Искали ли сте си сами повишение на заплатата? Как?

Казах на шефа "Напускам"
А той- "Що"?
Аз -" недоволна съм от някои работи"
Той - "от кои де"
Аз - "от заплатата например"
Той - "не напускай, ще ти я увелича"
Аз - "ок, ще си помисля"
Значи можело да ти я увеличат ама трябва здраво мрънкане!
И останах! Ама съм нагла,а?

След изтичане на 6 месечния срок имахме конферентна връзка с шефа ми и стана директно, в прав текст, реч за увеличението. Говорихме за проценти върху чистото възнаграждение, на база на което после счетито направи брутните заплати.
Отделен беше въпросът, че той започна въобще да не ни плаща редовно-и-Адио, Рио.

Мда. Дойде една нова колежка, която аз трябваше да обучавам. Случайно разбрах, че е назначена с по- висока от моята заплата. Нищо лично към момичето, но пощурях. Отидох при шефката и директно я попитах, на какви основания съм с по- ниска заплата. Заявих, че отказвам да обучавам човек, който от първия си работен ден е с едни гърди преди мен финансово. Казах също, че ще преосмисля отношението си към работата. Отговорът беше- " Ау, ама ние сме те забравили." Това пък направо ме разсмя. Отговорих да си спомнят за мен, щото да не ги забравя аз. Е, коригираха ми заплатата. А колежката в последствие се оказа, че за нищо не става. Ама това е друга тема.

Зависи от отношенията ви с работодателя, но според мен да си кажеш директно е най-добре.
На мен досега един път ми се е налагало да го водя този разговор, казах че заплащането не ме удовлетворява и ако няма възможност да се направи нещо по въпроса, колкото и да ми е неприятно ще се наложи да се разделим. 

А кога искате повишение - след като сте си намерили работа с по-високо заплащане, или преди това?
Най-вече в този случай - преди или след?

Ами аз не си бях намерила друга работа, защото по договор съм длъжна да дам 3-месечно предизвестие. И въпреки че си мисля, че ако реша да напусна ще се разберем с работодателя и ще успея да напусна в рамките на месец не бих си позволила да поемам ангажимент към нов работодател. Но пък следях обявите и имах доста добра представа какви хора се търсят и какви заплати се предлагат /не че за 3 месеца не може да се промени ситуацията/.

На мен лично не ми се е налагало още. Приятелката ми /и колежка/ отиде при шефката и каза, че финансовите параметри не са адекватни на отговорностите, които са и възложени. Даде и срок от 1 седмица да си помисли, ако не последва корекция на заплащането - да счита този разговор за предизвестие. Разбира се, шефката не желаеше да загуби приятелката ми и удовлетвори искането и. Много е важно да си знаеш цената и да си осигуриш справедливо заплащане. За съжаление аз съм много смотана в това отношение и ми е трудно да воювам за това, което ми се полага.

Първо - разговор за увеличените ми отговорности, и начина, по който се справям с тях.

Ако поискам увеличение, то е на базата на неколкомесечни (минимум) наблюдения в/у работата ми. Само веднъж ми се е налагало да "напомням", обаче.

Смешно е да отидеш при шеф с претенцията: ми парите не ми стигат (както съм чувала мои колеги).
А ти какво даде, за да получиш повече?

 До сега не ми се е налагало, но в най-скоро време трябва да проведа такъв разговор.  Направо не знам как точно ще стане, много съм смотана когато трябва да си искам пари.
 Мъжът ми няма такива проблеми - щом реши, отива, говори, като не му изнася си казва, а последният път и напусна. Не може да ме разбере от какво се притеснявам.

Едно към едно е и моето положение, но вече-не. Точно той и точно с това си поведение ме научи как да се боря и отстоявам моето си.
С тази разлика, че моят от 5 години е на едно място....не защото не може да отиде другаде, а защото не е необходимо.

Всеки ден си искам, ама тцъ... нищо.
Е па няма да работя 

 

С моята работа въобще не върви да преговарям за заплата  Щото и да искам, като нЕма, с какво да ми платят, еле пък по-висока заплата... 

ИНаче на интервю за работа в една частна клиника като ходих си казах какво очаквам в детайли и подробности. Исках пари за път и храна..+ доста добра стартова заплата. Явно на тях това не им хареса, но пък и аз не смятам да бачкам за без пари, така че се разминаха с мен като техен кадър   

Искала съм, да, ама като съм на заплата от бюджета .... ? 
Моята работодателка е с мен, иска повишение за всички, не само за мен, ама и какво от това?

