Публикувана: 13 юли 2007, 10:55 ч.
Последно мнение: 16 юли 2007, 17:14 ч.

В последните месеци - как сте с нервите и емоционалното състояние???

1 885
40
1

Отговори

1
2
3
Всички

13 юли 2007, 10:55 ч.

Мнения: 1 335

Здравейте на всички бъдещи и настоящи мами Simple Smile

Да ви попитам имахте ли емоционални излиблици, ревове последните 1-2 месеца от бременността???
Аз съм вече в осми месец и от няколко седмици периодично изпадам в .... някакви свръх емоции... плача... все имам чувството мъжа ми не ми обръща достатъчно внимание, че не разбира как се чувствам, през какъв период преминавам...
Нещата не са точно така, но ... пък не е и да ме обгрижва и обсипва с внимание. Факта че вечер основно гледаме телевизия или филми... за мен това не е "обръщане на внимание". И след поредния скандал снощи.... преминавам през определена емоционална криза, защото мъжа ми май смята че му се лигавя и "се възползвам от състоянието си да го изнудвам".... и как приемаха вашите мъже подобни състояния??? И изобщо имахте ли такива???
Защото почвам да се чудя... нормално ли е???? Дали наистина не търся само повод да го засипя с обвинения.... не знам...
Споделете малко случки... Embarassed

# 1 13 юли 2007, 11:09 ч.

Мнения: 77

Ами аз "моя" го изкарвах "из нерви" първите два месеца. И той не е от супер грижовните, но дори да беше от тях, аз от вниманието му щях да си рева нон стоп, т.е да се разнежвам.
После като отмина този период и като се върнах назад, разбрах че приятеля ми не се е държал съвсем зле. Сега на моменти пак изпадам в такова състояние, но разбрах, че мъжете, поне моят конкретен не чувстват това, което ние и мислят по съвсем различен начин...-извечният конфликт между мъжа и жената. newsm78

# 2 13 юли 2007, 11:16 ч.

Мнения: 701

Да си призная имам мъж за милиони!
При тия нерви и емоционалност,които му изсипвах цяла бременност,какво разбиране ми дръпна... Heart Eyes

Определено имаше огромна доза съобразителност от негова страна,а и още си я има.Опитва се да ми помага във всичко свързано с къщната работа,включайше че от няколко месеца насам при почистването само забърсването на праха е мое дело-всичко останало върши сам.
А нерви че ми се образуваха и ми се образуват спор в това няма.Само че главните дразнители са родителите му,а и от лутането на хормоните ми.Просто лудешкия им танц ме кара да не си премълчавам нещата както преди и да им реагирам доста по чувствително от небременния ми период!

# 3 13 юли 2007, 11:22 ч.

Мнения: X

Аз нямам време за подобни проблеми. Ние сменяме офис, предстои ни малък ремонт в жилището и изобщо нямам време да мисля дали ми обръща внимание. Даже ми се струва, че прекарваме твърде много време заедно. И при нас е еднообразие - през деня работа и задачи, разправии с клиенти и доставчици, вечер с кучето в парка и това е. Няма време за кино, театрите вече са във ваканция, вече не можем да пътуваме, по планини го мързи да ходи, добре че онази вечер ходих на концерт, та малко да излезна с приятели без него.

Аз отнесох много грижи досега, сега ми е малко тежко с навеждането и все го карам да върши разни дребни неща - донеси ми това, наведи се да ми включиш захранването на компа, оправи леглото, че аз не мога да вдигам разни неща... Дребни и на моменти досадни неща, ама като се замислим колко малко време остана, гледаме да не им обръщаме внимание. Пък и той оценява, че нито съм хистерясвала /освен за работа/, нито съм се глезила или съм изпадала в депресии и ревове за периода. Simple Smile

Е, имаше един период, в който умирах от ужас, че ще надебелея, ама то се оказах под всякакви норми за наддаване на килограми, та и това отмина. Laughing

# 4 13 юли 2007, 11:34 ч.

Мнения: 525

В края на осми месец съм. Хм, и май 4е нямам оплаквания по отношение смяна на настроения или разни подобни депресивни състояния. Интересно защо всички твърдят, че имат. Пък и за щастие бъдещият татко се оказа много грижовен във всяко едно отношение:)

# 5 13 юли 2007, 11:37 ч.

Мнения: 4 546

ами чак в истерии - не изпадам, но доста набързо мога да си сменя настроението - ядосвам се от дребни неща. доста се изнервям от това, че не мога да се наведа да отворя някое чекчмедже, че с 300 зора си вдигам краката да си уоуя бикините и други такива дребни работи. в такива моменти съм особено докачлива.
иначе като цяло, май по-скоро ме тресе някаква бременна депресия, но повече се затварям в себе си, не ми избива навън Rolling Eyes

не мисля, че се дължи на отношението на таткото - не мога да се оплача от него. някак от вътре ми идва.

# 6 13 юли 2007, 11:38 ч.

Мнения: 3 268

В деветия месец бях много зле,толкова,че лекарят ми изписа Диазепам по половин хапче на ден.Беше кошмар,по цялото ми тяло ходеха "буболечки".

# 7 13 юли 2007, 11:51 ч.

Мнения: 183

Да си призная аз съм в средата на четвъртия месец / не в осмия/, но моя приятел ме обсипва със внимание и ласки. Например, в самото начало бях и все още съм адски раздразнителна - всички ме дразнят и всичко ми пречи
. Разбира ме , когато съм нервна ми влиза в положението....Тъй, че всичко зависи от самия мъж. Той трябва да е на 24 часово разположение. Peace

Чувствам се щастлива и обичана Blush

# 8 13 юли 2007, 11:52 ч.

Мнения: 8 769

Емоционалните ми изблици бяха в по-ранни месеци. Към края вече нямах търпение да родя и да видя що за чудо ме подритва... Grinning

# 9 13 юли 2007, 12:08 ч.

Мнения: 4 496

Моя мъж...направо незнам как ме издържа тогава!...То не беше мрънкане,хленчене,мълчене,крясъци,инати,ела,махни се ,не ми обръщаш внимание,недей все да ми висиш на главата....Бях ужасна,но той ме успокояваше,че това си е моето време,все пак нося живот и не трябва да се чувствам виновна.Но само той си знае как ме е изтърпял newsm61

А и аз си мисля,че отношението на таткото по време на бременността и след раждането влияи на следродилната депресия. bash

# 10 13 юли 2007, 12:13 ч.

Пловдив
Мнения: 1 168

Аз последнатъта седмица съм зле-правим ремонт и като нещо не е както трябва избухвам в плач(не че го искам,но така се случва)Какво да направя като искам всичко за беба да е перфектно Blush

.
Мъжа ми търпи,все едно има друг избор Mr. Green

# 11 13 юли 2007, 12:58 ч.

Мнения: 5 391

Не си спомням някакви емоционални крайни изблици от миналият път, просто и сега и преди съм си по-особена през цялата бременност Mr. Green

Това което знам обаче и което ме плаши е, че при мен тази особеност продължава докато кърмя Confused

# 12 13 юли 2007, 13:02 ч.

Мнения: 741

Голямо реване падна през тия 9 месеца.Толкова не съм плакала през целия си живот.Сега вече съм се кротнала,ама пък ме друсат нервите.

# 13 13 юли 2007, 14:05 ч.

Мнения: 711

И аз от време на време изпадам в такова състояние. Започвам да рева без причина и след това си измислям причината. Embarassed

Обикновено тя е, че мъжът ми много работи и че като се върне е супер изморен. А аз от друга страна не правя нищо за да му помагам. Не, че има как де. Но аз не работя от деня, в който разбрах, че съм бременна и с това стоене вкъщи по цял ден вече се депресирам. Още повече, че в жегите нищо не ми се прави и дори като се върне от работа вече често се случва да не съм му сготвила и това много ме депресира. Незнам защо като той никога нищо не ми е казвал по въпроса. Просто се чувствам кофти. Надявам се скоро този период да премине, че не се издържа. Peace

# 14 13 юли 2007, 14:07 ч.

Мнения: 9 050

Какви ти последни месеци! Аз от 4-тия месец бях така. До 4-тия месец се хилех като маймуна и всичко ме правеше весела и щастлива. Нищо не можеше да ме ядоса. И след това.......стана страшно. Рев, крясъци, нерви, треперех от яд понякога и от безпомощност. Направо бях клиничен случай. Така че, ти си си супер, ако чак в 8-мия месец си го почувствала това.

# 15 13 юли 2007, 14:26 ч.

Мнения: 5 362

Нямах проблеми в това отношение.Може би бях малко по-чувствителна от обикновено.Но с мъжо не сме имали сериозни разправии през този период.

# 16 13 юли 2007, 15:21 ч.

Мнения: 1 335

Ами не съм сигруно... колко се дължи на неговото отношение и колко... на моята вътрешна настройка към него. Може би го обвинявам твърде много за неща за които не е виновен.. изцяло. Но пък и той не проявява особено разбиране... не знам. Объркана се чувствам.. и самия факт че ми казва, че той не смята да променя нищо в отношението си, защото моето било нетърпимо.... как съм го подлудявала....
А не го подлудявам... наистина Twisted Evil

Наистина искам повече внимание.. цупя се някой път като искам да седнем или да си легнем и да си приказваме... и той си пусне телевизора... зяпа като треснат в него... и като му говоря... ме чува по време на рекламите. newsm78

# 17 13 юли 2007, 15:49 ч.

Мнения: 537

Абе аз бях зле само последния месец и половина май Simple Smile

Тогава се бях хванала да чистя и пера всичко, което ще се докосва до бебка през няколко дни #Crazy

Чистех постоянно и много ме дразнеше свекървата не знам защо. А тя нищо не ми е направила жената, може би факта че не живеем самостоятелно може да ме е изнервял Grinning

Мъжът ми не е по принцип от много грижовните, но не ме е нервирал нито ден през цялата бременност, за разлика от сега де Heart Eyes

Съобразявал се е най - вече защото го беше страх да не се отрази на бебето, а аз си бях станала доста нервна, ама не е имало истерии. Мисля, че обаче това е защото таткото се е държал нормално и не сме се карали, трябва да говориш с него, ама без ревове, опитай се, той може би се чуства изтощен от скоковете в настроенията ти. Трудно е, но спокойно, после ще се оправиш, ама има и следродилна депресия и ако не ти помога и не те подкрепя и тогава...........лошо е за теб, ще си съсипеш нервите, някои много трудно ги пуска следродилната Sad

# 18 13 юли 2007, 15:58 ч.

Мнения: 258

Ами май съм доста зле с нервите напоследък. Обаче за късмет на моя мъж най-много ме нервят съседите. Имам си 15год. чалгаджийка, която постоянно бичи музиката си и една друга три етажа нагоре, която вечно полива цветята в градинката -обаче мята легени от 6тия етаж при това мръсна вода и ми цапа прането и терасата. Направо ми идва да ги осмъртя понякога. Crazy

# 19 13 юли 2007, 16:45 ч.

Мнения: 1 098

Да, аз се чувствах точно по този начин някъде към 36г.с. Обземаха ме страх, ярост и какво ли още не. Тръшках се на мъжа ми за всичко. Но сега отмина и съм доста спокойна. Все пак хормоните ни се променят, тормозят ни мисли за това как ще се развият нещата, така че нормално е Peace

# 20 13 юли 2007, 16:48 ч.

Мнения: 423

Имах такъв проблем само през първите месеци, но той беше продиктуван по скоро от факта, че изведнъж гардероба ми отесня, глезените ми станаха прасешки, и станах ужсно разсеяна, което ме дразнеше до полудяване, защото ми пречеше в работата. А, не трябва да изтървам и факта, че от този постоянен глад, направо ми се ревеше. Сега съм доста по-добре с тези неща, може би защото свикнах с външния си вид, че чак взех да си въобразявам и че изглеждам добре.(е то такива цици, кога ще имам друг път Laughing

)
Мъжът ми никога не ми се струвал виновен за което и да било от гореспоменатите неща, освен това аз също все още ходя на работа, така че нямам много време да се чувствам пренебрегната или нещо подобно. Виж като си остана вкъщи.....

# 21 13 юли 2007, 16:53 ч.

И аз няма да кажа нещо по различно. През периода на бременността си минах през викове, желания за повече внимание, рев, много чистене през последния месец изобщо - всичко е нормално и не се притеснявай. Хормоните ти се променят.
Аз съм доста емоционална и добре, че мъжа ми е точно обратното. Той е много спокоен човек и умее да се владее доста добре. Та аз като виках той слушаше Heart Eyes

(аз и за това съм го упреквала Embarassed

)
Скоро срещнах ме едно бъдещо мами, което се караше на таткото. Мъжа ми ми вика "я виш лошо мами". А аз му викам - аз не бях толкова лоша нали, а той се усмихва и вика само понякога. Посмяхме се добре за моя сметка после Mr. Green

.
Всичко ще мине. Дано леко да минеш или изобщо да нямаш и след родилна депресия.
За това е важно ти да се опитваш да се поглеждаш отстрани и разбира се таткото да те разбира и да си трае Wink

или да те успокоява когато си така.

# 22 14 юли 2007, 10:43 ч.

Мнения: 521

С нервите съм добре сравнително защото нямам много време работя макар и на полувин работен ден и сега довършвам ремонта занимавам се с майстори защото половинката ми е на работа и няма време той да се занимава с това , а иначе се старае да ме разбира и рядко съм имала емоционални изблици за щастие Hug

# 23 14 юли 2007, 11:41 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

През последните месеци на бременноста си бях побесняла от всякъде - карах се на приятеля ми, защото ме болят краката, карах му се, че много работи и не му остава време за мен, карах му се че е закъснял с 5 минути за вечерята, карах му се когато искаше да излезем с приятели, карах му се, че се е успал и е изхвърчал за работа без да ме целуне...Проявявах някъкво собственическо чувство към него и се побърквах при мисълта, че ще излезе да изпие една бира с приятели, вместо да е при мен и да му се оплаквам Embarassed

Това обаче го разбирам сега, защото нещата, за които съм му се карала са абсолютни глупости и съм го правила съвсем незаслужено и съжалявам за това.
просто някък нервите ми бяха опънати до крайност и бях готова да му се карам и за това, че аз съм бременна, а не той.Около мен и той лудна.Хубаво, че последният месец не бяхме заедно(замина да работи извън страната - пак заради нас с бебчо, ама аз пак му се сърдех и затова, че се трепе като луд, за да не ни липсва нищо).И обърнах на майка ми - започнах с нея да се карам за всичко което ми скимне и след това да плача, защото разбирах, че не съм права.
Радвам се, че приятеля ми знае що е прошкаи не ми напомня как гадно съм се държала с него без причина Embarassed

# 24 14 юли 2007, 12:41 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Имах такива изблици - никак не ги приемаше и се карахме много - колкото повече наближаваше момента за раждане, толкова повече се карахме ooooh!

Бях станала супер агресивна и крива, но и много чувствителна и ревлива Crazy

# 25 14 юли 2007, 13:26 ч.

София
Мнения: 3 422

Как бях- зле.

# 26 14 юли 2007, 13:39 ч.

София
Мнения: 1 524

За сега почти успявам да не си го изкарвам на близките, но картинката е сходна.

СЕДЯ И РЕВА ЗАЩОТО СЪМ ГЛАДНА newsm78

- ако това не са хормони, нерви и странно състояние на ума, то тогава напълно изкуквам.

# 27 14 юли 2007, 15:00 ч.

Мнения: 374

Още от началото на бременността се превърнах в една голяма ревла. И най-дребното нещо беше в състояние да ме разплаче. За съжаление обаче чувствителността ми не е намаляла много и до ден днешен, а дъщеря ми е вече на 2г3м. Мъжът ми и досега не може да ме разбере Crossing Arms

, но като че ли и аз вече нямам голямо желание да му обяснявам какво чувствам. Мога да кажа само едно: поне при мен нещата много се промениха отпреди бременността и раждането. Аз самата съм друг човек. Разделям живота си на "Преди" и "След" раждането на дъщеря ми.

# 28 14 юли 2007, 15:29 ч.

Мнения: 1 114

И аз в последните месеци бях изкукуригала. А пък в дните преди да родя аз сама не се изтрайвах. Всичко ме дразнеше, никой не ме разбираше, понеже бях напълняла с 30 кг., това ме докарваше до страшни нервни изблици - едвам се качвах по стълбите, мъжа ми ми връзваше обувките, изобщо... Но мъжа ми през цялото време се грижеше за мене и изтърпя стоически настроенията ми.
Успех и леко раждане ти желая.
Мен сега ме тресе и следродилна депресия, ама това е друга тема.....

# 29 14 юли 2007, 18:47 ч.

Мнения: 1 230

Не съм била капризна или нещо друго...даже напротив - дебнеха ме да не правя групости - имах навика да мъкна сто торби с плодове и какво ли не. Имах нервен срив, но по повод който дори и да не бях бременна пак щях да си рева...

# 30 14 юли 2007, 23:40 ч.

Мнения: 5 539

Ох, това е моята тема Tired

Много ми е хормонално напоследък. Всичко ме дразни, всеки ден си намирам причина да се притеснявам за нещо и рева без повод.
Днес изплаках сума ти сълзи, докато гледах "Пълна промяна", а онзи ден дори ревах на анимационен филм #Crazy

Искам да съм съвсем сама, а когато съм сама всички ми липсват.
Като родя пък, сигурно ще ме подгони следродилна депресия Tired

# 31 14 юли 2007, 23:51 ч.

Мнения: 1 264

Изпитвах страх, съмнения за какво ли не. Мрънках, спеше ми се, беше ми постоянно горещо и изтормозих мъжа ми, защото исках да спим на течение. Накрая той просто се премести в друга стая. Crazy

Но през цялото време беше много внимателен и ме лигавеше непрекъснато. Не ми даваше да пипна нищо, което ме изнервяше и това беше повод да се спречкваме. Обичаше да ми казва: "Ти ще родиш, тогава ще видиш." newsm62

Първите месеци след като родих търчеше два пъти повече и вършеше почти всичко в домакинството. hahaha

# 32 14 юли 2007, 23:53 ч.

Мнения: 2 677

Бях обвзета от луда еуфория (в добрия смисъл на думата). Всички много ми се радваха. През цялата си бременност не съм имала проблеми с нервите.

# 33 15 юли 2007, 00:00 ч.

Мнения: 1 212

Мило момиче - от нормално , по-нормално е състоянието дето описваш Peace

И твойто , и това на мъжа ти Hug

Случки не ми се споделят , но имаше в изобилие Party

Успешни незабравими мигове и хубаво бебче в последствие Grinning

# 34 15 юли 2007, 00:20 ч.

Мнения: 473

По време на бременността успявах с героични усилия да подтискам нервите и да не избухвам, но за сметка на това плачех много. Толкова тежка бременност като моята си мисля, че не е имало. Бях с огромен корем, много повишено количество води и бебе 4.700 кг. Така ми тежеше, че не можех да стоя права повече от 5 минути, нито домакинска работа, нито разходки - нищо. Побърках се, но с мъжа ми не се карахме, той разбираше и ме съжаляваше много. В началото малко докато свикне с моята бременност сме се карали, но после се оправиха нещата.

# 35 16 юли 2007, 11:03 ч.

Мнения: 1 335

Минаха няколко дни от лудата караница... и сега се чувствам по-нормално...., уж говорихме, уж е съгласен за някои от нещата... но ще видим. Лошото е, че все говорим, той казва че много добре разбира как се чувствам, че знае че имам нужда от повече внимание... и до там се приключва. Уж всичко е ясно и сме се разбрали, минават няколко дни и никаква промяна... надявам се след този път да има.

Голяма тъпотия беше последния път, той се държа ужасно... и мисля че нещо се промени в мен към него от тогава.

# 36 16 юли 2007, 11:40 ч.

Мнения: 52

Аз досега бях сравнително спокойна, но колкото наближава раждането (30 г.с.), все повече ме обземат тревожни мисли Rolling Eyes

, не съм вдигала скандали, но мрънкам постоянно, а мъжа ми сякаш не ме чува, не ми обръща много внимание, той и работи много и до късно, за което аз също мърморя, също че не ми помага, но той не реагира въобще, най-много да измие чиниите ... Искам да направим ремонт на стаята и се притеснявам че няма време, а той е спокоен, май не ме разбира много ... Thinking

Но си мисля че въобще не съм го тормозила с капризи до момента, освен това всичко си върша сама и готвя всеки ден и си шетам и на работа ходя и т.н. Но вече да си призная въобще не ми се работи, още повече че и на работа има разни промени и глупости, които ме дразнят. В момента определно съм във фазата на почистване, искам всичко вкъщи да се почисти и стане перфектно!

# 37 16 юли 2007, 11:48 ч.

Мнения: 1 081

От първия месец имах подобни "състояния", за нерви и кризи да не говоря, мъжа ми горкия се побърка с мен. Ще мине като родиш, но не веднага, трябва да се нормализират хормоните първо след това вече няма да се чувстваш така. А на мъжа си кажи да се поинтересува малко от състоянието ти и да попрочете малко книжки, щото най-лесно е да ти вмени вина, че се лигавиш или се възползваш, но от това на теб по-добре няма да ти стане. Постоянно си мислех какви ли не глупости, беше ме обзела луда параноя, че мъжа ми не ме обича, че вече никога няма да иска да правим секс, че никога няма да ме погледне с очите с които ме гледаше дотогава и т.н. и т.н. Сега да видиш кой от кого има нужда и кой кого обича повече Grinning

# 38 16 юли 2007, 15:56 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: Didorka в сб, 14 юли 2007, 15:00

След като родих дъщеря си и аз се превърнах в ревла.Просто не можете да си представите какви неща ме разплакват.Чак се чувствам неудобно ,защото хората ме гледат странно.Мъжът ми свикна,ама от децата ме е срам.Като чета приказка на малкат,често плача.Ужас!

# 39 16 юли 2007, 17:10 ч.

Мнения: 295

Ох ами аз още работя и съм на път да се скарам с повечето партниращи фирми...и прага ми на търпение спрямо клиентите е размит...По-скоро да спирам д а работя,че ще оставя мазало след себе си.
Много бързо ми кипва...поплаквам си и така...

# 40 16 юли 2007, 17:14 ч.

Мнения: 1 230

Цитат на: Kameliya в пн, 16 юли 2007, 17:10

Споко Ками Hug

Препоръчани теми

Как се справяте с косопада в следствие на кърменето?

Как протече секциото при вас?

Как се справихте с косопада след раждане?

Кога започна при вас косопада?

Причина:

Причина: