Нужна ми е помощ,подкрепа или.........

Голям процент от жените се чувстват по същия начин..Много малко от тях са склонни да признаят дори пред себе си, че проблем има, че им се живее, че искат някаква емоция, романтика и проява на реална физическа обич.
Аз лично те разбирам напълно. Теоритично знам какви съвети да дам, но на практика съм сигурна, че 90% от тях няма да дадат резултат. Мисля, че когато отношенията са отчуждени, е трудно да се възкресят предишните емоции и желания, които правят една връзка красива.
Затова и няма да ти давам никакви съвети. Дано се намери някоя мама, която да може реалистично и трезво да погледне нещата, и да те посъветва как да постъпваш занапред.
А аз искам да ти кажа просто, че напълно ти вярвам...и разбирам. 

Здравей! Не знам дали си ми прочела мислите, но при нас е точно така. Аз също като него обичам спокойствието и домашния уют, но ми липсва малко живинка. Романтиката ни е на нула, подаръка му се състои в даване на пари, няма изненада, нищо подобно. Колко пъти съм казвала, че не е важно какво, а как. Че и един прост дезодорант ще ме зарадва, без значение дали ще го ползвам, само да знам, че е поискал да ме изненада. Цветя получих като родих детето, един път. Обича ме, не ходи никъде, всеотдаен е, но.
Искам да съм с него, примирявам се година след година и си го обичам. Не бих издържала на буен живот, със скандали и помирителни подаръци, прекалено много емоции. Предполагам всеки иска златната среда, но аз мисля, че притежавам по-добрата половина. Живяла съм и с другата крайност и се радвам, че вече е свършило. Нормално е да искаме нещо различно, но не всеки път то е по-доброто.

Когато любовта е жива, такива неща не се случват.

Не съм много сигурна,че любовта е мъртва Има такива хора,дето обичат такъв начин на живот-ето в къщи аз съм романтичката,аз правя изненади,той не се усеща за нищо романтично-по-практичен е,а на мен не ми харесва това.Това че сте противоположности и на теб не ти харесва как  прави той нещата,не значи че няма любов между вас.Това ,което чета при теб го има и у нас,а сме само с 3 годишен стаж заедно.Но наистина излизаме заедно,когато аз предложа или поискам.Той не отказва.Просто лошото в такива случаи е,че ти трябва да полагаш повечето(ако не и всичките)усилия

здравей, твоите думи са моя най-голям страх..страх ме е моята връзка да не се превърне в нещо подобно, каквото ти описваш.

защо не си потърсиш приятелки, хоби?
и аз бях в ситуация, когато само с половинката споделях. ми мъжете не стават за женско бъбрене и това е...
намери си дружки, пий кафе с тях, върни си първо ти радостта от живота, а после катоти светнат очите лека полека ще можеш и ситуацията в семейството си да промениш...

по едно време бях забранила в определен ден да се гледа вечер ТВ. той трябваше да измисли какво да правим.
кино, вечеря навън, разходка някъде - каквото той иска... и така лека полека и той започна да търси разнообразие.

успех

Не те разбирам! Не мисля че така се живее ...
Явно си ранима и затворена жена, а си случила на мъж, който още повече те затваря и ограничава. Така ли беше и в началото на връзката ви?
На твое място бих се напънала да си създам приятели, да излизам с тях /де с децата, де без тях/, бих започнала да спортувам, да посещавам някакви мероприятия. Не е нужно да закъсняваш вечер, не е нужно той да знае къде си била. Нужно е да се почустваш по-уверена и свободна, независима и интересна и  и тогава ще започне да се държи по-друг начин, убедена съм. 

и аз се доверявам трудно!!! не е задължително да споделяш интимни неща. с приятелка на кафе да идеш и да си говориш за козметика пак ще разпуснеш...

какво значи, че мъжът ти не ти позволява да имаш свободно време?
аз не съм питала моя мога ли да имам!!!! никой не може да ми забрани подобно нещо.
и защо се опитваш на мъжа ти само да му е добре. а твоите потребности къде са?


напълно съм съгласна

подтисната,бих те посъветвала да започнеш малко по малко да си изградиш едно твое,лично пространство,в което той да не се меси.Моето виждане за проблема ти е,че прекалено много си се фокусирала върху това да изпълняваш ролята на перфектната съпруга,домакиня и майка,и всичко това с някакъв...доста допотопен привкус.Правя си такъв извод,защото споделяш,че той не обича да излизаш,ревнува те,не одобрява да имаш лични занимания.Не сте семейни от година-две,тя работата вече е малко изпусната и може би няма да му стане приятно тепърва да проявяваш инициатива за по-голяма самостоятелност.Това,че не ти прави мили изненади,дребни жестове на внимание и не излизате заедно навън,е просто брънка от веригата,с която те е омотал.Sillveto го е казала много добре,трябва ти повече увереност,свобода,лични интереси.Създадеш ли си всичко това,живота ти ще стане съвсем друг.Трябва просто да го поискаш и да го направиш.Промяната трябва да започне от теб,и то точно в тази насока.Мъжа ти няма да получи просветление и да промени поведението си спрямо теб,докато ти вървиш по утъпкания път,който си създала-дечица,домакински грижи и т.н.  
 

подтисната,
Не искам да те разочаровам, разбирам напълно усещанията ти и начина по който се чувстваш.
Влязла си в капан, от който излизане трудно има.
Попаднала си в дълбока емоционална, физическа и материална зависимост от съпруга си и нямаш никакви собствени опорни точки.
Липсата на приятели и собствени интереси, различни от шиенето на гоблени и домакинстването, приемането на отношение, равно на безразличие и третирането ти по-зле от домашно куче- казвам по-зле, защото кучето изисква да го разхождат поне веднъж дневно.
Много трудно ще разчупиш формата, изграждан 14 години.
Съветвам те да се опиташ да намериш удовлетворение в начина си на живот, такъв, какъвто е в момента, а ако искаш промяна, ще те разочаровам, ще бъде много трудно, да не кажа невъзможно, съпругът ти е наясно, че избор много нямаш.
Можеш и да се опиташ без съпруга си да потърсиш малко време, което да прекараш в социум- ако щеш ходи на форумски срещи, или на някаква йога, аеробика или нещо подобно, после изпий едно кафе със компанията от спорта и ще се почувстваш по-добре. Това са контакти, които не изискват кой знае какво сприятеляване, ако не искаш да имаш приятелки.
Но начина при всички случаи изисква изграждането на собствена опорна точка, една или повече.

Има МОЛ-ове, фитнеси и кръчми с детски площадки и аниматори.
Няма да го получиш в къщи, това, което искаш.
Особена или не, няма начини за "особени" и не толкова особени.
Не отменят състезанията, защото някой от участниците е контузен.
Той просто отпада от играта.
Поплачи си във форума, после продължавай в същия дух.
Да го "нараняваш", когато излизаш сама??
Не е виновен мъжа ти. Той си е добре.
Съчувствам ти, искрено, но нямаш шанс, просто се примири.

Ееее съжалявам ама това не е живот вашето
И моя мъж е домошар,но никога не ми е отказвал да излезем.Също така всяка седмица аз излизам с приятелки да се разтоваря от него и от детето.Така се зареждам за останалите 6 дена да съм пълноценна,а не да изпадам в някакви депресии.
Намери си приятелки с които да можеш да общуваш.Излез купи си някоя нова рокличка,отиди на фризьор,опитай се един ден да се отдадеш изцяло на себе си за да си върнеш самочувствието като жена.Една жена изглежда ли добре,има ли самочувствие мъжът и вина ги и се възхищава и гордее с нея.Направи му и на него един подарък каквото обича и завърти нещата така,че да излезете на една вечеря.Бъди секси,имай самочувствие,занимавай се с нещо,пребори се за свободата си и той сам ще иска да сте по сближени.

Споделям напълно

не смятам, че майките, които имат хобита и свободно време за себе си, са безотговорни към къщата и децата си.

ако искаш да промениш нещо в начина си на живот, то тук ще намериш подкрепа.
не съм сигурна, че ти искаш да го промениш.
ако ти не си готова за тази стъпка, ние не можем да ти помогнем.

надявам се да намериш вътрешното си спокойствие  

Да,така е,но можеш да промениш себе си.Това е,което би направило нещата по-различни за теб,каквото и да си говорим и каквито и съвети да ти даваме.
Според мен именно името,с което си влязла като гост,изчерпва като обяснение проблемите ти и ситуацията в твоя дом-в думата подтисната е ключа от палатката.Не си избрала случайно точно това име,осъзнаваш какво се случва с теб,липсва ти само желание да промениш нещата.Много искам да ти вдъхна сила и увереност,но...
Опитай се поне малко!

 

Май искаш да промениш съпруга си или по-точно отношението му, но да си останеш в твоя затворен свят  Честно, за мен това е затвор  Но всяка от нас си има нещо, което другите на разбират и не приемат, та не бих ти сложила етикета "особена".
Няма как да ти помогнем да промениш него.
Можем да ти помогнем да излезеш от какавидата и да разпериш крила само на теб. Да те подтикнем поне малко да придобиеш самочуствие, да се видиш с други очи.

Един ден децата ти ще пораснат и отлетят и ще останеш само с него, как ще живееш тогава в тази пустота?  Помисли и за това 

подтисната, животът е доказал, че лиглите имат завиден успех, особено в мъжка компания. Нас не ни мисли, това е твоята тема и тук говорим за теб. Не искам да съм излишно рязка, просто проблема в повечето случаи е липсата на ясната му дефиниция. Нещата в повечето случаи са прости, но хората имат склонност да ги усложняват.
В твоя случай са повече от ясни, но това, което искаш е неизпълнимо чисто практически. Питаш -има ли проблем- отговарям- да, има.
Питаш- мога ли да накарам мъжа ми след 14 години брак да обърне палачинката - не, няма да стане.
Питаш -има ли начин да се почувствам по-добре?
Отговарям /не само аз- всички, които са ти писали/- има- намери начин да имаш собствена опорна точка.
Оттам нататък- ама няма на кой да оставя децата, ама аз съм отговорна домакиня, ама аз обичам мъжа ми и няма да общувам с никой, ама аз съм особена, ама аз нямам име, нямам желания, нямам идентичност, ама аз искам те да са щастливи....това са подробности, които наистина ме натоварват, да не говорим, че от чисто женска солидарност ме ядосват.
Аз пък искам хеликоптер, частен самолет, едно ферари и да не забравя- една яхта 18 метра. Дали, според теб имам някакъв шанс до довечера мъжа ми да ми ги достави, а?
Ако наистина искаш помощ, трябва да си наясно, че трябва да направиш правилни стъпки.
Не знам дали си наясно, че съпругът ти наистина те обича, но има проблем, изключително е ревнив.
Не знам защо, но мисля, че си красива.

Странно и аз така си мисля 

Та очертахме ти насоките, защо като стъпка първа не си избереш спорт? И отчети ще даваш ей, кога си ходила, колко си седяла 

След като имате 14 год брак,би трябвало децата ви да не са в чак толкова невръстна възраст,че да ги водиш постоянно с теб.А мъжа го свиквай постепенно и не значи,че ще го дразниш.Казваш примерно,че ти се излиза на разходка и дали иска да дойде с теб,но и при двата варианта ти излизаш.Никога не е късно да се върнеш към пълноценен живот!

Айдеееее с теб сме  Пиши какво стана.

Спокойно. И аз съм красива, но не се чувствам неудобно от това.
Хайде, аз също стискам палци, давай децата на градина, смени си цвета на косата и си купи карта за фитнес.
И си спомни коя си и че си ти, на първо място, чак след това съпруга на мъжа си и майка на децата си.
Успех   

За да успееш да промениш живота си, първо трябва да промениш себе си, начина си на мислене и възприятия за живота! Ако ти е трудно да го направиш, то тогава единственото, което ти остава е да се примириш и да продължиш да живееш по същият начин.

Ти сама си определила ,вероятно без да осъзнаваш,причината за вашите отношения.АЗ СЪМ СЕБЕ СИ ,може би не съм перфектната домакиня,но не съм и ничия сянка.След като ти  си решила,че смисъла на живота ти е  да се съобразявам с желанието и настронието на любимия никой не ти е виновен,че той е загубил интерес и е станал апатичен.Я,го виж моя - толкова години живеем заедно и изобщо на ум не му идва каква "изненада" мога да му сервирам като гръм от ясно небе  Така си се обичаме и си живеем тоооооооооооооолкова години,че вече не ги броя А за воденето за ръка - да ти кажа на мен ми е писнало като тръгна някъде и всеки ,който ме срещне да пита защо не сме заедно.Така,че тук май с романтиката малко сгреших     

Първата стъпка винаги е трудна.Успех 
И не се отказвай

Браво! 
Сега втора стъпка. Когато говориш със съпруга си му съобщавай какво си решила. Нека е ясно, че го уведомяваш, а не искаш мнение, съгласие или недай Боже разрешение.

Преди време една приятелка ме посъветва, но тогава не схванах смисъла, всяка вечер да си имам поне един мой час. И винаги да излизам, може да нямам какво да правя, да няма с кого да се видя, но тогава ако трябва да вървя просто по улицата сама, но да излизам. Сега разбирам колко е била права.  Опитай се да си отвоюваш това, като начало 

Педполагам си много крехка, милостива и добра. Аз също бях такава. Но се научих да скърцам със зъби. Получава се. От началото си го слагаше на ... , но като водя, че съм сериозна и умея да отстоявам позициите си сякаш нещата се промениха. Вярвам, че всеки се простира според чергата, както го научиш, нали така се казва. Моят мъж също не отлепя очи от телевизора, болен е на тази тема.
може да е трудно, но мисля, че промяната трябва да е в твоето държание, не мисля, че няма шанс. Често се случва да ни приемат за даденост и да се личното им цвете. Не казвам да флиртуваш или да изневеряваш. Казвам да бъдеш малко по-твърда и решителна. Аз го глезя по същия начин - когато се разглези особено - дръпвам се. Не плача. Правя се на корава буца. Сълзите не ги трогват особено. Дори от тях се постига обратното. Надмощието се проявява.
Не те познавам и не съм близо до вас, но виждам мъжа си след години ако показвам само примирие и стискам зъби. Не е късно за мен. Не мисля, че си е отишла любовта. Само не бъди гадна с него, може да го озлобиш и да стане по-зле. Искам да кажа да си твърда, но да вървиш по тънкото въже и да мислиш. Спри да плачеш, тормозиш само себе си, а може би и детенцето. Прегръщам те. Бъди силна.

Съжалявам за което. Не е ненормално да го приемаш навътре. Та той би трябвало да е твоята половинка. Виждам безразличието на високо, което е по-лошото. Явно аз не мога да помогна. дано успееш да събереш сили. И да ти помогнат други, с друг опит. Съжалявам, наистина, всех твоя случай присърце.

подтисната, аз бих те посъветвала за по-различен курс на поведение. Съпругът ти е силен и властен мъж, който се чувства комфортно, когато контролира ситуацията, живота си, твоя и на децата ви живот, изцяло. Той е напълно наясно, че и да те няма 3 часа, два дни или седмица, в крайна сметка парите ти ще свършат и ще се прибереш с увесен нос в къщи и пак ще направиш опит за сдобряване. Той е наясно, че нямаш други опорни точки, освен него.
Ако поставиш нещата на силова основа, нямаш шанс да излезеш победител, просто, защото той е по-силен от теб.
В което, разбира се, няма нищо лошо, това си има и положителните страни. Грижовен е много и е всеотдаен към семейството си. Издържа теб и децата изцяло и както разбирам не те лишава от женски глезотии.
Силата ти е другаде. Не се прави на мъж и не му играй по "мъжки", защото ще загубиш. Играй по "женски" и гарантирам пълен успех.
Глези се. Мрънкай. Умилквай се.  Увещавай го нежно, обяснявай от далеч как децата имат нужда от социални контакти/ако отидат на градина дори на половин ден ще е успех/, как искаш преди морето да се стегнеш малко, дали ще ти хареса дупето по-стегнато, помоли го да дойде с теб на фитнес няколко пъти, ей-такива. Просто давам примери, ти най-добре знаеш слабите му места, използвай ги! За един мъж от такъв тип, подобно поведение го сваля на земята с туш и няма къде да мърда
Успех!

