Публикувана: 25 юни 2007, 13:10 ч.
Последно мнение: 5 юли 2007, 16:57 ч.

За робската психика, като начин на живот

2 636
38
1

1
2
3
Всички

25 юни 2007, 13:10 ч.

Мнения: 230

Пускам темата в "Дом и семейство", защото исам да разискваме това, което засяга личните ни животи, семействата ни. Но ако все пак модераторът реши, може да я премести.

Твърдо съм убедена, че ако сме малко по будни и активни, много от нещата които трябва да преживяваме, няма да ни се случват в тази държава. Не мога да си обясня доста от характеристиките на българската народопсихология и най-вече робската психика. Много ми се ще, да си поговорим по темата и по някакъв начин, това да започне да се отразява на мисленето и поведението ни.

Аз лично считам, че българинът е крайно инертен, има позиция когато е на маса, а в конкретните житейски ситуации е като "безопасна игла" и поради липсата на твърдост понася неща, за които задължително обвинява другите, че нещо не са направили.

Давам пример, за да съм по-конкретна:

- В близост до дома ми се строи кооперация (не една, ако трябва да съм искрена), вдига се невъобразим шум. За тези хора няма събота и неделя, няма великденска ваканция, няма от 2 до 4. Страшно нагли. И това е от месеци. Наоколо, разбира се, живеят доста хора. Има семейства с малки деца, с болни родители, има възрастни хора. И НИКОЙ от есента до сега не възропта, така че да се промени нещо. Убедена съм, че ако 2-3 мъже покажат на първо време на техн. ръководител, че недоволстват, това ще бъде сигнал за предприемача. Разбира се, има и по-сериозни начини да се действа. Защо се съгласяваме с всичко , което се случи и го оставяме да ни се случва, като приемаме, че сме извън проблема?

Защо в България все искаме да се харесаме, като се правим на излишно толерантни пред просташките изпълнения на некоректни съседи, строители, продавачи, сервитьори, лекари. И поради овчедушието и нездравата си толерантност, оставяме житието ни да се определя от наглите, невъзпитаните, безчовечните около нас? Твърдо съм убедена, че тук побеждава дебелащината,защото я толерираме с пасивността си.

Защо доста от вас, които са живяли в чужбина, пишат тук, как на запад самото общество е един от корективите и така да се каже, един от контролните органи. От вас знам, че в Германия съседите се обаждат, когато видят, че хвърляш зелени бутилки в контейнера при белите, или че изхвърляш боклуците си през балкона..Ако В България направиш такова нещо, се чувстваш неудобно, все едно че си "изпял" другия, вместо на него да му стане неудбно, че е тъпак.

Преди дни, циганите, които строят въпросната кооперация до нас, взеха да режат с ел. триони клоните на 1 дърво от дъно, до самото стъбло,.... защото им пречели на камиона! Забелязах ги случайно. Извиках техническия ръководител, говорих с него, не приех глупавите му доводи, че понеже общината не се грижела да подкастря дърветата, те пречели и им се налагало... Какво стана: показах възмущението си, без изобщо да се пеня, а с цел да реша проблема, бях твърда, изразих позицията си и те спряха! Трябваше просто някой нещо да каже, да направи. А бях 1 жена от цял блок..

Предлагам в тази тема да не обсъждаме това, което институциите не правят (знаем се!), нека този път се обърнем към себе си, нека пръстът да сочи нас самите. Може пък така да се поразбудим, знам ли?!

# 1 25 юни 2007, 13:37 ч.

Мнения: 1 172

Добре, де, изредила си 2-3 примера и никаква официална жалба от твоя страна - до общината, в полицията и т.н. Не правиш нищо повече от всичките си съседи (всъщност реално не знаеш колко от тях се възмущават от шума и на колко не им прави впечатление). Разговорът с техническия на обекта не е форма на оплакване. И от него нищо няма да последва.
Моето мнение е, че животът около нас е такъв, какъвто си го направим сами. Т.е. ако на теб ти пречи нещо конкретно - оплачи се. Но не изкарвай виновни съседите си. Защото реално не правиш нищо повече от тях. Тъпо е всеки да чака друг да му защити интересите.
А въобще не се чувтвам предател, че съм се оплакала от купищата боклуци, които съседите от другия вход складираха пред блока докато си довършват жилищата. Сега там е чисто и приятно за всички. Знам и за други случаи, когато собственици са привиквани и предупреждавани да почистят пространството пред блока си. Значи ред има, стига на някой да му пука за него поне толкова, че да се размърда да си пусне жалбата в съответната институция.

# 2 25 юни 2007, 14:40 ч.

Мнения: 8 999

След като техническият ръководител на един строеж до нас ми показа специалното писмено разрешение от Общината да се лее бетон посред нощ, защото през деня, тъй като строежът е на оживен столичен булевард, пречели на уличното движение, къде казваш да се оплача и да подам жалба?

# 3 25 юни 2007, 15:06 ч.

Мнения: 1 426

Да, и при нас - имат право да работят на три смени, работят хората!
И с шума на булеварда пак аз се съобразявам, не булевардът с мене...
И това, че сме се нагъчкали по една или друга причина 2 милиона души на съвсем малко място, и се опитваме да бъдем толерантни едни към други, не значи, че психиката ни е робска, нито пък начинът ни на живот.

# 4 25 юни 2007, 15:38 ч.

Мнения: 46 526

На мен ми писна и вече не съм толерантна, ефект има и си живеем спокойно Grinning

Цитат на: pick a boo в пн, 25 юни 2007, 13:10

... В близост до дома ми се строи кооперация (не една, ако трябва да съм искрена), вдига се невъобразим шум ... Убедена съм, че ако 2-3 мъже покажат на първо време на техн. ръководител, че недоволстват, това ще бъде сигнал за предприемача ...

Аз пък ето на това се чудя. До кога хората ще ходят да се разправят и да се чудят дали няма да те фрасне зад врата някой засегнат, като може да си седиш кротко до телефона и да се обадиш на Полицията.

Дълги години при проблем удряхме молби на комшиите, с добро демек и какво? Не само, че не спират, ами и ни гледат на криво. Е, сега вече се научихме: проблем- 166- решаване на проблема- добри отношения с комшиите Laughing

# 5 25 юни 2007, 16:03 ч.

Мнения: 1 172

РИОС, кмета на съответната община, полиция, http://www.sofiaombudsman.bg/
Зависи от това какво точно е оплакването ти. Горе съм изредила специално за строежи, мръсотията около тях и шума.

Мисля, че всеки може елементарно да открие в Интернет къде трябва да си подаде съответната жалба. Достатъчно е да напише в google "шум + строеж + жалба" и да разгледа намерените резултати.

# 6 25 юни 2007, 16:04 ч.

Мнения: 4 300

Само аз ли не разбрах кое му е робското да се обърнеш към държавна институция за помощ? Определено не ходя да се разправям с някой, който нагло нарушава правилата. Щом е толкова нагъл няма да се стресне от възпитаната ми забележка, най много да се получи махленски скандал, а резултата ще е нулев най вероятно. Да не говорим че може и шамар да отнеса или някое блъскане. Обръщам си се към полицията и това е. В крайна сметка задължение на полицията е за пази правата на гражданите, в частност моите.
В интерес на истината съм толерантна според мен, в разумни граници естествено. Например хлапето на комшиите е луд фен на ЦСКА и след всеки техен мач е на терасата и вика като лудо и се кефи по един час:) Не съм правила забележка, в крайна сметка е дете и си представям какъв кеф му е. Но ако някой ме тормози системно с шум не бих се поколебала.

# 7 25 юни 2007, 16:16 ч.

Мнения: 230

Цитат на: *SV* в пн, 25 юни 2007, 13:37

Моето мнение е, че животът около нас е такъв, какъвто си го направим сами. Т.е. ако на теб ти пречи нещо конкретно - оплачи се. Но не изкарвай виновни съседите си. Защото реално не правиш нищо повече от тях. Тъпо е всеки да чака друг да му защити интересите.

Целя предизвикването на добронамерен разговор, а не да седя на подсъдимата скамейка. Едва ли ще си направиш труда да прочетеш отново написаното от мен, за да разбереш, че говоря в първо лице мн.ч. и не изкарвам никого виновен.

От примерите, които давам, не можеш да съдиш как съм реагирала в други ситуации, но не е възможно винаги сам войнът да е войн, поради инертността на околните. Нуждаем се от подкрепата един на друг. Това е мнението, което изразявам тук и няма смисъл от нападки.

Да, "Тъпо е всеки да чака друг да му защити интересите" , цитирам теб и имах точно това предвид с темата.

# 8 25 юни 2007, 16:24 ч.

Мнения: 2 309

Предполагам, че всеки е изпадал в тази ситуация да се чувства някак унизен от по-наглите от него, съмнявам се че всеки път звъните на 166. Ето пример от днес, една баба на будката преди мен си поръчва 2 кафета, продавачът се държи нагло с нея - подмята й стотинките, захарта, кара я да чака сума време да й направи кафето, жената се свила и се прави че не вижда, вместо да си изпие с кеф кафето, за което сигурно е събирала стотинки от пенсията, тя е оскърбена...това не е ли робска психика...когато някой мангал ви изгледа нагло на улицита и ви подсвирне, какво правите, 166 ли викате, или навеждате глава и подминавате по-бързо, ето пак робска психика...житейските ситуации са стотици и да българинът има робска психика, тръгва още от детската градина, където лелката ти бие два шамара и ти натиква обяда в устата...

# 9 25 юни 2007, 16:50 ч.

Мнения: 4 300

Тези примери ме разбиха. Какво да направя когато някой (мангал или друг ) ми подсвирне на улицата?Да го догоня и да му се скарам?
Ако някъде някой не се държи любезно с мен просто спирам да купувам. Има такива магазини, в които не влизам. Това е моят нчаин да кажа "не".
В детската градина никой не ме е бил. Ако някой набие моето дете ще се оплача на директора. Ако няма последствия ще си преместя детето.
И пак питам- кое е робското- да се караш с хората или да си търсиш правата по установения ред? Не е само полицията, за различните случаи са отговорни различни хора и организации. Освен това да се обърнеш към институциите не означава да чакаш друг да те защити, напротив, ти правиш първата крачка. Иначе животът ни ще се превърне буквално в джунгла, където побеждава по силния. Щом не мога да набия мангала, дето ми свири, какво? Или ако комшията дето ме тормози е селски бек 120 кг аз какво да му направя с моите забележки?

# 10 25 юни 2007, 18:15 ч.

Мнения: 46 526

Цитат на: daizy в пн, 25 юни 2007, 16:24

... съмнявам се че всеки път звъните на 166 ...

Звъня винаги, когато се вдига шум в неприемлив час, ако продавачката в някой супермаркет ме погледне накриво- не. Мислех, че е ясно за какво говоря Rolling Eyes

# 11 25 юни 2007, 18:16 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 699

Трябва да се признае, че има и моменти, когато нищо не можеш да направиш, колкото и да искаш. Живеем в страна на абсурди.
Не влизам в магазини, в които се продават некачествени стоки, както и в такива с лошо обслужване в знак на протест. Обажадала съм се във Федерация на потребителите, в ХЕИ и редовно в полицията, когато се вдига шум през нощта. Ами ефекта от деЙствията им не е особено видим.

# 12 25 юни 2007, 18:46 ч.

Мнения: 230

На всички "будни" хора, искам да се извиня за темата. Не мога да разбера, защо приехте твърденията ми лично.
ОК,щом нямате робска психика - супер. Значи не говоря на вас.

Мога само да ви кажа, че се радвам, че сте такива и че на мен ми липсват 2-3 съседки като вас, евентуално. Но да наскачате в/у този, който изказва определено мнение по този начин, не е редно, според мен.

Още нещо, сега прочетох какво съм писала, като начало на темата. Смятам, че мнението ми е разбираемо изложено и не би трябвало да предизвика конфликт. Освен това, не твърдя никъде, че да се обаждаш на инстанции е признак на робска психика, както погрешно ме цитира някои. Напротив, аз самата го правя и ми се щеше да подтикна хората около нас да се събудят малко и да се опомнят, че имат права. Защото тези, като вас, са единици и се нуждаят от подкрепа, в определени ситуации.

Съжалявам, че писах изобщо. Очаквах да поразбудя малко хора и да срещна подкрепа от други, но с присъщата за бг нападателност не стигнахме до никъде.

# 13 25 юни 2007, 20:47 ч.

Мнения: 1 107

Цитат на: pick a boo в пн, 25 юни 2007, 18:46

Съжалявам, че писах изобщо. Очаквах да поразбудя малко хора и да срещна подкрепа от други, но с присъщата за бг нападателност не стигнахме до никъде.

Не съжалявай изобщо, че си писала-това е много болна тема и аз съжаление повечето хора (и аз в което число, за което ме е срам Embarassed

) избират начина да се отдръпнат вместо да си навлекат ядосване от поредната караница с комшийката за това, че си е изхвърлила мазната манджа през прозореца...Още помня майка ми как правеше разследване по етажите кой си извърля яденето през прозореца, с което прозорците на етажите по-долу са като стени на фритюрник. Примерите за обкръжаващата ни простотия са хиляди и това става, защото хората не им пука. Елементарно нещо-колко хора са преустрили панелените жилища след като са си извадили необходимото разрешително за да изкъртят не една и две носещи стени (дано някой не се засегне)? Нещата са като при яйцето и кокошката- дали ние сме виновни, че не се оплакваме на висок глас или другите, че не им пука за никого....
Възмутена съм от това което става навън....наистина сме роби, роби, които ги се опитват да ги прегазят на пешеходната пътека, докато пресичат на зелено и срещу уплашения си поглед получават една "цветуща" от шофьора.... Sad

# 14 25 юни 2007, 22:09 ч.

Мнения: 2 309

Цитат на: r0ksi в пн, 25 юни 2007, 16:50

И пак питам- кое е робското- да се караш с хората или да си търсиш правата по установения ред?

нито едно от двете, а да си замълчиш, знаеш ли колко хора го правят...друго не мога да разбера, защо се хващате за примерите, целта предполагам е да се говори по принцип...останах с впечатлението, че авторката започна темата с идеята да дискутираме, за съжаление обаче това в този форум не се получава, винаги се стига до "ти на мен ли ще ми казваш?", "коя си ти, че...", стига се до заключване на темата и пр.

Последна редакция: пн, 25 юни 2007, 22:20 от daizy

# 15 25 юни 2007, 23:14 ч.

В полето, под тепето.
Мнения: 928

Да жалко за хубавата тема.
pick a boo - не съжалявай за написанато и не се засягай- хората са различни.
Едни разбират и умеят да четат между редовете, други са хващат за конкретната дума, трети винаги са "различни"и винаги прави.
И аз тъна в недоумение в различни ситуации- примерно 24 часа пищи аларма в квартала и никой не се обажда в полицията, а мен ми правят забележка, че само аз се обаждам.
Друг пример щумен купон в сградата, чувам съседа над мен как се върти в леглото и не спи и на другия ден ми заявява, че не му пречело.

Нямам обяснение защо е така, но мисля, че хората които не си мълчат и си търсят прават са много малко.
Сещам се и за друго - не знам егоизъм ли е или нещо друго, но съм сигурна ще ако ми прилошее на улицата или някой ми задърпа чантата, никой няма да ми се притече на помощ и това е ужасно.

# 16 26 юни 2007, 12:15 ч.

Мнения: 230

Днес влязох тук от добро възпитание. Винаги съм смятала, че когато някой пусне тема, трябва да участва в нея, защото е ангажирал хора да разсъждават по определен въпрос или да му дават съвети. Имах намерение само да информирам, че се оттеглям поради неразбирането, което срещнах и поради враждебния тон, и напрежението, които се наложиха вчера.

Българският синдром на това, да изразиш мнение, като своя собствена констатация, по принцип и отсрещният по първа сигнална система да го приеме като лична обида и да започне да се защитава, като напада теб, ми е добре известен. Именно по тази причина, повече чета тук и по-малко участвам в разговорите. Пиша основно там, където мога да помогна със съвет, но избягвам да дискутирам по общочовешки теми, не защото няма какво да кажа.

Днес, обаче, срещам изказавния на хора, които ме подкрепят и мислят като мен. Смислени изказвания. Изказвания на добронамерени личности, които искат да поразсъждават с теб, да споделят, да ти кажат:ОК си, не си сама. Благодаря им!

Това ме мотивира заедно да продължим, защото установявам, че все пак онова, което ме вълнува е разбираемо за другите - стига те да искат да го схванат.

# 17 26 юни 2007, 12:45 ч.

Мнения: 6 167

Много хубава тема.

Според мен нещата се коренят в народпсихологията ни.

Народ, който от 13 века 'държава' 8 века е бил под нечие 'робство' , влияние и тн., не може изведнъж да
преобърне мисленето си от "наведена главица сабя не я сече" да започне изведнъж да разбира правата си и да ги устоява с твърдост.

Ако се замислите, още от училище нещата са поставени по един доста остарял начин- важен е средния успех на класа, а не успеха на ученика. Това беше принцип в училище - открития урок, на който класа, колектива представя какво знае. Важно е всички да избягаме от час, важно е всички да вземем решение да избягаме, важно е да скрием отговорността за действията си в масата други хора, а тези, които взимат друго решение веднага стават 'предатели', изпортват работата, биват намразвани и веднага отлъчени. Хората с мнение никога не са били ценни за този народ. Та, образованието дава плодовете, които дава.

Другото нещо е властта. Между българина и властта има много,ама много голямо разстояние. Държавата е някъде 'там', където 'всички са маскари', които трябва да ' се грижат за народа'. Толкова е разтеглено отношението българин-власт, че дори и да има някакви инструменти и пътеки по които той да може да заяви протест ( както е в случая), той не мисли, че това е реално, защото властта по принцип е нереална за него.
Какъв е смисъла да се пънеш за нещо, което знаеш, че е абстрактно и дори враждебно.
В най-добрия случай за разправа се изпращат ' няколко мъже', които евентуално да свършат работата и да стреснат някой, за да вземе мерки без да се намесва трето лице или институция ( както е в случая).
Това отношение ще е такова, докато хората не видят, че могат реално да повлияват на властта , за да се случат някакви неща , т.е докато общината не започне да коли и беси, а не държавата.

Много са сложни тия неща, много са преплетени, има много хора, които вече разбират абсурдите, които са исторически, психологически пренасяни през много, много поколения. ССФ е една от тях Laughing

Като чета как ССФ знае да си отстоява правата, изпраща жалби, искове - не се съмнявам за бъдещето.

# 18 26 юни 2007, 12:58 ч.

Мнения: 6 167

сетих се нещо - напоследък, се запознах с принципа на дипломиране на италианските ученици.
оказа се, че 35 процента от окончателната оценка в дипломата им, се определя от един УСТЕН изпит, на който те се явяват пред комисия. макар да не ми се струва докрай правилно, представете си какво означава: един зрелостник на 15-16г, който трябва да има умението да стане, да се изправи и да говори пред комисията.
за колко неща трябва да е подготвен ( настрана знанията му за изпита) - на 15 вече да е развил качества да се представя пред публика, да говори ясно, да преодолява сценичната си треска, да преодолява максимално кризата от йерархията , да се концентрира и тн. трябва дори да знае ( сигурно) как да манипулира отговорите си с поведение и тн, за да остави стабилно впечатление.
не знам какво реално се случва на тези изпити, но факта, че 35 процента от успеха зависи точно от този начин представяне ми говори страшно много за това, как се поощрява самата личност за изява.

# 19 26 юни 2007, 13:44 ч.

Мнения: 230

Lennie,
Именно. Целта на други общества е да създават личности, а у нас идеята беше обезличаване, осредняване. На предишния строй не му бяха нужни личности, мислещи, критични, със собствено виждане. Човекът трябваше да става за изпълнител на петилетки и толкова.
Това открадна чувството за собствена стойност от хората и затова голяма част и досега са безгласни букви. Те още не са се усетили че имат права. Подсъзнателно долавят нещичко и им избива в обвиняване на "другите", че нищо не се случва. Но, като цяло, са като унесени в летаргичен сън. (Надявах се, че в темата ми ще надникнат някои от тях и ще се позамислят, че е време за ставане, че други се нуждаят от тяхната подкрепа, че като считаш за един народ с някого, не бива да се допуска принципа "всяка коза за свой крак")

У друга група хора пък, ниското самочувствие изби в агресивност. Понеже си бил обезличен, сега се мъчиш да си докараш образ на отворен и напорист. Ставаш безпардонен и арогантен. Такива хора, като чуят за робска психика и се бият по гърдите- Аз, роб???? - и започват да те обиждат и се опитват да те мачкат. (Известна е сентенцията: Робът не мечтае за свобода. Той мечтае да има собствен роб.- т.е. иска да да властва, от него да зависи нещо, да изглежда в собствените си очи по-висш пред някой друг...)
Точно такива хора, не дават и дума да се обели за робска психика и категорично отказват да приемат очевадното. Този синдром на отричането пречи да застанем с/у проблема, да си признаем, че той съществува и да пожелаем да намерим разрешение.

. Животът на хората се измерваше с петилетки. Човекът беше изпълнителят на висшите планове. Отделната личност, като колорит, като цяла една вселена

и ги въвлече в нещото, което наблюдаваме и в темата - Те искат да си възвърнат самочувстието, като се себедоказват

# 20 26 юни 2007, 13:57 ч.

Мнения: 230

uuuups,
Извинявайте
нещо се е поразбъркало, но мисля, че позицията ми е ясна, все пак.

# 21 26 юни 2007, 14:28 ч.

Мнения: 6 167

Да, така е и за близкото минало, но и за по-далечното.
И точно в това е проблема, че наследството не е само от последните 60 години, а векове преди това.
"Да бе мирно стояло, не би чудо видяло". Без коментар.

Личната изява е възпрепятствана и от още фактори ( освен образованието):
" Вчерашен пикльо...", " Кога дойде, кога почна акъл да даваш...",..." Какво бягаш, като пърлено пред майка си" и моето любимо " Пази боже, сляпо да прогледа". Laughing

Всяко нещо, което стърчи, изявява се е посечено от страховитат времева йерархия ( възрастова и ли всякакви варианти)

ето ти примери от форума:
тук има негативно отношение към потребителки, които пишат отскоро. самите нови потребителки се страхуват да не бъдат скастрени, извиняват се за намесата, изразяват респект ( " аз може би не съм права, но....") към несъществуващи витруални авторитети! Има абсурдна йерархия базирана на въздуха и тотално ненужна ( Новак, редовен потребител, ... ветеран!)тоест, колкото повече се 'качваш' , толкова по-прав ставаш. Laughing

Много често може да се прочете мнение , като : " Аз като дойдох тук, първо 4 години само четох и не смеех да пиша, а после се престраших и започнах ...". или " Ти вземи малко почети , аз така направих навремето, и после пиши".

Българинът умира да има роби, а не свобода, това е точно така. В последните 20 години изпълзяха армии от беснеещи клиенти (!), които презират цялото продаваческо, сервитьорско, чистаческо и тн воинство. Колко милиони теми има и тук за някоя мръсна продавачка, за тъпата гледачка, за малоумната чистачка, или за сервитьорката, която не се е телепортирала ведната на масата. Това е точно комплекс на робско мислене.
Отговорите какви са? " уволни я, ако съм на твое място ще я уволня веднага, " Аз си плащам и следователно ти ще правиш , каквото ти кажа" , и любимото ' клиентът винаги има право".
Да не се лъжем, че това е клиентска култура - това е чувството, че най-после си по-напред и можеш да разполагаш с хора, както до вчера са разполагали с теб.

разбира се, това е една част от историята, която мисля, че е по темата ти)))

# 22 26 юни 2007, 14:49 ч.

Мнения: 2 309

Цитат на: Lennie в вт, 26 юни 2007, 14:28

Отговорите какви са? " уволни я, ако съм на твое място ще я уволня веднага, " Аз си плащам и следователно ти ще правиш , каквото ти кажа" , и любимото ' клиентът винаги има право".
Да не се лъжем, че това е клиентска култура - това е чувството, че най-после си по-напред и можеш да разполагаш с хора, както до вчера са разполагали с теб.

разбира се, това е една част от историята, която мисля, че е по темата ти)))

или " аз на твое място бих го #2gunfire

" /което винаги ми е било чудно какво значи/, струва ми се обаче че реално никой не постъпва по този начин. Друг пример, за който се сещам са рушветите, ако наистина си знаем правата и си гоним своето, защо бутаме рушвет на лекарите, на чиновниците, учителите...нали те са длъжни да си вършат работата, защо не само им даваме пари, ами кършим и ръце, чувстваме се по-долу, защо те имат право да ми говорят на ти, а аз да им отвръщам на вие Thinking

встрани от темата, но не мога да се сдържа по повод изказването на Лени за новаците...съвсем като новак пуснах една тема в Клюкарника колко ме дразнят немските туристи в България с поведението си ooooh!

изядоха ме просто, 16 страници ми обясняваха как може да гледам хората, а не себе си, аз толкова ли съм велика и какво ли още не.

# 23 26 юни 2007, 15:14 ч.

Мнения: 230

Днес е по свежо тук. Изобщо, казвам ви, за мен е диагноза, като споменеш, че българина има робска психика и те да рипнат да отричат!

Дейзи и Лени - много добре сте казали всичко. Подкрепям!

# 24 26 юни 2007, 15:22 ч.

Мнения: 4 300

А...Лени, да ме прощаваш, ама първо някои от продавачки/сервитьорки и прочие се държат наистина ужасно и неадекватно ( резултат според мен от възпитание) и второ някои клиенти ги обиждат и им се карат наред, което е резултат от същото, т.е. възпитание. Ако някой ми тръсне водата на масата няма да му се скарам, но и няма да ида там повторно. Ама какво общо има учтивостта с робската психика?
Изобщо може ли някой да го разтълкува това определение, че като гледам само на мен не ми е ясно?

