Един съвет към бременните майчета.

Слушам и изпълнявам
Отивам да прочета за какво става въпрос.

Напълно подкрепям!

 Като си спомням как едва-едва изцеждах по 30-тина мл от двете гърди, за да занеса на детето си в кувьоза, а в същото време майчето на съседното легло изхвърляше по 6 чаши от всяка, за да не и се пръснат гърдите, ме хващаше такава неувереност, че сигурно щях да се откажа, ако нямах информация. Е, още се кърмим. За майчето от съседното легло не знам.

Вярно е, че докато сме бременни, малко мислим за това, което идва после.

Добре си се сетила да ни напомниш! Благодаря, запо4вам да се образовам при първа възможност!

 

Само да добавя,че за себе си аз вече съм решила да кърмя на поискване,дай боже да имам възможност и сили за това и ако препоръките на педиатъра се разминават с това мое решение,просто ще постъпя според вътрешното си убеждение.
Преди да се поровя в Кърмаческия,си мислех,че бебето се храни само и единствено строго под час...оттук разбрах,че има и други алтернативи,за което още веднъж благодаря 

Много добър съвет 
Аз се информирах по доста въпроси след като родих, но за щастие и преди това се справихме инстинктивно добре 

Ми върви ги накарай да пият вода, като не искат! Те си знаят най-добре. Кърмата е много по-добра за утоляване на жажда, защото съдържа съвършеното съотношение между вода и соли.
Моята маймуна изкара първото си лято с 40-градусови жеги отказвайки да близне водата, която предлагах. И сега даже като сме на плажа и го понапече, отказва вода и иска цица, макар че вече няма нищо освен капки коластра в гърдите ми, но той пак това търси като е истински жаден.

същата работа беше и при нас. Всеки ден пълнех шишето и вечер изхвърлях водата. Той просто отказваше да пие вода. Миналото лято при жегите също не искаше да пие. Към годинката започна да пие по малко водичка. Сега му пълня по 3 пъти шишето на ден и не му смогвам на водопоя. Като малък обаче не искаше и това си е.

честно казано незнам защо толкова мами направо са се нахъсили за това късно захранване и са подивяли по кърменето. че то си е естествено като имаш кърма да кърмиш , друг е въпроса докога искаш, ако изобщо искаш. какви лекари, какВи чудесии ??? отде на къде лекар да ми казва колко да кърмя? за мен това зависи от факта имам ли мляко и наддава ли бебето. е в моя случай след секцио се мъчих 4 месеца, исках да кърмя ама виждах че без адаптирано мляко като дохранване нестава. моя позната така си мъчи бебето и горкото отслабна драстично заради истерията да не се дава адаптирано мляко. ми хора не всяка майка има достатъчно. а за водата дъщеря ми си я обичаше и пиеше вечер без захар, ама сигурно е имала нужда заради адаптираното мляко с което се дохранваше. искам да ви кажа че при всякак жена е различно, всяко бебе си е индивидуално, наистина която може да кърми да кърми най дълго, ама като чета в кърмаческия форум при някои е мания - то лекари обиждат, и кво ли не. ми който знае да си седи на дупето и да си кърми както може и колкото може. бабите ни все на лекари са ходели сякаш и да ви кажа бая рано са си захранвали децата с каквото са могли въпреки че тогава всяка майка е кърмела поне година стига да е имала кърма.

Един съвет и от мен
  Внимавайте да не даде обратен ефект върху вас прекаленото четене.Бях изчела цялата литература за кърмене.Желанието ми беше огромно, а кърмата никаква.Резултата-голяма депресия.Когато написах в кърмаческия, че искам, но не мога да кърмя................ не искам да се сещам какво последва Реплики от типа, че няма жена която не може да кърми, че не полагам досотъчно усили(имаше и мили думи, признавам), но колко сълзи пролях за това, че не съм истинска майка. Сега се питам защо, но е късно.

 Четете, лошо няма Но дори да има несполуки в кърменето ги понасяйте с гордо вдигната глава.АМ са достстъчно добри в днешно време

Разбира се, че не са ходели по лекари. Всъщност лекарите нямат пряко отношение към кърменето, то не е болестно състояние все пак, за да има какво да му определят. Жените просто са имали непрекъснато около себе си, от най-ранните си години, жени, които кърмят и знаят кое как се прави, какви проблеми могат да възникнат и как да се преодолеят. При сегашната майка такова нещо няма - я е виждала 2-3 пъти жена да кърми, преди да й връчат нейното собствено бебе, я не, а в огромния случай собствената й майка също е кърмила малко, ако въобще. Но това, което е чувала днешната майка, е че бебето се храни под час, налива се с вода, нощем се дондурка и му се дава чай, за да не реве от глад, вместо да се нахрани. И така на собствен гръб, следвайки този план, стига до заключението, че съвременните жени не могат да кърмят. В огромната си част не успяват не защото нямат кърма, а защото вървят срещу природата на нещата и простичките принципи, които управляват успешното кърмене (изключвам жени с физиологични проблеми, защото има и такива, но те са действително малко).
Понеже е даден примера с бабите ни - бабите ни са кърмили при промрънкване на бебето, а вода и храна, различна от кърмата, са давали, когато бебето вземе самО да посяга. Не броя ритуалното захранване на 40 дена с хляб (или с други неща, в зависимост от района) - това е било еднократно. И понеже лично съм питала и разпитвала бабите на селото ни как е било, цитирам - а, ще се занимавам аз да му готвя за него; ще цица там, докат` може да яде човешка храна (около годинката).
Относно даването на вода - и моята дъщеря вода пропи малко след годинката. Ако бебето се кърми винаги, когато показва признаци за желание за сучене, няма нужда от вода, докато не започне да яде храни, различни от кърмата. В кърмата освен високо водно съдържание има правилното съотношение на соли, затова не се нарушава осмотичното равновесие - така няма необходимост от допълнителни течности, за да се възстановява оптималният баланс на солите в организма. Сравнението с възрастните е абсолютно неудачно - ако детето се хранеше със същата храна като нас, съдържаща много повече от необходимото количество сол и твърде малко водно съдържание, щеше да има нужда от вода.

Предстои ми да се поразровя. Не съм съвсем боса след 9 месеза кърмене, но преди 4 години  теориите за хранене на беб се различаваха от сегашните

Мисля, че си ме разбрала твърде погрешно.
Аз в никакъв случай не агитирам никого да кърми детето си по две години. Всеки сам си решава колко ще кърми, естествено.
Мисълта ми е, че за да започне да кърми една жена успешно (става въпрос за началото) са нужни знания как става това, то си има специални начини...и аз нищо не бях прочела за кърменето преди да родя и си мислех какво толкова - ще сложа бебето на гърдата и готово...
Да, ама не...колко тревоги, че на втория ден още млякото го няма, колко тревоги и болка пък като дойде и не знам как да се изцедя, после пак тревоги дали му стига...
Една седмица (първата ни) слушах напътствията на акушерките да кърмя през 3 часа - голямо мъчение, като минат два бебето почва да реве, гърдите ми напращяват, а аз чакам да мине поне половин час още!!! Накрая осъзнах, че нещо не е наред с тоя режим и не трябва да се върви срещу природата, започнах да влизам във форума и на втория ден влязох в час...

Ако знаех всичко, което го пише в Библиотеката на форума, щях да си спестя огромна част от притесненията, най-малкото.
А ако случайно на някоя мама не й тръгне въобще кърма или има някакви проблеми с гърдите заради заболяване някакво, не виждам с какво ще й навреди инфото от форума?
А на теб какво ти навреди, че знаеш как да кърмиш, но не ти е стигала кърмата? Щом си опитала всички начини и не се е получило, значи, че би трябвало да си доволна, че си направила всичко възможно.
Искам просто всички да са информирани, че съществува и друг вариант от този на акушерките и педиатрите и той по-успешния. Благодарение на него аз успях.

Само да допълня, че едно време в една къща са живяли по две-три поколения и е имало от кого  младите майки да получат съвети, че и нагледно да им се покаже, тогава всички са кърмели (некърмещите са били изключение), докато сега ние след дълги години на не-кърмене, най-малко две-три поколения (огромна част от жените не кърмят) няма откъде другаде да получиш инфо, щото почти всички са некърмещи, а кърмещите са изключение...
Е, надявам се скоро след кампаниите от правителствените и неправителствени организации това да се промени! Вече има малък напредък...

И още нещо да допълня - по-голямата част от майчетата се отказват още в болницата да кърмят заради рагадите и болката от цеденето, защото не знаят, че това лесно може да се преодолее, ако знаеш как...(веднага давам пример - станаха ми ранички на гърдите, в болницата съветват гърдите да се мият със сапун преди кърмене, а по-късно научих, че не е необходимо и е добре зърната да се мажат с кърма и да се оставят така да изсъхнат след кърмене, кърмата е стерилна! Помага!)

мерси за инфото

Да, точно така, браво! И още - не е лошо да поразпитате какви са възприетите порядки и отношение към кърменето в болницата, която сте избрали. Аз си мислех, че за два дни всякак ще се справя с положението, но се наложи да поостана седем, а това е напълно достатъчно време всичко да се обърка абсолютно, независимо от имането или нямането на кърма. Чудя се, само, ако бях по-информирана тогава, щеше ли да ми стиска да споря със светилата на медицината относно режима и добавката и водата и миенето със сапун и т.н. Знам само, че тези седм дни имах такива брутални проблеми с гърдите си, че даже не си спомням за болката и емоцията от раждането.

Съветът е невероятно полезен!!! В родилните домове в БГ толкова малко внимание се обръща на майките (и то не само по отношение на кърменето), че много от тях се чувстват като в небрано лозе в началото, което води до несигурност, плахост и самообвинение.