Българин в чужбина?!- Не ми го хвали!

аз пък не съм я чувала тази приказка до сега

И аз за пръв път го чувам този израз 
Характерът си е характер, където и да е човек. Не смятам, че всички българи в чужбина са лоши, чак пък толкова, че и израз да се е появил..

охх, аз мога да ви затрупам с примери защо и от къде идва тая приказка за блгарите в чужбина... за съжаление все лоши...
но и аз съм забелязала, че хората отишли в чужбина не за да печелят, а за да живеят и работят спокойно, приемат нещата леко и без драми

най-много мразя тоя тип българи дето хем са намерили хубава работа, с която припечелват, хем живеят добре, хем не спират да плючт местното население и да ги наричат с какви ли не епитети, защото виждате ли ние българите сме страшна работа...

най-голямо впечатление ми направи един път пред посолството като чакахме за визи, дойдоха сърби и като се запрегръщаха и разцелуваха, един през друг си обясняваха кой от къде е и защо е в чужбина, ами мило да ти стане колко близки си бяха, а туку-що се срещаха
същевременно обаче един българин си беше запалил цигара и 2 българки щяха да го оскубят дето пушел пред вратата на посолството и създавал проблеми, да се махнал от опашката ако неможел без цигари и т.н. грозни обиди и ругатни бяха.. чак да те досрамее от тях...

хаха, готина тема. 
съдбата не ме е срещала/запознавала с българи тук, за да си изградя някакво стабилно впечатление.
но преди няколко дни както си плувахме с майка ми в морето и си говорихме, един човек ни поздрави " как е, как е водата!"стана ми много мило и драго - поговорихме за предимствата на черно пред адриатическо море, разменихме някои други общо приказки и това беше.
впечатленията ми са от този именно подфорум на живеещи в чужбина българки - не винаги съм изпълнена с възторг и понякога наистина разбирам защо я има тази приказка. 

Аз пък имам такива примери и за други нации, не само за българи, така че това маЙ си е до човек  и до манталитет, не до нация.

Не съм чула тази фраза.

Не съм забелязала промяна на характера според местоживеенето  : от който бих "избягала" в България, от него бих си плюла на петите и тука.

Нещата което не ми допадат като отношение и мироглед, не се променят според това, кой бил дошъл от Тутракан, или бил "Englishman in New York" или warewolf in Paris.

И аз мога да дам много такива примери, но някак ми се иска да не ги споделям и искам да ги забравя. Просто не искам да е така.
Няма никога да забравя, че: БЪЛГАРИ МИ ПОМОГНАХА И СТАНАХА ГАРАНТИ КОГАТО ИДВАХ В ЩАТИТЕ! БЪЛГАРКА МИ ПОМОГНА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА.
Да така е има моменти когато много искам да скрия националността си, но знаете ли ние сме много самокритични и наистина смятам, че сме доста възпитана нация. ДА ДА ДА знам има ги издънките, но то всяка нация си ги има. О, Боже идват ми на ум мои колеги филипинци, кубинци, мексиканци не ми се говори просто. Възпитание, маниери забравяш...
Да вярно е и това за сърбите. Много са задружни и страшно много си помагат. Преди година случайно чух колега сърбин да си говори с друг такъв за стая под наем. Съответно попита дали човека който иска да я наеме е сериозен и нормален, да си плаща редовно и т.н при което другият каза "Спокойно не е българин". Исках да потъна и да изчезна. До края на деня бях просто съсипана. Искаше ми се да викам от яд, ама...

Хм, на мене пък ми е странно, че не сте я чували тази приказка, предвид, че дори и във форума е обсъждано много пъти такова поведение, мисля дори в Клюкарника имаше анкета. Истината е, че не я употребяват само българи в чужбина, но и тези в БГ, особено за да " предупреждават" и "плашат" заминаващите навън с какви ли не истории .
Направо не мога да преброя пътите, когато съм получавала такова  предупреждение дори от напълно непознати хора Другият лаф е " Стой надалеч!!"
Не знам, може би българите си имаме "критична маса", която като се достигне и нещо ни става, но най-много приказки за такива неща съм чувала от големи БГ общности тук.

Аз сьм го 4увала този израз.Срещам и прости в истинския смисьл на думата бьлгари и интелигентни и будни хора, както и такива, които до такава степен са се интегрирали, 4е си прили4ат на местните.Това, което не ми харесва масово сред бг в 4ужбина е, 4е не са сплотени, не си помагат с информация, не се подкрепят.Но това е така, защото важи поговорката "храни ку4е да те лае", неблагодарност, завист и клюкарщина са водещи.Не, 4е ги няма и сред другите общности, ама се 4удя как сред нашата, уж малка общност са заложени в такива големи размери тези "добродетели".

и мен ме предупредиха, когато идвах насам, да избягвам контактите с българи:-(
леля ми, която живее вече 15 години в чужбина. баща ми, който 9 месеца работи в чужбина. приятели, които вече от години са се установили в различни страни.
всеки от тях е имал неприятни преживявания и от личен опит споделиха колко боли ако свой те нарани. чух какво ли не
а имам страшно много приятели, които живеят в чужбина. с някои от тях дори загубихме връзка
аз го отдавам на социализма, дето ни учеше на равенство...

и мен ме е яд на тези, които не спират да критикуват страната, в която живеят. а не си дават сметка за живота, който водят там и за възможностите, които им се предоставят.

сърбите между другото можеха да пътуват и работят на всякъде още по социализма. може би това обяснява много.

и на мен ми става драго, когато чуя българска реч. но си мълча и нищо не казвам. от горчивия опит на мои познати знам, че в повечето случаи това може да ти усложни живота. давала съм да се разбере, че съм българка само когато съм виждала, че са в затруднение- не могат да се оправят в града, или не ги разбират какво искат, и т.н. хора сме все пак и защо да не си помогнем.

за 5 години в чужбина обаче се чувствам "свой сред чужди" в чужбина и "чужд сред свой" в БГ.  
уморявам се от въпроси колко пари получава мъжът ми, в каква къща живея и за всичко свързано с финансови въпроси.
тук научих,че няма нищо по-ценно от любимите хора, здравето, спокойствието и добрите приятели (колкото и банално да звучи това). нелепото е да ти завиждат и си мислят, че тук е лесно. не знам къде е по-лесно. дали тук или в БГ- това е въпрос на лична интерпретация. за всеки избор се плащало в преносен и какъвто и да е друг смисъл, казваше професорът ми по икономика.

мисля обаче, че на всички ни липсва "българската връзка" и сега като че ли нещата вървят на добре. откакто падна стената като че ли загубихме ценностната си система. българите, които вече са постигнали много в чужбина правят дарения в БГ, ангажират с какви ли не мероприятия, дават своя принос...
в посолството в Холандия ми стана драго като чух, че българската общност тук е доста сплотена. открили са бг църква, гледах снимките- било е тържествено отбелязано. има сдружение на българите тук. търсим се и това ме радва
а съм чувала такива хубави неща и за други български общности в други страни.

а злобата и завистта не са български качества- човешки са. има ги навсякъде, както и невежеството.
просто на българина не му е било много леко и сега България минава през неизбежния пубертет.

нали и религията ни учи да не правим на другите това, което не искаме на нас да ни сторят. аз не съм религиозна (още последствие от социализма), но се опитвам да живея според християнските принципи.

и от както живея тук се научих на оптимизъм, а не ми беше присъщо.

всяко стадо си имало черните овце, нали? в нашето не са повече- иска ми се да вярвам.
в холандската тема ме приеха много топло и едва тогава почувствах колко много ми е липсвала българската връзка. нещата се променят за добро- в чужбина между българите и в БГ. само че не толкова бързо, колко ни се иска.

 
  

Чувала съм подобни приказки.
Предполагам, че много хора се опарват
от българи в чужбина, защото, отивайки там,
се хващат за първото срещнато двуного, което им
заговори на родна реч, а не си подбират средата.
Българин в България също може да ти сложи прът
в колелетата. Но дали в България говориш с всеки
срещнат?! Това е обяснението ми по въпроса ти.
Иначе нямам против да общувам с българи. Разбира се,
не с всички българи, които срещам, или за които съм чула,
че живеят на съседната пряка. Предпочитам да не общувам
с българи само защото са българи. Разбира се, поздравявам.
Но за повече се иска повече. Нямам абсолютно никакви угризения,
че не обръщам внимание на всеки срещнат само защото е българин.

Май зависи от интелктуалното равнище и възпитанието на българите в чужбина от това, в коя категория ще попаднат. Аз съм била "благословена" да съм заобиколена от свестни българи, с които сме си помагали и сме се разбирали в рамките на нормалното. Прави ми впечатление, че тези с мания за величие са или по-възрастните чичковци, или такива дето са дошли преди 3-4 години и си мислят, че като работят за $12 долара на час, са се заринали в злато.
... всъщност имам точно един такъв пример, където един чичка ни срещна на улицата... това са откъслечни части от нашия разговор

той: Вий откъде сте?
моя приятелка: Ами в Маями съм.
той: Ами какво работите (тя понечва да отговори, но той продължава), нещо сервитьорче, нали?     
тя: Амии  не, с финанси се занимавам
той: аааа 
-------------------------------------------------------
след това хваща за слушател мъжът ми

той: аз тука да ти кажа доходна работа съм хванал, за един американец работя, нещо строежче това онува, ама добри пари изкарвам...
мъжът ми: ами хубаво...
той: ... по 12 долара на час взимам
мъжът ми: аха 
той: та земах, че спестих една къщичка си купих...
при което мъжът ми го изглежда видимо учуден  , защото знае, че къщите точно в този район са близо милион и нагоре...
той продължава: "плаваща къща", 4 метра дълга 
при което мъжът ми само дето не  почина

ей такива ти ми работи драги ми Смехурко, непознат българин да те срещне на улицата и да ти разправя колко пари прави... 

  Защо ли ми е така "познато" това.
ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА
Момичета не им е лесно на хората  4 метра- 4 метра сега, ама човека къща има!!!

това поредната тема за надцакване колко имате ли е?
изказал се е човека от неговата гледна точка за света и живота , печели 12 долара/час, има къща - какво се затъркаляхте от смях!? 

Баба ми каzва , стой далеч от българи. И аz си стоя далеч и не съжалявам.

И аз не ги търся българите...факта,че някой е българин не го прави автоматично мой приятел...засега ми е добре пък да видим 

За мен тази приказка е вярна. Не знам с какво да го обясня, но имам горчивия опит на човек, пострадал от "свои". Става въпрос за клевета от българка, умело поднесена, заради която загубих работата си, изхабих страшно много нерви, целия ми престой беше вгорчен и дори мои близки приятели до днес ме подпитват "Ама ти сигурна ли си, че онова нещо не си го казала?", от което ми е най-болно.

В чужбина избягвам контакти с българи и не смятам, че губя нещо.

опитът у4и! моят мъж, още като дойдох беше така превъзнесен по вси4ко бг, мислеше си ,4е вси4ки са като мене( готини) и не само той мислеше така, после имахме няколко гор4иви опита с бг! оттогава съм резервирана! но бг в беда май няма да оставя,не ми е присъщо не на принадлежността ми по нация, ами на 4овещината ми! лошото е, 4е такива дават лош имидж за другите!

Моето златно правило е, че не се сближавам с българи в чужбина, ако не бих се сближила с тях в България. В резултат на което съм останала само с положителни впечатления от българите в чужбина! 

Да не си помислите, че отказвам да говоря с хората, или се държа грубо - не, нищо подобно. Но в България не каним всеки срещнат на кафе, нали?

А това, че при други националности всичко е братски прегръдки и целувки, е пълна глупост. Впечатлението се дължи на липса на достатъчно наблюдения.

Аз първите 7,8 години нямах абсолютно никакъв контакт с българи. Ама като завърших гимназия и отидох да следвам в по-големия град установих, че има цяла българска колония там. Но пък ме учуди точно обратното - те са като секта, живеят само с българи, излизат само с българи, средата им е ексклузивно българска. Чувала съм да се подиграват на еди кой си, който излязъл с местни или поискал лекции на трети местен.
Моите впечатления от българите в град Страсбург беше такава - всеки месец си правиха българско " парти" с чалга, голи танци по масите, ракия и кебапчета. Студентите движат пак най-вече със сънародници и главните им теми на разговор бяха за какво са им пратили в колет от Бг. и колко грозни и тъпи били французите ( в случая ). Това да отидеш да се ползваш от чуждата държава, а да не спираш да плюеш по нея...блях. Само през първата студенстка година отидох на една бг. среща. И след 30мин си заминах с огромна тъга и отвращение. Оттогава нямам никакво вземане/даване с българи тук. Като чуя някой да говори родния език само слушам и никога не се обаждам.
Чувствам точно както Лиска е казала. Аз да не би в Бг. да си пия бирата с всеки втори. Действам избирателно с французи, германци и всякакви други. За българите важи същото. И намирам, че така трябва.

На село сме малка общност - 3 семейства. Спокойно ми е, като знам, че има българи на близо, но не експлоатирам това.

Ето това е и моето мнение.
Лиска го е написала толкова из4ерпателно,аз нямам какво пове4е да добавя.

Знам я приказката и я спазвам дотолкова, доколкото аз решавам с кой българин ще общувам.
Омръзнало ми е от разговори на тема кой бил бивш и кой настоящ комунист, кой колко печели ( "и то на какво отгоре"), одумвания, простотии, клюки и интриги.

Мдам, тази тема е просто....

По темата, аз по принцип се научих да съм резервирана, внимателно подхождам към хората, засега голяма издънка не сме имали, но мои много близки приятели тук така се опариха, че направо свят ми се зави! Тук нож в гърба ни се опита да забие човек, с който се познаваме от БГ аз от 10 години, мъжът ми от 20, и който ни беше като семейство направо.
Не знам, може би е някакъв инстинкт за самосъхранение, да изплуваш нагоре за глътка въздух, пък било то и стъпвайки върху главите на околните или просто стресовите ситуации изкарват скотското у нас. 
Само се моля да не ни е случва често, защото ми е страшно обидно такова отношение от хора, които съм приемала в дома си.

Темата я измислих по повод нещо конкретно- запознахме се с младо БГ семейство, с малко хлапенце като Калин, много приятни, интелигентни млади хора, нашите хлапета направо умират един за друг, но когато споделих  в разговор , едно друго БГ семейство, което познаваме ( на старото място, където бяхме, по стечение на обстоятелствата бяха там и дочуха) те точно ми изстреляха въпросното предупреждение, а на мен ми стана меко казано смешно, защото точно за хората, които го казаха имам такова мнение .

Аз още не проумявам как така всички започнаха да мразят сестрите. След лентичките и простестите и концертите, изведнъж в който форум вляза, в който и вестник да чета - все коментарите са против сестрите...

Вече се изказах в другата тема...
Живи и здрави да са. Но типично българското ламтене, което се появява вече в изказванията на техните роднини, е способно да озлобят българина. Нормална човешка реакция в този случай...
Какво са още 50-тина мнл. евро? За мен - поне 100-тина спасени деца...

п.п. И не е точно омраза. Мисля че всичко ще прелее в безразличие.

Хиър, има една клетва- " Народната любов да те застигне дано", не напразно е измислена. 

Точно озлоблението не разбирам. Сестрите са едно, роднините им друго. И аз мисля, че претенциите за обезщетения, ако въобще са верни, са глупави, но това не променя мнението ми, че медиците са натопени и че сме жертва на рекет. С учудване по форуми и вестници чета, че изведнъж куп народ признава присъдата на либийския съд и нарича сестрите "престъпнички". Не одобрявах лентичките и не си сложих, защото според мен беше евтин жест. И май генералната промяна, настъпила след 460-те млн. с неизвестен източник и описаните желания на съпруга на забравих коя от сестрите показват точно това.

Рекетът за България тепърва предстои, Хиър и той няма да е от страна на Либия. Трябва на всички ни да е ясно, че БГ дипломатите и сега нищо не направиха, добре че бяха ЕС и Щатите, нищо че нашите политици черпят дивиденти в момента.
Не съм чела коментари из пресата днес. Но чувството на обида започва да се внездява в мен.
Това не значи, че съм спряла да се надявам на бързото им връщане...

джоя, дай ми линк за арабски форум ,дето има за медиците, 4е аз намирам само френско говорящи и бг! ако намериш английски или руски   може и да пуснеш линкове за такива! интересно ми е, определено! пък ,ако намериш либийския, ще те призная за хакер!

не е нужно да ме коментираш, исках само линковете, оби4ам обективността и близостта до изто4ника!

Кейси, то вече е преляло в безразличие.
В двете теми за Либия ( и моята, и другата за освобождаването) се въртим едни и същи хора.
В последните 1-2 дни се говори за парите, които роднините искат за сестрите от държавата.
И това настройва хората, факт. А това изобщо не е важно в момента, защото рибата още е в морето.
Толкова страни се напънаха накрая да ги отърват, но интересно защо почти всички от форума смятат, че тия 460 милиона от техния джоб излизат.     
И още една ужасна философия се върти " Делото на давещия се, е дело на самия давещ се" - вчера с такова презрение хората говореха за 'новоизлюпения българин" Ашраф, който сега им виси на данъците...

Днес СНН на всеки кръгъл час говори за посещението на Саркози.

Както и да е, не е много коректно да се обсъждат други теми в тази, извинявам се на Тандури.

Не го вярвам и смятам, че е абсолютно неоправдано. Най-вероятно е Кадафи да ги е платил сам.

ако имаш абонамент за Капитал погледни в последния брой има статия за парите от къде идват  .

Чета Капитал редовно. Иска ми се повече хора да се доверяваха на Капитал, а не на Новинар.

Аз нямам проблеми в това отношение.Не ме интересува от къде идват хората ,а дали ми харесват.Не съм особено претенциозна към хората.Стига ми да имам общи теми на разговор и да ме уважават.Преди известно време се запознах с една румънка ,покрай разходките на бебето.И тя с бебе на Теодоровата възраст.Обаче просто не я изтраях и я разкарах плавно.Страшно вулгарно същество!С българки съм имала вземане даване,познавам няколко с две от които прекъснах всякакви отношения поради липса на респект.Но не мисля че това има нещо общо с факта че са българки.Можеха да бъдат и италианки.С останалите българки които познавам не се виждам предимно защото те живеят на единия,аз на другия край на Торино и нямаме време за събирания.Много свестни момичета,трябва да кажа.Само че на нас пък със Фло не ни харесват мъжете им.Толкова надути и прости ,че аз като отида на гости в тях с Фло,трябва да гледам непрекъснато как стои сам изолиран в някой ъгъл,докато онези си говорят помежду си и не го включват .Така че спрях контактите и малко заради него.
За мами в Италия,мисля че Лени греши.Едно са контактите във форума,съвсем друго на живо.Мисля че нашата група като цяло не е никак лоша и на живо не би се получавало така,както във виртуалната комуникация.Във форума една искра да има пламва скандала,докато в реалния живот всички сме много по-умерени и толерантни с другите.Аз ,която съм супер агресивна във форума в действителност съм склонна много да търпя и определено на мен може да се разчита като приятелка .

Влади, никъде не съм споменала темата. 
Иначе горе долу и аз така мисля - това, че някой е българин или.. швед, не може да е причина за запознанство/контакт.

Може Лени,аз четох малко през пръсти признавам!
Сега като говорим за сънародници,да кажа.Аз излизам с една Украинка(с руски произход).Станахме приятелки покрай бебетата.Веднъж с нея докато си пиехме аперетива пред едни пикантни хапки на наш'то барче от там минаха две нейни"приятелки".Рускини.Моментално,докато ги видях двете девачки и си направих изводите.Чак ме беше срам че кибичат до нашата маса.След като си отидоха моята приятелка ми се оплака че преди време е приютила приятелката си по време на нейния развод със съпруга талианец и онази е била толкова нещастна че за да убие мъката е пофлиртувала хууубаво с мъжа и.Другата пък ,пак разведена и тя със съпруга си талианец е злословила под път и над път за нея и я е завлякла и с пари.Скарах и се как е могла да се подведе от факта че са рускини и да се остави така да я връткат на пръста си,че и да ги поздравява след всичко станало.Аз не бих правила компромиси с подобни българки,само защото сме сънароднички.Бих си свалила и ризата от гърба за да помогна,но само на хора които са се доказали.

Ами аз няма да споря просто смятам, че ако се срещна с българин някъде няма да започна да му разказвам, колко пари правя и какво съм си купила...
И пак ще повторя българи са ми помогнали и до днес сме приятели. Сега на мен ми се отдава възможност да помогна на българи  и ще го направя от сърце.

Дали е удобно да попитам тук нещо, за което ме подсети Влади..
вие на рускини и тн бивш СССР на какъв език говорите   
У нас ще идва една жена да помага , която е от Молдова. И отсега съм се замислила дали да я 'ухажвам' и да правя опити на руски да комуникирам, или да си говоря на италиански.
В общи линии си мисля, да не реши, че съм някаква надувка, да й говоря на италиански, като мога на руски... не че мога на руски реално, но те масово май са с идеята, че ние нямаме проблеми с руския. 

Ами говорете си на руски,бе ч'век .Аз с това момиче говоря все на италиански,защото не обичам да говоря на странни езици на публично място.Кофти ми е няка си спрямо другите,но в домашна обстановка ,защо не?!

Лени, а защо не я попиташ? В смисъл обърни го на шега, кажи нещо от типа- аз не съм много на Ти с руския, ама заради тебе мога да се опитам да вържа два лафа...или нещо такова. Аз познавам руснаци, които отказват да говорят на руски в чужбина.   

Лени, аз говоря на италиански...моят руски е отдавна някъде там под сто пръста прах   ,а и хич не съм му фенка  
Но ако съм на теб ще се опитам да си го упражнявам  

С украинците, с които контактуваме - на смесен руско-английски   Позабравила съм руския и вмъквам по някоя англ. дума, получава се забавен разговор.

ами ще опитам, наистина, лошо няма да се упражнява език
малко ми е неудобно, защото откакто ме арестуваха на шереметиево не ми се е налагало да се напъвам на руски.
тогава полицайките ме обвиниха че се 'правя', че ми е пораснала работата , че  знам идеално да говоря на руски, щото сме учили в Болгарию. мен пък точно в този момент мисълта ми текна на трети език, та.. лоша работа беше.
лошото е, че ние си мислим, че знаем руски, защото разбираме, а всъщност аз не мога две изречения да сглобя.
което не е за хвалба де, учила съм от 4ти до 10 ти клас руски..знам писмото на Татяна до Онегин на руски...
Мерси за идеята - със сигурност ще я попитам, как предпочита!

Аз пък що рускини съм видяла всички говорят само на руски помежду си.Включително и с румънките.

с рускини на руски не говоря, защото съм го забравила , срам ме е да кажа, че и аз съм го учила 5-6 години, разбирам и нямам нищо против да ми говорят на техния език, но аз немога - предпочитам английския
но между славяни е супер да си говорите на руски или български си мисля аз

На мен ми е много трудно вече да говоря на руски, за съжаление. Опитвам се, излиза смешна смеска.

Мъжът ми пък напълно отказва, и ако някой го заговори на руски, държи разговорът да е на английски. Смята, че ученето на руски е било против волята му и не желае да го говори.

Мисля, че това предупреждение за "българин в чужбина" има малко давност вече. Т.е. по-скоро се е отнасяло до гурбетчиите, чиято цел е да поработят и да поспестят някой лев, с който да се върнат в родината. Нищо лошо. Обикновено в такава среда се държи на всяка цена да се пази "българското" - с манджа, музика и манталитет. Моят опит с такъв тип общности е, че ако се държиш нормално (харчиш си парите) и имаш приятели не-българи, се правиш на важна. Чула съм и репликата "Моето момиче, не забравяй откъде си тръгнала". Това защото съм предпочела да отида на дискотека със собствените си пари и международна група приятели, а не на домашен купон с 40-50 годишни, хм, чичовци, на които семействата са им в България и във всяка по-младичка фуста виждат възможност да се правят на интересни.

Оттогава и аз съм на принципа, споделен по-горе, че не мога да се сближавам с някого, замо защото е българин/българка.

Преди време се бях запознала с една молдовка и с една украинка.
Песни някакви пяхме на руски , ПуШкин рецитирахме, но ина4е си говорехме на италиански.

По темата: В съседното село (на 3 км) има една българка от Пловдив, омъжена тук. Не е лоШо моми4е, но е адски приказлива и все така се слу4ва, 4е бърбори на теми, които не са ми интересни От 2_3 години не сме се виждали
Запознах се и с една жена на 60 години (пак българка), която идва в Италия, за да работи. Гледа възрастни и болни хора най_ве4е. С нея станахме приятелки и съм и помагала доста пъти, с каквото ме помоли.

Другите ми контакти са покрай форума Някои дами са ми симпати4ни, 4аровни, интересни и бих прекарвала време с тях, но в пове4ето слу4аи са някъде надале4е из Италия или по света.
Но пък други дами от "Родители в 4ужбина" не са ми симпати4ни и ... не ми ги хвали!

Официалния език в Молдова е румънски, а не руски. Но по-възрастните говорят и руски.
А иначе по темата, да, живея в чужбина,видяла съм и добро и зло от българите тук. Но със сигурност злото е повече. За съжаление. Вече гледам да не се срещам с българи тук.

Според мен тази приказка датира от комунистическо време, когато беше цяло събитие да излезеш в чужбина, да ти издадат паспорт за излизането и да ти го приберат след това. Всички пазеха в тайна до последно, да не би някой да ги наклепа пред партийния секретар и да се осуетят плановете им. По това време се носеха легенди за вазимоотношенията между българи в чужбина, как всеки гледал да прецака другия и т.н. За познанствата и приятелствата ми тук, мога да се изкажа само положително. Всеки гледа да помогне или услужи или просто съм имала късмет.

Да се разпиша и аз за руския език. Обичам да го слушам само на църковна служба и до там. За което вина имат  спомените от детството ми, когато тълпи руснаци ни спираха в България, за да ни питат за нещо, естествено само на руски, като че ли ние сме длъжни да го знаем. Това винаги ме е дразнило, продължава и днес, с масираното руско присъствие в Бахрейн. Когато отидеш в друга страна, се опитваш или да свържеш няколко думи на местния език или използваш някой признат международен, след като учтиво си попитал дали човекът срещу теб го знае. А не като чуят, че си от България и да смятат, че си длъжен да владееш руския. Иначе, разбирам го и все още го говоря добре, бях специалист родительного падежа в 4 клас , съзнавам, че всеки език е богатство, но така чувствам нещата.

най добрите ми приятелки тук са от бившия СССР и с тях си говорим на руски,около мен има и доста българки,но все пак по добре си се разбирам с 'рускините' имах и приятелка германка с коята си говорихме на арабски,понеже нямахме друг общ език

Lennie, ти така ли си намираш БГ "приятели" - като ги спираш по улицата и ги хващаш за слушател да им обясняваш колко пари правиш???   

да отговоря и на въпроса ти - ТОЧНО за това се "затъркалях" - защото не се "НАДЦАКВАМ" с непознати (а ти явно си участвала в тези темички... с надцакването... да не сте рода с чичката, че така го защитаваш   )

за руския: моята козметичка е грузинка, всичко разбирам като ми говори на руски (12 години съм го учила!!!), и пет думи ме мога да вържа в изречение. Нищо против нямам езика, нито пък хората.

Jenna , ако ми се случи нещо подобно изслушвам човека и го забравям. Не го правя обект на подигравки и присмех, защото живее в друга реалност.

И аз познавам жени българки,които гледат възрастни хора и които имат по-прости разбирания от моите.Никога не бих им се подиграла по този начин.Никога не бих се засмяла на това че те живеят в 20,а аз 200 кв.м жилище,че работят за смешни пари,които за тях обаче са цяло състояние.Подобно отношение не ми е смешно,а направо тъжно.
Не сме първи приятелки,защото няма кой знае какво да си кажем,но ги уважавам,поздравявам ги и ги заговарям,когато имам възможност да ги видя из града.

Ей, пак направихте от мухата слон. Стига сте се правили на глупави, че ще вземете да свикнете.

Ще преведа - Дженна се възмущава от демонстрирането на "пари и социално положение" и много добре й е ясно, че те означават различни неща за различните хора.

Еeee,Бубка,ние не се правим на умни,но все пак не забравяй че не сме финансисти .
Това е тяхна привилегия.

мерсаж душа 


аз като своего рода финансист нещо не разбрах по-горното (виж цитатче)  ... сигур' съм от глупавите финансисти... или говорим различни езици

...питам си, но недей отговаря (риторичен въпрос)

нищо де, ти недей сЪ кахъри - следващия път щЪ гУ Убясня кат' за сервитьорче...

Hajde stiga! naistina stava ot muhata slon.
Jenna, izvinjavaj, ako si se pochuvstvala zasegnata.
Podrazni me nachina po kojto se podigra na choveka i posledvashtiq posting naj-veche ( ne pomja na koj), s Pazi boze, sljapo da progleda!Ima razlichni hora, razlichni motivi, razlichni izhodni tochki kum emigraciata - tova, koeto za teb e super smesno , za toja chovek moze da e sbudnata mechta  i da e resil da se izfuka. Kakvo losho ima? Razbira se, che kato srestnes njakoj na ulicata ne go pravish tvoj prijatel avtomatichno. Vupros na vuzpitanie e i reakciata. No tova ne pravi loshi bulgarite v chuzbina. I ne vsichki sa takiwa, i ne vsichki sa izpolzvachi.  A, i ne vsichki sa servitjori ili finansisti 
Mir.

Ауу, каква тема сте спретнали, а аз да я изтърва  Даже вече сте се разгорещили  . И аз забелязвам, че много хора са склонни да се палят от най-малкото нещо в "нет-пространството", а "на живо" да са съвсем други.

Сега по темата - и аз съм съгласна, че е приказка от стари времена, соц или не, стари са. Когато бях в Либия с нашите, преди 100 години сякаш беше, българите там бяха доста гаднички, злобливи, клюкартсваха и т.н. Не бяха изобщо сплотени, като други нации. Но пък и българското правителство не ги подкрепяше много, кой както може да се оправя бяха нещата. Нямаше организирани забавления, или изобщо нещо което да поддържа хората, с изключение на училището. Ама много се сплетничеше, ужас направо.

Аз нямам приятели българи тук, по стечение на обстоятелствата, не по избор. Не съм срещнала някой, с който бих станала близка приятелка. Това важи явно за повечето присъстващи в този форум. Но българите, които съм срещнала са били съвсем нормални хора, по мое мнение добронамерени. Много ме беше яд на няколко пъти, когато познати ми казаха - аз познавам еди си кой, той/тя е българин/българка, трябва да се запознаете. Ами аз не мога ли да си избирам приятелите по качества, не по националност? По същия начин, съпругът ми (за любителите на руския - той е от Русия ) не се събира само с руснаци, защото са такива. Трябва нещо общо и това със сигурност не е националност. От друга страна, съжалявах, че не познавам повече българи, когато родителите ми бяха тук, за да могат те да общуват, защото за тях беше явно важно. Единствено съжалявам, когато срещнах една българка в магазина, че не продължихме контактите, беше много симпатична. Даниела, ако четеш, дай да се съберем.

А не ги корете хората, че си говорят за парите, къщите и прочие. Като не познаваш някого, често само с това можеш да започнеш разговора. Или да си говорите за времето. И го оставете на мира руския, език е - не ви е виновен, че сме имали тъпи управници. Аз винаги много съм го харесвала и съм много доволна, че си го възстанових до известна степен (в къщи си говорим на английски, само със свекърите съм на руски) и съм доволна, че детето ми ще може още един език да говори. 

сервитьорЧе моля   - това си е професия сама по себе си  

не съм се засегнала, само недоумявам как може да не ви се вижда смешно непознат да ви хване за канарче и да не ви пусне да си тръгнете докато не си каже майчиното  мляко... а, да и с прост поглед да ви прецени за "сервитьорче" (пък той видите ли със строителство туй онуй се занимава   

Това бях аз, но в никакъв случай не се подигравах и нямах предвид да обръщам темата в тази посока, но както и да е...
Само ще допълня, че аз съм случайно съвпадение тук, защото съм финансист по диплома, но в момента работя като сервитьор. ВЪОБЩЕ  не се срамувам да го кажа.
Имах съвсем друга идея с това, което казах: ДА ЗАБРАВИШ ОТ КЪДЕ ИДВАШ И КАКЪВ СИ БИЛ. Така може би ще стане по- ясно, защото идвайки тук някои хора забравят и година две по- късно са много велики "милионери" и говорят какви ли не глупости за хора като нас, които се опитват и се борят с всички сили да бъдат на ниво и да се реализират ТУК където е 1000 пъти по- трудно. Не че е нещо много, но за да взема тази работа преди две години минах 7 теста и се преборих с 4 американеца 1 филипинец и две кубинки за това място имайки предвид, че никога не съм била сервитьор в БГ, работих в адвокатска кантора.
Ще дам още един пресен пример, които е наистина много тъжен. Тук при нас тече кампания за събиране на средства за три дечица (българчета) майка им почина преди няколко седмици от левкемия на 28г. Таткото, ако го видиш и се запознаеш с него ще ти обясни, колко е ОК и колко много пари прави, но истината е че е затънал в кредити и всеки цент изиграва в казината. Всички тук се опитваме да направим нещо, за да може нейната майка да дойде и да се грижи за децата, но нищо не се знае. Децата са американски граждани и най- вероятно ще бъдат взети от социалните служби .
Та така момичета навсякъде има черни овце и всяка нация има слаби и силни страни. Аз лично не се срамувам, че съм българка.

Ама напълно я разбирам Дженна, защото и на мен ми се е случвало нелегално пребиваващи и ниско платени женици да ми дават акъл да "емигрирам" в друга страна, защото се "правели повече парички"... без да ме знаят легално ли работя и колко пари вземам, не че им е работата де, ама в БГ като ви чуе някой да говорите български не ви пита колко пари изкарвате, нали, и не ви праща да месите хляб ако сте физици ???  А в чужбина е мноооогооо често срещано явление
Добре че не им се връзвам на такива , то наистина не е необходимо да подбираш приятелите си по националност...

Е, щях да се учудя ако и таз тема не мутира 

Може ли да си дойдем на думата.
Има право таз прословута реплика. Аз като парен от каша, вече духам.
Щото аз не съм парила, ама мен ме опариха.
За едно Лиска е права - кръга, в който сме се движили преди това, няма да го срещнем (или поне доста трудно) навън. Затова чуя ли българска реч тук, си затрайвам.

Бистре,назовавай нещата с истинските им имена,нямаше да ти се обидя ако вместо много хора беше казала просто Албертин.
Това по темата:Да,дразня се от българки,които се държат надменно с хора от различни прослойки и раси и определено с такива надутни не искам да имам нищо общо .Както вече казахте наистина "Пази Боже сляпо да прогледа!"
Колкото пъти вляза във форума на родители в чужбина все се налага да чета кой колко е по-най.Чудя се дали има и нормални хора като мен,или всички в чужбина се водят преуспели?!Започвам да завиждам че съм толкова прецакана ,тюх!Та по този повод мога да кажа че наблюдавайки българи в чужбина забелязвам наистина едно надпреварване по надцакването(Ооо ма аз уча еди къде си,ама аз работя това,аз изкарвам толкова,аз пък се занимавам с благотворителност,аз пък колко чета,как говоря,как пиша,мани,мани не е работа....)Просто оплюваме бради от хвалби и изтъкване.
Колкото до теб ,Джена,не се хаби да се обясняваш,отдавна те разбрах,при това много добре.

Ама аз не съм те визирала теб, защото не те познавам "на живо". Съжалявам, ако така е прозвучало. Пък и съм в този форум от сравнително скоро и не мога да си вадя заключения за когото и било. Говоря само по принцип, важи за всички, които се решат да пишат в нета. Това защото се предлага едно чуство на анонимност и ние си мислим, че можем всичко да кажем. По себе си съдя, как понякога трябва да се възпра да напиша нещо, защото, като се замисля не бих го казала на живо непременно. А и когато е написано нещо, много често нещата се преиначават, защото интонацията и начина по който би се казало се губят. Една и съща дума може да има много значения в зависимост от това как и от кого е казана.
Извинете, че изместих темата.

Имаше преди време един форум България-италия.Спомням си че по времето когато четях имаше две отвратитки,които непрекъснато плюеха сънародниците си.Направо се изумявах като почнех да чета.Едната веднъж каза че била много горда че я мислили за италианка,добре че не приличала на българка.И си мислех,при какви условия е израстнала тя самата,в коя затънтена точка на България се е намирал нейният стъклен похлупак,че не е успяла при толкова години живот в тази страна да не се изцапа поне мъничко с калта която виждаше по онези.които също като нея са решили да емигрират(от много добър живот)

То и тука има една такава , пак във вашата темичка. 

Оооо,да не съм аз?!?

Албертин, не си ти Тя преди да пише в италианската ви темичка се подвизаваше в няколко други, дето аз пишех, та не пропусна да отбележи какви сме, от къде сме тръгнали и къде отиваме и как тя не е от нас 

Аз съм българка в чужбина. Дали съм злобна, тъпа и т.н. могат да кажат хората, които ме познават. Помагали са ми и аз съм помагала. Със задни мисли не живея. Радвам се когато чуя българска реч. Обичам да създавам контакти и поддържам връзка с хора, с които си допадаме.
Като нищо си уговорих среща с момиче, което никога не съм виждала на живо. Българка е и с нетърпение чакам да се видим.


Албертин, малко ми приличаш на герой от вица "Всички луди карат срещу мен".

 

Ууууу, пардон!!! Лени ме поправи, че обърках Италия с Испания!! Грееееешка! Извинявам се на италианските мами за объркването  Ох, имам си причина да съм толкоз разсеяна, ама не я казвам още  

Да предполагам ли?

Предполагай на бележки

Абе, скицо 

Май се досетих и аз.  

Ами аз  и затова се поправих, че да не стават грешки

Тандурито,  , изключвам варианта да си се вклюбила внезапно, а другия вариант...    

сори за офф-а, реагирах по импулс    

В тоя форум няма скрито покрито, Тандури.
Ще се окаже, че на всички ни е ясно, защо си разсеяна напоследък