следродилна депресия

  • 1 850
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 4 546
колко време след раждането започна и колко време продължи?
мен ме тресе с пълна сила, от което ми е гузно и се чувствам още по-кофти  Rolling Eyes
как я преодоляхте?

# 1
  • Мнения: 17 407
МЕн ме тресна още месец  преди раждането. Още чакам да ми мине....

# 2
  • Мнения: 305
Мен май ме пропусна тази екстра  newsm78 Не съм имала следродилна депресия!

# 3
  • Мнения: 245
мен ме хвана след като родих и продължи около 2 месеца... нямаше да я имам ако на главата ми не бяха всички баби и дядовци взети заедно  ooooh! преодолях я като си дадох сметка ,че няма спасение от напастта и станах безразлична към всички. иначе сигурно още щях да се треса от нерви #2gunfire
дано ти я преодолееш по-скоро. много е неприятно и ти отнема от чувството на радост за бебо.

# 4
  • София
  • Мнения: 928
Мен като че ли ме тресна  ooooh!, когато бебо стана на 4 месеца и половина, но май вече ме поотпусна  Grinning Май трябва просто да мине време, за да премине сама  Peace

# 5
  • Мнения: 865
предродилна депресия не съм имала и мислех,че ще се размина и със следродилната,но тя ме тресна още докато бях в болницата, а като се прибрахме беше върхът.държа ме около 2 седмици и после всички спряха да ми обръщат внимание и постепенно ми отмина.стараех се да излизам повече навън,обикалях магазините и т.н.  bouquet

# 6
  • Мнения: 3
В деня след раждането започна депресията ми, която ме държа около 2-3 месеца. Честичко си поплаквах. Разходките навън помагат доста. Но при всеки е различно. Докато сама не се успокоя, никой не може да ми помогне. Времето лекува.

# 7
  • Мнения: 4 111
И аз не съм имала такава депресия.

# 8
  • Мнения: 2 663
При мен беше нещо средно или по-скоро в много лека форма.Бях зверски изнервена обаче, не се издържаше, за всяко нещо имаше виновен и го насмитах жестоко.По принцип, когато се нервирам повечко започват да ми текът сълзи без да плача в буквалния смисъл, е след раждане изплаках цяло езеро.Отмина ми бързичко, след като спрях да обръщам внимание на каквото и да е било, цялото ми внимание беше насочено към  сина ми..........

# 9
  • София
  • Мнения: 4 590
Мен още ме тресе, а вече минаха 3 месеца. Явно си е индивидуално. Whistling

# 10
  • Мнения: 304
В деня след раждането започна депресията ми, която ме държа около 2-3 месеца. Честичко си поплаквах. Разходките навън помагат доста. Но при всеки е различно. Докато сама не се успокоя, никой не може да ми помогне. Времето лекува.
И при мен беше така. Нямаше и кой да ми помага, а това най-много ме мъчеше.
Ще отмине и ще се сещаш за този период с усмивка Laughing

# 11
  • Мнения: 650
тази депресия не е ли болестно състояние newsm78
това което ми описвате е аз го наричам следродилна умора-просто живота ти се обръща на 360, бебчо не е като по розовите филми:) и е доста трудно, но чак пък депресия newsm78
Ако е таз умора докато влезеш в рутина и знаеш какво правиш Heart Eyes-бебето спи повече и тогава се се наперваш отново Laughing

# 12
  • Bapнa
  • Мнения: 762
6 дена продължи и си беше точно депресия, после ме изписаха и се успокоих веднага  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 17 592
За щастие беше само няколко дена, но пък подлудих всички. Колкото и да е странно, помогнаха ми филмчета и TV.

# 14
  • Мнения: 990
При мен продължи доста време ,около месец и половина  Crazy.

# 15
  • Мнения: 3 069
Имаше една прекрасна тема за следродилната депресия, следродилната тревожност и т.н.
Ако наистина е депресия трябва да се потърси помоща на психотерапевт, защото понякога се стига до агресия към детето или към самите себе си.
Ако е тревожност, може и да премине от самосебе си, но ако е ДЕПРЕСИЯ, без специалист никой не може да се справи!

# 16
  • Мнения: X
Нито с едното, нито  с   другото дете съм изпитала тази екстра.
Доколкото знам, не е задължително всяка родилка да мине през нея.
Ако наистина е депресия трябва да потърсиш професионална помощ.


Херелина, стискам палци по-скоро да се почустваш  горда и щастлива майка.

Ако мога да ти помогна с нещо- имаш ми телефона.Без притеснение ми звънкай. Hug

# 17
  • Мнения: 1 555
ЗА щастие не оставах без работа като се роди синът ни и нямах време да се обърна и определено ако е искала депресията да ме налегне, е нямало кой да и обърне внимание !!!

# 18
  • Мнения: 690
И прти мен беше в лека форма, но все пак не се разминах без тази екстра  Mr. Green

Честно казано мина ми малко след като си тръгнаха всички "помагачи". Мен лично ме изнервя да има много хора вкъщи, ама вече посвикнах покрай факта, че все пак идват да гледат Калоян.

Най-много ми помагаха разговорите с мъжа ми. Положението през деня ми изглеждаше безнадеждно, ама след като споделех и някак си се нещата просветляваха и даже се чудех какво пък толкова страшно е станало, та съм се затюхкала. Разходките навън също помагат.

Моят съвет е: зарежи всичко (доколкото можеш), разхождайте се с малчо и говори, говори, говори....

Успех и дано бързо влезеш във форма Hug

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
Мен ме порази при първото дете и ме държа достаааааааааа дълго .... но успях да се изтръгна от този кошмар ... #Cussing out

# 20
  • Мнения: 3 456
При мен продължи доста време ,около месец и половина  Crazy.
Също.

# 21
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Слад като родих сякаш нямах депресия, бях погълната от бебето, беше лято и се чувствах добре.
Но след като Стиви стана на 5 месеца, заминахме за Ямайка. Там нямаше къде да излизам, по цял ден не виждах жив човек, през уикенда беше скука.... е тогава такава депресия ме беше хванала...Нито исках да чистя апартамента, нито да сготвя или изпра, хранех детето и пак го слагах да спи, а то нали е добричко само спеше и ядеше милото. Вдигах скандали за нищо, незнам мъжа ми как ме е издържал  Embarassed Ужас беше, осъзнавах, но неможех да го спра.
Добре, че се върнахме сляд 3 месеца и аз се успокоих.
Сега ме е страх да замина за чужбина, да не изпадна пак в депресия като преди  Confused

# 22
  • Мнения: 669
В началото нямах. Сами с татито се грижихме за бебето и се чувствах много горда, полезна и щастлива.
Но , сега съм много уморена и изнервена, не виждам края на безсънието/ а тя си спи добре/, не виждам кога ще имам 1 ден свободно време, кога ще тръгна на работа с чистата съвест, че Ния е в добри ръце. Мъжа ми ме дразни с повод и без повод. Имахме няколко изключително тежки дни в които почти откачих и се държах безобразно. Но и аз не можех да спра. Сега май ми помина. Поне се надявам, иначе е ад.
Как се нарича това? Преумора или депресия?
 Hug Hug Hug

# 23
  • Мнения: 288
При мен нямаше

# 24
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Никога не съм имала, раждането и гледането на бебе ми е било само радост...
Дано и март бъде така  Heart Eyes

# 25
  • София
  • Мнения: 5 079
ДВЕ СЕДМИЦИ.  Crazy Чувствах се така, сякаш животът ми е свършил. Неспането и грижите покрай новия човек ме съсипваха. Бях съгласна да върша най - тежката работа, само и само да не се грижа за него. Embarassed Беше ми много трудно и най - вече притеснено. Слава Богу, с времето, всичко си дойде на мястото...

# 26
  • Мнения: 4 555
OLYMPIA, честито   bouquet

# 27
при мен се появи седмицата, след като ме изписаха - заради дуднещите баби на главата ми, заради проблеми с кърменето и заради цялата лудница около мен. Предполагам, че ако си бяхме сами със съпруга ми щеше да ми се размине. Щом обаче си дадох сметка, че всичко мен си чака, се стегнах и я преодолях така бързо, както беше дошла!

# 28
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
при мен се появи седмицата, след като ме изписаха - заради дуднещите баби на главата ми, заради проблеми с кърменето и заради цялата лудница около мен. Предполагам, че ако си бяхме сами със съпруга ми щеше да ми се размине. Щом обаче си дадох сметка, че всичко мен си чака, се стегнах и я преодолях така бързо, както беше дошла!

Все едно говориш за мен само дето аз всичко си изкарвах на мъжа ми и два пъти му исках развод в изблик на истерия  Shocked  Mr. Green.
След това всичко се нареди и сега като се сетим двамата за този период  Joy Joy Joy

# 29
  • Мнения: 1 114


Най-много ми помагаха разговорите с мъжа ми. Положението през деня ми изглеждаше безнадеждно, ама след като споделех и някак си се нещата просветляваха и даже се чудех какво пък толкова страшно е станало, та съм се затюхкала.
При мен незнам дали е депресия или просто стрес от новата ситуация, но все още има дни в които се самосъжалявам, всичко го виждам само от негативната страна, по едно време ревях всяка вечер като се прибереше мъжа ми и само безкрайното му търпение помогна. Но по-скоро го отдавам на стреса  - трябваше да се науча да правя куп нови работи, да се науча че първо са нуждите на бебето и след това моите и такива работи. Дано да минава вече.

# 30
  • Мнения: 1 098
Само вечер ми става тъжно и си поплаквам, почна се като се прибрахме от болницата. През деня се чувствам щастлива Simple Smile

# 31
  • Мнения: 223
При нас татито беше със следродилна депресия !!!  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Държа го 2-3 дни!  Peace

# 32
  • Мнения: 4 546
аа и татито, и бабите - поъркаха ме в болницата, а татито и в къщи.
ама мойта си е отделно  Crazy

# 33
  • Мнения: X
Оооох, не искам да си я спомням. Не мога да определя колко силна е била, щото нямам база за сравнение, но ме разтърси яко. ревях непрекъснато, не исках да погледна бебчо, страх ме беше, исках си предишния живот, абе трагична картинка през моите очи. За щастие мъжът ми беше отпуск, мама у дома. Оставяхме бебето, м/ у храненията и се разхождахме на въздух из квартала. Той много ме подкрепяше и физически и морално. Знаех, че това е временно, но страдах, че не мога да съм по-силна от него. Чаках това гадно усещане да си отиде и то си отиде за щастие. Съвет: Не се бори с/ у вятъра, приеми нещата в момента такива каквито са. Не се измъчвай от нещата, които усещаш, не изпитвай вина. Гушкай бебче, колкото можеш и се успокой. Нещата ще се наредят, бъди сигурна. Стискам ти палци!

# 34
  • Канада
  • Мнения: 494
Като ме хвана на следващия ден след раждането,та до трети,четвърти месец ме държа.... SadТолкова бях уморена и отекчена от всичко,че направо ми идеше да се метна от някъде.Бях сама по цял ден,че понякога и по цяла нощ-няма баби тук,а мъжа ми започна работа на 4 ден след като се роди малкия....После взех да се съвземам по малко-излизах на дълги разходки,по често се срещах с приятелки,ходех по магазини....Ама и сега чат пат като ме тресне нервата и влизам в серия Mr. Green-незнам мъжо как ме издържа. ooooh!

# 35
  • Мнения: 6 622
Ангелина твойто си е чиста преумора .
Аз обратно на всички около два месеца бях в някаква страхотна еуфория чуствах се безумно щастлива и спокойна жалко ,че не може да продължи вечно.

# 36
  • Мнения: 1 216
С първото хлапе ме тресеше лека следродилна, сега предродилната ме пропусна и се надявам и следродилната да ме пощади. Чувствам се суперщастлива!

# 37
  • Мнения: 650
не мисля че говорите за депресия,ама вие си знаете...

# 38
  • Мнения: 2 677
И мен ме прескочи.

# 39
  • Мнения: 274
след раждането около 5 дни и трая около две седмици.

# 40
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Нямах време за депресии,когато се роди малката веднага я приеха в неонатологията Cry.Един месец не знаех къде се намирам и когато ми я дадоха жива и здрава,бях на върха на щастието Flutter.Така,че по скоро бях доволна от живота,а не депресирана! Peace

# 41
  • Мнения: 490
Мен ме тресна  още на следващия ден след раждането и продължи  около месец. Ей, бях се изплашила наред ли съм, такава ли ще остана-имах разни моменти на проблясък.

Иначе, по мнение на мъжът ми или съм още в след родилна депресия или карам вече критическа и едва миналата седмица, като разбра че имам проблеми с хормоните му се изясниха работите и стана за него смешно, а за мен - не.

# 42
  • Велико Търново
  • Мнения: 269
Изобщо никаква депресия нямах след раждането, а по принцип имам склонност. Според мен успях да се спася с кърменето. Peace

Общи условия

Активация на акаунт