Страстоубийците и разпалващите страстта елементи на външния вид и поведението н

Мнението ми за темата е, че е забавна. Но щом се интересуваш от мнението ми по въпроса, ок.

Аз държа на добрия си външен вид, защото така съм възпитана, а не заради страстите на съпруга ми. Грижата за външният ми вид включва:
- здравословно хранене: вегетарианка съм от 16 години. Ям храни, съдържащи бяла захар, защото ми е приятно, но не се изхранвам с тях. През останалото време наблягам на сложните въглехидрати.
- фитнес  три пъти седмично (около 40 минути силови и 30 - 40 минути кардио)
- процедури за лице веднъж месечно (почистване, дарсонвал и пр.). Терапиите не ги броя - те са според необходимостта, настроените, сезона, свободното ми време и пр.
- фризьор - също
За това, че си мия зъбите, скубя си космите, готвя за семейството и др. подобни, няма нужда да  коментирам. Това е по дифолт. Освен това, ако не съм на кеф, отказвам секс - това във връзка с принципите на Монка. Имам си работа с интелигентен мъж, който уважава моите желания и би се обидил, ако симулирам страст, само за да не му скърша хатъра.

Според мен връзката е обратна - ако една жена се грижи за себе си и не се занемарява, заради самата себе си, съпругът й ще го оцени подобаващо. Но акцентът в първите постинги и в заглавието на темата е поставен обратно - какво да направим, че мъжлето да не поглежда настрани. На този въпрос мога само да отговоря така - и на главата си да застане една жена, ако мъжът й е от породата, дето гледат настрани, нищо не помага.

Ах, Монка, ти цялата си един бисер!
Запомни, правилното е "Л-Глутамин", а не "гутамин", ако някой ден решиш да го пиеш, да не ти се чудят в магазина, какво търсиш.

Ах, Монка, ти цялата си един бисер! 
Запомни, правилното е "Л-Глутамин", а не "гутамин", ако някой ден решиш да го пиеш, да не ти се чудят в магазина, какво търсиш.

Нямам навика да си разглеждам постовете за првописни грешки ...колко пъти да го казвам.По -важно е това което пише вярно ли е като смисъл.Много ще си помисля дали да пиша в тази тема вече.Дразните ме много.Не е тук мястото да коментирате правописа и пунктоацията.

Ползвай "Проверка правопис"- нищо сложно няма... Ето сега ти проверих поста и се маркира првописни.
Преди да се оцени смисълът на написаното, се набиват на очи правописните грешки и това разваля първото впечатление. После написаното не може да има същата тежест. Много подценяваш нещо, което е толкова елементарно и в същото време толкова важно

Ооо, Пролет, недей да пускаш такива теми, че ще депресираш голяма част от съфорумките

Аз също имах такива мисли след като родих дъщеря си- бях на 20 години, със самочувствие на красавица, винаги слаба и модерна  и си живеех с мисълта, че това ще си е все така, без да се грижа особено, за да запазя поне част от това, което природата ми е дала. Но, за първия рожден ден на малката направих малко тържество и реших да се издокарам по-така.  И в миг истината ме заля...     все едно се виждах за първи път след раждането, направо се изумих.
Бях толкова заета с детето, работех, гледахме се сами, все бързах, не се поглеждах по цял ден и резултата беше следния:
- въпреки, че качих само 7 кг по време на бременността си, от 45кг  бях станала 52, близо година след раждането аз продължавах да бъда 52 килограма.    Живеех си с мисълта, че каквото и да ям, не пълнея, но де факто бях напълняла и си личеше.
- преди да родя имах определен начин на обличане- секси, в известна доза предизвикателен, задължително високи токчета, деколтета, модерни цветове и модели, а от година насам си купувах само анцузи, маратонки или други равни спортни обувки,  съвсем невзрачни блузки и дънки, абе направо- все едно бях  друг човек. И пак ми беше трудно да приема факта, че преди при всяко излизане събирах погледите на минувачи, а сега бях просто майка  с дете.. 
-бижутата, обожавам ги, но незнайно как от сума ти време ги бях забравила- нито едни обички не намирах за необходимо да сложа или гривна- да не би да одраскам малката.
-маникюра- пак поради същата причина се разделих с дългите, винаги красиво изрисувани нокти, но даже и не се сещах да си сложа поне безцветен лак. Все си казвах "сега няма смисъл, като има повод-тогава". 
-естествено- прическата- имам дълга до кръста коса, с  която съм правила какви ли не прически, но от близо година- само на опашка, като ученичка. Просто не ми се занимаваше.

И още един куп ей -такива дребни, на пръв поглед, компромиси със външния ми вид.
Окопитих се бързо де, научих се да влагам време  и средства, за да изглеждам добре. Това ми помага и да се чувствам добре. Сега съм горда, че след още едно раждане се побирам в дрехите си от осми клас, че изглеждам много по-добре, отколкото преди 4 години и че мога да виждам обожанието на съпругът си, който е 4 години по-млад от мен, но абсолютно никой не може да  повярва, че не съм поне колкото него на години.   
Не се занемарявайте момичета, важно е да сме хубави, за да сме щастливи самите ние! 

Ох,момичета ,от доста време тази мисъл ме тормози .Трябва да се взема в ръце,много съм се занимарила и аз ,все си викам от утре съм нов човек ........И все скачам от леглото ,косата прибрана и бегом по домашни задължения .Ама и като се замисля на моменти ,все съм сама само с детето ,убива ми се желание да си правя каквото и да е .Ама ще започна ,че не се харесвам ,ама хич напоследък .