Става дума за следното:
разправяме си се ние на събрание в нашето блокче за чистачка и т.н. /битовизми с една дума/
и понеже сме наистина малко семейства /в блока живеем 10тина човека /,
а пък домакините са кът съвсем... съседката по етаж ми се жалва, че тежко не можела да вдига понеже нали оперирана от секцио /третото детИ се появи скоро/ и аз я питам: "Добре де, а мъжът ти не може ли, че ме караш мен? А тя ми казва: "Той се прибира късно " "Е, за това аз ли???" И тя: "Ами ти... имаш бивш мъж, приятел! Двама!"
това просто трябва да бъде поднесено на колкото се може повече публика!
Така е човек като има добри отношения с бившия си съпруг и като са приятели.
Така е то като иска да върви ръка за ръка през живота с човека, който обича и си има приятел.
Така е то!
Но след като престанах да немея и казах, че аз всъщност "имам" трима мъже и най-големия от тях е сина ми .
Още не мога да повярвам завист ли е това какво е /а жената е на 33, има си дом, съпруг и три деца /? Аз какво да направя като живеем с бившия ми съпруг на 100 метра един от друг на една улица. Така предпочетох и така го направихме нарочно. И не ни пречи. Ама това не значи, че ми е виснал по гъза. И той, и аз си имаме гаджета и сме добре. Не знам как ли изглеждаме в очите на съседите ми, когато се събираме всички заедно у дома. Ама всъщност аз си се справям някак сама. Гледам да не се оплаквам и повече да се гордея със себе си.
Но ми е смешно. Просто невероятно ми е. Предполагам жената е в следродилна депресия.
Пиша тази тема само да се посмеете на човешката глупост.