Публикувана: 1 авг. 2007, 12:16 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2007, 22:31 ч.

Kaзвате ли си свободно мнението?

1 273
26
1

1
2
Всички

1 авг. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 323

независимо дали е лицеприятно,или не.Става въпрос,че работя в женски колектив,и всички са като оси-коя какво казала,какво мазала...и после едни скандали,едни сърдения.Аз почнах да си мисля,че май колкото малко приказвам,толкова по-добре newsm78

.Ама може ли да мълча като пукъл цял ден,и да не обеля нито една дума,защото след това ще стане с моите камъни по моята глава ooooh!

Повод за тази тема ми даде коментарът на 1 моя колежка,която без притеснение и без да съм я питала за мнението й,ми кресна ,че съм звъняла постоянно на мъжа ми и той не можел да си поеме въздух от мен #Cussing out

Направо бях изумена Shocked

.Не й казах нищо на момента за да няма търкания,защото е много нахакана,но сега си мисля ,че май трябваше да я срежа,ама после пак едни истериии... #Cussing out

# 1 1 авг. 2007, 12:18 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Казвам си го, но много деликатно, отчитайки с кого говоря.

# 2 1 авг. 2007, 12:20 ч.

в Низината
Мнения: 705

На тази твоя колежка какво и влиза в работата ти по колко пъти и на кого ще звъниш?
Да, мнението винаги си го казвам, без изобщо да се притеснявам от мнението на другите, но не се меся в личните им отношения!

# 3 1 авг. 2007, 12:37 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Цитат на: geiza1979 в ср, 01 авг 2007, 12:16

Става въпрос,че работя в женски колектив,и всички са като оси-коя какво казала,какво мазала...и после едни скандали,едни сърдения.

оооо и аз бях в такъв колектив, ужас...

ползвах тактиката на блондинката (моля да ме извинят русите дами Wink

)
стоях, слушах, запомнях, наблюдавах . най-важното правих се на тъпа и че не им разбирам дрязгите. стоях на страна.
започнаха да ме подценяват, защото аз умело си се правих на тъпа.

когато някой решеше да ме настъпи или да навлезе в моята територия, получаваше една стреличка само, в десятката.
нещо, което е казал или направил.
т.е. аз правя нещо и не можело - е да ама тя го е направила преди месец и е можело...хоп - леко напомяне...

след около месец-два с тази тактика имаше респект около личността ми. стана им ясно, че не става току тъй с мен ебавка.
при нас проблемът беше, че не им се работи и само кафета пиеха.
тихомълком разпределих работата. който не беше съгласен стоеше без работа и шефовете му намираха по-гадна hahaha

истината е , че там се научих да въртя номерца, макар да мразя от дъното на душата си.

мразя да говорят зад гърба ми и не го правя и за хората. като ме питат, все незнам, все не съм разбрала...

друг начин няма според мен.
или поне аз не съм го намерила

# 4 1 авг. 2007, 12:59 ч.

Мнения: 323

То не бяха колеги,то не бяха роднини,приятели-все за нещо обидени.Прави ми впечатление,че те могат да си говорят спокойно както и каквото искат,а пък ти (аз)като си кажеш мнението-ставаш най черен на света.

# 5 1 авг. 2007, 13:06 ч.

Мнения: 2 197

Абсолютно винаги си казвам мнението ако мога да го аргументирам. Ако съм свидетел на злобна забележка за трето лице обикновено минавам с репликата "е, не може всички да са красиви и умни като нас двете". Обикновено по-умните се усещат, че ги поднасям и прекратяват опитите да ме приобщят към темата. Ако не се усетят - то е ясно, че интелекта им не е достатъчен, за да се занимавам въобще с тях.

# 6 1 авг. 2007, 13:10 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Цитат на: geiza1979 в ср, 01 авг 2007, 12:59

Прави ми впечатление,че те могат да си говорят спокойно както и каквото искат,а пък ти (аз)като си кажеш мнението-ставаш най черен на света.

и майка ми не може да говори спокойно и като й кажа да не ми вика и тя ми се сърди.
и ми обяснява, че по цял ден работи с хора и никой не й правил забележка, само аз...

на майка ми работата е свързана с нерви. лека-полека не се усеща как е започнала да крещи и да говори невротично на всички Rolling Eyes

затова гледам да не задълбочвам ситуацията и само я моля да говори по-тихо, че ме боли глава Confused

и това е майка ми...
щом твоите колежки са и те толкова нерви, гледай да нямаш много взимане-даване с тях...върши си работата.

# 7 1 авг. 2007, 13:25 ч.

Мнения: 2 700

Джаста-праста съм в устата. Laughing

Първо говоря, после обмислям какво съм казала. Embarassed

Но не съм имала драматични разправии с никой. Може би е въпрос на изразяване newsm78

# 8 1 авг. 2007, 13:27 ч.

Мнения: X

За съжаление, някои от хората около мен са изключително глупави и ограничени и си позволяват да дават абсолютно излишните си коментари най-вече когато е неуместно, смятайки че са голямата работа и по този начин впечатляват някой, а в действителност пораждат само смях, но аз съм достатъчно възпитана, за да не го правя и да се опитвам до максимум да сдържам емоциите си, особено пред непознати и не до толкова близки. Не е случайна поговорката :" Мълчанието е злато" а допълнението и :" но аз не съм алчен/а" може само глупак да го каже.

# 9 1 авг. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 2 556

Зависи от ситуацията. Но когато съм на работа, винаги съм избягвала да водя лични разговори пред колегите. Ако си спестиш това, няма начин да те коментират по този параграф просто.

# 10 1 авг. 2007, 13:46 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Съвсем пинципно - казвам го. Не оставям хората в неведение какво мисля. Рядко има недоразбрали. Всъщност, не съм много отворен и мек човек, не съм особено комуникативна, но и няма начин да бъда грешно разбрана. Ако някой ме е подразнил или не ми е особено приятен никога не бих му казала нещо директно, но и някакси няма начин човека да не усети. Не обичам интриги, не обичам коментари зад гърба, не обичам и конфликти - деректни, бурни и явни. Не обичам и лицемерие. На тъпа, недоразбрала и недовидяла също не умея да играя.

Изобщо, или хората добре ме усещат или съм такава усойница, че няма начин да ме настъпят по погрешка.

# 11 1 авг. 2007, 14:16 ч.

Мнения: 302

Винаги съм казвала че с мъже се работи по-лесно-няма клюки,няма интриги,всеки си гледа работата и това е!За мое щастие сега работя именно с такъв колектив.

# 12 1 авг. 2007, 14:19 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 393

Работила съм с жени.
Винаги съм казвала какво мисля, само ако ме попитат.
Стояла съм на страна от интригите им, за личният си живот съм говорила много малко и не съм ходила с тях по кафета след работа.
Аз имам голям проблем обаче, дори и да не искам, пак чувам всичко - имам страхотно развит слух. Научавала съм неща които не съм искала да знам, научих се да броя до 100 преди да кажа нещо

# 13 1 авг. 2007, 14:48 ч.

Мнения: X

Уф, как мразя да работя с жени, защото много обичат да те вкарват в личния си живот и интригите с другите колежки. А мен хич не ме вълнува, коя какво прави след работа.

По принцип не участвам в глупави женски разговори на работното място, предпочитам да се забия в работата или в почивките да чета списание, отколкото да си говоря глупости. Виж, ако някой се опита да коментира нещо, което не е негова работа, винаги казвам, че не съм искала мнение, нито намеса в личния живот. По-умните се сещат, с по-тъпите се е налагало да го кажа по-остро. Печелиш враг, но поне не слушаш тъпи коментари. Няма средно положение...

# 14 1 авг. 2007, 15:10 ч.

София
Мнения: 3 423

Не, разбира се, че не винаги казвам какво мисля.
То и не винаги е за казване.
Много често подобна "политика" би била груба, невъзпитана и нетактична.
Естествено изисквам същото и към себе си.
Не всички ме харесват, не всички одобряват действията ми, думите ми или поведението ми, но това по-принцип не ме интересува и не желая да ме натоварват излишно с мнения, които не им искам.

Последна редакция: ср, 01 авг 2007, 15:52 от Azzy

# 15 1 авг. 2007, 15:12 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Цитат на: pufa_ в ср, 01 авг 2007, 14:16

Винаги съм казвала че с мъже се работи по-лесно-няма клюки,няма интриги,всеки си гледа работата и това е!

мда и аз си мислех така, докато не попаднах в женски колектив сред море от мъже Joy

установих, че ако жените са клюкарки, топят, лъжат, мажат и отричат, то мъжете правят всичко това и са и вулгарни понякога...
абе ужас Sad

е не всички мъже бяха такива, но и не всички жени са клюкарки и сплетничат.

и мъжкият колектив си има достойни екземляри за пиедестала на сплетнята... Wink

# 16 1 авг. 2007, 15:21 ч.

Мнения: 302

Ами не знам - вярно че не всички жени и мъже могат да се поставят под общ знаменател и че сигурно има и мъже които да се занимават с клюки,но като цяло като че ли това е по-присъщо за жените.Имам приятелки които също работят в мъжки колектив и те са на моето мнение!Но в крайна сметка всичко си зависи от човека! Peace

# 17 1 авг. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 189

Казвам си свободно мнението, винаги когато ме питат или водя разговор. Не се намесвам в чужди разговори, няма нищо, което да ме дразни повече от някой, който ни в клин, ни в ръкав, взима отношение по тема, която коментирам с трети човек.

Премълчавам само когато сметна, че няма нужда да се потя излишно. Работила съм в женски колектив, не са ме занимавали с глупости. Когато си зает, нямаш време за клюки и интриги.

# 18 1 авг. 2007, 16:04 ч.

Мнения: 588

Колкото и да ми се иска това е почти невъзможно Confused

все пак за да се задържи добрия тон на работното място трябва доста да си премисляш думите. Ако започна да си казвам на всеки какво мисля ще стане ooooh!

А относно клюките, старя се тотално да ги игнирирам, когато някои доиде и се опита да ме занимава с нещо подобно директно го отрязвам като му казвам, че имам много работа и нямам време да го слушам. Naughty

# 19 1 авг. 2007, 16:13 ч.

София
Мнения: 397

Избивам го на майтап,за да не си вкарваме излишни нерви,а и така дори да кажа нещо по-солено не могат да се обидят Mr. Green

# 20 1 авг. 2007, 16:31 ч.

Мнения: 123

аз винаги говоря това което мисля,просто това което ми е на сърцето ми е и на устата,по някога прекалявам и после ме е яд но по добре в очите отколкото зад гърба на някой

# 21 1 авг. 2007, 19:10 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 371

Навирам я в на кучето .... #2gunfire

.Мъжа си е с теб,не с нея затова да си бачка и да не се меси много.Навсякъде където работят много жени на едно място май е честа практика одумването Tired

# 22 1 авг. 2007, 19:16 ч.

Мнения: 217

Ограничи си контактите и приказките до служебни и работни дела. За разнообразие - включвай неутрални теми за разговор. Теми - колкото щеш, само разрови някоя новинарска агенция. И един съвет от мен - личните разговори не ги води пред колегите. Имах един пример в моята бивша служба - по цял ден текат нек`ви тежки разговори със съпрузи, приятели и т.н. Баси, прекалено осведомена се чувствах (щото все пак не съм глуха) за битието на оназ мома. Дразнещо е, някак си. Друг е въпроса, че не я хапех за досадния й навик, не ми беше работта да я превъзпитавам.

# 23 2 авг. 2007, 11:43 ч.

Мнения: 419

Казвам си мнението само ако някой ми го поиска.

Цитат на: Tess в ср, 01 авг 2007, 13:34

Но когато съм на работа, винаги съм избягвала да водя лични разговори пред колегите. Ако си спестиш това, няма начин да те коментират по този параграф просто.

# 24 3 авг. 2007, 20:31 ч.

Мнения: 1 554

казвам каквото мисля без заобикалки
ако някой(я) не ми допада късам и хвърлям като лист хартия Whistling

# 25 3 авг. 2007, 22:27 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: geiza1979 в ср, 01 авг 2007, 12:16

коментарът на 1 моя колежка,която без притеснение и без да съм я питала за мнението й,ми кресна ,че съм звъняла постоянно на мъжа ми и той не можел да си поеме въздух от мен #Cussing out

Това не е изказване на мнението свободно, а простотия... ooooh!

Едно е да изясняваш нещата около възникнал проблем или конфликт на работното място, но да се бъркаш в нечии лични отношения и да даваш определения и квалификации - е, това си е чиста простотия... Stop

И аз бих онемяла Shocked

По-добре е, че не си се обяснявала...

# 26 3 авг. 2007, 22:31 ч.

Мнения: 9 865

Казвам си мнението, само ако някой ми го иска, иначе не.
Ако колегите ми не ми харесват няма да им кажа "Ей, вие, скапаняци
нещастни, не ме кефите", но ако някой от тях ми се завира в
личния живот и ми дава акъл, който не съм му искала, ще му кажа да си мълчи.

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Нужда от съвет

Не му родих дете и се разделихме

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: