А има ли БИЛКАрки сред нас?

А и наближава Еньов ден!

(емотикон " пляс по челото") Верно бе. При това съвсем скоро- на 24-ти е Еньовден. Ще има "сутрин рано билки брала"...

Най-добре се берат рано сутрин, преди изгрев слънце, когато целият аромат и лечебна сила са в тях.
Аз откакто съм тук, не бера, защото почвата е различна, миришат малко по-различно, лечебните им свойства са други. Много ми беше странно, но - факт!

Странно наистина . Дори  и тревите имат претенции, значи. Не съм ходила по чуждите балкани, но по нашенските мирише на...на моето детство, когато дядо ме мъкнеше с него до кошерите. Аз втори ден се ровя, за да открия едно растение, което прилича на дива мента, но мирише на мащерка и на чубрица.

Имам възможност да си набера, но не зная как да ги суша в домашни условия. Има ли някакви правила?

Е, то сушенето не е кой знае каква философия. Постилаш хартия или памучен плат, разстилаш отгоре билката на тънък пласт, за да не се спари и за седмица тя е изсушена. Ето моите треви вече са сухи, а ги брах преди 3 дена, но е много горещо и затова стана така бързо.

Любознателна, най е удобно над гардероба да разпънеш вестници. Там въздуха по принцип е сух и топъл, достатъчно, за да изсъхнат без проблем и да не ти се врат малки деца между треволяците.

Има и друг начин - връзваш билките на стегнати китчици (да не са много накуп и ги окачаш на опънато въже/тел с цветовете надолу да съхнат на тъмно и проветриво място.

Аз пък не си падам много да пия билкови чайчета - освен от липа, но около нас на вилата няма - че каквото и да забъркам горчи , но все пак си имам няколко корена мащерка за всеки случай

Отделно в мястото растат жълт и червен кантарион, бял равнец и доста други, обаче незнайни за мен. А, сетих се, и маточина има, но за какво се използваше не помня

А вие знаете ли, че извлек от червен кантарион, киснат в зехтин на слънце, много добре помага при херпеси и рани

Билкарка плоскогърда аз
завчас нареждам се сред вас!

У нас пием само домашен чай.
Вече съм събрала бъз, градински чай, маточина, мащерка, лайка, липата още се суши.
Понякога събирам и шипки, глог, бял равнец, невен, разбира се жълт кантарион, не забравям и коса от царевица- придава сладникав вкус на чая и е полезна за пикочната с-ма.

Аз тази година пропуснах най- миризливите времена и растения, но от миналата година имам малко мащерка, лист и цвят глог и листа от къпина и ягода. Маточина съм пила, когато заспивах трудно и ми беше неспокойно като цяло преди 2-3 години.
За жълтия кантарион исках да питам. Откакто се лекуваме с хомеопатия съм фен на арниката и много исках да си направя нещо сама. Голямо търсене беше, но до рецепта за приготвяне на масло, тинктура или каквато и форма да има, така и не се добрах. Мъжът ми само пее дитирамби за звъничевото масло и ме кара да съм още по- нетърпелива. Та ако имате идея как точно се приготвя- дайте рецепта моля. 

Ай, забравила съм да отговоря тук. Бързо поправям грешката.
Миме, бях забравила колко е вкусен чаят от бъз. Аз няма и от къде да го бера вече. Храстът, от който си събирах, го отсякоха. Кажи как събираш косата от царевица? И с какви билки я комбинираш?

chiges , на времето колко чай от маточина съм изпила само. Дядо беше пчелар и поради тази причина имаше много насадена в двора. От различни билки съм правила предимно козметични настойки (да ги нарека). Най-простото е в тъмен стъклен съд да сложиш билката и да я залееш със спирт, зехтин, преварена вода- зависи какво ти трябва. Престоява на хладно и тъмно около месец и се прецежда. Преди година така залях лайка със зехтин и после мацах на косата си. Ефект имаше и то какъв. Не зная как се прави качествен извлек, още повече, че всички домашноприготвени настойки ги ползвам с цел козметика. За лечение не смея да експререментирам, защото съм неука. Иначе на времето пак дядо ми е имал маслобойна. До колкото знам е добивал ментово и босилково масло.

Жълт кантарион


срещу безсъние
Полезен е при язва, болна жлъчка и хрема

Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение, което достига до височина 50-60 см. То се среща в цялата страна, но най-често може да се открие в храсталаците, тревистите места, сечищата и редките гори, както и покрай пътищата. С лечебна цел се използват стръковете на растението, които се берат по време на цъфтежа (юли-август). Трябва да се срязват само цъфтящите връхчета с дължина не повече от 30 см. Те се връзват на китки и се сушат на сянка.
--------------------------------------------------------------------------------
Приложение
--------------------------------------------------------------------------------
Използването на жълтия кантарион е многообразно. При вътрешно приемане запарката от него притежава противовъзпалително, противовирусно, бактерицидно, кръвоочистващо, противоглистно свойство. При появяване на хрема в ноздрите се слагат памучни тампони, напоени със запарка или друг извлек от жълт кантарион. Тази процедура се повтаря 3-4 пъти през половин-един час. Ако гърлото ви дращи или се е появило възпаление на устната кухина, не пропускайте да си направите гаргара със запарка от растението. Освен това ще се избавите от неприятния дъх, ще укрепнат зъбите, а може да помогне и при кървящи венци.
--------------------------------------------------------------------------------
При киселини
--------------------------------------------------------------------------------
Твърде популярни са чайовете от жълт кантарион при повишено газообразуване, киселини, гадене, колики. Противовъзпалителното, епителотоничното и спазмолитичното действия на растението се дължат предимно на съдържащите се в него флавоноиди. Вкусът му е леко горчив. Затова жълтият кантарион придава на чая специфичен аромат и вкус. Когато става въпрос за лечение на язвена болест, гастрит и колит е добре жълтият кантарион да бъде смесен с невен, лайка и джоджен. Запарката от жълт кантарион се използва и като жлъчетворно и жлъчегонно средство при жлъчно-чернодробни заболявания. Високото съдържание на витамин РР и флавоноиди в жълтия кантарион го правят ценен помощник на хората със съдови заболявания.
--------------------------------------------------------------------------------
Употреба
--------------------------------------------------------------------------------
Билката притежава и изразено успокояващо и антидепресивно действие. 1 супена лъжица изсушени и наситнени стръкове от растението се залива с 200 мл кипяща вода. След 15-20 мин така приготвената запарка се прецежда и се пие на гладно. С лечебна цел е препоръчително това да се прави 2- 3 пъти дневно. Маслото от жълт кантарион се приготвя от 200 г свеж смлян кантарион, който се оставя да престои в продължение на две седмици в 0,5 литра зехтин. Маслото се използва като стимулатор за заздравяване на рани и язви. Жълтият кантарион се използва и като подправка в домашната кулинария. Тя се приготвя от свежи стръкове (50 г) и стар лук (25 г). Растенията се смесват, добавя се една супена лъжица растително масло и сокът на една трета изцеден лимон. Размесват се (във вид на пюре) и се използват като подправка към второто ястие.

 

Благодаря, LidiS. Мъжът ми каза, че още имало в блатото. Миналата година по това време бяхме на планина и беше в разцвета си, но тази, в равнината, май попрецъфтява вече.

 

МАЩЕРКА
(бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина)

Разпространение. Растенията от този вид се срещат по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средновисоките части на планината.

Използваема част. Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май - септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.

Химичен състав. Съдържат етерично масло с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и ρ-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.

Лечебно действие и приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително, противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица (като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система (включително от нервен произход) - хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария.

Начин на употреба. Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене. Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3 вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани, компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси; скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи рани.

Тази година извадих късмет - на Еньовден бях в Родопите. Така че освен къпането в роса, успях да си набера и билки. Общо взето, набрах от всичко, което имаше, сега го суша и мисля да забъркам Еньовденска смес - мащерка, жълт кантарион, бял равнец, подбел, листа от ягода, цвят от шипка, бъз, борови връхчета и плодове от хвойна. Дано да става за пиене 

Дай Боже всекиму такова посрещане на Еньовия ден. Трябва да потърся за какво са полезни тези листа от ягода (предполагам става дума за горска, дива ягода). А боровите връхчета?
Подбел съм купувала от аптеката за лекуване на кашлица, но след репортажите по тв, вече не бих посмяла- кой знае от къде са събирани билките и от кого 

Ето повече за подбела




ПОДБЕЛ
(марта, брандушки, бяло копито, кървавиче, лопен, магарешка диря, мащеха, меча стъпка, подвалка, руши скала, търкалеста билка, конско петало)

Разпространение. Расте по сенчести, влажни ронливи места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

Използваема част. Използват се зелените млади листа и цветните кошнички. (Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.) Листата се берат през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 450 С. Допустима влажност 13%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Листата съдържат 5-10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабинозаксилоза, рибоза и рамноза. Съдържат и горчиво гликозидно вещество - тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди и аскорбинова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Лечебно действие и приложение. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се също при възпалителни заболявания на пикочните пътища.

