Защо децата стават агресивни?

  • 2 647
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 391
Замислих се гледайки сина ми. Той е винаги гальовен, обича да се гушка, да раздава целувки. Не само на мен, на всички деца които види, закача се с хората на улицата, докато чакаме на светофара винаги се смее на някой.
Вчера бяхме в парка. Моето дете си играе с още две дечица на неговата възраст.
Приближи се едно по-голямо момченце - н а около 2 годинки и без видима причина посегна да удари през лицето едното дете, после сина ми. Появи се бащата на това дете и думите му бяха "Ела тук, че ще те нашамаря!"  Shocked Стана ми адски кофти. И се замислих, агресивноста при децата генетично предразположена ли е ( този баща приличаше на бабид-бияч ), само определен период в развитието на детето ли е или попито от родителите държание?
Представих си това дете побойниче в градината, в училище, на улицата.
Не искам моето дете да е такова! Искам да е контактно и усмихнато.
Вашите деца посягат ли да удрят? Вие как реагирате?
Как реагирате, когато друго дете удари без никаква причина вашето дете?

# 1
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Моето мнение се базира на наблюдения на агресивни деца, които съм срещала. Подчертавам, че не твърдя това да важи за всички.
Та, децата копират много, особено родителите си и първо тях. Децата, които удрят, съм виждала как те са удряни и то по същия начин.
Твоето дете може да види агресия в градината, в училище, на площадката. Може да се опита да я прояви, но като види, че родителите му не се държат така - много бързо ще я забрави.
Това и на мен се е случвало. Големия за да не го удрям, когато съм му ядосана, понякога го хващам силно за ръката и му говоря, но той не може да мръдне от хватката ми. Забелязах, че той понеже няма сила да ме хване мен, започна да щипе и се наложи много бързо да спра с този метод, та и той го забрави бързо.

# 2
  • Разград
  • Мнения: 3 110
Абсолютно съм съгласна с мнението на Lilqna.Ситуацията у дома е същата.Скарам се на каката и след това малкия отива при нея и по същия начин й се кара,казва й същите неща.Разликата е в това,че дъщеря ми нищо не му е направила,както си стои и брат й отива и започва.Иначе не е от агресивните деца,а от тези,които го отнасят.
Имам няколко приятелки,които удрят децата си за щяло и не щяло.Точно техните деца бият,хапят и скубят моето.

# 3
  • Мнения: 2 270
аз си зададох същия въпрос преди месец.Ето и случката-малкият ми син е на година и 8м.Един ден в кварталната градинка,както си играеше се появи момченце на 6-7г с колело/с баба си/.Остави си колелото до една пейка и започна да си играе в пясъка,тогава моя малкия се доближи до колелото му и понече да го пипне,тогава момченцето дотича и със все сила блъсна моя син.Нищо не казах-замълчах си.Момчето избяга и се скри зад една кола и започна да наблюдава какво става,как ще реагирам.Като видя,че нищо не правя се засили към малкия блъсна го да падне по очи и започна да му бие главата в земята/добре че беше трева/Тогава вече побеснях,разкрещях му се да остави детето и защо го бие.Той ми отговори в истерия,че го биел защото му бутнал колелото-то било негово и никой нямал право да го докосва  и,че щял да си прави каквото си иска,ако искал щял да го убие,каква съм аз ,че да му казвам нещо.Бабата се намеси с репликата,че малкия не бил питал преди да бутне колелото.Бях изумена

# 4
  • Мнения: 1 896
Еми като родителите ги удрят, по този начин им дават сигнал, че това е приемливо поведение за постигане на определена цел.
И аз съм се чудила на такива възпитатели: "Не удряй еди коя си, че ще те смачкам, ти чуваш ли?!"  #Crazy
Лошото е, че след като детето ми редовно е удряно от други деца, ми е супер трудно да му обясня да не удря и той. Не съм го давала на ясла и това е една от причините, но въпреки това сблъсъкът с тези неща не му е спестен съвсем, явно е неизбежно.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Дъщеря ми удряше мен и баща си, когато беше на около 2 години и повярвайте никой не я беше удрял или дори заплашвал с удряне до този момент, а и след него. Така че не съм съгласна с горните изявления. Всеки път, като не станеше на нейното и започваше да ме удря без дори да гледа. Аз й хващах ръцете и съвсем спокойно повтарях: "Мами не те удря, не ме удряй и ти!" След известно време престана.

