Необщителното дете

Има характер детето 
Колкото и да се притесняваш, едва ли можеш насила да я накараш да общува повече. Според мен поне малко би помогнало да се събирате с приятелски семейства с деца, които тя познава и от които не се притеснява. Аз мисля, че малката е просто срамежлива. 

Не се притеснявай, тъй като нищо не можеш да направиш. Просто има по-затворени хора, които по-трудно завързват контакти. Аз бях такава - наистина имах малко приятели, но те са ми верни другари и до днес. Не е задължително да си душата на компанията, за да те оценят другите. Детето ти само ще си избере /или вече си е избрало/ как и с кого да дружи. Не мисли така негативно. Тя оплаква ли ти се, че няма достатъчно приятели? Явно е от по-саможивия тип хора, но това не е чак толкова страшно.

Аз не бих се притеснявала. Щом не го прави, значи не изпитва необходимост. А, за разбирането, не се отказвай. Опитай се да прекарвате достатъчно време заедно. Организирайте си по-често приятни за нея занимания и ще разбереш много неща. Аз бих постъпила по този начин. 

Братовчед ми е така. Просто има невероятно силен характер. Избира си хора, с които да говори и точка. Другите се прави, че не ги забелязва. Пълен игнор.  Някъде до 6-7 годишен говореше само с майка си, баща си, едната си баба, с мен и с братовчедите си.

Проблемът го разбирам и честно казано и аз като майка бих се притеснявала. На никого няма да е приятно, когато вижда, че детето му страни от връстниците си и останалите деца, затова бих опитала да го реша.
Големият ми син в периода от година до около три не обичаше да контактува с деца и това действително ме притесняваше. Когато го записах в градината предпочиташе да говори с учителките. Аз определено бях притеснена и сега също бих се притеснявала. Консултирах се с психолог- моя позната /за всеки случай- има и различни заболявания, не е само Аутизмът, както и поведенчески отклонения/. Само истински специалист може да отсъди дали е въпрос на характер или има нещо друго.
На моят син помогна именно записването на градина и то при по- големите деца. Започнахме с яслата, но той много се дразнеше. При по- големите се чувстваше по- добре. Започнах да го водя на площадката също при по- големи с 1-3 години от него. На училище също тръгна по- рано и сега, за мое огромно успокоение, има приятели и в класа и пред блока, обаче всички са малко или много по- големи от него. Явно това за него е било проблемът, той и до сега не обича да общува с деца колкото него или по- малки от него. Също така го научих и да играе на игри за по- големи- карти, табла, да кара колело, да плува, да кара скейборд /за последното се научи от приятелчетата, аз нямам принос/- така може да има по- пълноценни контакти с децата, да се включва в игри. Уменията са нещо много важно. Летата ходи на частна занималня- там се учат на организирани колективни игри, което също допринася за научаване как да се държи в колектив.
За твоето дете, което дори не познавам, не смея така с лека ръка да дам съвет. Единствено бих се осмелила да посъветвам- ако наистина смяташ, че отклонениуето на поведението на твоето дете /то вече е в почти ученическа възраст и такова поведение ще му бъде пречка/ се отклонява съществено от това, което наблюдаваш у връстниците му- консултирай се със специалист. Определено няма да попречи, но може много да ти помогне. Не е неубходимо детето да контактува с всички и по всяко време, но когато то определено избягва всякакви контакти явно има някакви проблеми.
А че не може нищо да се направи определено не е вярно. Първо обаче следва да се открие причината.

