Макар че нашият татко периодично разсъждава на тая тема 
. Естествено, ако не беше кърмен или беше на изцедена кърма пак нямаше да спи, но тогава поне можеше да ми помага някой да го храним нощем или да заспива с биберон. Хубаво е,че човек свиква със всичко, а и сега не цока толкова, но пък ни гледат странно като почне да си говори за циците. Поне можех да го науча на някакъв приемлив заместител. От друга страна, съм почти убедена, че ако въобще се навия на 2-ро дете, последното нещо което ще направя е да му дам изкуствено мляко, което все пак показва, че въпреки проблемите(а те щяха да са по-малко, ако поне в началото имах достъп до Интернет и се допитвах до форума) смятам, че кърменето си е струвало.
иначе тя спи при нас и се буди да поцоква та не върви вече грам да излизам вечер.Никой не може да я гледа повече от 1-2 часа защото не яде от шише, а с други храни освен кърма тепърва започваме.
и не мога да изброя още колко хаус партита със световни ди джей съм пропуснала; не ходя вече на кино и на театър; всички партита по морето това лято - сега пак сме канени на един рожден ден на яхта ама ще отидем ама друг път 
от сватбата на наши приятели ни прибра в 12 - а си мислехме че ще откараме до сутринта и т.н. все в този дух. С мъжа ми се успокояваме че където е текло пак ще тече 
- сега малката има непрестанна нужда от мен пък по нататък живот и здраве мама и тати ще късат по малко синджира а тя ще ходи на гости на баба си 
.Е понякога ми се е искало да отидем на кръчма и да се повеселя така както когато бяхме млади 
но не е болка за умиране-има време... .Това е толкова хубав миг за мен и бебо че се надявам да продължи поне до една годинка.
За други събития не се сещам... 
Или поход на кръчма не се брои за събитие? 
на пиеса от малкия сезон на Сфомато преди 2 недели, мнооого се израдвах! Поглеждах от време на време - изгледаха си двамата целия театър без притеснения
В нашето семейство никога не е стояла дилемата всички или никой. Съпругът ми понякога излиза сам (рядко, с приятели), което за мен е ок. Аз също излизам сама понякога, а той гледа децата - дали ще съм на театър, виждане с приятелки, консултация със закъсала мама, все едно. Така като се замисля, рядко излизаме само двамата - обикновено сме или четиримата заедно (т.е. с двете деца - а това е непрекъснато), или всеки от нас поотделно (много рядко). Мисля, че и двамата сме доволни от такова положение - хем имаме малко лично пространство без другия, хем имаме и много семейни моменти 
Наистина не съм против той да излиза от време на време и да почива без мен, но той просто не иска. 
Един ден той се разболя от грип и аз го пратих на карантина да спи в съседната стая. И той така и остана да спи там. Оттогава аз спа на широко с детето ни, и мъжа ми спи необезпокояван, може да ляга, когато му се иска, да гледа филми в леглото до късно... Аз пак, като имам настроение, му идвам на гости след като приспя малкия, а сутринта идваме заедно с бебчо да събуждаме тати и се гушкаме тримата. Е, понякога не ми се тръгва вечерта от леглото на мъжа ми, но като се замисля, откакто не спим заедно не пропускам нищо съществено освен хъркане, ритане и смъкване на одеялото В началото аз бях тази,която не възприемаше идеята за съвместен сън, именно от страх да не повличе на отношенията ни.Обаче напротив-не само, че спим по-добре,но и се създаде една специфична атмосфера на топлина и уют 
Ама, това е отскоро, докато беше мъничък и не можеше да е в нашето легло, аз трябваше да ставам, да го кърмя и да го връщам, не можеше мъжа ми.... нагаждаме се според бебо, но би било така и без да кърмех. , но по- скоро се чувствам раздвоена. Хем ми се иска да отида някъде или да направя нещо само за себе си, хем ревнувам, едно такова, че някой друг би могъл да се погрижи за него и сакън някой да го направи и по- добре от мен (за сега не може ) направо... няма угодия. и други интересни събития.
) направо... няма угодия. ама няма кооооой Освен това в началото се почувствах не съвсем на мястото си... Абе детето си ми беше съзнателен избор и знаех, че хойкането ще престане... Но аз не мога да кажа, че не съм се наживяла 
сгушена в прегръдките на собствения ми съпруг... 
И не съм съвсем безобразно млада... по-скоро само млада Толкова, че да мечтая до 33 да имам три деца Що ли си мисля, че мъжете ги пере сачмата м/у 35 и 40 и след това виждат колко е прекрасно у дома или съм прекалена оптимистка 
Абе, странни хора, ей 
Темата не е ЗА или ПРОТИВ кърменето,или НАЙ-БЕЗУМНИТЕ РЕПЛИКИ... 
Препоръчани теми
