Копирам си предишен постинг, за да не пиша отново.
"Аз започнах от 65кг на 26ти февруари (може би ако не бях започнала на плодове, щяха да са с 2-3 повече след ден, два, защото за два дни (пред цикъл) успях да видя сметката на 2 козунака!!!! и една голяма торта!!!!).
И моите мечтани са 55, но лакомията ми (за сладко) вече трета година ми играе номера. Само с ограничаване на сладкото и кока-колата съм стигала съвсем до тях, но това трае до началото на месечното неразположение, когато ставам неконтрулируема, а мръдна ли с килограм нагоре ми става все едно за следващият.
Винаги съм казвала, че диети не мога да спазвам, дори и сега с гладуването съвсем не исках да правя диета.
Разболях се, и не ми се ядеше нищо през първият ден (досега не съм имала такъв случай, колкото и болна да съм била) та реших да се "лекувам" с глад.
На мъж ми грипа му мина за 3 дни (без лекарства само с вит.Ц), на щерката за два ( с осцилококцинум и вит.Ц), а на мен с проведеното лечение с плодове и чай ми отне 7 дни, в които си се чувствах като пребита с мокър парцал и прекарах в лежане.
Така и така изкарах 7 дни на глад, реших да видя още колко ще изкарам, пък и да поотслабна още.
Четох ви, четох ви, и не мидях някой да споделя, че не се чувства добре.
Е аз не се чувствам добре от това гладуване!
Чудя се как можете и да гладувате, и да си гледате децата, и да чистите, готвите, а пък някои и на работа ходят.
Аз нямам сили за нищо, освен да лежа на дивана (ако нямах постоянно човек около моне, едва ли бих стояла и ден повече на такъв режим)! Дори ми е трудно да чета продължително време, а концентрацията ми изчезва след 15та минута.
Всеки ден си казвам, че ще ми е последен и ще започна да се захранвам, но всеки път пък си казвам че ето, нали пише в книгата,че за тези на които най-не им понася им е най-наложително да го правят и се запъвам като магаре на мост.
Не мога да кажа,че съм усетила този "ацетонов дъх", та се чудя дали изобщо ми се "чисти" организма?
Около 5 дни след започването на гладуването ми се ОБЕЛИ цялото лице! (все едно че съм изгоряла на слънце и ми се бели кожата от изгарянето).
От 2-3 ден, по лицето ми се показаха 7 ОТВРАТИТЕЛНИ пъпки - големи, болезнени (не цирей) - още личи, а и ще личи поне 2-3 седмици къде са били.
65 може би 2 или 3 дни преди да се разболея и започна да гладувам
Килограмите.
26.02 - вечерта 63.400
28 - 61.200
1март - 60.800
2 март - 60.600
на 3 и 4ти същото тегло като това бяха дните в които ми е било много зле
5 и 6ти не съм се мерила
7 март - 59.600
Лично аз не бих гладувала повече за сваляне на килограми (явно не ми понася гладуването), но пък ми се щеше да се възползвам от това, че така или иначе съм започнала и да направя едно 20дневно за пречистване, но не знам докъде ще го докарам. Ще продължа ли, ще спра ли?"
Реших да спра, защото определено се чувствах зле и започна да ме събира страх от това виене на свят, треперене и изтръпване на ръце, сърцебиене, и т.н. и започнах да се захранвам по схемата.
На 10 сутринта се събудих с лека болка в областта на жлъчката (получавала съм и друг път кризи, които са минавали от спазмалгон), взех едно хапче и след около половин час болката изчезна.
До вечерта около 11, когато започна наново, но много по-силна от всичките пъти заедно (имам тези кризи от около 16 години, като понякога са били 2-3 за месец, друг път толкова за година, или пък нито една за период от 3-4 години - диагнозата ми беше прегънат жлъчен мехур).
Търпях и се наливах с хапчета и течен аналгин до около 2, но болката се усилваше. Буквално вече не плачех, а виех от болка и реших, че ще трябва да се ходи в спешното.
Да не съм многословна - около 34 часа на МОРФИН! Не съм броила колко спринцовки бяха, но имам чувството, ча само това правеха - да добавят морфин във системите, а минутите до следващата буквално ми се струваха часове на болка.
Последва лапароскопия и още един ден в болница.
Вчера ме изписаха, а вече мога да седя без да ме боли много.
Реших, че съм длъжна да го напиша за да си имат по "едно на ум, всички ония решили да направят тази глупава постъпка!
Това, че някой дръзнал да си наказва организма и му се е разминало, не значи че всички ще бъдат такива щастливци!
От позицията на преминала през ада, да наистина това беше ад, ви казвам, че нищо не струва толкова, колкото здравето, а да си го разсипваме сами - както аз направих!
До тук бях с експеримента "лечебно гладуване", не бих повторила, да не взема да остана я без бъбрек, я без дроб следващият път.
"Очистих" си организма от жлъчният мехур!
Щях да забравя! Загубените килограми се върнаха благодарение на системите с глюкоза и ако преди не са ми личали, то сега все едно че съм качила 14 - толкова съм подута и отекла.
Абе много добре са го казали: "каквото сам не си направиш ...."
Надявам се, тези с малкото акъл, като мен да са не привършване!
Не заради друго, а заради това, че с това наше престъпно поведение към собственото си тяло тормозим един куп народ покрай нас!
Стига съм изнасяла лекция! Който иска, да си помисли, че може и на него да му се случи (да не дава Господ) нещо такова и да прецени за себе си струва ли си, та дори и цената да е 19 кг за месец, трупани преди това 5 месеца.
"Аз започнах от 65кг на 26ти февруари (може би ако не бях започнала на плодове, щяха да са с 2-3 повече след ден, два, защото за два дни (пред цикъл) успях да видя сметката на 2 козунака!!!! и една голяма торта!!!!).
И моите мечтани са 55, но лакомията ми (за сладко) вече трета година ми играе номера. Само с ограничаване на сладкото и кока-колата съм стигала съвсем до тях, но това трае до началото на месечното неразположение, когато ставам неконтрулируема, а мръдна ли с килограм нагоре ми става все едно за следващият.
Винаги съм казвала, че диети не мога да спазвам, дори и сега с гладуването съвсем не исках да правя диета.
Разболях се, и не ми се ядеше нищо през първият ден (досега не съм имала такъв случай, колкото и болна да съм била) та реших да се "лекувам" с глад.
На мъж ми грипа му мина за 3 дни (без лекарства само с вит.Ц), на щерката за два ( с осцилококцинум и вит.Ц), а на мен с проведеното лечение с плодове и чай ми отне 7 дни, в които си се чувствах като пребита с мокър парцал и прекарах в лежане.
Така и така изкарах 7 дни на глад, реших да видя още колко ще изкарам, пък и да поотслабна още.
Четох ви, четох ви, и не мидях някой да споделя, че не се чувства добре.
Е аз не се чувствам добре от това гладуване!
Чудя се как можете и да гладувате, и да си гледате децата, и да чистите, готвите, а пък някои и на работа ходят.
Аз нямам сили за нищо, освен да лежа на дивана (ако нямах постоянно човек около моне, едва ли бих стояла и ден повече на такъв режим)! Дори ми е трудно да чета продължително време, а концентрацията ми изчезва след 15та минута.
Всеки ден си казвам, че ще ми е последен и ще започна да се захранвам, но всеки път пък си казвам че ето, нали пише в книгата,че за тези на които най-не им понася им е най-наложително да го правят и се запъвам като магаре на мост.
Не мога да кажа,че съм усетила този "ацетонов дъх", та се чудя дали изобщо ми се "чисти" организма?
Около 5 дни след започването на гладуването ми се ОБЕЛИ цялото лице! (все едно че съм изгоряла на слънце и ми се бели кожата от изгарянето).
От 2-3 ден, по лицето ми се показаха 7 ОТВРАТИТЕЛНИ пъпки - големи, болезнени (не цирей) - още личи, а и ще личи поне 2-3 седмици къде са били.
65 може би 2 или 3 дни преди да се разболея и започна да гладувам
Килограмите.
26.02 - вечерта 63.400
28 - 61.200
1март - 60.800
2 март - 60.600
на 3 и 4ти същото тегло като това бяха дните в които ми е било много зле
5 и 6ти не съм се мерила
7 март - 59.600
Лично аз не бих гладувала повече за сваляне на килограми (явно не ми понася гладуването), но пък ми се щеше да се възползвам от това, че така или иначе съм започнала и да направя едно 20дневно за пречистване, но не знам докъде ще го докарам. Ще продължа ли, ще спра ли?"
Реших да спра, защото определено се чувствах зле и започна да ме събира страх от това виене на свят, треперене и изтръпване на ръце, сърцебиене, и т.н. и започнах да се захранвам по схемата.
На 10 сутринта се събудих с лека болка в областта на жлъчката (получавала съм и друг път кризи, които са минавали от спазмалгон), взех едно хапче и след около половин час болката изчезна.
До вечерта около 11, когато започна наново, но много по-силна от всичките пъти заедно (имам тези кризи от около 16 години, като понякога са били 2-3 за месец, друг път толкова за година, или пък нито една за период от 3-4 години - диагнозата ми беше прегънат жлъчен мехур).
Търпях и се наливах с хапчета и течен аналгин до около 2, но болката се усилваше. Буквално вече не плачех, а виех от болка и реших, че ще трябва да се ходи в спешното.
Да не съм многословна - около 34 часа на МОРФИН! Не съм броила колко спринцовки бяха, но имам чувството, ча само това правеха - да добавят морфин във системите, а минутите до следващата буквално ми се струваха часове на болка.
Последва лапароскопия и още един ден в болница.
Вчера ме изписаха, а вече мога да седя без да ме боли много.
Реших, че съм длъжна да го напиша за да си имат по "едно на ум, всички ония решили да направят тази глупава постъпка!
Това, че някой дръзнал да си наказва организма и му се е разминало, не значи че всички ще бъдат такива щастливци!
От позицията на преминала през ада, да наистина това беше ад, ви казвам, че нищо не струва толкова, колкото здравето, а да си го разсипваме сами - както аз направих!
До тук бях с експеримента "лечебно гладуване", не бих повторила, да не взема да остана я без бъбрек, я без дроб следващият път.
"Очистих" си организма от жлъчният мехур!
Щях да забравя! Загубените килограми се върнаха благодарение на системите с глюкоза и ако преди не са ми личали, то сега все едно че съм качила 14 - толкова съм подута и отекла.
Абе много добре са го казали: "каквото сам не си направиш ...."
Надявам се, тези с малкото акъл, като мен да са не привършване!
Не заради друго, а заради това, че с това наше престъпно поведение към собственото си тяло тормозим един куп народ покрай нас!
Стига съм изнасяла лекция! Който иска, да си помисли, че може и на него да му се случи (да не дава Господ) нещо такова и да прецени за себе си струва ли си, та дори и цената да е 19 кг за месец, трупани преди това 5 месеца.
.
Пази се 
: 
С лично назначена схема - 20 дневен глад. Резултатът - пълна трагедия. Обяснявам подробно: Мама се разболя от бронхит, в следствие на което разви астма. След дълго ходене по мъките на хуманната медицина реши да опита с алтернативна. Първото нещо, на което попаднахме беше книгата на Лидия Ковачева, която цялото семейство издъвкахме с кориците. Намерихме въпросният доктор и се започна с гладолечението. И може би всичко щеше да свърши добре, ако той се беше сетил да прати майка ми на изследвания преди началото на глада. Защото организмът трябва да е здрав - под "здрав" разбирайте да няма настинки, хреми... ей такива работи. Да, обаче майка ми имала бронхопневмония, която така се задълбочи, че не искам да си спомням какво можеше да стане, ако не бяхме отишли на доктор. 