Здравейте мами! Все повече теми чета във форума за жени, които имат проблеми с мъжете си по една или друга причина. Изводът ми е, че все повече се налага като тенденция непримиримост и непоносимост между мъжете и жените. И се чудя защо се получава така? Като че ли все повече хората стават остри като камъни и не могат да мелят брашно заедно. Натовареният ли живот ни променя отношенията? Как мислите?
- Публикувана: 10 юли 2007, 21:31 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2007, 09:59 ч.
На какво се дължи тази непоносимост и непримиримост?
Това според мен го е имало винаги - не забравяйте - Мъжете са от Марс, а жените - от Венера! Просто през последното столетие, жените са придобили права, равни на тези на мъжете и могат открито да изразяват мнението си.
Животът винаги е бил натоварен по един или друг начин! Това според мен не е определящо.
Пожелавам на всички тук благи и безоблачни отношения с половинките
Животът винаги е бил натоварен по един или друг начин! Това според мен не е определящо.
Пожелавам на всички тук благи и безоблачни отношения с половинките
Пожелавам на всички тук благи и безоблачни отношения с половинките
Чул те господ !
На какво се дължи тази непоносимост и непримиримост?
Винаги си я е имало. Само, че в Интернет, окрилени от анонимността, много жени не се притесняват да споделят тези си проблеми.
Помисли си, ако нямаш възможност да пишеш анонимно, с колко от своите познати би споделила, че имаш семеен проблем?
Друг е въпросът доколко обективно се представя ситуацията във всички тези оплаквания. Все пак се представя само едната гледна точка.
Винаги си я е имало. Само, че в Интернет, окрилени от анонимността, много жени не се притесняват да споделят тези си проблеми.
Помисли си, ако нямаш възможност да пишеш анонимно, с колко от своите познати би споделила, че имаш семеен проблем?
Друг е въпросът доколко обективно се представя ситуацията във всички тези оплаквания. Все пак се представя само едната гледна точка.
На факта, че жените навлязоха във всички сфери, занимават се с традиционно мъжки дейности и са по-уверени и напълно самостоятелни. Мъжете се чудят каква е тяхната роля и избиват комплекси. На други пък им е добре и си мързелувкат на воля.
И ако ми позволиш Lennie:
на неправилна преценка на партньора.
на прибързани крайни решения.
на най-големия мит в човешките взаимоотношения, че 'противоположностите се привличат".
И ако ми позволиш Lennie:
на неправилна преценка на партньора.
на прибързани крайни решения.
на най-големия мит в човешките взаимоотношения, че 'противоположностите се привличат".
На неспособността ни да се опитваме да погледнем и от друга гледна точка, да се поставим на мястото на пратньора. Ако всеки си казваше; "Хм, не бих искал/а с мен да се държат така!" и това му/и помогне да си коригира поведението, проблемите между мъжете и жените драстично ще намалеят. Убедена съм!
Това, че противоположностите се привличат, не е мит, а факт. Може да не е правилно в дългосрочен аспект, но просто си е така. На мен например не ми е възможно да живея с мъж, който чувствам като "най-добрия си приятел", "сродна душа" и т.н. Е, задължително ли трябва да си взема такъв, само защото другото таи опасност от бъдещи конфликти? Всяка връзка е риск и много често нещата опират чисто и просто до късмет. Поне аз в това съм се убедила от личния си опит досега.
Относно непримиримостта - никой, който е семеен, не е съвсем непримирим, всички правим компромиси. Иначе какво семейство би се получило?
Относно непримиримостта - никой, който е семеен, не е съвсем непримирим, всички правим компромиси. Иначе какво семейство би се получило?
Заблуда е да се смята, че това е скорошно явление.
Жените отдавна са навлезли в чисто мъжки сфери, дори ми се струва че сега се срещат повече млади жени, които се отдават изцяло на семейството си и се отказват да правят кариера, което не ги прави по-глупави или по-изостанали. За мъжете до някъде съм съгласна, че избиват комплекси. Това можеби се дължи на факта, че животът ни е по-несигурен и те се страхуват от провал.
Лично аз, от темите тук и от контактите ми с близки и познати, оставам с впечатление, че все по-често се наблюдава нежелание и неумение да се правят компромиси. Писала съм го и в друга тема - бракът или съжителството между двама души обикновенно започва с любов, но се крепи на компромис и приятелство. Много често натрупани дребни неразбирателства водят до крайни решения, защото нито една от страните не се опитва да разбере другата, не е склонна да направи компромис и липсва диалог. Естествено, когато става въпрос за сериозни проблеми, физически или психически тормоз и непоносимост между двама души, не може да се говори за компромиси.
