Каква е причината да не се разбираме със свекървата?

Я да не ви пука!
Много важно че не се разбирате и аз не се разбирам и какво ,да легнем да умираме!
По-ведро,много важно,не си затормозявайте красивите главици с тези маловажни неща 

има една теория:ако искаш да имаш идеален мъж си го роди!!
та свекитата кога им отнемеш този идеален мъж полудяват!!!стават ревниви!!
просто те винаги живеят с мисълта ,че са мн.добри,но винаги забравят че са били снахи!!
аз на мойта съм и го запечатала в мозъчето че и тя е снаха и няма проблем!просто е буква безгласна !
подлежат на дрисура,спокойно.малко по трудни са за дресиране от останалите животни,но няма начин да неуспееш ако решиш!! 

Аз лично не мога да си представя как ще отида в чуждата къща когато там няма никой, независимо дали това е домът на дъщеря ми или на снаха ми. Мисля обаче, че в твоя случай до някъде и вие сте си виновни. Защо свекърва ти има ключ от вашия дом? Може би за нея това  е означавало, че нямате нищо против "малките й изненадки".

Не се разбираме особено защото сме много различни, добре че рядко се виждаме, така че не е проблем да запазим добрия тон.

Е при това положение не намирам оправдание за "нахлуването", още повече предвид възрастта й би трябвало да е по-съобразителна. 

Аз също имам ключове от домовете на дъщерите си. Но никога не размествам, не обръщам. Това си е техен дом - така си го харесват.  Може да почистя, да сготвя, да помогна с една дума. Е вие сега ще кажете, че съм и майка. И свекърва да бях, пак така бих се съобразявала.

Аз много мразех някоя от бабите да ми се меси в домакинството. Как си подреждам нещата и как готвя си е лично моя работа и не съм искала нито помощ нито съвети. Може би затова сега нито имам ключ нито пипам в къщата на дъщеря ми, освен ако тя изрично не ме е помолила да направя нещо.

Съгласна съм с класификацията на свекървите- моята спада най- вече към групата на тези, които искат да разпореждат, издават заповеди; въобще не си дават сметка за това ,че не са прави, а дори живеят с мисълта ,че вършат най- доброто нещо на Земята.Аз моята не съм я виждала напоследък и се чувствам прекрасно от този факт- сякаш никой не ми е издишал въздуха.

Е те това е причината при нас . Ще дам няколко примера:Всичко започна когато бях бременна и спря да ми говори за около 3 месеца понеже мъжът ми махна 30 годишният й мокет от стаята .Тук искам да уточня , че не сме се натискали да стоим при нея- така се реши а и тя настояваше да ми помага в началото.Изнесохме се след 6 месеца .След като малкият се роди го прие като нейно (само) дете и не го даваше на мъжът ми а на мен ми го грабваше от ръцете докато го кърмех.2 седмици не ми говори като реших вече да го къпя сама и т.н. да не говорим за всички неща които си прави на своя глава , преди пъхане на мас в носът на малкия веднага като изляза от стаята сега пък тъпче 4 годишно дете с филии със свинска мас при положение, че изрично съм забранила
Има още много неща, ако ви е интересно ще пиша 

Повечето пъти си мълча, веднъж обаче не издържах след като аз пред умирачка иках да си гшна бебето а тя ми се изрпчи " Теб те е яд, че гледам детето" само дето не уточни чие дете гледа...После как да се разбирам с такъв човек.Сега си правя каквото си знам, не й се връзвам а и не се въздържам да й правя забележки относно детето ми (само за него си го позволявам) тук също уточнявам, че не й го оставям да го гледа Сега по стечение на обстоятелствата отново живеем заедно , надявам се да е за кратко само.


Същото е и при нас.Мъжът ми много добре я знае каква е и не й обръща грам внимание , за мое щастие

Точно това е част от проблемите със свекървите. Мъжете не обръщат внимание и така си правят пас. Оставят двете жени да се разбират, а мъжете излизат винаги чист от ситуацията. Едва, когато е застрашено много сериозно неговото собствено семейство (жената да го напусне), е принуден да направи избор и така конфликтите да спрат. А при снахи-свекърви, конфликтите са по-скоро студена война и на пръв поглед може да не си личат.

Ще си позволя да се само-цитирам от много сходна тема, за да не пиша отново същите неща:
.... За жалост свекървата в българското семейство (съвсем не само в него, но тук, както в много други случаи, нещата по- често минават границите на нормалното) избива много от отрицателната си енергия върху снахата. Най- често "снахата" е мразена още преди появата й и на нея се гледа като на нужното зло. Появата на снахата се свързва с усещането за "остаряване" на свекървата и изместване от първото й място, което според нея до сега е заемала в сърцето на сина си, както и с отнемане на властта й (чрез раждането на син българската съпруга става много ценна и важна за своя съпруг. Така тя започва да заема по- високо място от родилата момиче, понеже благодарение на нея родът ще се продължи! Това и позволява да върне малко от "загубената" власт в патриархалните отношения, царящи по нашите земи) Мое мнение е, че първите две схващания са напълно погрешни(но пък точно в тях се крие цялата изначална вражда), защото: първо, това, че сменяш житейската си роля, не винаги е свързано с това, че си достигнал дадена възраст, след която вече всички те възприемат като втора ръка (един вид младата мома вече и най- важна, а ти отиваш назад в класацията, защото си стара чанта) и второ, защото мястото в сърцето на сина ти е гарантирано и не е оспорвано от никого, просто защото неговата съпруга няма никакви претенции да му става майка. Свекървата винаги ще си остане специална и уникална за своя син като негова майка, а съпругата има съвсем различна роля в живота му! С нежеланието си да приеме "новата си роля" и непоколебимостта да докаже на света, че тя все още е млада и "главно-командваща", свекървата започва битка и безмилостно състезание със своята "съперница" за доказване на собственото си превъзходство- да изглежда като нея, да готви по- добре от нея, да се умилква повече от нея и тн и тн. Нормално е снахата, която и без това е с несигурна почва под краката си също да заеме офанзивна позиция.
Изобщо този вид отношения са обременени изключително много още от както свят светува и причините са толкова дълбоки и сложни, че повечето от нас дори не се замислят над тях, а просто по инерция си се "мразят" взаимно! Всичко би било много по- лесно, ако и свекървата и снахата се постараят да намерят общ език, да оценят положителните страни на другата и да разберат, че и двете са човешки същества и  правят грешки, но целта им е обща- да имат щастливо и здраво семейство, деца/внуци и да живеят спокойно и сплотено.  .......

Ролята на мъжете в тази ситуация не е да стоят от страни и да се жалват как са подтиснати и от двете страни, а използвайки позицията си на близки с двете жени, да поставят някакви граници на трудните взаимоотношения и да се опитат да извадят на преден план положителните качества на жените в живота си. За жалост доста българи просто не им се занимава с подобни "гимнастики" и предпочитат да скочат от едните ръце на другите ( а може и смесено обгрижване даже) и да оставят "жените да си се разбират", което трудно би се случило, тъй като тези две жени са напълно непознати и чужди, поставени обаче в резки близки отношения и в много случаи общ дом (предимно личният на свекървата и чужд на снахата) и е нормално да има конкуренция- всеки от нас има установени навици и порядки, но пък и всяка от тях има своя персоналност и навици и иска място за изява.

ако тръгнем от понятието свекърва  http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0  майката на съпруга и zначението вложено в него с годините и раzличната органиzация в семейството и zначението, което вече не е актуално в днешно време и днешната органиzация в семейството ... В днешно време семейстото не живее в 1 къща старо и младо поколение , няма матриархат , патриархат.  Младите се борят сами, живеят сами. Старите нямат въzможност да уредят собствения си живот пък камо ли на младите ... от там иде и страха на теzи хора, че ще бъдат иzоставени стари, болни , непотребни и се опитват всячески да си zапаzят място при младите ...  http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2046
http://intimno.rozali.com/brak/p2904.html

Ако искат да си запазят място в сърцата на младите и да разчитат, че няма да бъдат изритани в някой старчески дом, да се държат както подобава на равни в едно семейство, а не да се опитват да карат влака.

Охх мен нещото което най ме дразни е като почнат да се сърдат, било, то свекър, свекърва, дори майка ми. И защо се сърдат, защото изразяваме някакво мнение,различно от тяхното. Направо се побърквам някой като ми направи сърдитата физиономия.