Болезнена привързаност

Странно...
Борис дори със сестра ми не ще да стои, въпреки, че нея много я тачи  

Май така е при момченцата   Момчил и той имаше един такъв ужасно дълъг период, направо ми се крещеше от него Димана го мина също, но беше къде къде по спокойно.Момчил си ходеше буквално закачен за панталоните ми аз отивам някъде(не на пътешествие, а да пия вода примерно ) и той хванат за панталоните ми с мен.100% от там идва приказката, че мъжете все ходят по полите на майките си .В този период обожавах рекламното филмче на Фокс кидс по тв-то, само тогава можех да се движа из къщата без да бъда преследвана , защото съществото гледаше в захлас Не си падам много по разделяне на момченца-момиченца, но това определено беше различно при двамата, не мога да си кривя душата

Всяко нещо с времето си- като си намери приятели,няма да се занимава вече с майка си за жалост. Понякога гледам дъщеря си и си мисля,че нищо няма да е същото,когато порастне. Няма да има нужда от мен,затова сега се наслаждавам на това, че е все залепена за мен.

хммм, това да не е присъщо за момчетата, не знам
мен ме плаши точно обратното при Ади -
ако се скрия няма да се сети за мен изобщо, подчертавам -изобщо, когато я приканвам да си ходим , тя ми казва :
'Мамо, тръгвай си, хайде, тръгвай'.
'Мамо, отивай да си пиеш сама кафето'.
От магазина кварталния не иска да си ходи - 'ходи си, мамо' - иска да остава да си играе с лелята в магазина.
Тръгвала съм си, скривала съм се, не, и не, няма да се сети за мен.
и вкъщи съм сес скривала, няма проблем.

егати, това е другата крайност според мен, която пък мен ме притеснява понякога.

Лио, и при нас беше така с каката. Дадох я на ясла на 1 год. и 5 месеца - веднъж не се разрева и не каза "искам при мама". Ела да видиш сега каква е. Станала ми е като сянка /когато тръгна към тоалетната инстинктивно и тя тръгва след мен/, а да отиде при някоя от бабите - просто абсурд. Понякога мисля, че не мога да дишам, а съм и с бебе.

хммм, да не е период тогава само, да е от възрастта в момента. значи да очаквам - промяна след време.
че нещо си помислих туй дете моето, нещо да не е повредено, толкова да не се сеща пък чак.

Какво да ти кажа...Денис е така от известно време. не ме пуска да мръдна, с мен ходи в тоалетната, като се къпя стои на вратата...На 8ми март тръгнахме на кръчма, майка ми дойде да го гледа и като се заприщи това дете на вратата и като протегнал едни ръчички на горе, търкаля едни сълзи и ридае - маммаааа, оооо мамаааааа, татиииииии, ооооо таттттиииииии !
Като на погребение
За една бройка да се върнем.
Като се прибрахме стоеше в коридора по гащи и хлипаше на входната врата.
Мъкаааа !
Не знам какво ще правя. Иска да го приспивам. Нощем към 3 се стряска щото сме го преместили в креватчето му и почва да ме вика по име....ако не стана да го пренеса на спаляната почва да вие като сирена....

Додо, знам, че на теб не ти е смешно, но твоите описания винаги ме разхилват  

И Мая ми е като гербова марка. Навсякъде с мен...сега я уча да не виси в тоалетната, докато я ползвам, че ми писна. Но с деца е страшно контактна, а също и с други хора. Ако сме с деца, ме забравя. Когато я водя в детския център, където я гледат каките, също нямам проблем. Последния път ми махна наглото същество - "Тау, тау, мамо!" и ме избута от центъра...

Ами ние сме така, от както се е родила АЛИСИА. Аз си мислех, че е нормално докато не прочетох темата ти Cheta. И се наявах  и си мислех: това е проблем, които се израства. Явно съм се заблудила.

И ние с големия бяхме така,но от един месец нещата се оправиха.Сега дори ще ме сменя с госпожите от детската.Незная дали се дължи на възрастта или на факта ,че вече му харесва да ходи на градина,но сега съм много по-свободен човек.Доскоро не искаше да ака без мен и ако го гледаше някой друг, дори го правеше в гащите .

Cheta, kато прочетох темата ти ми олекна малко, признавам си. И при нас е същото, До магазина не мога да отида без него, камо ли някъде другаде. Спомням си, че татко му го беше извел един път с шейната, обаче малкия ме фиксира на балкона /живеем на първия етаж/ и като наду гайдата, не ми се говори просто. Друг път ходих на погача на моя приятелка и като се върнах го заварих по памперс в раклата да разглежда на баща си куфара с инструменти, защото горкия ми мъж се е видял в чудо какво да го прави. Сигурна съм обаче, че този период ще премине и после ще ни е смешно като се сещаме.  

Виктор е така   , никакъв страх от непознати    и това ме притеснява. С удоволствие остава при бабите си и с татко си. А го гледам сама   . Беше се залепил за мене само около раждането на бебето, но там нещата бяха други.
С други думи не мога да потвърдя правилото за момчетата   .

Чета моя приятелка имаше подобен проблем със сина си, той даже не искаше да си тръгва от детската градина с баща си или баба си. Тя просто започна да го оставя повече да го гледат баща му и бабата. Да излиза с тях и да правят интересни неща - ходиха на зоологическа градина, на цирк и т.н. без тя да ходи с тях и така детето постепенно свикна и с другите.  А за децата не бива да се притесняваш, той е малък още и в тази възраст децата не умеят да играя с деца и не са си кой знае колко интересни. По скоро са си конкуренция за внимание и играчки   . Вики чак към третата си година започна да търси компанията на деца, но и до сега предпочита малко по-големите, защото с тях е по-интересно.

Аз ще си позволя изводи да направя:свитото поведение си е до дете.  
Ето - има деца като Ади(на Лио) и като моята щерка, които са страшно контактни и на площадката само да видеше дете(за щерката говоря), отиваше да го пита как се казва и да му предложи да си играят заедно. Но имам приятелки, чиито деца се държат точно по описаният от Чета начин (от 2-та пола са децата). До ден днешен тези дечица са си свитички и малко трудно се отпускат.

Вярно - има момент на силна привързаност, докато са малки децата и после всичко си идва на мястото си. Дано вашите деца са в тази графа, че иначе ще им е много трудно.
Моята дъщеря, при все това контактно поведение, биваше избутана отвсякъде и от всякакви по възраст деца от 2-та пола. Демек - тя само с устата беше "напред".....с поведението много години ме "мореше": "Мамо - стани да си ми дадеш играчката/колелото/ и т.н..."
Сега вече има равновесие...  

Чета, ако твоето дете е болезнено привързано към теб то моя син изобщо не му пука за мен. Ходи на ясла вече 2-ра седмица изобщо и сълза не е проронил. На мен започна да ми става мъчно като гледам другите деца как се вкопчват в майките си

Между другото, скоро гледах филм на ВВС, в който едиколко си години изследваха социалното поведение на деца от различни раси, пол, социално положение. Изводите най-общо бяха, че колкото повече родителите са контактни, социални и общителни, толкова повече детето се държи също като тях. Имаше родители, които дори насила се стараеха да са по-контактни и да общуват с повече хора (например други майки с деца на подобна възраст), и даваше резултат - скоро техните деца също можеха по-свободно да общуват с околните и прочие.

  от дългите ми години детегледстване, спокойно мога да заявя и аз същото. То майката е супер притеснителна, а иска от детето си да не е?! Е - как да стане?!  

т.е. искаш да кажеш, че моя син не реве за мен, защото аз съм много конаткна, тъй ли?

E, аз пък вообще не съм контактна, а детето ми е пълна противоположност. А основно аз я гледам. Така, че или не важи това правило, или сме изключение от правилото

Има логика.......... , но моите са пълни противоположности.

Щерката:
- от бебе сама се заиграваше в леглото
- от прохождането си играеше сама в стаята по 1-2 часа на ден с конструктора, книжките и т.н.
- не иска да спи в друга къща
- плачеше за мен като излизам почти до 4 год.
- не дава непознати да я прегръщат или целуват
- и досега в непозната среда се лепва за мен и не говори
- до 5 год не ме изпускаше от поглед като сме на разходка

Малчо:
- никога не е искал да остава сам в стаята
- никога не е плакал за мен
- отива при непознати, хваща ги за ръка и ми маха за "чао"
- горното + прегръдки и целувки с напълно непознати  
вследствие на това хората се разнежват ужасно и след разходка се прибираме с една торба мартеници, бисквити, солети, сокчета и ........ абе всеки иска да му даде нещо  
Малчо е любимец на всичките ни приятели и познати и все ни канят на гости, за да го намачкат  

От сега съм убедена, че на него ще му е по-лесно в живота. Контактен е и предразполага и деца, и възрасни. Вечно усмихнат и неконфликтен.
А тя - тя ми е болката. Свръхчувствителна, неконтактна, не обича да е център на внимание, многоооооо скромна и затворена. Ето ви пример: госпожата каза, че е едно от най-подготвените деца, но за 6 месеца е вдигнала ръка само 2 пъти  

незнам , но моята е така "болезнено 4уствитела" още от сега..все си мислех 4е до годинка и половина ще придобие някаква самостоятелност , а маи не излиза да е така . с комуникациите нямаме проблеми . все още не знае какво е игра..но пък с беб4ета на неината възраст си разменят някои друга "целувка" . тук ми прави впе4атление 4е се стараят да дадат децата си от по рано на ясла и градина- за да изградят приятелства . и виждам 4е тези които са дадени от беб4ета- някак си са по социални .
прави ми впечатление 4е ного маики "карат" децата си да играят с другите в парка - това дали трябва да се прави - за4удих се ами ако на детето по определен на4ин не му е приятно -или игрите или децата . затова си мисля 4е детската градина е едно 4удесно спасение за приу4аване на детето към самостоятелност

Понеже знам, че скоро започнахте лечение при Гълъбов, свързваш ли появата на страха и болезненото привързване със започването на лечението? Ако е така, то не забравяй да споменеш това при следващото ви посещение при Гълъбов.
При моят син се появи същия проблем след прием на едно хомеопатично. Според нашия хомеопат - появил се е страха, вероятно защото го е имал преди и е бил подтиснат, но според модератора на хомеопатичния форум в дир-а в такъв случай лекарството трябва да се смени.

ох, и на мен ми олекна - при нас е абсолютно същото от 1 меец насам по-рано нямахме проблем с детегледачката, но откакто ни напусна е залепен като стикер за мен. вкъщи, на Патиланци, в парка - почти.
Все се надявам да мине периода, но като гледам на Десита , че вече е над 2 годинки и проблема все още го има - леле, не ми се мисли............  

Да ви разкажа и аз за моя син. Той е на почти 4 години, а продължава да е залепен за мен, нищо че аз се карам и пошляпвам. С баща си не иска нито да остане в къщи, нито да отиде където и да е. Същото е с бабите и дядовците. Не иска да играе с деца, независимо дали ги познава или не - обикновено си намира някоя работа - имам да готвя, имам да поливам с маркуча и подобни - и се прибира в къщи. Когато го заведа на детската площадка, сяда до мен на пейката и не иска нито на люлка, нито на пързалка, даже когато му кажа, че аз ще го люлея - да си отидат всички деца и тогава - така казва. Но и да няма деца пак не играе. На градина ходи от септември миналата година, но все още имам проблеми сутрин.
И още нещо - страхува се от бръмчащи неща - най-страшното е прахосмукачката, също пасатора, много музикални играчки - даже не дава да слагаме батерии на паяка на малката, защото и от него го беше страх, сигурно все още го е страх. Иначе е много внимателен - проходи, почти без да пада, никога не се втурва с главата напред. Макар че това много ме улеснява - не съм вечно нащрек - ме и притеснява. Той е момче и трябва да е малко по-буен.
Дано с дъщерята не е така. Тя засега отива при всеки, който я носи

При нас положението е иденти4но... Надявам се да е просто някаква фаза и да отмине 4е ина4е яко ми дъ.

Чета, моя син мина през същото. Гледам на този период като на фаза от развитието. Не помня вече възраст - но горе-долу на годините на Борис беше. Като поизрастна, някак си започна да се осъзнава като момченце и да се идентифицира с баща си повече. Дотогава беше - аз и той - ние жените. Той и като темперамент си е много гальовен и чувствителен, та като обединиш характеровите особености с особеностите на тая възраст - ето ти го резултата.

При нас от решаващо значение се оказа тръгването на детско заведение (което пък се отрази на общото му здравословно състояние катастрофално, защото беше болен през цялото време). Но инак се сдобихме със "социални умения", стана по-самостоятелен, ей такива работи...
Ще го израстете

И моите деца са съвсем различни в това отношение.

Големият ми син, който ще навърши 4 годинки през лятото, е силно чувствителен и емоционален. Преди да стане на годинка можеше да си играе дълго време сам в стаята. Никога не е протягал ръчички към мен и не е плачел, когато някой друг го гушне. В същото време, чак след като навърши 3 годинки започна полека да се интересува от другите деца. Преди това, независимо от активните ми контакти в градинките, той въобще не се интересуваше видимо от връстничетата си и си играеше самичък или пък с мен. Аз обичам да чета за зодиите и това ми помогна да не драматизирам нещата като си създавам някаква обща представа как трябва да изглежда едно дете на едикаква си възраст и да се тревожа, че не е отговаря на нея, а да го наблюдавам повече и да го оставям да се развива според темперамента си. Просто Сашко е типичен рак. Той прикрива изключително силните си чувства, при това доста добре, срамежлив е, има невероятна фантазия и рано или късно ще се появи някое въображаемо другарче   (ако не се е появило вече). Всяка негова крачка е невероятно добре премерена и премислена и не се рискува току-така. Даже усмивките се пускат под контрол. Предпочита първо добре да огледа, а после евентуално да действа. Силно раним е всъщност и аз гледам да "пипам" много внимателно. Сега, след като почти се приспособи към градината и вече е във възраст, в която децата наистина го интересуват, той започна да изразява по-силно желание да общува с тях. Въпреки това продължава да ми казва: "Сега няма да се пусна на пързалката, защото има други деца. Като си тръгнат тогава".

Малкият (на 1 година), той определено е друга "бира". Слънчев и усмихнат от бебе. Изключително активен физически, общителен, изразителен (не държи чувствата в себе си), напорист и невероятно гальовен. Той плаче за мен, тоест показва ми привързаността си, не може да си играе дълго сам и непрекъснато търси компанията ми (не само защото е в тази възраст). В същото време другите деца са му много интересни още от сега. Като отидем в някое детско клубче тип "Смехорани", "София ленд" и т.н., той влиза вътре без да му мигне окото, след като, разбира се, преди това се увери, че съм там и го чакам. Вътре се заиграва, но понеже е "дребен-непотребен"   , от всички страни по-големите деца го връхлитат, минават през него, понякога буквално го премазват. Той обаче става и ухилен продължава на 4, а отскоро и на 2 крака, хипер невъзмутим. За разлика от него, брат му, ако го докоснат съвсем леко даже, се обижда и чувства наранен и често пъти се разплаква. Ако по някакви причини малкият излезе от игралната територия, големият веднага изхвърча като тапа и ми казва: "Мамо, не искам да съм самичък вътре, искам и Иванчо да дойде"  

Чета, майка ми често пъти ми казва: "Не мога да разбера. По един и същи начин съм ви гледала и съм ви възпитавала, защо сте толкова различни със сестра ти?!" Ако има някакъв "ъпгрейд"   при мен като следващо поколение, то е, че не си гледам децата еднакво или поне не се отнасям по един и същи начин с тях. Те са различни като всеки двама души и имат различни потребности. Едва ли има някакво конкретно правило как трябва да изглежда или да се държи едно дете. Да, със сигурност има периоди и фази, които са по някакъв начин общовалидни за определена възраст, има страхове, които се появяват и изчезват и т.н. Много е хубаво, човек да се информира за тези неща, за да може по-лесно да си обяснява промяната в поведението на детето. Въпреки това обаче, всяко едно преминава по различен начин през тези етапи и най-достоверният източник за това как се чувства, е самото то. Щом детенцето ти се държи в момента така, довери му се. Очевидно то има нужда от повече контакти с теб в момента и не ми се струва разумно да му ги отказваш или да се притесняваш от някаква свръхпривързаност. Та вие не живеете в гората или в тъмна стаичка, където няма нищо друго наоколо. Животът около вас си тече и не сте изолирани, и това е напълно достатъчно, детето ти да се "отовори" към него, когато е готово за това. Сега обаче, то има нужда от теб и я показва. Какво по-хубаво от това!

И моето свръхчувствително момиче е раче. Но никога не съм си обяснявала поведението й със зодията   ще трябва да почета ......
Но не, нееее по-скоро аз съм виновна  
Гледам ги по различен начин. Осъзнах, че с нейното възпитание доста съм сгрешила и се старая да не допускам същите грешки и при него. И той расте постоянно усмихнат  

Недей така, Дари! Прекалено жестоко съдиш себе си. Дъщеричката ти винаги е усещала, че се опитваш да направиш най-доброто за нея, а това е най-важното. Освен това, не мисля, че е късно да й дадеш това, което мислиш, че си пропуснала. Само трябва да се пребориш веднага с чувството си за вина. Просто това е най-лошият съветник. Дала си най-доброто, което си можела, предвид всички условия на околната среда. Ние всички се развиваме като родители и това е най-важното. Темпото на всеки един от нас е силно индивидуално и всъщност е точно такова, каквото трябва да бъде. Най-важното е да не допускаш чувството за вина да надделее. Мисля, че най-големият ми житейски враг е именно то! Не му се давай в никакъв случай!!! Това ще навреди най-много и на децата, и на теб!

Освен това, тя е РАК! А това няма нищо общо с теб   Само можеш да се съобразяваш с тази даденост и да я подкрепяш.

Първо благодаря на всички отзовали се на темата ми! Много успокояващо звучи, че не само при нас е такова положението.  
По повод това, че на контактните родители са им контактни децата не знам колко е вярно, но мъжът ми е доста общителен, аз също не съм от най-задръстените.
До скоро дребосъка ни беше много контактен. Не се притесняваше от никой. Даже спокойно го оставях при другите мами в градинката в количката докато отида да си взема кафе. Седи си нашия, кротува и даже се закача и се смее на тези, които закачат него. Да не говорим ако някой дойде да го гледа докато аз мръдна по работа когато ми се налага.
Просто изведнъж за около 2 седмици човечето ми коренно се преобрази.
Сега гледам да го водя повече сред деца белким посвикне, защото му предстои да се сблъска и с ясла скоро та да не правим драми  

Моя синковец като вървим по улицата и се закача. "Ей, лело", "Чичи, ко пайш", но да не става дума да мръдна на някъде. Само в яслата се примирява да е без мама. С децата, тъй да се каже си играе, ама ако някой нещо да направи и тича да ми докладва "Мамо, Миши пай бокук"  

Деметра, хич даже не съм строга към себе си. Просто не бях подготвена. Затова си позволявам да пиша, дано да предпазя други майки от моите грешки.
Аз извърших класически грешки на майки, които имат деца със здравословни проблеми. Години наред за мен най-важното бе здравословното състояние на детето. Плашех се от всяко отклонение в тегло, ръст, апетит и т.н. Знаех наизуст таблиците за физическо, емоционално и умствено развитие. Сега ми е смешно, че съм се опитвала да "натикам" щерката в таблици, ама.............
До 3 год. тя почти не контактуваше с хора извън семейството, защото се страхувах от вируси. Навън не й давах да тича, да се катери, да се рови в пясъка.........и още толкова НЕ - все нормални неща за дете.
Тя свикна, че винаги има някой, който да й казва какво да прави и какво да не прави. Не съм разбрала кога съм й пречупила самочувствието и ограничила свободата.

Сега се опитвам да  е по-самостоятелна, уверена в себе си, защитаваща своето мнение, по-контактна, но дали ще успея ....
Ако тя остане все така саможива, ще се обвинявам цял живот.

Мойто детенце (малък Вальо) пък е болезнено привързан към баща си. Дори имаше един не къс период, в който сутрин с рев го изпращаше на работа.... А щом се прибереше, малък Вальо не му даваше и до WC-то да иде. Сега нещата малко кротнаха, но привързаността си остана. Дори докато бяхме на Русе, всеки ден питаше за баща си, обаждахме му се по телефона. А когато той дойде да ни вземи, се залепи за него и не го пусна цяла вечер...
Според мен това си е нормално детско поведение...
Малкият ми брат е на почти 7години, а все още "клепи" след мама....
Поздрави