Публикувана: 26 юли 2007, 11:00 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2007, 16:07 ч.

Правите ли понякога ревизия на самите себе си?

2 463
70
1

1
2
3
4
5
Всички

26 юли 2007, 11:00 ч.

Мнения: 4 740

Ей така, заради нещо случило се, заради някого, заради потребност вътрешна...да се поразровите по-надълбоко...Ако да, бракувате ли нещата които сметнете че са излишни или си живеете в мир и хармония със себе си и недостатъците си ? Един вид , "Да, знам че това и това не са ми както трябва , на са си мои черти и държа на тях . "
Ако някой е изкоренил доброволно свой недостатък, ще ми е полезно да сподели.

# 1 26 юли 2007, 11:05 ч.

Мнения: 2 978

Изкорених срама. Е, не целият, но част от него Laughing

От както родих и се сблъсках с различни хора, които си натякват мнението и реших, че това няма да стане така Naughty

# 2 26 юли 2007, 11:15 ч.

Мнения: 463

Обикновено правя ревизия когато ми се случи нещо разтърсващо или когато очаквам да ми се случи нещо което променя живота ми в друга посока.Мисля върху постъпките си,върху това дали съм се потрудила,дали заслужавам това което се случва...и обикновено ако не заслужавам получавам възмездие скоро...а ако не получа нещото което много искам ,разбирам ,че все още не съм готова и е въпрос на време да го получа ,щом съм се докоснала за миг до него.

# 3 26 юли 2007, 11:28 ч.

Мнения: 15 619

Не, това не може да се случи.
Ако някой си въобразява, че може да изкорени недостатъците си и да си посади нови качества, греши според мен.

# 4 26 юли 2007, 11:31 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: luna в чт, 26 юли 2007, 11:28

...

Може предполагам, но с доста усилия. Макар да ми е малко трудно да приема, че зрели хора с изградени характери се променят, та дори и частично...

# 5 26 юли 2007, 11:38 ч.

Мнения: 1 952

Ревизирам се всеки ден... неуспешно....

# 6 26 юли 2007, 11:39 ч.

Мнения: 600

преди година ми писна от самата мен - вечно мрънкаща, нещастна и несмислена. направих списък с нещата, които според мен пречат в отношенията ми с хората и почнах едно по едно:
- мога ли да бъда по-широко скроена, в какви случаи, как
- мога ли да бъда по-щедра, кога и как
- мога ли да бъда по-малко критична, кога и как

първо си дадох дума да не реагирам необмислено, защото повечето грешки идват от там. след това често преговарях списъка и обмислях имам ли напредък в ситуациите от ежедневието.

имам.

промяната, колкото и невъзможно да ми е звучала, е факт - достижим и блажен. всички хора, които ме познават дълго време смятаха, че пия успокоителни Wink

ревизия според мен не може да се прави често, защото трябва да си в определен емоционален и интелектуален етап от живота си и да направиш голяма промяна. а може и да греша newsm78

# 7 26 юли 2007, 11:40 ч.

Мнения: 463

Защо така мислиш ,аз не отговорих на въпроса ,но не мога да живея с нещо което ме депресира или смятам ,че не е редно.Променям го!

# 8 26 юли 2007, 11:43 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Човек може да се промени. Никой не казва, че е лесно обаче. Основното е да има мотивация и воля.

# 9 26 юли 2007, 11:47 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 11:31

Не се заблуждавай, Касиди!!! Не съм срещала такова животно още.
Едно е да си повярваш за ден, два или повече, че си успял да се отървеш завинаги от някакъв недостатък твой и съвсем друго става, като забравиш, че "вече си променен"...

Последна редакция: чт, 26 юли 2007, 11:54 от luna

# 10 26 юли 2007, 11:49 ч.

Мнения: X

Правя ревизия, да.Но нищо не изкоренявам, ако не е както трябва.Само го натиквам надълбоко и го изваждам когато и ако има нужда.

# 11 26 юли 2007, 11:49 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: Кампари (по Сопранов) в чт, 26 юли 2007, 11:49

...

Подтискаш недостатъците? Това пък ми се струва още по-невъзможно от евентуалното им изкореняване...Все едно да знаеш ,че има шоколад у вас, консумацията на който ти е противопоказна, но го обожаваш и въпреки това го заобикаляш...

# 12 26 юли 2007, 11:50 ч.

Мнения: 2 829

опитвам се,не винаги успявам Sad

# 13 26 юли 2007, 11:52 ч.

Мнения: 14 494

и аз не вярвам, че човек може да си изкорени недостатъците.
иначе си правя ревизия на отношението си към нещата, хората и ситуациите около мен. защото отношението ни е това, което променя живота ни в една или друга насока, не нашите качества или недостатъци

# 14 26 юли 2007, 12:00 ч.

Мнения: 463

luna мисля че говориш от своя гледна точка...аз мога да кажа че съм доста променена от преди 10 години и продължавам напред.Също така виждам и промяна в други хора около мен и това ме радва ,даже ги стимулирам,правя им комплименти и те още повече се стараят.Всичко е въпрос на воля.

# 15 26 юли 2007, 12:03 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: Monka в чт, 26 юли 2007, 12:00

Аз не казвам, че е невъзможно. Просто ми се струва недостижима такава радикална промяна, при все че човек отдавна се е изградил като характер. Радвам се ако си успяла да изхвърлиш ненужни черти от характера си. Би ли споделила в кое по-точно бележиш успех ( ако не е прекалено лично естествено).

# 16 26 юли 2007, 12:05 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Monka в чт, 26 юли 2007, 12:00

Не ме разбираш май. Laughing

Разбира се, че човек се променя, развива се..., но тук не става въпрос за това.
Човек се променя, развивайки качествата, които има, които са му заложени.
Каквито и тренинги да си провеждам, нещо, което не ми е заложено, не мога да го имам.

# 17 26 юли 2007, 12:09 ч.

Мнения: 3 537

Бях много срамежлива ,чак ми пречеше това.Но вече не съм. bowuu

# 18 26 юли 2007, 12:16 ч.

Мнения: 1 400

Ревизия?

Хубаво е да си прави ревизии човек, да си сверява часовника отвреме на време. Но изкореняването на недостатъци е тежка, да не кажа невъзможна задача. Която става още по-тежка с натрупването на годинките. подтискаш дадено нещо в теб, а след време то се появява без дори самият ти да подозираш , че се е появило. Другите го виждат, но не и ти - така си свикнал с мисълта, че умело го прикриваш.
Няма перфектни хора. Няма и как да са такива.
Опитите да се промениш са чудесни, наистина. И аз всеки божи ден си казвам, че от утре няма да съм ....такава, но с идването на сутринта нещата си идват на местата които са си били и вчера. Каквото съм успяла да променя в себе си съм го направила в ранните си години. Аз лично преодоях притеснението си (но не съвсем) също така неувереността ( с по-голям успех, но пак не съвсем) и.... Знам ли?! Не си вярвам чак толкова, че да се самоопределям. Очаквам другите да ми показват грешките , защото знам, че не винаги си ги виждам сама...
Та като попадна във фаза саморевизия изпозлзвам жокер - обади се на приятел Grinning

# 19 26 юли 2007, 12:18 ч.

Мнения: 211

Постоянно го правя - тълкувам себе си.
Даже понякога ми е уморително и си казвам "Какво пък толкова! Много важно, че казах еди-какво си", ако напр. ме е срам от някоя моя реплика или постъпка не намясто.
Но повечето пъти гледам да се анализирам, да поправям нещата така, че да са угодни както на заобикалящите ме, така и на мен.

# 20 26 юли 2007, 12:18 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: September в чт, 26 юли 2007, 12:18

...

Как предпочиташ, да си угодна повече на себе си или на околните?

# 21 26 юли 2007, 12:19 ч.

Мнения: 984

1. Изкорених търпението си към хората, които ми пречат.
2. Спрях цигарите и мисля като непушачка /наистина, въпреки, че на мнага от вас няма да повярват/
3. Реших по ред причини, че "ако няма път, прокарай пътека" за мен е начин действие.

# 22 26 юли 2007, 12:21 ч.

Мнения: 15 619

Отговарям за себе си. Предпочитам да съм в хармония със себе си.
Ако отсрещната страна не ме приема такава, каквато съм и се опитва да ми вменява измислена вина, значи тя има проблем, не аз.
Вейдър, успя да ме изразиш по-добре и от мен самата.

# 23 26 юли 2007, 12:30 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Аз също предпочитам да съм в хармония със себе си. И почти ежедневно я развалям и пак я възтановям. Вечното люшкане. Това идва от неувереността ми, предполагам. Но като достигна златната среда, съм щастлива.
Иначе относно промяната у човек, не знам. По-скоро съм песимист. Хората не се променят толкова лесно.

# 24 26 юли 2007, 12:43 ч.

Мнения: 215

Напълно не съм съгласна, че човек НЕ може да променя сам себе си! Не само, че е възможно, но го смятам и за задължително. Винаги много съм се дразнила на репликата "Еми какво да направя - такъв съм си!" и точка. Аз самата съм променила много неща в себе си след направени "ревизии" през годините. И какво означава изграден характер? Характера се формира ден след на база преживяни и почувствани неща и съответно реакцията, която тези неща са предизвикали в нас. Мисля, че най-доброто нещо, ноето може да направи всеки човек за себе си е задълбочен анализ на собствената си личност. Това означава да се разровиш най-дълбоко в собствената си природа и в миналото си и да установиш коя е причината за всяка една черта от характера си. Както положителна, така и отрицателна..... защото всичко си има причина и е породено от нещо. Когато намериш причините за нещата, вече можеш да вземеш решение дали да продължаваш да поддържаш дадена черта или не. Все пак всичко е много относително и понякога черти, които околните намират за лоши, на теб самия може да си ти от голяма полза. Освен всичко друго, аз за щастие имам доста не свенливи приятели, които не се притесняваха да ми кажат какво не харесват в мен. Все пак един поглед от страни, никога не е излишен....
Но мисля, че когато човек опознае себе си, когато пропътува цялата си огромна вътрешна вселена, той се научава да контролира себе си и живота си и естествено да го насочи в доста положителна посока!
Успех на всеки, който реши да предприеме това наистина вълнуващо пътешествие! Hug

# 25 26 юли 2007, 12:49 ч.

Мнения: 1 400

А аз пък не познавам човек , който е съумял да се опознае сам себе си. Оказва се в един момент, че околните ти те познават по-добре от теб самия. И обикновенно са прави. Трябва мнооого да си вярваш за да кажеш, че се познаваш....

# 26 26 юли 2007, 12:54 ч.

Мнения: 721

Цитат на: luna в чт, 26 юли 2007, 11:47

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 11:31

Луна, аз съм пресен пример за това. Много неща промених в себе си, защото го исках. Хората около мен го твърдят и то вече от 2-3 години.
По темата: Да, правя ревизия и никога не приемам нещата на 100 %, така както сетивата ми са ги усетили, разбрали, чули, видяли и т.н. Не съжалявам, че правя анализи.

# 27 26 юли 2007, 12:58 ч.

Мнения: 463

Отказването от тютюнопушенето и пиенето на концентрати заложба ли е ?

# 28 26 юли 2007, 12:59 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 12:18

Цитат на: September в чт, 26 юли 2007, 12:18

...

Как предпочиташ, да си угодна повече на себе си или на околните?

Много е сложно, зависи.
Зависи на кой трябва да угодя. В някои случаи е по-добре да си държа на моето например.
Но друг път неминуемо трябва да направиш компромис, да се държиш по-различно заради някой ..
И така..

# 29 26 юли 2007, 13:03 ч.

Мнения: 1 400

Компромисите и навиците имат ли пряка връзка с душевната същност за което всъщност иде реч?

# 30 26 юли 2007, 13:03 ч.

Мнения: 215

Вейдър, ще ми е приятно да се запознаем.... Hug

. Да си мислиш, че околните те познават по-добре от самия теб, е най-малкото много тъжно. Околните никога не разполагат с цялата информация... Освен това, всеки гледа от собстветите си очи и пречупва нещата през собственото си съзнание. Двама човека, ще ти кажат две съвсем различни неща за едно и също нещо, което са видели в теб и ли от теб.
А ти как опознаваш хората около себе си и казваш после, че ги познаваш? Като ги наблюдаваш и виждаш как реагират в дадена ситуация. А нима не можеш да направиш същото и за себе си?

# 31 26 юли 2007, 13:03 ч.

Мнения: 984

Цитат на: Monka в чт, 26 юли 2007, 12:58

Отказването от тютюнопушенето и пиенето на концентрати заложба ли е ?

За концентратите не знам, но отказването от тютюна си е талант от всякъде Wink

# 32 26 юли 2007, 13:16 ч.

Мнения: 1 400

Цитат на: fibi4ka в чт, 26 юли 2007, 13:03

Вейдър, ще ми е приятно да се запознаем.... Hug

Ами точно защото гледните точки са различни. Когато чуеш няколко такива различни гледни точки можеш и да стигнеш до истината за себе си. Но да вярваш единственно на своето си виждане за твоята си същност е.... недостатъчно според мен и глупаво. Околните разполагат с информация, друг е въпроса дали ти ще я приемеш. Понякога липсата на реакция говори много повече, затова се вглеждам в очите на хората, слушам и се опитвам да чувам между думите - така ги опознавам. Не по реакциите им в дадени ситуации.
Как бих могла да се опозная по реакциите си, като реагирам по различен начин в сходни ситуации в зависимост от емоционалното ми състояние в даден момент?

# 33 26 юли 2007, 13:22 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: Вейдър в чт, 26 юли 2007, 13:16

...

Малко е трудно човек да съди за същността си по мнението на околните. Аз поне мисля, че не винаги чуждата преценка е обективна и предпочитам да си се съдя по собствените си закони.

# 34 26 юли 2007, 13:26 ч.

Мнения: 1 400

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 13:22

Цитат на: Вейдър в чт, 26 юли 2007, 13:16

...

Не казвам, че трябва да съдиш само по мнението на околните. Още по-малко пък на кои да е околни. Влагам доста под думата приятел та и затова упоменах още в началото - "обади се на приятел" Peace

Защо мислиш, че твоите закони са най- праведните? Примерно

# 35 26 юли 2007, 13:28 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: Вейдър в чт, 26 юли 2007, 13:26

...

Все си мисля, че съм достатъчно самосъвестна ако мога така да се изразя, за да си дам честно самооценка на това кое ми е + и кое -. Приятели...приятели, но едва ли някой знае по-добре от мен, с кое ми качество се долюбваме и с кое не.

# 36 26 юли 2007, 13:30 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 13:28

Цитат на: Вейдър в чт, 26 юли 2007, 13:26

...

Кас, понякога това не е достатъчно. За да оцениш трезво участието си в дадена случка, ти трябва или безпристрастен поглед отстрани или време за да можеш и ти самата да отсееш реакциите си. /безстрастно/

# 37 26 юли 2007, 13:31 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: luna в чт, 26 юли 2007, 13:30

...

При мен, второто е предпочитания вариант. Никак не ми се нрави да се нагаждам спрямо нечии разбирания, а пък било ли то най-вече когато става въпрос за вътрешното ми световъзприятие.
Хайде, дай пример че ми стана интересно...

# 38 26 юли 2007, 13:32 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: fibi4ka в чт, 26 юли 2007, 12:43

напълно споделям това мнение.
и смятам, 4е "ревизията" е задължителна, ако искаШ да живееШ в мир със себе си и да вървиШ напред.
друг е въпросът, 4е понякога води до болезнени реШения Rolling Eyes

и съЩо не понасям хората, които казват "такъв съм си". вси4ко се променя и ние съЩо... и за Щастие, бих казала.

# 39 26 юли 2007, 13:32 ч.

Мнения: 215

Вейдър, ех голям диалог заформихме тука... Grinning

Ами аз за това казах, че имам късмета да чуя и мнения от хора, които са около мен доста години и биха ми казали своята гледна точка, относно моята скромна личност, без да имат някакви други предубеждения. Просто това видели - това казали. С тяхното мнение се съобразявам и никога не бих казала " Не е така". Ровя се пак, търся причина. А иначе на въпроса ти - аз лично бих анализирала само ситуациите, в които не съм емоционално на/раз/строена от други причини.

# 40 26 юли 2007, 13:33 ч.

Мнения: 1 400

Цитат на: Kasidy в чт, 26 юли 2007, 13:28

Цитат на: Вейдър в чт, 26 юли 2007, 13:26

...

Да, може би, но може би това , което за себе си оценяваш като + за останалите може да е -, нали?
Няма такъв дълбок анализ, който да е продиктуван само от една гледна точка. Поне аз не знам. А колко, кога, защо и как ще възприемеш другата гледна точка си е изцяло твое си решение. Peace

# 41 26 юли 2007, 13:43 ч.

Мнения: 1 400

Цитат на: fibi4ka в чт, 26 юли 2007, 13:32

Ровя се пак, търся причина.

Е те тук е ключа за палатката Grinning

# 42 26 юли 2007, 13:48 ч.

Мнения: 3 268

Повечето хора харесват себе си и не смятат за нужно да се ревизират.С годините обаче някои все пак си вземат поука от преживяното и се опитват да подобрят себе си.За да подобриш себе си обаче се изисква стимул,а стимулът най-често е любовта.Та значи човек става по-добър и ревизира себе си най-често когато обича.В момента аз съм в етап от живота си,когато се опитвам да ревизирам човека до себе си,а това е наистина трудно.Себе си вече ревизирах.

# 43 26 юли 2007, 14:47 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: luna в чт, 26 юли 2007, 11:28

И аз така си мисля, то ако беше така всички щяхме да сме идеални. Или може и да се изкореняват,ама донакъде.

# 44 26 юли 2007, 14:58 ч.

София
Мнения: 6 999

Помислих, че става дума да си ревизирам портфейла Rolling Eyes

, но не било това слава Богу... Whistling

Винаги съм се интересувала от себе си и се познавам много добре. През последните 2 години съвсем целенасочено реших да се променям в една определена посока и го правя. Не без помоща на терапевта ми, който посещавам пак от толкова време.

ani_4ka, недостатъците за един са положителни качества за друг... за това и няма единен критерий за 'идеалност' и тя е непостижима.

И аз не понасям хора, които извиняват себе си с оправданието "Такъв съм, няма да се променя." Освен ако е не оправдание а позиция относно черта, която не желаят да променят. Аз например съм прахосница - така съм си - не го намирам за недостатък и нямам намерение да се променям.

# 45 26 юли 2007, 16:36 ч.

Мнения: 5 877

Добавям нови неща, но старите не трия. Затова харда ми е на такъв хал.

# 46 26 юли 2007, 17:05 ч.

Мнения: 2 724

Да твърдим ,че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си.
Много хора заявяват;" Да, аз съм си такъв ,който не ме харесва ,си е негов проблем".
За себе си мога да кажа, че откакто съм се родила, се променям .
Опитвам се да се опозная и сигурно този процес ще продължи цял живот.
Ако един човек е неспособен да направи всичко възможно,за да се опознае и промени в по- добрата посока, има ли право да изисква това от близките си? Имам ли право да казвам на децата си кое е по- добро за тях и да изисквам каквото и да било ,а аз самата да си остана такава, каквато съм ,защото ми е по -удобно ?
Или да искам от съпруга си да се съобразява с мен ,а аз с него -не ,защото характерът ми не го позволява ?
Не е ли една голяма промяна самият брачен живот?
А колкото за недостатъците, мисля ,че въпросът ,както е зададен от авторката, включва и тях .
Дали са вродени или придобити, няма значение .

# 47 26 юли 2007, 18:47 ч.

Мнения: 1 006

Да, разбира се. И то не понякога. Както на самата себе си, така и на чувствата, мислите и собствената ми нагласа към хора или факти, които ме касаят. Всичко може да претърпи промяна или развитие. И наистина е въпрос на мотиви, цели и воля, както и на личен мироглед.

# 48 26 юли 2007, 19:08 ч.

Мнения: 1 080

Да! Често! Не мисля,че има човек, който да не го прави. Разбира се по различен начин, по различен повод, но го прави....няма как...всеки остава насаме със себе си по някое време.

# 49 7 авг. 2007, 17:15 ч.

Мнения: 19

Цитат на: MaDMamA в чт, 26 юли 2007, 19:08

# 50 7 авг. 2007, 19:22 ч.

София
Мнения: 7 097

Даже прекалено се ревизирам...Нямам прошка...

# 51 7 авг. 2007, 19:30 ч.

Мнения: 216

Цитат на: bond в чт, 26 юли 2007, 11:39

добре де ама не ти ли е търсене, за самата себе си, не се ли губиш в това си спокойствие заради другите, не се ли налага да премълчаваш неща, това на мен ми е най-трудно да задържа нещо което мисля сериозно( не става въпрос за грозни обувки или нещо от рода, ами неща които ме засягат лично) не ми е трудно да правя компромис но държа да бъде оценен и да се разбере че правя компромис....ето една малка ревизия....
а иначе по темат а- много често си правя и все си обещавам че ще съм по-търпелива...ама ще видим- бебешки стъпки нали така( по-лека, лека)

# 52 7 авг. 2007, 19:38 ч.

Мнения: 2 673

Касиди, кво да ти кажа. Всеки ден не ревизирам себе си, но при особени обстоятелства - ДА . Тогава изкоренявам, доколкото мога всичките си негативи. Старая се и почти успявам да задвижа колелото на собствения си живот по-бързо. Обичам да живея бързо. Например. За една година напуснах спокойната си работа, разведох се, изкарах шофьорски курс, смених местоживеенето..И спечелих!
Много обичам тази мисъл - Бог обича силните хора и им подава ръка! ...така че ако ревизиите водят до вървеж напред - ЧУДЕСНО !!!

# 53 7 авг. 2007, 19:46 ч.

Редовно го правя.Знам си недостатъците и се опитвам да се справям с тях доколкото мога.За сега съм си поставила за цел две неща:
-да спра за раздавам заповеди на околните(лошото е,че не се усещам,че го правя,за това съм помолила близките ми да ми правят забележка в такива случаи);
-да се науча да говоря добре пред аудитория,в която смятам,че има хора на по-високо ниво от моето.
Вярвам,че човек може да промени черти на характера си със самоконтрол и постоянство.

# 54 7 авг. 2007, 20:26 ч.

София
Мнения: 1 076

Винаги.
Понякога намирам и свои грешки. Рядко. Laughing

# 55 7 авг. 2007, 20:43 ч.

София
Мнения: 3 427

Разбира се, че правя ревизии.
И спокойствието и хармонията ей-така, от само себе си е присъща на две основни групи- глупавите и целенасочено-търсещите-ревизиращите.
При мен хармонията и баланса /който винаги е временен, но все по-дълъг/ следва след доста бури.
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.

# 56 7 авг. 2007, 20:45 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: Azzy в вт, 07 авг 2007, 20:43

Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.

За пълноценна смятам годината ако след Новогодишната ревизия мога да се сетя за 10 неща минимум , които са ми стоплили сърцето

# 57 7 авг. 2007, 21:11 ч.

София
Мнения: 3 427

Цитат на: Kasidy в вт, 07 авг 2007, 20:45

Цитат на: Azzy в вт, 07 авг 2007, 20:43

Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.

О, не. Това е необходимо, но недостатъчно.
Трябва да познаваш себе си перфектно.
Трябва да знаеш слабите си места наизуст./за силните е по-лесно/
Трябва да се награждаваш за победите и да анализираш безпощадно загубите, особено по твоя вина, а не поради обстоятелства.
Трябва постепенно да се научиш да се влюбваш в себе си, да се харесваш, но не сляпо със самодоволството на ограничения и посредствения човек, а със съзнанието на господар на себе си и емоциите си. Колкото повече се познаваш, толкова повече се владееш, колкото повече се владееш, толкова по-лесно управляваш живота си към посоката, която ще донесе истинското удовлетворение, пълнота и цялостност на смисъла да се чувстваш щастлив. И това е само момент. После нещо наклонява везните и тогава следва нова ревизия.

# 58 7 авг. 2007, 21:17 ч.

Мнения: 6 417

За една нощ изкорених един свой фатален порок - зависимостта от хазарта. Whistling

# 59 7 авг. 2007, 22:18 ч.

Мнения: 15 643

Правила съм ревизии на живота си няколко пъти. И то в случаи, в които се е случвало нещо превратно в живота ми и съм се опитвала да разбера кой е виновен и дали грешката не е моя.
Когато съм откривала грешката в себе си съм се опитвала по един или друг начин да се извиня на човека, когото съм наранила. Дали вътрешно този човек ще ми е простил или не - това си го решава той. Все пак този човек е бил наранен от мен и има право да не ми прости. А аз съм спокойна, че поне съм се извинила. Както казват - Призната грях е половин грях.

# 60 7 авг. 2007, 22:56 ч.

Мнения: 822

Мисля,че през годините унищожих много от положителните си черти и си отгледах доста недостатъци,просто защото това,което в моите очи беше някаква добродетел,все ме дърпаше към дъното и правеше оцеляването ми доста трудно...За близките и приятелите може би съм същата или дори изглеждам пораснала...Но моето вълшебно огледало ми казва,че не съм станала по-добра...Не се оправдавам с живота,но съм донякъде благодарна,че не се противопоставих на инстинкта си за самосъхранение...

# 61 7 авг. 2007, 23:11 ч.

В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
Мнения: 1 808

Редовно си правя.........някои неща харесвам,някои не........опитвам се да ставам все по-добра,по-мъдра, но понякога се пддавам на емоциите.........Но като цяло мисля,4е имам трезва оценка за себе си Grinning

# 62 8 авг. 2007, 09:49 ч.

Мнения: 4 740

Цитат на: niara в вт, 07 авг 2007, 22:56

Късметлийка! Как успя? Искам и аз да се отърва от наивността си и вярата в доброто Tired

Само проблеми ми създава тази ми уж добродетел ooooh!

# 63 8 авг. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 877

Правя ревизия, нямам нещо като срокове, тази година или този месец. В момента в който усетя, че нещо не се чувствам добре и си налагам промени.

# 64 10 авг. 2007, 12:53 ч.

Мнения: 73

Мисля, че така живея - правейки ревизия на себе си. Дните ми са изпълнени с паралелни реалности - едната е за другите, а скритата - за мен. Не бих могла да живея по друг начин. Само така успявам да внеса своя ред в иначе объркания ни свят. Като казвам ред имам предвид усещането ми за случването на живота, връзките между събитията, които най-често остават под повърхността на видимостта. Ако всеки от нас се замисли и се върне назад, ще установи повтарящи се модели в живота и ще открие същите в живота на родителите си. Случващото се с нас има за цел да ни провокира да се замислим за смисъла на престоя си "тук" и "сега". И да не ви отегчавам с подробности - това за мен е т.нар. ревизия на живота - една непрекъсната връзка на мен самата с мена самата - за равновесие, коригиране, самоподкрепа, сигурност. Най-ценното е когато се почувстваш спокоен заради самия себе си. Поздрави и дано ревизиите ни винаги излизат точни Grinning

# 65 10 авг. 2007, 13:11 ч.

Мнения: 494

Постоянно правя ревизии на себе си(за голяма тяхна мъка,и на околните също Laughing

).Истината е,че при мен сериозните промени не са по китайски-на 7 години, а доста по-начесто.Налага ми се да се променям,да се "пренастройвам",да си внушавам и налагам промени и подобрения.Сега се харесвам много повече,отколкото преди 10 години,например.Вярвам в самовъзпитанието.
За разлика от повечето хора,не мога да живея без да обмислям всичко,от всякъде(по възможност),което води до това,че при мен няма от тези,т.нар. повтарящи се модели.Особено по отношение на грешки и глупости.Не че съм безгрешна,но поне стари грешки не повтарям.
Един много прост пример:Преди малко повече от година сериозно се замислих защо нещата в живота ми не са съвсем така,както винаги съм ги искала и съм си ги преставяла.Опитах се да се видя отстрани и осъзнах къде са моите лични грешки и пропуски,а също и как бих могла да ги поправя.Познавам се добре,затова знам кое е във възможностите ми и кое-не.Е,не казвам,че много ми беше кеф да осъзная,че не съм съвършена,но пък каква полза да си кривя душата?След "ревизията" последва "самосанкциониране" и сега ,с всеки изминал ден ,виждам че това е било задължително и дава страхотни резултати. Grinning

# 66 10 авг. 2007, 13:20 ч.

Мнения: 73

Алекс, може ли да споделиш повече за самосанкционерането.Въпросът е важен за мен, за да си дам сметка докъде съм със самозаблудите, кое е резултат на мързел и кое - на "обективна"самопреценка. Май хич ме няма в самосанкциите Laughing

# 67 10 авг. 2007, 14:07 ч.

Мнения: 494

Цитат на: averbod в пт, 10 авг 2007, 13:20

Ок,но зависи от ситуацията,разбира се.Ще се опитам малко по-накратко да обясня,но все си мисля,че ще прозвучи много общо.
В примера,за който говорих,едно от нещата,които разбрах,е че има много малко неща,за които другите са ми длъжни(не, че съм открила топлата вода,но става дума ,че конкретно разбрах за себе си,кое не наред).Разбрах,че колкото и да ми се струва справедливо,не трябва да съм толкова директна и толкова жестока,посочвайки чуждите грешки.Малко търпение,малко компромиси,малко усилие да разбереш и чуждата позиция,дори да ти се вижда абсолютно различна от твоята,не вреди.И още куп неща,които осъзнах за конкретен период от живота си.Например,наложих си още повече да мисля,да гледам и отстрани,да се опитвам да съм по-обективна.Това е съзнателно усилие,помага ми да виждам и собствените си грешки.Не се самобичувам,но си казвам:това(каквото и да) в мен не е наред(винаги много трудно и винаги с голяма вътрешна съпротива Laughing

, първоначално) и трябва да се промени.Ако почувствам,че пак ме прихващат "стари" мисли,пак си налагам да мисля в "новата" посока,която съм избрала за по-вярна и с времето...незнам как става...някак ,все едно,приемам новото...променям се.Мъжът ми казва,че с моите самовнушения съм уникална,понякога дори не вярва,че се получава(но е факт),но аз се чувствам удовлетворена и наистина горда,че не стоя на едно място,не си казвам-"ей с тва в себе си не мога да се преборя" и само се жалвам и самосъжалявам-не!Явно просто не ми харесва да се самосъжалявам!Предпочитам да мога да се обърна и да кажа,като във филма "Али Макбийл":"Минало"! И това е!Така ,че то не е точно самосанкциониране,а по-скоро-вътрешни мои "поправки". Simple Smile

# 68 10 авг. 2007, 14:16 ч.

Мнения: 73

Суууууууууупер! Hug

Благодаря ти много!
Всичко това на теория го знам прекрасно, преподавам го и пр., но като го прочетох, написано от теб, така чистосърдечно, ясно и подредено, сякаш ми подейства. Аз се опитвам по тази схема да се "поправям", понякога успявам, понякога се връщам към старото, но по-тревожно за мен е, че установявам връщането като "свикване" с проблема. Не бива да го допускам. Установих, че колкото и абсурдно да изглежда, хората, изпаднали в самосъжаление, депресия и т.н., не искат да излязат от удобната обвивка да прехвърлят върху друг причината за проблема си. Размишлявам върху възможни модели за справяне.
Още веднъж ти благодаря bouquet

# 69 10 авг. 2007, 16:04 ч.

Мнения: 494

averbod,именно "удобна" ми се вижда позицията на тези,които казват"не мога да се променя",или дори,както беше определено по-горе,"мързел".Аз не съм съвършена,(именно защото често си правя "ревизии"-това е доказателство,нали? Grinning

) и съвсем не успявам така лесно,както изглежда на пръв поглед.Обикновено трябва много да ме "удари по главата",че да се стегна и да направя нещо Mr. Green

.Но го правя-винаги се налага Grinning

!Научила съм се често да се вглеждам,точно за да не допусна да "свикна".
И сега, малко в страни от темата,но в същия контекст: механизмите или "моделите" за справяне са лични-да.Моите обикновено са:идентификация на проблема,обмисляне,нова идентификация(обикновено се налага),формулиране на новата идея или начини за справяне и...действие,като не забравям да се подсещам какво и защо правя.И пак-зависи за какво става дума...панацея,убедила съм се,за справяне с всички "болежки" няма.Всеки път ми се налага да решавам и да правя нещата според случая...
Съобразявам се с хората,които обичам,но(може малко егоистично да звучи),главно гледам,в крайна сметка,да съм в мир със себе си(както има един израз Simple Smile

)И ,честно, постигам го!Нескромно звучи,ама защо пък да е нескромно,като аз съм тази,която си го постига,нали така?

# 70 10 авг. 2007, 16:07 ч.

Мнения: 2 070

Ох да, но отдавна не съм и това много ме тормози. Форума определено също ми пречи да се усамотя, но аз съм си виновна. Куца ми връзката със себе си нещо, но не ми се обяснява и в други теми съм го писала.

Иначе променям се да, не мога да си представя да не се.

Препоръчани теми

Криминални досиета

Русия 2

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: