Имам няколко другарки - стари моми. Всеки път като се видим не пропускат да ми дадат акъл как да си гледам и възпитавам децата. В началото ми беше доста смешно, после почна да ме дразни и сега вече ама много ме дразни.. Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..
- Публикувана: 29 юни 2007, 22:14 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2007, 16:21 ч.
съвети за отглеждане на деца
Имам няколко другарки - стари моми.
това звучи малко гадничко. Сигурно им е жално, че нямат свое семейство и компенсират с `компетентност`
Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..
И защо тъй? Те, макар да нямат свои, не са ли виждали деца? Не са ли били нявга и те малки, нямат ли сестри, братя и братовчеди с челяд? И изобщо, какво означава "да ти е ясно" как се гледат деца? Мнение може да има всеки, независимо дали се е размножил или не. Познавам хора, които все още нямат деца и въпреки това се отнасят към тях с много повече ум и усет, отколкото други, вече родители.
P.S. Тези твои приятелки, старите моми, на по 45-50 години ли са?
Преди достигане на въпросната възраст няма как да наричаш една жена така, знаеш... а дори и след това. Въпрос на възпитание.
Не се дразни. Може да не чувстват особено добре от това, че са се озовали в категорията "стари моми".
Иначе желание и нежалани съвети се получват от всички посоки.
Това, че някой има 1-2 деца, не го прави екперт по възпитанието. Особено ако ги е отгледал преди сто години.
Глупави мнения можеш да чуеш и тука, какво като са от майки, да не би раждането да води до внезапен интелектуален растеж.
Иначе желание и нежалани съвети се получват от всички посоки.
Това, че някой има 1-2 деца, не го прави екперт по възпитанието. Особено ако ги е отгледал преди сто години.
Глупави мнения можеш да чуеш и тука, какво като са от майки, да не би раждането да води до внезапен интелектуален растеж.
И аз имам чувството, че слабостта да се дават съвети е право пропорционална на опита. Ако имаш възможност, пробвай да се виждаш с тях без децата и да не говорите за деца.
Аз най-малко даващият съвети човек, когото познавам, е детегледачката ми. Тя гледа деца от години, и е отгледала сума ти деца. Съответно опитът й е право пропорционален на невмешателството във възгледите на родителите и респекта към всяко дете. Мисля, че освен мнението на съпруга ми, тя е единственият друг човек, чието мнение за моите деца има стойност.
Аз най-малко даващият съвети човек, когото познавам, е детегледачката ми. Тя гледа деца от години, и е отгледала сума ти деца. Съответно опитът й е право пропорционален на невмешателството във възгледите на родителите и респекта към всяко дете. Мисля, че освен мнението на съпруга ми, тя е единственият друг човек, чието мнение за моите деца има стойност.
Колкото повече опит трупам, толкова по-малко съвети давам. Защото ми става ясно, че от дете до дете разликата е огромна. Факторите са най-различни.
Но не бих се дразнила на жени, които нямат деца. Имаме такава леля и я разбирам. Тя просто разсъждава на глас. Не мога да я виня, че няма опит, напротив, обяснявам, защо не постъпвам както ме съветва.
Но не бих се дразнила на жени, които нямат деца. Имаме такава леля и я разбирам. Тя просто разсъждава на глас. Не мога да я виня, че няма опит, напротив, обяснявам, защо не постъпвам както ме съветва.
и а3 имам подобен проблем. но в моя слу4ай е сестра ми та3и,която ми дава сьветите, как трябвало да гледам и вь3питавам детето.естествено, подра3бира се 4е тя няма деца ...
понякога страшно се дра3ня, но още не сьм скрьцнала сьс 3ьби, 4е тя е много обид4ива и сигурно половин година няма да ми говори ...
Нямам такива познати, но добре ги разбирам - и аз преди да се обзаведа с деца си мислех, че много ги разбирам нещата. Не знам дали съм давала съвети, но определено съм изказвала "компетентни"мнения. Сега обаче опитът ме научи, че е най-добре да не давам съвети. Всъщност имам проблем да давам акъл, щото за себе си нямам и често не знам как да се оправям със собствените си деца, камо ли за чуждите, да се изказвам, които изобщо не познавам.
Не се дразни, а опитай да ги разбереш.
Не се дразни, а опитай да ги разбереш.
Успокой се и не се ядосвай.Може пък някои от съветите да ти свършат работа, когато не очакваш.
И аз не обичам да ми дават акъл,когато го правят настойчиво и непрекъснато.Но доста отъ нещата, които съм пропуснала покрай ушите ми са ми били нужни,когато даващите съвети не са били наблизо.
Между другото- такива приятелки много добре се грижат за чужди деца.Освен "компетентност"влагат и обич към детето.Компенсират-детето е доволно- аз съм спокойна.И вълкът сит и агнето цяло.