Подкрепям с две ръце 
Целта е да имаш твой свят и интереси, но методите за постигане да са женски. С мусене и сърдене според мен нищо не се постига. Права е мацката по-горе - с усмивка, с умилкване, малко дебелоокичко и с усмивка излизаш. В крайна сметка нали целта на задачката е да ви сближим още повече, а не да ви разведем 

Описваш ми най-често срещаните и типични отношения между мъж и жена, типичната жена, типичният мъж. Скъпа, мъжете са такива. Те не обичат сълзи и мрънкане, не обичат излишни въпроси и излишни приказки, не обичат лигавене и т.н. , особено ако жената е инициатор. Колкото повече ти се съпротивляваш, толкова повече е неговото "учудване" /"Ма какво ти става"/ и т.н. А ти - типична жена - борбена, чувствена, непримирима. За съжаление с приказки нищо не става, убедила съм се. Трябва да започнеш работа, да излизаш с колеги, да се забавляваш с децата. Трябва да си "различна", забавна, трябва да си "кучка", да не ти пука. Това е истината, няма какво да се лъжем.

Едва ли мога по-добре да опиша ситуацията при нас Колко си приличат семейните отношения навсякъде...

Много съм съгласна с Azzy
Има и още нещо обаче, което на мен ми бръкна в окото докато четях...
Защо ти чакаш той да направи нещо? Той да те заговори, той да ти даде разрешение да излезеш...
Защо изобщо търсиш неговото одобрение?
Ми щом ти се излиза, хващаш децата, засилваш ги в някой почасов детски център и отиваш където ти е кеф. Някоя вечер му оставяш децата и излизаш на кафе с приятелка (разбрах, че нямаш приятелки, ама все познаваш някоя мацка, на която също и е скучно, съседка, майка от градинката, ). Покани гости.
Абе ако живееш по твоите правила и се чувстваш щастлива, пак можеш да си го обичаш 

Подтисната, зависима ли си финансово от него? Не работиш ли?
Аз се почувствах много по-добре след като започнах работа. Имам си личен живот, нови контакти, ежедневно разнообразие, изкарвам мои си пари и по никакъв начин не завися от него. Това го прави по-несигурен и вече повече се съобразява. Наясно е, че като ми писне няма да му цепя басма. Наложих си да не бъда нито емоционално, нито материално зависима повече... Струва ми се, че много се фокусираш върху връзката ви.

Ситуация,която за съжаление все по-често се среща.....

Мацките са ти дали добри съвети, ама защо не пробваш телевизора да се развали случайно някоя вечер. Много ми е интересно какаво ще прави тогава. Имам чувството, че го използва като един вид щит...

Не четох цялата тема и дано не повтарям някого, но съвета ми е  - започни работа 

Като те чета из темите с тези  категорични мнения - звучиш, все едно си на 22-23 г. максимум  Само на тази възраст човек е толкова краен - и аз бях такава, но ще ти мине след десетина години 

Остави парите, ТИ ще се чувстваш по-добре, ако си ангажирана извън дома. Работейки, той си има някакъв личен живот навън, а ти живееш само за семейството. Такова еднообразие, продължаващо с години е доста подтискащо. Освен това ще имаш стимул да се поддържаш и да изглеждаш добре не заради него, а заради своето самочувствие. Още повече щом той е ревнив...

Аз продължавам да давам заето.
Той нали ходи на работа, от къде знае с кого излизаш през деня... и то бива да е ревнив, ама това значи ли, че и с жени не можеш да пиеш кафе в градинката.
А на децата нищо няма да им стане да постоят с баба си, докато мама и тати ся на кино. Говорим за 3-4 часа все пак

Мислиш като подопечна. Започни да мислиш като суверен.
Представи си какво ще правиш и как ще го правиш, ако изведнъж съпругът ти изчезне и цялата "власт" легне в теб. Започни да вземаш решения сама - трудно е, но не невъзможно. Спомни си какво си правила и харесвала, преди да се ожените.

Знаеш ли какво, защо не си намериш някого да пофлиртуваш в ICQ или друг чат:)
Знаеш ли как ще ти вдигне тонуса... а и той ще започне да забелязва , че са ти заблестели очите.
А ако не даде резултат, аз бих го напуснала. Живота е кратък за да го пропиляваме в униние.

Aбе на чужд гръб е най-лесно да кажеш напусни го... ти дали би напуснала така лесно?
Ей да му се невиди

хи хи хи взе ми думите от устата 

Защо не спреш да си"перфектната домакиня". Той не е перфектния съпруг, че да му угаждаш толкова. Не му сготви, не му слугувай за известно време. Като пита защо, кажи, че не се чувстваш оценена,  нямаш вече желание и не виждаш смисъл. Ако той не иска да излиза му остави децата на него и ти излез. Все някоя майка от градинките, братовчедка, сестра/брат може да намериш за едно кафе. Аз също трудно се доверявам, но не е нужно да споделяш лични проблеми, разговорите за нищо също разтоварват. Определено ще ти помогне на самочувствието, ако си намериш почасова работа дори. Живота ти ще е по интересен, a не само с децата. Те ще са по щастливи и ти, а съпруга ако иска да е такъв, нека си бъде, поне ти ще се чувсташ по-добре.
 Неразбрах защо си против бабите да гледат децата за половин ден или няколко часа. Това няма да им навреди на възпитанието(каквито и да са)

Много ме трогна темата ти, защото в подобно положение са доста жени. И се получава, когато жената иска да е добра домакиня и майка, и нещо пропуска по пътя. Ние бяхме женени 12-13 години преди детето, и осъзнавам, че когато се появят децата всички жени трябва да намерят нов баланс, някои успяват по-бързо, други по-бавно, в миналото повечето не са успявали и са били подтиснати. Аз все още го търся по най-добрия за мен начин, но поне общуваме. Всъщност не знам дали е правилно, но ние общуваме като следвам неговите интереси. Хубаво е, че имаме обща професия и използвам да научавам тънкости.
За теб бих те посъветвала да видиш какво гледа по телевизията и да гледате заедно, коментирайте, хвърляй по един поглед на новините свързани с интересни за него неща и бъди готова за 3-4 думи коментар. Налагало ми се е няколко пъти да бъда на нови работни места и знам, че да поддържаш разговор на неангажиращи теми е умение и започнах да го прилагам в къщи. После в хода можеш да прокарваш и твоите желания. Това е по-дълъг процес и не става с един разговор, трябва време. Аз също като теб в началото си мислех, че трябва да се оплаквам на мъжа ми, нали ми е най-близък, ама се оказа че и той като всеки човек не обича някой всяка свободна минута да му пили по главата.
По горе са ти дали добри съвети, бавно стъпка по стъпка ги следвай.
Докато четях се сетих за нещо относно грима - има мъже, които много се дразнят от грим, това им докарва несигурност, когато излизаш навън дори и само с децата се гримирай както искаш, но не знам дали не го напряга гримирането и лакирането в къщи.

Да, бе, ей сега, да напуснеш мъжа си, защото не те води на кино. Я стига глупости.
Но както ти няма да го напуснеш, заради киното, така и той няма да те напусне, защото стоиш пред компютъра или ходиш на фитнес.
Ще мърмори, ще се дразни, ще ревнува, но в крайна сметка ще се примири. АКо иска- да дойде да види с кой се сваляш там.
Мъркаш, целуваш го и мрънкаш "котенце", "писенце", "зайче" или както там си казвате ако искаш хайде след работа ела и ти, като свърша тренировката, ще пием кафе. Той ще ръмжи и ще се съпротивява, но две деца имаш, подтисната, би трябвало да знаеш как се успокоява ядосано дете, когато трябва да прави нещо против волята си. Детето крещи и се тръшка, ти го гушкаш и нежно му обясняваш, защо трябва да на прави точно това, което искаш в момента. Е, няма да стане на секундата, но повярвай- става. Ако не вземеш мерки за собствения си душевен комфорт, няма кой.
Просто не се отказвай токова лесно.

Безотказна е тази тактика
Лошо е обаче, че има жени, които не го могат тия работи, странно е, но е факт...
Друг е въпросът, че човек с учи

http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=vi … 2a1e9d0504d6927ae
Намери и прочети някоя от книгите на Лео Бускалия и Луиз Хей-при мен имаше огромен успех/но разбира се важна е нагласата и начина на мислене/
Желая ти УСПЕХ 

Не знам защо трябва да ви обръщам внимание, но нищо, казах - "Аз бих го напуснала" което според мен, си е изказване на лична позиция.

Според мен човек трябва да следва вътрешния си подход, иначе няма да може дълго да следва политиката на поведение което е приел, щом ти идва от вътре да си седиш в къщи примирено, да страдаш мълчаливо и вечер да изпускаш парата по форумите - незабелязана, нещастна, оставяйки всеки ден да се изплъзва от живота ти по този начин - ОК. Това си е също  - лична позиция. Успех с амплоато на "прислужница".
А и ме ужаси това, че ти се прокрадва мисълта, че се срамува от теб...
Все се чудя на жени, които хем са третирани ужасно, хем са... "аз го обичам". Е какво му обичаш?
Грубото поведение? Ревността? Неуважението?
Така или иначе ти пожелавам по светли дни за напред, каквото и да решиш.

Чета и 
И при нас е почти същото!
Опитвам се да променя нещата, за кратко време успявам, но после пак същото!
Понякога ми идва да изхвърля телевизора през терасата.
Съпруга ми е чудесен, помага ми за детето и домакинската работа, никога не ми държи сметка за излизания или за пари. Дори излизаме заедно, рядко, но го правим.
Сега ще кажете тогава за какво си ревнала?
Защото искам да си говори, а ние го правим рядко!
Искам повече внимание от негова страна, не само когато му се помоля за това.
Искам поне един път да направи нещо романтично /той е скаран с романтиката/, и на мен като на всяка жена и се иска да почувства желана.
Искам, когато някъде ходим да сме заедно.
Мразя, когато ми каже ами ти върви, като ти се ходи, а аз ще гледам детето. Абе човек аз искам с теб, не с друг 
Страх ме е, че ще заприличаме на неговите родители. Свекърва ми отдавна се е отказала да кара свекъра ми да ходят заедно някъде. Всеки ходи някъде сам / дори и на почивка/ и така 35 год.
Господи, аз не иска такъв живот 
Не искам след 20 год. да стоим сами и да няма какво да си кажем
Пак ревнах и тотално се обърках.
Обичам съпруга си и съм сигурна, че той мен също.
Не искам да се разделяме, но не искам и така да стоят нещата     

Факт е,че мъжете са в една постоянна критическа възраст и все са слабия пол.......Избиват комплекси по какви ли не начини. Жалко е това...

По темата...Живота ми бе по едно време по същият начин, но бързо премина...Бе абсолютен домошар, но си намерихме сродни души(семейни приятели), с които излизаме, общуваме, жените се събираме по женски, мъжете по мъжки(вкл. и си организират мини турнири по футбол) и лека полека се поразчупи...Проблема при него бе в семейството...прекалено строг и суров баща, свекървата е починала млада и мъж ми не бе научен как да се държи в обществото. Благодарна съм на Бога,че нещата при нас коренно се промениха, но имаше период след раждането на големия син, в който съвсем открито мислех за развод по точно тази причина - липса на общуване!

Има ли приятели мъж ти, страда ли от комплекси, семейството му какво е?

Абсолютно съм съгласна с това. Аз все още не съм женена и понякога ме е страх да не се случи точно това с мен и моето семейство. Но знам,че ще имам силите да променя нещата. Оправдание е,че нещата не зависят от нас. Искам да ти кажа, че щом сега се е случило това и ти си направила компромиси от тук нататък те очакват още повече трудни и тъжни моменти. Незнам дано не съм права,но имам пример пред себе си - моята майка е живяла само заради нас и баща ми - в един момент изгубва себе си.
Погледни се в огледалото,ти си жена, имаш нужда от внимание, от обич от докосване. Прегръщай по-често мъжа си, покажиму,че все още го обичаш,но имаш нужда от разнообразие.
Дано имаш силите да промениш себе си отвътре.

АЗ мисля ,че повечето са емоционални задръстеняци все едно аз съм писала темата!!! с тази разлика,че моя не е толкова ревнив и аз не се съобразявам само с него(което ме прави в по-добрата позиция от потисната май ) не го пиша гневно защото съм му ядосана,но темата е доста актуална гледам(разбира се казвам го със съжаление)Аз съм с 16 години брак и незнам дали се хваля или оплаквам При нас нещата са от години с подобно развитие
и понеже съм по емоционалната страна се сдобих с една "екстра" тъй наречената депресия от която още не мога да се измъкна съвсем Та момичета,колкото и да съм  се питала защо така се получава в обикновенния семеен живот??? стигам до извода,че филмите особенно американските НИ промиват мозъците.т.е. идеализират се много нещата според мен в семеен план.Хубавите къщи и дворове,семейните коли паркирани отпред,татковците които се забавляват с децата и на влизане и на излизане целуват женичките си и безкрайните им разговори когато децата заспят и тн....................разбира се само обобщавам една семейна идилия която гледаме само по тел.Да ви кажа честно колкото и тъпо да звучи,доста съм вярвала в тези неща най вече за взаимоотношенията във семейството.И в името на децата повечето жени са готови на много компромиси.Години наред давам идеи как и къде да излезнем заедно с децата,като че ли само аз имам тази потребност за да бъдем заедно да имат пред себе си един добър пример за подражание от нас някой ден ..................но не винаги се получава.Та като се замисля май скандалите и споровете ни се въртят около вниманието му най вече към мен.Та най плашещо ми се струва ситуацията като пораснат децата кво става а???ако продължава така по един бял чаршав и айде така ли???Защото този тип мъже са май най коварните т.е добри са като хора,домошари,не бият жените си не прекаляват с алкохола не скитосват(поне така мисля ) и кво от тва ???та тва са си енергийни вампири които обричат половинките си на безкрайна самота.Та всички ли са такива???В момента съм зависима изцяло финансово сигурно това допринася за да не съм му събрала багажа.С приятелки се излиза до време,не могат да продължават безкрайно женските сбирки и купони по разни поводи.Все пак нали се прибираме пак у дома  и нещата са си същите.Та моята подкрепа може да се изрази в това :Да си направим клуб"ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ" и да им теглим по една...........В кръга на шегата разбира се.Вариантите са два:търпиме ги такива каквито са или довиждане и до нови срещи,третия е почти невъзможен(да се променят)а той май е най добрия

Съгласна съм, че в американските филми има неща, които ги няма у нас, а много момичета в стремежа си да бъдат добри съпруги като по филмите се объркват.

Обаче си мисля, че жените трябва да намерят себе си - това определение за мъжете ...добри са като хора,домошари,не бият жените си не прекаляват с алкохола не скитосват... всъщност е за почти идеалния мъж и най-вероятно и дъщеря ми ще си вземе някой подобен, така че в името на дъщерите ни трябва да намерим път да бъдем щастливи и да покажем тактично на децата си, как и те да са щастливи.

А понеже тук говорим за внимание от страна на мъжете, не се ли чувствате добре, ако някой друг ви окаже внимание - в работата да ви дадат грамота или друго признание, да научите нещо ново, близките да ви похвалят нещо, да разрешите роднински проблем, да участвате в благотворителна акция, да почистите градинка. Аз поне за себе си намерих тези неща, и се чувствам по-добре. Замислих се всъщност какво значи внимание...

Здравей подтисната!
Предварително се извинявам, ако постът ми излезе малко дълъг  , но когато прочетох темата, такива вълнения отприщи, идея си нямаш 
Да, и аз познах себе си, нооо времето вече е минало свършено.
И аз бях зациклила така по едно време. До степен, че започнах да се питам какво по дяволите съм му харесала на моя мъж толкова, че да се омъжа за него, да създадем две деца  . Същата история - липса на внимание, липса на романтика, мълчание и висене пред телевизора - постоянно и непрекъснато. А аз - на работа, с децата, в къщи  .
Та като се запитах така, мноого време ми трябваше да си отговоря. И отговорът хич не ми хареса. Аз бях престанала да бъда неговото момиче. Грижите по оцеляването и по децата дотолкова ме бяха обсебели и имах чувството че нося целият свят на раменете си, а той, търтеят с търтей, само яде, спи и се.е  Спомних си какъв беше той, когато се влюбих в него, и с изненада установих, че си е същият  . Тогава се опитах да си спомня каква бях аз, когато той се влюби в мен  и знаеш ли какво установих  няма да изпадам в подробности. Но бях честна със себе си. И реших да отново да стана неговото момиче  Процесът беше толкова дълъг, толкова труден, дори на моменти си мислех че няма смисъл. Но го обичах и знаех, че ако не успея, поне ще съм направила всичко, което е било по силите ми.
Като за начало се вслушах в себе си. Знаеш ли какво установих - че отговарям вместо него  децата питат нещо, не зная дали той има отговор, щото аз нали всичко зная и всичко мога, веднага отговарям 
Първо се отучих от този мой гаден навик. Децата питат нещо, той мълчи - и аз мълча. Децата питат пак - пращам ги при баща им. Веднъж, два, три пъти, и на стотния той отговори. Дадох му думата просто  .
На второ място спрях да ходя на родителски срещи. Хиляди пъти преди това съм го питала, защото на двете деца понякога съвпадаха срещите, той все отказваше. След последната среща, на която ходих, се върнах побесняла от яд и с глас, не търпящ възражение заявих, че там кракът ми няма да стъпи  . Когато дойде времето за следващата, детето ми каза и аз го пратих при баща му - той, разбира се отказа. Връща се детето при мен - ами аз го сиктиросах и припомних какво съм заявила. Явно доста съм била убедителна, защото този ден, като се прибрах у нас, детето и бащата липсваха  когато попитах дъщеря ми къде са мъжете, тя ми заяви че двамата са на родителска среща, направо щях да падна. А като се върнаха, как изглеждаха, нямам толкова богат речник да ти опиша. Мъжът ми беше толкова въодушевен, горд, усмихнат и още каквото се сетиш, малкият и той се надуваше като пуяк - ходили по мъжки на среща  . И така, лека по лека мъжът ми пое родителските срещи. Връщаше се и ми разказваше дума по дума (а по времето, когато това беше мое задължение, дори не ме слушаше какво говоря).
Така започна всичко - стъпка по стъпка. Милиметър по милиметър той настъпваше, а аз отстъпвах от територията, която бях обсебила  . Така той се научи да говори с децата си, научи кои са им учителите, какво учат в училище, кои са им приятелите. Разбира се, таткото започна да подписва и бележниците - и на двамата. Идея си нямаш как се промени този човек. Почувства се нужен. Той започна да разрешава (или забранява) 90% от исканията на децата. И от моите, разбира се. Започнах да го питам за всичко. В началото мълчеше, после ми казваше да му се махна от главата, но на стотния път ми отговори. После пак, и пак. Започнахме да говорим. Не, не да говорим, а да общуваме.
И знаеш ли, чудото стана. Е, съпругът ми не стана по-романтичен, но говорим (не е колкото аз искам, но когато има проблем го решаваме двамата).
Трябва да прибавя към неговите качества и безумната му ревност. Ами той просто се научи да я преглъща. Преди две години се съгласи да продължа образованието си  . Когато съм на очни или изпити, той се грижи за децата. Сам. Преди два месеца най-накрая се съгласи и шофьорсите курсове да изкарам  , даже отказа да продаде старата кола, като я остави за мен  . Ей такива единични победи имам, които ме топлят повече от всичките романтични жестове на света.
Мога да пиша още много, но надявам се че си разбрала каква е идеята ми. Аз го обичах и преди точно толкова, колкото го обичам и сега. Просто се научих, че монетата винаги има две страни.
Ето - сега той е в спалнята и си гледа любимият телевизор, а аз съм на компа. Сега ми хрумна - ами ако той лежи и си мисли: тая с тоя компютър, как не и омръзна  не ми обръща внимание, не говори  . А аз мога да си кажа: тоя с тоя телевизор, как не му омръзна  не ми обръща внимание, не говори
  . Да, да ама не  защото сега приключвам с писанията си и се качвам при него, и нито той ще гледа телевизия, нито аз ще вися пред компа 

Не мога да ти дам съвет - всеки сам избира как да живее. Мога само да ти дам надежда, че понякога нещата не са такива, каквито изглеждат - важен е ъгълът от който ги гледаш.
Желая ти успех, и най-вече ако пускаш анонимна тема, следващият ти ник да е "щастлива"    

Не мисля че е важно, но след около месец ще празнуваме 17 години "гаджелък"  с моето съкровище

Ето такъв е и моят...
Съгласна съм с Танцуваща с вълци,но аз ли не можах да се справя(защото опитах) или моят мъж не желаеше не знам.От друга старана,защо все НИЕ жените да правим усилия да спасим брака си...ами нека и мъжете ни се понапънат. 

При мен е същото, не говорим единия гледа мач а другия на компа. Като влязох в болницата не знаеше как да реагира, гледа детето но към мен не можа дапрояви съчувствие. Не пие и по жени не ходи, другите около нас му викат мъж мечта, но е затворен в изказа на чувствата, може и да не е научен но на мен ми дотяга вече. Иска ми се да ме изненада с нещо красиво без повод но уви. Не мисля че някога ще му изневеря но ме натъжава еднообразието в къщи.

ДА СЕ ПОХВАЛЯ:
От както прочетох темата място не си намирам!
Накарах моя мъж да прочете цялата тема и имаше ефект 
Седнахме да говорим /не помня от както се познаваме да сме говори ли толкова много/, казахме си много неща!
Отначало започна с това, че виж какви мъже има....   ревнуват, държат сметка за всичко на жена си, не им помагат, а аз.........
Но аз категорично му казах, че не ме интересуват другите, а той и неговото отношение към мен!
Изяснихме си доста неща и определено двамата се почувствахме по-добре!
Сега е един такъв внимателен, че чак ме плаши 
Дори пратихме малката при родителите ми, за да изкараме двама почивните дни 
  промяната да не е за кратко.
Истината е в разговорите, без тях проблеми не се решават!
Благодаря ви момичета, в голяма степен с ваша помощ сега съм щастлива 
     

Това е най-хубавото нещо, което прочетох във форума тази седмица. Успех и се радвай, че мъжа ти се оказа готов за промяна 

ТОЧНО ТАКА НАЙ ВАЖНОТО Е КОМУНИКАЦИЯТА В ЕДНО СЕМЕЙСТВО 

Както го описваш мъжът ти е голям темерут. Извинявай, но ми се струва, че е лишен от всякакви чувства, като изключим ревност. Не се ли усмихва, не се ли шегувате, не коментирате ли нещата от деня. Че не ми се излиза разбирам . И на нас ни се случва да стоим вкъщи със седмици особено ако сме изморени. Но всъщност поне в неделя ако не друго сме тримата с детето по развлечения. Между другото той как се държи с децата? Любвеобилен ли с тях или и те са като неодушевени предмети за него?
Абе нещо много се застоявате пред телевизори и компютри във вашата къща. Защо не вземеш поне ти няколко дни , когато сте заедно да не отваряш лаптопа. Дори и да скучаеш гушни се в него, гледайте заедно телевизия, коментирайте любимите му предавания. Разказвай му за децата. Похвали го нещо. Все някак ще го отключиш.
Извинявай, но сексът как е помежду ви?
Някои горе те посъветваха да започнеш работа. Съмнявам се, че след 14 години домакинстване ще е лесно. Подозирам, че и от това се притесняваш, но нищо не ти пречи да опиташ. Отвори се и ти към света. Обичай се
Не мисля, че ако излизаш с приятелки той ще ревнува. Просто не може да е толкова луд.
Разчупи си черупката. Не енормално да нямате приятели. И аз нямам време за срещи, защото работя и не разчитам на никакви баби, но поне по телефона си говоря с приятелки, ходя на фитнес, на козметик, фризьор- нормалните женски глезотийки, които радват душичката.
Успех , мила. Дано излезете от тая ситуация 

 

Препоръчвам ти да излизаш на форумските срещи, ако нямаш други приятелки..

Трябва да си имате вашата "петминутка" на ден, в която само да седите и да се гледате в очите...Помага !!!
Добре е че имате напредък!

Момиче, обичай се... Обичай себе си, за да може и теб да те обичат  Харесвай себе си, за да те харесват... Помагай на себе си, за да ти помогнат...
Направи така, че да се харесваш, да се уважаваш, да си със самочувствие....  Как  - сама ще разбереш, за всеки е различно.
С моя човек имахме подобен период и аз си направих експеримент - около месец му отправях само положителни мисли... ако направи нещо, което ме ядосва - просто спирах да мисля за него и се разсейвах нарочно. Изследвах го, обиквах го... но "тайно", не съм го гледала по 2 часа с влажен поглед, просто например докато си върших домакинската работа си мислих хубави неща за него... но не спомени как преди незнам си колко години ми е подарил изненадващо цвете (например), а сегашни моменти... Резултата дойде дори по-скоро от очакванията ми 

Не си се чалнала изобщо. Обмена на енергии между хората е нещо обективно съществуващо, което всички усещаме, но предпочитаме да го наречем с други думи... аз също се чувствам така понякога, когато мъжът ми е уморен или ядосан и си го изкарва на мене - със заядливи забележки, с дребни пренебрежителни жестове.  Става ми ужасно мъчно и светът ми се срутва... за кратко, за щастие. А е страшно различен от твоя мъж... Няма нужда мъжът ти да е енергиен вампир, за да се изсмуква, както си почувствала. Ако решиш да разбереш повече за енергетиката в едно семейство, пиши ми на лични или ми дай имейл. Струва ми се, че си на предела, където нещата преминават границата...

И особено - ако искаш да промениш нещата и да не се чувстваш по този кошмарен начин. Само ти си човекът, който ще реши дали това е животът, който искаш наистина да живееш. Аз не бих могла. Звучиш като необичана жена, а по всичко личи, че даваш много любов... Пожелавам ти да я усетиш и ти.

Каквото и да е решението ти, прегръщам те и ти пожелавам кураж и светлина.