На 29 години съм.Имам 5 годишен брак и дете на 2.5 години.В материално отношение не ми липсва почти нищо,но в личен план се чувствам много самотна.Мъжът ми е добър,но вкъщи се държи все едно е на хотел.Като се прибере само сумти,хвърля си дрехите на земята,яде и сяда на компа след това.Аз го чакам да си легнем заедно,но той отказва под предлог,че не му се спи,и така си почива психически.Така е от 2 години,аз всяка нощ си лягам сама.Въобще не се вълнува от външният ми вид,мога да направя коренна промяна със себе си-няма да я забележи 
.Сексуалните ни отношения са на кота нула-1 път в месеца най -много.Правих много пъти опити за сближаване,и с добро подхождах,и със скандали-той само мълчи.Казва,4е ме обича и 4е няма друга,но е толкова ...умрял.И така постепенно аз загъбих тръпка към него.Което от своя страна ме провокира и към следващата стъпка-изневяра.Но най-изненадващо за мен в случая е ,че не се чувствам виновна,и то никак.Напротив-чувствам се прекрасно с човека,който се виждам.Това е любовта от ученическите ми години.Проблемът е ,че той също е обвързан(без брак),и е малко трудно това уреждане на срещи,виждания,той също иска да сме заедно,без да разваляме връзките си.Сигърно всичко това много гадно и унизително,но аз просто искам някой да ме целуне и прегърне истински,а не да се предлагам на собств.си мъж,а той да си гледа колата и компютъра.Много се чувствам объркана,имам ъсещането че това няма да свърши никога....
.Сексуалните ни отношения са на кота нула-1 път в месеца най -много.Правих много пъти опити за сближаване,и с добро подхождах,и със скандали-той само мълчи.Казва,4е ме обича и 4е няма друга,но е толкова ...умрял.И така постепенно аз загъбих тръпка към него.Което от своя страна ме провокира и към следващата стъпка-изневяра.Но най-изненадващо за мен в случая е ,че не се чувствам виновна,и то никак.Напротив-чувствам се прекрасно с човека,който се виждам.Това е любовта от ученическите ми години.Проблемът е ,че той също е обвързан(без брак),и е малко трудно това уреждане на срещи,виждания,той също иска да сме заедно,без да разваляме връзките си.Сигърно всичко това много гадно и унизително,но аз просто искам някой да ме целуне и прегърне истински,а не да се предлагам на собств.си мъж,а той да си гледа колата и компютъра.Много се чувствам объркана,имам ъсещането че това няма да свърши никога.... 
Добре, че не се чувстваш виновна. Аз, ако бях, да съм пукнала от гузна съвест. Ето, затова и не изневерявам 
), пък да си сърба попарата, т.е. - да чете простотиите след това. 
Много е лесно да избягаме от проблема-ами разбитите мечти,душевен комфорт,ами детето...Това е много крайна мярка,последната стъпка бих казала. 
Миналата година отидохме само двамата,без детето на море-е,повярвайте ми той постоянно мърмори колко е мръсно морето,как няма хубави заведения и т.н.Аз мълчах едно известно време,и после взехме да се караме.Така минаха 7 дни.Направо бях обезумяла от скука и скандали.Като излезем с компания,той предимно мълчи,после вкъщи всички ги оплюва какви били,никой не е достоен за неговото внимание.Много пъти съм му казвала,че таака се самоизолира,но той не разбира.С момчето,което се виждам е съвсем различно.Знам,че ако заживея с него,ще станат също различни нещата.Но проблемът е,че той също се притеснява от евентуални усложнения-тоест да не разберат за похожденията му.Така,че малко се получава ни с единия,ни с другия.А на тези,които ме оплюха яко,не се обиждам,но ще им кажа ,че винаги крушката си има опашка.Да не се отварят толкова,насила не съм накарала никой да спи с мен.Който го е направил значи има основателна причина за това.Много хора изневеряват на партнйорите си,но на малко им стига смелостта да си признаят... 
сам си го е изпросил!не че толерирам изневярата,но......зависи от конкретния случай. 
Вечер след като се прибере мъжът ми само мълча,защото ве4е няма какво да му кажа.Той за всичко само сумти,или само вижда в черни краски,наяжда се,и сяда на компа до 1-2 4аса.Това е вече 2 години и половина.За този период сме имали не повече от 5-6 полови контакта 
(баси срама).Ако щете вярвайте,но на мен направо ми се плаче.Благородно завиждам на семейства,които имат пълноценен полв живот,изпитват удоволствие от него,защото много е гадно да спиш с един,а да си мислиш за друг 
. 
Точно тази песен имах предвид. Много показателна в този случай. Марион, мъжа ти не е истински "пияч", даже той въобще не е. 
Ама и аз как чета само 
. 
Да разбирам ли, че не съм жена?! 