Благодаря на всички, които се включиха по моята тема. Всеки съвет е много важен за мен. Може би и аз имам вина, тъй като често залисана в грижи, не обръщам достатъчно внимание на дъщеря си. Опитвам се да говоря с нея, превръщаме го в игра, влизам дори в роля. Тя споделя понякога, но в повечето случаи ме гледа в очите и отговорът е все един и същ "не знам".
Сигурно е добре да се посъветвам с детски психолог, но нямам представа към кого да се обърна. Иска ми се да поговорим без дъщеря ми да е там, а след това, ако той прецени, да я заведа. Не съм убедена, обаче, че ще иска да говори с непознат човек. По-скоро би навела поглед и би мъбчала през повечето време. Най-много да каже как се казва и на колко е години...
Записах я на частна занималня през този месец, където очаквах, че подходът ще е по-гъвкав в сравнение с този в градината. В края на краищата тези занимални са платени и би трябвало там да работят хора с подход към децата. А и са 10-тина дечица, а не 40 като в детската градина. Да, ама не. Детето не се сприятели с никого и общо взето е седяло през цялото време настрани - да рисува. Вярно, тя обожава да рисува, но не това е целта. Занимавали са ги, но нея не я питат нищо, като виждат, че се притеснява. Така им е по-лесно, да не се затормозят... Няма, просто не мога да открия истински педагози. Работят за пари и само чакат да мине времето, за да си тръгнат. Няма я любовта към работата. Да работиш с деца не е леко и изисква себеотдаване.
Та така...
Просто вече се чудя какво да измисля... Не искам цяло лято да е само с мен и по-малката си сестра. Искам да общува, да я виждм щастлива...

Много ти съчувствам, Руба. И на теб и на детето. Пробвала ли си да я накараш по някакъв начин да играе навън сама, без теб. Въобще играла ли си е сама с деца, без да има възрастни около нея? Ако да- как се държи, ако имаш страничен поглед върху това?
Не знам откъде си, но психологът би ти дал поне съвет, бихте направили съвместни опити в насока, за която ние, обикновените майки не бихме се сетили.

Голямата ми щерка е същата , но аз не правя " проблем " от това. Приемам , че е такава и това е .

От София сме. Предполагам, че в нашия град има стотици детски психолози, но кой, кой да изберем? Без препоръки вече се страхувам да направя каквото и да било в тази посока. Детето е по-чувствително и се нуждае от много специален подход.
Твоето дете, Judi, къде ходи на занималня и как ги занимават там?

Не мисля, че има проблем. И аз и мъжът ми сме били такива деца, такива сме и днес, просто подбираме с кой и защо да дружим. Нямаме нужда от много хора около нас.
Дъщеря ми още се променя, че да я вкарвам в някакви рамки, но е малко, като нас.
Действително записването на детско заведение с по-големи деца помага. Моята напоследък е една от най-големите в яслата и и е скучно, не изгаря от желание да ходи, чака с нетърпение голямата градина и обяснява какви бебета са другите. Когато беше по-малка беше обратното, защото имаше какво да научи.
Хората са различни, това, че не е заобиколено детето от много приятели не е непременно някакъв проблем.

Ами аз не съм от София, така че нашата занималня не можете да я ползвате. Пък и нашият проблем не е вече такъв.
Там са общо 10 деца /имам предвид в групата от първи до четвърти клас/. Имат организирани два броя закуски с обяд, така че са целодневно. Преди обяд имат английски и игри навън. След обяд имат немски и приложни изкуства- рисуват върху стъкло, плат, имат танци и т.н. Игрите са организирани и всички вземат участие, т.е. не е само учене /аз затова харесах занималнята/. Водят ги понякога на разходка пеша до някой парк. Хубавото е, че са деца различна възраст, по- разнообразно е. Освен това при заниманията на всяко дете се дава задача- напр. вчера всяко е рисувало вазичка, всяко се включва в дискотеката или игрите. Моят син в единия от дните не му се играело и госпожата му дала да нарисува какво вижда. Насила няма как да накараш детето да играе. На другия ден обаче си играл. Той ми обясни, че зависи какви са игрите- не всички му допадат. Ако, напр. има с топка или нещо като викторини с удоволствие се включва.
Не може да се каже има ли проблем или няма, нито да се правят сравнения на твоето дете с когото и да било другиго, тъй като никой не знае какво точно е твоето дете. Всъщност разбирам, че проблемът е не, че детето не е заобиколено от много деца постоянно, а че просто не контактува и където и да си я завела все няма другарчета и среда, а това тежи на родителя.

Мисля, че в занималните учителите са тези, които трябва да създадат добра атмосфера и на децата като им е интересно, ще се отпуснат. А то какво се получи при нас - видяха, че детето ми е по-особено и предпочетоха да не се натоварват с него. Нали не говори и не пречи на останалите - нека си се занимава самосиндикално!
Ще съм благодарна, ако някой ми препоръча добра занималня, подходяща за дете на 7 г. Важна е не материалната база, а подходът на преподавателти или аниматорите, както е модерно да се наричат сега.

Вианги съм казвала, че има много учители, но малко педагози 

Според мен не си много права за занималнята, ти познаваш детето си и пред теб то е най-отпуснато и контактно а виждаш че е затворена. Какво могат да направят тези учителки, след като дъщеря ти предпочита да е сама у дома, а камоли с други деца? Дени например предпочита да стои до госпожите в градината. Поговорихме с госпожите да я насочват с кого и къде да играе и се получиха нещата. Поговори с учителките, нека я насочват към дадено дете или към групово занимание, кажи че искаш да я включват в груповите занимания освен когато категорично отказва. 

А ти, Руба, говорила ли си с тези учителки и казвала ли си им, че детето има такъв проблем? Може би и те биха помогнали, ако от теб самата знаят, че го намираш за проблем.

Стига бе хора!
 
Нима не познаваме всички ние себеподобни, които не са общителни, или част от самите нас не са такива?!

Не става от всеки лапацало и сърце на компания! И не е нужно да става!

ruba, остави детето си на мира.

Сериозно ли? Ами като иде в първи клас и стои настрана от другите? Като се притеснява и подтиска емоциите си само, за да не не направи лошо впечатление. В детската я хвалеха непрекъснато, че е много послушна, но за сметка на кое - на това, че подтиска своите емоции и прави само "правилните" неща. Как да я оставя намира? Нали съм родител и за мен няма по-важно нещо на света от децата ми...
Съгласна съм, Judi, че е добре да поговоря с учителките да имат едно наум и да направят нужното детето да не се чувства изолирано. Ето, днес трябваше да идат на камбаните и тя отказа да отиде. Каза, че никой не искал да играе с нея и ще стои сама...
Все пак си мислех, че те затова са педагози, зад а имад подход към децата, а не ние да ги подтикваме да си гледат качествено работата...
Но явно съм голям оптимист...

Нансен, ако майката смяташе, че поведението на детето е абсолютно нормално и че е въпрос само на характер мислиш ли, че щеше да пише тук по този въпрос? Никой не държи хлапето му да е център на вселената или поне на компанията, но ако родителят забележи, че детето е болезнено срамежливо или твърде необщително би се притеснил и като всеки загрижен за детето си човек ще потърси поне смекчаване на проблема. Аз намирам Руба за загрижена и добра майка, след като се опитва да помогне на детето си. Тя е по- близо до него от всеки един от нас и след като тя счита, че е добре да се действа, а не да се оставят нещата на самотек е редно да търси начини.

Judy, безспорно си права.

В крайна сметка майката най-добре си знае. Тя носи отговорността за детето си, не ние.

Само изказах мнение!

ruba,
и аз имам същия проблем, само че детето ми е по-малко, виж темата ми за "детски психолог?"

затворените възрастни не са такива от вчера.
Те от деца са такива. А човек си се ражда с определен характер.

Искрено благодаря за всички мнения.
Така или иначе реших да се посъветвам с психолог. Пасивността е неоправдана. Дори да се престарая е по-добре, отколокото да чакам проблемът сам да се реши. Всеки човек подлежи на промяна според мен, дори и възрастните. Въпросът е точоно как да се случи тази промяна. Ето това ме тревожи, че не знам точно как да се справя с проблема. Съпругът ми също беше затворен човек, когато се запознахме и в продължение на 14 години аз виждах как успявам да го накарам да стане по-общителен и по-спокоен. Само че децата са друго нещо. Там всичко е много фино и ако сгрешим някъде, после няма да си го простим цял живот.