Не мога да повярвам, че това аз го направих! С тези две ръце!

Чупка тутакси от тази тема, ако сте дошли с клюкарско-воайорски подбуди! Незабавно! Ходете да си гледате тъпите предавания на Гала, на Марта, на Наталия! Тук ще става въпрос за съзиданието, за нещо, което е чуждо на зрителите на подобни бози, както и на читателите на техните подобия във форума.

А сега се обръщам към другите читатели. Тези, които са чели Вонегът, а ако не са още, то много искат да го прочетат. Познахте ли репликата? Свободна моя перефраза на това, което казва един от героите на Вотегът. Всъщност става дума за негов съсед (в една от последните му, биографични почти, книги). Вонегът го е помолил, срещу дребна сума, да му построи нещо като барака в задния двор на къщата му. Получила се е една доста кокетна къщурка... Двамата стоят със захлас пред нея, а съседът възкликва: "Не мога да повярвам, че това аз го построих"

Всички знаем за такива случки. Може и да не сме били техни свидетели, но знаем. Представете си Айфел какво е мислил, заставайки пред прочутата си кула? Тази кула няма никакво друго предназначение, освен да стъписва! Да не забравяме - тогава още е нямало радио, много по-късно я използват за антена. Строена е по повод световното изложение. И едва ли някой е очаквал да се превърне веднага в символ на Париж, но ето... Айфел строи и Статуята на свободата (да, именно той), но името му остава с онази кула, която той строи просто за удоволствие.

А сега вижте това: http://old1.hit.bg/s4.jpg Това е ръкопис от 13-и век. Малко обяснения за незапознатите първо. Ръкописите са отнемали често по шест (6) месеца и повече на създателите си. Бил е уморителен труд, често в непоносими условия. Климатици и парно е нямало, нали се сещате. Ръкописите са се създавали в специални помещения (или цели манастири), наричани скриптории. Поръчвани са от царе, от патриарси, от различни други велможи (светски или църковни). Изработвани са от монаси, които са били много често едновременно преводачи, зографи, краснописци, стихотворци и какво ли още не. Правели са го като част от задълженията си в манастира. Не са получавали нищо за труда си. НО СА ВЛАГАЛИ ДУШАТА СИ В НЕГО!
След като изяснихме какви колосални усилия на тялото и разума е коствало написването (или преписването) на един ръкопис (маноскрипт), то не бъдете прекалено критични към качеството на рисунъка. Впрочем, в цял свят по това време се е рисувало по този начин (а някои художници още си рисуват така, мухахаха!). И съм сигурен, че след дългоседмичния си труд поп Добрейшо е взел книгата, която току що е създал, и е възкликнал: "Боже, как успях да създам това, Боже!"

Имаше един руски филм (по-точно съветски), в който се показваха картините на един самобитен техен художник (забравям имена, простете). Всъщност това не са точно картини. Той е бил изрисувал всяка педя в къщата си - стени, врати, тавани, прагове, печка (руска печка, естествено, ама няма да обяснявам на поамериканчените дебили какво е руска печка)... Всичко! За какво го е правел ли? Хм... Защото е можел, защото му е харесвало, защото... Защото съзиданието, уважаеми читатели, е нещо странно. То ни прави по-добри, по-замислени, то пренася съзнанието ни в причудливи светове, но и също така толкова силно ни подтиква към действие, че е невъзможно да му се устои. Блажени са тези, които са го изпитвали!

И в наши дни има такива хора. Знаете ли за тях? Ще споделите ли?

Ето, започвам първи - сайт на човек, събрал над 50 браузера (ама всичките им известни версии) http://browsers.evolt.org/
Какво ли му е струвало? И защо го е направил? (виж по-нагоре защо)

Ако издържахте и прочетохте цялото това недълго есе, то ще е добре и вие да допринесете с нещо към темата. Мда...