Как бихте предпазили бракът си от навика?

Това ми е най-големия страх във връзка с брака, затова ще следя темата с интерес.

И аз много пъти съм се замисляла над въпроса. Не съм от най-идейните.

Трябва да ни посъветва някой с по-дългогодишен брак. И аз ще следя с интерес.

е как как...като си разнообразявате ежедневието, ходите напред-назад с приятели или само двамата(тримата), нещо по-различно от това което се случва всеки ден
аз съм омъжена от 2 години и все пак не мисля, че има перфектни връзки(с риск да разочаровам някого)
колкото и да се разнообразява в един момент си става навик както всичко друго
искам някоя мама омъжена от 10(поне) години да напише, че тръпката все още е както в самото начало и че чувства пеперуди в стомаха
специално ще си сложа шапка, за да й я сваля 

Една позната с 10-годишен брак казва, че тръпката била както в началото

Незнам това възможно ли е, но и на мен ми се иска

В брака си мисля, че трябва да си даваме много свобода. Аз знам, че човек е щастлив в брака си, ако се чувства свободен. Ние с мъжа ми не се ревнуваме, аз винаги съм съгласна, когато той излиза с приятели, никога не го безпокоя по телефона, когато закъснява, не питам къде е ходил, какво е правил, той сам ми казва. Не се сърдя, че закъснява, а аз сама къпя детето. Той също не прави проблем, когато искам да излизам с мои приятелки, напротив гледа детето, за да изляза сама. Чувстваме се страхотно заедно, обичаме се, но и си даваме спокойствие един на друг. Всеки да прави, каквото си реши. Аз така съм възпитана. В нашето семейство всеки е уважавал решенията на другия, никой никого не е командвал и не е насилвал. С брат ми двамата сме си избирали какво да учим и какво да работим. И сме научени на толерантност към околните. Мисля, че това е най-хубаво за здрав брак - да има толерантност в отношенията, свобода /с мярка разбира се/, уважение към другия и мирно разрешаване на противоречията. Дано успеем да намерим рецептата!

Ми не е задължително бракът да се предпазва от рутината и навика - те не са задължително негативни 
Дори е хубаво, когато нещата се канализират. Не е възможно онези чувства, завладели ни в началото, да присъстват постоянно  на тяхно място идват други, по-дълбоки и по-стойностни. Което не означава еднообразие. Просто след н-години брак ценностите и приоритетите са други. Както се казва в една изтъркана фраза, не е важно да се гледате в очите, важно е да гледате в една посока, или :
А универсална рецепта няма  . Или поне аз още не съм чула да е открита  .

Подкрепям! Усещането за свобода и уважаването на личното пространство на другия са разковничето. И да не забравяме, че животът не започва и не свършва с един човек.

Трета година вече живеем със съпруга ми, но от 5 месеца сме семейство. Има моменти, когато и двамата усещаме, че сме се пуснали по течението на ежедневните ангажименти и проблеми и рядко ни остава време за романтика. Миналия месец след разговор на тази тема, решихме да запалим колата и да отидем сред природата - ей така - по нощите. Гледахме звездите и мечтахме ........ и разни други работи  . Върнахме се в къщи окрилени, вдъхновени и удовлетворени. Понякога ходим на пикник или да разглеждаме природни или исторически забележителности. Това ни откъсва от ежедневието и отново вдъхновява връзката ни.
Не обичаме да излизаме поотделно - приятелите ни са общи, целите и ангажиментите също, така че използваме всяко свободно време, за да отидем на някое пътешествие сред природата заедно, защото битовизмът ни убива.
Дано успяваме и за в бъдеще да се предпазим от скуката и навикът  и все така да се обичаме.

Това карам моя мъж, да правим, но той не ме разбира.Ежедневните грижи около бебето и непрекъснато затворена вкъщи ме кара да изпадам в депресия.Според мен е много добре това което правите !Малко разходки, отдих и романтика си мисля, че ще свършат добра работа в моя случей( с моя мъж сме от 6год. заедно)

Скандали и то разнообразни. Да няма скука. Екшън само.
Не знам рецептата. И аз още я търся...
Който я знае да споделиии....

Непрекъснато търся отговор на този въпрос, макар че още не сме женени, а и не живеем заедно.

Аз се опитвам да измислям всевъзможни забавления и върхът на сладоледа беше подаръкът ми за Св. Валентин - надписах му 365 сини и червени листчета. Сините са с пожелания, мисли, чувства, мъдрости и т.н. за делничните дни. Червенит съдържат някакво действие, което трябва да извършим заедно - да вземем вана, печели страстна целувка и т.н. Ама нещо се бавим с изпълнението на черверните късметчета 

Мисля,че много е трудно да не се превърне брака в рутина,то просто става.
С мъжа ми сме от 3-4 год.заедно,а от год. и половина сме женени.От както сме женени всеки си излиза отделно и си има свой приятели.Когато искам да изляза той гледа малкия.

С обич и даване на лично пространство и свобода.

Вече нищо не правя по въпроса. И ентусиазмът е до време.

И това е вярно. С годините ти писва да вървиш срещу течението и просто се оставяш да те носи.

Ренка, много добро сравнение! 
И като го проумее човек това, вижда колко е по-приятно по течението.

Точна рецепта няма. Всеки сам си забърква любовните билките , а дали ще има ефект  времето ще покаже.

Това, че излизате поотделно не значи,че вкъщи няма рутина.По-скоро трябва да имате повече преживявания заедно,но разнообразни-на различни места и с различни хора,за да преоткривате постоянно човека до себе си и да го виждате в различна светлина. Това е по-осъществимо, когато децата поотраснат и не изискват толкова преки грижи.Иначе и аз съм "за",че рутината си има и своите плюсове.

Не можете да избягате от всичко това.
Можете просто да пресътворите първоначалната луда страст и магия в сигурна и спокойна любов, на базата на взаимна обич, грижа, деца, приятели и социален и делови живот.
Малко лично пространство на всеки от вас, разбира се.
И ествствено раздялата с мита, че всичко първоначално може да се върне, или, че бракът съществува без рутина и битовизми.

  абе в добрия секс му е цаката. и всеки да има време 3а себе си и интересите си.

Добре де, интересно ми е да знам- кои са тези плюсове на рутината ? питам, защото не съм омъжена, нито съм живяла с някого на семейни начала?

Разбира се,че има - познаваш човека до теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на него, знаеш всички негови малки и големи недостатъци и въпреки това го обичаш и дори тези му несъвършенства те карат да се умиляваш  доверието за мен е най-важно, да тръпката не е като в началото, нямам пеперуди в стомаха, но се чувствам спокойна и уверена, знам че мога да разчитам на него винаги, да ме подкрепи за всичко - това за мен е най-важното, тръпката в секса я има, знаем кой какво харесва, екпериментираме често нещо ново 
аз не мисля че рутината е лошо нещо - напротив аз съм здравомислещ човек за мен доверието се гради всеки ден с тези малки и големи неща, които правим един за друг.

А може би е въпрос на гледна точка... за мен навикът не е лошо нещо. Не обичам промените и този "навик" ми дава сигурността, от която имам нужда.

Хубаво е да знаеш,как ще реагира във всеки един момент и да няма вече остри търкания и номера.

Заедно сме от 13 години - 5 гаджета и 8 год. брак. Не се и опитваме да се предпазим от навика, рутината. Тайната е в това , че държим един на друг и вярваме в семейните ценности.

След 30 години брак, мога да си позволя да пиша тук, като ветеран.
1. Пазя моето и това на партньора ми лично пространство. Не го лишавам от старите хобита и старите приятели, не се отказвам и от моите.
2. Не го задушавам с прекалена грижа и не разпитвам настойчиво за неща, които той не е готов да сподели с мен.
3. Не го отегчавам с безкрайни разкази за ежедневието си, ако той не е пряко свързан със събитията. Не мънкам и не мърморя. Наричам проблемите, които са се появили между нас с точните им имена и разговаряме за тях без да отлагаме.
4. Не забравям никога, че съм жена. Не се отпускам, не съм станала повлекана, не съм заприличала на отегчен чувал с картофи.
5. Не поставям децата на предан план. Имали сме си винаги нашите минути всеки ден. Винаги съм показвала, че въпреки децата той е много важен за мен.
6. Никога не сме се отказвали да експериментираме в секса  . Никога не сме допускали той да се превърне в упражнение по график. Намалила съм "вечерното главоболие" до минимум, но винаги съм била взискателна към него и съм искала своята доза удоволствие.
7. Създали сме само наши си ритуали и до днес се придържаме към тях.
8. Не пропускаме да празнуваме - традициите създават уют в едно семейство. Украсявам дома си за празниците, имам специални прибори, покривки и дребни аксесоари за различните поводи. Никога не забравяме малките подаръци изненади.
9. Никога не сме намесвали родителите си в нашите отношения и не сме използвали обидни квалификации по техен адрес. Никога не сме използвали децата при възникване на проблеми и по-остри спорове.
10. Никога не сме се заплашвали взаимно с неща, които не смятаме да направим.
11. Винаги, когато сме си прощавали е било истинска прошка и не сме си натяквали след това за "прегрешенията".
Мога да пиша още много, но мисля, че това е най-важното за което се сетих в момента. В резултат на тези прости неща, след 30 години брак и 2 години предбрачна връзка в нашия брак няма навик и рутина в лошият смисъл на тези две понятия.

Нямам време да измислям стратегия, действам според ситуацията, не само в брака, а навсякъде.

Много хубаво написано, babche! 
Това е и моята философия. Разликата между нас е, че на мен ми предстои да я приложа.   

Има такива моменти и точно тогава си проличава доколко връзката е навик. Ние сме заедно от 13г, връзката ни не е била скучна, защото сме много различни като хора, винаги е имало трудности за преодоляване, цели за постигане....
Напоследък доскуча обаче - не че си имаме всичко и сме цъфнали и вързали, но с появата на детето, покупката на жилище - някак се успокоиха нещата.
Иначе - изненадите са добро решение за предпазване от навлизане в руслото на навика. Не е задължително да са свързани с пари и голяма организация. Една картичка с мили думи в портфейла или на мейла, демонстрация на ново бельо, спонтанна разходка, кино или вечеря.
Дребните жестове са важни.
След толкова години мога да кажа, че тръпката не е същата като в началото и не вярвам, че може да е.Но пак я има - с някакъв привкус на нещо познато, близко и твое.
Истината е, че непрекъснато трябва да се полагат усилия за любовта, колкото и клиширано да звучи.

Заедно сме от15 г.много се обичаме от 3-4г.ходя с децата на почивка без него ;няма отпуска;раздялата от 1месец ни се отразява отлично

Браво babche,
много хубаво казано,
ние сме женени от12 год но понякога чувстам някаква празнота
може би съм доста взискателна