Публикувана: 30 юли 2007, 23:05 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2007, 09:54 ч.

Имам нужда от малко успокоение...

3 543
58
1

1
2
3
4
Всички

30 юли 2007, 23:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Знам, че е глупаво, но ми трябва малко успокоение, което няма как да получа от близките си /те предпочитат да ми се подиграват на тази тема Embarassed

/:

Тази година градината на Дариа затваря за месец Август. Не ме предупредиха навреме и отпуските ги планирахме с баща й за Юли и Септември, а и по-принцип и за двамата Август си е натоварен месец. Ще трябва да изпратя Дари при майка ми /на 200 км. от София/, където ще я гледат с баба ми и леля ми...

От една страна ще мога повече да работя, да излизам повече, да почина.

Но до сега никога не съм се разделяла с нея за цял месец, най-много беше зимата, когато се разболя от варицела - 2 седмици.

През последните месеци заради пътувания /мои/ и без това не сме били през цялото време заедно, а сега цял месец...
Страх ме е: Че ще ме забрави, че ще се отдалечи от мен, че ще ми се разсърди задето не сме заедно, че ще я глезят, че може да й се случи нещо далеч от мен, че после ще се 'напасваме' дълго време... че дори няма да й мият зъбите както трябва Rolling Eyes

Как понесоха вашите деца и вие такава дълга раздяла?

# 1 30 юли 2007, 23:34 ч.

Мнения: 7 263

Успокоявам те!!!
Всичко ще е наред ще видиш!!!
Като се върне дори ще сте си по-близки и по-мили от всякога.
Макар че най-дългия период с който съм се разделяла с някой от двамата е бил не повече от 4-5 дни. Embarassed

# 2 30 юли 2007, 23:35 ч.

Мнения: 1 640

Все още не съм понасяла подобна дълга раздяла,като четох опасенията ти....ами те са същите като моите,когато се замисля какво би било,ако си позволя да отсъствам за ден-два,ако се наложи,т.е.,хипотетично дори аз вече си представям как няма да се справи бабата.
Нашата баба сега се учи да свиква с навиците и изискванията на детето ми,справя се с 6-часовото 5-дневно гледане,разбира се добре с внучката си,но...неизбежно се появиха някои негативни поведенчески тенденции у дъщеря ми,така че приготви се за някои изненади.
Мисля,че въпреки това детето ти ще се почувства добре от разнообразяването на ежедневието си,от смяната на климата и новата приятелска и роднинска среда.

# 3 30 юли 2007, 23:43 ч.

Мнения: 5 393

И на мен ми предстои раздяла за първи път с малкия-за 10 дни ще го оставя при баща ми.До сега не се е случвало да го оставям за повече от 1 ден без да го видя и съм ужасно притеснена,въпреки, че баща ми има 3 деца Confused

Успокой се-подкрепям мнението на Лени, че когато отново се съберете, изобщо няма да се е отчуждила малката.Напротив. А колкото до това, дали ще правят нещата така, както ти ги правиш...... ами сигурно не(и мен точно това ме побърква), но ще се стараят максимално.Остави възможно най-конкретни инструкции, обаждай се редовно и всичко ще е наред Peace

# 4 30 юли 2007, 23:46 ч.

Мнения: 625

Не мога да те успокоя,само да ти кажа,че и аз съм същата и ако ми се наложи някога такава раздяла ще ме тормозят същите въпроси.Стискам ти палци да не изпадаш в излишни притеснения!!!

# 5 30 юли 2007, 23:53 ч.

София
Мнения: 6 999

Благодаря ви Hug

Всъщност като ме няма седмица се безпокоя за зъбите, колите и прочие....

Сега обаче само си мисля дали няма да ме забрави? Да заобича баба си повече от мен Embarassed

/срам - ревнувам детето от баба му/ или да ми се разсърди, че я изоставям...

# 6 31 юли 2007, 00:04 ч.

Варна
Мнения: 6 873

В края на седмицата и аз ще оставя Сиси почти за месец при майка ми и сестра ми. По нейно и тяхно желание, градината си работи. Километрите са 400 така, че текущо виждане няма да има.

Цитат

Че ще ме забрави, че ще се отдалечи от мен, че ще ми се разсърди задето не сме заедно

- ей това не вярвам, че ще се случи. Всъщност, тя как приема новината за гостуването?
Напасване после ще има защото и глезене ще има и промяна на някои правила ще има, но не е фатално, всичко си идва на мястото.
През деня е лесно - работата поглъща мислите. Но вечер като се върнеш у дома...си е малък ужас да погледнеш в празната детска стая. Голямо реване ни чака. Аз поне съм голяма ревла. Tired

# 7 31 юли 2007, 00:09 ч.

Мнения: 1 044

По абсолютно същата причина и на нас ни предстои раздяла. Ще водим Митко на село при бабите. Майка ми ще вземе отпуск специално, за да го гледа. Тя е отгледала мен и е много глупаво да се притеснявам, но въпреки това ужасно ме е страх, че тя няма да се справи. Той е такъв бяс понякога, не може да се отделиш и на метър от него-веднага ще направи беля. Освен това нощем се буди и ме търси, иска вода, сънува кошмари, проплаква. През деня трудно заспива, в повечето случеи изобщо не спи. Аз вечер си лягам съсипана, а майка ми все пак е на 60 и ако и не се наспи като хората...А освен това трябва и да сготви и да изпере, че на село няма как.
Лошото е, че на мен не ми дават отпуска и просто нямам друг избор и ще трябва да се разделим за месец - за първи път. Като че ли той ще се справи по-добре, ама аз има да го мисля...

# 8 31 юли 2007, 00:15 ч.

София
Мнения: 6 999

Flash*, каза: "Хубаво." и взе да разказва нещо за баба си... Rolling Eyes

Изобщо не я бива да споделя, поне не и с мен де...

# 9 31 юли 2007, 01:11 ч.

Мнения: 46 518

2 седмици беше нашата раздяла, тя го понесе много добре, за разлика от мен, всяка секунда я мислех, все си намирах повод да звънна, за да видя добре ли е Embarassed

ужас ...

За привикването и заобичването не вярвам, децата правят разлика и обичат различно Peace

програмата й беше запълнена от до с всякакви "дейности", но когато отидохме каза, че иска да си ходи вкъщи Mr. Green

това се случва за първи път, обикновено майка ми се крие, когато си тръгваме и въпреки това, докато излезем извън града плаче за нея Laughing

Успех!

# 10 31 юли 2007, 02:11 ч.

Мнения: 3 367

napraweте си телефонни срещи,по 3/ден,вечер за приказка "по телефона"; не мога да измисля нищо друго,тя ще е ок,теб не те мисля обаче..има и ред позиви,мисли за тях..

# 11 31 юли 2007, 02:15 ч.

София
Мнения: 6 999

anette1104, мерси за предложението, но тя отказва да говори по телефона...

Ако някой не е с нея - отказва да му каже и дума по телефона - запушва си ушите. Rolling Eyes

Примерно иска баща й да дойде или иска да му каже нещо, но отказва да си говорят по телефона. Иска да дойде...толкова. Crossing Arms

# 12 31 юли 2007, 02:24 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Синът ми беше 10 месечен, когато го оставих на бабите и аз си продължих ученето в Пловдив. Е, в началото пътувах всяка събота и неделя, но по сесиите ми беше невъзможно.
Аз имах същите опасения. Знаех, че ще го гледат добре, но се страхувах да не приеме свекърва ми(тя беше повечето време с него) като по-близка от мен. Това най-много ме тормозеше. Пропуснах прохождането, някои дребни нещица, но хубави. Но пък и не ми се отлагаше повече следването.
А сега да те успокоя - връзката майка-дете е толкова силна, че и две години раздяла, не сме я загубили. Детето знае, че бабата си е баба и майката е една. Обича бабите си, но най му е добре при мен.
Между другото - сега пак е със свекърва ми, вече почти месец. Но пък имам тренинг и съм спокойна.

# 13 31 юли 2007, 02:40 ч.

Мнения: 3 367

Иса,ъъъъъъъъъъъъъъъ..това сложно с телефона..можеш за започнеш 10ина рисунки и тя да ги довършва всеки ден с баба си и да си говорят за "мама"..или напълни букран с камъчета,да вадят по 1 на ден,и като свършат ще сте пак заедно...идеята е хем да и е добре там,хем да знае че не си я зарязала ..и да и обясните какво точно става и защо,макар децата да нямат представа за време и за нея една седмица и 2 месеца да са абсол.еднакво нещо..
*
разгърни тефтера с телефони на стари гаджета,парти тайййййййййййййймммммм Laughing

# 14 31 юли 2007, 02:49 ч.

София
Мнения: 6 999

anette1104, мерси - разсмя ме Simple Smile

Цитат на: anette1104 в вт, 31 юли 2007, 02:40

разгърни тефтера с телефони на стари гаджета,парти тайййййййййййййймммммм Laughing

Толкова нови, ти старите... Flutter

# 15 31 юли 2007, 07:49 ч.

Мнения: 901

Няма как да спреш да се притесняваш, колкото и да ти говорим, това е за първи път и ти сама ще си я извървиш тази пътечка, за да видиш накрая, че страховете ти са били излишни.
Все пак, ти предлагам да гледаш на това като възможност да се фокусираш върху себе си и съпруга си. Убедена съм, че има неща, които не сте правили откакто се е родила малката, а сте ги обичали.
Не разваляй възможността с притеснения и самоизмъчване - налага се и толкова.
Иначе, няма да те забрави - колкото и за дълго да се разделяте, колкото и да е често, тя пак ще се озарява цялата, като те види, и ще ти се хвърля на врата веднага щом те види. Така стоят нещата просто.

# 16 31 юли 2007, 08:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Иса, да не е бебе, че да те забрави Grinning

. От опит - най-големите притеснения са преди раздялата и първите 2 - 3 дни. После откриваш, че раздялата си има и предимства - може да го удариш на живот, на работа, на лятно почистване.... И като си дойде детето, всичко си тръгва по старуму и си казваш "Леле, ама аз защо не си починах и не си помързелувах" Mr. Green

Успокоявай се, че за детето е хубаво да смени малко обстановката. Както и да го гледат, това ще го обогати откъм преживявания и ще му е полезно. И да я поразглезят, за 2 - 3 дни ще я "вкараш в правия път".

# 17 31 юли 2007, 08:35 ч.

Мнения: 4 451

И аз не съм се разделяла за толкова дълго, но те успокоявам веднага. Детенцето е достатъчно голямо, за да те забрави. Мама си е мама, нали знаеш. Освен това, ще се чувате редовно по телефона. Тя ще ти разказва какво прави, как е, какво и се е случило и т.н. За останалото мнението ми е 1:1 с това на Лекси, няма да повтарям. Grinning

# 18 31 юли 2007, 08:48 ч.

Мнения: 1 113

Ох, аз изживявам почти същото в момента. Лилия е на море с баба си и дядо си. За забравянето не се притеснявай. Със сигурност няма да те забрави. Истината е, че освен притесненията по това как се справят, ще ти е ужасно пусто. Първата вечер й пях песнички по телефона, мисля че аз имах по-голяма нужда от тях отколкото тя. Убедена съм, че независимо от всичко, детето ще иска да те чува по телефона. Особено като осъзнае факта, че колкото и да иска ти не можеш да се появиш при нея. Приготви няколко твои актуални снимки - Лили искаше да ме види, не само да ме чуе.
И накрая да те успокоя - Hug

# 19 31 юли 2007, 08:51 ч.

Мнения: 1 426

Синът ми беше на годинка и девет месеца, когато ме пратиха за шест седмици командировка в Англия. Не можех да откажа, първо, защото от това зависеше бъдещата ми работа, и второ - месец и половина в Англия, кой би отказал! Взе го сестра ми, но и аз имах същите опасения като тебе. Разбира се, всичко беше наред, когато се върнах. Първата вечер ме гледаше под око, но като се събуди на сутринта - все едно, че изобщо не бяхме се разделяли.

# 20 31 юли 2007, 09:12 ч.

София
Мнения: 1 062

Аз тамън ще си я прибирам след 3 седмично пребиваване на вилата. Толкова хубаво си изкарва, бузките и са червени, тииича по цял ден на двора, абе...щастие пълно. Събота и неделя сме там. Изобщо не се цупи, дори е много доволна. Е, мрънка когато си тръгваме, но много бързо забравя. А тя по принцип е чешит, лесно се сърди, не ми говори. Но там изкарва повече от чудесно. Наоколо има крави, кокошки, кончета, къде ще види в мръсната София такова нещо - гонитба с кокошки Simple Smile

Всичко си има предимства и недостатъци. Детето ти със сигурност ще е на много по-чист въздух, което автоматично прави пребиваването и там много по-полезно, отколкото ако е тук. Ще тича и играе много повече. Ти би ли могла да и осигуриш постоянното внимание, което баба и ще и осигури? Не. И още, и още.
Спокойно. Това, че ще те забрави, го отхвърли моментално.
С две думи - лято при баба. Най-големия кеф за малките деца. После вече така и така няма да можеш да я накараш да отиде, така че се възползвай овреме Simple Smile

# 21 31 юли 2007, 09:53 ч.

Мнения: 967

Нас навремето почти всички ни пращаха целите летни ваканции при бабите (на 200 или повече километри). И все пак хора станаха някой от нас Mr. Green

. Споко, за детето и за родителите е много хубаво малко дистанция да си починат един от друг.
Е, като ти е за първи път, ще страдаш, няма как и ще ти е мъчно. Но гарантирано, че няма да те забрави.
Обаче 200 км не са много използвайте събота и неделя да отскочите дотам и хоп цял месец се дели на 4 пъти по 1 седмица.

# 22 31 юли 2007, 10:06 ч.

Мнения: 351

Май само нашето детенце ни забравя като го оставим за малко на бабите. Cry

За първи път го оставихме когато беше точно на една годинка на свекърва ми. Решихме да отидем на екскурзия в Европа за 10 дни. Като се върнахме не ни помнеше и дори малко се страхуваше от нас. Но след половин час си спомни кои сме и после няколко месеца се движихме като залепени двете. Не даваше да излезна от стаята, защото си мислеше, че пак ще я оставим.
Сега юли пък бяхме на море в Турция и я оставихме на майка ми. Обаждахме се всеки ден да я чуваме. Уж си говорехме до последния ден, преди да тръгнем обратно, а като се върнахме пак ни беше забравила. Този път и подаръците не помогнаха. Дори ме разплака, защото целия следобед ми викаше "Како" и ме канеше да си играем.
Направо незнам как е възможно. Случвало се е бабите и дядовците не ги вижда и по 3 седмици и като ги види ги помни. А аз, която съм по цял ден (и нощ) с нея за 10-тина дни ме забравя.
Но пък твоето детенце е по-голямо и едва ли ще те забрави. Определено няма и да ти се разсърди, защото съм сигурна, че баба и дядо ще се постараят да го поглезят.

# 23 31 юли 2007, 10:24 ч.

Мнения: X

Иса не се притеснявай,всичко ще мине по мед и масло.Разбира се ,че детето няма да те забрави.Предложенията за рисунките и камъчетата са много добри, поне според мен.
Ти си нейната майка и си най-добрата майка за нея!!
Според мен е много важно и реакцията на бабата, която ще я гледа.Трябва да сте единодушни и да се придържате към една теория.Не вие да кажете на Дария, че ще работите, а баба й да й обяснява, че ще си почивате докато нея я няма.
Мисля, че се чувстваш виновна за това ,че трябва да я пратите при баба й за толкова дълго време.Децата имат нужда и от бабите и дядовците си ,за да растат уверени личности.Това, което една баба може да даде на внучето си е също толкова ценно колкото и това, което дава майката.Разбира се ,че ще я поглезят!Нали за това е при тях!Но за месец-два не може да се разруши това ,което е градено три години и кусур.
Не се чуствайте виновни с баща й за това, че ще останете сами без нея.Оставяте я при баба, за да работите ,а не за да маате крачоли безгрижни.А дори и така да е -и вие сте хора и имате нужда от моменти без дете.

Уф, пила съм само едно кафе и не мога да си подредя мислите.После ще допълвам.

# 24 31 юли 2007, 10:28 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

НЕ мога да ги разбера терзанията от този род и това си е... Нали на майка си я оставяш, нали й имаш вяра... от какво се страхувате? Rolling Eyes

Дори и да те забрави (в което искрено се съмнявам), като си я вземеш пак ще си те спомни.
Давайте на децата си от време на време възможност да дишат и без вас, като майки. Пък и всяко напускане на софийско е добре дошло. Какво по-хубаво от смяната на климата и т.н.

Ето, моите са в нас сега... сами... не знам какво правят по цял ден. Притеснено ми е и с огромно нетърпение чакам да дойде събота-неделя, че да ги пратя при нашите.

И още едно признание: моите обожават баба си и я предпочитат пред мен. Не ме е срам да си го кажа, нито да го призная. Естествено, че ни обичат и нас, като родители, но това,което им дават нашите като внимание, образование и преживяване никой друг не може да им го даде.
Ние отговаряме за графа разглезване, задоволяване на капризи и т.н.
Истинското възпитание ни убягва. Confused

# 25 31 юли 2007, 10:49 ч.

Мнения: 901

Цитат на: Шани в вт, 31 юли 2007, 10:28

Аз ги разбирам, но смятам, че са нездравословни.

# 26 31 юли 2007, 11:18 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Такава дълга раздяла сме нямали. Най - много сме били една без друга 6 дни и аз бях откачила вече Embarassed

При майка ми беше и притесненията ми не бяха, че не я гледат добре. Просто ми беше много мъчно, даже нощем не спях добре без детето. Чувахме се на ден по 2 пъти, избягвах обаче да звъня вечер преди лягане, когато е по - раздразнителна и ме търси повече.

Та напълно разбирам подобни терзания, съвсем, ама съвсем нормални са.
Но е абсурдно да те забрави или да се отдалечите една от друга! Е, може да е леееко сърдита и разглезена, като си я вземеш, но това са "екстри", които понякога не можеш да избегнеш.

Иса, изобщо ли няма да можеш да отидеш да я видиш, в рамките на този един месец?

# 27 31 юли 2007, 11:26 ч.

Мнения: 1 172

Първият път замина по спешност при бабите си за 3-4 седмици. Също не искаше да говори по телефона. За да го чуя, карах бабите му да го "разпитват" и заговарят докато говоря с тях по телефона и успявах от дистанция да му чуя гласчето и реакциите. Сигурна съм, че си изкарваше чудесно. Не ни беше забравил, напротив. Всеки ден питал бабите си за нас, гледал ни на някакви записи от семейни тържества. И най-важното, не ни се сърдеше. В момента, в който ни видя, се залепи за нас - целувки и прегръдки цяла вечер. Разглезването не ви мърда, просто трябва да го приемеш като нещо, което вероятно ще се случи. После за 1-2 седмици детето пак ще влезе в нормалния си Сф режим Simple Smile

Най-лесно ще приеме раздялата, ако има възможност да се занимава с неща, с които в София не може. При нас това са - игри по двора (в Сф сме в апартамент), ходене на басейни, разглеждане на животните в съседните вили.

Сега детето e пак за месец надалеч поради това, че градината му не работи и не искам да го водя в дежурната. Този път обаче гостуването му е планирано и съм една идея по-спокойна. Успях да го подготвя, че ще ходи при баба на гости, че там ще правят еди-какво си, че баба го чака с нетърпение, за да го води еди-къде си. Така че и той беше доста положително настроен към раздялата. Опитай да подготвиш Дариа и да фокусираш вниманието й върху приключенията, които я очакват, а не върху раздялата ви.

# 28 31 юли 2007, 11:44 ч.

Мнения: 1 547

Първото изпровождане на моя левент при по-далечната му баба, на 500 км. оттук, никога няма да забравя Laughing

Приготвях багажа с чувство на тъжна обреченост, глождеха ме безчет страхотии... Качих го на автобуса със свито майчино сърце, а сълзите напииираха ли, напираха. Фотоапаратът в ръцете ми - снимам паметния миг - детето тръгва! За цели 7 дни!!! Какво да ти кажа... не само, че се върна жив и здрав, и изобщо не ни беше забравил, ами се и върна един такъв пораснал, поумнял, зареден с впечатления и емоции - беше изкачвал планини, беше ходил за риба, бяха го водили на село, все разкошни за децата веселби. Момък на 2 години и половина тогава. Преди 4 дни потегли повторно натам, този път за половин месец - пак ми е мъчно, но без драма. От такива кратки ваканции се нуждаят и децата, и родителите. Не се притеснявай - ще се чувате всеки ден по телефона, ще има какво да си разказвате, накарай я да отбелязва с усмихната муцунка дните, оставащи до края, и се приготви да си вземеш обратно едно помъдряло от новия житейски опит момиче Mr. Green

P.S. Забравих да добавя, че и двете ни деца от бебета са оставяни за по вечер-две при местната им баба, т.е. имали сме елементарен опит в разлъката. Виж, 500-те километра обаче ми се видяха като 5000... в Аляска да го пращах, нямаше тъй да се тръшкам. А ти за някакви си 200 ми говориш Joy

# 29 31 юли 2007, 13:28 ч.

Мнения: 3 268

Дъщеричката ни е при нашите вече цял месец.След 3 дни ще я вземем и ще ходим на море,после пак ще я оставим.До края на август.Много ни е мъчно,но по-добре да е там,отколкото на сборна група .

# 30 31 юли 2007, 14:06 ч.

Варна
Мнения: 506

Според мен такива преживявания са само в плюс за децата. Щом са с хора, които ги обичат!
Нови преживявания, нови модели на поведение..... изобщо усещат, че светът не е само техния дом и техните родители

# 31 31 юли 2007, 15:20 ч.

София
Мнения: 6 999

bim_bam, по всяка вероятност ще мога да я видя... но няма да е същото като да си я взема у дома.

Всъщност ми е най-гадно от това, че последните 2 месеца бяхме много малко време заедно, защото аз пътувах, а тя ходи на море с баща си... и сега още един месец разделени.

Тя много обича да ходи при баба си, но ето днес пак й обяснявам за предстоящото отиване и ми каза твърдо: "Не искам да ходя!" Sad

# 32 31 юли 2007, 16:52 ч.

Мнения: 967

Isa,

опитай се да мислиш по-положително, представям си колко се тревожиш... никога не съм се разделяла с Малчо за толкова дълго, но едно мога да ти кажа със сигурност:
1) Избий си от главата, че ще те забрави - това е невъзможно...детето ти не е пеленаче и много добре знае и чувства коя е МАМА
2) МОже да я поразглезят... най-вероятно като се върне вкъщи ще имаш малко трудности с дисциплината, но ще го преживееш ... представяй си, че детето ще на въздух, сред хора, които го обичат и исакт да го направят щастливо и така по-лесно ще преживееш ситуацията. Опитай се да мислиш в посока, че най-важното е детето да е заобиколено от любов, грижи и спокойна атмосфера, а не толкова дали си мие зъбите всяка вечер и дали яде шоколад преди хранене... тя ще бъде добре, дори и да преживее тежко раздялата, бързо ще свикне и ще видиш, че ще се чувства чудесно Hug

# 33 1 авг. 2007, 22:29 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

За жалост на мамите в София им се случват тези раздели.Какво да кажа като нашата баба е на 380км.Наложи ми се тази година да я оставя за по дълго, много е тежко,но няма как. А колко тел. платих..... Да не говорим колко пъти си ходих за по 2 дни. Детето няма да те забрави успокой се.

# 34 1 авг. 2007, 23:32 ч.

Мнения: 5 183

Напълно те разбирам Hug

Нали за това сме майки - да ги мислим постоянно.
Аз с моя син никога не съм се делила, не защото не искам, а защото обстоятелствата са такива.
Мисля, 4е една такава промяна се отразява добре на детенцето.
Като гледам, детето не е толкова малко, та да не можеш да обясниш какво и защо се слу4ва, както и да я подготвиш от по-рано, та да не се стресне и изненада и да не го приеме, като изоставяне, както ти самата се изрази.

# 35 9 авг. 2007, 13:50 ч.

Мнения: 1 044

Интересно ми е, как се справя Дариа?
При нас се случват невероятни неща-майка ми ми описва друго дете, не моето-спи по 3 часа на обед Shocked

яде зрял фасул Shocked

вечер заспива лесно Shocked

не се глези, няма истерични кризи Shocked

Явно му е повече от добре на село Grinning

Чак да не повярваш! newsm78

Има още 3 седмици, дано все така да се чувства добре.

Последна редакция: чт, 09 авг 2007, 14:00 от krasssi1

# 36 9 авг. 2007, 14:25 ч.

София
Мнения: 6 999

krasssi1, учудващо добре...

Много деца, с които да си играе и баби /приятелки и съседки на майка ми/, които й обръщат внимание + майка ми, която за разлика от мен може да повтаря и обяснява едно нещо по 1 00000000000 пъти без да й втръсне.

Вчера дори суфлира на баба си: " Кажи на мами, че не искам да ме връщаш в София" Sad

Обаче има и /в редките случаи, когато благоволи да говори с мен по телефона/: "Обичам те, мами, искам да дойдеш и да ме гушкаш..."

Също яде много и разни неща, които у дома никога не иска - като варени яйца или попара Shocked

и други, които аз никога не бих дала като: кивибабчета /кебапчета Laughing

/.
И аз се надявам да е добре останали седмици...

# 37 9 авг. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 3 367

....о,стара истина е че като не са у нас ядат наред,аз винаги пазя по-необичани храни за гледачката им,ядат и хич не спорят (телешко варено,грах,спанак с ориз-у дома цупни и лягам си гладен)..

Иса,до коя страница на тефтера си?Кажи ти как я караш?

# 38 9 авг. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 2 161

Постоянно изпитвам чувство за вина,когато съм далече от децата си.През зимата бях на почивка с приятелки.Една седмица,а постоянно говорех по телефона с тях, навъртях една сметка,и изобщо къде ми беше почивката,незнам.Сега мъжът ми като се прибра ги водихме на почивка,извън България,угаждахме им,все с тях,уж да са близо до баща си.Сега сами ще почиваме,а мен ме гризе,гризе...Как ще ги оставя,ако се разболеят,ако нещо се случи.И това всеки път,при всяка кратка раздяла.Преди време направих с мъжа ми един рейс,като се върнах малката ми дъщеря ме посрещна с:Защо ме изостави?Тежки думи.А нито е скучала,нито е тъгувала видимо.И при това аз не работявинаги съм до тях.Мисля,че наистина им давам всичко.Обаче думите й направо ме прободоха в сърцето.

# 39 9 авг. 2007, 14:44 ч.

София
Мнения: 6 999

anette1104, хахаха малко време ми трябваше да включа за какъв тефтер става дума Joy

За съжаление имам доста работа и вчера си тръгнах от офиса чак в 8 Sad

Но пък си наваксвам по нощите и спя поне до 9 сутринта Simple Smile

Ходих даже на кино и изобщо започвам да си припомням какъв беше живота преди Дариа.

# 40 9 авг. 2007, 14:48 ч.

Мнения: 8 999

Никой до сега не ми е предлагал такава дългосрочна услуга. Най-дългата ни раздяла е била за 2 седмици, докато със съпруга ми бяхме в чужбина, но тогава повече се страхувах за себе си /изпитвам панически страх от самолети/, та нямах много време да мисля дали с децата всичко е наред. Но все пак всичко си беше минало нормално.
Мисля, че и дори един час да не ти е пред погледа детето, все ще имаш опасения и страхове. Такива сме си ние, майките. Но съм сигурна, че три жени все някак ще успеят да се справят с едно момиченце. Не се тревожи излишно. А да те забрави - абсурд!

# 41 9 авг. 2007, 14:51 ч.

Мнения: 4 496

Не се притеснявай толкова!Ще се чувате по телефона,когато и е мъчно за теб!А относно разглезването-можеш да и кажеш,че там може би ще прави неща,които ти вкъщи не и позволяваш,но когато се върне,ще е както каже мама.Че нещата,които позволяват баба и леля,мама може и да не ги позволява.И горе главата!За детето това ще е незабравима почивка от ежедневието!

# 42 9 авг. 2007, 14:55 ч.

Мнения: 639

Isa ,и аз съм в твоето положение от 1,08.Еси е при майка ми защото Д.Г. не работи целят август.Аз не се обаждам по телефона за да не я разстройвам.Когато ме чуе и след тава плаче дълго и пита с часове кога ще я взема. Cry

Много ми е криво!През деня се затрупвам с работа,след това излизам с приятелки по магазини,кафета,но вечер като се прибера е ад.Детската е пуста и всички играчки са идеално подредени..........................Непрекъснато я сънувам и все едни тъпи сънища..........Снощи сънувах ,че сме завели Еси в друга детска градина,а там едни ужасни госпожи,накрая когато отидохме да я взимаме ,нея я нямаше. #Crazy

Бяха я загубили..................Събудих се от ужас !
Лошото е ,че когато си я вземем на 1,09,ще сменя групата и ще има нови госпожи,а тя си иска старите.За капак аз заминавам на 6,09. за Италия и се връщам в края на септември.Имам чувството ,че я предавам. Embarassed

Аз не знам защо се чувствам по този глупав начин ,вместо да се отпусна и да си почина малко . newsm78

# 43 9 авг. 2007, 15:02 ч.

София
Мнения: 6 999

nevi, ужасно звучи Sad

И ти съчувствам.

Аз пък пътувах 2-та месеца преди Август и заради това ми беше кофти също. Не знам дали, въпреки сълзите не е хубаво да й се обаждаш всеки ден, да знае детето, че си мислиш за нея и я обичаш...

Сънища и аз сънувам. Вчера, че майка ми й е отрязала косата и аз виждам и плача ли плача... Събудих се и веднага се обадих на майка ми да й кажа да не смее да подстригва детето. Тя естествено ме обяви за луда Rolling Eyes

# 44 9 авг. 2007, 15:30 ч.

София
Мнения: 7 097

Разбирам как се чувстваш Rolling Eyes

Свекърва ми искаше да вземе Калина това лято да поседи при нея на морето, но аз категорично отказах да я пускам сама за месец. Ти нямаш избор явно, тъй че единственото, което ти остава е да промениш нагласата си и да гледаш позитивно.
Зъбите и разглезването трябва да са ти последна грижа - майка ми гледа Калина в момента и страшно я глези, но когато е с нас с баща й, дребната се държи по коренно различен начин...Децата усещат много добре с кого до къде могат да стигнат Wink

А по отношение на притеснението ти, че ще си помисли, че я изоставяш - предполагам, че говорите или ще говорите за това и ще й обясниш защо се налага да замине. Все пак, гледай да изглеждаш ведра пред детето, защото иначе ще го натъжиш още повече...

Времето минава бързо Hug

# 45 9 авг. 2007, 15:53 ч.

Мнения: 8 769

Иса, спокойно. Гледам, че нещата вече се подреждат, и че Дариа се чувства добре. Това би трявбало да те успокоява! Grinning

Притесненията ти са напълно нормални за всяка майка (с изключение на Шани-признавам те,кака Hug

).
Аз без да съм оставяла толкова дълго децата си при бабаи, а само за седмица, изпитвам почти същите притеснения, сънувам подобни щуротии....луда работа.
Чудя се, навремето нашите като ни оставяха за по 2-3 седмици по селата (които не бяха хич далеч от Варна) какво ли са изпитвали?
Аз като дете помня, че ми беше много, много мъчно и изобщо не обичах да стоя там...Ревях на майка ми непрекъснато по телефона.... Cry

# 46 9 авг. 2007, 16:44 ч.

София
Мнения: 5 079

Малчо го оставих за цял уикенд и на 1 г и 1м, а с татко му отидохме на фирмен банкет в Кърджали... Embarassed

Ужасно ми липсваше и се притеснявах, но в крайна сметка са се справили. И то с бебе! Едно е да го оставиш при непознати, хора, на които нямаш доверие (и не смееш да се поскараш Twisted Evil

), съвсем различно - ако е при хора, които детенцето познава и обича. Ще видиш как ще се върне отпочинала, ободрена и нетърпелива да ти разкаже всичко, което и се е случило. Heart Eyes

# 47 9 авг. 2007, 17:48 ч.

Майничка
Мнения: 12 582

Цитат на: schreier в вт, 31 юли 2007, 07:49

Няма как да спреш да се притесняваш, колкото и да ти говорим, това е за първи път и ти сама ще си я извървиш тази пътечка, за да видиш накрая, че страховете ти са били излишни. ...

Много точно казано!

# 48 13 авг. 2007, 10:21 ч.

Мнения: 3 161

Иса, ти си от привързаните родители, които работят по много и времето за децата им все не стига... но пък правиш толкова много, за да е добре Дариа. Дори и да те забрави за малко, скоро пак ще си припомни, че ти си нейната майка. Не ревнувай. Остави на майка си да изгради своята връзка с внучка си, сега й е паднало. Остави Дариа да се забавлява, щом й е добре там. И се подготви за активна програма и внимание, като се върне.

На мен също ми се случва майка ми да се грижи прекалено добре за Ирина (в София е, идва често и ми помага). И тя предпочита нея след това. Трябват ми няколко дни, интересни излизания, срещи с приятелки с деца, разходки в центъра и преживявания, каквито само аз мога да й осигуря - и съм си я върнала. Поздрави и се погрижи за себе си през тези дни, както са те посъветвали и други.

# 49 13 авг. 2007, 11:19 ч.

София
Мнения: 6 999

Ходих да видя Дариа този уикенд и определено й липсвам, въпреки че майка ми твърди как детето 'не се сеща дори' за мен #Cussing out

През цялото време ме гушка много, което хич не е характерно за нея, та много му се радвах, а като си тръгвах се разплака. Cry

Срам не срам, последната седмица на Август няма да ходя в офиса и ще си я гледам аз.

# 50 13 авг. 2007, 12:23 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Изобщо няма от какво да те е срам - имате нужда една от друга Heart Eyes

и щом има начин да сте заедно - какво по - хубаво.

Колкото до това дали се сеща за теб - убедена съм, че даже да не говори по цял ден за мама, това не значи, че не й липсваш Hug

Пък и бабите често го казват това, хем за успокоение, хем да се изтъкнат малко, че всъщност те се справят добре с детето Wink

# 51 13 авг. 2007, 18:11 ч.

Мнения: 901

Цитат на: Isa в пн, 13 авг 2007, 11:19

Срам не срам, последната седмица на Август няма да ходя в офиса и ще си я гледам аз.

Само дали не е перфектна детска манипулация от тези, които децата ни ги започват, още когато смятаме, че на това ангелче по никакъв начин не може да му мине такова нещо през ума.

# 52 13 авг. 2007, 20:53 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: schreier в пн, 13 авг 2007, 18:11

Нещо - не разбрах - кое да е манипулация? newsm78

Би ли обяснила?

# 53 13 авг. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 901

Това да не ходиш на работа и да сте си двете заедно последната седмица на август.

# 54 13 авг. 2007, 21:37 ч.

Мнения: 1 681

Цитат на: Isa в пн, 13 авг 2007, 11:19

Иса, не че ще ти кажа нещо кой знае колко по-различно от другите, а и ме е страх, че ако се отнеса по темата ще спретна поне няколко страници, но просто това за гушкането ми навя спомени Grinning

Миналото лято не можах да ползвам месец отпуск, просто защото твърде скоро бях започнала нова работа. И пред мен стоеше дилемата или да не пускам децата в България (живеем в чужбина), или да ги изпратя с майка ми. Синът ми, който по-принцип е по-емоционален, все ми обясняваше как не иска без мен, ама...повече иска в България Grinning

Виж, дъщеря ми има по-скромни изисквания, просто да е с брат си. И така, пуснах ги...аз тука кръвно дигнах (принципно съм с ниско), по нощите ходех в спешното и тн., но не това съм запомнила най-ярко, а как като ги посрещнах на летището, дъщеря ми (по онова време почти на 3), която никога не прояваваше никаква инициатива да ме целува и прегръща, хукна срещу мен, хвърли се отгоре ми и прекарахме следващия един час така. Не говореше, само си вдигаше от време на време главата от рамото ми и се усмихваше, после поопипваше лицето ми и отново се гушваше. На момента си ревизирах мнението за отделянето й от мен Joy

Виж, за седмицата - мисля, няма какво толкова да те е срам, особено ако си прецениш, че можеш да си далеч от офиса си и това да не ти внася напрежение, вероятно ти имаш нужда от тази седмица с дъщеря си далеч не по-малко от Дария Hug

# 55 13 авг. 2007, 21:52 ч.

София
Мнения: 6 999

schreier, тя още не знае Mr. Green

То и аз не съм убедена, че ще успея, особено с оглед на това, че вече е почти 10, а още работя, но поне ще пробвам.

sugarfree, позната история. Дъщеря ми изобщо не е от гальовните, мили момиченца. Непрекъснато я преследвам, за да я гушна или целуна. Когато миналото лято я оставих за 1 седмица при баба й /за първи път се разделяхме/ се промени като по чудо. Когато отидох да я взема ме гушка и целува поне 10 минути...Никога преди това не й се беше случвало изобщо да го направи доброволно. Сякаш след тази раздяла започва да ме 'оценява' - колкото и идиотско да звучи.

# 56 13 авг. 2007, 22:38 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: Isa в пн, 13 авг 2007, 11:19

През цялото време ме гушка много, което хич не е характерно за нея, та много му се радвах,...

Децата не показват тези си емоции пред бабите. Може и да е права майка ти, че детето не се сеща - ако Дариа щурее, весели се и е спокойна. Вероятно има предвид, че по нищо не й личи, че тъгува. Моята сестра често ходи със сина ми при майка ми - винаги повтаря, че детето е добре и че въобще не страда за нас, а на нея абсолютно й вярвам. Обаче детето винаги ни посреща с целувки и прегръдки, които иначе не раздава току-така.
Гледай положително - на детето колкото и да му харесва при баба, ти си неговата майка и то истински се радва, че те вижда. И нашият дивак плаче, когато си тръгваме, но 10 мин след това е спокоен и пак търчи по двора. За да не го разплакваме, се стараем да тръгваме рано сутринта или късно вечерта - когато спи. Знам, че тогава по-лесно приема раздялата. Пита къде са мама и тати и баба му му казва, че сме на работа и еди-кога си ще идем... Оттам нататък той живее с мисълта, че ще си идем (нищо че няма реална представа след колко време), а не че сме си тръгнали.

# 57 14 авг. 2007, 00:09 ч.

Мнения: 2 792

Малко късно се включвам, но угризенията са ти напълно нормални и е хубаво решението, което си взела. Раздялата ви е показала, че имате връзка и сте си необходими, нищо, че можете една без друга, заслужава си да се отдадете на една съвместна ваканция, това е награда и за двете ви Simple Smile

# 58 14 авг. 2007, 09:54 ч.

Мнения: 1 044

[Само дали не е перфектна детска манипулация от тези, които децата ни ги започват, още когато смятаме, че на това ангелче по никакъв начин не може да му мине такова нещо през ума.
[/quote]Не разбирам, а и не вярвам, че е възможно толкова малко дете да манипулира така. Не съм съгласна с идеята, че децата по презумция са глезени, капризни и манипулативни. Направо си е тъгувало детето, спор не трябва да има-да се опита да се наложи, да се поглези - да, но за дълъг период/с дни/ да се преструва-едва ли са способни на такава актьорска игра децата, особено 3 годишните. Това е по-скоро присъщо на възрастните.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: