обичате ли (уважавате ли)

Уважаваме се.
Живеем далече и не се бъркаме, нито ние в техните работи, нито те в нашите.

Уважаваме се, даже си липсваме, когато не се виждаме дълго време. Дано винаги да е така. Съвети дават, ние на тях - също, за мен това е съвсем естествено. Не се бъркат в лошия смисъл  на думата.

Уважаваме се- да, ама не си липсваме чак толко, като са надалеч,
дори повече се уважаваме...

Темата не е ли по-скоро за Дом и семейство? Иначе да отговоря. Майка ми, разбира се, много я обичам и уважавам. Мисля, че и мъжът ми също я уважава. Чувствата са взаимни, винаги ни е помагала с каквото може и се е старала да не ни се меси за нищо, съвет и мнение- само, ако ние го поискаме. Със свекърите е различно, свекъра много го уважавам, точен човек е, лошо от него не съм видяла. Свекървата е друго нещо, опитвах се да поддържам добри отношения с нея и няколко години успявах. Но след последната и изцепка миналата година я възприемам просто като родителката на мъжа ми, нищо повече. Не искам нищо от нея, тя, мисля, че вече го проумя. Свела съм контактите с нея до минимум и установих, че така ми е мнооооооооооого по-добре.

Свекърите ги уважавам от 6 години, на път съм да ги заобичам.
Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).

И се уважаваме и се обичаме. Виждаме се поне веднъж седмично.
Но нито моите родители, нито тези на мъжа ми  ни се бъркат

Моите ги уважавам, неговите вече не.

Обичам си ги (моите) и много си ги уважавам, особено от както живеем надалече
А на мъж ми - по-скоро ги понасям, което също ми е по-лесно, откакто не сме в една къща

С моите родители всичко е ОК. Не ни се бъркат в нищо, уважението е взаимно. Но със свекитата ... свръх тежък случаЙ. Ако може ще контролират и въздухът, коЙто дишаме. Аз съм ги отсвирила отдавна, не говоря и не общувам с тях и не ми пука изобщо, но след всеки разговор с тях по телефона, давам хапчета за кръвно на мъжът ми, вече и тоЙ не може да ги изтрае и става все по-зле. Спасява ни единствено 2000 км. разстояние, държавната граница и визовият режим 

Обичам ги и ги уважавам и не бих си позволила дори в кавички да кажа за тях дъртите.

Не мога да обичам подобни хора. Опитвам се да запазя благоприличие. И без това рядко ги виждам, стискам зъби и спазвам добрия тон. Компромиси правя, само защото са родители на съпруга ми. Той едва ги понася, остана и аз да му създавам излишни проблеми!

Имам прекрасен баща, много сме близки! Обичам го, уважавам го, той си го е заслужил! Разтапям се всеки път, когато наблюдавам отношенията им със съпруга ми. Държат един на друг, подкрепят се и се уважават. Според татко, не би могъл да мечтае за по-добър зет!

Това ми напомня и аз да го направя някога.

Със свекърва ми ми се ще да се виждаме малко по-често, тъй като за близо 9 години изобщо не сме се опознали(никоя от нас не си направи труда). Не че сме нямали рутинните житейски конфликти, но аз това не го отчитам за лошотия и не би ми променило кой знай си колко мнението за даден човек.

И ние така, а и ги обичам. Много ми помагат и финансово, и за децата. Пресен пример, онази ден взеха син ми, а от 20-ти и щерката ще вземата. Т.е. те излизат в отпуск да гледат моите деца, а не да си починат, е как да не ги обичам.

Да, уважаваме се.Помагат ми с детето, никога не се месят в скандалите ни и почти сме нямали сериозни спречквания. Свекърът ми е съкровище и за 7 год не съм го видяла ядосан за нещо. Не, че е нямало повод. А понякога дори аз се явявам буфер, когато свекървата и мъжО се дракат. Тя казва, че с мен е сто пъти по- лесно да се разбере. Не, че не сме се дразнили, но някак си успяваме да не приемаме дребните спорове за края на света. При това живеем заедно.

Обичам майка ми и баща ми ,уважавам много свекър ми,а спрямо свекърва ми спазвам дистанция и избягвам контакти .Майка ми обича да се меси и бързо я поставям на мястото и.Другите са много внимателни и гледат каквото  могат да помогнат.

Правете го всеки път, когато почувствате нужда от това. Не можете да си представите колко е хубаво. В такива моменти мога и планина да преместя и усещам, че животът ми е пълен само с хубави неща /лелеее, колко клиширано звучи/. Не мога да ви опиша точно какво е чувството, когато порастналото ти дете каже това от позицията на възрастен човек, но искрено ви желая да го изпитате. Тогава ще разберете защо съм крилато бабе.

Обичам и уважавам майка си! Имали сме противоречия и пререкания, но тя е човек, когото винаги мога да "притесня" с проблемите си и да разчитам за помощ, когато е във физическите и възможности (гледам да не прекалявам).
За свекъра и свекървата е по-сложно... До известна степен уважавам , а може би и обичам свекър ми. Има си кусури, направи една големичка грешка спрямо децата си (не броя себе си в това число разбира се), но като цяло е изключително добронамерен и доста разумен човек. Свекървата за съжаление в момента нито мога да я уважавам, нито да я обичам. Държа се любезно с нея, защото възпитанието ми не допуска друго поведение към хората като цяло, а и заради съпруга ми. Ако тя промени отношението си към мен и аз сигурно ще променя негативното си мнение за нея, но се съмнявам първото да с случи.

Нагаждаме се вече толкова години. Ама до къде сме стигнали? 
Все има недоволни - и те и ние...
И така си я караме. 

Уважавам и обичам безкрайно моите родители!
Уважавам баща му, но майка му  - не; за обич не може и да става дума - тези хора не са фактор в моя живот!

Що така се получава, че все родителите на момичето са свестните, а на момчето - гадните Не винаги де, ама поне в 90% от случаите. Какво сега, тия дето имаме момчета, нещо сме дефектни в главата ли или що Започвам от сега да се притеснявам за отношенията с бъдещата си снаха А синът ми още няма 3
На въпроса - уважавам си и родителите, и свекърите. За бъркане не може да става дума, не бихме го допуснали, особено аз

И се обичаме и се уважаваме. Ако се бърка някой то това са моите родители.

В нашия случай е така,защото ние със сестра ми от 18-годишни не живеем с родителите си и сме по-самостоятелни.А съпругът ми и брат му са живели с родителите си до над 30 -годишна възраст.Съответно свекърите са свикнали да са непрекъснато в течение на личния живот на децата си и да се месят по един или друг начин(според тях естествено за добро).Така,че според мен е до това какъв е човека и как е привикнал, а не чий родител е.
За протокола аз също съм мама на момченце и мен ме терзаят подобни притеснения.
А по въпроса-обичам и уважавам родителите си, възхищавам се на майка си,но не съм и го казвала никога.   Свекърите ги уважавам, опитвам се да ги приемам такива каквито са и да ги търпя, но не винаги ми се отдава.  

уважава ме се,както аз уважавам неговите,4е са му родители,така и той майка ми и баща ми
не мога да кажа,4е се обичаме с неговите,но се търпим...Що се отнася до даване на акъли,вече никой не дава и не се меша/имам в предвид неговите родители/,защото не им го позволяваме.
За уважението от тяхна страна към нас,от мойте родители винаги го е имало,а що се отнася от неговите се стараят и свеки я усещам как все по-често първо се допитва за нещо,преди да разреши на малкия да го прави или да му даде да яде нещо..

Живяхме с нашите, сега живеем с неговите (на 5км от нашите) и това при възможности да си живеем отделно. Толкова сме привързани, че не си представям да се разделим. Обич, уважение, привързаност всичко се е смесило в едно.

Естествено, че ни се "бъркат" и ни дават "акъл" - за това са родителите! Дали майка ми ще ми натяква нещо или свекървата е все едно. Вярвам, че и двете го правят защото ми мислят доброто.

Възрастните по принцип обичат да дават акъл и затова не им троша хатъра-изслушвам ги,и нашите,и техните,а дали ще ги послушаме вече си обсъждаме само двамата.Често дават наистина добри съвети.Естествено всеки си обича своите родители и уважава тези на другия.

Уважаваме се взаимно (както с неговите, така и с моите родители) - когато трябва искаме съвет от тях, както и те от нас, но иначе не се бъркаме в техните работи и те в нашите. Много ми е мъчно, че свекър ми почина (Мир на праха му) - беше страхотно духовит и харизматичен човек, неслучайно съм се влюбила в неговия син.

Уважаваме се! Нито те се бъркат в нашите работи, още по-малко ние в техните. И от моето и неговото семейство живеем на повече от 3000 км.

За пред хората се уважаваме.
Да се обичаме-нъц!

И ние така 

Това за обичането и уважаването - 2 думи - 2 неща. Не ги бъркам.
Майка ми я обичам. Обаче тя под уважение разбира да правя това, което тя иска. Ми не я уважавам тогава. Оценявам това, което е направила за мен, но когато започне да ме уважава като човек, тогава ще мога да се отърся от яда си да помисля дали наистина я уважавам.
Свекърва ми не я обичам, но я уважавам (пак не правя това, което тя иска), но я ценя като майка на съпруга ми. Досега винаги е показвала, че аз съм далече под всяко от нейните деца  - дори и рождения ми ден не честити по телефона, а се обади на мъжа ми да м каже, че е гузна, че е пропуснала да се обади. Бяхме в една стая по време на разговора, но жената явно не може да преодолее омразата си към мен и да каже едно "честито на патерици". Това се случва за 3та или 4та година, не ги броя вече (може и повече да са). Но пред другите твърди колко много ме обича и уважава - вероятно на моя принцип - като жена на сина и.
 Виждала съм на моменти колко и е трудно да се превъзмогне и да ме поздрави за някой мой успех - например за завършването ми. Не и беше лесно на жената - на фона на нейните 3 деца, никое от което не беше висшист по това време да честити на проклета снаха - доста усилия положи, направи го. Оценявам и тези усилия. (Не че държа на тези неща, но вероятно за нея това е мнго - буцата в гърлото и беше видима)

Обичам и уважавам моите родители  - неговите уважавам и съм на път да обикна   

Да,уважаваме се,но гледаме да сме по-далеч от тях.Веднъж в седмицата се виждаме и ни е добре.

Уважаваме се и никой не ни се е бъркал, за което се радвам много

Обичам и уважавам съпруга си.Неговите родители също са за уважение,ако не за друго,то за това,че са го създали ,отгледали и възпитали добре.Моите родители ги уважавам за същото относно мен.Иначе всеки човек си има недостатъци,а аз съм се научила да приемам хората такива,каквито са,с положителните и отрицателните им страни,като се надявам и мен да ме приемат така.
А за това дали се бъркат "дъртите",както flast ги нарича,в живота ни-да, бъркат се,понякога повече,понякога по-малко,понякога никак,но по-добре така.Аз се радвам,че ги има-и моите,и неговите Дърти,защото ни помагат в живота-къде със съвет,къде материално,когато са свободни и едните,и другите наглеждат детето ни...Е,има и такива моменти,когато са натрапчиви и досадни,но това им го прощавам винаги-все пак са Старата генерация

Обичам много родителите си, и въпреки че те са на мнение, че не ги уважавам много-много, аз не смятам така. Бъркат ми се в живота винаги дори на разстояние. Но на разстояние някак по- се търпи. Бе какво да ги правиш....хора с устояли се възгледи, доста консервативни често, доста властни и взискателни...Те няма да се променят, защото са си това което са. А уважението и обичта към родител е безрезервна. Те са те родили, те са те отгледали. Ти си това което си, благодарение на тях. Хубави или лоши гени, хубаво или лошо възпитание...твое си е всичкото това. Да не обичаш родителите си означава да не обичаш себе си.

Свекърите почитам. Уважавам свекърва си за доста нейни положителни качества. Уважавам и чувствата на съпруга си към тях. Не ми се месят в живота особенно.

Моите родители ги обичам много ,свъкървами я уважавам ,но се дразня понякога като се опитва да дава акъли

Освен, че не изпитвам и грам уважение към родителите на приятеля ми, не мога и да ги понасям!Откакто сме заедно с него се държат с мен като с парцал и се опитват да ни разделят.Радвам се, че и двамта си живеят далече от нас!Многократно майка му се опитваше да ни се бърка в живота със заплахи, предупреждения, опитваше се да подкупва приятеля ми да ме зареже и все подобни простотии .Баща му винаги се е държал прилично, като изключим факта, че пуши и говори простотии пред детето и грам не му пука, когато забременях се загрижи, че синът му не може да е с по - голяма от него(по - голяма съм от приятеля ми с 4 години) и започна да го съветва да ме зареже, като включително му даде и разрешение да напусне страната(което години наред отказваше да направи).Преди седмица две, бяхме в града където живее бащата на приятеля ми и той реши, че ще ме хване да му оправям разни документи по институции(инвалид е) и аз просто, за да не се карам с него се съгласих.Този идиот се разкрещя в центъра на града, че съм к..., че съм омотала сина му, че съм го превърнала в голтак и просяк и че съм му съсипала живота и то защото му казах, че не мога повече да се занимавам с неговите документи, защото съм обещала на детето да го заведа в парка!беше отврат.С извинение, ама бих му една майна и си тръгнах, като само звъннах на приятеля ми, че повече у тях няма да стъпя и да си озъпти кучето, защото хапе не когото трябва.От тогава, не си говори с баща си!, който имаше наглоста да ме обижда пред целия град и на следващият ден да измънка по телефона, че съжалявал ама бил изнервен.
Та така с родителите на приятеля ми...Въобще не искам да чуя за тези чудовища и се чудя как са успяли да създадат толкова прекрасен, нежен, мил, грижовен и любвеобилен човек като него!Просто ми е непонятно!

И ние сме така

  Искрено ме развесели 

Уважаваме се ,но не се обичаме чак толкова.Живеем в различни градове и се виждаме два-три пъти годишно и това ми стига!