Някой по-близък да и прати на ЛС молбата ни да чуем и нейната история 
Блонди е на море. Ще чакаме.
- Публикувана: 10 авг. 2007, 14:25 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2007, 19:59 ч.
Сватбарски гафове.
Блонди е на море. Ще чакаме.
Ето ме, момичета, 
Ивонска ме е призовала отдавна, сега ида
И аз търсих линк, два пъти съм разказвала, само щях да го копна, но за съжаление и аз не намирам къде са, та пак ще попиша. Повечето знаят, съжалявам за повтарянето
9-ти август, 2003-та, моя милост е била предния ден на фризьор, сложила съм удължени коси, които чинно съм навила на парцалки и фитили, а съм бийно къдравка
Привикала съм гримьорка в 7 и 30 сутринта, сватбата има начало 10:00 часа. Роклята е под наем, мерена предната вечер, всичко е на 6. Ставам в 6 и 30, да си оправя косата и да пийна кафенце. Разпускам буйните къдри и срещу мен в огледалото непозната - овцата Доли и някое нейно подобие 
Ужас безумен. Марш под душа, висват едни мокри фитили, за прическа и дума не може да става, време няма. Правя си кафе с мократа коса и ми звъни на пожар телефона, явно гримьорката е била отбой из нашите улички около Орлов Мост, хуквам аз да вдигна и да й обясня къде съм, но не виждам, че майка ми е отворила витринката с чашите. Тя също не се усеща, само се дръпва и аз прелитам през въпросното стъкло, което се чупи от лицето ми и пада надолу на части. Надрасква гърдите ми, краката ми, малко по лицето, съвсем малко, но реже едната ми длан, като на единия пръст - вена. Разбира се, шурва една кръв, на майка ми й става лощо, баща ми е долу и разхожда кучето. Аз стискам салфетки да не цапам и успокоявам майка ми как нищо ми няма. Идва баща ми, лепим лепенки, то тече ли тече. От там беж до аптеката, марли, антибитоици, иде момичета, гримира ме, аз попивам кръв. Гримира ме тя, отиде си, косата ми изсъхна, остана си висяща и най-обикновена. Баща ми се пребори с пръста ми, като наслага лекарства и лепенки. Да, ама е дясната ми ръка и се сещаме, че няма да мине халката, трябва по-малко лепенки. Махаме ги, пак шурва кръв, пак разправии, мерим минава ли, не минава ли, нагодихме работата накрая 
9 и 30 наближава, обличам роклята, баща ми се опитва да закопчае ципа отзад и казва спокойно - роклята не ти става. Как не би става, бе, снощи я обличах и се разхождах. Не знам за една нощ как стана тази магия, но роклята ми беше супер малка на сутринта и не става и не става. От зор и напъване ципа се къса тотално и аз оставам без рокля. Майка ми и кумата ми хващат по една губерка и конци и зашиват роклята на гърба ми, ама толкова стегнато се получи, като корсетите едно време, едвам дишах 
Хукнахме към ритуалната зала, разбира се, забравих букета, добре, че процедурата беше кратка, но едвам издържах, тясно ми е, пристенено, така треперех, че Себастиян едвам ми уцели пръста. Много народ, много жега, много проблеми. Църквата ни чака, тя е Свети Георги, грабнах едно такси и влетях в един дневен бар - сама, със запретнати поли на роклята, токчета 19 сантиметра, потна и задъхана. Метнах се на бара пред сащисаните погледи на останалите кротко пиещи и заръчах една голяма водка Финландия Предполагам, че всички ме съжалиха, мислейки, че съм поредната зарязана булка пред олтара. 
С нови сили отидох в църквата и вече бях добре. В църквата само кумът изпусна пръстените и загуби единия, та стоте гости се гъзиха и клечаха, но го намерихме
Отидохме в ресторанта, беседки, рекички и зелен парк, страхотно. Плисна дъжд, разбира се Но за малко, все пак добре. Тъкмо седнах да се насладя на втората си водчица и хоп! - хвана ме страшен цистит. Ей, така, изведнъж. Тоалетната - на майната си. И колко забавано - булката търчи през около 3 минути на бегом до тоалетната. Предполагам са го отдали на дрисък от притеснение, а не на обикновен цистит
Друсах хора, стисках зъби, събух се боса, но роклята не ми даваше да дишам и това си е. Реших тайно и бързо да се отърва от нея
Изсулих се през задния вход, метнах се на едно такси и се прибрах. Качвам се у нас, там - само мкучето ми се радва. Тръгвам да се събличам - йок 
Роклята е зашита. Просто няма начин да си я сваля сама. Всичките ми близки и познати са на сватбата ми. Трябва да се върна там и да привикам с мен някой пак у нас. Слизам долу на Орлов Мост, боса, чорлава, изпотена и пристенена, подскачаща от крак на крак, защото, разбира се, пак ми се ходи до тоалетната Е, не искат да спрат пустите му таксита. Защо ли? 
Както и да е, смили се един, върнах се, пометох който набарах най-наблизо, хайде обратно, разши ме, отървах се, хайде до аптеката за АБ и се връщам след не знам си колко часа. От сладкарницата сбъркали и вместо в 18, докарали триетажната грамадна торта в жегата пред всички в 16 часа, а там - само младоженец. Сметаната тече и всички чакат. Влетях пак радостна, омазахме пейзажа с торта и всички се успокоиха, че не съм се отказала от брака си след 3 часа
Ивонска ме е призовала отдавна, сега ида
И аз търсих линк, два пъти съм разказвала, само щях да го копна, но за съжаление и аз не намирам къде са, та пак ще попиша. Повечето знаят, съжалявам за повтарянето 9-ти август, 2003-та, моя милост е била предния ден на фризьор, сложила съм удължени коси, които чинно съм навила на парцалки и фитили, а съм бийно къдравка
Привикала съм гримьорка в 7 и 30 сутринта, сватбата има начало 10:00 часа. Роклята е под наем, мерена предната вечер, всичко е на 6. Ставам в 6 и 30, да си оправя косата и да пийна кафенце. Разпускам буйните къдри и срещу мен в огледалото непозната - овцата Доли и някое нейно подобие Ужас безумен. Марш под душа, висват едни мокри фитили, за прическа и дума не може да става, време няма. Правя си кафе с мократа коса и ми звъни на пожар телефона, явно гримьорката е била отбой из нашите улички около Орлов Мост, хуквам аз да вдигна и да й обясня къде съм, но не виждам, че майка ми е отворила витринката с чашите. Тя също не се усеща, само се дръпва и аз прелитам през въпросното стъкло, което се чупи от лицето ми и пада надолу на части. Надрасква гърдите ми, краката ми, малко по лицето, съвсем малко, но реже едната ми длан, като на единия пръст - вена. Разбира се, шурва една кръв, на майка ми й става лощо, баща ми е долу и разхожда кучето. Аз стискам салфетки да не цапам и успокоявам майка ми как нищо ми няма. Идва баща ми, лепим лепенки, то тече ли тече. От там беж до аптеката, марли, антибитоици, иде момичета, гримира ме, аз попивам кръв. Гримира ме тя, отиде си, косата ми изсъхна, остана си висяща и най-обикновена. Баща ми се пребори с пръста ми, като наслага лекарства и лепенки. Да, ама е дясната ми ръка и се сещаме, че няма да мине халката, трябва по-малко лепенки. Махаме ги, пак шурва кръв, пак разправии, мерим минава ли, не минава ли, нагодихме работата накрая 9 и 30 наближава, обличам роклята, баща ми се опитва да закопчае ципа отзад и казва спокойно - роклята не ти става. Как не би става, бе, снощи я обличах и се разхождах. Не знам за една нощ как стана тази магия, но роклята ми беше супер малка на сутринта и не става и не става. От зор и напъване ципа се къса тотално и аз оставам без рокля. Майка ми и кумата ми хващат по една губерка и конци и зашиват роклята на гърба ми, ама толкова стегнато се получи, като корсетите едно време, едвам дишах Хукнахме към ритуалната зала, разбира се, забравих букета, добре, че процедурата беше кратка, но едвам издържах, тясно ми е, пристенено, така треперех, че Себастиян едвам ми уцели пръста. Много народ, много жега, много проблеми. Църквата ни чака, тя е Свети Георги, грабнах едно такси и влетях в един дневен бар - сама, със запретнати поли на роклята, токчета 19 сантиметра, потна и задъхана. Метнах се на бара пред сащисаните погледи на останалите кротко пиещи и заръчах една голяма водка Финландия Предполагам, че всички ме съжалиха, мислейки, че съм поредната зарязана булка пред олтара. С нови сили отидох в църквата и вече бях добре. В църквата само кумът изпусна пръстените и загуби единия, та стоте гости се гъзиха и клечаха, но го намерихме
Отидохме в ресторанта, беседки, рекички и зелен парк, страхотно. Плисна дъжд, разбира се
Но за малко, все пак добре. Тъкмо седнах да се насладя на втората си водчица и хоп! - хвана ме страшен цистит. Ей, така, изведнъж. Тоалетната - на майната си. И колко забавано - булката търчи през около 3 минути на бегом до тоалетната. Предполагам са го отдали на дрисък от притеснение, а не на обикновен цистит Друсах хора, стисках зъби, събух се боса, но роклята не ми даваше да дишам и това си е. Реших тайно и бързо да се отърва от нея
Изсулих се през задния вход, метнах се на едно такси и се прибрах. Качвам се у нас, там - само мкучето ми се радва. Тръгвам да се събличам - йок Роклята е зашита. Просто няма начин да си я сваля сама. Всичките ми близки и познати са на сватбата ми. Трябва да се върна там и да привикам с мен някой пак у нас. Слизам долу на Орлов Мост, боса, чорлава, изпотена и пристенена, подскачаща от крак на крак, защото, разбира се, пак ми се ходи до тоалетната Е, не искат да спрат пустите му таксита. Защо ли? Както и да е, смили се един, върнах се, пометох който набарах най-наблизо, хайде обратно, разши ме, отървах се, хайде до аптеката за АБ и се връщам след не знам си колко часа. От сладкарницата сбъркали и вместо в 18, докарали триетажната грамадна торта в жегата пред всички в 16 часа, а там - само младоженец. Сметаната тече и всички чакат. Влетях пак радостна, омазахме пейзажа с торта и всички се успокоиха, че не съм се отказала от брака си след 3 часа 
Еееее, Блонди тази история е направо уникална. Струваше си чакането! Извинявай, ама яко се посмях. 
Фризйорката ми откри гниди в косата, докато ми правеше пробна прическа предния ден!!! Оказа се, че на връщане от Унгария в спалния вагон сме въшлясали баш преди сватбата!Голям майтап беше- аз с мас и газ на глават ден преди сватбата!
Гафове...не са точно от сватбения ден, но.....когато нашите пристигнаха в града, установили,че не знаят адреса. Аз съм родом от Добрич,а съм бракувана в Благоевград и наште идват на сватба, влизат в града и свако ми(шофьор) пита - А сега накъде да карам? И всички в микробуса установяват,че не знаят адреса...А няма ни телефони, ни мобилни, нищо....Добре,че си бях дала адреса на една приятелка от Шумен,че чрез нея открили къде сме.....
Друго...то по скоро е интересно...Моята рокля и костюма на мъж ми бяха ушити от майка ми и за първи път ги облякохме вечерта преди сватбата......Почти без проба са шити, само в началото,когато майка ми започна и то не бе точно проба! Но ни станаха и то идеално!
И друго - на датата на нашата сватба - празнуваме - сватбата на родителите ми, нашата сватба и моя рожден ден!
Гаф...от годежа...Той бе в Добрич и се прибират роднините на мъж ми,а в колите - чеиза ми + разните му там дарове - питки, пилета и пр. знаете как е! Закъсват, наложило се да преспат в колите на един пуст път и добре,че са били китениците, чергите, яденето,че закърпили положението.....И до ден днешен казват - Ей, добре,че имате такава традиция да дарувате с ядене и че имаше чеиз......
Друго...то по скоро е интересно...Моята рокля и костюма на мъж ми бяха ушити от майка ми и за първи път ги облякохме вечерта преди сватбата......Почти без проба са шити, само в началото,когато майка ми започна и то не бе точно проба! Но ни станаха и то идеално!
И друго - на датата на нашата сватба - празнуваме - сватбата на родителите ми, нашата сватба и моя рожден ден!
Гаф...от годежа...Той бе в Добрич и се прибират роднините на мъж ми,а в колите - чеиза ми + разните му там дарове - питки, пилета и пр. знаете как е! Закъсват, наложило се да преспат в колите на един пуст път и добре,че са били китениците, чергите, яденето,че закърпили положението.....И до ден днешен казват - Ей, добре,че имате такава традиция да дарувате с ядене и че имаше чеиз......
.
Страхотна темичка.
При нас май - май нямаше много гафове.
В 10 часът ми звъни мъж ми да ме пита дали да тръгват, а аз му обяснявам да задържат още малко, щото пътувам към вкъщи от фризьорката. Времето ми стигна точно да се облека, преди да пристигнат сватбарите.
Братовчедка ми ме продаваше на кума и младоженеца и на касетата има записано как мъж ми като я вижда и казва "На коленеее
", а тя им разправя "Плащайте в евро, че утре заминавам за Малта".
В ритуалната зала джобовете на мъж ми са издути щото решил, че точно тогава трябва и двата му телефона да са в него и нямало къде другаде да ги сложи, че тези на сакото били зашити.
Когато кумът изнасяше словото, развълнуван обяви "Понеже всички знаем положението на Мариянчето ..." (и да не знаеше някой, че съм бременна със сигурност разбра).
И когато трябваше да сваля жартиера и DJ разправяше да било по-страстно и пуснали Джо Кокър, а аз седнах, кръстосах си краката и заявих пред всички "Не мога. Татко ме гледа"
При нас май - май нямаше много гафове.
В 10 часът ми звъни мъж ми да ме пита дали да тръгват, а аз му обяснявам да задържат още малко, щото пътувам към вкъщи от фризьорката. Времето ми стигна точно да се облека, преди да пристигнат сватбарите.
Братовчедка ми ме продаваше на кума и младоженеца и на касетата има записано как мъж ми като я вижда и казва "На коленеее
", а тя им разправя "Плащайте в евро, че утре заминавам за Малта".В ритуалната зала джобовете на мъж ми са издути щото решил, че точно тогава трябва и двата му телефона да са в него и нямало къде другаде да ги сложи, че тези на сакото били зашити.
Когато кумът изнасяше словото, развълнуван обяви "Понеже всички знаем положението на Мариянчето ..." (и да не знаеше някой, че съм бременна със сигурност разбра).
И когато трябваше да сваля жартиера и DJ разправяше да било по-страстно и пуснали Джо Кокър, а аз седнах, кръстосах си краката и заявих пред всички "Не мога. Татко ме гледа"