Секциото...има ли място за притеснение!?

Не мога да отговоря на всичките ти въпроси, че съм позабравила вече (7 и кусур години)

Аз бях с пълна упойка, понесох я добре, събудиха ме още в операционната, после пак заспах, разбира се.
Преди секциото се правят тестове с поносимостта към упойките, така че не се притеснявай от това. Не знам как е с местна упойка, плюсът е, че веднага ще си видиш децата.

Не знам дали се прави клизма преди планово секцио - на мен ми правиха като ми почнаха контракциите, тъй като идеята беше да раждам нормално, но не стана. Иначе би трябвало да си гладна, както се прави преди всяка операция.

На мен раздвижването ми беше гадно, едвам се замъкнах от реанимацията до стаята. Но има хора, които по-лесно стават.

Ако има възможност да не са при теб през деня през първите 2-3 дни - по-добре, защото ставането и прочие са трудни неща.

Храна е добре да ти носят, щом си капризна.

Къпането зависи от зарастването на раната.

Надявам се някой "по-пресен" и раждал в Тина Киркова да се включи.

Касита, не съм в ТК, а в АГ-Варна ВИП-а.
За носенето в болницата, каквото и да напиша сега сигурно ще пропусна нещо, има няколко подробни теми по въпроса, а и от самата болница ще ти дадат списък с необходимото.
Клизмата я правят сутринта, преживява се, аз лично вечерта бях яла само бульонче и сок.
При мен секциото беше със спинална упойка, карат те да легнеш настрани и да си опънеш гърба, точно една секунда е боцкането, нас са ни били десетки инжекции, така че т'ва не ни плаши, нали?
Самото секцио продължава около 50 минути, като бебчетата ги вадят в самото начало веднага едно след друго, оттам нататък е шиенето. Нищо не се усеща, приказвахме си с док и анестезиолога, все пак знаеш кой ми го прави - д-р Александров, при когото правих и ин витрото и си имаме приказка много Единственото неприятно усещане беше, че умирах от студ (реакция към упойката, която много често се получава - усещането е все едно си излязла за малко по къс ръкав навън през януари. След около час обаче постепенно преминава.
Първия ден не дават да се пие вода - единствено док ми позволи на всеки час да си изплаквам устата с една глътка - това ми беше най-трудното да преодолея жаждата. Бият обезболяващи веднага след като пусне упойката, а преди тяхното действие аз лично усетих болка като при силно болезнена М.
За яденето не се притеснявай, първите 2-3 дни нищо не се яде - на следващия ден само бистри сокове и чай, а на третия можеше и айрян. Но и аз изобщо не бях гладна - жаждата ме мъчеше само и то първия ден. Аз си бях заредила хладилника с Нести и пиех по 2-3 кутии на ден.
За къпането аз се изкъпах на 6-я ден директно под душа - отчитам го като грешка защото после в единия край ми протаи и после 2-3 седмици слагах марли. Ако можеш остискай по-дълго време с къпане по части предпазвайки раната.
Каситка, няма нищо което да те притеснява, аз лично не се притеснявах изобщо за самото секцио - в главата ми беше само бебетата да са живи и здрави и всичко да мине нормално.
И накрая да ти кажа, очакват те прекрасни моменти, които ще помниш цял живот!

Благодаря ви много.

Сигнус, 

Краси,
аз мога да кажа само добри неща за това, което ми се случи. Нормално е да си притеснена, когато не знаеш какво те чака. След една седмица се чуствах така, сякаш никога не бях раждала. На секциото хубавото му е, че можеш да си сядаш на д-то спокойно, пък и докторите вършат цялата работа. Клизмата е нещо, което се понася неусетно, самата операция трае 40-50 минути, но не се усеща. Боцкането от иглата е сякаш те хапе комар (не се обръщай да гледаш иглата, малко е кофти размера и:)) После в реанимацията си почиваш, а болката е не особено голяма - като при малко по-тежък цикъл, поне при мен, но те те обезболяват. С две думи - дишай спокойно докато не дойде момента. Не съм раждала нормално, но ако пак ми се наложи - секциото е начина. Успех!

Аз не съм раждала в БГ,но операцията си е операция,,
Спинална упойка/биха ми я ниско в краста в седнало положение,защото не можаха да ме накарат да легна/отидох с изтичащи води,пълно разкритие и нечовески болки/,нищо не усетих.Беше ми много студено преди упойката,защото в операционната трябвало да бъде много студено.По време на операцията не усещах абсолютно нищо!
Изпитах огромно облекчение тъй като по време на бременността бях с безумни болки и най-вече като разбрах,че бебетата са в отлично здравословно състояние .След операцията ми даваха само кубчета лед и след няколко часа ми казаха да пия много вода,след това желе и накрая обща храна.Изкапах се на втория ден с лекарско разрешение и нямах никакъв проблем.Бях зашита отвътре и защипана с телбот,които махнаха на 9 ден,но можело и по-рано.Няколко часа след операцията отидох да видя бебетата на другия край на болницата,а зад мен вървеше сестра с инвалиден стол,но не се наложи .Коластрата ми тръгна в огромни количества на втория ден и ставаше все повече.На третия ден поисках обезболяващо,защото малко се изхвърлих с ходенето,но това беше!На 10 ден забравих,че съм раждала,само когато се обръщах в леглото,но накрая на бременността и това не можех да правя от болки.
При мен нямаше време за клизма,но и никoй не ми предложи.Нямаше никакъв проблем,но тук и при нормало раждане не правят-ако поискаш май 
В момента почти нямам белег,които да мажа с всички кремове,с които съм се заредила предварително 

Леко раждане и здрави бебета   

Много, много ви благодаря за разказите! Така успокояващо действат! Макар че, може би бих могла и нормално да ги родя, но не знам дали си струва риска за тях, за сметка на моите страхове от операцията? 

малееееееее само аз съм с друг разказ за секциото  с пълна упойка, къпах се 5 часа след операцията, тогава се и раздвижих, като първо си закусих хубаво, като всички други пациентки. нямах ограничение на храната. отказвах обезболяващите. като ми махнаха конците на седмия ден вече нямах никакви болки  никаква клизма не ми правиха, бях с изтекли води

Стига с тези притеснения Както се беше изразила една съфорумка секциото е "културна работа" Раждах по спешност, без да ме усетят (лежах в патологията) разкритието тръгна, системата не помогна (макар,че ми обещаха,че няма да раждам и ще си ме върнат да си долежа оставащите седмици ).Така или иначе стигнах 7 сантиметра без болки и без да разбера, та се наложи за 20 минути да ме подготвят за операция - първото бебе беше седалищно и не са ме и питали какво раждане предпочитам. Бях яла през деня, така че и момента с гладуването 12 часа по-рано го пропуснах. Направиха ми клизма, отказаха епидурална упойка и директно ме приспаха.  Раздвижих се около 5-6 часа след операцията. Доста трудничко беше, болезнено, но предполагам,че и при естественото раждане не е по-голям празник усещането.Поисках обезболяване един единствен път, за да изпратя едното си детенце в друга болница. Така или иначе първите 3 дни бях по-тромава и ставах по-внимателно. Имаше ограничения за водата и храната след операцията. Помня,че имах вълчи апетит и бях особено възмутена,че не ми дават да ям. После дискомфорта постепенно отшумя и на края на първата седмица, когато махнаха конците, нямах никакви неприятни усещания. Когато се прибрах у дома вече бях забравила,че съм раждала с операция. Белегчето ми е толкова съвършено, че трудно се забелязва
Леко раждане на очакващите

             Така да отговоря и аз. Раждах преди година в "Света София". Изтекоха ми водите в един през ноща, а Ваня така и си беше останала седалищно. Ясно беше че ще е секцио. Когато се добрах до болницата вече усещах контракциите начесто а преди да тръгна си мислех че нямам и бях със 4 см разкритие. Нямаше врезе за клизма. Извиках си лекарката, малко се забавихме заради спешно секцио на друга мама.  След като ме вкараха всичко мина много бързо, но не успях хубаво да видя мадамите защото се обяснявах с анестезиоложката че усещам болка от едната страна. Не беше нещо непоносимо, но се усещаше. Тя не ми повярва до момента в който тръгнаха да ме местят и видяха че мога да си мърдам десния крак. Още на следващия ден се раздвижих и се възстанових много бързо.
              В началото не дават почти нищо да се хапва, само сокчета и вода.
              Бях в двойна ВИП стая.
              За въпросите свързани с кърменето ще пусна отделна темичка, че вече стана много разхвърляно 

Благодаря ви за отговорите на всички.  Май не е толова страшно.  Благодаря ви.

И аз да се включа, раждах в Тина Киркова.

Слагането на абоката боли повече от слагането на упойката Иглата е тънка и гъвкава, така че нищо не може да се прецака, въпреки това трябва да стоиш мирно

При мен си тръгна естествен родов процес, цяла нощ дрискане през половин час, тъй че клизмата ми се размина Но секциото не Ако имаш време да се подготвиш съвета ми е да се избръснеш предварително, защото там те бръснат с едно ножче, дето е като на аба ми зъбите и после се като проскубана катерица

Помоли доктора да ти сложат катетъра слад като ти бият упойката, за да не го усещаш, моята докторка така направи и съм й много благодарна

На мен веднага ми дадоха да пия вода и ябълков сок. д оследавщия ден само това съм пила.

това е най цивилизационния начин да родиш.моето беше на 5 април.след няма и 5 дни вече бях забравила че съм родила-препръчвам ти спинална упойка-по лесно и безопасно е.бях в съзнание и видях бебо първа след това не боли защото ти слагат обезболяващи веднага като мине упойката.много ме беше страх но нямаше за какво.всичко минава за 30 мин и остава само приятното усещане че си дарила живот леко раждане

Много, много ви благодаря. Такъв кураж ни давате! Знам, че ще ме хване треската като наближи и а и след това  но ще се справя! Благодаря ви, момичета!

здравей няма нищо страшно.аз праждах прези 1г. м майчин дом софия секцио със спинална упойка.3 часа след секциото вече ме вдигнаха.4 часа след операцията почваш да пиеш вода на глътки и желателно колкото можеш повече за да почнеш да се чистиш от упойката.сутринта в 8ч. донесоха ни закуска едно кисело мрляко, половин пакет обикновени бисквити, няколко маслини, парче сирене, парче кашкавал и филия хляб.които аз изядох за секунди понеже бях много гладна.същият ден в отделението можеше да хапваме за обяд супа, и вечерта вече нормалната храна.няма нищо страшно.успех

  Е не е честно, но фона на МД, в ТК ни умориха от глад след секциото.  Мисля че можеше да не спазя препоръките и да помоля да ми донесат малко хапване и по-рано. Така и не са резминах с рациновото масло 

не знам упойката какво влияние оказва, но тук си ми дадоха храна още на закуска (операцията беше 2 посред нощ) вода ми дадоха още в следоперационна зала

Да, определено ни умориха от глад в ТК  - грижат се да си възстановим килограмите максимално бързо  .
Вода и/или ябълков сок трябва да се пие колкото се може повече, за да се избегнат страничните ефекти от упойката. Ако можеш поне 3 литра изпивай.
На мен най-ужасното ми беше поставянето на катетъра и не точно поставянето му, а промиването с йод (май беше) - с един чайник те обливат на прясно обръснатото и без това чувствително място и паренето беше кошмарно  . След това по гадост ми беше студа, който изпитвах през цялото време и най-вече след операцията. Ааа, нарвно със студа може да се сложи и неприятното усещане във втората част на операцията - почнаха да ме хващат лудите и да не мога да си намеря място; изпитвах неистово желание да се мърдам и най-вече краката - но това май е до психика  . Анестезиолога ми угоди да ми поразмести караката, но както се сещаш не усетих нещо от това  .

Но на въпроса ти в заглавието - НЯМА място за притесние, всичко е толкова преходно, че малко след това всичко лошо ще е само бегъл спомен  .

Според мен най-важното, за което трябва да се погрижиш, за да си добре е: 1. да пиеш много течности; и 2. да се движиш максимално много след операцията - боли много, но колкото повече се движиш, толкова по-бързо ще се възстановиш. И както ме посъветва анестезиолога ми - като вървиш, гледай нагоре - ведниш превиеш ли гръб, две седмици ще ходиш така най-малко. Така че, стискаш зъби, вирваш носа и се движиш  .

Какви окуражителни думи! Дано не ми се наложи, но чета с интерес темата, защото не се знае какъв номер ще ми погодят тези двамата в мен!

помниш ли какво яде, чудно ми е, з-то при коремни операции в БГ има известни ограничения заради нарушената перисталтика на червата.

на закуска както обикновено, бели хлебчета, масло, мармалад

значи си се хранила 6 часа след операцията и то с твърда храна, учудвам се искрено
В БГ след коремни операции, 3 дни хората са на течно-кашава диета- супа, пюре, пиле фрикасе, кремчета, БЕЗ плодове, банани, разни газирани и газообразуващи храни

   Ти се радвай, че си имала желание, но не си могла, аз пък нямах желание, но определено можех да си мърдам десния крак. Най-накрая като го видя анестезиоложката ми повярва че не усещам само дърпане и опъване, а и болка от едната страна. Не се шашкайте болката беше търпима, но не го очаквах, а и ме ядоса това че ме правеха на луда, че само си въобразявам...

това е т.нар. мозаечен блок, дължи се повече на специфични анатомични особености, но и до известна степен на опитността на анестезиолога.
Много рядко се случва по принцип.

   Да само че по някакъв друг начин го нарече анестизиоложката "нещо си тип зебра". Каза че много рядко се случвало и по принцип само била чела за това. Просто едната половина на нервите ли на какво не разбрах била по-малко чувствителна 
   Така че не искам да ви притеснявам, рядко се случва, а и не беше като да ме боли много, просто усещах нещо за разлика от ляво, къдете наистина беше само дърпане и опъване 

В Майчин дом направо ви спетват угощение явно след операция. В Тина Киркова родих в 2.15 на обяд и ядох нещо чак на други яден сутринта и това неща беше парче извара или изключително обесолено сирене. като казвам парче имам предвид колкото палеца ми на обяд - кисело мляко май беше обаче ведага щом отидох по голяма нужда на третия ден след шоколадчето със сена ми дадоха нормална храна, която често беше боб с наденица или пък леща, чудно меню за майка - кърмачка

е ако не бяха прасковите, щях да отнеса някоя клизма си мисля  а и бях в сектора на оперираните, не при родилките, не знам що има такава разлика с бг 

Е, аз затова искам мама да ми носи ядене, срам не срам,  това е положението  Като не ям млека и тем подобни, ще колабирам от глад и немощ.    Оф, то пък дали изобщо ще ми се яде от притеснение по бебетата и от вълнение. Хм, и аз не знам. 

Ще ти се яде и още как - аз бях освирепяла и бях готова на всичко да похапна още на същия ден.

Мишленце, теб поне чак в 14:15, а мен ме оперираха още в 6:00 сутринта като имах ембарго на храните от 18:00 предния ден  . Парченцето сиренце на следващата сутрин ми се видя като печено агне по гергьовски  . Да не ти казвам какво количество сок съм изпила да заситя поне частично празния си стомах  .

От какво да те е срам? На мен също ми носеха храна. В ТК храната е повече от неподходяща за родилки, кърмачки и който да било друг. Аз раждах нормално, но все пак ще ти кажа менюто за първит три дни:
1 ден - леща
2 ден - боб
3 ден - зеле
На четвъртия с моята колежка по легло им казахме вече да не ни носят изобщо храна! Ядяхме си само нашите. А моята рода се изсипа да ми носи вкусотии...

Относно апетита. Първите дни хич не ми се ядеше, но ме караха заради ходенето до тоалетна и заради кърмата. Обаче после си ми дойде апетита и гледай каков става...

Е, как може такова нещо??  боб и зеле на родилка.  ами щом не е срамно, супеер. и аз ще им връщам храната  нека си я хапват те.

Момичета, кажете нормално ли е в края на 6-ия месец да имам таква силни болко отдолу на коста, които от снощи прерастнаха и със схващате на десния крак. Например за да седна крак върху крак, не мога сама да го преместя, ами  повдигам десния крак и така...боли много, и като ходя, да не говорим като лежа и се опитам да се завъртя нощно време. Обувките трудно си обувам, да не  говорим че така ме обиват сега, дали е възможно да са ми пораснали стъпалата.  За болките в ляво  и дясно няма да говоря, явно се разтяга матката, а и бебетата ме подпират. И много ритат тези мъже, бе... И на мен ми се струва,че май поне единия се е обърнал и не е вече с главата надолу.  В четвъртък съм на Фетална при д-р Димитрова и ще видим как са.
И още едно питане, вие колко на често ядете. Аз ям през час, и то освирепявам от глад, не просто лек глад.  По два пъти закуска, два пъти обяд, следобед пак два пъти хапвам нещо и вечерям по два пъти. 

И аз чакам новини от фата моргана, дано всичко с нея  и бебките е наред.
Радвам се, че Ирка се възстановява, и я очаквам с нетърпение сред нас, дано да има сили и време да ни разкаже. Хубав ден!

Ами мен директно си ме питаха - днес има едикакво си за ядене, ще искаш ли? 

За болките, нормално е - вече започват по-осезаемо да растат. А за апетита не се притеснявай - аз си хапвах добра закуска, после късна закуска, после на обяд първо, второ и трвто и към 15:30 вече бях освирепяла. Така, че споко - не си единствена и не е толкова лошо 

Каси, ще връщаш разбира се. ние по-точно не го ядохме и те си взимаха пълните чинии. 

Болката е нормална - разширяват ти се тазовите кости, защото се подготвяш за раждане. Аз със Йоана точно там долу имах мног осилни болки, чувствах се като Буратино, само дет оне скърцах  Сега ме боли по-малко, все пак съм си разширена от първото раждане 

Бях чувала за теорията, че при първа бременност краката порастват с 1 номер и не вярвах  Е, случи се. Носех 38 за чехли и 39 за маратонки и ботуши. Сега нося 39 за чехли и 41 за ботуши  Дано сега не е така, че ще трябва да ходя по мъжките магазини 

Аз в четвъртък съм при моя лекар - значи и двете ще се хвалим с новини!

Хихи, успокоих се.  Момичета, много сте сладки. Не е лошо да се хапва, вярно, ама ..... нали трябва да е разнообразно, та само затова мисля, какво ще се яде днес, утре и т.н.
Деси, много ме разсмя с номера за обувки. Ама май верно ни растат краката. хихи.  Успех и на теб в четвъртък!

Благодаря, Каси!

Момичета, пак се шашнах нещо.    То тази тема си стана тема за Тина Киркова, но нищо де.
Ще поместя тук един пост на една мама от "Зачатие", която скоро роди в ТК. Наистина ли е толкова страшно и гадно?  . Че дори и ВИП-а бил отврат. Хм..

Ето и текста на denito:

Хайде сега и аз да поопиша моите впечатления от "Тина Киркова":
- моето секцио мина наистина перфектно, защото лекарят, които ме следи през цялата бременност и за когото си бях платила е най-добрия за секцио. Нямам конци за махане, нямам рязани мускули, а също така съм шита по метода на пластичната хирургия и нямам никакви шевове. На деня на секциото седя много време при мен /независимо от това, че и този ден както и следващите беше в отпуска/, след това няколко пъти ми звъня по телефона да ме чуе как съм. На следващите дни идваше всеки ден да ме вижда, да ми сменя превръзката и да ми решава проблемите. Едно от момичетата в реанимация беше помислило, че ми е баща...
- относно отношението в реанимация, където прекарвате деня на секциото и до следващия ден на обяд - отношението на акушерките и санитарите е горе-долу, т.е. има такива, които са по-внимателни и такива, които дори намекват, че за да свършат някаква работа трябва да си платиш.
- на следващия ден след секциото по обяд след болезнено раздвижване следва преместване по стаите.
- ВИП отделението е на 5-ия етаж. Разбира се ако сте чели сайта на "Тина Киркова" имате огромни очаквания, но изненадата е пълна при постъпването ви там и става все "по-интересно" с всеки изминал ден ...
* стаите - двойна ВИП струва 30 лева на ден. Стаята е ужасно тясна - едвам се побират 2 легла с 2 нощни шкафчета, един хладилник и телевизор. Банята и тоалетната ги делиш със съседната стая. Т.е. на 4 момичета една баня и тоалетна. Климатик и вентилатор няма. Дограмата беше развалена - прозорецът не се затваряше. Звънците, които в болница са задължителни ги има, но не работят /дай боже да не ви се налага да викате акушерка/.
* акушерките за нас - внимание никакво, когато ни се наложи да повикаме акушерка за жената, с която бяхме заедно в стаята не можахме да я намерим повече от половин час. Да не говорим, че акушерската стая е в края на един безкрайно дълъг коридор ...
* визитация за нас - задават въпроса: "добре ли сте, има ли някакви проблеми?" след което ако решиш да споделиш какво те притеснява следва нелогичен или объркан отговор и бързо гледат да се ометат от стаята...
* когато попитах защо звънците не работят ми казаха, че "като не ми харесва да се оплача на шефа на болницата" ?!?
* акушерките за бебетата - първо имайте в предвид, че никой не ви обяснява дори как да държите бебето. Ако имате късмет първия ден да попаднете на някоя по-любезна и я попитате, тя ще ви обясни набързичко, иначе сори - всеки да се оправя с бебчо както намери за добре /ако ви е второ детенце окей, но ако нямате опит - късмет!/.
* от третия ден след секциото оставиха децата ни гладни от 6 сутринта докато в 19,30 часа не отидохме да питаме какво става и защо не ни носят АМ. Отговорът беше - ми вие не сте записани за АМ, защото кърмите, а нито аз нито жената с мен имахме кърма или пък някой ни беше попитал имаме ли или нямаме. И така този ден бебчетата ни не бяха яли нищо цял ден - толкова беше тъжно.
* на следващия ден се почна мъката с кърмата - жената с мен нямаше проблеми, защото и е второ детенце, но аз изживях истински ужас. На молбата ми за помощ към дежурната акушерка тя дойде и ми направи такова стискане, че направо щях да припадна от болка /по-късно на следващия ден разбрах, че имало начин да се стисне и не чак толкова болезнено, все едно си животно..., а и за да си помогнеш трябва да си правиш топли компреси и да се масажираш в посока отгоре към зърното - наистина много помага/. После опитвах с ръчната помпа, но излизаше много малко. Реших да отида на електрическата /която любезно е обяснено в сайта, че има и е на разположение/, оказа се, че тя е на 2-рия етаж /където е и операционната и родилна зала/, а не във ВИП-а. Качваш се на асансьора, където се возят всякакви хора, в някакво състояние не за пред хора и слизаш сам долу. Търсиш от акушерка на акушерка и когато стигнеш до помпата, се оказва че "от няколко дни нещо не работи", да не говорим, че самата помпа е сигурно на "100 години" и да работеше незнам дали щеше да свърши работа....
* може още много да пиша и сигурно като се подсетя ще добавя още доста, но едно искам да кажа в заключение - МОМИЧЕТА ИМАЙТЕ В ПРЕДВИД, ЧЕ ВИП-А В "ТИНА КИРКОВА" НЕ Е НИКАКЪВ ВИП И БЪДЕТЕ ПОДГОТВЕНИ ЗА ВСИЧКО!!!

Оффффффффффффф, аман! Незнам защо някои майки очакват 5 звезден хотел?!  Ако раждат в Св. Лазар, частната Св. София или Правителствена, могат спокойно да плюят по неработещите звънци или баните, защот отам се плаща мнооооооого повече! 

Каси, спокойно, мила! Стаите са два вида - голяма, малка, голяма, малка. Аз се паднах в малка. Наистина не е много голяма, но определено има място за двете мами и бебетата. Голямата е доста голяма. Баните се делят между мамите от една малка и една голяма стая. Но... банята е супер чиста, нови душове, нови тоалетни, има си подвижен душ, огледало, хубаво е! Всеки ден идва чистачка и мие всичко в стаята и банята. В стаята има ТВ и хладилник. нашият прозорец беше наред.

Още при влизането ми в стаята дойде акушерка, сложи Йоана в мен и ми показа как да кърмя. Стоя до мен и после ми каза да я викам, ако имам проблем!

Който е секцио го питат как е с кърмата и докато слезе кърмата дават на бебо АМ.

Освен това всеки ден минаваше лекар на визитация, гледаше ми шевовете и кървенето отдолу, преглеждаше ми гърдите и ме питаше за оплаквания. Освен това всеки ден ме викаха веднъж или два пъти за промиване на епизиотимията и веднъж - за печене на лампа за по-бързо зарастване.

Вярно е, че има нелюбезни акушерки, но знаеш си... навсякъде има и готини и гадни хора.

Еми, извинявай, но за 30 лв аз съм доволна.

Каси, ако искаш още инфо, питай - ще ти разкажа!

ПП Възможно е да е попаднала на некой дзвер, ама чак пък всички акушерки да са гадни - ще ме прощава! При мен от пет четири бяха любезни и една гадина. Изтрайва се!

   На същото мнение съм. Ние лично бяхме две мами с близнаци в двойна ВИП и явно беше най-голямата. Определено имаше място за още пет деца плюс татковците.  От бонята съм доволна, е видях и една хлебарка, но какво да се прави.
  Акушерките не се престараха да помогнат за кърменето, но аз и не очаквах. Повечето бяха любезни, само една ми вдигна кръвното. Първия ден когато бях във Випа ми донесоха АМ, но аз предпочетох да си започнем с кърменето и не се наложи да го давам. Просто цял ден бебки си бяха при мен и им предлагах да сучат когато искат, аз основно за това държах на ВИПА. Необходимото количество е много малко, а коластрата е изключително засищаща и полезна.

не знаех, че има малки стаи, но явно е въпрос на късмет

как е имала време да се впечатли толкова от реанимацията, че чак да разбере и за намеци за пари също ми е чудно  . Там освен да лежиш, да те раздвижат и да си тръгнеш, друго не се случва - не знам защо някой би си правил труда да ти иска пари изобщо, може би за да те раздвижи  .. Дивотии са това, според мен мацката е ултра капризна и преекспонира нещата до край  .

Както и преди съм споменавала - детските акушерки са под всякаква критика (особено една от тях - тя си е направо зла за мен, а другите може да минат в графата `стават`), а женските са страхотни - всички до една бяха безкрайно мили и отзивчиви. И въпреки всичко ако попиташ, ти се отговаря. Женските акушерки никога не са претупвали - напротив, винаги са обръщали дори много внимание. При мен дори имаше леко усложнение - един ден вдигнах температура - ами жената реагира със скоростта на светлината и искрено се беше притеснила. Не знам защо тая жена очаква да си седят в стайчето по цял ден, след като си имат работа. Верно, пушат си в стаята и нощем намирисва в коридора, ама това да е кусура.
Относно коридора, ами дълъг ще е, нали е болница със стаи - тя да не иска в подвижни кабинки да ги държат акушерките и като ги викне, да са й в стаята  .

На мен лично най-не ми хареса хигиената - миеха по два пъти на ден (и между другото и санитарките бяха много свежи), но попретупваха и банята си беше бая мръсничка в някои моменти, та аз съм я мила лично, за да не ги гледам тия мизерии до следващото чистене  .

Според мен, обективно погледнато, можеш да се довриш повече на моя разказ, защото съм изкарала цели 11 дни в тая стая, а мацката най-вероятно на 4-я или 5-я ден най-късно са я изписали  .

Нормално е да се притесняваш, но в случая не е основателно  .

ми щото не си раждала, а са те оперирали

И тука е така

тц, там ме набутаха, щото малките бяха в неонатологията и щеше да е кофти 3 бебета да ми реват на главата, а моите да ги няма