Този въпрос много ме вълнува - помагат ли ви бабите и дядовците във всекидневните грижи за децата. И ако го правят, по задължение ли е или с любов и желание? И мислите ли, че е добре децата ви да прекарват повече време с вашите родители?
- Публикувана: 26 юни 2007, 14:36 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 10:41 ч.
Помагат ли ви бабите и дядовците за децата?
Никога не са. И те не са се натискали 
Не съм съжалявала обаче. На мнение съм, че родителите трябва да си гледат децата, а не бабите и дядовците.
Не мога да отрека, че понякога ми се е искало някой да я погледа за час- два, но това е ставало много рядко. Когато съм била наистина много уморена.
Не съм съжалявала обаче. На мнение съм, че родителите трябва да си гледат децата, а не бабите и дядовците.Не мога да отрека, че понякога ми се е искало някой да я погледа за час- два, но това е ставало много рядко. Когато съм била наистина много уморена.
А на мен баща ми много ми помагаше и учеше децата на много неща. Зимно време ги водеше но пързалки, лятото за риба, четеше им много приказки, но го загубихме миналата година и сега остана майка ми, на която хич, ама хич не и се гледат деца.
Свекървата живее много далече, така че ми помагат гледачките, но те не дават на децата обичта, с която ги обгръщат собствените баба и дядо.
Свекървата живее много далече, така че ми помагат гледачките, но те не дават на децата обичта, с която ги обгръщат собствените баба и дядо.
Дъщеря ми е още много малка - 1г. и 3 месеца, помагат ми рядко но с огромно желание, най-вече баба ми, която занимава прекрасно детето, но не ги оставям сами, защото е възрастна и не смее да я поеме сама, но при всички случаи мога да свърша някоя работа из къщи или да си почина в другата стая. Понякога й я давам за цял ден събота или неделя, когато баща ми може да й помага. Майка ми не работи, но никога не съм давала детето само на нея, не може да се оправи, няма подход, а май и желание. Иначе дъщеря ми никога не е спала другаде без мен.
Реплики от типа "който си е раждал деца, да си гледа" не ми допадат, аз също не одобрявам детето да се даде със седмици по баби и дядовци, но и родителите имат нужда от отдих по няколко часа седмично.
Реплики от типа "който си е раждал деца, да си гледа" не ми допадат, аз също не одобрявам детето да се даде със седмици по баби и дядовци, но и родителите имат нужда от отдих по няколко часа седмично.
За ежедневните грижи по-скоро не помагат. Няма и нужда.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Майка ми си продаде апартамента в София и си купи къща в планинско село, за да има къде да ходят децата през ваканциите. Правим го заради децата, не го приемаме като почивка от тях.
Това брои ли се за помощ?
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си. Моите баба и дядо починаха, но споменът още ме топли.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Майка ми си продаде апартамента в София и си купи къща в планинско село, за да има къде да ходят децата през ваканциите. Правим го заради децата, не го приемаме като почивка от тях.
Това брои ли се за помощ?
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си. Моите баба и дядо починаха, но споменът още ме топли.
За ежедневните грижи по-скоро не помагат. Няма и нужда.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
В ежедневните грижи- не. Не живеем заедно и няма как да стане. Но ми оказват помощ, когато се налага да гледат детето, ето днес например, за да отида на изпит го оставих при баба ми.
Мисля, че за децата е добре да прекарват известно време с бабите и дядовците- и от такова общуване имат нужда
Мисля, че за децата е добре да прекарват известно време с бабите и дядовците- и от такова общуване имат нужда
Не!
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага, иначе на времето когато родих големия си син ми е помагал - тогава беше без работа, а и беше по-млад. Майка ми не е добре здравословно, а и не обича малки деца особено.
Разчитаме изцяло на себе си, на бавачката и на детската градина/училището.
А едно време бабите и дядовците какви бяха еххххххх ...............
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага, иначе на времето когато родих големия си син ми е помагал - тогава беше без работа, а и беше по-млад. Майка ми не е добре здравословно, а и не обича малки деца особено.
Разчитаме изцяло на себе си, на бавачката и на детската градина/училището.
А едно време бабите и дядовците какви бяха еххххххх ...............
Смятате ли, че когато вие имате внуци, ще им се отдавате с любов? Ще ги взимате с мерак и ще ги учите на много неща. Ние родителите понякога сме твърде изнервени в нашата твърде активна възраст с хилядите си задължения. Не са ли бабите и дядовците хората, които с мъдрост и търпение могат да обгрижват внуците си и да имат желание да го правят?
Питам, защото при нас не е така... УВИ! Моите деца рядко играят с баба си и дядо си...А с тези на съпруга ми нямаха изобщо шанс - хората починаха рано-рано...
Питам, защото при нас не е така... УВИ! Моите деца рядко играят с баба си и дядо си...А с тези на съпруга ми нямаха изобщо шанс - хората починаха рано-рано...
Мисля, че контактът с поколението на родителите ни е важен. В случай, че носи неприятни емоции - сведен до минимум.
Колкото до помагането - искам и правя всичко сама. Децата са мои и грижата за тях също. В случай на ситуация по точката горе, броя го за помощ и използвам момента пълноценно.
Колкото до помагането - искам и правя всичко сама. Децата са мои и грижата за тях също. В случай на ситуация по точката горе, броя го за помощ и използвам момента пълноценно.
За ежедневните грижи по-скоро не помагат. Няма и нужда.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
Не, справяме се сами, нямаме баби в София. За по 3-4 седмици годишно не е при нас, даваме я да гостува. Детето се чувства прекрасно, иска да ходи и си мисля, че му липсват и други близки. Ако имах възможност бих давала и по - често детето, не съм против да заобича и други хора , освен родителите си! А обичта се поражда с грижата и всекидневното общуване......
Този въпрос много ме вълнува - помагат ли ви бабите и дядовците във всекидневните грижи за децата. И ако го правят, по задължение ли е или с любов и желание? И мислите ли, че е добре децата ви да прекарват повече време с вашите родители?
Във всекидневните грижи - не, тъй като всички са работещи. Иначе майка ми е най-всеотдайна и най-помагаща, когато има възможност, а това се случва през седмицта за по 1-2 часа на ден. Аз и на толкова съм благодарна.
Мисля, че е добре децата да прекарват повече време с бабите и дядовците, стига да има желание де.
В противен случай, детето се отчуждава и самото то не иска да остава с бабите и дядовците. Ние сме точен пример за това.
Моята майка почина преди година, но докато беше жива с много любов и желание се грижеше за Дария, може да се каже, че тя я гледаше докато тръгна на ДГ. Баща ми работи, но в свободното си време винаги гледа да я вземе , да се разходят и забавляват и много се обичат. Родителите на съпруга ми, за съжаление не проявяват никакъв интерес или желание да са с нея, вярно, че са възрастни и живеят далеч, но все пак. Много ми е мъчно, когато тя разказва как еди-кой си в ДГ имал две баби (подчертава), идвали да го вземат и т.н., а тя си нямала, изобщо не чувства свекъра ми като баба.
Свекърва ми ми помагаше доста в началото, защото следвах редовно и някой трябваше да гледа Влади, докато съм на лекции. Свекър ми също ни е карал на лекар няколко пъти. Но твърдо сччитам, че повечето време децата трябва да са с родителите си. Отговорността, най-малкото, е на родителите.
Майка ми помага ежедневно - синът ми е ваканция и го глада , освен това готви, чисти ............
А свеки само ходи и сумти - не стига че и плащаме ток,вода и телефон - ами на всичко отгоре днес ми вдигна нервите , че съм си купила нова блуза , а на детето костюмче . Днес цял ден ме боли главата заради нея !
А свеки само ходи и сумти - не стига че и плащаме ток,вода и телефон - ами на всичко отгоре днес ми вдигна нервите , че съм си купила нова блуза , а на детето костюмче . Днес цял ден ме боли главата заради нея !
Не!
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага,
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага,
ееееееее, грЕх ти на душата... Кой водеше големия 2 пъти в седмицата на англичански?
Моите родители ми помагат, когато съм в нужда. Не ежедневно... Аз за какво съм
Онези другите - никога и за нищо. Ама то си се записва
О, много, много ми помагат!
От първия ден вкъщи майка ми идваше всеки ден да ми прави компания, да не съм сама с бебето. (Наште живеят на 5 мин. от нас) После като се върнах на половин ден - гледаха я. Сега пак я гледат през деня и така ще е до септември, когато тръгне на градина. Няма проблем да я оставям понякога за приспиване у тях, когато излизаме с мъжа ми. Въобще са страхотни - без тях не бих се справила и съм им много, много благодарна! Надявам се да ми помагат така и с новото бебе, живот издраве!
От първия ден вкъщи майка ми идваше всеки ден да ми прави компания, да не съм сама с бебето. (Наште живеят на 5 мин. от нас) После като се върнах на половин ден - гледаха я. Сега пак я гледат през деня и така ще е до септември, когато тръгне на градина. Няма проблем да я оставям понякога за приспиване у тях, когато излизаме с мъжа ми. Въобще са страхотни - без тях не бих се справила и съм им много, много благодарна! Надявам се да ми помагат така и с новото бебе, живот издраве!
майка ми помага винаги ,когато има време.ето днес детето пак е при нея,4е аз съм в напреднала бременност и ми тежи.лошото е ,4е рядко има време,много работи,а и учи.свекърва ми има много време,само обещава,но мн рядко помага.а детето се чувства добре при бабите си,иска там,особено при майка ми.но не стои повече от 2 дни.
оставам я при тях откакто стана на 2 г,а напоследък почти всяка събота.като бебе беше немислимо.но наистина имам нужда от почивка,а и да се видя насаме с татко и.
оставам я при тях откакто стана на 2 г,а напоследък почти всяка събота.като бебе беше немислимо.но наистина имам нужда от почивка,а и да се видя насаме с татко и.
И на мен много ми помагат. Особено ми бяха полезни преди синът ми да тръгне на градина. Имаме си само две баби, но и двете се включват. Откакто детето поотрасна даже и моят дядо го гледа, независимо, че вече е доста възръстен. Двамата много се разбират. Имаме известни несъгласия понякога, но вече съм се примирила 
Не ми помагат поради здравословни причини и напреднали години. Доста ми е тежко, особено като си представя, грижи през летни ваканции и начално училище. Също и ограниченията, като липса на истински екскурзи за неопределен период. Мен също са ме гледали без помощ на баби, определо не беше лесно на родителите ми.
Сетих се за приказката: "Който има внуци да си ги гледа!"
"Който има деца, да си ги гледа" е приказката
Не. За какво трябва да ми помагат? По-здрава съм, права съм, по-работоспособна от тях....
Нещо никак не се връзва по-слабият да помага на по-силния....
А и интересите ни и притесненията ни са различни по чисто поколенчески причини...
Не мисля, че има защо, освен в някаква много екстремна ситуация, която се надявам да не ни се случва (пу, пу).
Гостуваме им, оставали са по някой път за някой уикенд, много е било приятно за всички, но повече от това не виждам защо.
Нещо никак не се връзва по-слабият да помага на по-силния....
А и интересите ни и притесненията ни са различни по чисто поколенчески причини...
Не мисля, че има защо, освен в някаква много екстремна ситуация, която се надявам да не ни се случва (пу, пу).
Гостуваме им, оставали са по някой път за някой уикенд, много е било приятно за всички, но повече от това не виждам защо.
Сетих се за приказката: "Който има внуци да си ги гледа!"
"Който има деца, да си ги гледа" е приказката
Но пък и никой не е длъжен да гледа внуците на родителите си, нали?
И моите родители, и родителите на съпруга ми ни помагат... /да не кажа отглеждат 
/ Правят го с огромна любов и видимо удоволствие! Свекървичка ми е споделяла, че когато ни помага с детето се чувства много полезна и пълноценна. А да видите малкия, когато е бил с бабите и дядовците - доволен, усмихнат... едно щастливо дете! Да са живи и здрави, много съм им благодарна и много си ги обичам 
/ Правят го с огромна любов и видимо удоволствие! Свекървичка ми е споделяла, че когато ни помага с детето се чувства много полезна и пълноценна. А да видите малкия, когато е бил с бабите и дядовците - доволен, усмихнат... едно щастливо дете! Да са живи и здрави, много съм им благодарна и много си ги обичам
Ех, Вени, ти си исктинка щастливка! Детенцето ти също!
Има и нещо друго, ако трябва да съм обективна... Аз например много бързо "паля" и се ядосвам, дори и на малкия, понякога съм доста ангажирана с работа /е, не като днес - цял ден във форума
/ или просто имам нужда от някакво лично мое си време. Докато комплекта баби и дядовци напротив - с такова търпение се отнасят към детето! Малко ми е трудно да го изкажа с думи, но ми се струва, че с подхода, който имат понякога "поправят" някоя грешчица в моето поведение, отношение, държание... С други думи установявам, че имам какво още да уча по темата "добър родител"! 
Сетих се за приказката: "Който има внуци да си ги гледа!"
"Който има деца, да си ги гледа" е приказката
Но пък и никой не е длъжен да гледа внуците на родителите си, нали?
Дядовци нямаме,но имаме две вълшебни баби,който много обичаме и който ни обожават.Дават мило и драго за бебо и винаги са насреща.Аз уча така,че те се сменят в гледането му сутрин.За мен това е идеалният вариянт.Никоя детска градина няма да ми подсигури спокойствието,което изпитвам знаейки,че детето е с тях.Ценностната система и на двете е много добра,така че съм спокойна за възпитанието му.Обич получава до безкрай,а за социализация с други дечица...ами паркове,градинки,детски мероприятия.И двете правят жертви от личен и професионален план,за да могат да помагат за детето,но го правят с най голямо удоволствие,за което съм им много благодарна.Детето не съм им го натрапила,правихме семеен съвет за да решим баби или детска градина.И двете категорично отказаха вариянта за детската градина.Бебо им носи много щастие,така че това беше техния избор.
Моите родители,но не всекидневно.
Да,с любов и желание го правят
Да,с любов и желание го правят
моите родители ми помагат много, за което съм признателна много. трябваше да се върна на работа скоро след раждането и търсех жена, тогава майка ми напусна добре платена работа и то 3 години преди пенсия, за да е с детето, а да не бъде чужд човек. първата думичка на малката беше "баба". определено се грижи за детето ми с огромна любов и желание. аз се чувствам спокойна и детето ми е в сигурни ръце.
За всекидневните грижи- не. Когато се налага обаче- не ни отказват помощ.
Помагат тогава,когато ние с мъжа ми се нуждаем от почивка,купон или просто бягство.Това е най-ценната помощ според мен
Благородно ти завиждам. Нашите много рядко и за малко. Майка ми е вече изморена. Свекърва ми с удоволствие, но сега е "окупирана" от зълва ми. Оказа се, че не мога да разчитам на никой да оставя малкия за 5 дни и да избягаме на гости на приятели във Враца. За жалост. Така се надявах на тази малка почивка. Уви.
Чувствам се щастливка-помагат ми много бабите и дядовците,майка ми и баща ми имат бизнес и много се изморяват,но всяка вечер се натискат да го видят-така денят им щял да се "огрее", а свекърва ми и свекър ми го гледаха всеки ден 2 години преди да тръгне на градина. Дори малкия го бяха питали ще се жени ли като порастне и той без да се замисли каза "Да, за дядо Стенчо"
Моите родители са в Бг,виждат детето за 20 дена годишно.много му се радват, но вече не са и в състояние да го гледат за по-дълго от няколко часа.
