След като миналата година меко казано изкарахме обратното на "почивка", се чудя дали тази година ще има разлика. Споделете с вашите деца как е? Има ли повече мир на плажа, повече разум... Как изкарахте, когато малкото беше на 2 и различно ли изкарахте на следващата година?
- Публикувана: 30 юли 2007, 13:53 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2007, 09:19 ч.
А има ли разлика между "на море" с 2-годишно и "на море" с 3-годишно
Винаги ми е било хубаво да съм заедно с децата. Когато сме на почивка, става още по-хубаво, защото разполагаме с всичкото време на света да се забавляваме.
От 4-месечно та чак до 12-годишно правят пътуванията ни забавни и вълнуващи.
Когато сме на море, на плажа заставаме близо до водата, та да ги наглеждаме, дори когато самите ние сме на брега. Проблеми никога не сме имали.
От 4-месечно та чак до 12-годишно правят пътуванията ни забавни и вълнуващи.
Когато сме на море, на плажа заставаме близо до водата, та да ги наглеждаме, дори когато самите ние сме на брега. Проблеми никога не сме имали.
Ами и аз като Шани реших да не пробвам почивка с 2 годишни деца и не съжалявам.
Опита ми с 3 - годишни деца на почивка:
С щерката - побърка ни, трябваше постоянно някой да я гони, не можехме да седнем една минута спокойно където и да било. А в заведенията вечер бяхме като циркова програма за посетителите
Със сина - първата вечер вдигна 39.5 градуса температура, хукнахме по лекари, беше на антибиотик и си стояхме с него пред бунгалото, докато сестра му и баща му ходеха на плаж.
Въобще почивки чудо- после се върнахме на работа да реанимираме.
Обаче тази година имах супер почивка и най-страхотните, разбрани, послушни, възпитани и добри деца(по едно време с мъжът ми чак се чудехме какво става
).
Опита ми с 3 - годишни деца на почивка:
С щерката - побърка ни, трябваше постоянно някой да я гони, не можехме да седнем една минута спокойно където и да било. А в заведенията вечер бяхме като циркова програма за посетителите
Със сина - първата вечер вдигна 39.5 градуса температура, хукнахме по лекари, беше на антибиотик и си стояхме с него пред бунгалото, докато сестра му и баща му ходеха на плаж.
Въобще почивки чудо- после се върнахме на работа да реанимираме.
Обаче тази година имах супер почивка и най-страхотните, разбрани, послушни, възпитани и добри деца(по едно време с мъжът ми чак се чудехме какво става
). 
Има, има. Тази година бяхме на море с наши приятели.Тяхното момченце е на 2г и 8 м, нашия-почти на 2г. На плажа нямахме проблеми толкова, макар,че Иво бая се ослушваше и се разхождаше самостоятелно. Проблема при нас беше вечер,когато излизахме да хапнем.Не се застояваше и за 5 секунди при нас.Само търчи, на улицата, при паркиралите коли, на колите-играчки(дето се пускат стотинки в тях)......ужас.Другото детенце поне хапваше седнало на масата и чак след това тръгваше на обиколки.Надявам се догодина живот и здраве да е отминал този период при Иво 
За две години не знам- не я взехме 
.Тази година я водихме за 10 дни-средна работа- някои дни ме изкарваше извън нерви, някои дни беше послушна. За водата никога не бяхме на едно менние: Трепери, усните й посинели, обаче само повтаря:" Топло ми е, бе, мамо, оставиви ме". Иначе за храната- ние бяхме АИ и нямах проблеми, защото й беше много интересно, как целия хотел идва в определен час да се храни.
.Тази година я водихме за 10 дни-средна работа- някои дни ме изкарваше извън нерви, някои дни беше послушна. За водата никога не бяхме на едно менние: Трепери, усните й посинели, обаче само повтаря:" Топло ми е, бе, мамо, оставиви ме". Иначе за храната- ние бяхме АИ и нямах проблеми, защото й беше много интересно, как целия хотел идва в определен час да се храни. Надявам се да има, защото миналото лято, когато беше на 2, не можехме да я изкараме по никакъв начин от водата... Ще докладвам след морето...
Ще докладвам след морето... Разликата е че говори повече, а доводите и пазарлъците са безкрайни. Тази година почти ме убеди, че и във водата човек изсъхва перфектно.
Според мен има разлика, яде повече неща, заиграва се повече, по самостоятелен е.
Ами аз опит с тригодишно нямам. Мога да ти кажа с 1,5 г. и 2,5 г.
Прекрасно си изкарахме. Дете - мечта. Много послушен и добър. Къпахме се, тичахме по плажа, а през повечето време копаеше в пясъка.
Само да направя уговорката, че сме били в много тихо и спокойно място. Без играчки със стотинки, без джангър, тълпи и лудница.
В България има още 2-3-4 такива местенца, слава богу.
И още нещо. И през ум не ми е минавало да отида без него на почивка, особено на море.
И напоследък съм много възмутена от мои познати, които хвърлят децата на бабите и отиват на море. А децата са толкова щастливи там и е такава радост.
Прекрасно си изкарахме. Дете - мечта. Много послушен и добър. Къпахме се, тичахме по плажа, а през повечето време копаеше в пясъка.
Само да направя уговорката, че сме били в много тихо и спокойно място. Без играчки със стотинки, без джангър, тълпи и лудница.
В България има още 2-3-4 такива местенца, слава богу.
И още нещо. И през ум не ми е минавало да отида без него на почивка, особено на море.
И напоследък съм много възмутена от мои познати, които хвърлят децата на бабите и отиват на море. А децата са толкова щастливи там и е такава радост.
Съгласна съм със Смърфиета , не знам защо много родители се отказват от емоцията, която ще изживеят с децата си. Според мен винаги можеш да отидеш сам на море (т.е със съпруга, имам предвид), но да отидеш с 2 годишното си дете на почивка ти се отдава само сега. Догодина то вече няма да е същото. Сега очаквам да чуя - зависи от детето. Е, моето (малкото) е меко казано "енергично" момченце. Наистина доста потичах след него, нямах възможност да купонясвам всяка вечер с компанията (само през вечер, защото се редувахме с баща му за приспиването), но и за миг не съжалявам, че го заведох на почивка в Турция на 2 години. Впечатленията, които събра от новите преживявания и радостта в очичките му са ми достатъчни, за да забравя тези малки неудобства.
И аз подкрепям последните 2 мнения. Няма нищо по-хубаво от това да видиш такава радост в очичките на детенцето, как се радва на морето и на пясъка. Никакви проблеми не ни е създавала, е верно миналата година за нас беше по-лесно, защото беше на 11м и през повечето време спеше в количката на плажа, но сега ни беше много по-голям кеф, като я гледахме как се радва и подскача още с отварянето на очите сутрин, само защото отива на "мойенцето"
Ами доколкото си спомням май тичането МИ беше повече.
Поне първата година имаше някакъв страх от вода, някакъв страх от самота (в смисъл да не ни вижда) и набираше по-бавно скорост. През втората година (т.е. като беше на 3) вече беше по- в свои води и нямаше притеснения никакви.
Поне първата година имаше някакъв страх от вода, някакъв страх от самота (в смисъл да не ни вижда) и набираше по-бавно скорост. През втората година (т.е. като беше на 3) вече беше по- в свои води и нямаше притеснения никакви.