Това не са мои думи, да не помисли някой, че ме тресе грандомания 
Част е от една шега на Василиса Умница - като метод за печалба. Мънички мускалчета с такова етикетче, вътре бяла течност (каква точно - спорно, може да е даже мляко от кутия, представяте ли си!), която се продава за баснословни суми 
Та мисълта ми беше - този бизнес план е неосъществим вече. Щях да пиша по-рано, но сеньора Сладка Хапка ме превари с нейната тема и реших да кажа по-късно, че Мая е естествено отбито магаренце вече
Всъщност от няколко месеца почти, бавно, плавно и славно се приближаваше краят.
С времето сама разреждаше кърменията - премахна си плавно дневните, после сутрешното, нощните и дъъъъълго време й останаха тези преди сън - вечерно и ако сме заедно през деня - обедното. Ама много дълго време Сигурно над половин година така.
Не ми пречеше, така че не виждах смисъл след толкова време баш сега да я отбивам насилствено. Единствено помогнах малко, като я насърчавах да суче по-бързо и експедитивно.
Едно време заспиваше на гърдата, а аз се измъквах по терлици. После - започна да суче с коментар:
"Моля, ам. Лявото. Това лявото ли е? ... Сега дясното. Това ли е дясното?... Няма вече, лека нощ!"
и да се обръща да заспива сама (евентуално - след игра, докато накрая започна да съскам да заспива вече)
Дълго време първо посукваше (за все по-кратко), а после четяхме приказка за лека нощ. Плавно започна чат-пат да пропуска кърменето и да остава само приказката. Преди време започна да пропуска по 3-4 дена без кърмене (най-първият път беше преди може би 4-5 месеца) и аз даже мислех, че е дошъл краят. После пак се сещаше и настояваше, убеждавайки ме с патос "Но аз съм гладна за моля, ам!", макар че се съмнявам да изсукваше повече от 10-15 мл общо от двете гърди.
Последните месеци пак се сеща почти редовно, но вече не суче - наблизва за броени секунди. Имам чувството даже, че е забравила как се суче
Последният такъв път леко нервирана я подканих да не ближе, ами ако ще суче - да суче - е, не суче точно сякаш не знае вече как се правеше това нещо.
Сега чат-пат пита за моля, ам. Някой път давам - да наближе за секунди и да се врътне ухилена, че няма мляко. Друг път отказвам и тя няма нищо против, стига да не забравя да чета приказки, които все й се виждат кратки.
Уговаря ме да й родя сестричка и като се роди сестричката - пак щяло да има мляко за бебето
Кърми си мечките и куклите на поразия - възпитаваме бъдещо поколение кърмачки от ранна детска възраст
Така с нашата история Не се сбъднаха думите на майка ми и някои познати, че "никога няма да можеш да го отбиеш това дете", колкото и да обяснявах, че нямам намерение сама да го отбивам - то само си намаля кърменията съобразно нуждите си и като дойде време - ще се отбие само.
Мисля си също, че Iva_D беше права, че ходенето на ясла/градина оказа ефект - може би щеше да се отбие по-рано, ако не беше ходила на детско заведение (особено след тръгването на ясла, което беше много голям стрес за нея, рязко увеличи броя кърмения и беше като залепена за мен). Но каквото - такова
И така, всичко имаше естествен и щастлив за двете ни край
Част е от една шега на Василиса Умница - като метод за печалба. Мънички мускалчета с такова етикетче, вътре бяла течност (каква точно - спорно, може да е даже мляко от кутия, представяте ли си!), която се продава за баснословни суми Та мисълта ми беше - този бизнес план е неосъществим вече. Щях да пиша по-рано, но сеньора Сладка Хапка ме превари с нейната тема и реших да кажа по-късно, че Мая е естествено отбито магаренце вече
Всъщност от няколко месеца почти, бавно, плавно и славно се приближаваше краят.
С времето сама разреждаше кърменията - премахна си плавно дневните, после сутрешното, нощните и дъъъъълго време й останаха тези преди сън - вечерно и ако сме заедно през деня - обедното. Ама много дълго време
Сигурно над половин година така.Не ми пречеше, така че не виждах смисъл след толкова време баш сега да я отбивам насилствено. Единствено помогнах малко, като я насърчавах да суче по-бързо и експедитивно.
Едно време заспиваше на гърдата, а аз се измъквах по терлици. После - започна да суче с коментар:
"Моля, ам. Лявото. Това лявото ли е? ... Сега дясното. Това ли е дясното?... Няма вече, лека нощ!"
и да се обръща да заспива сама (евентуално - след игра, докато накрая започна да съскам да заспива вече)Дълго време първо посукваше (за все по-кратко), а после четяхме приказка за лека нощ. Плавно започна чат-пат да пропуска кърменето и да остава само приказката. Преди време започна да пропуска по 3-4 дена без кърмене (най-първият път беше преди може би 4-5 месеца) и аз даже мислех, че е дошъл краят. После пак се сещаше и настояваше, убеждавайки ме с патос "Но аз съм гладна за моля, ам!", макар че се съмнявам да изсукваше повече от 10-15 мл общо от двете гърди.
Последните месеци пак се сеща почти редовно, но вече не суче - наблизва за броени секунди. Имам чувството даже, че е забравила как се суче
Последният такъв път леко нервирана я подканих да не ближе, ами ако ще суче - да суче - е, не суче точно сякаш не знае вече как се правеше това нещо.Сега чат-пат пита за моля, ам. Някой път давам - да наближе за секунди и да се врътне ухилена, че няма мляко. Друг път отказвам и тя няма нищо против, стига да не забравя да чета приказки, които все й се виждат кратки.
Уговаря ме да й родя сестричка и като се роди сестричката - пак щяло да има мляко за бебето
Кърми си мечките и куклите на поразия - възпитаваме бъдещо поколение кърмачки от ранна детска възраст
Така с нашата история
Не се сбъднаха думите на майка ми и някои познати, че "никога няма да можеш да го отбиеш това дете", колкото и да обяснявах, че нямам намерение сама да го отбивам - то само си намаля кърменията съобразно нуждите си и като дойде време - ще се отбие само.Мисля си също, че Iva_D беше права, че ходенето на ясла/градина оказа ефект - може би щеше да се отбие по-рано, ако не беше ходила на детско заведение (особено след тръгването на ясла, което беше много голям стрес за нея, рязко увеличи броя кърмения и беше като залепена за мен). Но каквото - такова
И така, всичко имаше естествен и щастлив за двете ни край
представих си как въздъхват с облекчение 
и ми казаха: ееее, то пък туй.... 