Свекърите ми са доста възрастни,но веднъж седмично,когато аз съм на училище го гледат.И на тях им е трудно, но много ми се иска детето да има някакви спомени от баба и дядо.Щото не знам до кога ще ги има.
Свекърите ми са доста възрастни,но веднъж седмично,когато аз съм на училище го гледат.И на тях им е трудно, но много ми се иска детето да има някакви спомени от баба и дядо.Щото не знам до кога ще ги има.
Този въпрос много ме вълнува - помагат ли ви бабите и дядовците във всекидневните грижи за децата. И ако го правят, по задължение ли е или с любов и желание? И мислите ли, че е добре децата ви да прекарват повече време с вашите родители?
Да страшно много ни помагат.
Особено от както започнах работа ...мога да кажа ,че децата много от времето си прекарват с тях.
Никои не ни е длъжен,но за съжаление се набутват само моите родители.Родителите на таткото ни не им пука за проблемите ни.Мисля,че не е честно така!
Е, щом считате времето, прекарано с детето, за набутване... Това обяснява може би и нежеланието им да участват.
Точно тази тема в момента за мен е много актуална. Родителите ми са починали, така че, разчитаме на свекъра и свекървата. Сина ми е на 1г.2м. почти. Отглеждам си го сама. Доскоро им го давахме само по няколко часа и то не всяка седмица. Нощем той не спи спокойно и за да не ги затормозяваме доста късно започнахме да го оставяме и с преспиване. Непрекъснато чувам приказки от тях колко много им е мъчно, как много искат да са с него, особено свекърва ми като я питам "има ли проблем, изморяваш ли се?" тя винаги вика че всичко е ок. И сега когато им казахме че за уикенда заминаваме и ще им оставиме малкия, свекър ми специално е звънял на мъжа ми, че всъщност гледането на дете е изморително само от един човек. Да не го оставяме когато само свекърва ми си е в къщи, а свекър ми се оказва че цяло лято ще си е на вилата. И така говорят ти едно, в последствие разбираш, че всъщност са мислили съвсем друго. Обесняват ти как можеш да разчиташ на тях, а когато имаш нужда тях ги няма. Много мъчно ни стана и на двамата с мъжа ми. Просто наистина понякога имаме нужда да останем само двамата, или пък да заминем някъде без детето за два дни например.
Родителите ми живеят през един блок от нас. Спокойна съм, че винаги като изникне нещо мога да им звънна и да го вземат, напр. кат се наложи да закъснея в работата майка ми го взема от яслата. НО за повече от 2-3ч. съм го оставяла да го гледат само 3-4 пъти. С преспиване са го гледали само 2 пъти.
Точно тази тема в момента за мен е много актуална. Родителите ми са починали, така че, разчитаме на свекъра и свекървата. Сина ми е на 1г.2м. почти. Отглеждам си го сама. Доскоро им го давахме само по няколко часа и то не всяка седмица. Нощем той не спи спокойно и за да не ги затормозяваме доста късно започнахме да го оставяме и с преспиване. Непрекъснато чувам приказки от тях колко много им е мъчно, как много искат да са с него, особено свекърва ми като я питам "има ли проблем, изморяваш ли се?" тя винаги вика че всичко е ок. И сега когато им казахме че за уикенда заминаваме и ще им оставиме малкия, свекър ми специално е звънял на мъжа ми, че всъщност гледането на дете е изморително само от един човек. Да не го оставяме когато само свекърва ми си е в къщи, а свекър ми се оказва че цяло лято ще си е на вилата. И така говорят ти едно, в последствие разбираш, че всъщност са мислили съвсем друго. Обесняват ти как можеш да разчиташ на тях, а когато имаш нужда тях ги няма. Много мъчно ни стана и на двамата с мъжа ми. Просто наистина понякога имаме нужда да останем само двамата, или пък да заминем някъде без детето за два дни например.
LEI, Rosinand, какво и е неприятното? Явно хората си обичат внучето и имат голямо желание да го гледат, обаче им е трудно. Едно е да гледаш дете на 1 г. и 2 м когато си на 30 г., съвсем друго - когато си на 60 г. Лично аз дори щях да се засрамя, че не съм се сетила, че на бабата ще й е трудно сама. А тя ясно защо не е посмяла да откаже - сигурно я е страх да не спрете да й давате детето. И принципно на никой не можеш да разчиташ да гледа детето ти. Ако някой го прави, бъди благодарен и не го приемай за даденост.
tania_ark, ти не искаш, но това дете освен твоя рожба е и тяхно внуче. Все пак и те имат право да изградят отношения с него. Дано все пак поддържат връзка, защото общуването м/у баби и дядовци и деца е много важно и за двете страни и нищо не може да го замени.
tania_ark, ти не искаш, но това дете освен твоя рожба е и тяхно внуче. Все пак и те имат право да изградят отношения с него. Дано все пак поддържат връзка, защото общуването м/у баби и дядовци и деца е много важно и за двете страни и нищо не може да го замени.
Здравейте,
извинявам се че пиша в тази тема, но аз съм една баба, която всяка събота и неделя взема своята внучка да я гледа а пък младите отиват да купонясват и да си починат, имат нужда от това - млади са живее им се.И го правя с истинско желание.А внучката се чувства истински щастлива и доволна.Най-обича сутрин като се събуди да започне с всичка сила да вика дядо си от съседната стая, а той направо се разтапя от удоволствие. А родителите се чувстват винаги спокойни когато ни я оставят.Така че баби и дядовци помагайте винаги когато имате възможност и желание, младите имат нужда от това.
извинявам се че пиша в тази тема, но аз съм една баба, която всяка събота и неделя взема своята внучка да я гледа а пък младите отиват да купонясват и да си починат, имат нужда от това - млади са живее им се.И го правя с истинско желание.А внучката се чувства истински щастлива и доволна.Най-обича сутрин като се събуди да започне с всичка сила да вика дядо си от съседната стая, а той направо се разтапя от удоволствие. А родителите се чувстват винаги спокойни когато ни я оставят.Така че баби и дядовци помагайте винаги когато имате възможност и желание, младите имат нужда от това.
Не, не ми помагат, защото не искам да го правят...
Харесва ми да си гледам сама детето, пък и честно да си призная, просто нямам достатъчно доверие да го гледа някой друг, та било то и баща му
Харесва ми да си гледам сама детето, пък и честно да си призная, просто нямам достатъчно доверие да го гледа някой друг, та било то и баща му
Това не е хубаво. Много обсебващо звучи.
При нас ситуацията е подобна на тази при rosinand Помагат ни свекърите ни не мога да отрека, НО....с много уговорки Приятно им е да прекарват време с детето и много го обичат - като става въпрос да го "гледат" не се натискат много. Ако имаме някаква работа няма проблем, обаче, ако искаме да отидем на кино е друг въпрос.
На мен ми е мъчно не само, защото няма на кой да оставим детето, за да идем на бар (има детегледачки за тази цел) Мъчно ми е, че баба и дядо гледат на него като на задължение. Разбирам, че са възрастни и уморени, но ми е болно, че времето прекарано с внуче за тях не е само удоволствие
майка ми и баща ми от прекарват с нас по 1-2 месеца в годината. Когато не са на работа прекарват много време с детето ми. Спомням си миналата пролет като си бях в България как майка ми една седмица ставаше сутрин със сина ми и ме остави да се наспя
И като станех и ги видя как си играят, видя усмивката на личицето му ми ставаше много мило Може да са само няколко дни в годината, но за мен това е огромна помощ
Направи ми впечатление как някои хора пишат "не - непомагат бабите" и след това как детето е на село за няколко седмици или пък са го гледали 2 години докато мама е на училище
Странно ми стана аз ако можех да разчитам на такава помощ много бих била благодарна
Помагат ни свекърите ни не мога да отрека, НО....с много уговорки Приятно им е да прекарват време с детето и много го обичат - като става въпрос да го "гледат" не се натискат много. Ако имаме някаква работа няма проблем, обаче, ако искаме да отидем на кино е друг въпрос. На мен ми е мъчно не само, защото няма на кой да оставим детето, за да идем на бар (има детегледачки за тази цел) Мъчно ми е, че баба и дядо гледат на него като на задължение. Разбирам, че са възрастни и уморени, но ми е болно, че времето прекарано с внуче за тях не е само удоволствие
майка ми и баща ми от прекарват с нас по 1-2 месеца в годината. Когато не са на работа прекарват много време с детето ми. Спомням си миналата пролет като си бях в България как майка ми една седмица ставаше сутрин със сина ми и ме остави да се наспя
И като станех и ги видя как си играят, видя усмивката на личицето му ми ставаше много мило Може да са само няколко дни в годината, но за мен това е огромна помощНаправи ми впечатление как някои хора пишат "не - непомагат бабите" и след това как детето е на село за няколко седмици или пък са го гледали 2 години докато мама е на училище
Странно ми стана аз ако можех да разчитам на такава помощ много бих била благодарна 
LEI, Rosinand, какво и е неприятното? Явно хората си обичат внучето и имат голямо желание да го гледат, обаче им е трудно. Едно е да гледаш дете на 1 г. и 2 м когато си на 30 г., съвсем друго - когато си на 60 г. Лично аз дори щях да се засрамя, че не съм се сетила, че на бабата ще й е трудно сама. А тя ясно защо не е посмяла да откаже - сигурно я е страх да не спрете да й давате детето. И принципно на никой не можеш да разчиташ да гледа детето ти. Ако някой го прави, бъди благодарен и не го приемай за даденост.
tania_ark, ти не искаш, но това дете освен твоя рожба е и тяхно внуче. Все пак и те имат право да изградят отношения с него. Дано все пак поддържат връзка, защото общуването м/у баби и дядовци и деца е много важно и за двете страни и нищо не може да го замени.
tania_ark, ти не искаш, но това дете освен твоя рожба е и тяхно внуче. Все пак и те имат право да изградят отношения с него. Дано все пак поддържат връзка, защото общуването м/у баби и дядовци и деца е много важно и за двете страни и нищо не може да го замени.
Не е правилно понятието "баба и дядо" да се обвързва със старост.И как кое му е неприятното?Ами двуличието,защото децата не са само едни кукли,на които да поквичиш малко жизнерадостно и после да си тръгнеш.Младите родители също имат нужда от почивка,от бягство.И ако техните родители не им влизат в положението понякога,значи това говори мнооого лошо за тях,това е моето мнение!!!За протокола,аз си оставям детето доста рядко,но пък за 2-3 дни,за да имаме време да избягаме,купонясаме,изтрезнеем и т.н. Другото не е помощ 
А ти защо изобщо смяташ, че са длъжни да ти помагат??? Който си има деца, да си ги гледа. Ако някой изяви желание да помогне - добре дошло. Бъди благодарна, че си обачит внучето и "поквичават жизнерадостно, след което си тръгват". А младите родители като имат нужда от почивка да са си правили сметката. И моля, не ми отговаряй. Мисля, че и двете ясно си изразихме мненията.
Донякъде те разбирам Лекси, но си мисля, че когато си родител, ти си родител за цял живот, а не само докато децата ти станат на 18 год. и вече си поемат живота. Ако моят син един ден има нужда от помощ с удоволствие ще му я дам. Наистина не са ми длъжни, но се учудвам, защото аз не бих постъпила по този начин, сигурна съм че мойте родители също, ако бяха живи. Мъжа ми е на работа по цял ден (сега лятото му е сезон и работи по 12,14 часа), аз по цял ден ходя след детето, нощем не може да се каже че спиме нормално (малкия не ни дава) и двамата гледаме като зомбита. Нима ти ако беше родител нямаше да поискаш да помогнеш на децата си или щеше да им кажеш: "Не съм длъжна да ти гледам детето, да си си правила сметката когато си го раждала" - цитирам те тебе
Донякъде те разбирам Лекси, но си мисля, че когато си родител, ти си родител за цял живот, а не само докато децата ти станат на 18 год. и вече си поемат живота. Ако моят син един ден има нужда от помощ с удоволствие ще му я дам. Наистина не са ми длъжни, но се учудвам, защото аз не бих постъпила по този начин, сигурна съм че мойте родители също, ако бяха живи. Мъжа ми е на работа по цял ден (сега лятото му е сезон и работи по 12,14 часа), аз по цял ден ходя след детето, нощем не може да се каже че спиме нормално (малкия не ни дава) и двамата гледаме като зомбита. Нима ти ако беше родител нямаше да поискаш да помогнеш на децата си или щеше да им кажеш: "Не съм длъжна да ти гледам детето, да си си правила сметката когато си го раждала" - цитирам те тебе
Аз също съм съгласна с мнението Rosinand. Не смятам, че противоречи на моето. Дай Боже и след години да разсъждаваме по този начин. Ако ли пък времето ни променят до такава степен, че да не чувстваме нещата така или физически да ни е трудно да помагаме, то нека поне така сме възпитали децата си, че да не смятат, че сме им длъжни.
tania_ark, ти не искаш, но това дете освен твоя рожба е и тяхно внуче. Все пак и те имат право да изградят отношения с него. Дано все пак поддържат връзка, защото общуването м/у баби и дядовци и деца е много важно и за двете страни и нищо не може да го замени.
Явно не съм се изразила както трябва. Разчитам само на себе си, защото не искам и не мога да накарам майка ми, която я болят краката и кръста и едвам ходи да се грижи за детето ми.
Случи се така, че имах и аз проблеми с кръста и ми казаха да не вдигам тежко (дори и детето) - е тогава вече ми идваше да се гръмна. Бяхме в ситуация две кьопави жени не могат да се справят с едно бебе. Когато се наложи майка ми да го повдигне от земята за да го премести, тя го хвана за единя крак и го придърпа и аз направо откачих... В този момент не ме интересуваше дали ме боли кръст, дали ще продължава да ме боли и т.н.
Иначе много се радва на баба си и дядо си, забавляват се, смеят се и до там
Не, не ми помагат, защото не искам да го правят...
Харесва ми да си гледам сама детето, пък и честно да си призная, просто нямам достатъчно доверие да го гледа някой друг, та било то и баща му
Харесва ми да си гледам сама детето, пък и честно да си призная, просто нямам достатъчно доверие да го гледа някой друг, та било то и баща му
Това не е хубаво. Много обсебващо звучи.
Ако му го оставя и за 5 минути за да отскоча до магазина, ще ми се обади 20 пъти по телефона да ме пита какво да прави в дадена ситуация ("Ама той се събуди")
Така че, не ме разбирайте погрешно, просто наистина нямам друг начин....
моите баби и дядовци не са при нас.живеем на 5 км. от Пловдив-моите родители са там-в П-в, а родителите на мъжъ ми са в Ямбол. колкото са могли помагали са- все пак имам три деца и не очаквам те да ми ги гледат,но когато ги вземат за малко съм много доволна.до сега-баткото е вече на 12, не са се отделяли за повече от 14 дена и никога тримата на куп-поотделно. миналата година ги взеха свекърите за 14 дена -ВСИЧКИ , просто много го оцених. а тази година ме изумиха, защото ги взеха за цели 2 месеца.как да не го оцениш- въпреки ,че постоянно звънят телефоните, все пак и ние и децата имаме нужда от почивка едни от други.да вярно е ,че който има деца трябва да си ги гледа, нои ние като сме били малки сме обичали да сме при баба и дядо. родителите възпитават а баба и дядо само се радват и гледат-това отговаря баща ми когато му кажа да не ги глези и им угажда за всичко...
В момента привършваме основния ремонт на жилището си, все още спим при нашите, но децата още преди месец мъжа ми закара при родителите си и каза, че това ще е помощта за ремонта от тяхна страна. Свекъра е е пенсионер, свекърва ми не работи, затова сега си уплътняват времето с внуците и вършат нещо полезно. Мъжат ми счита, че не може само да се пие кафе и да се гледат сериали и да се предъвкват клюки, докато на детето ти пуши главата, трябват и добри дела.
Живеем в различни градове и няма как да помагат.Майка ми идва по 3-пъти в годината и наистина много помага,за което страшно много и благодаря,винаги се е отзовавала при спешна нужда(когато оперираха бебо,беше само на 6 мес.),но свекитата не искат и да чуят,тя не работи от 8-9год.,ама не и се занимава ,каза,,който има деца да си ги гледа".Малкия никога не е оставал без мен,ама и май няма да се случи скоро ,но аз го обожавам и ми е супер когато сме аз,той и тати На сила хубост не става,който не му се занимава да не го прави,ама им е гадно на свекитата че реве и бяга от тях,но на какво послал на това легнал са казали старите хора.Целувки на всички дечица,да са ни живи и здрави а на вас мами много
,но аз го обожавам и ми е супер когато сме аз,той и тати На сила хубост не става,който не му се занимава да не го прави,ама им е гадно на свекитата че реве и бяга от тях,но на какво послал на това легнал са казали старите хора.Целувки на всички дечица,да са ни живи и здрави а на вас мами много
Не, самички се гледаме. Но и нямам желание да ми се месят - както аз си знам, така ще си я гледам. Че иначе аман от съвети. Особено когато се съберат и двете баби 
А на свеки много се дразня - например като спи Ива след обяд, буквално през 5 минути ме кара да ходя да я видя. Като че ли ще избяга някъде докато спи И куп други неща, с които адски много ми досаждат. Общо взето повече ме дразнят, та предпочитам да мина без помощ, отколкото да се нервирам допълнително. Е, ако мама гледа Ива някоя и друга вечер, та да можем с таткото да излезем, не се оплаквам
А на свеки много се дразня - например като спи Ива след обяд, буквално през 5 минути ме кара да ходя да я видя. Като че ли ще избяга някъде докато спи И куп други неща, с които адски много ми досаждат. Общо взето повече ме дразнят, та предпочитам да мина без помощ, отколкото да се нервирам допълнително. Е, ако мама гледа Ива някоя и друга вечер, та да можем с таткото да излезем, не се оплаквам 
Майка ми непрекъснато е до мен. Всекидневно поема част от грижите по гледането на малката. И двете работим и до преди седмица я гледахме на смяни. И всичко това по нейно желание.
Имам и пълно доверие за начина на гледане и възпитаване и на двете деца. Толкова е внимателна, търпелива ... качества, които на мен напоследък ми се изплъзват...
Имам и пълно доверие за начина на гледане и възпитаване и на двете деца. Толкова е внимателна, търпелива ... качества, които на мен напоследък ми се изплъзват...
Моята свеки явно е на мнение "Който е родил деца-да си ги гледа".Първо количката не можеше да управлява,после коликите,зъбите,прохождането,после топло било,студено било.... 
аз съм на принципа "който има деца - да си ги гледа". Смятам, че моето дете си е моя отговорност, а не на бабите. Имам предвид, че винаги бабите и дядовците могат да помагат /ако имат желание/, но не са длъжни.
Аз не мога да се оплача. Винаги мога да разчитам на тях ако ми се налага. Сега детето е с бабите и дядовците /направили са някаква организация майка ми и свекърва ми/ защото е в лятна ваканция. Винаги с удоволствие я гледат, но никога не съм злоупотребявала с това.
Хубаво е да знаеш, че има на кого да разчиташ за детето.
Аз не мога да се оплача. Винаги мога да разчитам на тях ако ми се налага. Сега детето е с бабите и дядовците /направили са някаква организация майка ми и свекърва ми/ защото е в лятна ваканция. Винаги с удоволствие я гледат, но никога не съм злоупотребявала с това.
Хубаво е да знаеш, че има на кого да разчиташ за детето.
Помагат ми най вече през летните месеци. Децата(особено големия) чакат с нетърпение кога ще идат на село при баба и дядо. Смятам че тези контакти с най - близките роднини са полезни за тях. За мен самите - едни от най хубавите ми спомени са свързани с летните ваканции при баба и дядо.
Да, помагат ми, повече отколкото бих искала, майка ми иска да го взима всеки уикенд на вилата, но вече почти не и го давам, не искам, приятно ми е с него, излизаме, ходим на парк с кучето, на басейн, е сега свекървата го гледа две седмици, после майка ми още 2 на вилата, а на мен пак не ми се даваше, хем бяхме 14 дни на море двамата с него денонощно заедно. Нямам нищо против да го гледат понякога през деня, но да си спи вкъщи и да прекарваме някакво време заедно. Още повече че всичките сме в съседни блокове в квартала. А те като ми го доведат в 21 ч. направо за лягане, полудявам. Много са обсебващи понякога - знам че го правят за да ми помагат, но предпочитам ако имам нужда от помощ аз да си кажа. 
Да, много!
Свекърва ми взимаше Ния от ясла, при което ни носеше от това, което е готвила, което автоматично ни решаваше проблема с вечерята. Не е имало момента да помоля да ми вземе детето, за да свърша нещо, или да си починем или да излезем някоя вечер и тя да откаже. Освен това гледа Ния много добре, просто е безценна.
Мисля, че е хубаво да има по някоя баба за помощ, защото, когато майката се върне на работа и детето посещава детско заведения, възникват много ситуации, в които се налага помощ "от вън". Съветвам младите майки да не бързат да отписват бабите, защото с порастването на детето нужадата от тях също расте, особено лятото, когато ясли, градини, училища почиват, а родителите са на работа.
Свекърва ми взимаше Ния от ясла, при което ни носеше от това, което е готвила, което автоматично ни решаваше проблема с вечерята. Не е имало момента да помоля да ми вземе детето, за да свърша нещо, или да си починем или да излезем някоя вечер и тя да откаже. Освен това гледа Ния много добре, просто е безценна.
Мисля, че е хубаво да има по някоя баба за помощ, защото, когато майката се върне на работа и детето посещава детско заведения, възникват много ситуации, в които се налага помощ "от вън". Съветвам младите майки да не бързат да отписват бабите, защото с порастването на детето нужадата от тях също расте, особено лятото, когато ясли, градини, училища почиват, а родителите са на работа.
Родителите ми живеят на 300 км от нас. Ето защо за ежеднаввна помощ и дума не може да става. Майка ми дойде за 2 седмици слез изписването ни и тогава помагаше във всичко. Но след това се справяхме двамата с таткото. Не съжалявам, имахме страхотни моменти. Сега дори ми е забавно, като си спомня как я носихме по цяла вечер и се разхождахме с нея в стаята , но сега, а тогава беше доста трудно. Помощта не е излишна, но чак пък всеки ден, ми се струва прекалено, освен разбира се, ако не живеете заедно. Винаги съм завиждала на родители, които петък и събота командироват мъниците при баба и дядо
, но сега, а тогава беше доста трудно. Помощта не е излишна, но чак пък всеки ден, ми се струва прекалено, освен разбира се, ако не живеете заедно. Винаги съм завиждала на родители, които петък и събота командироват мъниците при баба и дядо
Ако държите вие да формирате навици и мотивации в децата си, различни от поддържаните от предходни поколения ми се струва по-подходящо отбягването на такава "ежедневна помощ". Във възрастта до 6-7 г. това е много важно. Представете си казуса: водите детето си на детска градина в продължение на 3 години всеки ден в 8.20 ч., един любвеобвилен дядо или баба прибира обичното внуче в 9.30 ч.до 10 ч., възрастният човек си пуска телевизия в остатъка от време с максимално усилен звук, иначе гледа чинно детето, дава му гърне и биберон до 6 г.възраст, цялостно го преоблича, води и обслужва до тоалетна и мивка, и т.н. Вследствие на обгрижването детето е отхвърлено от децата в групата, не смее да се пързаля и катери, да се качи върху колело за да не си "разбие главата" - детенцето се превръща в един мини-пенсионер. Вие връщайки се от работа обяснявате ситуацията на човека, че въпреки риска от изпотяване и разболяване за детето, то трябва да бъде на детска градина заради социалната среда и контакти, че биберона и гърнето не трябва да се предлагат, но човекът на следващия ден вече е изключил за разговора и т.н. Това беше част от конкретната ситуация при мен.Отхвърлях този вариант, но нямах подкрепа от съпруга си, който настояваше неговите родители да гледат детето. Най-големия конфликт помежду ни беше заради тази "безотказна, задължителна" помощ. За пример мога да споделя, че аз като малка нямах живи баби и дядовци, родителите ми работеха, от 5-годишна бях с ключ на врата и ходих до предучилищна всеки ден сама, на 6 г. след многократни падания и ставания с един "Школник" се научих да карам колело, на 7-8 се научих да плувам - стигах до шамандурите, а един ден до рибарските мрежи- а още не нямах 9 г. Може би звучи като самохвалство, но неволята дава хубави уроци и най-важно, че те прави по-независим и самостоятелен в една възраст, която малцина баби и дядовци приемат за допустима за споменатите качества. Вярно, че времената са други, но аз лично мисля, че когато няма приемственост между разбиранията на поколенията, по-добрият вариант за гледане е в съседните ясли, градини, училища със занимални, ако родителите работят. Но ако бабите и дядовците имат "свеж" и смел подход към внуците - дайте им "зелен светофар".
На мен свекърва ми много ми помага. Живеем отделно, но никога не е отказала да ми гледа децата, когато на мен ми се налага да свърша някаква работа или да вземе баткото от детската градина, когато аз нямам възможност. Майка ми също помага, но тя по-няма възможност, тъй като работата й не го позволява.