И аз не обичам да ми дават акъл,когато го правят настойчиво и непрекъснато.Но доста отъ нещата, които съм пропуснала покрай ушите ми са ми били нужни,когато даващите съвети не са били наблизо.
Между другото- такива приятелки много добре се грижат за чужди деца.Освен "компетентност"влагат и обич към детето.Компенсират-детето е доволно- аз съм спокойна.И вълкът сит и агнето цяло.
Хм, дали ще приемеш съвет от човек, който няма деца зависи от самият човек и от отношението, което има към децата по принцип. Освен това е много важен и тонът, с който се дава съвета, т.е. да се уважава правото на майката да възпитава децата си по начин, по който тя реши, а това което се дава като съвет да е просто алтернатива или предложение.
Аз например съм ходила да се съветвам за моят тинейджър с една млада жена (ок. 30 годишна е), която няма деца и скоро ще се омъжва. Обаче тя е работила няколко години като учител в гимназия, обича да работи с тинейджъри и има специално отношение към тях, обича да общува с тях и да им помага в израстването и опознаването на света.
На друга пък (отново млада жена без деца) не й приех съветите. Даже ясно й го показах. Все пак я изслушах и й казах, че не съм съгласна и толкова.
А отделен е въпросът, че не допускам корекции във възпитателните ми методи пред самите деца
Насаме ще изслушам съвета, обаче пред децата ще отговоря рязко, за да не се повтаря.
Аз например съм ходила да се съветвам за моят тинейджър с една млада жена (ок. 30 годишна е), която няма деца и скоро ще се омъжва. Обаче тя е работила няколко години като учител в гимназия, обича да работи с тинейджъри и има специално отношение към тях, обича да общува с тях и да им помага в израстването и опознаването на света.
На друга пък (отново млада жена без деца) не й приех съветите. Даже ясно й го показах. Все пак я изслушах и й казах, че не съм съгласна и толкова.
А отделен е въпросът, че не допускам корекции във възпитателните ми методи пред самите деца
Насаме ще изслушам съвета, обаче пред децата ще отговоря рязко, за да не се повтаря.Вас не би ли ви подразнило ако например такава жена прави забележки на детето ви и допълни: мама не ти ли е обяснила, че трябва така и така, а не така.
Не се дразни. Мисля, че по-скоро си се засегнала от репликата, поставяща под съмнение твоята компетентност и активност във възпитанието на децата. Мен също никак не ми харесва този начин на говорене - с отрицание. Филолозите да уточнят точно как се казва на езиково ниво.
"Не ти ли е обяснила..?", "Няма ли захар в кафето...?", "Не си си написал домашното...?
От този род въпроси.
Много по-лесно, простичко и човешко е дори когато се прави забележка, тя да е в положителната форма на изречението.
"Мама те и обяснила..", "Има ли захар в кафето...", "Написа ли си домашното?"
Имам няколко другарки - стари моми. Всеки път като се видим не пропускат да ми дадат акъл как да си гледам и възпитавам децата. В началото ми беше доста смешно, после почна да ме дразни и сега вече ама много ме дразни.. Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..
знанието как се гледат деца не се предава с кърмата.
то е комплекс от наученото до момента в живота , анализа му и прилагане на изводите в/у децата.
твоите приятелки може би не са сменяли памперси, но едва ли ти дават и точно съвет как да сменяш памперс.
останалото е твоята интелигентност да приемеш различното мнение. също и до тяхната интелигентост да представят нещата в смилаема за твоя мозък форма.
Галче, Златоперка - това за тона и отрицанието много добре сте го казали. Такъв е и моя случай и визирам основно една от дружките. Защото всичките и забележки са укорителни, обвинителни и същевременно глупави, защото да попрочиташ и да гледаш деца са съвсем различни неща. Иначе и аз съм се допитвала до педагози, независимо имат или нямат свои деца, бих приела (и съм го правила) техни съвети.
Имам няколко другарки - стари моми. Всеки път като се видим не пропускат да ми дадат акъл как да си гледам и възпитавам децата. В началото ми беше доста смешно, после почна да ме дразни и сега вече ама много ме дразни.. Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..
знанието как се гледат деца не се предава с кърмата.
то е комплекс от наученото до момента в живота , анализа му и прилагане на изводите в/у децата.
твоите приятелки може би не са сменяли памперси, но едва ли ти дават и точно съвет как да сменяш памперс.
останалото е твоята интелигентност да приемеш различното мнение. също и до тяхната интелигентост да представят нещата в смилаема за твоя мозък форма.
Какво точно занеш за моя мозък?
