Здравейте. Пиша анонимно, ще стане ясно защо. Преди четири месеца се нанесохме в новопостроен блок - запознахме се с едно семейство през един етаж над нас, с които много си допаднахме - прибилизително на еднаква възраст сме, децата ни също, харесваме сходна музика и сходни филми. Ясно е, че при нанасянето на ново място и проблемите и грижите ни бяха еднакви, та така се сближихме. Свестни, интелигентни млади хора. Децата ни се разбират прекрасно, и уж всичко е на шест. Да, обаче мъжът на няколко пъти ми се натиска. Не брутално, а доста фино и абсолютно незабележимо от околните, но го прави. Достатъчно съм опитна, за да преценя кога някой се търка неволно в теб докато "просто минава" и кога е нарочно. Усещат се тези неща. Направо съм в потрес - не знам какво да правя. Не мога да кажа на мъжа ми, защото ще ме обяви за луда. С жена му пък съвсем не върви да говоря. С него - донякъде също. Имам чувството, че ще прозвуча смешно - ти защо ми се натискаш? - не, не ти се натискам, въобразила си си (примерно). Прекалено дискретно и привидно невинно е всичко, ако е по-директен, ще го "закова" на момента и ще приключа въпроса веднъж за винаги. Но сега съм в безизходица. А както казах, предстои да живеем заедно до края на живота си, децата ни ще учат заедно, толкова време се борихме за това жилище, а сега това. Моля ви, помогнете със съвет!!!!!
- Публикувана: 27 юни 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2007, 15:25 ч.
Попаднах в кофти ситуация
Също толкова дискретно му покажи, че не ти е приятно. Дръж го на дистанция и му показвай, че не те интересува.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Нямам опит в такава ситуация, но на всяка жена се е случвало да й се натиска мъж, който по някаква причина е неприемлив. Просто избягвай ситуации, които те поставят физически близо до него или насаме. Не е нужно да го превръщаш в проблем и скандал за две семейства - дистанцирай се, дори си намирай поводи да не се виждате ти и мъжът ти с това семейство толкова често. Ако наистина е интелигентен и фин човек, сам ще се сети, че не е желан.
Работиш ли? Ако да, се сещам за един мини театър, който можеш да изиграеш. 
Споделяш съвсем небрежно как еди си кой колега се задява с теб и как, разбирате ли, на теб това ти е неприятно, защото си омъжена жена, обичаш съпруга си и по никакъв начин не си давала индикации, че нещо може да се случи между вас. Нататък, според реакциите на 3-мата (съпругът ти и съседите), импровизираш - вярвам, че няма да ти е проблем. 
Ситуацията наистина е деликатна, защото е хубаво да съхраните добрите си отношения с това семейство, но пък и личният ти комфорт не е за пренебрегване. Директен разговор не ти препоръчвам на този етап, щом натискането е по толкова `неволен` начин.
Успех ти желая!
Споделяш съвсем небрежно как еди си кой колега се задява с теб и как, разбирате ли, на теб това ти е неприятно, защото си омъжена жена, обичаш съпруга си и по никакъв начин не си давала индикации, че нещо може да се случи между вас. Нататък, според реакциите на 3-мата (съпругът ти и съседите), импровизираш - вярвам, че няма да ти е проблем. Ситуацията наистина е деликатна, защото е хубаво да съхраните добрите си отношения с това семейство, но пък и личният ти комфорт не е за пренебрегване. Директен разговор не ти препоръчвам на този етап, щом натискането е по толкова `неволен` начин.
Успех ти желая!
Моето мнение е да кажеш на мъжа ти.Няма да те обяви за луда, споко.Просто ще започне да наблюдава по-внимателно другия господин. 
Освен това не можеш да си сигурна, че въпросното семейство не са привърженици на размяната на партньори.В този смисъл е напълно възможно жена му да знае, но за нея тези неща да са в реда на нещата.
Бях в подобна ситуация.Сглупих ,че не казах на мъжа ми.В последствие започнах да настоявам да не се виждаме с приятелите ни и не можех да дам разумно обяснение защо.
Освен това не можеш да си сигурна, че въпросното семейство не са привърженици на размяната на партньори.В този смисъл е напълно възможно жена му да знае, но за нея тези неща да са в реда на нещата.
Бях в подобна ситуация.Сглупих ,че не казах на мъжа ми.В последствие започнах да настоявам да не се виждаме с приятелите ни и не можех да дам разумно обяснение защо.
Определено кофти ситуация и доста деликатна. Съгласна съм с всичко написано до тук. Единственото, което мога да допълня е да помислиш дали да не споделиш това със съпруга си. Ако правилно представиш нещата, както си го направила тук, няма да те обяви за луда и ще ти бъде подкрепа. Все пак, независимо от деликатното му флиртуване, то може да не остане незабелязано от партньорите ви и тогава ще е още по-зле.
Преди мноооооого години бях в подобна ситуация, не със съсед а с колега. Споделих това с мъжа си, нарекохме въпросният колега "Аполон" /вече не помня точно защо/ и за нас проблемът приключи. Беше минало време, когато една вечер се обадиха на мъжа ми, той изслуша какво му говорят и после като се хилеше каза: "А Аполон ли, не се притеснявайте, той си плаща". Та мисълта ми беше, че да криеш това от мъжа си може да има неприятни последици и за двете семейства. Моят съвет определено е да му кажеш за държанието на флиртаджията.
Преди мноооооого години бях в подобна ситуация, не със съсед а с колега. Споделих това с мъжа си, нарекохме въпросният колега "Аполон" /вече не помня точно защо/ и за нас проблемът приключи. Беше минало време, когато една вечер се обадиха на мъжа ми, той изслуша какво му говорят и после като се хилеше каза: "А Аполон ли, не се притеснявайте, той си плаща". Та мисълта ми беше, че да криеш това от мъжа си може да има неприятни последици и за двете семейства. Моят съвет определено е да му кажеш за държанието на флиртаджията.
Моето мнение е да кажеш на мъжа ти.Няма да те обяви за луда, споко.Просто ще започне да наблюдава по-внимателно другия господин.
Ще се развалят приятелските отношения и между жените и цял живот тези съседи ще се гледат на кръв.
Според мен всяка една нормална жена може да се справи сама в подобна ситуация, без да се плетат интриги и да се поклаждат вражди.
А според мен може въпродния сваляч един ден да използва това, че тя не е казала на мъжа си и да извърти нещата така, че тя му се е натискала.
Друг е въпроса ако авторката подаде, пък после се сети, че нещо не и изнася - тогава въпросния господин би имал основания да извърта нещата. Но доколкото разбирам ситуацията не е такава.
Ако не сподели с мъжа си може да се стигне наистина до по-голям скандал и то не само между двете семейства. По-горе написах какви са ми мотивите за тази препоръка. мога само да допълня, че когато криеш подобни неща ти самият по някакъв начин даваш основание да се счита, че ти е приятно това и нямаш нищо против. накрая може да се окаже че си виновен и едва ли не си провокирал това отношение.
Ако тя го отреже още в началото, той от какъв зор ще извърта нещата "някой ден"?
Друг е въпроса ако авторката подаде, пък после се сети, че нещо не и изнася - тогава въпросния господин би имал основания да извърта нещата. Но доколкото разбирам ситуацията не е такава.
Друг е въпроса ако авторката подаде, пък после се сети, че нещо не и изнася - тогава въпросния господин би имал основания да извърта нещата. Но доколкото разбирам ситуацията не е такава.
Както и по-напред казах- била съм в такава ситуация.И то с приятели, които имахме от три години, към момента на случката.
Просто изказах мнението си от позицията на човек, който е минал през това.
Ти преживявала ли си такова нещо?
И аз те разбирам напълно. В сходно положение съм изпадала, когато зетя на баш шефа ми, все ме караше да ходим да пием бира след работа. Всеки път се измъквах като хлъзгава риба и понякога ми костваше доста усилия. Той пък дори ми звънеше да ми напомни, че съм му обещала и не можело така...направо по едно време го обърна на тормоз. Иначе много симпатично момче, ама що не води жена си на бира след работа (тя работи в същата фирма) ами мен?
Споделих с колежка - оказа се, че и при нея се е пробвал. А моята заместничка дори я уволниха заради него. Споделих и с мъжа ми (тогава ми беше гадже) - той много се ядоса, а е доста ревнив и беше готов на радикални мерки.
Та, искам да ти кажа че на някои мъже им е в кръвта да са такива - да се пробват, да флиртуват...Но винаги ми е било чудно жените до тях не се ли усещат?
На твое място на опитите са натискане, бих се отдръпвала веднага, за да покажа че ми е неприятно. А ако споделяш с мъжа ти , прецени как той би реагирал, особено ако е по-ревнив.
Споделих с колежка - оказа се, че и при нея се е пробвал. А моята заместничка дори я уволниха заради него. Споделих и с мъжа ми (тогава ми беше гадже) - той много се ядоса, а е доста ревнив и беше готов на радикални мерки.
Та, искам да ти кажа че на някои мъже им е в кръвта да са такива - да се пробват, да флиртуват...Но винаги ми е било чудно жените до тях не се ли усещат?
На твое място на опитите са натискане, бих се отдръпвала веднага, за да покажа че ми е неприятно. А ако споделяш с мъжа ти , прецени как той би реагирал, особено ако е по-ревнив.
Следващия път, когато "неволно " се отърка в тебе му кажи АЕ ДА НЕ СЕ ПИПАМЕ В ТАЗИ ЖЕГА...достатъчно силно, за да оставиш съмнение в него дали жена му не те е чула...
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
Следващия път, когато "неволно " се отърка в тебе му кажи АЕ ДА НЕ СЕ ПИПАМЕ В ТАЗИ ЖЕГА...достатъчно силно, за да оставиш съмнение в него дали жена му не те е чула...
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
И аз бих го изрязала така ,но ако искаш да запазиш това семейство като приятели,бъди малко по-деликатна.Ако съмненията ти се затвърдят и той продължи,тактично му покажи,че това не ти е приятно.Дано да разрешиш тази ситуация по най-добрия начин. Не Caprari, не съм. Това не значи че нямам мнение. Също така не значи, че това което се е случила на теб, във същия вид ще се случи на авторката.
Gercho, не се заяждам; разбира се ,че е нормално да имаш мнение.
Но ако трябва да избирам между приятели от такъв сорт като описаните от авторката и доверието на съпруга ми ,избирам второто.Ако и да се стигне до скандал с другото семейство.Все пак мирът и хармонията са по-важни в моето семейство.При нас не се стигна до там, де.
Далеч съм от мисълта, че това което се е случило на мен ще се случи в същия вид на авторката.
Ако съпругът й е мъж на място ще й повярва и ще се справят двамата със ситуацията.Защо трябва тя сама да се чуди какво да направи при положение, че те са семейни преятели и последиците от нейната постъпка ще се изтърпяват и от мъжа й.
Е, и от жената на коцкара ,но както вече казах, за мен на първо място е моето семейство и спокойствието на членовете му.
Много благодаря на всички за разбирането. Не искам да разговарям с мъжа ми преди всичко, защото той много харесва този човек. Не сме от най-общителните на света и имахме големи опасения идвайки на новото място дали ще успеем да си намерим "среда". И появата на това семейство ни дойде като невероятна екстра - имаме толкова много общи неща, мъжете се забавляват, децата се забавляват, жената е супер точна... А и както казах, ще живеем врата до врата поне 25 години. Дистанцирам се - доколкото мога, никога не оставам насаме с него, гледам да спазвам дори две ръце разстояние, но от това май му става по-интересно - наистина не мога да го обясня с думи - всяко действие само по себе си изглежда невинно, но шестото ми чувство говори друго...
А за размяната на двойки - не изглеждат такива хора, не ми изглежда вероятно.
Ще трябва да давам по-твърд отпор, и ако продължава, ще трябва да предприема по-твърди стъпки.
А за размяната на двойки - не изглеждат такива хора, не ми изглежда вероятно.
Ще трябва да давам по-твърд отпор, и ако продължава, ще трябва да предприема по-твърди стъпки.
Не искам да разговарям с мъжа ми преди всичко, защото той много харесва този човек.
Дали го харесва толкова, че да го остави да се натиска на жена му?Или още повече-направо да я изчука...
А и както казах, ще живеем врата до врата поне 25 години.
Точно заради това трябва да реагираш навреме и адекватно!Защото дори и да се скарате с тях, все някога ще ви мине. Но я си помисли ако загубиш доверието на мъжа си как ще го върнеш? И дали ?!И колко време ще ти отнеме?!
Дистанцирам се - доколкото мога, никога не оставам насаме с него, гледам да спазвам дори две ръце разстояние, но от това май му става по-интересно - наистина не мога да го обясня с думи - всяко действие само по себе си изглежда невинно, но шестото ми чувство говори друго...
Да, разбирам те за какво говориш.Не е нужно да го обясняваш.Една жена винаги усеща тези неща.
Съгласна съм, че колкото повече му се дърпаш-толкова по-интересна му ставаш.Провокираш ловеца в него.
***********************************
Ако съм ти се сторила малко груба по-горе, съжалявам, но понякога човек има нужда от здраво разтърсване, за да се освести.
Пожелавам ти само едно: след време да не пускаш друга анонимка в този подфорум или съседен нему...
Дано си ме разбрала правилно!
Но сега съм в безизходица.
Чак пък в безизходица да си????????
Дори не виждам кой знае какъв проблем в твоя случая.Някой мъже си остават свалячи за цял живот,ама на тебе какво ти пука?Жена му да си го мисли.Просто на шега му кажи нещо или директно на него ,че не ти е приятно и той сам ще спре.А ако намесиш жена му или съпруга си ще стане една.............. и ще отвориш друга тема по въпроса.
Не знам защо през главата ти минават първо вариантите да говориш с друг, а не с него! Мисля, че след като усещаш тези неща можеш да му покажеш, че ти е неприятно. Първо с красноречиви жестове, а после директно. Аз поне така бих направила. Щом пишеш тук, значи си сигурна, че "не ти се привижда". Значи можеш и директно да покажеш, че не харесваш подобни отношения!
Чак пък в безизходица да си????????
Дори не виждам кой знае какъв проблем в твоя случая. Някой мъже си остават свалячи за цял живот,ама на тебе какво ти пука?Жена му да си го мисли. Просто на шега му кажи нещо или директно на него ,че не ти е приятно и той сам ще спре. А ако намесиш жена му или съпруга си ще стане една.............. и ще отвориш друга тема по въпроса.
Дори не виждам кой знае какъв проблем в твоя случая. Някой мъже си остават свалячи за цял живот,ама на тебе какво ти пука?Жена му да си го мисли. Просто на шега му кажи нещо или директно на него ,че не ти е приятно и той сам ще спре. А ако намесиш жена му или съпруга си ще стане една.............. и ще отвориш друга тема по въпроса.
Не сте за завиждане, щом си търсите "среда" измежду комшиите! Приятели нямате ли?
А по темата - преди години ми се случи мъж на моя приятелка да ми се слага. Говорих с приятелката си, оказа се, че не съм първата. Както и да е, те се разведоха, но не заради мен, естествено, а приятелката си ми е приятелка и до ден днешен.
След това имах още по-гадно преживяване, защото упорито се опитваше да ме сваля мъж на колежка. Този път говорих направо с него, не знам дали престана, защото се е стреснал или просто, защото колежката напусна и аз излязох извън полезрението му.
За вашата ситуация - ние не ви познаваме и не можем да дадем най-адекватния съвет.
Доколкото ми се струва си мислещ човек. Не търси отговорите на въпросите си тук. В различните ситуации се реагира по различен начин. Стигни сама до оптималното решение.
А по темата - преди години ми се случи мъж на моя приятелка да ми се слага. Говорих с приятелката си, оказа се, че не съм първата. Както и да е, те се разведоха, но не заради мен, естествено, а приятелката си ми е приятелка и до ден днешен.
След това имах още по-гадно преживяване, защото упорито се опитваше да ме сваля мъж на колежка. Този път говорих направо с него, не знам дали престана, защото се е стреснал или просто, защото колежката напусна и аз излязох извън полезрението му.
За вашата ситуация - ние не ви познаваме и не можем да дадем най-адекватния съвет.
Доколкото ми се струва си мислещ човек. Не търси отговорите на въпросите си тук. В различните ситуации се реагира по различен начин. Стигни сама до оптималното решение.
Аз ще ти отговоря като гост, но си имам и причини.
Изпадала съм в подобна ситуация 2 пъти. Ще ги разкажа и двата, ти си направи изводите. Познаваш съпруга си, но него все още не.
Та, първи случай - живеех с бившия си приятел. Имахме си групичка, познати от години, едната двойка - негови стари приятели, другото - семейството на моята приятелка от детските години. Именно с нейния съпруг започна ей-така съвсем невинно лек флирт. И аз си мислех, че си въобразявам, после вече бях сигурна, че не си въобразявам. И аз първоначално деликатно намеквах и подсказвах, че нищо такова не може да се получи между нас. Впоследствие не деликатно, а директно и в прав текст. Споделих с приятеля си когато нещата "позагрубяха" за да не замесвам приятелката си, някак не можех да й кажа, че бащата на децата й ми прави директни намеци с думи и действия. Надявах се, че като е ревнив ще си поприказват по мъжки. Е, поприказваха си, само че решили да ми спретнат изненада - тройка. Прибирам се една вечер, те двамата вече заседнали на масата, а след малко моичкия ме привика в спалнята да ми кажел нещо. Нещото се оказа, че желаел да реализира мечтата ми
за тройка с друг мъж и избрал него. Чудно как не съм знаела за какво си мечтая, де, ама това е друг въпрос. От изненадата ме извади позвъняването на вратата. Дойде още един изненадващ гост, който развали работата без да иска. От първите намеци до изненадата мина една година. Сега си се чудя каква патка съм била тогава, ама човек понякога се учи от опита си, който не е задължително да е приятен.
Втория случай бе с колега. Вече омъжена за сегашния си съпруг. Двамата се познаваха, фирмата е малка и организира семейни сбирки. Споделих със съпруга ми, но нещата в този случай се разминаха само с деликатни намеци от моя страна, че нищо такова не може да се случи.
Всичко зависи от това, какви хора са участниците в картинката и естествено доколко ги познаваш ти. И аз си мислех че познавам достатъчно добре както приятеля ми, с който бях вече 7 години, така и съпругът на приятелката ми /все пак него от цели 10 години, преди още да се запозная с гаджето си/, така че ВНИМАВАЙ.
Изпадала съм в подобна ситуация 2 пъти. Ще ги разкажа и двата, ти си направи изводите. Познаваш съпруга си, но него все още не.
Та, първи случай - живеех с бившия си приятел. Имахме си групичка, познати от години, едната двойка - негови стари приятели, другото - семейството на моята приятелка от детските години. Именно с нейния съпруг започна ей-така съвсем невинно лек флирт. И аз си мислех, че си въобразявам, после вече бях сигурна, че не си въобразявам. И аз първоначално деликатно намеквах и подсказвах, че нищо такова не може да се получи между нас. Впоследствие не деликатно, а директно и в прав текст. Споделих с приятеля си когато нещата "позагрубяха" за да не замесвам приятелката си, някак не можех да й кажа, че бащата на децата й ми прави директни намеци с думи и действия. Надявах се, че като е ревнив ще си поприказват по мъжки. Е, поприказваха си, само че решили да ми спретнат изненада - тройка. Прибирам се една вечер, те двамата вече заседнали на масата, а след малко моичкия ме привика в спалнята да ми кажел нещо. Нещото се оказа, че желаел да реализира мечтата ми
за тройка с друг мъж и избрал него. Чудно как не съм знаела за какво си мечтая, де, ама това е друг въпрос. От изненадата ме извади позвъняването на вратата. Дойде още един изненадващ гост, който развали работата без да иска. От първите намеци до изненадата мина една година. Сега си се чудя каква патка съм била тогава, ама човек понякога се учи от опита си, който не е задължително да е приятен. Втория случай бе с колега. Вече омъжена за сегашния си съпруг. Двамата се познаваха, фирмата е малка и организира семейни сбирки. Споделих със съпруга ми, но нещата в този случай се разминаха само с деликатни намеци от моя страна, че нищо такова не може да се случи.
Всичко зависи от това, какви хора са участниците в картинката и естествено доколко ги познаваш ти. И аз си мислех че познавам достатъчно добре както приятеля ми, с който бях вече 7 години, така и съпругът на приятелката ми /все пак него от цели 10 години, преди още да се запозная с гаджето си/, така че ВНИМАВАЙ.
Не мога да кажа на мъжа ми, защото ще ме обяви за луда.
Защо?! Аз точно това бих направила... Мъжът ти би трябвало да ти има стопроцентоево доверие!
Не сте за завиждане, щом си търсите "среда" измежду комшиите! Приятели нямате ли?
Не виждам нищо лошо в това човек да си търси среда, в която да се интегрира именно на мястото, където ще прекара по-голямата част от живота си. Още повече приятелите ни останаха на 350 км от София и през последните 2 години се виждаме с тях само през отпуската
Не мога да кажа на мъжа ми, защото ще ме обяви за луда.
Защо?! Аз точно това бих направила... Мъжът ти би трябвало да ти има стопроцентоево доверие!
Вече казах по-нагоре - не става въпрос за доверие, има ми. Просто ще бъде разочарован. Затова си мислех, че трябва да опитам да се справя сама. Колкото повече замесени има, толкова повече се скапва идеята за "мирно съвместно съществуване", дори и да не останем първи приятели, съседи сме, децата ни ще растат заедно - много е глупаво да враждуваме и да се гледаме на "въпреки".
Колкото повече замесени има, толкова повече се скапва идеята за "мирно съвместно съществуване", дори и да не останем първи приятели, съседи сме, децата ни ще растат заедно - много е глупаво да враждуваме и да се гледаме на "въпреки".
Дори и да се сдърпате, децата ви пак ще растат заедно и ако си допадат ще си бъдат другарчета, без значение дали вие с родителите им се разбирате.
И аз спирам да коментирам.Дано вземеш най-доброто решение.
Ако бях на твое място, щях да се опитам сама да се справя със ситуацията, без да намесвам съпругът ми или жена му, защото тогава отношенията ще се развалят непоправимо. Най-добре е да го избягваш колкото се може повече, да си по-хладна към него, да стоиш далеч от него и никакви аванси и шеги с него - това трябва да го откаже - в един момент ще види, че нищо няма да се получи и ще му омръзне.
Също толкова дискретно му покажи, че не ти е приятно. Дръж го на дистанция и му показвай, че не те интересува.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Следващия път, когато "неволно " се отърка в тебе му кажи АЕ ДА НЕ СЕ ПИПАМЕ В ТАЗИ ЖЕГА...достатъчно силно, за да оставиш съмнение в него дали жена му не те е чула...
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
Отреагираш с чуство за хумор, но на всеослушание. Така половинките ви ще го сметнат за майтап и няма да има обидени, а на него ще му стане ясна позицията ти.
Следващия път, когато "неволно " се отърка в тебе му кажи АЕ ДА НЕ СЕ ПИПАМЕ В ТАЗИ ЖЕГА...достатъчно силно, за да оставиш съмнение в него дали жена му не те е чула...
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
другия вариант е просто да му кажеш, че не си от хората, които обичат да ги докосват други хора...
и също класиката...седиш на една ръка разстояние от него ВИНАГИ
Отреагираш с чувство за хумор, но на всеослушание. Така половинките ви ще го сметнат за майтап и няма да има обидени, а на него ще му стане ясна позицията ти.
Ако обаче нещата се задълбочат не се чуди изобщо да споделиш със съпруга си.
Също толкова дискретно му покажи, че не ти е приятно. Дръж го на дистанция и му показвай, че не те интересува.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
И аз така мисля, промени поведението си, бъди по дръпната и груба към него ако се наложи, когато е близо до теб се отдръпвай за да не се стигне до УЖ неволното натискане и т.н. Пък и той ще усети промяната в поведението ти и ще се отдръпне.
И на мен!
Също толкова дискретно му покажи, че не ти е приятно. Дръж го на дистанция и му показвай, че не те интересува.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Честно казано "натиска ми се" ми звучи малко пресилено. Според мен човека те харесва и като повечето мъже се пробва. Ако му покажеш по ясен начин, че не те вълнува - той сам ще спре.
Ако все пак това не помогне, емоциите ще се натрупат. В един момент може да ти дойдат в повечко, тогава рискуваш да изтърсиш нещо пред съпруга си и съседката. Представи си недоумението им, ако това се случи!
Тогава съседът ще обърне нещата в своя полза, ще излезе, че си откачена параноичка с мания за преследване!
Или да излезе с номера, че ти си му давала сигнали, но той е бил непреклонен и ти от яд сега му го връщаш!
Съпругът ти ще те попита, щом това се е случило наистина, защо не си му казала! Много вероятно е да си помисли, че съседът е прав и ти наистина си му давала сигнали! Как ще му отговориш тогава?
Действай както ти подсказва интуицията, но много внимавай да не се оплетеш, че после единствено ти ще го отнесеш!
Успех! Надявам се скоро всичко това да е минало!
Имахме такъв случай в семейството, когато бях малка. Но всъщност достатъчно голяма да видя как се държ този тип с майка ми. Беше ми последното ходене в тях! Не си проговорихме повече двете семейства.
Подкрепях ги и тогава, подкрепям ги и сега за това им решение.
В такива случаи намеците вършат работа много рядко. Трябва да се действа отведнъж. Или ще запазите добрите си отношения и ще си спомняте с насмешка за това, или няма да си проговорите и те просто не са си заслужавали усилията!
Подкрепях ги и тогава, подкрепям ги и сега за това им решение.
В такива случаи намеците вършат работа много рядко. Трябва да се действа отведнъж. Или ще запазите добрите си отношения и ще си спомняте с насмешка за това, или няма да си проговорите и те просто не са си заслужавали усилията!
И аз мисля че няма място за тактични и заобиколни намеци, фин интелигентен момък, пфу 
... Той много добре знае какво прави, знае и че е подло, интересно какво очаква, безмълвно да му отвърнеш на ласките в килера и после по живо по здраво, като кучетата ... Просто се обърни на момента, когато няма свидетели, погледни го стоманено и пренебрежително в очите и му кажи че не ти е приятно. Не вярвам да се повтори.
... Той много добре знае какво прави, знае и че е подло, интересно какво очаква, безмълвно да му отвърнеш на ласките в килера и после по живо по здраво, като кучетата ... Просто се обърни на момента, когато няма свидетели, погледни го стоманено и пренебрежително в очите и му кажи че не ти е приятно. Не вярвам да се повтори.
Случи ми се и на мен с тази разлика, че не бях омъжена още. Един младеж, след като не успя да си постигне своето след какви ли не трикове, разказал на тогавашното ми гадже, как съм му се била натискала, пък той - железен приятел!!!! 
Айде, върви обеснявай, че нямаш сестра!
Според мен, следващия път когато се отърка в теб, изкоментирай на висок глас, нещо от сорта "По-полека, че жена ти да не те бие" или че чужди булки не се пипат във вашто село и нещо от сорта, де на майтап, де на истина. И вземи да кажеш на мъжа си, защото не знаеш какъв номер може да ти врътне, по-добре право в очи куме!!! Да не си късаш нервите после.... Тук няма място ни за такт, ни за срам, ни за притеснение!
Айде, върви обеснявай, че нямаш сестра!Според мен, следващия път когато се отърка в теб, изкоментирай на висок глас, нещо от сорта "По-полека, че жена ти да не те бие" или че чужди булки не се пипат във вашто село и нещо от сорта, де на майтап, де на истина. И вземи да кажеш на мъжа си, защото не знаеш какъв номер може да ти врътне, по-добре право в очи куме!!! Да не си късаш нервите после.... Тук няма място ни за такт, ни за срам, ни за притеснение!
Преди време аз се оказах в доста по-кофти от тази ситуация. Живеехме в един вход, сприятелихме се покрай децата/разликата във възрастта им е 15дни/. С годините станахме много добри приятели - оставяли са детето си да нощува в къщи, гледала съм го когато те имат ангажименти, помагали сме си финансово и т.н......Споделяли сме си радостите и неволите. В къщи винаги са се чувствали като у дома си...Случи се така, че моят мъж отиде в командировка.. Мъжа много пъти е бил в къщи сам, с детето - не е нещо необичайно....Но тогава...аз ходех на лекции,детето беше при майка ми, тъкмо бях забременяла с второто. Мъжа дойде в къщи - за компания...лафехме си както обикновенно, когато той ни в клин, ни в ръкав започна да говори че ме обича, че иска да живеем заедно, че не може без мен......прегръщаше ме и се опитваше да ме целува...Бях шокирана от подобна реакция и се опитах да говоря с него, но той като че ли не искаше да слуша нищо, нито пък да вникне в думите ми. Не искаше да си тръгне, нито да се прибере в тях, искаше да "диша от въздуха, който дишам и аз" казах му че може да спи в хола и се заключих в спалнята.След известно време той почука на вратата ми и каза, че си тръгва. На следващия ден както обикновенно се видяхме на детската площадка.Той веднага си тръгна когато ме видя, което учуди жена му, но и аз не реагирах.Избягваше ме два-три месеца, но жена му често идваше у нас с детето. Мина време и разговаряхме отново - той умираше от срам от случилото се и каза, че никога няма да може да погледне мъжа ми в очите. Аз обаче не разказах на мъжа ми за случката, защото не исках да развалям приятелските отношения на семействата, заради някаква моментна слабост. Останахме си приятели, такива сме и днес, въпреки че вече не живеем в един вход и квартал. Те наистина са страхотни хора и се радвам, че успях да запазя приятелството ни. Децата ни са като сестри, отношенията непроменени - с въпросния мъж сега сме адски близки, споделяме си неща, които с други трудно бихме споделили...
Разказах ти подробно историята, за да прецениш сама що за човек имаш срещу теб.За себе си аз бях преценила - за 5-6години опознах приятелите ни много добре - бях сигурна, че този мъж не би ми посегнал никога и че не би ме наранил и не сбърках в преценката си...
Разказах ти подробно историята, за да прецениш сама що за човек имаш срещу теб.За себе си аз бях преценила - за 5-6години опознах приятелите ни много добре - бях сигурна, че този мъж не би ми посегнал никога и че не би ме наранил и не сбърках в преценката си...
Случи ми се и на мен с тази разлика, че не бях омъжена още. Един младеж, след като не успя да си постигне своето след какви ли не трикове, разказал на тогавашното ми гадже, как съм му се била натискала, пък той - железен приятел!!!! Айде, върви обеснявай, че нямаш сестра!
Според мен, следващия път когато се отърка в теб, изкоментирай на висок глас, нещо от сорта "По-полека, че жена ти да не те бие" или че чужди булки не се пипат във вашто село и нещо от сорта, де на майтап, де на истина. И вземи да кажеш на мъжа си, защото не знаеш какъв номер може да ти врътне, по-добре право в очи куме!!! Да не си късаш нервите после.... Тук няма място ни за такт, ни за срам, ни за притеснение!
Айде, върви обеснявай, че нямаш сестра!Според мен, следващия път когато се отърка в теб, изкоментирай на висок глас, нещо от сорта "По-полека, че жена ти да не те бие" или че чужди булки не се пипат във вашто село и нещо от сорта, де на майтап, де на истина. И вземи да кажеш на мъжа си, защото не знаеш какъв номер може да ти врътне, по-добре право в очи куме!!! Да не си късаш нервите после.... Тук няма място ни за такт, ни за срам, ни за притеснение!
Благодаря на всички за мненията и съветите. Реших да не разговарям с първо мъжа ми, но предприех друга мярка. Една вечер докато си говорехме за браковете на богатите и известните, разговора потече в посока флиртове, изневери, и т.н. Съвсем ясно и категорично обясних какво смятам за женените мъже, които флиртуват и изневеряват; как интелигентните хора се усещат кога са нежелани и къде е границата, която ни бива да прекрачват. Също така давах реални и измислени примери за нагли омъжени типове, както и казах, че има моменти, до които определено мога да се справя сама, но стане ли тормоза постоянен, няма да се поколебая да помоля мъжа ми да постави "сваляча" на място, та дори да става въпрос за родния му брат. Естествено, мъжа ми ме подкрепяше. Стана въпрос и за флиртовете между приятелски двойки, за суинга и т.н., дадох ясно да се разбере, че намирам всичко това за НЕПРИЕМЛИВО. Накрая ги изчетках, че "разбира се, точно нашите мъже, които са перфектни татковци и грижовни съпрузи, при това омъжени за идеални жени, НИКОГА няма да направят такова нещо". Мъжа ме се кефеше, а съседа нещо му се вкисна усмивката.
Вечерта мъжа ми ме попита имам ли повод да съм толкова категорична, казах му, че конкретен и ясен повод нямам, по-скоро е някакво усещане и женска интуиция. Той отново ме подкрепи и каза да не се притеснявам, че след този разговор е станало ясно кой на какво мнение е, и едва ли някой ще се осмели да прекрачи границите, които ясно очертахме.
Съседа се държи (според мен) малко гузно, но поне не е имало последващи набези.
Благодаря още веднъж, че се включихте!
Вечерта мъжа ми ме попита имам ли повод да съм толкова категорична, казах му, че конкретен и ясен повод нямам, по-скоро е някакво усещане и женска интуиция. Той отново ме подкрепи и каза да не се притеснявам, че след този разговор е станало ясно кой на какво мнение е, и едва ли някой ще се осмели да прекрачи границите, които ясно очертахме.
Съседа се държи (според мен) малко гузно, но поне не е имало последващи набези.
Благодаря още веднъж, че се включихте!
Хаха и на мен - много яко
Браво, че си се справила! Ай да му се не види и съседа
П.П. И аз имах подобен случай преди години. Но бях мнооого по-гадничка
Пак така се бяхме събрали двете двойки и аз разказах смешната случка уж с колежка, която пък седнала и всичко разказала на нищо неподозиращата съпруга на нахалника. Да видите как ме заобикаляше на 5 метра после 