Убедена съм, че много деца стават 'агресивни', защото са жертви на агресия, но това едва ли е валидно за 2 годишни. По-склонна съм да мисля, че се дължи на неспособността им да се контролират все още... и много родители грешат когато отвръщат на ударите на 2 годишните със заплахи и удари.
 

# 6
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 391
Сега като се замислям, предполагам че това момченце просто искаше да си поиграе с другите и да им привлече вниманието по някакъв начин. Обаче след като баща му изкочи и му каза, че ще го набие ако продължава  Confused
И моя син когато не иска да го гушкат си го показва, почва да размахва ръчички и да се брани. И шамар съм яла от него, но той не го е правил умишлено. А пък децата много разбират и всичко попиват.

# 7
  • Мнения: 25 650
Агресията е характерна за всяко живо същество. Изяж или ще те изядат. Това е начинът да оцелееш и да продължиш рода си.
Но при хората има едно нещо, което наричаме цивилизация. Това означава доброволен отказ от законите на джунглата в името на нещо друго, по-висше. Дълг на всеки родител е да помогне на детето си да се приспособи към човешкото общество. И колкото по-рано се започне, толкова е по-лесно и успешно. Родителят е този, който води обучението и отговаря за резултатите. Няма как детето само да достигне до тази мъдрост, ако няма кой да го научи, докато е време.
Пък теории, извиняващи родителското безхаберие в пространството - колкото щеш. Даже и в този форум.

# 8
  • Мнения: 1 470
      Поводите,и причините дете да се бие са много...Най-малкият ми син например в момента удря,защото го е приел на игра.И това е така защото братята му,така и не разбраха че като му позволяват да ги удря,щипе и хапе,а те му се смеят,го провокират да продължава.Аз говоря ли,говоря,ама като му се скарам,и големите веднага го взимат под крилото си.Виждала съм и дете,което е лигавено,да е страшно озлобено,и това евентуално да е породено,от ревноста и държанието на по големият му брат...Виждала съм озлобено дете,защото майка му избива комплекси,и от малко го учи че е най-доброто,във всичко,и то губеше средата си...Виждала съм дете да се бие за щяло и нещяло,защото просто всичко му е било позволено,и е свикнало да се налага...ЧЕстно да ви кажа,май дете което е удряно,по се замисля дали да удари.
    Моите не са агресивни като цяло,но пък когато се налага е нужно да могат да се защитят.И нямам в предвид физическият бой,а въобще.И в къщи дори по между си рядко се бият,и то не злобно.Но знаят че аз винаги ще съм зад тях,и когато сбъркат,и когато имат нужда от защита!Мисля че това е едно от най-важните неща!

# 9
  • Мнения: 27 524
Доста актуална тема в нашето семейство, предвид последните ни събирания с познати и децата им, близки по възраст. Две от тях са напаст Божия  Rolling Eyes С влизането ни у тях се устремяват като танкове към Криско, хващат го за дрехата на гърдите, досущ като по филмите, и се започвна едно блъскане и тикане, докато жертвата не се повали. Следва скачане върху нея с крака, блъскане с играчки по главата, дивашко хилене и.... какво ли да кажа още  Sad Майката се усмихва мило и казва за Звяра колко е забавен. Да,
колко, наистина. Звяра става, издърпан от мен, в нещастен опит да се добера до смачкания ми син, спуска се до масата и паничките със зрънчо, чипс, маслини и солетки за децата, натиква максималното количество в устата си, олигавя го задоволително, плюе в шепите си, маже лепкавата паста по мебелите и тъпче нова доза. Щом забележи, че го обиждаме с отказ да пробаваме телесно-соковата му манджа, загребва щедро в шепи от развлекателното лепило и тъпче в устите ни.
Да продължавам ли или да спра? Не съм подхаванала новата детска площадка, която открих наоколо, една на 1/3 Брюксел и приютила 12 000 арабки, 98 000 туркини и 1200 славяни  Crazy Семки споменах ли някъде?  Flutter Агресия?  Thinking Зелени спопли до пъпа?  Close Огромни пъпки по майка и бебе, последното взело биберона от устата на сина ми и напъхало го в своята и мило усмихната майка? Новата ни кофичка с Мечо Пух, заграбена от раз от десетинагодишните и с радост поела над сто скока от крака върху цимента? Хм, да взема да спра, а?  Tired

# 10
  • Мнения: 3 740
Блонди, ама ти вярно живееш в някакъв кошмар. Брюксел ли каза?

# 11
  • София
  • Мнения: 7 242
Блонди, разсмя ме, въпреки, че си е направо трагично...

Те другите вече са го писали, но агресията малко или много е присъща на всяко дете. Когато тя не се култивира, овладява, подтиска или пренасочва /към спорт например/, с една дума, когато липсва възпитание, детето става агресивно. А най-бързият и лесен начин това да стане е, като родителят даде личен пример. Понякога дори и с най-добри намерения /попадала съм на майки с хапещи отрочета, които, за да им покажат че хапането боли, ги хапят Rolling Eyes/

# 12
  • Мнения: 804
Агресията е характерна за всяко живо същество. Изяж или ще те изядат. Това е начинът да оцелееш и да продължиш рода си.
Но при хората има едно нещо, което наричаме цивилизация. Това означава доброволен отказ от законите на джунглата в името на нещо друго, по-висше. Дълг на всеки родител е да помогне на детето си да се приспособи към човешкото общество. И колкото по-рано се започне, толкова е по-лесно и успешно. Родителят е този, който води обучението и отговаря за резултатите. Няма как детето само да достигне до тази мъдрост, ако няма кой да го научи, докато е време.
Пък теории, извиняващи родителското безхаберие в пространството - колкото щеш. Даже и в този форум.
newsm10

# 13
  • Мнения: 27 524
 Laughing Не е навсякъде така, просто детските площадки не са прсиъщи за Брюксел и са направили такава в квартал, който е турски, явно знаейки, че ползваме подобни приумици.  Laughing Съответно доста гореща кръв се изсипва там  Sunglasses
Кака Сийка добре го е казала, наистина, родителско безхаберие  Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 3 680
Темата е актуална и за мен в момента- от извесно време и моя син е станал доста агресивен,направо съм се хванаал за главата ooooh!
Ето ви малко материал по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=199059.msg4226780#msg4226780

# 15
  • София
  • Мнения: 7 097
Дъщеря ми удряше мен и баща си, когато беше на около 2 години и повярвайте никой не я беше удрял или дори заплашвал с удряне до този момент, а и след него. Така че не съм съгласна с горните изявления.

И при нас е така - не бием, нито удряме Калина, нито пък сме се удряли един друг с баща й...Същевременно миналото лято тя беше толкова агресивно настроена, че започнах да се притеснявам и да си задавам същия въпрос - откъде се взе това агресивно поведение... Rolling Eyes Сега положението е много по-различно - много по-рядко посяга на някое дете и то в повечето случаи, когато първо то я е ударило или блъснало.

# 16
  • Мнения: 4 406
Блонди, какви са тези чудесии? направо не ми го побира ума...
май тука сме си много по- добре! има агресивни дечица, но досега винаги съм можела да им въздействам и поне докато аз съм на площадката, градинката, пазят приличие...
децата не се раждат агресивни, а стават такива по подражание

# 17
  • Мнения: 1 555
Ооо, любимата ми тема за агресията при децата ! За добро или за лошо я има във всеки у нас и съм учила, че се проявява като инстинкт за самосъхранение, но сега няма да давам научни обосновки  Sunglasses
Винаги съм се дразнила като някои майки казват с възмощение, че децата под 2 годишна възраст не са агресивни  Shocked а какви са тогава? Как се наричат тяхните прояви на насилие върху останалите деца ???  newsm78  За съжаление синът ми доста го тормозеха до преди 2-3 месеца -  то не бяха многократни удари с камък по главата от дете на 1г и 6-7 месеца, то не бяха умишлени ритници на пързалката, то не беше хапане, драскане, ритници от 2 годишни, а за блъскане по гърдите и съответно падане по глава да не говоря и то всичкото от деца, чиито родители не са ги удряли, а напротив позволяваха им прекален произвол, само и само да не се дразнят децата им ! Да си кажа право много се ядосвах тогава, че малкият стоеше и се чудеше какво става и как изневиделица някой го напада, а не проявяваше никаква самозащита или не отвръщаше на побоите, но се примирих тъй като знам че рано или късно по един или друг начин ще противодейства и времето наближава сега никой не го закача, макар че той все още никой не е удрял !

# 18
  • Мнения: 27 524
Винаги съм се дразнила като някои майки казват с възмощение, че децата под 2 годишна възраст не са агресивни  Shocked а какви са тогава? Как се наричат тяхните прояви на насилие върху останалите деца ???  newsm78 

Тук им казват забавни, емоционални и даже нормални  Grinning

# 19
  • Мнения: 639
Винаги съм се дразнила като някои майки казват с възмощение, че децата под 2 годишна възраст не са агресивни  Shocked а какви са тогава? Как се наричат тяхните прояви на насилие върху останалите деца ???  newsm78 

Тук им казват забавни, емоционални и даже нормални  Grinning
И моето е от тях Laughing. Няма сила,която да го накара да спре да удря Ивчето от горния етаж,която е на 1г. и 5м.При всяко излизане я търси,отначало я обгрижва(храни със солети,пази я да не падне) и след като му омръзне,следва неочакван сблъсък и двете майки тръгваме в противоположни посоки с разревани деца. Confused

# 20
  • Мнения: 2 978
Понякога агресията показва липса на внимание от страна на приятелчета, роднини, мама и тати.
Или просто безсилие.

Когато се скарам на малката и я виждам, че вътрешно се нерви, тя или тръгва да ме удря, но се усеща и спира, или ме щипе от яд. Нормално е....Просто ние родителите трябва да внимаваме, защото всичко зависи от нас.

# 21
  • Мнения: 773
Тук е момента да си призная, че доста съм го шамаросвала, понякога съжалявам, понякога не. На моменти никакви обяснения и приказки да не върши определена беля не помагат. Въпреки това досега нито веднъж не е ударил друго дете. По скоро той е бития, удрят го той поглежда разсърдено и веднага с плач идва при мама. Не ми се иска да бие, но не ми се иска и постоянно да ми млатят детето. Ето ти и избор да си науча ли датето и то да бие или да му обяснявам, че не това е начина и да не гледа, че другите деца го бият ,за да му вземат лопатката, той да не прави така. newsm78

# 22
  • Мнения: 25 650
Не ми се иска да бие, но не ми се иска и постоянно да ми млатят детето. Ето ти и избор да си науча ли датето и то да бие или да му обяснявам, че не това е начина и да не гледа, че другите деца го бият ,за да му вземат лопатката, той да не прави така. newsm78

Ох, и през това минахме!  ooooh!
Отчаяна, в един момент стигнах дотам, да го съветвам, че никога не трябва да посяга пръв, но пък удрят ли го - да удря за самозащита.  Embarassed А той ме погледна тъжно и ми каза: "Ами не искам да се бия!".  Tired
Проблемът се разреши в училищна възраст, когато започна сам да си подбира приятелите - все неагресивни деца като него.

# 23
  • Мнения: 2 292
защото родителите са изнервени и дори един към друг и защото са негативно настроени към много неща. Ако пред детето по цял ден коментираш ... този педераст, тази овца, онази мърла ... псуваш докато караш, нервишсе на продаваЧките,  обсъждаш колегите, карате се с мъжа си ...

# 24
  • Мнения: 341
Прави сте за това, че отношението на родителите се отразява директно. Друг фактор е насилието от страна на друго агресивно дете, което може да отключи подобно поведение у "жертвата". Аз имах такъв проблем и го пиша това след много главоблъсканици и след разговори с психолог. Детето ми - добронамерено към всички, на 2-рия си рожден ден беше буквално повалено на земята от един подобен "злодей" - негов приятел, ама и той нещо подивял. След време синът ми започна да блъска децата - де що види дете, отиваше да го блъсне. Ако знаете как съм се чувствала ред пъти да ме гледат на кръв побеснели майки, които са си съвсем прави. А в къщи е мир и любов. Детето ако е шляпнато има-няма 3-4 пъти общо, пак добре. Възпитавано е с изключителна любов и търпение. Най-много да му кресна от време на време, но и това е ужасно рядко - просто съм си търпелива по природа. И така, бях се претиснила много, четох статии, говорихме подробно ред пъти с моя позната - доктор по психология с над 30 г. стаж. Прилагах какви ли не подходи, мирно и търпеливо да се опитвам да му наливам в главицата да не прави така. Нищо не се получи. Докато в един момент тази "мода" просто отмина. Благодаря се за това! Така че е трудно да се отговори на въпроса защо се получава, а още по-трудно е да се открие точния начин за въздействие.

# 25
  • Мнения: 238
Според моите скромни наблюдения около 2 г. възраст децата изкарват една фаза на "съзряване". Характеризира се с личностна идентификация, че "аз мога, аз искам, аз еди какво си". Тогава са и що-годе физически укрепнали да атакуват света около тях. Съответно пробват и какъв ефект ще има бутане, блъскане, подвикване. Харесва им да се чустват значими и управляващи. И тук е мястото на родителите да се включат и да насочват енергията в правилната посока.
Това, че едно дете на 1 - 1,5 г. е усмихнато и лъчезарно изобщо не дава гаранция, че ще му се размине фазата на агресията. Големият номер е как ние да отреагираме.

При мен помага говоренето, че така не трябва, че по-слабият има други достойнства /сладък е, виж какви играчки носи - я си ги разменете да ги разгледате или някакво отвличане на вниманието в градивна посока/. Ако и това не помогне включвам предупреждение за наказание, което в най-тежката си фаза е изнасяне буквално на ръце от площадката, независимо от рев, тръшкане и т.н. протестни реакции. Помага, но е доста изнервящо понякога и се иска постоянство на подхода.

# 26
  • София
  • Мнения: 6 999
Rebeka, анджък  Peace

Самоутвърждаване му викат това на 2-годишните... А след това какво ще стане зависи вече от възпитанието, което му дават мама и татко и най-вече от това как те реагират, когато са нервни, ядосани или нещо не става на тяхната...

# 27
  • Мнения: 8 999
Аз пък не мисля, че агресивността при децата има нещо общо с поведението на родителите и изобщо, че това е някакъв модел на поведение, което те копират, поради съжителство с такъв. Всяко дете минава през разни периоди, но те се провокирани от растежа, сблъсъка с околния свят и неговото опознаване. Моят син имаше период, в който хапеше децата - мислите ли, че аз или баща му сме го хапали? По това време той не е ходел на ясла или детска градина, където да научи този мурафет - искам да кажа, че той не е бил хапан. Спря да го прави след като веднъж ми причерня от неудобство пред поредната огорчена майка, чието дете се появи с огромна синина, и АЗ ухапах детето си, за да му покажа, че така боли. Има и агресивни възрастни, но това не означава, че убиецът е отгледан от убийци или побойникът  - от побойници. И ако някой родител ошамароса отрочето си, това не означава, че автоматично го превръща в махленския вандал.
В този ред на мисли, чудя се, тинейджърите, които трошат пейки по градинките, дали са видели това у дома?

# 28
  • София
  • Мнения: 13 206
Първо.. дете на две години изобщо не може да е нарече побойник...
И .. ДА, агресивността се ражда в семейтвото, в средата. Ражда се от липсата на внимание. Децата така привличат внимание. И не се впечатлявай от думите на бащата "Ще те нашамаря" Знаеш ли колко родители никога не са удряли децата си, но отправят тази заплаха. Това не е агресия. Агресия е когато се стигне до действия. И при децата това не бива да се подтиска. Едно е да зплашват, друго е да приведат в изпълнение заплахите. Подтискането на този словесен израз води точно до ралните действия  Grinning

# 29
моето дете е ацки агресивно наванка като се приберем все едно не е моето дете слуша прави всичко каквото и кажа. не мога да разбера зашто така.