Аз те разбирам как се чувстваш. не е приятно да ти се дават непоискани съвети, да се критикува родителството ти от когото и да било, а още по-повече от хора, които никога не са имали деца. Аз такива хора ги избягвам
Сменянето на памперси е най-малката разлика между имащите и нямащи деца. За това не се изисква специална емоционална връзка, отговорността при сменяне на памперс и възпитание е несравнима... Хората, които нямат деца могат да си представят какво е да гледаш деца, но не могат да го знаят. За мен не са в позиция да дават "съвети"
Сменянето на памперси е най-малката разлика между имащите и нямащи деца. За това не се изисква специална емоционална връзка, отговорността при сменяне на памперс и възпитание е несравнима... Хората, които нямат деца могат да си представят какво е да гледаш деца, но не могат да го знаят. За мен не са в позиция да дават "съвети"
М-да. 
Ако имаш сърдечна болест, само при лекар, преживял инфаркт ли ходиш?
Ако ти трябва поправка на бойлера, имаш изискване "поправячът" да е произвеждал бойлери ли?
И т.н.
Трябва ли да ти е излезнало дете от утробата, за да имаш представа кое е желателно и нежалателно поведение за едно дете?
Ако имаш сърдечна болест, само при лекар, преживял инфаркт ли ходиш?
Ако ти трябва поправка на бойлера, имаш изискване "поправячът" да е произвеждал бойлери ли?
И т.н.
Трябва ли да ти е излезнало дете от утробата, за да имаш представа кое е желателно и нежалателно поведение за едно дете?
Всъщност, отгледжането и възпитанието на децата Е сравнимо със специалност или курс.
Всъщност, отгледжането и възпитанието на децата Е сравнимо със специалност или курс.
права си, но все пак: могат да те дразнят неща , които не са представени пред теб по подходящ за теб начин, или ако не са искани. в такива случаи , като възрастен човек би трябвало да реагираш и да кажеш, че нямаш нужда от съветите им и дори да им кажеш "вие сте стари моми, които нямате деца, не сте ми в листа компетентни , смешни сте ми , защото не сте раждали , а много знаете". няма нищо лошо и не е лицемерно.
наскоро моя приятелка ( биологичен родител на здраво и умно 3г. момченце) ми беше на гости за 10 дни и версията за пред детето за нейната липса беше, че е отишла за домати. оставям коментара (ни) настрана, той не е важен.
важно е, че знанието за това как да бъдеш добър родител не е хормонално обусловено.
то е въпрос на интелект, обучение и добри преценки.
Защо, само като ни се пръкне дете ли трябва да имаме право на виждане за възпитание?
Всъщност, отглеждането и възпитанието на децата Е сравнимо със специалност или курс.
Всъщност, отглеждането и възпитанието на децата Е сравнимо със специалност или курс.
И в кой точно университет се издава диплома "родител" след като мислиш че е сравнимо? Искаш да кажеш, че педагог и родител са синоними ли? Единствено животът може да те направи родител. Така си мисля аз
Съвети можеш да даваш не само от позицията на родител, но и от позицията на някогашно дете. Проблемът обаче е, че съвети се приемат, когато са били поискани. Другото е натрапване и инстинктивно се третира като нахлуване в личната сфера, пък дори и съветът да е бил на място. Ама как си противореча 
Искаш да кажеш, че педагог и родител са синоними ли? Единствено животът може да те направи родител. Така си мисля аз
Единствено животът може да те направи родител. Добре ще е, ако специалността и дипломата са за Родител-педагог. Защото познаваме родители, които са такива заради общия корен на думите родя- родител.
Бих се радвала, ако думите родител и педагог са синоними. Ама на
Имам няколко другарки - стари моми. Всеки път като се видим не пропускат да ми дадат акъл как да си гледам и възпитавам децата. В началото ми беше доста смешно, после почна да ме дразни и сега вече ама много ме дразни.. Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..
Предполагам,че не само тези приятелки ти дават акъли
Просто ако не ти се слуша ...отменяй темата лекинко и на бързичката...
А когато се обръщат към детето ти с думите мама не ти ли е обяснила...и т.н. ,обърни го от веселата страна на въпроса...,....че мама всичко дава и позволява
Аайде сега, не е необходимо да ми се репчиш, както казах - не съм груба с тях.
Вас не би ли ви подразнило ако например такава жена прави забележки на детето ви и допълни: мама не ти ли е обяснила, че трябва така и така, а не така.
Вас не би ли ви подразнило ако например такава жена прави забележки на детето ви и допълни: мама не ти ли е обяснила, че трябва така и така, а не така.
Аз пък мисля, че май по- те дразни, не че ти дават съвети хора без опит в дадената сфера, а по- скоро начинът, по който са били и се дават. Особено това с примера на "мама не те ли е учила..." или нещо такова беше- това и мен би ме подразнило, даже от страна на човек с опит, ако се обърне така към моите деца. Когато съветниците прекаляват, т.е. прекрачват границата на нормалното и това не ми е никак приятно, честно казано бих помолила просто да се поограничат. Не е необходимо да си късате отношенията, просто им го кажи. Не е нужно да се мотивираш с това, че те нямат опит и затова не ти е приятно да те консултират, а по- скоро с другото- че не приемаш положително консултации, които не си искала.
Ами и аз се дразня понякога, защото повечето съвети са непоискани и крайно неадекватни.
Много си харесвам подписа на Мама Цоцоланка - "Преди имах поне три теории как се гледат деца! Сега имам три деца и нито една теория!"
Та и аз много добре си спомням какво си мислех преди да имам деца - как..., аз моите дице така никога..., как може..., как пък не му е казано на това дете...и т.н. Сега вече не си мисля така и не смея да давам много-много съвети, защото всяко дете и среда на гледане са различни.
Дори моята сестра, хем е гледала често моите деца, все още доста неадекватно ми казва да направя нещо.
Онзи ден й казах - записвам си темата, по която говорим и ще говорим пак като се роди бебето (чакаме го в началото на октомври). Сестра ми винаги се е разбирала с децата и не се съмнявам, че ще бъде по-добър родител от мен, но все пак някои от изказванията й сега са просто смешни - супер убедена е, че като каже нещо веднъж и децата трябва да го запомнят и изпълнят 
.
Много си харесвам подписа на Мама Цоцоланка - "Преди имах поне три теории как се гледат деца! Сега имам три деца и нито една теория!"
Та и аз много добре си спомням какво си мислех преди да имам деца - как..., аз моите дице така никога..., как може..., как пък не му е казано на това дете...и т.н. Сега вече не си мисля така и не смея да давам много-много съвети, защото всяко дете и среда на гледане са различни.
Дори моята сестра, хем е гледала често моите деца, все още доста неадекватно ми казва да направя нещо.
Онзи ден й казах - записвам си темата, по която говорим и ще говорим пак като се роди бебето
(чакаме го в началото на октомври). Сестра ми винаги се е разбирала с децата и не се съмнявам, че ще бъде по-добър родител от мен, но все пак някои от изказванията й сега са просто смешни - супер убедена е, че като каже нещо веднъж и децата трябва да го запомнят и изпълнят .
Обикновено отговарям с нещо, което прочетох тук в подписа на една мама, беше нещо в духа, че "преди имах три теории за това как се гледат деца, сега имам три деца и нито една теория". Гледам да обръщам нещата на майтап, макар че се е случвало да парирам и по-рязко някои особено досадни "съветници". Като цяло вече всичките ни познати знаят какво ми е отношението към непоисканите съвети, и спазват "политика на ненамеса".
Опит се трупа преди раждането на дете. Тежко на децата, чиито майки смятат, че самото им раждане ги е направило компетентни. Когато първото дете, което виждаш, е твоето собствено, не схващам от къде идва претенцията за качествен родител? Чувала съм ужасно глупави неща за възпитанието от хора с по 2 отгледани деца и изобщо не смятам, че подходът има общо с раждането. Има хора, които биха били чудесни родители и това, че не са имали щастието да имат дсобствени деца, изобщо не променя факта. А има и такива, които са заченали по невнимание и със същата липса на мислъл гледат и децата си.
Простичък пример: трябва ли да е родила една жена, за да се сети, че не е особено възпитателно да "научиш" детето си на доста разпространената житейска философия "Бий, за да те уважават"? А какво да кажем за родителите, които я практикуват?
Новините са пълни с малтретирани и какви ли не още деца. Вярвам, че и техните родители не приемат съвети от хора, нямащи деца... Отде ще знаят нераждалите какво се случва, ако удариш главата на детето в стената - нали нямат деца, за да пробват...
Простичък пример: трябва ли да е родила една жена, за да се сети, че не е особено възпитателно да "научиш" детето си на доста разпространената житейска философия "Бий, за да те уважават"? А какво да кажем за родителите, които я практикуват?
Новините са пълни с малтретирани и какви ли не още деца. Вярвам, че и техните родители не приемат съвети от хора, нямащи деца... Отде ще знаят нераждалите какво се случва, ако удариш главата на детето в стената - нали нямат деца, за да пробват...
Опит се трупа преди раждането на дете. Тежко на децата, чиито майки смятат, че самото им раждане ги е направило компетентни. Когато първото дете, което виждаш, е твоето собствено, не схващам от къде идва претенцията за качествен родител?........................
За себе си мога да заявя, че първото новородено, което държах в ръцете си е моето собствено. Нямам опит с гледане на деца преди раждането и след раждането се научих на много неща - направи ме компетентна. При все това мога да твърдя, че съм добра майка за своето дете!
Преди раждането `теориите` ми за отглеждане на деца са били съвсем различни отколкото сега.
Просто чрез опита човек се учи на много неща