Казах, че ще напусна. Напуснах.
След 3 месеца сами ми се обадиха да се върна, на по-висока заплата. Можело, значи.
Успех, ако си намислила нещо 

Аз като ходя всяка седмица в офиса,все си искам- и на шега,и на майтап и в прав текст
Мен хич не ме е срам-знам ,че съм си го заслужила
Но не щат гадовете и това си е

Казах директно, че не ми стигат парите и ако не ми увеличат, ще трябва да си търся друга работа. Не исках да напускам, но наистина ми трябваха повече пари ... Излязоха готини шефове и ме попитаха 100 лв отгоре стигат ли и аз цъфнах от кеф  След няколко месеца пак ми я увеличиха без да съм искала !
Дано и тебе те огрее 

Ами учителка съм и не става да говоря с шефа. Уж наесен ще говорим с "големия" шеф по по-настоятелен начин, да видим - дали ще го направим или отново ще се скрием и ще се съгласим на трохичките, които ни подхвърлят.

да, случвало се е 2-3 пъти.
ами как - имах междинни оценки на проекта , който ръководех.
част от разговорите беше за  хората, които работеха по проекта, създадената инфраструктура, нуждата от подобрения, бюджетиране и тн.
от дума на дума, обсъждайки прогреса се стигна и до моите ангажименти, тези на асистента ми и тн. говорихме за това, какви промени са настъпили през изминалото време, как се е повишила квалификацията ми, капацитета ми, каква е оценката на работодателя. логично е, когато човек трупа опит, знания и квалификация заплащането естествено да се движи нагоре.
и не само парите и заплатата са важни за мен - важни са също така разни осигурявания - комуникация, транспорт и тн.
за тях също се говори. в прав текст и с аргумент за какво, как и тн.
накрая бях подготвена с конкретни предложения, част от които бяха и моята и на асистента ми заплати.
нямаше възражение.

според мен е голяма грешка, да говориш с работодател в импаративна форма за пари.
поне пред мен такова нещо не би минало - първата логична крачка е да се говори за прогрес, резултати, повишен капацитет и тн, парите са по-назад в списъка.

никога не съм си позволявала разговори за увеличение на моята заплата. Затова пък винаги съм бачкала много по-съвестно, отколкото съответства на заплатата ми в момента. Та понеже шефовете (в повечето случаи) гледат и са наясно кой колко работи, затова и не съм чакала дълго за увеличения. Сигурно съм една от малкото хора на света, на която и увеличават заплатата поне 4-5 пъти в годината и дажи последното ми увеличение отидах при шефа да го питам дали не се е объркал с нулите... Затова пък от гледна точка на работодател като водят с мен разговори за вдигане на заплати (подчинените ми) съм абсолютно непреклонна и досега не съм вдигала заплатата на никой. Смятам, че наблюдавам добре хората и няма човек, които да е съвестен и да е недооценен. Ако има такъв на друго място явно ще му е по-добре - щом не съм го забелязала сега, значи на мен не ми е толкова необходим.

Миналия месец с колежката ми след дълго назлъндисване се решихме да говорим с шефа, който просто е невероятна стисня. Няколко дена само се побутвахме към офиса, но ни напушва на смях и се връщаме. Един ден, както си пиехме кафето пред фирмата, шефът също излезе да пие кафе. Почивката вече свършваше и за да влезем вътре, трябваше да минем покрай него. И тогава колежката, без изобщо да ме предупреди, спира пред шефа и вика:"Искаме да те попитаме няма ли да ни увеличиш заплатите?" Аз -  ама се окопитих и проведохме едно разговорче. Още няма резултат, но уж обеща. Лошото беше, че избрахме неподходящ момент, нямаме кой знае колко работа в момента, ама нищо, като не ги увеличи скоро, пак ще говорим.

На предната работа, на която бях дъъълго време, опъвах каиша безропотно, но изникна по-добро предложение. Реших да го обсъдя с работодателите си, вследствие на което ме накараха да изложа всичко в писмен вид. Написах доста аргументирано и синтезирано всичките си мотиви да напусна, като наблегнах на това, че бих искала да работя с тях, но ми е предложено по-високо заплащане. Обясних какви отговорности имам, какво е естеството на работата и че не съм взела категорично решение все още. Съгласиха се /харесаха ми "писмото"/, вдигнаха ми заплатата до размера на тази, която казах че ще получавам ако приема новата работа + 200 лв. след приключване на един проект. Е, останах, но си извоювах по много достоен според мен начин повишението. Даже ми се извиняваха колко много работа върша, а ме държали на по-ниска заплата.
Така или иначе сама се махнах от там преди време и на мое място назначиха 2.
Темата за повишението е доста неприятна. Повечето от вас са със семейства и поемат голям риск, защото могат да ви кажат да си напускате като искате, че има достатъчно кадри на пазара. Работодателите мразят да ги изнудват /и не само те/. Така че се действа според ситуацията и човека отсреща. В един случай е по-добре разговора да започне непринудено и да изглежда, че не е предварително планиран. При друг тип работодатели трябва да изчакаш да има адски много работа и да знаеш,че не биха си позволили да те изгубят, но отново да не звучи като изнудване...В никакъв случай не се изтъкват причини като: трябват ми пари-на квартира съм, искам да получавам колкото колежката ми и т.н.
Успех!

На всеки шест месеца напомнях на шефа,
че трябва да ми увеличи заплатата. Имам
много красиви очи. 25 процента - веднага!

Това "напомнях" защо е в минало време?

Защото от година и половина не работя, а кърмя.
Това на теб обаче няма как да ти се случи.

Зависи от и това какви хора имаш насреща. А също и от вида на фирмата или организацията. Българските работодатели са уникум.

Прави ми впечатление, че във фирмите с по-малки екипи, повишението без поискване е по-често срещано, отколкото в големите "машини".

Работата в огромна компания не струва.
Съкращения, съкращения, Бог високо, работодател далеко.
Вече е събитие да срещнеш някого в коридора - поздравяваме се.
Сам съм в стая 10х6 м. Добре, че е форума.
За коледа нямаше нищо. Zero. Поне по 1 календарче - нъц.

Намерих си работа на заплата повече 2 пъти по- висока от тази, която взимах. Отидох при шефа и му казах - имам предложение за такава заплата. Ако мислиш да ме задържиш тук - искам тези пари, ако не - чао. И той взе да мрънка да поизчакам, че щатното, че не знам какво. И сега си мрънка, ама на бившите ми колеги. Аз напуснах и не съжалявам.

аз пък мисля, че е точно обратното. В големите структури бюджетите се правят поне половин година предварително за следващата и непланирани увеличения в заплатите почти е невъзможно да има. в малките фирми, често шефът е и собственик, така че много по-лесно може да вземе решение по въпроса.

Според мен най-важният разговор за заплатата е преди подписване на договора, обещания от сорта "след ..месеца" или "вбъдеще" за увеличение на заплатата, обикновено са празни приказки.

иначе искала съм си увеличение няколко пъти при различни работодатели-получавала съм го.
при сегашния не ми се налага. заложено е в договора ми и наистина се случва ежегодно . (доволно голяма фирма)

Щом е заложено в договора ти, няма начин да не е в бюджета, а в голямата фирма, представите за това кой колко работа върши, може и да се поразмият  .

Това подозрително прилича на моята месторабота   

МДаааааа. същото е .

първия път казах, че ако не ми вдигне заплата - напускам. той ми я вдигна. после ме ядосаха и казах, че напускам, пък той искаше да ми вдигне заплата:) ама аз не щях:)

Не ми се е налагало да искам увеличение, последните 6 месеца 3 пъти ме изненадаха с актуализация на заплатата. Преди това бях на изпитателен срок.
Ако трябваше сама да си искам, сигурно щях да се изприщя, много съм смотана.

Предишната работа я напуснах, защото за година и половина ми увеличиха заплатат със 70 лв. - оправданието на управителя беше да не се сърдят колегите, а бях започнала с една от най- високите заплати на изпитателен срок. Смени се управителя, дойде нова управителка, но тя почна да увеличава заплатите на хората, които доведе със себе си. Напуснах.
На сегашната ми работа за година, заплатата ми се увеличи с 50%. Не съм настоявала - просто работех и това се оцени. Работя в голяма институция - но има MBO - изпълниш ли го има и повишение в длъжност и повишение на заплатата.

Какво е MBO ?

Wolf верно няма календари, ама мога да ти изпратя 1 химикал и 1 чаша от резервите за успокоение (при заслуги и тениска) 

- Шефе, трябва да ми увеличите заплатата! Три компании се интересуват от мен!!!
- ???
- Топлофикация, ВиК и Електроснабдяване
 

При първата ми работа по специалността след университета получавах ниска заплата, дори бих казала символична. След година и половина, реших да напусна, защото освен невдигане на заплата, започнаха да ме карат на мои разноски да ходя из града. Когато им казах, че напускам те ми отговориха, че тъкмо щяли да ми дадат 20 лв увеличение 
Намерих си много добра работа, а те доста време потърсиха за онези пари с 20- те лв отгоре и накрая пак взеха току що излязо от университета момиче.

                     На мен само веднъж. На третия ден откакто започнах там говорих с шефа, че ще му увелича финансовите резултати два пъти, но искам той да ми увеличи заплатата два пъти. Каза 'ок'. И двамата си изпълнихме обещанията в десетдневен срок.
                     Сега ми предстои да преговарям, ама се чувствам ужасно тъпо и не знам какво да говоря. Длъжността ми май е уникална за България и нямам база за сравнение.

Винаги съм умеела да си говоря за парите 
Ако не ми ги дадат, обикновено съжаляват

"Я вижте дали не можете да измислите още нещо да правя, че с тия пари и с това дете съм за никъде" - това беше като се върнах от майчинство. Заплатата ми не беше пипана повече от година - ама щеше да е нагло да искам увеличение докато съм по майчинство, а хората ми плащаха пълната заплата през цялото време.
Оказа се, че междувременно пазара на труда доста се е променил и е страшен глад за хора. Така че получих и повишение и увеличение на заплатата - с един куршум два заека 
Сега прилагам още един номер - "тази документация кой ще я напише?" - "Еми няма кой, намери човек да пише документация" - "Добре де, не може ли аз да се пробвам, вместо да наемаме човек?"