А как се раждат близнаци нормално?

Скъпа Деси и аз имах вече една дъщеря когато ми казаха че съм бремена с близнаци .Ивана и Бояна се родиха нормално,макар че и мене ме подготвяха за секцио.Просто раждането започна три дена преди насрочената дата .Беше следобяд (даже в късния)и етествено бях се хранила и пила вода,Екипа за операцията беше на лице ,но трябваше да изчакаме заради поетите храни и течности. Операцията насрочиха за около 21 00ч. А първата се появи в 20 40чСлед поредния преглед , лекарката установи че първото вече излиза. По най- бързия начин преминах от предродилно до родилно и така се появиха Ивана и Бояна .При мене раждането на близначките мина по-лесно и бързо от първото .Може би защото беше второ , може би защото имах мой лекар. Не знам. Само благодаря на Господ че дечицата и аз сме живи и здрави.А и много бързо се възстанових след второто раждане ,дори почти нямаше такъв период.Желая ти лека бременност и успешно раждане.Ще те чакам при многодетни .Там е страхотно.

Аз също съм от родилите по естествен начин близнаци,секциото ми беше за 9 юли но на 14 юни мъницете избързаха отидох с изтичащи води и 10см разкритие нямаше предродилна зала нямаше клизма,доки идва аз правя първи напън на третия изкочи Ники а на четвъртия Ради.За 30мин родих,по дъло беше шиенето,че доки каза че не е било наложителна епизотомията,но така се прави.Пожелавам на всички раждащи такова като мойто раждане.

Райдах 5 часа  . Постъпих с контракции и 5 см разкритие. Докато ме прегледат, направят клизма и решат кво ще ме правят мина 1 час и вече бях с 9 см разкритие. Умирах от болки, а тия се мотаха. Решиха, че ще раждам нормално без упойка и ще чакаме 10см разкритие. Очакваха да родя бързо с тези 9см. Но не би - мъчих се 3 часа и половина и разкритието не мърдаше. Едва не се споминах от болки, знаех, че не мога родя. И окситоцин пускаха, само дето повече ме болеше, а разкритието не мърдаше. Виках по докторите да ме срежат или поне упойка да пуснат, но не пожелаха гадовете. Накрая на една от многото (щото имаше поне 10 човека в онази стая  ) и хрумна мъдрата идея да почна да напъвам. Нямах напъни ама айде ще напъвам. И о чудо - както си напъвам без напън усетих страхотен напън и Ева изскочи като тапа. Направо изхвърча, помислих си че падна на земята, че са изпуснали. Но не - паднала си в специално приспособление, за чието съществуване не подорирах. След около 20 мин и 4-5 напъна изскочи и Теодор. Беше по-големичък и затова беше малко зор. Накрая и плацентата и край. Не ме шиха, защото решиха че няма нужда. Ех, колко хубаво беше като свърши всичко  И тайничко се радвах, че не ме разрязаха 

При мен беше сравнително бързо и лесно раждането. Бях сама родилка в предродилно и в родилно. За нормалното раждане имаше само един екип, но дойде и друг екип, ако се наложи да ме резнат . Имах малко проблеми с отпускането на шийката, въпреки че имах пълно разкритие. Затова раждането продължи 2часа. Павката излезе с 3 напъна, а Мишо (5 минути след него) с един и 1/2, защото ме прекъснаха на втория, не беше нужно .
После за шиенето ме приспаха, така и никой не ми каза колко шева имам, докато не ми ги свалиха (бяха 3-външни).
Успех с твойто раждане. Дано и то мине бързо и лесно!!! 

Благодаря за разказите, момичета! Ама вие ме успокоихте - те близнаците много бързо се раждали!  Аз раждах Йоана 46 часа!  Влязох с леки контракции и 1 см. Два дни не мръдна тоя 1 см!!!!!!!!  И хем спукан мехур, без изтекли води, хем само 1 см, и накрая засилиха нещата, че да излезе най-сетне момата. А самото раждане в зала беше около 2-3 часа и то доста гадничко. Но пък резултатът си заслужаваше мъките!   

Еййй, супер! Не ме беше страх от раждането, а сега съмсем не ме е страх! Стига да е нормално! 

Здравейте!
И аз родих моите близнаци нормално(имам преди това по-голям син).Родиха се през 5 минути,които вкл. спукване на втория мехур(разнояйчни са),изтичане на води,напъни,ражане на втория близнак.Т.е. води се бързо раждане,без да броя вкл. на система за предизвикано раждане,контаркции и т.н.Но за това кратко време мислех,че ще умра.чувството ми беше все едно двама души са хванали двата ми крака и се опитват да ме разделят на две.Просто за мен беше ужасно!ПО-големия ми син го родих с епидурална,беше "културно" раждане 
Мои приятелки(освен една,която също се зарича втория път да е секцио) родиха с планирано секцио,едно бебе и казват,че за тях това е цивилизованото раждане, а и е царския път за бебето.Така,че четвартото мили мои мисля да родя секцио
Иначе за екипа,моите мъже се родиха сред 5 лекарки(имах уговорена само една),но дълго лежах в болницата и другите дойдоха на добра воля Имаше двама неонтолози.
Леко раждане Деси и каквото рекъл господ 

Здравей, Деси! И аз да си напиша как родих, моите са ми първи, нямам други деца преди тях, но и аз родих лесно и бързо, нищо, че много ме боля. Без упойка, нормално, просто тоя окситоцин бързо разви нещата и както нямах болки изведнъж почна да ме срязва, през 20 мин., през 15 и така... А децата, миличките те послушни деца, наредили се един след друг, с главичките надолу, първо излезе по-малкия, да пробие пътя, а след 12 мин. - и втория. Само си спомням, че се бях поизморила и за втория не напъвах достатъчно, но те са много около тебе и все ще се намери някой да ти скокне на корема  .
Като чета другите мами какво са ти писали обаче, искам да ти кажа, че всички раждат различно. Така че, не се настройвай много предварително. Разчитай на това, че природата си знае работата, а лекарите ще се погрижат за теб. Е, да грубички са, вулгарни понякога, не им обръщай внимание, важното е да са професионалисти.
Успех ти желая, ще ти стискам палци 

И аз родих нормално моите две момченца. Аз от самото начало исках да е нормално раждането. Лекарката ме окуражи и каза, че няма смисъл да е секцио ако всичко е нормално. Каката я раждах нормално и знаех какво е, така че се надявах да не се усложнят нещата през на бременноста. Но слава Богу всичко мина нормално.
И двата пъти раждах по 3 часа, но с близнаците ме болеше малко повече, все пак двама мъже са. Родиха се през 5 минути, но втория го изкараха с натиск върху корема, че му изгубиха тоновете. По-бързо беше възстанвяването след тяхното раждане, защото нямаше шев и кройка, а с дъщерята имах.
Дано всичко да е наред и при вас. Успех!

Благодаря, благодаря! Окуражавате ме. Аз много искам да е нормално, защото вече знам какво е! Лекарят ми каза, че и седалищно да са, няма проблем за нормално раждане. Въпросът е да не са различно разположени - единият с главата, а другият с гъза напред 

Нека и аз се включа в темичката като най-прясно раждала. При мен решиха да предизвикат раждането на 37 седмици и 4 дни - просто коремът ми беше много огромен и почти не можех да ходя вече. Постъпих на 14 август в болницата без мм разкритие, никакви признаци за раждане. Започнаха да ми слагат вагинално таблетки за отпускане на матката и след няколко часа имах контракции, но всичко си стоеше стегнато и без разкритие. Повториха процедурата с хапчетата 3-4 пъти и казаха, че за деня не може да се слагат повече таблетки и ще трябва да продължим утре. Продължих да имам контракции до вечерта и след това всичко спря напълно и си спах цялата нощ. На сутринта започнаха отново с таблетките, контракциите се увеличиха и най-накрая матката ми започна да се отпуска, казаха ми, че е толкова голяма, че не успява да се свива достатъчно при контракциите. Въпреки това си беше доста болезнено, пък и вече втори ден. На обед спукаха водите на Джордана и в 16 часа следобед имах 4 см разкритие и си беше малък празник за всички. Сложиха ми окситицин и започнах вече наистина малко да се мъча, а и вече ми беше почти писнало - в другите стаи си раждаха през цялото време, а аз си стоях от 2 дни без никакъв резултат. Най-накрая към 20 часа се оказа, че имам пълно разкритие и ми казаха че когато започна на чувствам напъни ще започнем с раждането. След малко казах, че съм готова и дойдоха гинеколожката и две акушерки. Джордана се роди почти веднага само с няколко напъни, но ми направиха епизотомия. Таткото сряза пъпната връв и веднага я сложиха на гърдите ми. Беше време за Мария-Луиза, а нямах нито контракции нито напъни. С екографа видяха, че е с ръчичката напред и гинеколожката й премести ръчичката, а едната акушерка натискаше коремът ми, за да не се обърне. Попитах дали мога да напъвам и без контракции и след няколко напъна и втората ми девойчица се появи на бял свят. Оказа се, че е трябвало да я извадят с вакуум, аз въобще нищо не бях усетила. Въпреки, че ми е първо раждане мога да кажа, че не изпитвах болка, всичко мина толкова леко и бързо, много по-мъчителни бяха контракциите.
За съжаление след раждането получих доста сериозен кръвоизлив и се наложи да ми извадят плацентата  ръчно под пълна упойка и това беше малко неприятен момент.
Иначе, както казах, родих с екип от гинеколог и 2 акушерки, тук се ражда в самостоятелна стая и бебчетата веднага ги дадоха на мен и на таткото, той всъщност ги държа при себе си и докато ми вадиха плацентата. Мисля, че този първи контакт е много важен, както и факта, че още същата вечер ми ги носеха да ги кърмя, въпреки че бях доста изтощена. От следващата сутрин вече бяха постоянно при мен, не знам дали заради това, но засега са наистина много спокойни и послушнички.
Дано разказът ми звучи позитивно, защото наистина за мен раждането беше едно прекрасно изживяване.

  Страхотен разказ, благодаря ти много. За съжаление мога само да съжалявам че условията в нашите болници не са същите. Имам предвид това таткото да присъства на раждането и още от първата минута да може да си заедно с малките. Незнам но все си мисля че ако се реша на трето, дори да е в частна болница ще настоявам да е по този начин.

И моите синове се родиха нормално - от 5-тия месец си бяха главично разположени. Раждах в Израел и там няма "мода" да се ражда секцио, ако няма сериозни предписания за такова (а бях рискова бременност - с диабет). Колкото за това, че било царския път за бебето - нищо подобно,за майката може би..., но за детето - не е. Който се интересува, литература много по въпроса. Родиха се след предизвикване на раждането, защото в единия сак почти не беше останала околоплодна течност. 18 часа от поставянето на системата, с епидурална. Вторият излезе 7 мин. след първия. Шест часа след раждането вече ставах без проблеми. О, и нещо много важно - щом първия излезе, веднага го поставиха на гърда (да суче). Вторият - също. После ги почистваха, теглиха и т.н. Бях забранила ползване на форцепси и вакум.

и аз да се включа моето раждане беше точно за половин час много бързо и безпроблемно ,само после малко се оплаквах  при шиенето ама  и то приключи бързо ,през цялата бременност много се страхувах и исках секцио даже  и щях да си платя ама лекаря реши да замине на море и аз чаках 3 седмици в болницата ама малчовци не им се чакаше (той Никси и сега не обича да чака  )и на 2рия ден звъннах на мъжа ми да идва и да ме взима от болницата че вече не издържах ,вечерта пак бях на линия ,но кърма така и не ми доиде пожелавам на всички майчета леко и безпроблемно раждане и много положителни емоции 

И аз да се включа в темичката за нормално родените близнаци. Моите се родиха преждевременно в 34 седмица и може би понеже бяха мънички (2300 и 1850), раждането протече много бързо и лесно. Беше запланувано да се родят със секцио и когато ми изтекоха водите (това беше в 9:30 вечерта) се обадих на доктора и понеже още нямах контракции и разкритие той каза, че ще дойде в 8:00 сутринта да прави операцията. Но аз така и не го дочаках и в 12:35 се роди Дани, а 5 минути след него се появи и Лора. Отначало бях много уплашена от нормалното раждане, тай като Лора беше разположена седалищно, но дежурния лекар каза че това не е проблем и наистина всичко мина много гладко. Дори сега се радвам че стана така, защото се възстанових много бързо.

Ееее, супер!  Браво на всички вас!

И аз съм се запътила към нормално раждане и ми се иска този път да е без упойка, пък ще видим. 

Ние се родихме мноооого бързо. Получих болки през нощта и се чудих чиниите ли да си измия или да будя тати да ходим на разходка до болницата. Там пък никой незнаеше че ще изражда близнаци. и така тати сам си се сабуди и изведнъж контракциите ми се засилиха страшно много. Взехме багажа и беж....Почти си родих пред вратата на Шейново. Нито лекар имах нито нищо. Приеха ме с 8 см. разкритие докато се кача до родилна стана 9 и направо на магарето. Нямаха време за подготовка. Добре че успяха да събудят дежурната лекарка. А тя горката с едното око спи с другото будна. Само повтаряше че е адски кофти номер в последния момент и то близнаци. Добре че са ми добри момичетата и се бяха разположили правилно. 20 мин. им е разликата. Малко се изморих на втората и не напъвах правилно но и тя си излезе. Страшен екип ми се падна, за което съм страшно благодарна но и на мен ми е второ раждане и не знам дали и това ми помогна.  Успех. Според мен е по-добре естествено но всеки си знае себе си все пак. Аз специално се възстанових много по бързо от първото ми раждане.

Аз май някъде съм писала за това как родих моите близначки, но да се разпиша и тук 
Първо лежах месец и половина в болницата за задържане, тъй като още в седмия месец имах 1 см разкритие. Това разкритие бавничко си се увеличаваше и в 35-та седмица без да се усетя то беше станало вече 7 см. И така на една от сутришните визитации ми казаха, че повече не може да се задържа и ще трябва да раждам. Около два часа и половина бях в пред родилна зала и вече имах пълно разкритие. Самото раждане стана за 15 минути. На третия напън излезе Ани, а 3 минути по-късно със следващата контракция и само с един напън се появи и Диди. Веднага след това излезе и плацентата. Имах епизотомия, шиха ме с пълна упойка.
Лекарите по време на раждането бяха много - трима гинеколози, две акушерки, двама неонатолози  и двама анестезиолози.

моите момиченца са вече девойки но една майка не забравя раждането на децата си
  и за мен те бяха втора бременност , но за нищо на света не мога да я сравня с първото раждане което за мен беше малък ад

родих ги с 20 дена по-рано  едната беше седалищно/втората/  в обща плацента но не си приличат с 10мин. разлика докато обърнат втората т.е трета ми щерка   за първата / с която  имат  7г. разлика/  се мъчих много с двма доктори и 4-ри акушерки  беше ад , а раждането на близнацчките беше едно много приятно преживяване в присъствието на един доктор чиито ръце бих позлатила ако можех  пукна ми водата  но напъни  уви  сложи ме на система и всичко свърши много бързо  а аз си разказвах вицове с дамите от стаята   скоито до последно бяхме заедно  пожелавам ти леко раждане

Най-накрая и аз да разкажа за моето раждане. Сутринта в 5 ч. ми изтекоха водите в леглото, пет минути се мъчих да се обърна на другата страна и когато успях и се настаних удобно се чу едно "храс" и цялата се оказах мокра. Мъжът ми тъкмо беше загасил лампата, че каката искаше да отиде до тоалетна. Бързо светна и тогава видя че има кръв (аз от големия корем изобщо нищо не виждах). Така се изплаших, че за секунда станах от леглото (обикновено ми отнемаше около 2-3 минути). От тоалетната се обадих на лекарката, тя ме успокои, че е нормално, защото се разширявала шийката и да тръгвам към болницата. По-бързо едва ли някога съм си оправяла багажа, имахме късмет, че и малката беше будна. В 5 и 35 бяхме в болницата. В таксито си засякох контракции през 3 минути. Оказа се, че имам 6-7 см разкритие. Докато ме приемат стана 6 часа. Болките бяха по-слаби от първия път, но пак ме боля доста, само че този път се бях мобилизирала и не крещях като луда, мислех си как ще си гушкам две бебчета. По едно време не издържах и си поисках обезболяващо, но лекарката каза, че след 10 минути ще родя и няма смисъл. След малко започнаха толкова силни напъни, че едвам стигнах до магарето. Както и първия път не можех да напъвам като хората, болките ми бяха в кръста и постоянно си местех дупето и мърдах. Сигурно се мъчих около 10-15 минути, накрая лекарката по някакъв начин изкара първото бебе - Кристиян. Беше 7 часа и 5 минути. Изпитах такова облекчение, но за кратко. Започнаха да ми натискат корема, нали второто бебче беше седалищно. Сега вече успях да напъвам като хората и в 7 часа и 10 минути се роди Ясен. Роди се седалищно. Ако знаех сигурно щях да искам секцио, но всъщност за мен Ясен се роди по-бързо и лесно, въпреки че лекарите казваха, че се е родил по-трудно. Имам много малка епизотомия. Първата нощ ме боля доста корема, на всеки час се събуждах от болки все едно имах контракции, малко ме болеше и първите два дни като сядах и ставах, но на третия ден вече нямаше никакви болки. Сега две седмици по-късно се чувствам все едно не съм раждала. Изобщо мина така както си го представях - бързо и общо взето леко.
Деси, пожелавам ти и на теб такова раждане. Успех!

Браво Танини, аз така си мечтая за едно нормално и леко раждане на близнаците.
 Май Деси е следващата, дано и при нея нещата минат леко и успешно.

При мен доста лесно излезнаха, но после беше трудно

tanini, като ме приемаха за задържане, влезе една лекарка и като ми видя огромния корем веднага каза: "Аууу, това са близнаци! Нали?" И разказа за една мама, която точно преди седмица родила двама големи мъже, нормално и била супер! Като им каза мерките, веднага разбрах, че си ти! Похвалих се, че познавам, макар и задочно, мамата-герой! Тя толкова се кефеше, че си родила нормално толкова големи близнаци и много добре си се справила!

Да знаеш, че в ТК се гордеят с теб!

Здравейте момичета!
И аз родих нормално, 3 седмици преди термина. Няколко седмици по-рано отидох в болницата, където щях да раждам, срещнах се с една от шефките на родилното, прегледаха ме и се разбрахме, че ще раждам нормално, понеже и двете бебета бяха надолу с главите.
Като ми изтекоха водите - естествено преди един много як, заплануван отдавна купон - отидохме в болницата и ме приеха.
Раждането продължи около 4 часа - от поставянето на абоката, до излизането на втория момък. Иначе двамата излязоха през 5 минути.
И при мен имаше два екипа - защото се сменяха смените и новодошлите дойдоха да гледат, а другите ме изчакаха да родя. Даже докторката вика: "Ако не родиш тука до 5 минути, си тръгвам". Абе голям цирк, ама на мен не ми беше до смях.
Много бях озадачена защо не пожелаха да ми сложат упойка, бяхме финансово подготвени, но ми обясниха, че щял да се наруши ритъмът на раждането. Може би защото не бях казала предварително... Друг стресов момент беше бръсненето, брррр, но и това мина
Желая на всичкибъдещи майки леко раждане. Голям е купон с близноците, направо се чудя кво правят майките на едно дете по цял ден. 

Деси, гордеят се, да. Моята лекарка каза, че от години не е виждала нормално раждане на близнаци. Та си бях сензация. Ама много ми стана мило един ден лекарката, която минаваше на визитация, като разбра коя съм и се засили към леглото да ми стисне ръката. Каза, че отдавна чака да се запознае с мен. Ей тогава наистина се почувствах специална.

Хайде, стискам палци и твоето да е леко и бързо. А ти да устискаш още.

И да се обадиш. 

Танини, ще се обадя обезателно.  Явно рядко се раждат близнаци нормано, защото аз като бях в патологията всички ме мислиха за луда, че искам да ги раждам нормално, дори всеки път ме питаха за кога ми е планирано секциото. А сега като ходя на запис на тонове, лекарката всеки път ми обяснява как такива като мен били за награда и обезателно искала снимка на нормално родените близнаци после 

Дай Боже всичко да е наред 

Uzunska, моят лекар ми обясни, че не може упойка при близнаци, защото е възможно след излизането на първия юнак да спре родова дейност и после не разбрах точно защо, но упойката пречи и ще се наложи втория да се роди секцио. А никой не иска да ражда в един ден и по двата начина, нали? Така че не е заради парите или заради предварителна уговорка, а заради бебоците!

виждам че отдавна не е писано тук но темичкат е супер. и аз имам много опасения относно раждането но след като ви изчетох се чуствам по добре

И аз искам да раждам нормално, дано всичко си върви нормално.

Момичета, ако всичко е наред и лекарите ви го позволяват, нормалното раждане на близнаци си е цяло приключение. Не е за изпускане! 

ох... дано успея да устискам още малко пък после ще разказвам... дай боже всичко да мине нормално независимо дали нормално или с операция важно е бебчетата да са добре

Това го чувам за пръв път. На мен обясниха точно обратното. И аз, смелчак, се бях засилила да раждам без упойка, но точно защото съм с близнаци ми казаха, че е по-добре да е с епидорал. Често се случвало като излезе първия, вторият, "усетил" се на широко да смени положението си и да се наложи секцио. Ако имаш вече епидурал е много по-добре, отколкото тепърва да ти слагат упойка, при това пълна... Това е, което ми обясниха докторята там...

 Обяснението на лекарите на Деси ми звучи по-логично, защото и при едно бебе може да се закучи раждането само защото има упойка и родовия процес се обърква, не се усещат напъни и тн.
 Обяснението на твоите лекари ми звучи като по-скоро, ако нещо се прецака тогава и за нас и за теб ще е по-лесно, ако вече сме ти били сложили тази упойка. А това, че може вината да е на упойката е отделен въпрос.
 Просто разсъждавам 

Ейй, тия лекари сливи имат в устата все едно. Аз като раждах се събраха 20 души сеир да гледат, ама нямаше кой да каже 2 приказки като хората, да не се паникьосвам излишно.

Само да се включа и аз за упойките. Аз при раждането не исках упойка, защото ме беше повече страх от епидуралната, отколкото от болка при раждането  Сега бих избрала упойка, не заради болката, а защото много гинеколози я препоръчват при близнаци заради възможни усложнения по време и след раждането. Лично при мен след раждането на Джордана контракциите ми почти напълно престанаха, Мариза я извадиха с вакуум, но после не се роди плацентата и се наложи да ми я вадят ръчно с пълна упойка. Ако имах епидурал поне щях да си спестя пълната упойка, което е винаги за предпочитане и може би нямаше да получа толкова голям кръвоизлив. Задържането на плацентата се получава доста често при близнаци, защото матката е преразтегната и може да получи атония - липса на контракции.
Разбира се, не съм лекар, но съветът ми е да поговорите с вашите лекари, за да обсъдите кой е най-добрия вариант. Аз например уж толкова се бях информирала, но тези подробности съвсем ги бях пренебрегнала

Тази седмица, живот и здраве, имам среща с лекаря при когото се каня да раждам и ще разпитам за упойките, че и аз се каня да раждам нормално. Но предпочитам да е с упойка. Като раждах дъщеря си нямаше такива екстри като упойки и бая се поизмъчих. Дай Боже, сега да е по-леко и бебчетата да са здрави!!!

И аз да се върна години назад /вече 14/откакто родих мойте момчета.Тогава бремеността с близнаците я водеха рискова/незнам сега как е/ и трябваше да постъпя след 7ми месец в болница.Нищо ,че се чуствах перфектно-задължително!
И така си изкарах два месеца в болницата,като докторите очакваха преждевременно  раждане,защото ми е първо раждане.Но не познаха Родиха се само три дни преди термина,по нормален път.Една вечер към 21.30ч. ми изтекоха водите и в 00.01м се появи първият юнак,16мин.след него излезе и другия хубавец.За близнаци бяха едрички-3кг и 49см.,2.950кг и 49см.
Не можах да се размина с епизотомията-но се преживява особено като гушнеш две прекрасни душички и забравяш всичко

astrid раждането ти звучи като приказка - дай боже всеки му такова а и какви големи момчета - да са ти живи и здрави

djini_selena   ти къде ще раждащ и с кой лекар се уговаряш? разкажи после моля те какво ти е казал   

Аз мисля да раждам нормално и без упойки, ако всичко е наред, разбира се.
Личното ми мнение е, че раждането на близнаци си е раждане като всяко друго, нали са се раждали близнаци, и преди да открият упойките.

Първото ми дете е родено нормално, без упойка, без епизотомия, въпреки че аз съм дребна, а той беше сравнително едричко бебе. Много се надявам и сега да бъде така.

Отдавна не съм се навъртала по този форум и чак сега виждам темата.

И аз родих нормално без никакви упойки.

Влязах в болницата за задържане ( с 3 см разкритие ), но бебетата изчакаха само още ден. След изтичането на водите минаха 4 часа докато родя. Големи мъки и болка, но както казват, всичко се забравя.

След първата ми дъщеря съм загубила съзнание, други мами ми казаха че са чули лекарите да ме викат по име и да се опитват да ме свестят.... Децата са с 11 минути разлика. Родих в 11 вечерта, но си отворих очите и възвърнах съзнание чак към 3 сутринта след което  ме изкараха от интензивното.
Помня, че видях само първото бебе за другото нямам спомени.

Не ми сложиха упойка понеже имало вероятност да задуша второто бебе тъй като няма да усещам напъните.

Успех на раждащите   

ОТКАКТО ЗАБРЕМЕНЯХ С ДВЕТЕ МОМИЧЕТА НЕ СЪМ СПРЯЛА ДА ЧЕТА БЛИЗНАШКИТЕ ТЕМИ ВЪВ ФОРУМА.
ЕТО ЧЕ ДОЙДЕ МОМЕНТА И АЗ ДА РАЗКАЖА ЗА МОЕТО РАЖДАНЕ.
ИМАХ НАСРОЧЕНА ДАТА ЗА СЕКЦИО НА 18-ТИ МАРТ. БОЛКИТЕ МЕ ХВАНАХА ШЕСТ ЧАСА ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА НА СЪЩАТА ДАТА, БЯХ СИ У ДОМА.
СЛЕД ДВА ЧАСА ОТИДОХ В БОЛНИЦАТА С ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ. РОДИХ ЗА 40 МИНУТИ С ПЕТ МИНУТИ РАЗЛИКА М/У ДВЕТЕ. БЕБЕТАТА ТЕЖАХА ПО 3200 ВСЯКО, 50 СМ. ДЪЛГИ.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ БРЕМЕННИ МОМИЧЕТА ТАКОВА РАЖДАНЕ ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ!
УСПЕХ!!!!