Всички ли си имате своя си пощадка?

В България нямах едно место за разходки ,определена градинка или кафе .Предпочитах да се разхождам и ако заспи дзвера в количата да поседна за малко .Обикалях квартала ,срещах се с приятелки всеки ден различен график .Тук обаче ,нямам избор -в двора всеки ден .Няма приятелки ,няма кафета,няма пясъчници с много деца .

pandora, все едно аз съм го писала и ние сме така.

Не. При нас няма деца, има площадки. Всички площадки са празни, затова ще ходи Влади на ДГ.

Имаме 3-4 места, които посещаваме редовно. Въпреки че познавам повечето майки по физиономия, по-близки контакти имам само с с 2-3 от тях. Под "близки" разбирам размяна на някой и друга реплика, даже и имената не им знам. Не съм сигурна дали това е плюс или минус

Ние пък си имаме такава площадка,точно такава на която ходим да играем всеки ден,познаваме се почти всички още от първите излизания,като бебета..
И наистина си имаме сформирана майчинско/детска тайфа и не виждам нищо кокошарско в това.
Да, оставяме си децата невъзмутимо една на друга,но и в това не виждам нищо лошо,нали все пак сме хора ако се наложи да помогнем .
Налага се някой път да си арбитър,но това са деца и щом играят заедно ,няма начин да няма и разпри.
Но чак пък побеснели майки не съм виждала в нашия квартал.
И ДА важна част е от ежедневието на децата ми ,защото трябва да играят на въздух,да карат колело и да тичат на воля особенно през лятото.
Сори,ама тук найстина ми намирисва на темерутлук.

Да имам. Това е градинката пред блока на майка ми и всички се познаваме от деца. Децата ни също растата заедно и не смятам, че сме истерични майки, който раздават правосъдие, нито сме кокошки, че да правим кокошарник. Просто сме група хора, на които им е приятно да са заедно и заедно отглеждаме децата си. Естествено не седим само там, през уикенда правим преходи из планините- само нашето семейство или караме ски или ходим на пикници. Но, през седмицата, когато мъжа ми е на работа, ние сме в нашата градинка.

Докато беше малка нямахме, защото не седях на едно място, а обикаляхме с количката.

Сега вече си имахме, уцелихме страхотно място, тоно с/у входа ни има кафе, което е с детски съоръжения, купени от хората, които го държат, пясъчник също са направили, има играчки, всичко. Хубавото е, че го поддържат чисто и когато и да сляза, все има познати лица + собствениците, които явно се заразиха от бебоците и те взеха, че си родиха едно    иначе по другите площадки преди направо си ме беше страх  вечер пък слизат всички от съседните входове и София откарва до 23 ч.  и на родителите им е весело, защото сме все на една възраст и един акъл, и на децата 

"дай си ми куклите, на си ти парцалките" няма или поне аз не си спомням да съм присъствала на подобна сцена 

Малко ми напомня за дните на село  но с модерни пързалки, къщички и люлки 

Събота и неделя обикновено пътуваме, ходим до Зоологическата и т.н. 

Такива места са малко обаче, сменила съм доста квартали и нямаше такова чудо, не е до темерутлук, а до късмет

Аз толкова години обикалям кафетата, но побеснели майки не съм виждала .

Аз също съм темерут. Обичам да седна с 1-2 майки на кафе, но станат ли повече от 3 майките, започвам да се въртя, да ми е неудобно, да се изнервям и си бия камшика към нас. ПРосто не мога. Що така, не знам... Някаква фобия имам сигурно, неустановена .
Откакто се е родила Гери, ходя на кафето на Никол и Мама Галя 66. Те пък, точно до блоковете им - кафе с пясъчник..., кой като тях , тарикатки! Харесва ми там, когато ида в 12 ч. на обяд, до към 14-15 ч., след това към 16 ч. става лудница, идват народи, малки и големи, възрастни и млади... и не издържам. Шумно ми е, тъпо ми е, хващат ме братушките и си тръгвам.
Голяма компания с майки не съм имала, разбира се. До сега разправях, как не издържам в голяма компания, оставаше и да се кооперирам в такава. Не мога.

Но пък понякога е много голяма отмяна, да имаш на кой да оставиш детето си за 15 мин., за да изтичаш до кухнята да вземеш храната, за да се върнеш до вас, да вземеш нещо забравено или да идеш до магазина да купиш това-онова, вместо да влачиш детето, което ще ти удължи доста повече разходката до там. Хубаво е да имаш на кой да разчиташ.
На мен ми се наложи да ходя 1 седмица на физиотерапия за по 1 час в поликлиниката. Ако не беше Никол, не знам, какво щях да правя... ОСтавях й 1 седмица за по 1 час Гери да с ииграят със София и отивах спокойно на машините. Благодаря ти и тук, Никол .

Пандора, всичко е въпрос на късмет. Дали ще се кооперираш с някои майки или не, си е чист късмет. И въпрос на желание. Аз умишлено избягах, например, от нашите майки от квартала, защото от две-три срещи с тях, разбрах, че сме безкрайно различни . Те пък автоматично  ме намразиха, че не сядам до тях да чупя семки на тротоара, след като взема кухнята, а дръпвам към Люлин 8 на разходка. Ами... въпрос на вкус, казала котката и се облизала под опашката.

Имаме си. Дори не е площадка, а цял парк, който вече дъщеря ми познава наизуст и си се чувства като у дома си в него.
Естествено не се познавам с всички там, но с няколко майки (все форумки), с които бутахме колички като ни бяха бебета децата се знаем, харесваме и поддържаме връзка. За съжаление дъщеря ми отдавна не се заседява и заиграва на едно място, че да се седнем на някоя пейка да бъбрим като доброто старо време.
Да, понякога съм и арбитър, особено при спор за играчки, но пък нали трябва да я събирам със себеподобни и тези случки са неизбежни. Преди като бяха в колички се е случвало да наглеждам някое чуждо 'чадо', докато майка му отива за кафе или до WC.
Невероятно щастие е че живеем близо до този парк. Първото лято на Лили изкарвахме по цял ден като хипари, кърмехме по пейките, бъбрихме си глупости, споделяхме  ...ех, идилия, направо ми липсва това време.

Около нас няма площадки. Има само две кафета и те не са много наблизо. Далече ми е центъра и затова рядко излизам. Особено трудно ми беше, когато бях с количката.
Пред входа ни се случва да сляза да потича малката и толкова. Има две три деца, с които се заиграва.
Преди завиждах на такива сдружения, но сега - не. Не е за мен.

Същото е и при нас.Обикаляме на 3-4 места.Сега ходим на по-сенчестите.Тя още не се заиграва с децата,а по-скоро стои и ги гледа.

Не.... В кварталът ни има една свястна площадка, чат пат ходя, познавам някои мами, но там е като жабурняк. Но не бих отказала да си имам и нещо постоянно. Особено когато детето е по-голямо, е хубаво вече да си има постоянна среда /приятелчета/, а и майките на по-големите, освен да хвърлят по едно око нямат друга работа, та компания и кафе/биричка, би била добре дошла.
Проблемът при 6 - 7 годишните обаче е, че или ги пускат сами, или учат и си играят вкъщи или пък ходят на разни допълнителни занимания след ДГ /училище/. Доста трудно ми е напоследък да намерия набори на дъщеря ми из кварталните градинки...

За съжаление, аз също съм темерут. Така и не можах да се впиша в никоя групичка от майки, че да си играят децата ни заедно. Познавам се по физиономия с тия, които си водят децата на площадката и толкова.
Проблема е в мен. Просто и мен ме хваща съклета като седна на едно място и гледам да вървим и да се разхождаме, вместо да стоя на площадката и да дебна кой от къде ще падне или кой кого ще удари.

Не, нямаме, или поне не в смисъла, който е вложен. Посещаваме 3-4 площадки, визуално познавам повечето "компании" (както и те нас), знам имената на децата, с които синът ми си играе добре. Също така знам и децата, с които не ми е приятно да си играе - когато са там, просто отиваме на друга площадка.
В "обществото" на майки нямам никакво желание да се вписвам; 99% от темите, които обсъждат, са ми безинтересни (дори досадни), освен това съм ставала случаен свидетел на такова лицемерие и простотии, че... не, благодаря 

Не, нямаме и не държа да имаме на всяка цена такава площадка. Защото  според мен хората се групират по интереси, сходни виждания за живота и възпитанието на децата, по интелект и т.н. Възрастта на децата е последното нещо, заради, което бих се сдружавала със комшийките и бих прекарвала по 1-2 часа с тях дневно.  Време за клюки и махленски спорове нямам.
Но завиждам на майките, случили на добра компания около блока. 
Аз водя детето в различни паркове, детски центрове и градинки, с хора, които са ми приятни като компания и смятам, че децата им са подходяща компания за моето дете.

До петата/шестата година на дъщеря ми нямахме и ежедневието ни минаваше както си го описала. Но към шестата година на нея започна да не й доставя удоволствие да се полюлее тук или попързаля там. Самата тя изяви желание да има постоянни деца, с които да си играе. Може би това действително е период, в който започват да си търсят компания, защото точно на тази възраст започнахме да се засичаме и с други деца (и майки), които прекарват времето в кварталната градинка. Сформира се нещо като групичка и от деца и от майки, но присъствието не е постоянно (най-малкото защото всеки си има странични занимания и задължения). Като цяло не е лошо, защото днес (вече на 8-9 г.) в градинката се засичат същите деца и поне по една майка хвърля надзирателен поглед върху заниманията им (вече ги оставяме и сами).

ходим до блиzките 2 площадки, като решим да ходим по площдки. Децата и майките ги zнаем по фиzиономии, но има и непоzнати. Идват , не идват. Тайфа не сем сформирали, участваме в органиzирана бебешка група 1 седмично по час и 30 мин.

Докато отглеждах Дени, си имахме две кафенета с детски кътове, на които се събирахме 4-5 майки. Децата се харесваха и продължават да са приятелки - бяха в една група в градината, сега ще са и в един клас. Имали са своите периоди на раздразнителност, но като цяло, и децата, и майките си допаднахме.
С малката не беше така. Нея си я разхождах сам сама - четях си книга по парковете, а тя си спеше в количката. После проходи и с нас се случи така - тук-ам поиграе и се прибираме. Аз ли съм се променила за 3 години и съм станала темерут, не знам... Детето си имаше нужда да контактува с набори, това ми беше ясно. Но майките бяха далеч по-малки от мен и дори в името на социалните контакти на детето не се пожертвах да бърборя глупости и най-вече - да ги слушам.

Докато бяха по-малки, имахме такова място - заедно с 1-2 наши съфорумки и още 2-3 майки се събирахме в Св. Троица - разхождахме се, докато децата заспят и после отивахме на кафе в "Кабана". Бяхме страхотна компания, а и паркът ми беше под прозореца.
После се преместихме - пак сме в квартала, но сега паркчето ми е по-далеч, а и майките от компанията или започнаха работа, или имат втори бебета, а големите деца са на градина. Т.е. мноооого рядко се събираме.
А случайни компании не харесвам.
Откакто се върнах на работа, родителите ми вечер водят децата на една площадка близо до нас и там децата си имат приятелчета, с които играят, но аз ходя рядко с тях и с майките се познаваме само по физиономии и се поздравяваме.
Пък и не мисля, че мога да съм приятелка с майките на всички техни приятели.

О, да, имаме си чудесна градинка точно с/у нас  и огромна компания майки. Ежедневно се събираме на едно и също място, децата са си приятелчета, от бебета са заедно. Мога да кажа, че станахме наистина много близки, не само за по бира или кафе. Ходили сме заедно на море, мин. седмица бяхме на Витоша с децата..къде ли не. Често ходим и на кръчми-по женски  Просто не знам какво щях да правя без тези хора, мисля, че това ще са приятелства за цял живот 

Не.

Не чувствам и липсата на такава, надявам се и Дариа не чувства такава липса.

Ете точно това искам Дано с второто се получи. Особено завиждам за екскурзията на Витоша .

Isa, работата ти предполага контакти с хора, а моята беше точно обратното - по цял ден сама в стая. Сега пък и не работя. Затова май съм се размечтала за нещо стадно

Тук няма детски площадки, така че докато сме тук действам по твоя график с обиколките.
В София обаче сме два пъти дневно в Борисовата градина, на голямата детска площадка. Харесва ми 

Лекси, права си... понякога толкова съм се "изговорила" през деня, че вечер и дума не ми се обелва. 

Но като цяло никога не ми е било интересно да си говоря с майките по градинки и площадки. Адски тъпо се чувствам, да не говорим, че повечето теми, които се обсъждат са ми непривични.

Офф - Успех с раждането.    Бебе "Теди" какво значи - момче или момиче?

Това е защото майките, с които си била един вид принудена да говориш вероятно са били по майчинство и основните теми са се въртяли около самите деца. Тази групичка, която сформирахме в по-напредналата детска възраст е все от работещи жени, с различни професии и интереси, и последното нещо, за което се говори са децата (или да речем предпоследното).

Да, имаме си наша площадка и след градина оставаме там на сенчица и прохлада често и до 21 ч. Децата се познават, чакат се едно друго "кога ще дойде Стела и т.н.?" и пада лудешка игра, на тази възраст вече играят чудесно заедно, с майките се познаваме, понякога си говорим, понякога си чета вестник или книга, няма напрежение, няма конфликти. Ако я прибера по-рано, не знам как ще си изразходи енергията - при положение, че с лелята, която я взема от градина, обикалят още две, по-сенчести площадки преди да се озоват на "нашата" и на детето пак му се играе, и пак му се тича  
През деня бебко го разхождам, не стоя статично на площадка, няма смисъл. Но ако ми се прииска да седна някъде, пак на нашата площадка ще се озова.
В събота и неделя вече сме по семейно - в Южния, в парка Заимов, по "Витошка"   или в мола     Ако я питаш - все в мола иска да ходи, много й харесва клуба на Чуден Свят там.

Isa, хващам се за твоя пост, но искам да кажа към всички, че общуването ни във форума до голяма степен замества нуждата от пряк контакт с други майки. Ако не бяхме част от форума, вероятно нямаше да ни е толкова безинтересно да си говорим с други майки навън, но тук, във форумите, през деня всеки си е взел дозата от това какво се случва по детските градини, какъв конфликт как се е разрешил, кой какви дрешки е купил за лятото примерно, кой къде ще води децата на море (пак примерно) и т.н.
И на мен ми е адски безинтересно да си говоря с някой колко пъти на ден кърмя и дали аджеба детето наддава достатъчно, но през деня съм си "взела доза" от кърмаческия форум, сверила съм си часовника и съм си спокойна.
 

Това все едно аз съм го писала - същата съм.....но не съжалявам .

Споко, и аз не се вписах в групичката майки.
Моята майка, която гледа Луси по-скоро се е запознала с някои родителки и баби. Но само запознала.
В градинката си говоря единствено с едно момиче, което гледа детенце на възрастта на дъщеря ми.
Момичето е адски печено, децата се разбират чудесно и с нея се търсим чат пат из градинките.

Имаме си площадка зад блока,но там положението е точно такова,каквото си го описала:всички се познават-деца и майки,карат се за играчките си,едни и същи физиономии и т.н.Не ходим там.Или ако сме ходили е било много рядко,в по-лошо време,когато сме за бързо навън.
Ходим по-редовно в един парк наблизо,но и там си нямаме постоянна компания.
Обичам да разнообразявам разходките,и въобще малкото време,което напоследък имаме двете,и за това ходим по различни места.Събота и неделя,когато татко й е свободен палим колата и ходим някъде извън града.
Общо взето така е при нас.Май без да искам се вписах в групата на темерутките и аз

Не, нямаме.
Обикаляме насам натам.
Напоследък най-много сме в Докторската, почти цялата група след градината се изнасяме натам.
Добър повод за контакти и с родителите на децата.

Когато е при баба си и дядо си има такава площадка.
Там децата се познават повечето, поддържат заедно градинката.
Приятно е.

Имаме си , защото нашият блок е със двор и с детски съоражения и най - често ходим там , просто защото ми е по - лесно  . Да не говорим , че е единственото свястно място в квартала ... Това последното го направи и пренаселено обаче ...
Но ...мисля , че и аз съм темерут . Имам си две - три приятелки с които ми е приятно и децата ни играят заедно . Не искам да съм приятелка с всички и да се чувствам задължена да си говоря с тях . Да не говорим , че има и такива които съвсем естествено не са ми приятни 
Ако имам време предпочитам да го кача в колата и да отидем на друго , по - интересно място 

А и не мога да разбера , защо някой смятат , че след като сме се озовали на една площадка по някакво стечение на обстоятелствата , непременно трябва да завързваме контакт и да се разпитваме една - друга 

имаме 2-3 квартални градинки,от които съм си избрала сравнително най-чистата,нямам крака след обикалянето по магазините да обикалям и за различни градинки.а детето предпочита да се полюлее ит.н. отколкото да се разхожда и нямам нищо против да си поговоря с някоя майка просто така за уплътняване на времето,но като че ли майките вече са по-неконтактни,както се вижда и от форума. с голямата имахме и двете много повече"квартални" приятелки,една от които и до днес ми е най- добрата -дори като почнахме работа всяка гледаше другото дете когато се наложи и не по 10 мин,а и по цял ден.задължително ги взимахме заедно от градина и ако има детски празник или мероприятие-ние сме там.сега като трябва да водя малкото сама ми е доста по-тъпо и скучно!

Мерси Живот и здраве, ще е Теодора.

При положение, че дъщеря ми не учи в квартала, ми се струва, че е още по-важно да поддържа контакт и със съседските деца, което става най-вече на площадката. Все пак след време ще започне да излиза сама, а аз предпочитам да е наоколо..

Брррррр - в нашите квартали? Нещо не ми се вижда добра идеята - това 'след време' е като стане поне на 16 нали? 

Ъхъ  И аз там някъде го виждам...

Да, ние си имаме и съм ужасно доволна. Винаги мога да разчитам на другите майки, а и те на мен. Записахме си децата в една градина, а сега ще бъдат и в един клас в училището. Срашно се кефя, че винаги, когато отида в градинката, все има някоя майка - компания за мен и детето й - приятелче за децата ми. Дори, ако не се видим няколко дни в градинката, се чуваме по телефон и, ако е лошо времето, си ходим на гости. Мъжете ни също се сприятелиха - от децата в градинката вече сме много близки семейни приятели, помагаме си /сред нас има всякакви професии/, ходим заедно на почивка /или поне се стремим да се засечем за по ден, два/. Живеем в един квартал, децата ни са приятели, предстои да са и съученици. Какво по-хубаво от това! Не разбирам защо авторката е така негативно настроена към подобен род контакти.

При нас площадките са много и са в парковете, чудесни са.
Но не ме привличат седянките, каквито ги има навсякъде с всичките им клюки и възможни махленски разправии.
Редуваме 5-6 близки площадки, а в по-свободни дни ходим до по-далечни паркове. Обикновено познаваме и други деца на тези места, но са приятни и нефамилиарни разговорите с родителите им.
Опитвам се да свиквам децата да споделят играчките си и да питат ако искат да играят с чужда,   не сме стигали до сцени.

и аз така
като беше бебе Габи ходехме в морската няколко майки, уговаряхме се всеки ден, после като почнах работа, продължихме да се виждаме 1 път седмично с 2 от тях, но сега и двете ще имат бебета, т.е.едната вече има, другата всеки момент и пак не излизаме заедно. малко да им пораснат бебетата и почваме пак.
за деца не си говорим, излизаме общо и с мъжете, с децата и без децата, но пък аз напоследък нямам никакво време

е вие след 16 ли сте започнали да излизате без майките си?!  моята е на 11 и отдавна не я извеждам аз в градинката.точно това му е хубавото на кварталните познанства-излиза с тумбата деца,с които като малки риеха в пясъка

И от мен един въпрос - вие в какви ужасни квартали живеете, та няма да си пуснете децата да играят сами. В центъра на Факултето ли сте?

Да
Тази площадка се използва още когато аз бях дете,израснах там,с моите приятели,после племенника ми сега и моето дете с децата на моите приятели от детството....
Има деца на различна възраст,люлки,пясъчник,пързалки.Площадката е голяма,дори бабите от блока са постоянно присъствие .Мисля ч едецата трябва да са сред деца
Имаме си и едно кафе,което посещаваме често- събираме се приятели /със и без деца/ ,говорим си ,децата играят наоколо
Аз лично не виждам нищо лошо в това,напротив въпросното кафе е в близост до улицата,още племенника ми/сега на 5г/ и неговите приятелчета израснаха там ,сега и сина ми и той,но от малки са научени да не излизат на улицата,те го знаят и не то правят,за разлика от деца ,пребиваващи понякога на това място.Не казвам че е правилно да стоят децата на опасни места,но ако свикнат от мънички ,по-късно няма да има проблеми....

Мне...ама добре че майка ми и идея си нямаше какви ги вършим, че иначе щях да си отстоя вкъщи поне до към 21...

baibibi, не питай по-лошо е даже. 

Пред блока, където живеех до преди месец, имаше чудесна площадка. Много тревни площи, никакви коли, пейки, пързалки. Всяка вечер детето играеше там. Да, всички се познавахме, но така пък аз самата се чувствам по- спокойна за детето си.

На новото място има площадка, но е доста надалеч от нас. Не познавам повечето майки и не ми е уютно там 
Аз обичам да имам с кого да си приказвам, докато детето играе.

baibibi, живя в сравнително централен квартал, поне до нашия блок няма площадка. За да се стигне подходящо място за игра, има бая път - пресичат се няколко натоварени улички.. Всъщност никога не съм се замисляла кога ще я пусна сама, но няма да е скоро. Ако живеехме например в Гео Милев, където е баба й, може би вече щеше да излиза на площадката пред блока сама, а аз да хвърлям по едно око.
weinacht, излизах на възрастта на дъщеря ми сама, но времената бяха други, колкото и изтъркано да звучи. Предпочитам да се поизтормозя, придружавайки я на площадката и наблюдавайки я от далеч, но да не рискувам. Имам доверие на детето си, но не и на шофьорите, по-големите деца, а за разните му изроди не ми се и мисли.

И аз съм темерут. 
Нямаме си "своя" площадка. С каката - още от бебе - обикалях напред-назад. После по стечение на обстоятелствата станахме "групичка" от 2 майки.  Моя приятелка състудентка, от квартала.

Не ми пасва идеята да съм в тайфа с още 5-10 майки и дечицата им, по ред причини.
Най-добре се чувствам в тесен кръг близки хора - приятели, с които общуваме качествено.
Не изпитвам нужда от ежедневни и до болка познати приказки за пюрета, памперси и мляко.

Каката я разхождам по различни площадки, така й разнообразявам заниманията, а и тя всеки път си намира нови партньорчета за игри.

Около нас няма нито една детска площадка. По тази причина сме принудени да циркулираме. Никъде никой не ни познава. Но пък ни е интересно и забавно всеки път.

И ние си нямаме наша площадка и наша тайфа с майки. В стария квартал ги познавах всички, но ми беше скучно да се събирам с тях. Непрестанните разговори за децата - кое яло, кое не; кое спало, кое не; кое пишкало и т.н. ми бяха много досадни и всяка майка се опитва да те убеди, че нейните методи на отглеждане са най-правилни.
 Пък и по мои наблюдения повечето майки използват площадките, за да си починат от децата си. Сядат си по пейките, пушат си цигарки и си приказват и оставят децата си почти без надзор. Аз предпочитам да съм с детето си, за да го пазя от деца, на които няма кой да им направи забележка.

 
Нали в крайна сметка трябва да общуваме с хората, а не да си седим сами като кукувици. Винаги съм се чудела на такива майки, които искат да си седят сами или да мерят улиците по цял ден за да са сами, сакън да не седнат при други майки.
Да, и ние си имаме такава градинка, събираме се около 15 майки и трябва да ти кажа, че е много весело и приятно. Естествено, винаги има по някое и друго спречкване, но за дребни неща и бързо ми минава.
Случвало ми се е да съм сама на градинката, когато другите още не са дошли или ги няма в София, и ми се доходи до тоалетната, а съм сама. Е по - добре ли е да си сама и да не можеш да се изпикаеш, защото няма кой да помолиш да го наглежда, или пък едно кафе да отидеш да си купиш.

Точно пред нас имаме детска площадка, даже наскоро я оборудваха с нови люлки, пързалка, пейки. Стана най-хубавата в квартала. Калина е всеки ден там и си има приятелчета, с които се търсят и играят. Познаваме се с родителите им, говорим си, общуваме.

Е, така, както си го написала е доста странно, не става въпрос за това. Ходили сме по площадките в околностите, но майките и дацата, които сме срещали не са били неизменна част от компанията - просто един ден с едни, друг ден с други, после пак с първите и така. 

Обикляме площадките, те са доста около нас. Правим дълги преходи с малкия. Така, където и да идем все има по някой познат, а даже и по няколко  . Ходим и в парка, там има много деца, вече и там се запознах с доста хора  .

Ами да заформим групичка на темерутките 
Аз ще съм от клана на тия дето обичат да вървят и да си мълчат.
Че и детето си мъча с това.
Навремето завиждах на мамите събрани в морската как сладко сладко си бъбрят, а аз така и не се запознах с тях, но .... вече все по рядко се улавям че мисля за тях.
Седя по цял ден в офиса и събота и неделя гледам да изразходвам и измина ако може повече разтояние.....
А и съм лоша физиономистка, да ме прощавате ама ако ме познавате ме спрете, че.... като нищо ще ви подмина....

Ха, че темерутщината аз съм я измислила! Не обичам стълпотворение от жени и деца; не обичам процесии с детски колички; нямам общи теми за разговор с посетителите на детски площадки и заведения; изривам се от беседи за захранване, колики и памперси; мразя да ходя на детски рождени дни... класически социопат. 

а защо според вас майките могат да говорят само за отглеждането на децата?! защо тогава сте във форумите-по-голямата част тук също са майки. или по-лесно общувате като няма пряк контакт?

До скоро се събирахме в двора на детската градина - много ми харесваше там, а явно и на повечето хора от околните блокове, защото всчки там ходехме. Чувствах се като едно време, когато след училище излизах да си играя с децата от квартала. Сега след работа пак бързах да излезем в градината, само че не ас си играя вече  , а детето ми с другите дечица, а ниес родителите си бъбрим, някои татковци ритат футбол - абе идилия  Харесвя ми, че познавам всички, близки са ми вече, знам какво да очаквам, детето ми също си има приятели там... само дето отскоро забраниха достъпа на външни хора в детската градина и не можем да се събираме там - съгласна съм, че е по-добре двора на подобно заведение да не се посещаваот всеки, но таа компанията ни се разпръсна по по-малките околни градинки и вече не е същото 

Докато отглеждах голямата си дъщеря, не комуникирах много с други майки. Предпочитах и аз да сменям екстериора - днес на едно място, утре на друго, вдруги ден на трето и т.н. Не обичам застояването. Деен човек съм и търся разнообразието.
Само че детето се чунстваше самотно. И днес е доста необщителна. Общуваше само с мен и с баща си. Рядко с други хора. След това се появиха проблеми и с адаптацията й в детската градина!!! А сега изтръпвам при мисълта, че ще смени отново средата и ще тръгне на училище!
Малката си дъщеря водех още от самото начало по площадките в нашия квартал. Запознах се с много майки. След като Теодорка проходи, започна да играе с техните деца. С една от тези майки станахме много добри приятелки. Помагали сме си за много неща. Разменяли сме си дори бурканчета с храна за дечицата, когато детската кухня беше в почивка през лятото. Така децата ни можеха да приемат по-разнообразна храна, вместо и аз и тя да готвим по две манджи всеки ден... Децата ни също са големи приятелки и заедно тръгнаха в детската градина. Това, че се познаваха отпреди, им помогна по-лесно да преодолеят първоначалния стрес от градината. Пък и игрите по площадките им помогнаха да приемат по-лесно самия социален живот в детското заведение. В групата им имаше и други познати деца от квартала.
Това е моят опит и реших да го споделя. Според мен е важно децата от малки да бъдат между други деца, а не просто да ги изкарваме навън и да обикаляме насам-натам. А пък ако обикаляме, нужно ли е да го правим сами. Къде по-приятно е това да става в компанията и на поне още едно детенце с неговата майка!
Човекът е социален тип същество! За децата е полезно от ранна възраст да комуникират с други деца. А че ще има конфликти, това е неизбежно. Та няма ли конфликти след това и в живота ни като възрастни! Колкото по-рано децата се сблъскат с конфликтните ситуации, толкова по-добре и по-бързо ще се научат как да отстояват правата си. Това не е ли важно? Уроците започван именно на детската площадка. Там се научават първите и основни правила в живота!!!

Ние си имаме парк с огромна площадка с люлки и пързалки.В парка има и кафене с катерушки и пясъчник. Имаме си и групичка от 8 майки с деца на 5г. Имаме общо 16 деца на възраст 1м до 12г. Две от майките сме с 3 деца. Заедно сме от раждането на моите близнаци, всеки ден се виждаме. Заедно празнуваме р.дни на децата. Заедно сме и  в радост, заедно сме и като има болни дечица. Звъним си, ходим си на гости, знаем си всичко една за друга. Мъжете на някои от нас си пастнаха и даже си заформят срещи на по биричка.
Винаги сме си помагали, който с каквото може. Живеем в нещо като комуна.Няма твое мое дете всички са наши. Чуждото паднало, търчиш  и го вдигаш. Другото сополиво отиваш бършеш носа, отишло на далече бягаш да го върнеш.Имало пиш, помагаш му .Някой се е скрил в храстите тръгва ме да го търсим  всички. Като се носи нещо за ядене се хранят всички деца. Разменяли сме си дрехи за по-малките, колички, играчки. Неща вече непотребни се раздават на този който има нужда.
Повечето от децата са в една група и така са си свикнали и не се разделят и интересно, че не си и омръзват.Надявам се и след време да са заедно в училището до нас.
Сега като се замисля тези майки познавам от 5г. и пред моите и техните очи порастнаха нашите общи деца.

Познавам и познаваХ е по-точно да се каже много майки с деца, докато и моите деца бяха по пясъчниците.
Ако ли пък съм на неознато, до 3-4 мин. съм вързала разговор с някоя мама/баба или който гледа детето. Не съм темерут 
Егати, то ако това ми бяха проблемите...