В българската народна медицина е популярно налагането на пресни листа подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Билката се използва и възпаление на стомаха и червата, нередовна менструация, плеврит, за възбуждане на апетита.

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден. (По друга рецепта: 1 супена лъжица в 400 мл вряла вода, кисне 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед

Подбелът е за кашлица, да. Боровите връхчета също са добри за дихателната система, мисля, а и от тях се прави боровият мед. Листата от ягода (горска) ги брах ей тъй, да има повече неща в чая  Принципно може да се изсушат плодовете заедно с дръжките, за ароматизиране на чай, но не бяха узрели още.

Аз пък търся билки, които помагат на и лекуват ендокринната система. Конкретно ме интересуват хипофиза и щитовидна жлеза.

Дона, аз много обичам чай от поне няколко билки. Последната смеска, която направих беше следната: мащерка, салвия (градински чай), парички (така и не разбрах истинското име на тази билка), мурсалски чай, бял равнец (съвсем малко).

Сега се сещам една напитка, подходяща за горещо време. Миналото лято правих силен ментов чай. Като се охлади, го мятах в хладилника. Получава се ободряващ студен ментов чай. С 2-3 бучки лед, парченце лимон и стрък свежа мента става супер.

Ооо, за щитовидна жлеза и аз се интересувам. Някой ако знае - да казва.
Една любима форумка ми е изпратила една много хубава комбинация за чай - салвия, мента, лайка и бял равнец. Имам и само мента, добре че ме подсети - идеално ще е за жегите.

Подбел и лопен не е едно и също...лопенът прилича на лечебния камшик, но е много по - едър, космат и жилав ...даже се зачудвам дали не беше отровен

Не е, ето го лопена:

Лопен
Verbascum phlomoides L.

Двегодишни мъхесто влакнести тревисти растения. През първата година обра­зуват само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последо­вателни листа. При V. phlomoides стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи, а при V. thapsiforme низбягват почти по цялата дължина на междувъзлията, т.е. листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на прикрепване, като е сраснала с него и затова стъблото изглежда крилато. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия. Прицветниците при V. phlomoides са 1 — 1,5 см дълги, а при V. thapsiforme от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни. При V. phlomoides дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при V, thapsiforme са яйцевидни, на върха заострени. но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.


Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от двата описани вида. Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme.

Съставки: Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила (3-каротен и α-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини.

Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.



Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо дей­ствие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

В народната медицина се употребява при заболявания на диха­телната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, кок­люш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използва се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

Начин на употреба - Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден.

Ма ни мога да ни са включа аз тука!

Не че изключително много разбирам от билки, но и аз поназнайвам нещо.Мъжът ми всяка година на Енюв ден сутрин ходеше с колелото в гората да ми мъкне гюрлюци, но откакто миналата година освен тях ми довлече и един кърлеж беше дотук!Иначе-шипка, мащерка, бъз, липа, бял равнец, невен и разни други.
Препоръчвам добър сироп за кашлица:1с.л. бъз, 1с.л. мащерка 1с.л.лайка се сваряват в 1л. вода докато остане наполовина, добавя се 1с.л.мед и 1с.л. захар.Вари се още малко да се сгъсти и се пие през деня по една с.л. през час.

soft, благодаря, че се включи в темата. Би ли обяснила какво е гюрлюци? За първи път чувам тази дума.

Искате ли да болдваме рецептите, които пишем. Така ще се намират по-лесно.

  Треви и буреняци.

А като бяхме в Родопите, страшно исках сама да открия прочутия мурсалски чай, но не съм уцелила мястото .Набрах стръкчета  от разни незнайни треви и се запознах с подбела.

На лопена другото име е царски свещник.
Между другото споменатия камшик е също много добра билка при простуди.
По смътни спомени.

Само че бъдете по-внимателни с лайката, щото е алерген!

като събера млечна царевица, отделям косата и я суша.
Смесвам с другите- правя смесен домашен.

Я кажете да не взема да повредя някой в къщи- има ли вредни комбинации на чайове?

Аз доста се занимавам с билки защото професията ми го изисква,уча фармация ,но постоянно събирам билки за хербарии ,имах предмет ботаника,а сега фармакогнозия и ми е много приятно.

Браво, че се включи!
Сега ще имаме и компетентно мнение.
Надявам се да имаш време да се включваш по-често.
Аз имам няколко въпроса, само кажи дали можеш да отговаряш.

Миме, предполагам, че и с билките е като с лекарствата. Количеството определя до колко е полезна една тревичка или не.

drazahus , добре дошла в темата. Ще ни бъдеш много полезна. Надявам се!

По темата:



Буренът на Мъдростта

Всъщност, билката наричана ganja се смята за растение на мъдростта. Раста водачите насърчавали пушенето й като религиозен ритуал, твърдейки, че тя била открита да расте върху гроба на Цар Соломон и цитират пасажи от Библията, като например Псалом 104:14, за да докажат божествените и свойства :

" Той стори така, че тревата да расте за добитъка, а билката да е в помощ на човека, за да може той да извади храна от земята."

Във връзка с тяхната религия Растафарите пушат ганджа за церемонални цели и за медитация. При пушене усещат вдъхновяващ, осветяващ ефект и вътрешна радост. Съобразно с това ганджата може да бъде сравнена с европейската дрога, алкохола, но за разлика от спиртните напитки не предизвиква подобна агресия. Тя се използва обаче за много повече от това. Ганджата носи духовно и физическо здраве. Тя се използва при духовния акт за молитви, църковни служби или най-голямо значение има при воденето на духовен живот.
Но ганджата не се използва само за пушене. Тя има много медицински приложения, служи за пиене на чай и се прави масло от семената.

Също така пушенето на ганджа е занимание по-скоро за мъжете, отколкото за жените. Ганджата или още herb е "прехраната" на Иерусалим, и на краля, прехрана за агнето, и билка на мъдростта, билката на Цар Соломон. Ганджата играе важна роля при посветяването в религиозния живот, защото въздейства благоприятно на опитите за постигане на задълбочаване, изясняване същноста на живота. Прави връзка с душата.

"Ритуалът в почит на луната, глътката от лулата(chalice) са част от почитането, изказа на върховно уважение към Jah. Той служи като призив към всемогъщата сила на Всемогъщия"

Пушенето на трева символизира единството, това което сплотява поклонниците на Jah. Присъстващите на този ритуал се свързват в единно цяло, чуствайки прилива на божествените сили, осъществява се едно общо състояние на медитация. Растите вярват, че чрез ганджата човек вижда и разпознава "живия Господ" или "Господа в хората".

Ами ако е от всичко по малко? Не в колеми количества.
Питам за комбинация...

Изби рибата с тая трева сега. Ще хукнем да берем

Расте ли в България?

Аз пък се изтрепах да търся полски хвощ, но не мога да го разпозная.Знам, че го има по нашия край, но не мога да го уцеля къде.

soft , полски хвощ има навсякъде. Прилича на малък бор. Чаят става бледожълт на цвят, а на вкус е сладникав. Ето повече за тази билка.

Полски хвощ
Equisetum arvense L.




Многогодишно растение с черно-кафяво коренище, покрито с власинки. От него напролет се развиват кухи неразклонени прешленести кафяви стъбла, високи до 30 см, на върха със спороносно класче, дълго 1-4 см.
След разсейването на спорите това стъбло умира и се развиват летни, зелени. безплодни, кухи, пръстеновидно разклонени стъбла, високи 10-80 см, с по 4 ребра, във възлите с влагалище, дълго до 2 см, с шиловидно заострени зъбци (6-12 на брой).

У нас се срещат 7 вида хвощ, от които само два образуват зелени безплодни стъбла — полският хвощ и  големият хвощ (Е. telmateia Ehrh.). При големия хвощ обаче листните влагалища по летните стъбла са с по 20-30 зъбеца и клонките са с по 8 ребра, а стъблото е високо от 50 до 200 см.


ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ
В медицината се използуват зелените летни стъбла отрязано на около 20 см от върха, които се събират от юни до октомври (дрога Herba Equisetii minoris).

Съставки: Съдържа стероидния сапонин еквизетин; флавонови и флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина и апигенина; 6—10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода. Установени са и алкалоиди, производни на пиридина, между които никотин и палустрин, а също и фенолни киселини.

КЪДЕ СЕ СРЕЩА
Широко разпространен е в цялата страна по влажни места, оризища, ниви и ливади, по насипи край реките, по-рядко в гори докъм 1600 м н. в.

ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
В българската народна медицина хвощът се употребява при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, кръвохрачене, белодробна туберколоза, водянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, напикаване, стомашни болки, уриниране на кръв, кръвоизливи в белите дробове.
Външно приложение: Налагат се лапи при разширени вени, костна туберколоза, екземи, незарастващи рани, ракови тумори. Използва се за промивки при бяло течение, гнойни рани, рани от изгаряния, за гаргара при гърлобол и др.
Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при нефрит и нефрозонефрит!

Реално изглежда доста невзрачно.Обикновено снимките са все от близък план и очакваш да видиш нещо съвсем различно.

Често расте сред други растения и лесно можеш да го подминеш:http://www.uni-kiel.de/Pharmazie/bio/images/Exkursionen/Ostseeku … 20arvense_jpg.jpg http://www.rolv.no/images/planteleksikon/E/equisetum_arvense.jpg

Някой знае ли за какво се използва еньовчето? Мъжът ми е набрал една връзка, но не знаем точно за какво се пие 

 ХИМИЧЕН СЪСТАВ, ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ. Съдържат иридоиди, флавоноиди, сапонини. Основното действие е диуретично, противовъзпалително при стомашно-чревни заболявания и въшно при псориазис (от тук).

Доколкото си спомням, Мария Требен много го препоръчва в книгата си и мисля, че се препоръчваше при проблеми със щитовидната жлеза.

Ето от мен едно линкче за билките, по книгата на Мария Требен
 
http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/mariatr.html

Пише и за еньовчето.

SUGAR FREE , много полезен линк! 

Харесах тази статия:

Орех (Juglans regia)

          Орехът цъфти през май, още преди да са се развили листата. Пресните листа се събират през юни, зелените орехчета в средата на юни, докато още лесно могат да се пробождат, зелените орехови черупки - малко преди узряването, преди да покафенеят, а узрелите плодове - през септември. Чаят от орехови листа е добро средство при смущения в храносмилането, т. е. запек, безапетитие и за пречистване на кръвта. Той се прилага с успех и при захарна болест, както и против жълтеница.

          Отварата от орехови листа като прибавка към банята е много полезна, както при всякакви скрофулни и рахитични заболявания, наяждане на костта и злокачествени новообразувания в костта, така и при гноящи нокти на ръцете и краката. При млечни струпеи, келява глава и краста промивайте засегнатите места с отвара от зелени орехови листа - успехът ще настъпи скоро!
          Миения, респ. бани с тази добавка, помагат при акне, гнойни обриви, потящи се крака и бяло течение.

          Срещу възпаление на слизестата ципа на устата, заболявания на венците, гърлото и ларинкса се правят промивки. Силна отвара от орехови листа, прибавена към водата за баня, лекува подутини от измръзване. Тя може да се използува и при силен косопад, като кожата на главата се масажира усърдно с нея. Тази отвара е чудесно средство и срещу появилите се отново напоследък въшки по главата или главови въшки . Пресните листа пък прогонват други нежелани насекоми.          От набраните преди Еньовден, т. е. около средата на юни, зелени орехчета (трябва да могат лесно да се пробождат) се приготвя чудесна орехова есенция, която прочиства стомаха, черния дроб и кръвта и отстранява стомашна слабост и гниене на червата. Тя е отлично средство и против гъста кръв.


Сега се сещам, че вкъщи имам добре отлежал ликьор от зелени орехчета. Може да го дообработя по този начин: Около 20 зелени орехчета се нарязват на четвъртинки и се напълват в бутилка с широко гърло, след което се заливат с 1 литър житна ракия, която да е два-три пръста над тях. Добре затворена, бутилката се оставя 14 дни до четири седмици на слънце или топло място. След това течността се прецежда и се напълва в шишета.Според нуждата се взима пълна лъжичка от нея. Вкусен орехов ликьор можете да получите, ако към зелените орехчета прибавите 2-3 карамфилчета, една кора от канела, една ванилия и измита, непръскана кора от един портокал, 500 г захар се сваряват в 1/4 литър вода и след като изстине, тя се прибавя към прецедената орехова есенция.

Записвам се и аз!

Еньовчето има силен кръвоспиращ ефект при кръвоизлив в носа..... спасил е баща ми от операция, и вече мноооого години ние винаги си берем, за да имаме ако се някой има нужда. Рецептата е странна, но е факт, че само 1 път е бил достатъчен до ден днешен, докато лекарите само  и решили да видят какво има в носа му без и да имат представа какво да търсят и как да лекуват 

Масло и спиртен екстракт от Жълт кантарион

Билката се нарязва още докато е свежа, слага се буркан, леко се притиска и се пълни със спирт (ракия) или със зехтин (олио)  (поне 1 пръст над нея). Оставя се 10-14 дена на слънце, получава се т.червено (рубинено) оцветяване. Спиртния, тушира киселините в стомаха с 1-2 глътки, а масления го използвам и за плажно масло (слагам и невен когато имам) и при изгаряния и като заместител на спиртния при киселини в стомаха