакъв начин,защото да живееш с илюзия,няма да ти позволи да оправиш нещата в някаква друга посока.Или ще стана по-любвеобилна,за да не кръшка мъжлето,или ще го напусна-не знам...Но ще устроя живота си,а не да живея по същия начин и той да продължава да кръшка,защото съм на мнение,че който е кръшнал един път го прави два,три,пет,и т.н...и няма край..Е,това ако не е"щастие" здраве му кажи.  
Пък де да знам-то е до самоуважение,достойнство-как се чувстваш като ти говорят каква пуйка си зад гърба ти,а ти не знаеш?И после го разбереш?

Ако е било еднократно и човека не е кръшкач - каква е ползата да знаеш? Само ще те нарани. Ако така или иначе той се държи нормално и грижовно - не виждам смисъл да те наранява.
А хората дето системно изневеряват - за какво им е да ти казват истината след като системно те лъжат зад гърба ти? Не е техен проблем как ти ще си оправиш живота. Пък и такива хора не се интересуват от чуждите проблеми - те гледат собствения си кеф.
Така че недейте разчита някой нещо да ви каже ами си отваряйте очите.

Проблема е че с теб разбираме нещата различно-за мен няма термин"Ако е било еднократно и човека не е кръшкач "-такъв вид сред Хомо Сапиенс няма.Да речем,че е мааалко по-различен от системно кръшкащият и след не дълго време се превръща в такъв.

Да бе да остана и агенти да пусна. Партнер, тука не става въпрос дали да ти казват други или ти ще научиш сам, а дали е по-добре да знаеш или не.

Аз поз "еднократно" разбирам поради ред причини и обстоятелства примерно двойката е разделена и мъжа отишъл при професионалистка, а не щото видите ли случайно, без да иска, направо му се натресли отгоре 

Под еднократно разбирам да се унесе по своя колежка например и да легнат...ок,веднъж,няма вече.... как не....до другия път с маце от университета,или от киното....щото ангелите му слаби....Да рече,че се оправдае с алкохола,напил се и го изнасилила без да иска ....другия път пак ще се напие и пак някоя ще го изнасили....Защото ще има друг път,и по-добре да го знае всеки от началото

Афродита, на едно мнение сме с теб, но го няма Партнер да си каже мъжката позиция по въпроса. 

И аз съм съгласен че е по-добре да знаеш истината ако човека го прави редовно. Но ако го прави редовно така или иначе няма да ти го каже.
А ако е било един път - няма смисъл да го знаеш -само ще ти е кофти.

Виж какво МИЛИЧКА коя си ти, че да ми казваш аз какво да мисля,какво да искам и какво да не искам да знам!?!?
Кой ти дава право да определяш живота ми за дребен и нищожен?!?!
Ако ти е скучно и безинтересно мнението на някой - просто го игнорираш и това е ....
За първи път си позволявам да съм груба тук,но дори и БАН да получа за това,заслужаваш да ти .....една ..... дълга и широка .....

ОЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ МАЛЕ ПОЧНА СЕ  ХАХАХАХ

vnd, остави хората сами да си причиняват, каквото им е по силите. Не им обръщай внимание и не позволявай да причиняват нерви на теб.



Толкова откровени могат да бъдат хората, които са се опознали и харесали. Поздравявам те за самочувствието и мъдростта. Само, ако може, да си по-простакоустойчива и ще си си върхът.   

Летяща крава, не съм визирала точно мнението на внд, а се закачих за последното мнение, така че едва ли й образувам нерви 

Еднократно понякога значи наистина еднократно. На всеки се случва в един момент. И наистина трябва да е голям глупак за да признае. Защото от едно такова признание нищо положително не може да произтече.
Мъжете няма да ги променим, но ще живеем по-добре ако се научим поне малко да разсъждаваме по "мъжки".

Dalida , изказването ти беше много грубо и подразни и мен... това за "жалкия и нищожен живот" беше прекалено и не знам за какво беше тая злоба! Аз пък ти пожелавам някой ден да обичаш толкова дълбоко и истински, че да можеш да застанеш над дребните неща... Връзка, градена с години не може да се разруши от липсата на толерантност към грешките и слабостите на другия. Защото всеки, ама всеки ги има!

Просто не мога да не се съглася с това. И повярвайте, казвам го от опит.

  По-добре не бих могла да го кажа!