Мами в Италия 59

Аз за реализацията ще ти отговоря след известно време, мила Анджи! Преди се чувствах реализирана в професионален план, сега съм в т.нар. трансформация, почти съм убедена доста положителна!

Калче, имам вече рецептата за течния шоколад! Ще ти я пусна по чата е понеделник, че сега няма да ми остане време   

Да ви кажа какъв изненадващ разговор имах преди малко- обадиха ми се за един кастинг, а като разбраха, че съм пред раждане, се разбрахме да се чуем след няколко месеца, тъкмо може да включим и бебо  Жалко, че нямат нищо зе бременни в момента, иначе щеше да ми е голям кеф да се включа 

Сонче, кастинг за какво?

Добър ден и от мен!
Преди малко се връщам от плаж, да се похваля ( или не е за хвалба) и аз се докарах с тия галошки, които са от някаква гума, като хартия  намерих по-убит цвят, небесно син. хич не ги харесвах, казвах си че е супер грозно, но като гледам народа по плажа да се разхожда и взе да ми харесва... и така. сега и аз съм в крак с модата, но мисля, да ги нося само до плажа и обратно.
Вече имам хубав тен.

Анджи, аз за реализация не искам много да мисля, че много ми е сложен въпроса - имам си някакви свои изисквания от живота и в никакъв случай не мога да кажа, че съм постигнала особено много.  Що се отнася до възможностите, аз си мислех, че тук ще ме глътнат веднага, като спец по организационно развитие, например, но не би. Нещата са по-сложни и искат повече време и много, ама много повече усилия от нас самите.  Не мисля, че ме 'гледат' така или иначе, заради това, че съм от БГ.  За момента съм в мир със себе си. Но подкрепям и Клеми, крайният срок е далеч още.

Гери, приятно прекарване в България , ще стискам палци за Борянка!

И аз се чудя как хората раждат при тези доходи тук и липсата на особена социална политика на държавата. Но същото мисля и за Щатите. Явно се справят хората, за да раждат по 2-3-4 деца. 

Абсолютно съм съгласна и с Дани, за 2 и 200. Аз в Бг си позволявах значително повече неща, живеех доста нашироко и дори разсипно, но се научих и сметка да правя какво харча и къде по-евтино да мина, и си броя излизанията и пазаруванията, всичко.
Мога да кажа, че съм много ревнива за семейните пари и ги смятам и премятам по няколко пъти преди да купя нещо.

Кастинг за какво Сонитка ?

Ани,не може да не се включа при такъв въпрос.
 
      Чувствам се  реализирана до момента. 
   Като понятието реализация за мен,се е променяло в много различни аспекти през годините.
   Първо беше жаждата за знания,после за реалното им прилагане на практика,желанието да имам дом,семейство,любим човек до себе си.Имам прекрасна 17-годишна дъщеря, която постоянно ме дарява с много любов и енергия, имам интересна професия (макар и да не я практикувам в момента), имам верни приятели и не на последно място, имам себе си като завършена личност.
  Наскоро си правих равносметка и общо взето съм доволна от себе си .
   Занимавала съм се с много и различни неща и мисля ,че живота ми е дал възможности ,за които много хора биха само мечтали.
  Аз съм много земен човек, ужасен реалист, в същото време много обичам да мечтая. Винаги съм се държала много здраво стъпила на земята, защото ако си бях повярвала,в моменти на успех и слава, ставаш център на внимание и е много лесно да тръгнеш по един път, по който  лесно можеш да се изгубиш.
  Да не говорим за отговорността,която носех години наред ,да се справяш сам в чужбина и то с дете,без никаква морална,да не говорим за финансова ,подкрепа. 
  Според мен всичко е въпрос на желание и мотивация, за да комбинираш, да съчетаеш нещата(имам предвид ,това което казвате за децата в семейството ,кариера). Както и въпрос на вътрешно усещане- кога си готов. Няма правила дали ще си добър родител на 20 или на 40 год. 
    Много е важно да имаш спокойствие и разбиране,  пълна подкрепа в къщи, че това което правиш е добре .Поне за мен това е много важно.
     Имала съм и много спънки,много камъчета по пътя,но те помагат да вървиш по-стабилно напред и да усетиш вкуса и цената на всяка малка житейска победа!
   Така че ,мисля положително и според мен най-важното е да успееш да се приспособиш към изискванията на средата,в която живееш.
    Така не си аутсайдер и ще узрее точния момент ,когато ще намериш вярното място за себе си.
 
  стига сте говорили за интересни неща,че куфарите ме чакат... 

Телевизионни продукции, реклами също- такива неща 
Менекени не сме, няма и тенденция да станем 

Аз те разбирам чудесно. Сигурна съм, че има шанс за реализация и това, че сме българки не е оправдание за непостигане на целите. Аз лично за себе си тук намирам много повече възможност за развитие отколкото в България. Милано също ми дава възможност за избор, големият град си е голям град и това е, въпреки че и на мен ми липсва чистия въздух и Морската Градина. Сега например знам, че като се върна във Варна, след две седмици вече няма да ме свърта. Сигурно е въпрос на нагаждане също...

Може би момичетата имат право, твърде сме млади да правим отчети, но пък 31 години (аз съм на толкова) не са и малко живот...особено в чужбина, човек какво ли не вижда...

Гери, чаках с нетърпение да прочета твоя отговор. Между другото, от оня ден си започнала с куфарите и още не си готова...нямаш равна.

По интересни теми ще говорим и още как...така че мисли му. 

Кога се връщаш обратно? Аз на 28ми.


Моргъс, най малко търся оправдание. Аз така да се каже все още не съм опитала, тъй като бях вече бременна когато заживях тук, но се подготвям за това което ме чака в бъдеще. 

Здравейте!
 
Днес не стоя на компютъра, реших само да мина за малко.

Анджи, би било смешно, ако заявя, че се чувствам реализирана, но в определн смисъл, мисля, че успях (досега) да постигна някои неща, които съм искала. Все пак, съм и по-голяма от вас  На 33, след няколко месеца - 34 години ще стана. Зависи човек, какво разбира под реализация, допреди една година се бях съсредоточила изцяло върху работата, дори не съм си и мислела да се окажа женена и бременна, не че не съм го искала, но ми е изглеждало много далечно. Юрист съм по образование и съм работила това, преди да дойда тук, но не си правя илюзии, че тук ще постигна някаква кариера, дори и работа не знам, дали ще си намеря след време. Обаче си мисля, че след години, в които бях изцяло под напрежение и нерви, сега сякаш е дошло времето да погледна в себе си и на някаква друга страна от моя живот. От време на време не мога да се позная, дори не вярвам все още в това, което се случва, но благодаря на Съдбата за всичко, което посрещам по пътя си и за хората, с които обагатява живота ми!

Пак да ви пожелая лек път, дивертитеви много!   

тсугуми, горе-долу твоя постинг може и аз да съм го написала 

Гери все едно ми 4етеш мислите много разумен 4овек си

Соня аз от както съм бременна имам много пове4е оферти за работа от колкото преди ,понякога ми пристигат по две по три на ден,а и с корема пак ме искат .
Ама аз моята тумба не я показвам за щяло  и не щяло

Дали се 4увствам реализирана

Ами в мир със себе си съм и съм доволна от това което имам и правя.Един ден бих искала да работя,никога оба4е не съм си ме4тала за кариера.Ме4тая си за работа,при която сутрин като стана да ми е кеф да отида да работя.Мъжа ми си гони достатъ4но кариерата,аз си гледам детето.Никога не съм харесвала жени кариеристки  

П.С.Дипломата ми от техни4еския университет си седи в 4екмеджето.Понякога ми става мъ4но за нея,ама бързо ми минава.Поне ми остана споменът от прекрасните студенстки години  

Ники, то лошо няма! Ако е хубава оферта, тоест плащат добре и ти допада, защо не   
Пусни нови снимчици, ако имаш и, ако искаш 

Соня аз от както съм бременна имам много пове4е оферти за работа от колкото преди ,понякога ми пристигат по две по три на ден,а и с корема пак ме искат .
[/quote]

Единствената работа за която са ме потърсили бе6е докато бях бременна,да продавам риба на един рибарник 

Ееех, Бимбе, изпусна ти хубавата оферта