От другата страна на огледалото или нов прочит на детските ни спомени

Аз нямам такива изцепки, освен едно падане от строеж, когато бях 4-ти клас и си пробих бузата и устната... прибрах се цялата в кръв и майка ми се побърка... И няколко набити другарчета в детската градина и в училище ....
Но пък мъжът ми какви ги е вършил ...
1. майка му го намерила 5 часа, след като е свършил училище да върви след една бетонобъркачка в квартала и да я разглежда 
2. препикавал контактите десетина пъти
3. затворил се в тоалетната (метър на два) и запалил едно шише спирт ...
4. опитал се да подпали детската градина - запалил едно перде, но го хванали навреме
5. бъркал с отверка в телевизора
6. майка му отишла до магазина с/у тях, като преди това го попитала ще стои ли сам за 2 мин и той казал "да" ...  Когато тя излязла, той отишъл на терасата и почнал да крещи "Помощ, сам съм", а са били на 1-ия етаж и някой много лесно е можел да влезе ... така и станало де - някакъв приятел на баща му минал покрай терасата и се качил при него да не е сам... когато майка му се прибрала и чула мъжкия му глас й станало лошо кой може да е ... влязла и ги заварила да карат колички по паркета 
7. скрил цялата заплата на дядо си в една пролука м/у паркета и стената ...
има и още, но сега ме мързи 

Принципно не съм много щура, но си имам своите "проблясъци". От позицията на родител обаче, трески ме тресат за детето и бъдещите му изпълнения. Ето някои от моите:
*Лятото преди да бъда първолаче.Защо пък да не скоча от терасата на село.Щом брат'чеда може, значи и аз мога. И двмата ни наказаха,но само мен ме оперираха от херния после.
*Ранна тийнейджърска възраст - много е гот да се возиш седнал на стълбите на бързо движещ се влак и вратата да е отворена,за да ти се веят краката и косите. Пробвайте.
*Пак в подобна възраст, пак с влак. Тръгваме за село.Майка ми нещо ми се кара( несправедливо естествено).Напук на нея, заедно с малката ми сестра се качваме на другия край на вагона. Народ по коридора за цял китайски град.На една гара трябва да се прекачиме на друг влак, защото този е само до там.Слизаме ние двечките. Чакаме чинно родителката.Нея нещо я няма. Влакът тръгва. Усещам кофти чувство в гърлото, което отива и към стомаха. Тичам до касите и питам"А къде е влака за ....?!???!!!" Току-що замина - беше унищожителният отговор.Следващия?!? След два часа. И сега.... Отговора е лесен.ТРЯБВА да стигнем до там.Ако не отидем може да ни се карат, че и по-лошо.Ще вземем такси. Аз на около 11, сестрата на 5-6, селото на 30 км. отстояние от моментната ни позиция.Пари нямаме.Нищо, на село има.През цялото време ревах. Малко преди да стигнем на един прелез видяхме лелинчо ми. Плати на шофьора и ни откара до село.Беше му смешно, но на мен никак. И сега даже ми е тъпо. Естествено майка ми го извъртя и пак ме изкара мен виновна- ако съм я била слушала и сме се били качили заедо с нея нямало да стане така. Иди доказвай после, че не си бил информиран относно же-пейските промени.

Стига токоз за днес.

Ха, заключила баба си на терасата, моя мъж себе си заключил на терасата. Живеем на 3-ти етаж, а той е бил на 5г. Когато баба му го заплашвала, че баща му идва, нашичкия се провесил през парапета "да види". Накрая комшийката минала през съседния прозорец и го сгащила. Колко бой е отнесъл тоя ден и той не помни, ама сега разправя, че ако е бил на мястото на някой от възрастните още повече бой щяло да има.

Ми аз сега не се сещам много неща.

Спомням си, че баба ми ме плашеше с Торбалан, понеже не исках да ям. Торбалан живееше в плевника отсреща. И аз след няколко месечен размисъл, накрая попитах ядосано: Ами той няма ли си друга работа, ами само ме дебне, кога ям, и кога не.
Спомням си, че веднъж бях разбила касичката си, и с ок. 5 лв. някъде, много пара за онова време, купих шоколади на цялата махла. Добре си похапнахме, ама не щеш ли паднах и си скъсах новия чорапогащник. Та с една приятелка за кураж, се прибрах. Майка ми естествено, видяла вече касичката, като ме видя каква съм гледка, раздаде набързо правосъдие.

   Като бях малка живеех главно у баба. Обичах да играя долу, но мразех баба да ме варди. Стиснахме си ръцете - тя да ме гледа от терасата. Само дето жената си има работа, а аз по цял ден вън. От време на време влиза, за да разбърка яденето. По едно време аз реших да духна на някъде. Жената ме търсила почти 2 часа, а аз качена върху някакви гаражи, си правя с един мой приятел база, в която да се крием. По едно време баба минава покрай тези гаражи, но не ме вижда, понеже си мисли, че ще ме намери някъде НА ЗЕМЯТА.
А аз, цялата омазана в масло или нещо друго черно, и махам ухилена като ряпа и и викам "Бааааабоооо, до магазина ли отивааааш?   
И досега не разбирам, как съм могла да и задам точно този въпрос в точно този момент. 
Спомням си, че ни прибра с този мой приятел. Него го прибра у тях, а мен ме влачи по стълбите до третия етаж, понеже не ми се тръгваше.
   Докато се раждаше брат ми ( била съм за 2ри клас ) баба ни остави със същия този приятел. Ние решихме, че ще скачаме по леглото. По едно време той си удари главата на стената и с изненада установихме, че стената хлътва. Била е стереопор ( не съм сигурна, дали се пише така). Тогава ми хрумна гениалната идея да си удряме главите в нея, понеже беше мека. Баба се върна и и призля направо. Цялата стена беше на глави.
Редовно се правех, че нещо съм болна, защото тогава баба правеше всевъзможното, за да ми угоди.
Събуждах я в 5 часа сутринта да ми прави палачинки. И докато горката жена ги пържеше, аз доволно си похърквах до 10.
А когато си лягах, я карах да ми разказва приказки. Да, ама на нея и се спеше повече от на мен. И от време на време заспиваше, а аз я събуждах. И винаги като питаше докъде стигнах я връщах на любимите ми моменти. Имаше вечери, в които съм я връщала по около 5 пъти.
Иначе редовно съм ги плашела с разни простотии, къде пукната глава, къде заклещена глава в една катерушка, къде глътнат език, къде с изкуствени рани. Веднъж ми текна кръв от носа и си размазах кръвта по главата и лазейки и пъшкайки отидох до баба ( другата този път ) в кухнята. Жената се паникьоса естествено. Следваше бурен изродски смях от моя страна.
А другата баба редовно я тормозех с разни охлюви. Имах навика да ги обожавам направо. Мъкнех ги навсякъде с мен. Вкъщи имаше поне по 10 наведнъж, които измираха постоянно. Пусках ги да ми лазят по ръцете, лицето и тн ..     Как се отказах от това ми обожание към лепко-флегматичните не знам. 
Ох... детство 

Ааа, любимото ми, което още го прилагам. Много обичам да ми ровичкат из косата. Едната ми баба изпитва фобия от въшки направо. Само докато се почеша и ме вика на проверка. Съответно всеки път като я видя здраво чесане с двете ръце и постигам желаното...

  Спомням си как тормозехме баба(тя много се стряскаше) и ние най-редовно се криехме зад ъгъла на къщата и като се появи и ние - БАУ, жената подскача, а ние смях...това сме го правели хиляди пъти и всеки път изкарвахме акъла на жената, тя си тича по задачи, а ние
 Правехме мишки от подръчни материали, хвърляхме ги в краката на баба и викахме - мишкааа, а баба се качваше на първия стол(много я беше страх)

аз докато чета и си мисля колко ли задръстена съм била... нито един спомен за дивотия не ми се мярка в паметта

1. На 6г. съм и съм на гости на леля в Бургас(непознат ,голям град ).В пощата сме ,тя говори със свекърва си в една кабина ,а аз настоявам да ме пусне вътре да чуя какво си говорят .Разсърдена, че не ме пуска вътре хуквам към спирката,качвам се на автобуса(нали съм си умница,знам тояно кой номер да хвана), тя пристига тичайки и се качва от друга врата. аз слизам в последния момент.И така едно преследване, ама аз се прибрах преди нея.Много се чудих, защо е толкова разтревожена  .
2. У баба ми с братовчедката сме и скучаем. Набелязахме си цел върху покрива на съседския гараж и се състезаваме кой ще я улучи с праскови.Аз взех,че улучих и прозореца и прасковата паднала върху възглавницата в детското креватче.Добре,че малко преди това майка му го взела от там.Незнам дали щяха да ме наградят за най точен стрелец, ама голяма беля щеше да стане ако детето още лежеше там.
3. Най редовно от около 3 г. възраст като се разсърдех на едната баба си хващах пътя и отивах у другата, а разстоянието не  е никак кратко.
4. Изпратиха ни двете със сестра ми на гости в Елена при леля.Аз на 11 г. тя на 7г.Сменяхме автобуси в Ямбол и Сливен.Пристигаме в Сливен и няма билети за Елена.Като си помислих,че едва навихме майка да ни пусне и реших, че няма връщане.Направих бърза сметка,че ако хванем преди това автобус до едно село по линията Сливен- Елена там можем да чакаме автобуса и като слязат хора ние да се качим.Речено- сторено!Купихме билети и заминахме.Да ама в селото аз успях да се кача,но сестра ми не,понеже имаше много хора.Наложи се и аз да сляза.От там тръгнахме пеша със саковете и на края на селото се качихме на стоп в една кола .Благополучно пристигнахме .Като си представя,че и Кари като порастне ще прави такива щуротии.......
Има още много истории ,но да не досаждам 

 На 4 годинки съм решила ,че мога да изляза и да се поразходя сама,издебнала съм нашите и съм се измъкнала от двора на къщата ни,нашите са се побъркали да ме търсят из квартала.След около час съм се задала по улицата влачейки куклата си и съм казала ,че съм ходила на разходка.Това е нищо обаче в сравнение с из цепката на мъжа ми когато е бил на 6 години.Били го пратили при бабите му в  градче което е на 80 км. от селото му и се прикачва автобус в по голям град.Моят човек нещо го разсърдили при едната му баба и той казал ,че отива при другата,но вместо това отива на автогарата купува си билет до Враца и се качва на автобуса.На другата автогара си купува билет до селото,и понеже там са доста сектори е питал от ,кой сектор тръгва автобуса за да знае къде да чака.Другото ми го е разказвала свекърва ми,представете си седиш си спокойно на работа,виждаш
как пристига автобуса и изведнъж виждаш 6 годишният ти син,който си мислиш че е при бабите си слиза сам от него.Питала съм го как ще реагира ако синът ни,който е на тази възраст ни извърти същият номер,и предполагам ,че отговорът ви е ясен.

хубава тема

1. втори за трети клас-на лагер в Китен
Подкокоросвам 5-6 деца и по време на "обедния сън" бягаме и отиваме на плаж. Хващат ни, изкарват ни пред строя "на разстрел". Питат- "Кой даде идеята", децата си казват. И директорката казва "Най-малка, а тартор", на което аз чувам "таратор" и почвам диво да се смея. Следващите години в писмата си от лагерито до нашите редовно има "..още на са ме изкарвали пред строя, но скоро и това ще стане"
Сега като си помисля, че синът ми може да го направи и рисковете....изправя ми се косата

2. Към трети клас
С брат ми сме наказани да не излизаме ваканцията. От скука си измисляме всякакви игри.
-на конспирация-всяка вечер с два чифта хирургически ножици и отверки дълбаем дупка в стената-да слушаме нашите какво си говорят. Тухлен блок- копаш хоросана , но рано или късно стигаш до тухла. И...почваш нова дупка. Ловнаха ни на 19-тата (бяха зад плакати от ПИФ
- на учители по български език в Англия
С около 30см. букви с черен маркер изписахме цялата стена така:
МАЙКА (maika)- MOTHER
Ми учим ги англичаните, кво!
- цялата друга стена я облепихме с малки изрезки от ПИФ. Под малки визирам всяка една част от комиксите- по 5/6 см. И с реклами. Майка видя още от улицата (живеехме на 1 ет) циркаджийското шарено фототапетче и като влезе вече беше подпалила на макс. Скъса всичко

Има още, ще пиша пак

Аз съм дебнала майка ми да не ме види и съм искала да навирам котката в пералнята (3-4 г.) Тя ми прави 156 забележки да не пера котето, накрая много ядосана ми казва: Садист, няма да ми викаш "Мамо", щом не слушаш и тормозиш животината. Аз се мъкна след нея и я дърпам за дрехата "Лельооооооо"

С брат ми редовно лятото сами у дома сме мятали яйца и кисели млека по колите долу, а навън 40 градуса жеги, тва как смърди като засъхне, малей

В болницата в 5 клас мятахме найлонови пликове с вода в краката на хората на спирката на трамвая на Руски паметник, ама се целехме в локвите пред тях Една мацка я бяхме оляли от главата до петите с киша и кал с едно пликче, та се беше качила да се разправя с дежурната лекарка, после ни наказаха без телевизия една седмица

Още след малко, само да се сетя

Братовчедка ми, на около 8-9 год.С приятелка. Нагласят се с дрехи на майките си, гердани, червило и обувки на токчета. Спестили са си пари.
Взимат такси и казват "До хотел Хемус"
Влизат важни, важни. Отиват на бара, качват се на високите столчета и казват:
"по една вода със сламка!"
Да, ама управителка на хотела е позната на майка и и за зла участ я вижда.
Оттам-такси и боооооооооой!!!!

Действието се развива около 1974-75 год.

Ооооооо, и аз мятах яйца и домати от 8 етаж. Имам няколко точни попадения. След едно такова попадение, имахме посещение вкъщи, от разярен родител с детето си. Естествено отнесох си подобаващото наказание.

..на около 9 години съм била...с децата от махалата се радвахме на току що боядисаните в оранДжево блокове \от ЖИЛфонд\ а лелите от Озеленяване грижливо бяха подрязали храстите....И на този емблематичен за Соцреализма фон, решихме да си играем на МАЙКИ И ДЕЦА и да сготвим на куклите манджа- Най-лесно беше да направим кюфтета и то от черна кал от коловозите където са минавали колите пред блока...Оказа се, че е доста забавно вместо да храним куклите с кюфтета, да ги мятаме по фасадата на блока...След като около входа беше достатъчно кално, си направихме отпечатъци от калните ръце...КОИТО ОТПЕЧАТЪЦИ дълги години личаха под прозорците...Просто защото ЖИЛфонд така и не се върна от Соцреализма...

Катерехме се като маймуни по катерушките и аз съм тупвала по същия начин с главата надолу. Още нямам обяснение за това как се приземих по задник, обаче.

Редовно се разхождахме по една стена. Веднъж скачайки от нея се подпрях на ръце и ми се заби стъкло в дланта - още имам белег.

На няколко пъти съм изчезвала, т.е. отивах на гости и се самозабравях. Нашите са ме търсили като луди, татко по пантофи е ходил от нас до "Патриарх Евтимий" да ме издирва.

През ваканцията баба ме гледаше. Оставила жената едно пакетче масло на масата и отишла някъде. През това време съм изяла половината  , после си изкарала акъла да не ми стане лошо, но ми се разминало.

Имам няколко слънчасвания от самозабравяне във водата.

В яслите съм подкокоросала децата да си изливат гърнетата на главите и после е имало скандал с майка ми.

Стига толкова за сега  .

сега се сетих, през зимата как се трупаше сняг по терасите и майка ми ме юркаше с една лопатка да рина... аз от яд, че ме кара насила, чаках някой да излезе от входа и изсипвах снега на главата му. единствено улучех възрастен дядо, който едвам ходеше. още ме е срам, като си спомня

На 4 години, оставена на грижите на баба и дядо на вилата във Варна. Обикаляме махалата с разни дечурлига, само че в един момент разбирам че дечурлигата ги няма вече, а махалата не е точно нашата махала. Тръгвам от вила на вила и питам дали не познават дядо ми, за да ме заведат до нас. Спомням си че бях много обидена, че не го познаваха - той цял морски капитан, а те да не го познават!? Накрая някаква жена тръгна да обикаля с мен да търсим вилата (толкова и е бил и на нея акъла), а като почна да се стъмва ме заведе до кръчмата на автобусната спирка, за да звъни в милицията. Да де, ама аз познах в кръчмата, двама чичковци дето бъха на гости в съседната вила и предишния ден се бях запознала с тях. Та казаха хората, че ще ме приберат, поръчаха ми кебапчета и швепс ананас (по-възрасните от вас го помнят) и към 23.00 благополучно ме прибраха... А баба ми и дядо ми плюс куп комшии събрани пред нашата порта и се чудят кой на къде да хване.
Изобщо не разбрах защо баба ми беше толкова притеснена, че даже не можа да ме набие...
Аз така весело си прекарах, а те...

Сега само като си помисля, че сина ми може да ми върже такъв номер... уф... май и аз няма да мога да го набия след това.

Момичета, трябваше да предупредите, че тази тема не е за бременни. Изправя ми се косата като си помисля какво ме чака 

аз като бях малка на 3-4 годинки и ме оставяха в краен случай на прабаба ми да ме гледа
аз не исках и много не я обичах, и се криех от нея веднъж се скрих под масата , но върху столовете/в хола имаше голяма маса с 6 стола и покривка/ и така скрита не се виждах дори и да погледнеш под масата, крила съм се и на други места, ама там никога не ме откриваше
жената си изкара акъла и ме е търсила из цялата къща, по улиците, по едно време се върнала вкъщи, и ме видяла да си играя
в първи клас ходих на гости на една съученичка след училище, без да уведомя никой...изкарах там до вечерта
иначе нямам кой знае какви изпълнения, дано и моите децане правят големи бели

Страхотна тема 
Била съм някъде 1-2ри клас, събрала съм си парички тайно, избягала съм от училище следобяд, хванала съм си трамвайчето, за първи път сама и съм стигнала до централния пазар. От там си купих патенце - живо  Помня как срещнах дядо ми на пазара със патенцето в ръце, как ме подбра набързо и ме заведе при баба ми. Майка ми ми е разказвала как баба ми и се е обадила и първите и думи били - не се притеснявай детето е добре и е при мен 
Еден от най-ранните ми спомени е от Панагюрище - голям хотел в центъра. Била съм на около 4-5год., нашите, заедно с тяхни приятели, с момиченце колкото мен, вечерят в хотела. По едно време на нас двете ни стана скучно и излязохме навън. Започнахме да берем теменужките от градината пред хотела и да ги продаваме на улицата досаждайки на хората минаващи от там  Помня че успях да продам две букетчета за десет стотинки преди майка ми да изхвърчи от хотела, следвана от разярения портиер 

До първи клас живеехме с родителите на майка ми. Бабичката беше много блага жена, но някак респектираше и не помня да съм й въртяла номера. Дядо пък от друга страна много ни обичаше и не ни забраняваше почти нищо. Та оставили ни нашите на дядо да ни наглежда - аз на около 4-5, брат ми по-малък. След всички приказки и песни които му дойдоха на ум, дядо ни оставя да правим каквото си искаме. И ние (разбирайте аз) решаваме с една малка четка за дрехи да "поизмием" стената. Нали помните ерата преди тапетите - през година се маже в различен цвят, че и разни шарки с валяк правени - красота. Е ние измихме всичко до мазилка. И на възмутените въпроси на майка ми, защо ни е оставил да вършим магарии, дядо спокойно каза "Аз стената мога да я боядисам още утре, ама тия двамата не мога да ги накарам да се кротнат и да заспят до утре"
Не съм много сигурна дали и на него не му триха сол на главата дълго време, ама аз бях наказана естествено.

Всяка ваканция изкарвахме на село при баба.
5 дечурлига /братовчедите, аз, сестра ми и брат ми/ с една баба - беше страшна забава
Били сме някъде на око 4-5 години и чули недочули, че коса се къдри с маша, решаваме с братовчедка ми да извършим тази процедура. Взема тя машата за печката, слага я в огъня и я нажежава до червено. Така заем ние. И тръгва да ми къдри косата. Аз обаче в последния момент се дръпвам и ми лепва червената маша на шията  - на 1 пръст разстояние от артерията  Сума ти време ходех с превързана шия и миришех цялата на мехлеми 
Сега само се моля дъщеря ми да не прави такива неща дето аз съм правила и много добре разбирам, защо баба казва, че от нас и е побеляла косата   

Супер тема...
1. Всяко лято ходех на санаториум в Хисар, защото бях карала хепатит, а бях малко шушче на 5-6 години. Беше по цял месец и много ми беше тъпо. Излизах на оградата и седях там с часове, говорих си много с циганките, които метяха улиците, много задълбочени разговори бяха в интерес на истината. Или други хора. Когато ми омръзваше, хващах пътя и се разхождах из града. После ме намираха и следващите дни не ме изпускаха от поглед. До следващия път.

2. Близо до нас имаше много започнати къщи на груб строеж. Отивахме в тях и копаехме големи канали и правехме кораба на Седморката на Блейк. Но целият под разоран на каналчета, горките хора, които са правили замаската после.

3. Имахме и студентско общежитие на края на улицата, заставахме на вратата с часове и пускахме студентите само срещу билет или нещо, което прилича на билет. Добре, че е било на педагогическия факултет и са били младежи, които обичат децата и ни се връзваха и търсеха подобия на билети.

4. Много се катерехме по дървета, и аз като най-голямото козле, най-отгоре на липата. Но не мога да слезна. Организирам братовчедката ми да задейства спасителен екип и се гледат 15-ина 4-5-6 годишни запъртъчета носят огромна стълба от вкъщи. Но  не е достатъчно висока, идва чичо ми на помощ, пак не става. Накрая идва пожарната.

Има и още много, после пак ще пиша.

 

Ще се побъркам от смях.

Аз със сигурност имам подобни изцепки, ама в момента не се сещам нито една, дали пък не съм била хлапе за пример?

А, сетих се! Ма то не е за разказване направо.

На морето сме, мама не знам къде е била в тоя момент, а на мен ми се пишка. Татко съвсем спокойно ме праща да се изпишкам в морето но аз нали съм пунктуална до безобразие и държа да знам точно къде в морето. Влизам до колене и започвам да крещя "Татииииииии, тука ли да пикам?" А баща ми - червен, зелен - се завъртял, все едно не ме познава. А аз продължавам "Татииии, защо се въртиш, тука ли да пикааааааам?" с цяло гърло...