Плюсове и минуси /столицата или малкият град/

Може и да е било някога, сега е снобария и еснафщина. Нищо че е голям град, не е случайно, че бизнесите бягат далеч от Пловдив и реват на умряло. Само смелчаците идват да правят нещо в Пловдив. 

Може ли да изброя за себе си? 

София: По-добра работа, повече пари, повече възможности, по-добри заведения, по-хубави магазини, по-голяма анонимност /ако изобщо това може да те споходи в БГ  / по-добри училища /частни/ за детето ми, повече странични обучения - за детето ми и за мен... И маловажни неща като: Живея почти на "Витошка", но нощем е много по-тихо отколкото в апартамента на майка ми /60 хил. град/, като цяло хората пушат по-малко - извън София трудно намирам незадимено, заведение. Все път когато съм на гости на майка ми оставам без съботния "Капитал", защото в малкия град вестник от 5 /ли беше/ лева се носи и поръчва под бройка 

Единствения плюс на малкия град е - по-спокойния живот и това, че ако живеех там детето ми щеше да играе преб блока с други деца /след няколко години/, а тук това няма да го споходи.

Честно казано, ми се ще вече да живея в по-голям град от София 

Aма има ли тема,в тоя форум,която още на втората страница да не се отплесне в съвсем друга посока!?!?Нали не става дума за спорове кой град е по от друг(конкретно) ,а по принцип-столица или провинция-плюсове и минуси???Или аз не съм разбрала нещо...???Както и да е...явно няма оттърване от тия щуротии...(сори за отклонението,ама наистина изгубвам нишката понякога).
Аз,по темата искам да пиша:
 Поради спецификата на работата на съпруга ми,аз съм живяла много дълго време(с години) в провинцията,в наистина малък град(15000човека),и в София.На практика,за съжителството ни със съпруга ми е все едно къде точно е жилището ни. Това,което със сигурност знам ,е че моите деца са много по-здрави,спокойни и имат много повече място,време и възможности за страхотни игри именно в малкия град.Да не говорим за това,че в София,аз просто не мога да си позволя лукса да си чета за изпити спокойно в къщи,докато 6-годишният ми син играе с тълпата момчетии в квартала и единственото нещо,което ме притеснява е да не си счупят един на друг главите,а не нещо друго(най-общо казано),а бебето ми спи в количката в градината пред къщата,наглеждано от баба ми,която плете до него под сянката на лозниците и почти няма шанс да го събуди нещо .И вместо да губя сума ти време и нерви,прибирайки ги от градина,съм си в къщи за 15 минути и нито сме изнервени,нито изморени, посипани с прах или нещо друго.Има още толкова много плюсове за децата,че ще досадя на всички,изреждайки ги подробно.
 А за София...какво да кажа-аз се чувствам по-добре в голям град.Дразнех се от тишината и кротостта на провинцията,дразнех се от познатите физиономии,които всеки ден виждах по едно и също време,правейки все едно и също...изобщо-скуката ме побърква.Да не говорим за еснафските разбирания на познатите ми в малкия град,а диалекта...него просто ще го подмина,защото яко ще обидя някой...но колкото повече растат момчетата,толкова повече се убеждавам,че в малкия град за тях е много по-добре и в момента обмислям някакъв компромисен вариант.Все ще компенсирам нещата за себе си.Така или иначе,дори,когато съм живяла далече от София,не съм пропуснала нито един концерт или примиера,които съм желала да видя,а и "културния туризъм" до София,който осъществявах беше много приятно разнообразие и почивка,особено като има човек къде да преспи,защото нощните клубове също си ги бива-в София те са най-добри,няма спор.
  А Интернет има навсякъде и оттам се информирам за всичко,което би могло да ми е интересно-книги,театри,клубове,концерти...и това ще е така,където и да живея.
  Колкото до работата и заплащането,ще повторя някои изказвания тук,но ще потвърдя,че нещата,малко по малко, тръгват и в провинцията,а разходите наистина са по-малко.
  С едно изречение-назад към природата и провинцията

От София съм, дразнят ме много неща, но не мога да живея в по-малък град. Причините са почти изброени в предишните мнения. Мога само да добавя, че лично за мен нещата стоят : "Където е тълпата, там е животът!"

Бих допълнила, където е сърцето, там е животът.

Темата така както е поставена може и да не се отнася само за Софето.
Иначе съм съгласна с Лиска за атмосферата, тя сякаш не се
променя (или се променя частично) в територията на цялата ни страна.
На мен малките градове ми влияят по-добре, а селата съвсем.
Обичам селските шумове повече от градските и един ден като си свърша работата в столицата ни, ще отида на село, да не преча на никого.

Израстнах на Попа. Играхме на трамвайната линия, слагайки капачки Преди 20г се преместихме в Младост-2. Беше чудесен, тих и чист квартал. Уви, спомени...
Преди 4г се преместихме в Панчарево срещу "Гъбата", до гората. РАЙ! Чуствах се като на курорт.
Преди 2г посочихме на картата Хасково. Никога не бяхме идвали тука! Чудесен град- чист, спокоен, по-евтин, шадраванчета, градинки, младежки център със спортни, езикови, художествени занимания за деца. Клубове по интереси за възрастните. Мислим да останем тук.
Вчера се върнах от Сф. Отивам там заради родителите, приятелите и ... моя гинеколог- миналата година по спешност отивам при възрастен гинеколог в Х. Знаех какво ми е. Т.к. родих със секцио, имам тънък шеф, който вече почти не се вижда. Та, въпросният хасковски лекар, със стаж над 40г, ме попита, дали белегът ми е от апендисит
Така че, що се отнася до мед. грижи, ги поверявам на Военна б-ца сф.

Обичам София в събота следобед и неделя предиобед. Рядко ми се случва обаче, затова не ходя често. 

Ами да. Празна е. Остават само софиянци в нея. Като и в Пловдив.

    невероятно е точен ритъма , с който се появяват тези теми.  Средно на 3 месеца / като не броя, тези, които не съм прочела/
    Но има нови хора. Затова и пиша /   не, че има нещо ново в това, че София е шумна, мръсна, има работа и си е град , в който  все още има и Театри, Кина   и  Други-неща-които-се случват. И нещо живее.  Защото има градове, в които това го няма.
      Нямам право на глас   Аз хем не съм в София, хем съм в голям град.  И все още нещо се случва. След 2-ра програма./ По онази песен/
   

Събота и неделя мога да карам тротинетка по булевардите...)) така е.   Пресичам диагонално, ей така за тръпката, щото в делничен ден минавам след поне 5- минутно чакане и озъртане.  Не се сърдя и на шоФЕрите.  Те си гонят светофара, защото,  тайно и дълбоко в себе си, предполагам, че ако стигнат с тези, единствени 2 минути по- рано - животът ще им е по- хубав., по навреме ...
   

За мен София (специално) вече няма никакви плюсове. Какъв ти по-висок доход, щом разходите ти са до небето! Аз давам мило и драго да живея в Плевен например (не, че е малък град, просто всичко там е що-годе според нормите). По-малките градове имат чар. А какъв е софийският чар?
Така че предпочитам малко по-нисък доход, но децата ми да растат спокойно, на по-чист въздух, най-малкото (щрак)

Ох, все по-малко издържам тук 

Аз съм от малък провинициален град. Живях 8 години във Варна. Лудница. Стрелят напосоки, както си пиеш кафето. Пълно с мутри.
Когато се роди малкото човече са преместихме в съседен град. Работим и двамата със съпруга ми.
Мисля, че плюсовете са повече. Поне за нашето семейство. Ходим непрекъснато по южното черноморие. Купихме си скоро апартамент на баш пясъка. Взехме си и ранчо в едно село. Супер. Мен ме кефи тишината и спокойствието. Не мога да издържам просто в София.
Но това е въпрос на вътрешна нагласа. На някои хора им харесва многото народ. Понякога и на мен ми липсва, но тогава хващам корабчето от Несебър и отивам за един ден до Истамбул.
Е, вече там се "насищам" на народ!!!

Подкрепям с пет ръце!!! Но това е друга тема...

За мен най-добрия вариант е да живея на село близо до голям град. Не мога да вирея затворена в апартамент, полудявам през лятото! Не мога да си представя и да вися с детето по паркове и градинки, когато вкъщи на село мога да го пусна на воля да тича по двора и улицата.

Иначе бих живяла в голям град, но не София, а примерно Барселона, или Валенсия...мечтииии...