Здравейте?Не знам до колко моя проблем е за този форум,но изпитвам остра нужда да споделя с някои,за това как се чувствам.С приятелят ми сме от година заедно и наскоро решихме да си направим бебче.Инициативата беше негова,а аз бях адски щастлива, защото това е което най-силно желая.Спряхме да се пазим,но парвия месец вече бяхме изтървали момента.Снощи правихмв секс и след като сваршихме и се гушнахме да спим той ми каза, че не е сигурен в това дали му е дошло времето да си имаме дете и че каточели щяло да е наи-добре да изчакаме до догодина когато заживеем самостоятелно.Страшно се разтроих-та ние и сега си живеем заедно (ходим на работа,след това вечеряме заедно и спим заедно), само дето от догодина ще се отделим в самостоятелно жилище.Проблема бил в това,че не е сигурен дали ще се спогаждаме и искал първо да поживеем "пробно"за известно време.Аз му казах,че не съм опитно зайче,и че явно не е наясно с чувствата си към мен.Цяла вечер плаках,а той ме успокоява.Въпросът е в това,че не знам какво да правя от тук нататък. Това беше огромно разочарование за мен.Аз от всичко на света най-много искам да си имаме бебче.Какво да правя.Моля посъветвайте ме.
- Публикувана: 28 юли 2007, 11:04 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2007, 13:12 ч.
Той се разколеба
Ох,миличка.Никога няма ИДЕАЛЕН момент за бебе, винаги ще има пречки, но мисля, че ако двамата имате желание да се сдобиете с бебок, трябва да действате сега.Всичко ще се нареди леко полеко.Мъжете понякога така действат - първосигнално и после размислят.Не знам какво да те посъветвам.При мен положението е обратното - той дава зор. 
Просто му кажи че никога няма да има прекрасен момент за това и че едно бебе ще преобърне целия ви свят.Пък ако не е сигурен в чувствата си, тогава поговорете.Дали жилището му е проблема или проблема е по-дълбоко.
Успехи
Просто му кажи че никога няма да има прекрасен момент за това и че едно бебе ще преобърне целия ви свят.Пък ако не е сигурен в чувствата си, тогава поговорете.Дали жилището му е проблема или проблема е по-дълбоко.
Успехи
Десика, мъжете са изключително слаби същества, той просто не може да поеме отговорност, страхува се от теб.
Но ти си силна, кажи му, че вярваш в себе си, вярваш в него, сега е момента да имате бебе, че всичко ще е наред.
Ако ти си уверена, той също ще придобие увереност.
Нормално е той да се притеснява и да изпитва съмнения.
Но ти си силна, кажи му, че вярваш в себе си, вярваш в него, сега е момента да имате бебе, че всичко ще е наред.
Ако ти си уверена, той също ще придобие увереност.
Нормално е той да се притеснява и да изпитва съмнения.
Много ви благодаря момичета за подкрепата.Не знам дали можете да си представите каква увереност започвам да придобивам като виждам,че някой ме подкрепя.Приятелят ми е на 29 години и по-принцип много иска бебче.Ние дори сме си представяли как би изглеждало и какви родители бихме били.Миналият месец когато пробвахме за прйв път ми закъсня с 10 дена и се осъмнихме данеби да е станало чудото от веднъж.Тои беше адски развълнуван и много щастлив от мисълта,че може да съм бременна.Заедно направихме теста и той силно ми стискаше ръката в очакване на резултата.Излезе отрицателен и той не скри разочарованието си,но все пак това бе едва първи опит.Заредихме се с търпение за следващея месец.А сега това разколебание.Дойде ми като гръм.Не знам дали можете да си представите болката,която изпитах.Не искам да чакам до догодина,за да видя какво евентуално би се случило.До сега съм живяла само с надежди който са се разбивали на пух и прах.Искам най накрая да действам по осъществяването на мечтите си.Писна ми да чакам чудото да се случи някой ден когато климата е най-благоприятен. Мисля че за някои неща никога не идва подходящия момент.
Човек никога не може да е сигурен в нищо...даже в чувствата си, защото те са най-противоречивото нещо 
Ние от 4 години сме заедно, от които 3 живяхме аз в Пловдив, той в София, виждайки се само събота и неделя. 1 година сме живели заедно и сега отскоро сме пак заедно постоянно. През цялото време сме си говорили за бебе и го отлагахме до момента, в който окончателно се съберем да живеем заедно. Нищо не се е променило в нагласата ни - нито като бяхме разделени, нито сега, ама други фактори са от значение също, като пари примерно, апартамент и т.н. Ама тия неща никога не се доизглаждат съвсем...
Опознахме се като характери, но честно ти казвам, и до ден днешен понякога се чудя дали става за баща, дали ше се разбираме като имаме дете и т.н. Ядосваме се честичко, чешити сме си
Ама, обичаме се, все пак това е важното, а другото с компромиси се постига.
Твоят мъж може и той да се притеснява от такива неща - иска да поживеете малко повечко заедно, пък ти му дай време, тъкмо е по-добре и за теб.
Ние от 4 години сме заедно, от които 3 живяхме аз в Пловдив, той в София, виждайки се само събота и неделя. 1 година сме живели заедно и сега отскоро сме пак заедно постоянно. През цялото време сме си говорили за бебе и го отлагахме до момента, в който окончателно се съберем да живеем заедно. Нищо не се е променило в нагласата ни - нито като бяхме разделени, нито сега, ама други фактори са от значение също, като пари примерно, апартамент и т.н. Ама тия неща никога не се доизглаждат съвсем...
Опознахме се като характери, но честно ти казвам, и до ден днешен понякога се чудя дали става за баща, дали ше се разбираме като имаме дете и т.н. Ядосваме се честичко, чешити сме си
Ама, обичаме се, все пак това е важното, а другото с компромиси се постига. Твоят мъж може и той да се притеснява от такива неща - иска да поживеете малко повечко заедно, пък ти му дай време, тъкмо е по-добре и за теб.
Не се притеснявай от това че приятелят ти се е разколебал. При моя приятелка се беше получило нещо такова. Правиха си бебе няколко месеца, а когато приятелят и разбра че тя е бременна 
беше в шок 
. Мъжете се плашат от това, че детето е голяма отговорност. Но сега когато бебето 
се роди са много много щастливи заедно. Така че не се отчайвай, просто се опитай да го убедиш, че ще ви е по добре и ще сте по щастливи когато си имате бебенце. Пожелавам ти успех 
!!!
беше в шок . Мъжете се плашат от това, че детето е голяма отговорност. Но сега когато бебето се роди са много много щастливи заедно. Така че не се отчайвай, просто се опитай да го убедиш, че ще ви е по добре и ще сте по щастливи когато си имате бебенце. Пожелавам ти успех !!! 
Мила, не знам какво да ти кажа, защото при мен е нещо подобно. Твоят приятел е на 29, моят на 30 и също беше казал, че много иска бебе. Заедно сме от около 2 години, живеем заедно почти от 1,5 години. През март месец спряхме да се пазим по негова инициатива. През юни имаше една неуспешна бременност. Той беше безумно
щастлив, когато му казах, а после си личеше колко му е мъчно, че всичко свърши и дори очите му бяха такива едни влажни... Беше ни много трудно. Та както и да е.. Аз преглътнах случилото се, доколкото такова нещо може да се преглътне, и реших да продължа да се боря за бебе. Само че какво стана? Никакво желание от негова страна.. Просто никакъв секс.. Изпаднах в пълно недоумение! Един ден не се сдържах и го попитах "Ти отказа ли се?".. Погледна ме учудено и малко укорително и отвърна "Разбира се, че не съм!".. и понеже бяхме в магазина, разговорът така и приключи.. И така.. уж не се е отказал, а бебе не правим.. Чувствам се отвратително.
Надявам се, че това е някакво временно състояние, което скоро ще отмине. Дано на нашите мъже бързо им дойде отново желанието за бебе!
Прегръдка.
щастлив, когато му казах, а после си личеше колко му е мъчно, че всичко свърши и дори очите му бяха такива едни влажни... Беше ни много трудно. Та както и да е.. Аз преглътнах случилото се, доколкото такова нещо може да се преглътне, и реших да продължа да се боря за бебе. Само че какво стана? Никакво желание от негова страна.. Просто никакъв секс.. Изпаднах в пълно недоумение! Един ден не се сдържах и го попитах "Ти отказа ли се?".. Погледна ме учудено и малко укорително и отвърна "Разбира се, че не съм!".. и понеже бяхме в магазина, разговорът така и приключи.. И така.. уж не се е отказал, а бебе не правим.. Чувствам се отвратително.
Надявам се, че това е някакво временно състояние, което скоро ще отмине. Дано на нашите мъже бързо им дойде отново желанието за бебе!
Прегръдка.
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
според мен преувеличаваш с драмите.
аз също бих изчакала да имам жилище, да заживея с парньора си и после да мислим за деца.
не обичам прибързани неща. мисля, че приятеля ти е мъдър човек.
преди да започнем да правим опит за бебе, измина една година съвместен живот след сватбата.
искахме това време за нас си, едно бебе променя ситуацията драматично. имахме нужда от тази година и защото не бяхме дълго време гаджета преди това. радвам се, че изчакахме с опитите.
изчакахме да му дойде времето и съм много щастлива от това.
Не е постъпил много коректно като първо ти е пуснал мухата и след това е размислил. 
Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Честно казано, аз също страшно бих се обидила от това желание първо да "проверим дали си пасваме" и тогава да правим бебе. След като вече се е стигнало дотам да го правим, явно вече сме предостатъчно близки, тогава трябва ли да има съмнения и колебания. Не знам какво да те посъветвам. За мен никога нещата не са били подредени по стандартния начин - дай да си оправим първо живота и да си подредим дома, пък тогава да имаме и дете като екстра на напълно осигурения ни вече живот. Дано се оправите с приятеля ти. Но аз бих реагирала и бих се почувствала точно като теб в тази ситуация, сигурна съм. Все пак по-добре че се е случило сега, отколкото когато си вече бременна и човека вземе че се разколебае примерно (защото и това се случва за съжаление понякога).
Успех от мен, дано е било нещо временно и скоро се оправите.
Успех от мен, дано е било нещо временно и скоро се оправите.
Мисля,че леко драматизираш.
Знам какво е да искаш бебе,а партньорът да се дърпа,остави го малко,щом е искал,пак ще поиска.Аз чаках една година докато мъжа ми поиска,но го оставих той да прецени и момента дойде.Нормално е да се страхува,много е лесно да създадеш нов живот,но лесно се бяга от отговорности.Бих му се доверила.Успех и дано скоро и двамата се почуствате готови
Знам какво е да искаш бебе,а партньорът да се дърпа,остави го малко,щом е искал,пак ще поиска.Аз чаках една година докато мъжа ми поиска,но го оставих той да прецени и момента дойде.Нормално е да се страхува,много е лесно да създадеш нов живот,но лесно се бяга от отговорности.Бих му се доверила.Успех и дано скоро и двамата се почуствате готови
Човек винаги може да го хване страха, да се уплаши от отговорност и т.н. Това не означава, че е спрял да иска бебе, или да речем нещо друго. Остави приятелят си да свикне с мисълта.
Лично за мен това с "правенето на бебе" винаги ми е звучало отвратително. И като се започне едно вманиачаване у някой, едва ли не секс всеки ден, под час и т.н. само и само, за да стане. Къде тогава отива удоволствието от секса и от това да бъдеш с любимият човек създавайки дете. Когато има да става, ще стане.
Лично за мен това с "правенето на бебе" винаги ми е звучало отвратително. И като се започне едно вманиачаване у някой, едва ли не секс всеки ден, под час и т.н. само и само, за да стане. Къде тогава отива удоволствието от секса и от това да бъдеш с любимият човек създавайки дете. Когато има да става, ще стане.
Нормална е реакцията му. Знам, че не ти е приятно и на мен не би ми било. Но бъди хитра и умна. Грешиш като показваш колко си разочарована. Мъжете изпитват неистов страх от обвързване, деца и т.н., докато някоя хитруша не им надене халката. Недей прави пред него сцени, покажи че го разбираш и ти също му кажи че има време. Недей пришпорвай нещата, не го насилвай, не го притискай, остави го на мира, на спокойствие и свобода и ще видиш, че битката ще я спечелиш ти. В най-скоро време ти пожелавам да се похвалиш с хубава новина!
... При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Решението на приятеля ти е добро и за теб-едно е да сте ходили,друго да живеете заедно.Само така можеш да го опознаеш истински,а не да разбереш,че той"се е превърнал в друг човек" чак след като родиш и прочие/чела си ги сигурно тия теми/.Покажи му че и ти си размислила,след това ако реши ,че те изпуска или няма толкова време пред себе си ,колкото теб,може и сам да се откаже от изчакването.
Не е постъпил много коректно като първо ти е пуснал мухата и след това е размислил. Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Личното ми мнение е, че когато се предполага, че детето ще се гледа, възпитава и издържа от двама души, всеки един от тях е свободен да реши кога е готов за подобна стъпка. Не му се сърди, че се колебае. Тъпото е, че си е отворил устата, без да е сигурен какво иска. Сега той е несигурен, ти си обидена (с право) и така.... Все пак, мисли позитивно. По-добре сега да се колебае, отколкото, когато си в деветия месец, или детето е проходило... Късмет, както и да се случат нещата при вас 
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
Напълно съм съгласна.
Много ме дразни усукването - това било,онова било и ..........още ред глупости.Да му переш гащите - няма отговорност,а за бебе олеелееее мале - не бил готов 
Кога ще стане готов ???? На 50 ли???? И защо в такава ситуация все жените ще чакаме техни величества да втасат?Ние и на 20 сме готови,но те - не!А децата си ги гледаме ОСНОВНО ние 
. Май отдавна сме СИЛНИЯ пол
Кога ще стане готов ???? На 50 ли???? И защо в такава ситуация все жените ще чакаме техни величества да втасат?Ние и на 20 сме готови,но те - не!А децата си ги гледаме ОСНОВНО ние . Май отдавна сме СИЛНИЯ пол 
при мен се получи идентична ситуация зимата. в началото на декември спрях да пия противозачатъчни и той каза, че искал бебе. на 2.01. ми дойде и аз ревах като магаре. и изведнъж реши, че е рано още, че трябнва да изчакаме, понеже и ние не бяхме дълго време гаджета преди да се оженим. изпаднах в шок. дълго време бях сърдита, но после реших, че след като не иска няма смисъл да го насилвам. и изведнъж- през април ми каза- хайде да си правим бебе- искам да започнем сега! и започнахме. сега чакаме. така че - послушай момичетата, които са ти казали, че мъжете се плашат по принцип. изчакай го, говорете, или не говорете- кактъо прецениш. не го насилвай, нищо, че не е бил справедлив. ще му текне пак! сигурна съм! успех!
Вече са ти казали, че няма смисъл да драматизираш и да се тръшкаш:) Той просто се е почувствал несигурен в момента. С приятеля ми (вече мъж) решихме да имаме бебе и уж трябваше да почнем да работим по въпроса, а той изведнъж реши, че не се чувства сигурен и го е страх. Поприказвахме си, обясних му че аз съм абсолютно сигурна и уверена в себе си, че дори и когато се роди бебето промените в живота ни няма да са резки и драматични. Колебанието му продължи около ден и нещо 
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
че той е непрокопсаник и егоист.
На същото мнение съм. Не виждам смислена причина да се прибързва със създаването на деца, при положение че някой от партньорите не е сигурен в това си решение.
Защото тези, които искат да имат дете като съвсем млади, са безотговорни ли?? 
ако се познават само от 1 година, ако не живеят самостоятелно и т.н. по мое ли4но мнение са безотговорни ... освен ако не иска просто на всяка цена да има бебе и мъжът е само в ролята на донор, естесвено
Е най-обичам такива обобщения. Може и още на втория месец да решат двама души, че искат да имат дете и да бъдат перфектни родители. Без да са живели заедно и без да си знаят кътните зъби и без да са прали и готвили заедно. Познавам точно такава двойка. Затова никога не бих окачествила нещо подобно като безотговорно.
Е най-обичам такива обобщения. Може и още на втория месец да решат двама души, че искат да имат дете и да бъдат перфектни родители. Без да са живели заедно и без да си знаят кътните зъби и без да са прали и готвили заедно. Познавам точно такава двойка. Затова никога не бих окачествила нещо подобно като безотговорно.
за мен е детинЩина
мисля, че приятелят ти подхожда по-скоро отговорно, отколкото да се дърпа; бебето е наистина много голяма отговорност и по-добре първо да си сигурна, че можеш дълго да живееш с един човек, отколкото после да си сама с детето; не искам да ти развалям мномента /правенето на бебе беше най-хубавия период от живота ми/, а по-скоро да те приземя малко; искам да те посъветвам съвсем добронамерено, да обмслиш много добре нещата, защото отношенията между двама души доста се отежняват, когато се появи и трети, пък бил той и собственото им дете; разликата е подобна, като да сте просто гаджета и вече да живеете заедно; трудностите по отглеждането на един малък човек променят доста неочаквано хората;
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
Наистина трябва да поживеете заедно преди да направите бебето. Никога не може да познаваш един мъж наистина преди да си живяла с него 24/7..
.И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
Наистина трябва да поживеете заедно преди да направите бебето. Никога не може да познаваш един мъж наистина преди да си живяла с него 24/7..
.И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
Да, не е гаранция, но помага
И ние се гърмим отвреме-навреме, но го опознах по-добре като заживяхме заедно и се убедих, че това е мъжът, който искам да бъде баща на децата ми. мисля, че приятелят ти подхожда по-скоро отговорно, отколкото да се дърпа; бебето е наистина много голяма отговорност и по-добре първо да си сигурна, че можеш дълго да живееш с един човек, отколкото после да си сама с детето; не искам да ти развалям мномента /правенето на бебе беше най-хубавия период от живота ми/, а по-скоро да те приземя малко; искам да те посъветвам съвсем добронамерено, да обмслиш много добре нещата, защото отношенията между двама души доста се отежняват, когато се появи и трети, пък бил той и собственото им дете; разликата е подобна, като да сте просто гаджета и вече да живеете заедно; трудностите по отглеждането на един малък човек променят доста неочаквано хората;
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
И при нас имаше такъв проблем.Той казваше ,че не е готов(не,че ни е рано),да изчакаме малко.Е,минаха се два три месеца,и направихме бебо(което така и не се роди за съжаление,но това е друга история).Успях да го навия 
Той беше изненадан също,но с течение на ремето го прие и се възгордя,че ще става татко 
.По една или друга причина бебо не се роди,мина повече от година,но той неможе отново да се реши да става баща.А аз чакам,ли чакам... 
Дано скоро се реши,защото искам да ставам мама .
Той беше изненадан също,но с течение на ремето го прие и се възгордя,че ще става татко .По една или друга причина бебо не се роди,мина повече от година,но той неможе отново да се реши да става баща.А аз чакам,ли чакам... Дано скоро се реши,защото искам да ставам мама .
Според мен нещата не опират до бебето, а до чувствата му към теб. В смисъл, че се съмнява колко е сериозна връзката ви, не е сигурен в бъдещето ви, отколкото, че сега не е моментът за дете. В този случай май наистина е по-добре да изчакаш да се преместите да живеете самостоятелно, отколкото да избързате с бебето, а после да останеш самотна майка. А и от друга страна, той има право. Когато живеете самостоятелно, без други хора, тогава най-ясно се разбира дали връзката ви има бъдеще.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
А защо просто не го попиташ директно защо се е разколебал. След като веднъж сте решили заедно да имате дете, бил е толкова ентусиазиран, защо така изведнъж се е променил. След като сте стигнали до там, че веднъж вече сте взели решение за дете, значи сте дотолкова близки, че да можете да говорите за това. Няма нищо по-добро от разговора. Попитай го защо единия път, когато е решил, че иска да става баща, не му е пречело това, че не живеете самостоятелно, а сега изведнъж му пречи. Дали само това е причината, дали го е страх, че няма да се справите. Поговорете си и сама ще си прецениш. Но ако е само страх, опитай се да го успокоиш - и въпреки всичко, дай му време да узрее за бащинството. То не е майтап работа.
Не насилвай нещата! Ако е казал Господ, всичко ще си дойде по реда! И не ги драматизирай! Не мисля, че си" попрецъфтяла гергина", на която й тика биологичният часовник! Даже мисля, че си много млада! Мислила ли си, дали ще можете да го тледате това бебе? Все пак това са отговорности-жилище, пари и много безсънни нощи! Това все пак си е стряскащо?И все пак успех!!!!!
Двоумя се какво да ти отговаря.Няма да засягам темата-ама аз така, пък той видиш ли така.Със съпруга ми бяхме гаджета четири месеца, сгодихме се и аз след 10 дни бях бременна.Никой не е питал другия готов ли е не е ли готов, просто правихме секс като за световно-ех,младост и резултата се появи след девет месеца.Не мога да си представя по-любящ и отговорен баща от съпруга си.
И още нещо мъжете трудно свикват с мисълта, че трябва да носят такава голяма отговорност, но повярвай ми вземат ли бебето в ръце, усмихне ли се, каже ли "тата", край с колебанията им.Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
И още нещо мъжете трудно свикват с мисълта, че трябва да носят такава голяма отговорност, но повярвай ми вземат ли бебето в ръце, усмихне ли се, каже ли "тата", край с колебанията им.Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
Според мен нещата не опират до бебето, а до чувствата му към теб. В смисъл, че се съмнява колко е сериозна връзката ви, не е сигурен в бъдещето ви, отколкото, че сега не е моментът за дете. В този случай май наистина е по-добре да изчакаш да се преместите да живеете самостоятелно, отколкото да избързате с бебето, а после да останеш самотна майка. А и от друга страна, той има право. Когато живеете самостоятелно, без други хора, тогава най-ясно се разбира дали връзката ви има бъдеще.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Не вярвам в подходящите моменти
ако се познават само от 1 година, ако не живеят самостоятелно и т.н. по мое ли4но мнение са безотговорни ... освен ако не иска просто на всяка цена да има бебе и мъжът е само в ролята на донор, естесвено
Познавахме се от около 10-тина месеци и се оженихме.На следващата година имахме бебе и не сме се чудили дали сме готови. И да ви кажа ли колко години живеем вече заедно - няма , защото са мнооооооооооого. А имаме приятели,които се опознаваха толкова време,че ние си отгледахме децата ,а те се ожениха и се разведоха по три пъти през същото време. Всичко си зависи от човека.Има такива,който и на 100 години ще са си безотговорни и неготови,а има и на 20 "печени" и много пробващите на кутрето не могат да им стъпят.И учат,и деца имат ,и на работа ходят.Просто въпрос на нагласа, ЛИЧНОСТНИ качества и най-вече НА ОБИЧ.
Аз ,ако съм на твое място, да съм му показала пътя отдавна.След като не мога да разчитам на него ЗА КАКВО МИ Е?
Ето това е добър съвет според мен и ако той не помага отрязвай му квитанциите
Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
Те мъжете са така- или още им е рано, или не са сигурни, или не изкарвали достатъчно пари и трябва да се чака,или,или..... Милиони причини ,а всъщност една- несигурност.СПОРЕД МЕН!
А някой знае ли с точност кога е "най-подходящия" момент за бебче? Нали винаги се стремим към съвършенство-хубав и уютен дом,скъпа кола,високо платена работа и т.н. и всъщност идва ли някога този НАЙ-подходящ момент???
А някой знае ли с точност кога е "най-подходящия" момент за бебче? Нали винаги се стремим към съвършенство-хубав и уютен дом,скъпа кола,високо платена работа и т.н. и всъщност идва ли някога този НАЙ-подходящ момент???
Бебчо го очакваме през юли.
В понеделник сме на доктор за пръв път и много се вълнуваме.
Дано всичко е наред, за да се поуспокоим малко, че сега и двамата умираме от притеснения.
Нямам търпение да го взема на ръце и да ми хване пръста с малката си ръчичка.
Разбира се до тогава има още мнооого време. Дано всичко мине леко и без проблеми.
Деси е страхотна жена и винаги ме е правила адски щастлив, но сега ... просто нямам думи да го опиша.
Радвам се, че я срещнах и че станахме семейство.
В понеделник сме на доктор за пръв път и много се вълнуваме.
Дано всичко е наред, за да се поуспокоим малко, че сега и двамата умираме от притеснения.
Нямам търпение да го взема на ръце и да ми хване пръста с малката си ръчичка.
Разбира се до тогава има още мнооого време. Дано всичко мине леко и без проблеми.
Деси е страхотна жена и винаги ме е правила адски щастлив, но сега ... просто нямам думи да го опиша.
Радвам се, че я срещнах и че станахме семейство.
Много драматизираш и се притесняваш излишно. Когато му дойде времето, нещата ще се наредят от самосебе си и ще видиш, че тия притеснения са били излишни. И на мен ми се случи нещо подобно преди време, много ми бе тежко, ама за щастие след една кратка раздяла нещата си доидоха на мястото. Бъди спокойна и самоуверена - всичко ще бъде ок.
Може би като е видял,че не е толкова лесно колкото си е мислил е решил,че и за теб ще е добре да се поуспокоиш и да е сметнал,че като се отделите и заживеете самички вече условията ще са по-подходящи да мислите за дете. Защото,аз не знам всъщност какво ви предстои покрай самостоятелното съжителство,но ако ви чакат ремонти..покрай тях нещата малко се изнервят,да не кажа много и ако си бременна в този момент на самата теб ще ти е по-тежко.Приеми го не като съмнение,а като загриженост към теб