# 25 26 юни 2007, 16:19 ч.

Мнения: 6 167

А кой е казал, че учтивостта е признак на робска психика.
Учтивостта е признак на добро възпитание.
Не се хващай толкова за продавачките - това е само пример и е принципен. Laughing

Нали знаем за тези теми - тях имах предвид. Разбира се, че има и ужасно държащи се продавачки/сервитьорки и прочее.

Моето определение за робска психика е, че това е сбор от някакви наследени качества, поведенчески стереотипи, наложено възпитание, влияние на заобикалящата среда и тн, които пречат на личността да се изяви, да застане зад правата си, да е действаща, да оцени свободата си , да я използва градивно, както и да я предаде на децата си.
Все пак нищо не разбирам от психология или социология - сигурно има някакво много по-.. научно определение. Laughing

# 26 26 юни 2007, 16:40 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 699

Само ще дам пример, а пък всеки да си мисли каквото ще. Миналата събота отидохме с една приятелка в квартално ресторантче. На външен вид чисто, тихо, с много цвтя. Сядаме и чакаме сервитьорка. Тя обаче седи на бара и двете с барманката пият кафе и си говорят. Освен нас двете с приятелката ми, имаше още няколко души, само 2 маси бяха заети. Някъде след около 20 мин. шматката пристига и пита - за вас мацки, к`во да е? Като за начало аз питам може ли да пуснат климатика, че адска жега, а на витрината пише, че в заведението има климатик. Тя казва - ами да, има климатик, ама не знам къде е дистанционното, някъде съм го завряла и не помня къде ... Що не седнете на терасата?
Както и да е, поръчваме си кафета и сокове, тя по някое време ги носи. Малко по-късно, хората от съседните маси си тръгват, вече е 2 след обяд и много горещо. Ние решаваме все пак и да обядваме и искаме менюто. Сервитьорката ни казва - Вие наред ли сте да ядете, ще слънчасате - и се хили като тиква. Много интересно, за какво се ходи ресторант освен да се яде? Ние все пак искаме менюто Simple Smile

и тя ни го подхвърля.
Докато избираме, на съседната маса до нас сядат сервитьорката и барманката, донасят си ядене и започват да ядат, като шумно сърбат супата и хич не им пука от нас Simple Smile

хилят се шумно и коментират как се напили на някакъв купон.
Ние вече сме готови с поръчката и с менюто в ръка аз се обръщам към нея с "може ли доЙдете за малко". А тя - Защо?
Ами и на мен ми е интересно защо! Възмутени от никаквото обслужване, с моята приятелка решаваме да не оставяме бакшиш. Подаваме банкнота и си чакаме рестото. Тя обаче невъзмутимо си удържа 10% от сметката и ни връща останалото Simple Smile

след което на бегом изчезва на някъде. С моята приятелка само се спогледахме и направо се счупихме от смях, то бива, бива, ама чак толкова не бива Mr. Green

Не исках да си развалям деня с обаждане на собственика и с разправии, вероятно какъвто е персонала, такъв е и собственика, полза от скандали никаква.
Със сигурност втори път там няма да отида, само питам - това, че не направих скандал на тъпата гъска, признак на НЕробско мислене ли е? И дали някоЙ НЕбългарин би изтърпял такъв персонал. А собственика ако вземе, че уволни некадърницата, която му гони клиентите, това дали е признак на робско мислене?
Моля да ме извините за дългия постинг, ама още ми е прясно ...

Последна редакция: вт, 26 юни 2007, 16:48 от Unknown_lady

# 27 26 юни 2007, 17:28 ч.

Мнения: 6 167

разбира се, че след като е имало такива проблеми е трябвало да си отвориш устата и да сложиш нещата по местата им.
аз съм викала за много по-малко ( да ми премерят дали напитката ми е 200 мл., оказа се, че е 140 мл.) в току що открит столичен клуб. съвсем учтиво и тихо. освен това , когато някой се прави на ударен за бакшиш, си отварям устата и на български език си искам рестото дори да са 10 стотинки. после решавам дали има нужда да ги оставя, тъй като бакшиша не е сервиз. това е, какъв е проблема, защо си мълчиш? или се притесняваш, сервитьорката да не те помисли за дребнава и стисната? или не ти се занимава?

с беснееща простотия не мога да се боря обаче, признавам - имам места, в които просто не влизам, нямам излишни нерви.

# 28 26 юни 2007, 17:49 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 699

Ами това беше точно място с беснееща простотия. Просто никога не бях ходила там, отвън изглежда добре и нямаше как да знам, че е такова. Грешката вече няма да се повтори. В този случаЙ прецених, че от скандал няма да има полза. То беше толкова абсурдно, че чак смешно. За мнението на сервитьорката не ми пука изобщо. Пак казвам, че не исках да си развалям деня с разправии, какъвто е персонала, такъв е и собственика, иначе коЙ би търпял такива, ако сам не е такъв?

Последна редакция: вт, 26 юни 2007, 18:10 от Unknown_lady

# 29 26 юни 2007, 17:53 ч.

Мнения: 44

Много интересна тема. Поздравления за pick a boo!
Държавата е абдикирала и е оставила да се оправяме сами. Това няма да доведе доникъде. Докато не се обединим и не се създаде така нареченото гражданско общество, ще бъдем свидетели на всякакви такива примери, които са давани тук и няма да имаме подкрепата на никой около нас. Синът ми е на 18 години и е възпитан винаги да изразява и да защитава мнението си. Нямате си представа какви проблеми има в училище това дете. Не искам да навлизам в подробности, защото ще стане много дълго, но съветът който получава от психоложката в у-ще е : Сега като дойде директора си наведи главата и слушай иначе ще стане лошо.
Това е положебнието в нашите училища, на работното място, в блока, в магазина. Всички се държат като овце. Понеже аз не се чувствам овца за повечето поведението ми е :Абе няма смисъл да се ядосваш. Какво ще промениш.гледай себе си.
Такива думи ме влудяват

# 30 26 юни 2007, 18:16 ч.

Мнения: 230

Цитат на: trevichko в вт, 26 юни 2007, 17:53

Понеже аз не се чувствам овца за повечето поведението ми е :Абе няма смисъл да се ядосваш. Какво ще промениш.гледай себе си.
Такива думи ме влудяват

Същото е с мен, trevichko . Огранически не понасям такъв манталитет. Добре ,че има една друга порода хора, които са се вдигали на революции, отстоявали са позициите си и не са заравяли главата в пясъка. Някои бъркат обаче характеристиките на тази група за която говоря, с това да си нагъл и арогантен, просто ей така. Да си невъзпитан и долен не значи да си авангарден.

Има хора, които даже и с леген гореща вода да ги залееш, пак не реагират, защото така се е случило и дори не се сещат, че не са извън проблема, а в самия него. Или реагират толкова неадекватно, че да ти се стъжни. Аз затова и кръстих темата така "робската психика, като начин на живот", защото този манталитет неминуемо рефлектира в/у житието ни. За съжаление, нерядко робската психика на тези, с които живея в един народ, определя и моето битие. Само сега пак не ме наскачайте, че аз съм си виновна и че не би трябвало да е така. Защото с вас, които бихте отрекли всичко това, е същото.

# 31 26 юни 2007, 18:21 ч.

Мнения: 474

Страхотна тема! Поздравления! Дано повече хора се включат и "събудят", както е казала авторката!
Докато пътувах из България с чуждестранни клиенти на фирмата ни събрах огромен набор от случки, в които личи именно колко сме далече от гражданската позиция, колко ни е чуждо да се борим за правата си. Само 2 примера ще дам, които лично у мен "събудиха" чувството да не стоя и да гледам "сеир", а след това да разказвам, че някои си простак ме е нервирал, ама аз не съм реагирала, та да не си развалям деня.
Влизаме в български магазин с колега германец. Той казва доста ясно какво търси. Видяли сме го на витрината, но търси друг десен. Продавачката до този момент ни гледа навъсено и отсича "няма". Аз питам, дали не може да ни предложи нещо подобно. Тя ми отговаря - "ами гледайте, посочете ми нещо и аз ще го разгъна. Не мога да отварям опаковки напразно". Германецът само по тона на разговора ни разбира, че нещо не е както трябва и пита " г-жице, Вие защо сте ни така обидена и сърдита, че влязохме в работното Ви време и Ви се налага да поработите". Превеждам аз и тая като кипва, като ги занарежда едни, че тя не била парцал, така да се държим с нея, че не "лижела з...ци на чужденци, че тя била с висше образование и ние трябва да се държим подобаващо... Ей, вярвайте ми, моментално поисках да говоря с управителката. Описах й ситуацията по телефона, получих всички извинения на света и на следващия ден отидох, за да ни поднесе дребни подаръчета като извинение. /единичен случай с щастлив край/ Laughing

Друг случай- в Боровец обядваме с швейцарец. Донасят неговите спагети, той опитва и казва- това са остатъци от храна, спагетите са начупени на 5 см и яденето е вкиснато и развалено. Викам келнера, който отсича- ако не искате да го ядете, да го отсервирам, но тези номера на чужденците ги знаем." Искам да дойде управителя, пристига едно дебеловрато същество, казвам му аз рекламацията си, а той ми отговаря " моля да напуснете МОЕТО заведение и да не ми разваляте атмосферата с измислени забележки. И ако обичате си платете сметката- цялата. Да не викам охраната", прави знак и се доближават 2 горили.... Заведението е пълно, но всеки си е навел главата към чинията и никой не смее дори да гледа вече...
Колегата швейцарец само каза "има още десетилетия да се учите на обществена култура, но ако не искате да се научите- няма как да стане!"
Спирам, че стана срашно дълго. Темата ми е любима, така да се каже и често-често с мъжа ми си дискутираме вечер. Та по-нататък ще се включа пак. Laughing

# 32 29 юни 2007, 19:07 ч.

Мнения: 1 299

Такива фрапиращи неща като на jana71 не са ми се случвали, но на намусени сервитьорки и недружелюбни продавачки няма как - попадала съм, и съм си изградила вече, така да се каже, тактика. Ако седна в заведение и сервитьорката не дойде да ме обслужи максимум до 10 минути - ставам и си заминавам. Ако продавачката ме погледне намусено или при молба от моя страна да ми покаже нещо не го направи както трябва - врътвам се и си заминавам. Но държа да отбележа, че скоро време не ми се е случвало. Вярно - не годя по квартални кафенета и кръчмички, а главно по центъра (ако това е от значение) и пазарувам предимно в моловете или улици като Витошка, Графа... Дали заради това не съм имала скоро време пороблеми или не - незнам. Но определено такова поведение няма да търпя.

# 33 29 юни 2007, 21:35 ч.

Мнения: 14 491

много хубава тема
нека обаче да не я обръщаме на тема за сервитьорките и продавачките. пък и лесно е да се възмущаваш от поведението на някой, който е "обслужващ" персонал. друго е да станеш и да заявиш недоволството си пред човек, който е над теб, било йерархически, възрастово или както и да било.
много лошо е според мен,че цялото ни робско поведение е резултат от някакво еснафско криворазбрано възпитание - да не обидим другия, уж да се съобразим с него.
чужденците им правя евала за това - възпитани са, но никога не биха направили компромис със себе си. говоря за случаи от ежедневното общуване, не в общуването с близки хора.

# 34 29 юни 2007, 21:54 ч.

Мнения: 1 299

Напълно съм съгласна с УРИЕЛ, въпросът далеч не опира само до сервитьорки и продавачки. Аз съм свидетел на такова поведение на работното ми място.

# 35 30 юни 2007, 16:14 ч.

Мнения: 415

pick a boo , Lennie и другите подкрепящи - искам и аз да се запиша в клуба Simple Smile

аз може би не съм права, но.... Laughing

Ланфеар и аз именно на работното ми място се сблъсках за първи път с подобни ситуации с хора, които настръхват и те нападат, когато изразиш мнение и се опиташ да защитиш някакви интереси, които биха могли да бъдат и техни, но в никакъв случаи няма да им навредиш.

Защо го правят не мога да разбера, тука може някой да са го приели лично - "робската психика" като лична обида, че не споделят твоето мнение, но имам хиляди случаи при които по никакъв начин не виждам лична нападка и въпреки това...

Ето един цитат от колежка навремето в подобна ситуация:
"Защо си хабиш енергията да се занимаваш с глупости като можеш да свършиш нещо полезно"

Е, енергията си е моя, имам си я в изобилие и аз решавам за какво да си я хабя както в случая.
Та затова смятам и че енергията, която е вложена за да накараш хората да се позамислят и да променят нещо въобще не е изхабена.

# 36 1 юли 2007, 07:30 ч.

Мнения: 1 006

И на мен ми харесва темата!

Надявам се обаче, че все повече щестават тези, които гласно и открито изразяват личното си мнение...................

Много примери мога да напиша - особено за колегите и колежките и това защо не се излиза от офиса на обяд Grinning

и прочее светли теми!

Но днес и неделя, гледам си детенце и искам само за хубави неща да си мисля Peace

# 37 5 юли 2007, 16:49 ч.

Мнения: 230

Цитат на: УРИЕЛ в пт, 29 юни 2007, 21:35

много хубава тема
много лошо е според мен,че цялото ни робско поведение е резултат от някакво еснафско криворазбрано възпитание - да не обидим другия, уж да се съобразим с него.

Абсолютно!

Другият мотив, който ненавиждам е: "защо АЗ да се занимавам! (т.е. да не се "набутам", нещо...) Другите мълчат, а аз да им оправям нещата!"

Аз например, винаги, когато правя нещо знам, че го правя от уважение към себе си. Правя уборки пред блока, защото не понасям мизерните изпълнения, които виждам от балкона си. Дразнят ме и разпиляните рекл. листовки във вътрешната страна на входа- и досега не ми е паднала нито една ръка, когато се наведа да пообера малко. Някои хора, като че ли се опасяват, че ако го правят ще се прекарат, 'щото и на другите ще им е чисто.

# 38 5 юли 2007, 16:57 ч.

Мнения: 230

Цитат на: munkamm в сб, 30 юни 2007, 16:14

[

Ето един цитат от колежка навремето в подобна ситуация:
"Защо си хабиш енергията да се занимаваш с глупости като можеш да свършиш нещо полезно"

Е, енергията си е моя, имам си я в изобилие и аз решавам за какво да си я хабя както в случая.
Та затова смятам и че енергията, която е вложена за да накараш хората да се позамислят и да променят нещо въобще не е изхабена.

Браво! Аз също не съм от хората, които се изказват, както една колежка: "Дори и да го обсъждаме, нищо не можем да променим. " На нея й е най-удобно да си седи безгръбначно на стола и да не се занимава с нищо. Тя счита, че проблемът е извън нея, приема го като необратимо състояние и не се сеща изобщо, че хората с манталитет обратен на нейния са се вдигали на революции и са постигали исторически победи, от които тя се ползва и сега. Но тези авангардни личности са приемали, че са част от проблема- онази част, която ще се опита да преобърне ситуацията.

Препоръчани теми

Интериорен и екстериорен дизайн по аматьорски - тема 85

266
Нашият дом

Мебели "Виденов" – 4

676
Нашият дом

Банята - тема 46

329
Нашият дом

Перилни препарати и омекотители - 75

102
Нашият дом

Причина:

Причина: