Публикувана: 2 авг. 2007, 02:19 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2007, 08:35 ч.

ЗА нашите МЪЖЕ без деца - да поговорим

1 863
26
1

1
2
Всички

2 авг. 2007, 02:19 ч.

Мнения: 72

Здравейте момичета,

Отварям тази тема, защото не намерих нищо по въпроса. То и въпросът е доста широк.
Имам нужда от помощ, въобще не знам какво се случва с моя мъж. От 4 години се опитваме да имаме деца, но не става. Предстои инвитро, надявам се до края на годината да имаме паричките за това. С мъжът ми създадохме семейство с тази цел да станем родители, да отгледаме децата си заедно и да остареем заедно. Мога да кажа, че имаме хубав брак и въпреки ужасните преживявания около нямането на деца, нещата са супер... или поне бяха. След последната операция, когато ми извадиха и втората тръба нещата доста се промениха. Бях зле психически, но постепенно се пооправих, върна ми се надеждата. С него обаче не знам какво се случва. Не говори за това. Стои с мен пред кабинетите, води ме навсякъде където трябва, изследвания, лекари, знаете как е, но мълчи. Сигурна съм, че не говори не само с мен, но и с други хора за това. Дори не е отишъл с приятел да се напие някъде от мъка. От както разбрахме, че имаме проблем с бебеправенето спря да се вижда с приятелите си (те имат деца, разбира се). Това го разбирам, но нищо друго. Зарил се е в работа от една страна, защото ни трябват пари, но повярвайте ми за нищо на света не мога да го откъсна от работата му. Когато няма своя търси да помага на други. Опитах с добро, опитах с лошо все тая.
Знам, че ме обича защото казва, че иска да има деца точно от мен. Но въобще не знам какво се случва в главата му и най-вече не знам как ще я караме. СТрах ме е . Казвала съм, ей така между другото, че вероятността да стане от първия път е не повече от 50 %. Мисля си, ако не стане инвитрото от първия ще се отчае още повече. От друга страна с тези думи убивам надеждата в него. мълча и нещата не стават по-добре, говоря и нещата стават още по-зле... накъде?
Какво става с мъжете ни когато ние и те нямаме деца ?

# 1 2 авг. 2007, 02:44 ч.

Мнения: 141

Какво става с мъжете ли! Ами страдат.
Всеки има свой начин да се справя със страданието.
Моят често не говори, не се вижда с никого, а понякога нервничи и е неприятно раздразнителен. Стигам до момента да го карам да ми каже нещо. Иначе гледа да ми угоди и ме слуша. Като цяло е търпелив, но "помирисвам" разочарованието му след всеки неуспех.
Ако търсиш стратегия как да се справяш с мъжа си в тези моменти на чакане и на борба, едва ли ще мога да ти кажа универсален лек - просто бъди и ти търпелива.

И дано скоро да имате късмет с дете, тогава щастието ще заличи тези моменти, ще преобрази и твоя, и моя съпруг.

# 2 2 авг. 2007, 09:22 ч.

Мнения: 3 791

Здравей и ние сме в същото положение -събираме пари за инвитро и чакаме -вече 7 месеца.
Мъжът ми също като твоя работи до полудяване и мълчи,уж ме изслушва ,но усещам как до болка са му втръснали едни и същи разговори вече три години.
Понякога се чувствам сама и изоставена,чудя се на къде е тръгнал този брак,но в крайна сметка не мога да очаквам един мъж да иска толкова силно дете като мен и да страда толкова ,че нямаме.
Помисли дали не прекаляваш с разговорите по тази тема,дали не си ограничила целия си живот до мисълтта за инвитрото,дали той не се чувства пренебрегнат по някакъв начин.
Макар че за мен няма нищо по-важно и по чакано от това бебе,си давам сметка че може да минат още години преди да успеем и ако продължавам да се държа така вманиачено и вечно да мисля за едно и също не само ще отблъсна тотално мъжът ми, но и ще съсипя собствения си живот и здраве.
Има и друг хубави и очаквани неща във живота ви вероятно,запълнете времето си и с други занимания и разговори,а така и по-лесно ще минава чакането.

Толкова е трудно да си страдаща,чакаща от години бебето си жена и да трябва и да разгадаваш чувствата и настроенията на един затворен в себе си мъж Cry

,но нали ние жените сме били по-силните-явно и с това трябва да се справим!

# 3 2 авг. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 40

Цитат на: гъбка в чт, 02 авг 2007, 09:22

... в крайна сметка не мога да очаквам един мъж да иска толкова силно дете като мен и да страда толкова ,че нямаме.

И мъжете също страдаме и силно желаем деца, просто го изразяваме по различен начин. Някои казват, че двата пола са от различни планети Thinking

# 4 2 авг. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 1 950

Браво Йордан точно така, напълно те подкрепям Peace

Десетки пъти тук сме коменитрали, че и вие го искате точно толкова, колкото и ние, просто се изразяваме по различен начин.
Иначе колкото хора, толкова и характери. Едни се затварят, други пък говорят наляво и надясно, всеки е намерил своя начин да се справя с проблема си.
Това е изпитание за брака, връзката и любовта.
Не случайно д-р Стаменов казва, че семейства преборили се със стерилитета все едно са победили рака.
Katalina_rus, няма универсален отговор на въпроса, какво става с мъжете ни, когато не можем да имаме деца. Всеки го намира за себе си, а някои изобщо не го намират.
Трябва да се подкрепяте взаимно, да вярвате в успеха и това да не е тема на всеки ваш разговор. Попитай го в прав текст - приятно ли му е да споделяш всичко, или не? Ако не иска, тогава му го спестявай. Не забравяй, че те са слабия пол, но много, много ни обичат и винаги ще бъдат до нас.

# 5 2 авг. 2007, 10:19 ч.

Мнения: 4 324

Съгласна съм с Цветунчо с Йордан също.
Мъжете са сложно нещо и наистина са от друга планета. Те също преживяват всичко, което и ние, но по свой си начин. Има някои много емоционални мъже има някои по прикрити.

Седнете и поговорете, кажи му какво те тревожи.

# 6 2 авг. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 40

Цитат на: zvetun4o в чт, 02 авг 2007, 10:05

Не случайно д-р Стаменов казва, че семейства преборили се със стерилитета все едно са победили рака.

Хм, при нас това може да се приеме съвсем буквално.... Rolling Eyes

# 7 2 авг. 2007, 10:26 ч.

Мнения: 1 715

Цитат на: Верити в чт, 02 авг 2007, 10:19

Да,така е!Моя съпруг никога не ме е карал да се 4увствам зле,когато запо4на да пла4а по този повод,винаги сменя темата с по-весела,но...........аз се 4увствам зле,4увствам се виновна,при положение,4е при него вси4ко е ок,защо трябва и той да страда,едва ли не го обри4ам и него да няма деца Sad

Вие имате ли такова 4увство за вина?И напоследък все за това мисля! Sad

# 8 2 авг. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 1 950

ИМАМ ВЯРА... , не трябва да разсъжаваш така, това е грешна посока. Каква вина? Ти нямаш никаква вина, проблема ви е общ.
Аз съм от другата страна, при нас изцяло проблема е в мъжа ми. Знаеш ли колко трудно и тежко ми беше първата година, когато той го преживяваше и дори ми е казвал, че трябва да си търся късмета другаде. Напротив чувствайки вина ти така повече го натоварваш и измъчваш. Щом той е до теб и те подкрепя това е достатъчно. Ще се борите заедно и никога, ама никога не чувствай вина Hug

Йордан_, ще успеете сигурна съм Peace

# 9 2 авг. 2007, 11:01 ч.

Varna
Мнения: 1 094

Цитат на: ИМАМ ВЯРА... в чт, 02 авг 2007, 10:26

аз се 4увствам зле,4увствам се виновна,при положение,4е при него вси4ко е ок,защо трябва и той да страда,едва ли не го обри4ам и него да няма деца Sad

Вие имате ли такова 4увство за вина?

За съжаление и през моята глава са минали подобни мисли, не мисля че не е нормално да се чувстваме виновни, когато си от "болната " страна, няма как да не се чувстваш виновен. Важното е да сме силни и да продължаваме напред. Аз също когато преди 5 год. разбрах, че проблемът е изцяло в мен поговорих със съпруга си и му казах, че е свободен......Факт е , че вече 5 год се борим заедно, за което много му благодаря, дори станахме много по-сплотени и се обичаме много повече от преди. Simple Smile

. Така че момичета говорете с мъжете си, те реагират и мислят по-различно от нас, но преживяват всичко което ни се случва. Нека бъдем силни, сплотени и да се преборим с "рака".

# 10 2 авг. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 1 143

Когато бяхме ''по-млади" често се измъчвах и терзаех със същите въпроси. Ревнувах от работата му, от колегите (за колежките не се притеснявах, е само малко). С течение на времето разбрах, че той е от хората, които не могат да не работят, дори в почивните дни, дори и по време на отпуск. После разбрах и друго - не мога да очаквам и да искам един мъж да реагира така, както би реагирала една жена. Дори и това не е съвсем точно. Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, има своя си начин да страда или да се радва. Ние избираме човека, с когото да споделим живота си и го приемаме такъв, какъвто е - "в радост и болка, в здраве и болест, в богатство и в бедност". Много е лесно, когато има само радост, здраве и богатство. Но живота е нещо друго и ние трябва да го приемем такъв, какъвто е. Няма виновни.

# 11 2 авг. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 72

Цитат на: гъбка в чт, 02 авг 2007, 09:22

Помисли дали не прекаляваш с разговорите по тази тема,дали не си ограничила целия си живот до мисълтта за инвитрото,дали той не се чувства пренебрегнат по някакъв начин.

Всъщност, пренебрегнатата съм аз.
Не успявам да го отклоня от работата му. Когато предложа да правим нещо, ето сега идва събота и неделя искам да излезем някъде , ей така на разходка, до Витоша например. Веднага ми се казва "нали знаеш за какво събираме пари", или " имам работа, тази поръчка ми е важна, ако я свърша до края на месеца ще отделим еди колко си лева". За кино или вечеря с приятели и дума не може да става - това са разходи. Миналата седмица се решихме да ходим на басейн до едно място извън София. Излезе сутринта и се върна чак към 14.00 , помагал на техните, бъркали цимнет за нещо си. Откачам, аз не мога да живея така, а на него му се превръща в навик.

КАто прочетох казаното от другите тук започвам да си мисля, че мъжът ми се е втрещил не по-малко от мен на времето в това "нямане на деца". Аз като че ли минах през този период преди 1 година. Беше ми много болно, мерех овулация, чудесии знаете как е. Сега знам, че от мен нищо не зависи. Ако докторът е добър ще си свърши работата и ако е речено ще стане. Каквото зависеше от мен направих го, намерих си добър доктор, изтърпях всичките изследвания, записах се в състезанието на ПИБ, защото си е възможност да ускорим събирането на пари, стоя, чакам и се информирам за вариантите за инвитро. Гледам да се радвам на живота "без деца", защото и в това има хубави неща стига да можеш да им се насладиш. Просто не искавм да съм сама в това. В крайна сметка децата са една малка чест от живота 15-20 години, после изфръкват от гнездото и пак ще си останем двамцата.

# 12 2 авг. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 1 950

Абсолютно си права мила Hug

Опитай се да му го обясниш така хубаво и на него, бъди търпелива, много късмет ти желая Hug

# 13 2 авг. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 763

Може пък точно това заравяне в работа да е неговия начин да помогне на бебето да се появи по-скоро. Мъжът ти знае, че с друго не може да помогне, и прави това, което мисли, че е най-доброто - да работи и да изкара по-бързо парите за процедурата. От опит знам, че трудно се живее по този начин, но помисли колко много мразят мъжете да се чувстват безпомощни. А така, с всяка минута, прекарана в работа, с всяка спестена стотинка, той мислено се приближава до мига, в който ще прегърне детето ви. И все пак наистина поговорете си, живота ни поднася неподозирани изненади, и не се знае как изобщо ще протече. Вярно, че на думи е лесно, но това "втрещяване" в каквата и да е било идея, в случая за дете, ни кара да губим толкова ценни моменти. А втори шанс да ги изживеем, може и да не се появи. Мисля, че в момента мъжът ти е този, който има нужда от помощ, а ти - тази, която да му помогне. Помогни му, нека знае, че прави достатъчно за появата на вашето бебче, и че не винаги всичко зависи от нас. Кажи му, че за теб бебето е толкова желано, защото ще е плод именно на вашата любов. И е важно за теб да я усещаш, да я поддържате жива, защото бебето ще се появи, по един или друг начин, и както казваш ти, ще порасне, ще поеме своя път, и вие пак ще си останете двамата. Направи всичко възможно да го измъкнеш от това състояние. От сърце ти пожелавам успех, дано скоро всички проблеми да са зад гърба ви, и двамата да сте по влюбени от всякога bouquet

# 14 2 авг. 2007, 14:17 ч.

ВАРНА
Мнения: 156

Какво става с мъжете ни?
Ами, и те го преживяват, но едва ли споделят с приятелите си
всичко, което ги тревожи.
Ние споделяме с приятелките си и ни олеква малко или много.

Не знам какво бих правила, ако моят съпруг реагира така.
За моя радост той се държи както обикновенно, събираме се с приятели
(някои с деца, други - без), дори за миг не се е затворил в себе си.
По-скоро аз понякога се изолирам от хората.
Моят съвет е: ГОВОРЕТЕ, ГОВОРЕТЕ, ГОВОРЕТЕ.
С мълчание нищо няма да постигнете.

# 15 2 авг. 2007, 17:32 ч.

Мнения: 1 612

Чувството на вина винаги ще си остане макар и да намалява с времето.
След всяко поредно разочарование виждах как той страда и ме болеше не толкова за мен, колкото за него. Затваряше се в себе си. Не говореше по въпроса, а аз исках да говорим. Изолираше се от приятелите си и колегите. Малко или много и аз правех същото, но все пак имах Вас.
Още преди да се оженим бях написала едно малко стихотворение, в което описвах какво искам от живота. В него имаше и момент как би изглеждало нашето дете.
За съжаление няма да можем да разберем наистина как изглежда.
Но по-важното е, че след толкова много години и неуспешни опити той е зад мен и ако трябва да съм честна още след първия неуспешен опит той ми каза: "Не се притеснявай! Има и други начини да имаме деца. Може да си осиновим".
Сега след като взехме окончателно това решение заедно съм много щастлива и се моля това да стане в най-скоро време.
Винаги ме е било страх, че ако се стигне до тук може той да не иска да е повече с мен, но ето какво се получи.
Защото има различни хора - едни могат да приемат осиновено дете, други - не. Никога не бих му се сърдила ако той реши, че не може да направи тази крачка и не веднъж съм му казвала, че е свободен ако реши, но той остана. За мен това е ясен знак, че ме обича и ще продължавам да го обичам както винаги до сега.
Бъдете търпеливи с мъжете си! И те страдат толкова колкото страдаме и ние!

# 16 2 авг. 2007, 17:54 ч.

Мнения: 3 453

И според мен реакциите на двата пола са коренно различни.
Жените са склонни да говорят, да търсят решение - сега, веднага, колкото се може по-скоро, независимо от цената! Ние разпределяме усилията си в две насоки - да се справим с болката и да търсим решение на проблема.
При мъжете е малко по-различно. Голяма част от тях се затрупват с ангажименти, търсят нещо, което да запълни съзнанието им, за да избягат от мислите за проблема. Това, разбира се е само първия етап. Все някога осъзнават, че наистина има проблем, за който трябва да се говори. Въпроса е - кога точно.
За всички е трудно, но с много търпение и подрепа, ще се справим! Hug

# 17 2 авг. 2007, 19:10 ч.

Мнения: 1 329

Цитат на: Katalina_rus в чт, 02 авг 2007, 12:09

Не успявам да го отклоня от работата му.

Katalina_rus,
не се и опитвай да го отклониш.

Има хора, коита са дейни натури, които обичат да вършат все нещо, да човъркат, да работят. Имат неспокоен дух и чрез работата се чувстват щастливи.
Аз съм един такъв човек, предполагам- мъжа ти също.

Втората причина е, че той иска да помогне със събирането на пари. Смятам, че това е много добре, отколкото да ги харчи с приятели и да не го е грижа. Показва, че ще е грижовен баща и мисли от сега за детето си. Не се ли радваш?

И най-важното - намери начин да споделяте. Да говорите, да общувате, да бъдете заедно.
Сигурна съм, че ще успеете!

# 18 2 авг. 2007, 21:44 ч.

Мнения: 1 143

# 19 2 авг. 2007, 21:52 ч.

Мнения: 7 716

Мълчи и моят съпруг, колкото повече време минава все повече мълчи, все едно нищо не правим, отзивчив е, каквото трябва изпълнява във връзка с процедурите.
Обаче мълчи.
Като му заговоря за копнежа ми бързо сменя темата...
Един път му се скарах и разсърдих, че не е съпричастен и той ми каза: ами то е за добро сигурно, че не става, ами ако умреш по време на раждането, аз какво ще правя без теб...
Вече и аз не му говоря за тези неща...
Но мечтая и вярвам, надявам се...
Обичаме се...
Като че ли повече и повече с всеки изминал ден...

П.П. Между другото прави по един-два аборта по желание през ден, през два. Как ли издържа?

# 20 3 авг. 2007, 11:33 ч.

Пловдив
Мнения: 3 193

Ние с моя мъж напоследък по-рядко говорим за бебе,но аз постоянно виждам тъгата в очите му всеки път,когато гушне някое малко бебче.Напослдък нещо в мен се преобърна и някак си спрях да го тормозя с постоянните си въпроси от рода на кога ще си имаме бебе.Правим каквото зависи от нас,но някак си лично аз съм се оставила на течението.Само че съм 100% сигурна,че изключително много се тормози и той,но не го показва или просто всичко приключва с прегръдка за мен и с думите:"ще видиш,че ще стане".Но кога????????

# 21 3 авг. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 1 951

Да, мъжете определено реагират по друг начин. Аз моя понякога го обвинявам че не се интересува, че не проявява достатъчно инициатива, че не говори с мен... Но съм се убедила че не съм права. Просто се справя по друг начин и е по оптимистично настроен, не иска като мен да се намери решение венага, на момента, ако може и вчера...

# 22 25 авг. 2007, 17:43 ч.

Моят мъж също страда по свой начин. Докато твоят неизлиза моят почти не се прибера.Отдаде се изцяло на работата.Прибира се в 9 и веднага излиза с прияте ли.Мисля че му е трудно да стои близо до мен. Напоследак все ми казва че трябва да си дадем един срок -докога ще опитваме и после раздяла.та това е

# 23 25 авг. 2007, 19:21 ч.

Мнения: 53

При първото ми влизане в болница имаше момичета за аборт.И мъжът ми каза:"Ние толкова да го искаме, а те идват да ги махат!"
Никога нищо лошо не ми е казвал, винаги ме подкрепя.Но виждам как се заглежда по малки деца и сърцето ме присвива.
Наскоро разбрахме, че кумиците ни чакат бебе.И двамата се зарадвахме много, но усетих мъката в него, че при нас не се получава.
Но както каза доктор Стаменов, надеждата не умира.
Лали, твоят пост успя да ме разплаче.Чудя се защо животът е толкова несправедлив!

# 24 25 авг. 2007, 22:06 ч.

София
Мнения: 289

Знам, че моя мъж страда, но се опитва да не го показва. Когато говори за деца винаги говори с толкова любов. Да обаче ние си нямаме деца. Аз се оптвам да съм силна, но не винаги успявам. Тогава той е човека, който ме обича и ме кара да се чувствам щастлива дори и без детето което толкова многа желая.

# 25 26 авг. 2007, 23:22 ч.

Мнения: 2 422

Моя мъж страда, но не говори за проблема ако аз не повдигна въпроса, а аз вече рядко го повдигам. Защото започвам да рева като магаре а той се чувства виновен, и незнам защо утехата му ме разплаква още повече. Embarassed

# 26 27 авг. 2007, 08:35 ч.

Мнения: 939

Цитат на: molq15 в сб, 25 авг 2007, 17:43

Напоследак все ми казва че трябва да си дадем един срок -докога ще опитваме и после раздяла.

егати мъжа!
Не че моя говори - замлъкнал е като закрита радиостанция - даже и шум не вкарва в ефир. Нищо не споменава. До преди 2 седмици пи едни лекарства, помолих го да иде да видим спермограмата променила ли се е - така си остана... Ама и аз не говоря - само смятам кога ще трябва пак да тичаме към Сф. Въобще... той вече се е примирил, аз, май също. До инсето все казваше "като имаме дете", сега вече е "ако имаме", чудно ми е след другите инсета какво ще слушам... newsm78

. Наскоро ми стана много гадно една вечер и се наревах, а той... седи на компютъра и си мълчи. Някак и двамата се затворихме в себе си и приключихме с обсъждането кой къде и защо. Като му кажа тръгваме - тръгва и това е - не пита, не се интересува и ...

Препоръчани теми

Уреаплазма и Микоплазма - 5

Дългото чакане след трансфер- тема 112

Забременели след инвитро 53

Клиника Афродита - доволни настоящи и бъдещи майки (7)

Причина:

Причина: