Нека това да е тема, в която да обсъдим, как равното даване и помагане от страна на родителите изглежда през погледа на техните деца (вкл. зетьове и снахи). Искам да подчертая, че темата няма за цел да коментира кой е длъжен и кой не е да дава и да помага, нито да оплюваме свекъри и родители. По-скоро искам да опишем ситуации, в които реално даденото е равно, но не се приема като такова. Мисля, че споделените примери, ще дадат много странични гледни точки и тълкувания, за които никога не сме се замисляли. А все пак и ние имаме деца, и ние рано или късно, ще стигнем до тези проблеми. Или пък ще ги предотвратим, когато ние сме получаващите (независимо дали сме доволните или недоволните).
Започвам аз с един такъв пример:
Родителите дават на двете си деца А и В по еднаква голяма сума Х. Дават парите в момент, когато А има нужда от пари. Но са пропуснали, че пред Y месеца или година-две В е имал/а нужда от пари за същото, от което сега А има нужда (примерно, за покупка на жилище или нова кола). Така според родителите, те са дали еднакво на двете си деца. Според А родителите също са дали еднакво и на двете деца. Според В обаче родителите не са реагирали еднакво спрямо двете си деца, защото когато В е имал/а нужда от пари, не са се сетили че могат да помогнат, а той/тя е трябвало да се справи сам със сложната ситуация. Но когато А е в тази ситуация, родителите помагат и му/й спестяват трудностите и стреса, преживян от В.
Това е съвсем общо описание на случилото се с мои близки, точната вариация не е от значение. Но примерът показва как равното според едни не винаги е равно според другите. Дори няма да коментирам кой крив, кой прав. Ето това е случая, и всичките му гледни точки.
Вие сте на ход, ако имате такива примери около вас или лично сте се чувствали ощетени, обидени в подобна ситуация.
Започвам аз с един такъв пример:
Родителите дават на двете си деца А и В по еднаква голяма сума Х. Дават парите в момент, когато А има нужда от пари. Но са пропуснали, че пред Y месеца или година-две В е имал/а нужда от пари за същото, от което сега А има нужда (примерно, за покупка на жилище или нова кола). Така според родителите, те са дали еднакво на двете си деца. Според А родителите също са дали еднакво и на двете деца. Според В обаче родителите не са реагирали еднакво спрямо двете си деца, защото когато В е имал/а нужда от пари, не са се сетили че могат да помогнат, а той/тя е трябвало да се справи сам със сложната ситуация. Но когато А е в тази ситуация, родителите помагат и му/й спестяват трудностите и стреса, преживян от В.
Това е съвсем общо описание на случилото се с мои близки, точната вариация не е от значение. Но примерът показва как равното според едни не винаги е равно според другите. Дори няма да коментирам кой крив, кой прав. Ето това е случая, и всичките му гледни точки.
Вие сте на ход, ако имате такива примери около вас или лично сте се чувствали ощетени, обидени в подобна ситуация.
). Та идеята ми е че детет/децата трябва да се научат да разчитат само и единствено на себе си. Аз съм възпитавана така и всичко което съм постигнала си е моя заслуга, не съм разчитала на нашите, за което съм им безкрайно благодарна! 
Така че ако родителите ми решат да я компенсират поне материално, няма да имам нищо против 
Дори и да не решат, въобще не мога да си представя да я накарам да ми изплаща част от апаратамента, в който живее или някакви такива глупости 
Непонятни са ми такива делби и разправии между братя и сестри, аз не съм възпитана по този начин 
. Те са те отгледали до пълнолетие, оттам нататък не виждам с какво са задължени. Какво е дал баща ми на сестра ми си е между тях. Мен това не ме интересува. Аз когато съм имала нужда от помощ ми е била подадена ръка. Това е важно за мен и че ме обича. Другото е дребнавщина. Не мога да си представя да съм обидена за нещо такова на сейството ми 
. 