На факта, че жените навлязоха във всички сфери, занимават се с традиционно мъжки дейности и са по-уверени и напълно самостоятелни. Мъжете се чудят каква е тяхната роля и избиват комплекси. На други пък им е добре и си мързелувкат на воля.
Лично аз, от темите тук и от контактите ми с близки и познати, оставам с впечатление, че все по-често се наблюдава нежелание и неумение да се правят компромиси. Писала съм го и в друга тема - бракът или съжителството между двама души обикновенно започва с любов, но се крепи на компромис и приятелство. Много често натрупани дребни неразбирателства водят до крайни решения, защото нито една от страните не се опитва да разбере другата, не е склонна да направи компромис и липсва диалог. Естествено, когато става въпрос за сериозни проблеми, физически или психически тормоз и непоносимост между двама души, не може да се говори за компромиси.
Заблуда е да се смята, че това е скорошно явление.
Жените отдавна са навлезли в чисто мъжки сфери, дори ми се струва че сега се срещат повече млади жени, които се отдават изцяло на семейството си и се отказват да правят кариера, което не ги прави по-глупави или по-изостанали. За мъжете до някъде съм съгласна, че избиват комплекси. Това можеби се дължи на факта, че животът ни е по-несигурен и те се страхуват от провал.
Лично аз, от темите тук и от контактите ми с близки и познати, оставам с впечатление, че все по-често се наблюдава нежелание и неумение да се правят компромиси. Писала съм го и в друга тема - бракът или съжителството между двама души обикновенно започва с любов, но се крепи на компромис и приятелство. Много често натрупани дребни неразбирателства водят до крайни решения, защото нито една от страните не се опитва да разбере другата, не е склонна да направи компромис и липсва диалог. Естествено, когато става въпрос за сериозни проблеми, физически или психически тормоз и непоносимост между двама души, не може да се говори за компромиси.
На факта, че жените навлязоха във всички сфери, занимават се с традиционно мъжки дейности и са по-уверени и напълно самостоятелни. Мъжете се чудят каква е тяхната роля и избиват комплекси. На други пък им е добре и си мързелувкат на воля.
Лично аз, от темите тук и от контактите ми с близки и познати, оставам с впечатление, че все по-често се наблюдава нежелание и неумение да се правят компромиси. Писала съм го и в друга тема - бракът или съжителството между двама души обикновенно започва с любов, но се крепи на компромис и приятелство. Много често натрупани дребни неразбирателства водят до крайни решения, защото нито една от страните не се опитва да разбере другата, не е склонна да направи компромис и липсва диалог. Естествено, когато става въпрос за сериозни проблеми, физически или психически тормоз и непоносимост между двама души, не може да се говори за компромиси.
Затова си мисля, че известна вина имат и жените. Част от семейните жени, които познаваям са станали са рязки, говорят заповеднически на мъжете си и мрънкат за "незначителни каузи".
Пример: "Защо пак не си си прибрал чорапите. Писна ми да ти повтарям..."
Това е отношение, което можеш да имаш към дете, но не и възрастен човек. Поне не, когато очакваш от този човек да ти бъде партньор, подкрепа - емоционална и материална. Така се губи нормалната комуникация с този човек и не е чудно, когато дойде деня, в който никой никого не слуша, и никой нищо не чува.
Жената е жена, за да държи хладното оръжие в кадифена ръкавица и да получава нещата, които иска с мъркане, а не с ръмжене. Мъжете не са готови да преглътнат грубото и заповедно отношение на половинките си. Поне, все още - не.
Но не е лесно от "главата на семейството", както е внушавано от години на мъжете, да се превърнеш в равноправен партньор.
Затова си мисля, че известна вина имат и жените. Част от семейните жени, които познаваям са станали са рязки, говорят заповеднически на мъжете си и мрънкат за "незначителни каузи".
Пример: "Защо пак не си си прибрал чорапите. Писна ми да ти повтарям..."
Това е отношение, което можеш да имаш към дете, но не и възрастен човек. Поне не, когато очакваш от този човек да ти бъде партньор, подкрепа - емоционална и материална. Така се губи нормалната комуникация с този човек и не е чудно, когато дойде деня, в който никой никого не слуша, и никой нищо не чува.
Жената е жена, за да държи хладното оръжие в кадифена ръкавица и да получава нещата, които иска с мъркане, а не с ръмжене. Мъжете не са готови да преглътнат грубото и заповедно отношение на половинките си. Поне, все още - не.
Затова си мисля, че известна вина имат и жените. Част от семейните жени, които познаваям са станали са рязки, говорят заповеднически на мъжете си и мрънкат за "незначителни каузи".
Пример: "Защо пак не си си прибрал чорапите. Писна ми да ти повтарям..."
Това е отношение, което можеш да имаш към дете, но не и възрастен човек. Поне не, когато очакваш от този човек да ти бъде партньор, подкрепа - емоционална и материална. Така се губи нормалната комуникация с този човек и не е чудно, когато дойде деня, в който никой никого не слуша, и никой нищо не чува.
Жената е жена, за да държи хладното оръжие в кадифена ръкавица и да получава нещата, които иска с мъркане, а не с ръмжене. Мъжете не са готови да преглътнат грубото и заповедно отношение на половинките си. Поне, все още - не.
Хитринкиии, хитринки си има за всичко...
На неспособността ни да се опитваме да погледнем и от друга гледна точка, да се поставим на мястото на пратньора. Ако всеки си казваше; "Хм, не бих искал/а с мен да се държат така!" и това му/и помогне да си коригира поведението, проблемите между мъжете и жените драстично ще намалеят. Убедена съм!
На това,че не си си намерил точната половинка,на младини човек много лесно решава ,че това е мъжът/жената на живота му,а когато започнат неприятностите се успокоява,че "където има огън-има и дим" и някои така и не разбират и не вярват,че може и без дима.На мен все още ми идва да се ощипя,за да се уверя ,че не сънувам,но...наистина МОЖЕ!
Не помня къде прочетох една мисъл:
"Ако хората, които не се разбират, разберат че не се разбират,
то те започват по-добре да се разбират, отколкото когато без да се разбират
дори не разбират, че не се разбират"
Не ви ли се е случвало да имате чувството, че говорите на различни езици, че единия казал едно, другия разбрал съвсем друго? Колко често си изяснявате какво сте имали в предвид, като сте казали това или онова? Проверявате ли доколко отсрещната страна е разбрала мотивите и доводите ви за каквото и да е?
Не само защото сме различни по пол, но ние сме различни и по начин на възприятия, имаме различни представи и очаквания. И все си мислим, че другия трябва да ЗНАЕ какво имаме предвид или какво искаме от него без да сме му го КАЗАЛИ, защото то се подразбирало. Ние подразбираме едно, той - друго. И разминаването е на линия. После вместо да изясним кой, какво и кога е очаквал и/или имал предвид започваме с упреци и обвинения. А те нараняват. А най-боли да те нарани човека когото обичаш. А натрупаното напрежение и чувството че си неразбран в даден момент ескалира и се държим като с враг с човека, с когото доскоро сме се кълнели че обичаме от цялото си сърце. И любовта бавно, но славно умира. И всеки се чувства длъжен да си отвоюва това, което смята, че му се полага по право. И семейството е пред криза. Както хората са казали - малките камъчета преобръщат колата, големите се виждат отдалеч и всеки внимава за тях.
"Ако хората, които не се разбират, разберат че не се разбират,
то те започват по-добре да се разбират, отколкото когато без да се разбират
дори не разбират, че не се разбират"
Не ви ли се е случвало да имате чувството, че говорите на различни езици, че единия казал едно, другия разбрал съвсем друго? Колко често си изяснявате какво сте имали в предвид, като сте казали това или онова? Проверявате ли доколко отсрещната страна е разбрала мотивите и доводите ви за каквото и да е?
Не само защото сме различни по пол, но ние сме различни и по начин на възприятия, имаме различни представи и очаквания. И все си мислим, че другия трябва да ЗНАЕ какво имаме предвид или какво искаме от него без да сме му го КАЗАЛИ, защото то се подразбирало. Ние подразбираме едно, той - друго. И разминаването е на линия. После вместо да изясним кой, какво и кога е очаквал и/или имал предвид започваме с упреци и обвинения. А те нараняват. А най-боли да те нарани човека когото обичаш. А натрупаното напрежение и чувството че си неразбран в даден момент ескалира и се държим като с враг с човека, с когото доскоро сме се кълнели че обичаме от цялото си сърце. И любовта бавно, но славно умира. И всеки се чувства длъжен да си отвоюва това, което смята, че му се полага по право. И семейството е пред криза. Както хората са казали - малките камъчета преобръщат колата, големите се виждат отдалеч и всеки внимава за тях.