# 30
  • Мнения: 2 270
Аз пък не мисля, че агресивността при децата има нещо общо с поведението на родителите и изобщо, че това е някакъв модел на поведение, което те копират, поради съжителство с такъв. Всяко дете минава през разни периоди, но те се провокирани от растежа, сблъсъка с околния свят и неговото опознаване. Моят син имаше период, в който хапеше децата - мислите ли, че аз или баща му сме го хапали? По това време той не е ходел на ясла или детска градина, където да научи този мурафет - искам да кажа, че той не е бил хапан. Спря да го прави след като веднъж ми причерня от неудобство пред поредната огорчена майка, чието дете се появи с огромна синина, и АЗ ухапах детето си, за да му покажа, че така боли. Има и агресивни възрастни, но това не означава, че убиецът е отгледан от убийци или побойникът  - от побойници. И ако някой родител ошамароса отрочето си, това не означава, че автоматично го превръща в махленския вандал.
В този ред на мисли, чудя се, тинейджърите, които трошат пейки по градинките, дали са видели това у дома?
доста се посмях на този пост.Браво-представям си какво ти е било,но понякога се налага.И аз мойте деца съм ги пошляпвала ,но не мисля,че това ги е направило агресивни.Сигурна съм ,че влиянието на семейството е от голямо значение,не не само то е в основата на агресията

# 31
  • Мнения: 25 650
моето дете е ацки агресивно наванка като се приберем все едно не е моето дете слуша прави всичко каквото и кажа. не мога да разбера зашто така.

ОФФ - Сладуранке!  Hug Heart Eyes  bouquet

# 32
  • Мнения: 1 910
Мога да говоря само за наблюденията ми в Холандия.
На детската площадка, родителя на по-голямото дете обеснява редовно "Играйте заедно", "Сега е ред на момиченцето/момченцето", "Внимавай с бебето" и т.н. Много от по-големите деца идват да си играят с моя син, говорят му, показват му тяхна играчка. Ако играят внимават, като минават покрай него. До колкото знам и в училище ги учат да са внимателни един към друг.

Много ми харесва, че не се носят играчки на площадките, не се ядат бонбони и "зрънчо". Родителите стоят близо до децата си ( а не да стоят на пейка, да пушат или пият кафенце) и се намесват, когато е необходимо.

Така че от моя скромен опит в контактите си с чужди деца тук имам само положителен такъв. Не че няма и изключения, просто са рядкост. И пак. Никога не е имало подобни случаи, като тези които описват някои от майките в темата.

Та  характер, характер, но родителя  е от огромно значение.

Последна редакция: вт, 26 юни 2007, 05:18 от 7of9

# 33
  • Мнения: 639
Мога да говоря само за наблюденията ми в Холандия.
На детската площадка, родителя на по-голямото дете обеснява редовно "Играйте заедно", "Сега е ред на момиченцето/момченцето", "Внимавай с бебето" и т.н. Много от по-големите деца идват да си играят с моя син, говорят му, показват му тяхна играчка. Ако играят внимават, като минават покрай него. До колкото знам и в училище ги учат да са внимателни един към друг.

Много ми харесва, че не се носят играчки на площадките, не се ядат бонбони и "зрънчо". Родителите стоят близо до децата си ( а не да стоят на пейка, да пушат или пият кафенце) и се намесват, когато е необходимо.

Така че от моя скромен опит в контактите си с чужди деца тук имам само положителен такъв. Не че няма и изключения, просто са рядкост. И пак. Никога не е имало подобни случаи, като тези които описват някои от майките в темата.

Та  характер, характер, но родителя  е от огромно значение.


Абсолютно съм съгласна,особенно с това дето родителите си пият кафето и не им пука въобще.
Моя започна да удря от както едно друго дете го млати във физиономията с количката си.
Бяха под пързалката и на мен и на другата майка отне доста време докато ги разтървем.
От тогава не прощава.

Общи условия

Активация на акаунт